РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

21 октомври 2020 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2011/83/ЕС — Член 16, буква в) — Право на отказ от договор — Изключения — Стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани — Стоки, чието изработване търговецът е започнал“

По дело C‑529/19,

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Potsdam (Районен съд Потсдам, Германия) с акт от 12 юни 2019 г., постъпил в Съда на 11 юли 2019 г., в рамките на производство по дело

Möbel Kraft GmbH & Co. KG

срещу

ML,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: C. Toader, изпълняваща функцията на председател на състава, M. Safjan (докладчик) и N. Jääskinen, съдии,

генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–	за Möbel Kraft GmbH & Co. KG, от J. Jeep, Rechtsanwalt,

–	за ML, от R. Sterzel, Rechtsanwalt,

–	за Европейската комисия, от C. Hödlmayr, B.‑R. Killmann и C. Valero, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 16, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).

2	Запитването е отправено в рамките на спор между Möbel Kraft GmbH & Co. KG, германско дружество за продажба на мебели, и ML, потребител, по повод предявен иск за обезщетение за вреди във връзка с отказ на ML от договора, сключен между страните.

Правната рамка

Правото на Съюза

Съображения 7, 40 и 49 от Директива 2011/83 гласят:

„(7)

Пълната хармонизация на някои съществени нормативни аспекти следва да увеличи значително правната сигурност както за потребителите, така и за търговците. По този начин както потребителите, така и търговците следва да могат да разчитат на единна нормативна рамка, изградена върху ясно дефинирани правни понятия, с която се уреждат някои аспекти на договорите между търговци и потребители в рамките на Съюза. […]

[…]

(40)	Продължителността на срока за упражняване на правото на отказ, която понастоящем е различна както в различните държави членки, така и при договорите от разстояние и при договорите извън търговския обект, създава правна несигурност и поражда разходи за привеждане в съответствие. […]

[…]

(49)

Следва да съществуват изключения от правото на отказ както по отношение на договорите от разстояние, така и по отношение на договорите извън търговския обект. Възможно е да има случаи, при които правото на отказ е неуместно, например с оглед естеството на специални стоки или услуги. […] Правото на отказ следва също да не се прилага по отношение на стоки, изработени по специална поръчка на потребителя, или стоки, които имат подчертано персонализиран характер, например завеси по поръчка, нито по отношение на доставки на гориво например, което е стока, по естество неделимо смесена с други елементи след нейната доставка. […]“.

Член 2 от посочената директива, озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

„стоки“ означава всички движими материални вещи, с изключение на вещите, продавани при принудително изпълнение или чрез други мерки от оправомощен от закона орган; вода, газ и електрическа енергия се считат за стоки по смисъла на настоящата директива, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество;

4)	„стоки, изработени по поръчка на потребителя“ означава стоки, които не са изработени предварително, а въз основа на индивидуален избор или решение на потребителя;

[…]

„договор от разстояние“ означава всеки договор, сключен между търговеца и потребителя в рамките на организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително и момента на сключване на договора;

„договор извън търговския обект“ означава всеки договор между търговеца и потребителя:

а)	сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, което е различно от търговския обект на търговеца;

[…]

в)

сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, което е различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя; или

[…]

„търговски обект“ означава:

а)	всеки недвижим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява постоянно дейността си; или

б)	всеки движим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява обичайно дейността си;

[…]“.

Член 6, параграф 1 от посочената директива, озаглавен „Изисквания за предоставяне на информация при договорите от разстояние и договорите извън търговския обект“, предвижда:

„Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:

[…]

з)	когато съществува право на отказ, условията, срока и начина за неговото упражняване в съответствие с член 11, параграф 1, както и стандартния формуляр за отказ, предвиден в приложение I, част Б;

[…]

к)	когато правото на отказ не е предвидено в съответствие с член 16, потребителят се уведомява, че не може да ползва право на отказ или, когато е приложимо, за обстоятелствата, при които потребителят губи правото си на отказ;

[…]“.

Член 9, параграф 1 от посочената директива, озаглавен „Право на отказ“, гласи:

„Освен когато са приложими изключенията, предвидени в член 16, потребителят разполага със срок от 14 дни за отказ от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, без да посочва причини за това и без да заплаща никакви разходи, с изключение на разходите, предвидени в член 13, параграф 2 и член 14“.

Член 16 от Директива 2011/83, озаглавен „Изключения от правото на отказ“, гласи:

„Държавите членки не предоставят правото на отказ, предвидено в членове 9—15 за договори от разстояние или договори извън търговския обект, по отношение на:

а)	договори за предоставяне на услуга, при които услугата е напълно изпълнена, когато изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя и потвърждение от негова страна, че знае, че ще загуби правото на отказ, след като договорът е изцяло изпълнен от търговеца;

[…]

в)	доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани;

[…]

д)	доставка на запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им;

[…]

и)	доставка на запечатани звукозаписи или видеозаписи или запечатан компютърен софтуер, които са разпечатани след доставката;

[…]

м)	предоставянето на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато изпълнението е започнало с предварителното изрично съгласие на потребителя, който е потвърдил, че знае, че по този начин ще загуби правото си на отказ“.

Германското право

Съгласно член 312g, параграф 2, точка 1 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс), с който в германското законодателство се транспонира член 16 от Директива 2011/83, не се предоставя право на отказ при договори за доставка на стоки, които не са изработени предварително, а въз основа на индивидуален избор на потребителя или са недвусмислено персонализирани.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

По време на търговски панаир ML сключва с Möbel Kraft договор за покупко-продажба на кухня за вграждане (наричан по-нататък „разглежданият договор“). Тъй като впоследствие ML се позовава на право на отказ от договора и на това основание отказва да приеме доставката на посочената кухня, Möbel Kraft предявява пред запитващата юрисдикция, Amtsgericht Potsdam (Районен съд Потсдам, Германия), иск за обезщетение за вреди от неизпълнението на разглеждания договор от страна на ML.

От акта за преюдициално запитване е видно, че части от кухнята, предмет на разглеждания договор, която към момента на отказа на ML от договора Möbel Kraft все още не е започнал да изработва, били съединени на дигитална производствена линия по перфориран модел от друга фирма и монтирани на място при ML от служители на Möbel Kraft, а не на другата фирма. В това отношение запитващата юрисдикция добавя, че сглобяемите части за вграждане можело да бъдат демонтирани без загуба за търговеца, тъй като само плоскостта за стената, работната повърхност, блендите и заготовките се напасвали на място и не можели повторно да бъдат използвани другаде.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали съгласно член 312g, параграф 2, точка 1 от Гражданския кодекс правото на отказ от договор за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани, се изключва когато:

а)	към момента на отказа продавачът все още не е започнал да сглобява стоката, която се състои от части;

б)	самият продавач, а не трето лице напасва стоката на място; и

в)	стоката може да се възстанови в състоянието преди индивидуализацията при ниски разходи за демонтаж, около 5 % от стойността на стоката.

В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че в практиката си преди влизането в сила на Директива 2011/83 Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) приема, че правото на отказ не се изключва, ако стоката може без загуба на материал и функционалност да бъде възстановена в състоянието преди персонализирането при относително ниски разходи. По случай, в който става въпрос за компютър, произведен по поръчка на купувача, Върховният съд в Германия е счел разходите за възстановяване в размер на 5 % от стойността на стоката като относително ниски.

От акта за преюдициално запитване също така следва, че по смисъла на съдебната практика на Oberlandesgericht Stuttgart (Висш областен съд Щутгарт, Германия) правото на отказ на купувача от персонализирана стока не е разрешено дори когато търговецът все още не е започнал да изработва стоката или да я приспособява към персоналните нужди на потребителя. За сметка на това част от германската правна доктрина не споделя тази съдебна практика.

При тези обстоятелства Amtsgericht Potsdam (Районен съд Потсдам) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Изключено ли е правото на отказ по член 16, буква в) от Директива 2011/83 и когато стоката се изработва по поръчка на потребителя, но продавачът все още не е започнал изработката и не е извършил — сам, а не чрез трето лице — напасване при монтажа при клиента? Има ли значение дали стоките могат да бъдат възстановени в състоянието преди персонализирането при ниски разходи за демонтаж, т.е. около 5 % от стойността на стоките?“.

По преюдициалния въпрос

С поставения въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 16, буква в) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че изключението от правото на отказ, предвидено в посочената разпоредба, може да се противопостави на потребител, който е сключил извън търговския обект договор за покупко-продажба на стока, която трябва да бъде изработена по негова поръчка, дори когато търговецът не е започнал изработването на тази стока.

В самото начало е важно да се отбележи, че договор, който е сключен по време на търговски панаир, може да се квалифицира като „договор извън търговския обект“ по смисъла на член 2, точка 8 от Директива 2011/83, при условие че сключването на договора не е осъществено на панаирен щанд, който може да се разглежда като „търговски обект“ по смисъла на член 2, точка 9 от посочената директива (вж. в този смисъла решение от 7 август 2018 г., Verbraucherzentrale Berlin, C‑485/17, EU:C:2018:642, т. 43—46).

17	Въз основа на съдебната практика, посочена в предходната точка, запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на представените пред нея фактически обстоятелства разглежданият договор трябва да се смята за „договор извън търговския обект“ по смисъла на член 2, точка 8 от Директива 2011/83.

Ако това е така, следва да се припомни, че членове 9—15 от Директива 2011/83 предоставят на потребителя право на отказ, по-специално след сключването на договор извън търговския обект по смисъла на член 2, точка 8 от посочената директива, и установяват условията и реда за упражняването на това право.

19	Така в съответствие с член 9, параграф 1 от Директива 2011/83 потребителят разполага със срок от 14 дни за отказ от договор извън търговския обект по-специално без да заплаща никакви разходи, с изключение на разходите, предвидени в член 13, параграф 2 и член 14 от посочената директива.

20	Член 16 от посочената директива обаче предвижда изключения от правото на отказ, по-специално в хипотезата по член 16, буква в), от договори извън търговския обект за „доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани“.

В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчита не само текстът, но и контекстът ѝ и целта, преследвана с правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., AFMB, C‑610/18, EU:C:2020:565, т. 50 и цитираната съдебна практика).

Съгласно текста на посочения член 16 държавите членки са длъжни да предвидят в националното законодателство, с което се транспонира Директива 2011/83, че потребителят не може да се позовава на правото си на отказ по-специално когато след сключването на договора извън търговския обект са настъпили определени събития. Това се отнася до обстоятелствата, посочени в точки а), д), и) и м) от член 16, които са свързани с изпълнението на подобен договор.

Съгласно посочените разпоредби изключението се отнася съответно до „договори за предоставяне на услуга, при които услугата е напълно изпълнена, когато изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя“, „доставка на запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им“, „доставка на запечатани звукозаписи или видеозаписи или запечатан компютърен софтуер, които са разпечатани след доставката“, и „предоставянето на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато изпълнението е започнало с предварителното изрично съгласие на потребителя“.

За сметка на това нищо в текста на член 16, точка в) от Директива 2011/83 не показва, че изключението от правото на отказ, предвидено в тази разпоредба, зависи от настъпването на някакво събитие след сключването на договора извън търговския обект за „доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани“. Напротив, от този текст изрично следва, че посоченото изключение е присъщо за самия предмет на подобен договор, а именно изработването на стока по поръчка на потребителя по смисъла на член 2, точка 4 от Директивата, което означава, че посоченото изключение от самото начало е противопоставимо на потребителя независимо от настъпването на подобно събитие и без значение дали договорът е изпълнен, или е в процес на изпълнение от търговеца.

Това тълкуване, което съответства на текста на член 16, точка в) от Директива 2011/83, се потвърждава от контекста, в който се вписва член 16, буква в) от Директива 2011/83, по-специално що се отнася до задължението по член 6, параграф 1, букви з) и к) от нея, да се уведоми потребителят, преди да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект или от съответно предложение за сключване на договор, за съществуването или за липсата на право на отказ.

В това отношение Съдът е постановил, че член 6, параграф 1 от тази директива има за цел да гарантира, че преди сключването на договор потребителят ще бъде информиран както относно условията на договора и последиците от сключването му, които му позволяват да реши дали иска да встъпи в договорни отношения с търговец, така и относно надлежното изпълнение на договора, и по-специално относно упражняването на правата му на потребител, в частност на правото му на отказ (решение от 10 юли 2019 г., Amazon EU, C‑649/17, EU:C:2019:576, т. 43 и цитираната съдебна практика).

27	Положение, при което съществуването на правото на отказ на потребителя зависи от бъдещо събитие, чието настъпване обаче се определя по решение на търговеца, е несъвместимо с това задължение за предоставяне на информация преди сключването на договора.

28	Освен това от съображения 7 и 40 от Директива 2011/83, що се отнася до преследваните с нея цели, по-специално следва, че посочената директива има за цел да увеличи правната сигурност на договорите между търговци и потребители.

Следва да се приеме, че тълкуването на член 16, точка в) от Директива 2011/83, посочено в точка 24 от настоящото решение, допринася за постигането на тази цел, доколкото позволява да се избегне положение, при което съществуването или липсата на право на потребителя на отказ от договора зависи от актуалното състояние на изпълнението на договора от търговеца, за което по принцип потребителят не е уведомен и още повече, по отношение на което няма никаква възможност за влияние.

Поради всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 16, буква в) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че изключението от правото на отказ, предвидено в посочената разпоредба, може да се противопостави на потребител, който е сключил извън търговския обект договор за покупко-продажба на стока, която трябва да бъде изработена по негова поръчка, независимо дали търговецът е започнал изработването на тази стока.

По съдебните разноски

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 16, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че изключението от правото на отказ, предвидено в посочената разпоредба, може да се противопостави на потребител, който е сключил извън търговския обект договор за покупко-продажба на стока, която трябва да бъде изработена по негова поръчка, независимо дали търговецът е започнал изработването на тази стока.

Подписи

( *1 ) Език на производството: немски.