–

за A. M., от A. Chołub, adwokat,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за белгийското правителство, от S. Baeyens и P. Cottin, в качеството на представители,

–

за датското правителство, от J. Nymann-Lindegren, M. S. Wolff и P. Z. L. Ngo, в качеството на представители,

–

за гръцкото правителство, от L. Kotroni, S. Charitaki и S. Papaioannou, в качеството на представители,

–

за литовското правителство, от K. Dieninis и K. Juodelytė, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от M. Bulterman и M. Noort, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Jáuregui Gómez и B. Sasinowska, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 19, параграф 1, буква е) и член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти (ОВ L 342, 2009 г., стр. 59).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между A. M. и E. M. във връзка с прекратяването на сключения между тези страни договор за покупко-продажба на козметични продукти.

3

Съображения 3, 4, 6, 7, 9 и 46 от Регламент № 1223/2009 имат следния текст:

[…]

[…]

[…]

4

Според член 1 от този регламент последният установява правила, с които трябва да бъде съобразен всеки козметичен продукт, предоставен на пазара, с цел да се гарантира функционирането на вътрешния пазар и висока степен на защита на човешкото здраве.

5

В член 2, параграф 1, буква а) от посочения регламент се съдържа определение на понятието „козметичен продукт“ като „всяко вещество или смес, предназначени за контакт с която и да е външна част на човешкото тяло (епидермис, коса и окосмени части, нокти, устни и външни полови органи) или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна във външния им вид, тяхната защита, поддържането им в добро състояние или коригиране на телесната миризма“.

6

Член 3 от Регламент № 1223/2009, озаглавен „Безопасност“, гласи:

„Козметичен продукт, предоставен на пазара, е безопасен за човешкото здраве, когато се използва при нормални или разумно предвидими условия, като се вземе предвид по-специално следното:

[…]“.

7

Глава VI от този регламент, озаглавена „Информация за потребителите“, включва членове 19—21. Член 19 от посочения регламент, озаглавен „Етикетиране“, предвижда:

„1.   Без да се засягат останалите разпоредби на настоящия член, козметичните продукти се предоставят на пазара само ако върху първичната и вторичната опаковка на козметичния продукт е нанесена следната информация с незаличими, лесни за четене и ясни букви:

[…]

[…]

[…]

2.   Когато поради практически съображения е невъзможно изписването върху етикета на информацията, посочена в параграф 1, букви г) и ж) се прилага следното:

3.   Що се отнася до сапуни, ароматизиращи топчета за вана и други продукти с малки размери, когато е невъзможно поради практически съображения, изписването върху етикет, стикер, лента или картичка на информацията, посочена в параграф 1, буква ж), тази информация се посочва в указание, поставено в непосредствена близост до първичната опаковка, в която козметичният продукт е изложен за продажба.

4.   За козметични продукти, които не са предварително пакетирани или се пакетират в момента на продажбата им по искане на потребителя или са предварително пакетирани за непосредствена продажба, държавите членки приемат подробни правила за представяне на информацията, посочена в параграф 1.

5.   Езикът на информацията, посочена в параграф 1, букви б), в), г) и е) и в параграфи 2, 3 и 4, се определя от правото на държавите членки, в ко[и]то продуктът се предоставя на крайния ползвател.

[…]“.

8

Член 20 от Регламент № 1223/2009, озаглавен „Претенции на продуктите“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   При етикетирането, предоставянето на пазара и рекламата на козметичните продукти не се използват текст, наименования, търговски марки, изображения, картини, фигури или други знаци, сочещи характеристики или функции, каквито продуктите нямат.

2.   Комисията изготвя, в сътрудничество с държавите членки, план за действие относно използваните претенции и поставя приоритети за определяне на общи критерии, които оправдават използването на дадена претенция.

[…]“.

9

Приложение VII към този регламент, озаглавено „Символи, използвани върху първичната/вторичната опаковка“, предвижда:

„1. Препратка към приложена информация

[…]“.

10

Член 2 от Ustawa r. o kosmetykach (Закон за козметичните продукти) от 30 март 2001 г. (Dz. U. бр. 42, позиция 473) в действащата му към датата на сключване на разглеждания в главното производство договор за покупко-продажба редакция (Dz. U. от 2013 г., позиция 475) гласи:

„1.   По смисъла на този закон козметичен продукт означава всяко химическо вещество или смес, предназначени за повърхностен контакт с човешкото тяло: кожа, коса и окосмени части, устни, нокти, външни полови органи, зъби и лигавица (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, обгрижване, защита, парфюмиране, промяна във външния вид на тялото или подобряване на неговата миризма.

2.   Министърът на здравеопазването определя с наредба категориите най-разпространени козметични продукти, като държи сметка за посочените в параграф 1 критерии“.

11

Член 6 от този закон гласи:

„1.   Опаковката на козметичния продукт трябва да се етикетира с лесни за четене и ясни букви, като се използва метод, гарантиращ, че етикетът не би могъл да се премахне лесно.

2.   При спазване на разпоредбите на параграф 3 етикетът върху опаковката на козметичния продукт, който се поставя върху първичната и вторичната опаковка, съдържа следната информация:

[…]

[…]

[…]

4.   Информацията по параграф 2, точка 8 може да присъства само върху вторичната опаковка на козметичния продукт.

[…]

6.   Когато поради размерите или формата на опаковката не е възможно да се посочат предупрежденията или данните по параграф 2, точки 5 и 8, те могат да бъдат посочени в листовка, етикет, лента, стикер или картичка, приложени към продукта. В този случай върху първичната или вторичната опаковка трябва да бъде поставена абревиатура или графичен знак, който да указва, че въпросната информация е приложена към продукта.

7.   Когато поради размерите или формата на опаковката не е възможно върху приложена към него листовка, етикет, лента, стикер или картичка да се посочи информацията по параграф 2, точка 8, тази информация трябва да се постави направо на първичната опаковка или на място, където предлаганият козметичен продукт е достъпен за купувача.

8.   Когато козметичният продукт не е предварително опакован в комплект, а се опакова на мястото на продажба по искане на купувача, или когато продуктът е предварително опакован в комплект с оглед на непосредствената му продажба, информацията, посочена в параграф 2, точки 1, 2 и 4—8, се поставя върху първичната или вторичната опаковка, в която козметичният продукт се предлага за продажба.

[…]“.

12

A. M., собственичка на салон за красота, купува козметични продукти на производител в Съединените щати от E. M., дистрибутор на тези продукти.

13

От предоставената на Съда преписка е видно по-специално, че A. M. е преминала обучение, проведено от търговския представител на E. M. относно продаваните от него продукти. При това обучение на А. М. е представено етикетирането на тези продукти и са ѝ били разяснени свойствата на всеки от тях. Посоченият търговски представител ѝ е предоставил документи на полски език за тази цел, както и брошури за продажба на дребно и писмените материали от обучението. А. М. е уведомена освен това, че става въпрос за козметични продукти от Съединените щати, чиято опаковка не включва информация на полски език относно действието им, но на която има символ, който представлява ръка с отворена книга и препраща към каталог, съдържащ цялата информация за тези продукти на полски език.

14

След това обучение на 28 и 29 януари 2016 г. A. M. купува от E. M. 40 брошури за продажба на дребно на цена от 0,01 полски злоти (PLN) едната (около 0,002 EUR) и 10 фирмени каталога на цена от 0,01 PLN всеки, както и различни козметични продукти, а именно кремове, маски и пудри за сума от 3184,25 PLN (711,61 EUR) бруто. Върху опаковката на продуктите са посочени името на отговорния субект, оригиналното наименование на козметичния продукт, неговия състав, срока на годност и серийния му номер, както и символ, който представлява ръка с отворена книга и препраща към каталога на полски език.

15

A. M. разваля договора за покупко-продажба на тези продукти поради недостатък на продадената вещ, като изтъква, че върху опаковката нямало информация на полски език относно функцията на продукта, което не позволява той да бъде установен и да се разбере действието му, тъй като тези характеристики не били ясни от представянето. Тя посочва, че получените от нея при последната доставка козметични продукти на дребно не съдържат върху опаковката информацията на полски език, която се изисква съгласно приложимото в Полша право спрямо търговията на козметични продукти, а именно информацията, произтичаща от член 19, параграф 1, буква е) и от член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009. Тя изтъква също, че изискваната от закона информация на полски език е била включена само в каталога, който не е свързан с продукта.

16

От своя страна Е. М. уверява, че продуктите са били етикетирани в съответствие с действащите национални разпоредби и с член 19 от Регламент № 1223/2009. В това отношение той посочва, че върху продуктите присъства символът, който представлява ръка с отворена книга и препраща крайния потребител на продукта към листовка, в случая каталог, предоставян на полски език с всеки продукт. Той уточнява, че този каталог съдържа пълно представяне на продуктите и функциите им на полски език, по-специално на противопоказанията им, начина на приложение и съставките им.

17

A. M. сезира Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy w Warszawie (Районен съд Варшава, Полша) с иск за възстановяване на разходите за закупуването на посочените продукти. Тази юрисдикция отхвърля иска, тъй като A. M. не е успяла да докаже, че не знаела, че за продуктите няма информация на полски език. Тази юрисдикция взема предвид по-специално предходното сътрудничество между страните, факта, че A. M. не е посочила преди това недостатъци на стоката и обстоятелството, че в случая върху индивидуалната външна опаковка на продуктите има символ, свързан с приложена информация, като въпросният символ служи за подобряване на четливостта и на общуването с потребителя.

18

А. М. обжалва това решение пред Sąd Okręgowy w Warszawie, XXIII Wydział Gospodarczy Odwoławczy (Окръжен съд Варшава, XXIII въззивно търговско отделение, Полша). Тя оспорва по-специално преценката на първоинстанционния съд, че каталогът, към който се препраща, представлява правилно етикетиране на продадените ѝ козметични продукти, тъй като счита, че от събраните доказателства не следва ясно, че е невъзможно изискваната информация да се посочи върху съответните продукти.

19

При тези условия Sąd Okręgowy w Warszawie XXIII Wydział Gospodarczy Odwoławczy (Окръжен съд Варшава, XXIII въззивно търговско отделение) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

20

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че информацията за „функцията на козметичен продукт“, която съгласно тази разпоредба трябва да се намира върху първичната и вторичната опаковка на такъв продукт, трябва да е състояние да информира потребителя само за преследваните с използването на продукта цели, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от този регламент, а именно тези за почистване, парфюмиране, промяна във външния вид, защита, поддържане в добро състояние и коригиране на телесната миризма, или за всички функции, позволяващи да се установят специфичните свойства на съответния продукт.

21

Съгласно член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009 козметичните продукти се предоставят на пазара само ако върху първичната и вторичната опаковка на козметичния продукт с незаличими, лесни за четене и ясни букви е нанесена информация за „функцията на козметичния продукт, освен ако това е ясно от неговото представяне“.

22

За целите на тълкуването на израза „функцията на козметичния продукт“ по смисъла на тази разпоредба съгласно постоянната съдебна практика следва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 2 април 2020 г., kunsthaus muerz, C‑20/19, EU:C:2020:273, т. 28 и цитираната съдебна практика).

23

На първо място, в текста на посочената разпоредба няма определение на „функцията на козметичния продукт“. Освен това този израз не се използва в други разпоредби от Регламент № 1223/2009.

24

Член 2, параграф 1, буква а) от този регламент съдържа определение на този продукт, като посочва три критерия. Най-напред, той предвижда критерий, свързан с естеството на разглеждания продукт, а именно че трябва да става въпрос за вещество или смес, на следващо място — критерий, свързан с частта от човешкото тяло, за влизане в контакт с която е предназначен този продукт, и на последно място — критерий, който се отнася до преследваната с употребата на посочения продукт цел (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2015 г., Colena, C‑321/14, EU:C:2015:540, т. 19).

25

Що се отнася до последния критерий, посочената разпоредба уточнява, че за да бъде определен като такъв, козметичният продукт трябва да има за единствена или основна цел почистването, парфюмирането, промяната във външния вид, защитата или поддържането в добро състояние на една от частите от тялото, изброени в посочената разпоредба, или корекцията на телесните миризми.

26

На второ място, що се отнася както до контекста, в който се вписва член 19, параграф 1 от Регламент № 1223/2009, така и до целите на правната уредба, от която той е част, следва да се изтъкне, че този член, който е първият от глава VI от Регламента, озаглавена „Информация за потребителите“, урежда правилата за етикетиране, които трябва да се спазват за всички козметични продукти, пуснати на пазара в Европейския съюз.

27

От съвместния прочит на разпоредбите на Регламент № 1223/2009, и по-специално на член 1 от него, разгледани във връзка със съображения 3 и 4 от Регламента, следва, че последният има за цел да хармонизира по изчерпателен начин действащите в Съюза правила с цел постигане на вътрешен пазар на козметични продукти, като същевременно се осигурява висока степен на защита на човешкото здраве (вж. в този смисъл решение от 12 април 2018 г., Fédération des entreprises de la beauté, C‑13/17, EU:C:2018:246, т. 23—25 и цитираната съдебна практика).

28

В това отношение, както се уточнява в съображение 9 от Регламент № 1223/2009, е важно козметичните продукти да могат да бъдат безопасни при нормални или разумно предвидими условия на употреба. Както обаче следва от член 3, първа алинея, букви а) и б) от този регламент, козметичен продукт, предоставен на пазара, е безопасен за човешкото здраве, когато се използва „при нормални или разумно предвидими условия на употреба“, като се вземат предвид по-специално елементите, свързани с представянето и етикетирането му. В този смисъл съществува тясна връзка между, от една страна, безопасността на пуснатите на пазара козметични продукти и от друга страна, изискванията относно тяхното представяне и етикетиране.

29

Така член 19 от Регламент № 1223/2009 цели изчерпателното хармонизиране на правилата относно опаковането и етикетирането на козметичните продукти, доколкото, освен че улеснява постигането на целта за пускане на пазара на козметични продукти в рамките на Съюза, такава хармонизация преследва и цел за защита на здравето на хората, в смисъл че информацията, която може да заблуди потребителя относно характеристиките на козметичен продукт, също би могла да окаже въздействие върху човешкото здраве.

30

От всички тези съображения следва, че предвиденото в член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009 изискване за предоставяне с незаличими, лесни за четене и ясни букви на информация относно функцията на козметичния продукт върху първичната и вторичната опаковка на козметичните продукти не може да се ограничи единствено до посочване на преследваните с използването на продукта цели, предвидени в член 2, параграф 1, буква а) от този регламент, а именно тези за почистване, парфюмиране, промяна във външния вид, защита и поддържане в добро състояние на една от частите на тялото, изброени в тази разпоредба, или за коригиране на телесната миризма.

31

Оттук следва и че макар въз основа на тези цели да е възможно да се определи дали в зависимост от неговата употреба и цел даден продукт може да се квалифицира като козметичен продукт (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2015 г., Colena, C‑321/14, EU:C:2015:540, т. 19 и 22) и следователно, както е видно от съображение 6 от този регламент, той да бъде разграничен от други продукти, които не попадат в приложното поле на Регламент № 1223/2009, „функцията на козметичния продукт“ по смисъла на член 19, параграф 1, буква е) от този регламент се отнася до посочването на по-специфични характеристики на този продукт.

32

В случаите, когато това не следва ясно от представянето на продукта, посочването на по-специфични характеристики трябва да даде възможност на потребителя да разполага с по-пълна информация върху първичната или вторичната опаковка на този продукт, що се отнася до неговата употреба и начин на използване. Следователно същото това посочване дава възможност на потребителя да направи информиран избор на продукта, без да бъде въвеждан в заблуждение, и да го използва по подходящ начин, за да се постигне целта за гарантиране на високо равнище на защита на човешкото здраве.

33

Понятието „функция на козметичния продукт“ по смисъла на член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009 не може да се смесва и с „претенциите относно продукта“, посочени в член 20 от този регламент, по отношение на които са предвидени специални правила в Регламент (ЕС) № 655/2013 на Комисията от 10 юли 2013 година за установяване на общи критерии за обосноваване използването на претенции, отнасящи се до козметични продукти (ОВ L 190, 2013 г., стр. 31), тъй като тези „претенции“ имат за цел да осигурят по-голямо количество информация относно характеристиките или свойствата на тези продукти.

34

Ето защо в отговор на конкретните въпроси, отправени от запитващата юрисдикция, следва да се посочи, че подробната информация относно свойствата на козметичния продукт, по-специално относно търсения ефект и целевата група на адресатите на продукта, не е сред данните, които трябва да бъдат посочени като „функция на козметичния продукт“ по смисъла на член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009.

35

Що се отнася до естеството и обхвата на информацията относно функцията на козметичния продукт, която трябва да присъства върху първичната и вторичната опаковка на този продукт съгласно посочената разпоредба, тя трябва да се преценява във всеки отделен случай с оглед на характеристиките и свойствата на всеки съответен продукт, като се вземат предвид предполагаемите очаквания на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (вж. в този смисъл решения от 13 януари 2000 г., Estée Lauder, C‑220/98, EU:C:2000:8, т. 27 и 28 и цитираната съдебна практика и от 24 октомври 2002 г., Linhart и Biffl, C‑99/01, EU:C:2002:618, т. 31).

36

Посочената разпоредба изисква информацията върху първичната и вторичната опаковка на козметичния продукт, евентуално сведена само до родовото наименование на разглеждания продукт или до неговото обичайно наименование, да е в състояние ясно да информира средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, за функцията на съответния продукт, така че да не бъде въведен в заблуждение относно неговата употреба и начин на използване, и да го използва, без да навреди на здравето си.

37

С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че информацията за „функцията на козметичен продукт“, която съгласно тази разпоредба трябва да се намира върху първичната и вторичната опаковка на такъв продукт, трябва да е в състояние ясно да информира потребителя за употребата и начина на използване на продукта, за да се гарантира, че последният може да бъде използван безопасно от потребителите, без да навредят на здравето си, и следователно не може да се ограничи единствено до посочване на преследваните с използването на продукта цели, предвидени в член 2, параграф 1, буква а) от този регламент. Запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на характеристиките и свойствата на съответния продукт, както и на очакванията на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, естеството и обхвата на информацията, която трябва да присъства за тази цел върху първичната и вторичната опаковка на продукта, за да може последният да се използва без опасност за здравето на човека.

38

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 19, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че информацията, посочена в член 19, параграф 1, букви г), е) и ж) от този регламент, а именно съответно информацията относно конкретните предпазни мерки, които трябва да се спазват по време на употребата на козметичния продукт, относно функцията на този продукт и неговите съставки, може да се посочи във фирмен каталог, включващ и други продукти, когато върху първичната или вторичната опаковка на козметичния продукт е поставен символът, предвиден в точка 1 от приложение VII към Регламента.

39

Член 19, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 предвижда, че информацията относно конкретните предпазни мерки, които трябва да се спазват по време на употребата, и относно съставките, предвидена съответно в член 19, параграф 1, букви г) и ж), се посочва в „приложена или закрепена листовка, етикет, лента, стикер или картичка към козметичния продукт“, когато поради практически съображения е невъзможно изписването ѝ върху етикета. В този случай споменатата разпоредба налага, освен ако не е практически невъзможно, да се прави позоваване на тази информация чрез абревиатура или чрез символа, посочен в точка 1 от приложение VII към Регламента, които в случая на информацията, посочена в параграф 1, буква г), трябва да присъстват върху първичната или върху вторичната опаковка, а в случая на информацията, посочена в параграф 1, буква ж) — само върху вторичната опаковка.

40

От това следва, на първо място, че трябва да се прави разграничение между, от една страна, информацията относно функцията на продукта, предвидена в член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009, и от друга страна, информацията относно предпазните мерки, които трябва да се спазват по време на употребата, и относно съставките, посочена в букви г) и ж) от член 19, параграф 1 от Регламента, тъй като само последната информация може да се посочва на друг носител освен върху етикета на продукта при условията, предвидени в параграф 2 от този член.

41

На второ място, предвидената в член 19, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 дерогация от задълженията в областта на етикетирането, установени в параграф 1 от този член, трябва да се тълкува с оглед на съображение 46 от Регламента, според който „[к]огато, поради практически съображения, не е възможно съставките да бъдат посочени върху опаковката, тази информация следва да бъде включена в листовката за употреба, за да може потребителят да получи достъп до тази информация“.

42

Така член 19, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 въвежда режим, дерогиращ общия режим на етикетиране, и следователно трябва да се тълкува стриктно (вж. по аналогия решение от 13 септември 2001 г., Schwarzkopf, C‑169/99, EU:C:2001:439, т. 31).

43

Що се отнася до главното производство, само запитващият съд може да определи във всеки отделен случай, в зависимост от фактите по висящото пред него дело, дали са изпълнени условията за прилагане на тази разпоредба. Може обаче да се отбележи, че препращането към „отделен фирмен каталог с няколко продукта“, какъвто е представеният при продажбата на разглежданите продукти, не изглежда в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1223/2009.

44

Първо, когато се прави такова препращане, по силата на член 19, параграф 2 от този регламент като външен за козметичния продукт носител могат да се използват само „приложена или закрепена листовка, етикет, лента, стикер или картичка към козметичния продукт“. Приложение VII към посочения регламент, съдържащо трите символа, които могат да бъдат поставени върху първичната или вторичната опаковка на този продукт, изрично предвижда, както е видно от заглавието на точка 1 от него, „[п]репратка към приложена информация“, на която съответства символът, представляващ ръка с отворена книга. Предоставен отделно фирмен каталог, който съдържа описание на разглеждания или разглежданите козметичен/ни продукт/и, но и на други продукти от предлаганата от производителя гама, не е приложен или закрепен към конкретен продукт.

45

Второ, от член 19, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 следва, че посочването на информацията по параграф 1 от този член на външен за козметичния продукт носител е допустимо само когато „поради практически съображения“ е невъзможно изписването ѝ върху етикета. Тази невъзможност препраща към хипотези, при които поради естеството и самото представяне на продукта практически не е възможно изписването на някои данни.

46

В този контекст изтъкнатият от запитващата юрисдикция факт, че разглежданите козметични продукти са внесени, което, предвид изискването за посочване на необходимата информация на определения съгласно член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009 език, може да породи трудности от организационно и финансово естество, свързани с необходимостта да се преведе определена информация и да се извършват действия по преетикетиране, дори по преопаковане, сам по себе си не представлява практическа невъзможност те да бъдат изписани върху етикета. Разходите, породени от ново етикетиране на тези продукти на друг език с оглед на пускането им на пазара в други държави членки, в никакъв случай не могат да се считат за основание за непълно етикетиране на продукта върху първичната или вторичната опаковка.

47

Установеното в последната разпоредба изискване информацията по член 19, параграф 1, букви б)—г) и е), както и по параграфи 2—4 от този член да се посочва на езика, предвиден от законодателството на държавата членка, в която продуктът е предоставен на разположение на крайния потребител, позволява да се гарантира високо ниво на защита на потребителите. Всъщност защитата на човешкото здраве не би могла да бъде напълно осигурена, ако потребителите не са в състояние да се запознаят напълно със и да разберат по-специално информацията относно функцията на съответния козметичен продукт и конкретните предпазни мерки, които трябва да се спазват при употребата му. Информацията, която производителите или дистрибуторите на козметични продукти, до които се отнася Регламент № 1223/2009, са длъжни да поставят върху първичната или вторичната опаковка на продукта, освен ако тази информация може да бъде ефикасно предадена чрез използването на пиктограми или на други знаци, различни от думите, е лишена от практическа полза, ако не е на език, разбираем за лицата, за които е предназначена (вж. по аналогия решение от 13 септември 2001 г., Schwarzkopf, C‑169/99, EU:C:2001:439, т. 40 и цитираната съдебна практика).

48

По същия начин фактът, че етикетирането на козметичните продукти е задача на трето спрямо разглеждания в главното производство договор за покупко-продажба лице, а именно на производителя на тези продукти, не и на дистрибутора на последните, също не представлява практическа невъзможност изискваната информация да се изпише върху етикета на посочените продукти. В това отношение, както Съдът е уточнил, желанието на производителя или на дистрибутора на такива продукти да улесни движението им в рамките на Съюза, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове непълно посочване на задължителната информация. Тъй като понятието „невъзможност“ по принцип се отнася до фактически данни, върху които лицето, което се позовава на тази невъзможност, няма влияние, то не може да се разбира в смисъл, че позволява на производителя или на дистрибутора на козметични продукти поради броя на избраните от него езици, независимо дали става въпрос за езици на Съюза или не, да се позовава по свое усмотрение на случай на „практическа невъзможност“ по смисъла на член 19, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 (вж. по аналогия решение от 13 септември 2001 г., Schwarzkopf, C‑169/99, EU:C:2001:439, т. 35).

49

Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че посочената в член 19, параграф 1, букви г), е) и ж) от този регламент информация, а именно съответно информацията относно конкретните предпазни мерки, които трябва да се спазват по време на употребата на козметичния продукт, относно функцията на този продукт и неговите съставки, не може да се съдържа във фирмен каталог, към който препраща символът, предвиден в точка 1 от приложение VII към споменатия регламент и поставен върху първичната или вторичната опаковка на посочения продукт.

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: