–

за Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier, от J.‑J. Gatineau, avocat,

–

за Société Fromagère du Livradois SAS, от E. Piwnica, avocat,

–

за френското правителство, от C. Mosser и A.‑L. Desjonquères, в качеството на представители,

–

за гръцкото правителство, от G. Kanellopoulos, E. Leftheriotou и I.‑E. Krompa, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от D. Bianchi и I. Naglis, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, 2006 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114) и от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Syndicat interprofessionnel de détention du fromage Morbier (Междуотраслова синдикална организация за защита на сиренето „Morbier“, наричана по-нататък „синдикалната организация“) и Société fromagère du Livramage SAS относно нарушение на защитеното наименование за произход (ЗНП) „Morbier“ и действия на нелоялна и паразитна конкуренция, в които е упрекнато последното.

3

Съображения 4 и 6 от Регламент № 510/2006, който е отменен с Регламент № 1151/2012, гласят:

[…]

4

Член 13, параграф 1 от този регламент гласи следното:

„Правната закрила на регистрирани имена обхваща забрана за:

[…]“.

5

Съображения 18 и 29 от Регламент № 1151/2012 гласят:

[…]

6

Съгласно член 4 от този регламент, озаглавен „Цел“:

„Създава се схема за защитени наименования за произход и защитени географски указания с цел да се помогне на производителите на продукти, свързани с даден географски район, като:

7

Член 5, параграф 1, букви а) и б) от посочения регламент, който по същество възпроизвежда текста на член 2, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 510/2006, гласи:

„За целите на настоящия регламент „наименование за произход“ е наименование, което идентифицира продукт:

8

Текстът на член 13, параграф 1 от същия регламент по същество възпроизвежда текста на член 13, параграф 1 от Регламент № 510/2006. Към него само се добавя — в края на букви а) и б) — изразът „включително когато тези продукти се използват като съставка“.

9

В приложение на Регламент (ЕО) № 2400/96 на Комисията от 17 декември 1996 година относно вписването на някои означения в „Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания“, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (ОВ L 327, 1996 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 115), изменен с Регламент (ЕО) № 1241/2002 на Комисията от 10 юли 2002 г. (ОВ L 181, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 42, стр. 174), наименованието „Morbier“ е вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания, който се съдържа в приложението към този регламент, като ЗНП.

10

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1128/2013 на Комисията от 7 ноември 2013 година за одобрение на несъществено изменение в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Morbier (ЗНП)] (ОВ L 302, 2013 г., стр. 7) описва продукта в продуктовата спецификация по следния начин:

„Morbier“ е сирене от сурово краве мляко, като сиренината е пресована и не е изпичана, с ниска цилиндрична форма с диаметър от 30 до 40 cm и височина от 5 до 8 cm, тегло от 5 до 8 kg, с плоски горна и долна страна и леко изпъкнала странична стена.

По средата сиренето е с една черна хоризонтална ивица, която е плътна и продължава през цялата пита.

Коричката му е естествена, търкана, еднакво изглеждаща навсякъде, влажна, със следи от плетката на калъпа. Цветът ѝ е бежов до оранжев с нюанси на оранжевокафяво, оранжевочервено и оранжеворозово. Вътрешността е еднородна, с цвят на слонова кост до бледожълта, като често има няколко разпръснати шупли с големината на червен касис или като малки сплескани мехурчета. Тя е мека на пипане, мазна и се топи и не залепва много в устата, като текстурата е гладка и фина. Вкусът му е изразен, с нюанси на мляко, карамел, ванилия, плодове. Със стареенето палитрата на ароматите се обогатява с нюанси на старост, на подправки и на растения. Ароматите са балансирани. Съдържанието на мазнини в сиренето е най-малко 45 грама на 100 грама, измерено след пълно изсушаване. Съдържанието на влага в обезмасленото сирене трябва да бъде между 58 % и 67 %. Зреенето на сиренето се извършва в продължение най-малко на 45 дни, считано от датата на производство, без цикълът да се прекъсва“.

11

Член L. 722‑1 от code de la propriété intellectuelle (Кодекс на интелектуалната собственост) в редакцията му, приложима към спора по главното производство, гласи:

„За всяко нарушение на географско указание извършителят носи гражданска отговорност.

За целите на настоящата глава „географско указание“ означава:

[…]

[…]“.

12

Сиренето „Morbier“ се ползва от контролирано наименование за произход (КНП) след приемането на Декрет от 22 декември 2000 година за контролираното наименование за произход „Morbier“ (JORF бр. 302 от 30 декември 2000 г., стр. 20944), впоследствие отменен, който определя референтен географски район, както и необходимите условия, за да се претендира това наименование за произход, и предвижда, в член 8, преходен период за предприятията, които се намират извън този географски район и произвеждат и продават сирена под името „Morbier“, за да им се даде възможност да продължават да използват това име без означението „КНП“ до изтичането на петгодишен срок от публикуването на регистрацията на наименованието за произход „Morbier“ като ЗНП.

13

По силата на Декрета от 22 декември 2000 г. Société Fromagère du Livradois, което произвежда сиренето „Morbier“ от 1979 г., получава разрешение да използва наименованието „Morbier“ без обозначението КНП до 11 юли 2007 г., когато го заменя с наименованието „Montboissié du Haut Livradois“. Освен това на 5 октомври 2001 г. Société Fromagère du Livradois подава заявка в Съединените щати за американската марка „Morbier du Haut Livradois“, която през 2008 г. подновява за десет години, а на 5 ноември 2004 г. — за френската марка „Montboissier“.

14

На 22 август 2013 г. синдикалната организация подава пред Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) иск срещу Société Fromagère du Livradois с твърдения за нарушение на защитеното наименование и за извършване на действия на нелоялна и паразитна конкуренция чрез производството и продажбата на сирене, което възпроизвежда визуалния външен вид на обхванатия от ЗНП продукт „Morbier“, с цел да създаде объркване със същия и да извлече полза от популярността на свързваното с него изображение, без да спазва продуктовата спецификация на наименованието за произход, като иска дружеството да бъде осъдено да преустанови всяко пряко или непряко търговско използване на ЗНП „Morbier“ за стоки, които не са включени в него, всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване на ЗНП „Morbier“, всяко друго фалшиво или заблуждаващо означение по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на продукта по начин, който би могъл да създаде погрешна представа за произхода на продукта, всяка друга практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта, и по-специално всяко използване на черна ивица, разделяща сиренето на две части, и да поправи претърпяната от нея вреда.

15

Тези искания са отхвърлени с решение от 14 април 2016 г., потвърдено от Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) с решение от 16 юни 2017 г. Последният приема, че продажбата на сирене, което има една или повече характеристики, които се съдържат в продуктовата спецификация на сиренето „Morbier“, и следователно го наподобява, не представлява нарушение.

16

В това решение, след като посочва, че правната уредба на ЗНП има за цел да защитава не външния вид на продукта или неговите характеристики, описани в продуктовата спецификация, а неговото наименование, поради което не забранява производството на продукт по методи, които са идентични с определените стандарти за географското указание, и след като приема, че при липсата на изключително право възпроизвеждането на външния вид на даден продукт е свързано със свободата на търговията и промишлеността, Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) приема, че посочените от синдикалната организация характеристики, по-специално синята хоризонтална ивица, са свързани с исторически традиции и с традиционни техники, които присъстват и в други сирена, различни от „Morbier“, и са били използвани от Société Fromagère du Livradois още преди получаването на ЗНП „Morbier“, както и че не са резултат от инвестиции, направени от синдикалната организация или от нейните членове. Той приема, че доколкото правото да се използва растителен въглен, е предоставено само за сирене със това ЗНП, а за да се съобрази с американското законодателство, Société Fromagère du Livradois е трябвало да го замени с гроздов полифенол, двете сирена не може да се считат за сходни по тази характеристика. Като отбелязва, че Société Fromagère du Livradois е изтъкнало други различия между сиренето „Montboissié“ и сиренето „Morbier“, свързани по-специално с употребата на пастьоризирано мляко в първото и на сурово мляко във второто, той приема, че двете сирена са различни и че синдикалната организация се е опитала да разшири защитата на ЗНП „Morbier“ поради незаконосъобразен търговски интерес в противоречие с принципа на свободна конкуренция.

17

Синдикалната организация подава касационна жалба срещу това решение на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) пред запитващата юрисдикция, Cour de cassation (Касационен съд, Франция). В подкрепа на жалбата си тя поддържа най-напред, че наименованието за произход се ползва със защита срещу всяка практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта, и че като е приел, че е забранено само използването на ЗНП, Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) е нарушил член 13 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012. По-нататък, синдикалната организация поддържа, че отбелязвайки единствено че посочените от нея характеристики са свързани с исторически традиции и не се дължат на инвестиции, направени от нея и нейните членове, от една страна, и че сиренето „Montboissié“, което Société Fromagère du Livradois предлага на пазара от 2007 г., се различава от сиренето „Morbier“, от друга страна, без да изследва, въпреки отправеното искане, дали практиките на Société Fromagère du Livradois, по-конкретно копирането на характерната „пепелява ивица“ на сиренето „Morbier“, не могат да заблудят потребителя относно истинския произход на продукта, Cour d’appel (Апелативният съд) е постановил незаконосъобразно решение с оглед на посочените текстове.

18

От своя страна Société fromagère du Livramage поддържа, че ЗНП закриля продуктите с произход от определен географски район, които единствени могат да се ползват от защитеното наименование, но не забранява на други производители да произвеждат и предлагат на пазара сходни продукти, стига те да не оставят впечатлението, че биха извлекли полза от разглежданото наименование. По националното право било забранено всяко използване на знак, съставляващ ЗНП, за обозначаване на сходни продукти, които не се ползват от такава защита, тъй като не произхождат от определен район или тъй като произхождат от този район, без да притежават необходимите характеристики, но не било забранено предлагането на пазара на сходни продукти, ако това предлагане не е придружено от практика, която може да доведе до объркване по-специално чрез злоупотреба или пресъздаване на това ЗНП. Société fromagère du Livramage изтъква също че „практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012, трябва задължително да се отнася до „произхода“ на продукта и че следователно трябва да става въпрос за практика, в резултат от която потребителите да останат с впечатлението, че продуктът се ползва от съответното ЗНП. Société fromagère du Livramage счита, че тази „практика“ не може да се изразява само във външния вид на самия продукта, без каквото и да било отбелязване върху неговата опаковка, в което да се споменава защитеният произход.

19

Запитващата юрисдикция посочва, че жалбата, с която е сезирана, поставя пред нея неразглеждания досега въпрос дали член 13, параграф 1 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява и всяко представяне на продукта, което би могло да заблуди потребителя относно действителния му произход, дори регистрираното наименование да не е било използвано от трето лице. Като отбелязва по-специално, че Съдът никога не се е произнасял по този въпрос, запитващата юрисдикция счита, че има съмнение относно тълкуването на съдържащия се в този член израз „друга практика“, която представлява особена форма на нарушение на защитено наименование, ако би могла да заблуди потребителя относно истинския произход на продукта.

20

Поради това според запитващата юрисдикция възниква въпросът дали възпроизвеждането на физическите характеристики на продукт, защитен със ЗНП, може да представлява практика, която би могла да заблуди потребителя относно истинския произход на продукта и която е забранена по силата на член 13, параграф 1 от посочените регламенти. Този въпрос се свежда до това да се определи дали представянето на продукт, защитен с наименование за произход, и по-специално възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, може да представлява нарушение на това наименование, въпреки че неговото наименование не е било възпроизведено.

21

При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 13, параграф 1 съответно от Регламент № 510/2006 и от Регламент № 1151/2012 да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява представянето на продукт под закрилата на наименование за произход, и по-конкретно възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, което би могло да подведе потребителя относно истинския произход на продукта дори когато регистрираното наименование не е било използвано?“.

22

С първата част от въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 13, параграф 1 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование.

23

От текста на тази разпоредба следва, че регистрираните наименования са защитени срещу различни действия, а именно, първо, пряко или косвено търговско използване на регистрирано наименование, второ, злоупотреба, имитация или пресъздаване, трето, фалшиво или заблуждаващо означение по отношение на произхода, естеството или съществените качества на продукта върху вътрешната или външната опаковка, рекламен материал или документи, касаещи въпросния продукт и опаковката на продукта в контейнер, което може да създаде погрешна представа за произхода на продукта, и четвърто, всяка друга практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта.

24

Така посочената разпоредба съдържа степенувано изброяване на забранени действия (вж. в този смисъл решение от 2 май 2019 г., Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego,C‑614/17, EU:C:2019:344, т. 27). Докато член 13, параграф 1, буква а) съответно от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 забранява прякото или непрякото използване на регистрирано наименование по отношение на продукти, непокрити от регистрацията, във форма, която е идентична с това наименование или е много сходна във фонетично и/или визуално отношение (вж. по аналогия решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 29, 31 и 39), член 13, параграф 1, букви б)—г) от посочените регламенти забранява други видове действия, срещу които са защитени регистрираните наименования и които не използват нито пряко, нито непряко самите наименования.

25

Така приложното поле на член 13, параграф 1, буква а) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 задължително трябва да се разграничава от това на другите правила за закрила на регистрираните наименования, които се съдържат в член 13, параграф 1, букви б)—г) от посочените регламенти. По-конкретно член 13, параграф 1, буква б) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 забранява действия, които, за разлика от посочените в член 13, параграф 1, буква а) от тези регламенти, не използват нито пряко, нито косвено самото защитено наименование, а го внушават по такъв начин, че карат потребителя да направи достатъчно близка връзка с това наименование (що се отнася до член 16 от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 2008 г., стр. 16), вж. по аналогия решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 33).

26

Що се отнася по-специално до понятието „пресъздаване“, определящият критерий е дали онова, което потребителят пряко си представя, когато срещне спорно наименование, е ползващият се от ЗНП продукт, което следва да се прецени от националния съд като отчита при необходимост частичното включване на ЗНП в спорното наименование, фонетичното и/или визуалното сходство на това наименование със ЗНП или още концептуалната близост между посочените наименование и ЗНП (вж. по аналогия решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 51).

27

Освен това в решението си от 2 май 2019 г., Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego (C‑614/17, EU:C:2019:344) Съдът приема, че член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че пресъздаването на регистрирано наименование може да се осъществи чрез използване на фигуративни знаци. За да се произнесе по този начин, в точка 18 от това решение Съдът приема по-специално, че формулировката на тази разпоредба може да се разбира не само като препращаща към термини, с които може да бъде пресъздадено регистрирано наименование, но и към всеки фигуративен знак, който може да извика в съзнанието на потребителя представа за стоките, ползващи се с това наименование. В точка 22 от посоченото решение Съдът посочва, че по принцип не може да се изключи възможността фигуративни знаци да бъдат годни да извикват в съзнанието на потребителя образи, които пряко са свързани със стоките, ползващи се с регистрирано наименование, поради тяхната концептуална близост с подобно наименование.

28

Що се отнася до действията, посочени в член 13, параграф 1, буква в) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012, следва да се отбележи, че тази разпоредба разширява, в сравнение с букви а) и б) от този член, периметъра на защитата, като включват в него по-специално „всяко друго означение“, тоест предоставената на потребителите информация, която фигурира върху вътрешната или външната опаковка, върху рекламен материал или върху документи, касаещи този продукт, която, макар в действителност да не пресъздава защитеното географско указание, е квалифицирана като фалшива или заблуждаваща от гледна точка на връзките на продукта с това означение. Изразът „всяко друго означение“ включва информация, която може да е посочена под каквато и да било форма върху вътрешната или външната опаковка на съответния продукт, върху рекламен материал или върху документи, касаещи този продукт, по-конкретно под формата на текст, изображение или опаковка, които могат да дадат сведения относно източника, произхода, естеството или съществените качества на този продукт (вж. по аналогия решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 65 и 66).

29

Що се отнася до действията, посочени в член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012, както отбелязва генералният адвокат в точка 49 от заключението си, от използвания в тази разпоредба израз „всяка друга практика“ следва, че той има за цел да обхване всяко действие, което все още не е обхванато от другите разпоредби на същия член, и по този начин да завърши системата за закрила на регистрираните наименования.

30

Така от изложените по-горе съображения следва, че член 13, параграф 1 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 не се ограничава до това да забрани използването на самото регистрирано наименование, а има по-широко приложно поле.

31

Следователно на първата част от поставения въпрос следва да се отговори, че член 13, параграф 1 от Регламент № 510/2006 и от Регламент № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование.

32

С втората част от въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява възпроизвеждането на формата или на външния вид на продукт, обхванат от регистрирано наименование, когато това възпроизвеждане може да заблуди потребителя относно действителния произход на продукта.

33

Като предвиждат, че регистрираните наименования са защитени срещу „всяка друга практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта“, член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 не уточнява забранените от тази разпоредба действия, а до голяма степен се отнася до всички действия, различни от забранените с член 13, параграф 1, букви а)—в) от тези регламенти, които могат да заблудят потребителя относно истинския произход на съответния продукт.

34

Член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 отговаря на целите, посочени в съображения 4 и 6 от Регламент № 510/2006 и в съображения 18 и 29 и в член 4 от Регламент № 1151/2012, от които следва, че системата за защита на ЗНП и на защитените географски указания (ЗГУ) цели по-специално да предостави на потребителите ясна информация за произхода и свойствата на продукта, така че да им позволи да направят по-информиран избор при покупка, както и да предотврати практиките, които могат да въведат в заблуждение потребителите.

35

По-общо, от практиката на Съда следва, че целта на системата за защита на ЗНП и на ЗГУ е основно да гарантира на потребителите, че селскостопанските продукти, ползващи се с регистрирано наименование, имат определени специфични характеристики поради своя произход от определен географски район и следователно предоставят гаранция за качество поради своя географски произход с цел да се позволи на селскостопанските оператори, които са направили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна по-високи доходи и да се попречи на трети лица неправомерно да извличат полза от репутацията, свързана с качеството на тези продукти (вж. по аналогия решения от 14 септември 2017 г., EUIPO/Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, C‑56/16 P, EU:C:2017:693, т. 82, от 20 декември 2017 г., Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, C‑393/16, EU:C:2017:991, т. 38 и от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 38 и 69).

36

Що се отнася до въпроса дали възпроизвеждането на формата или външния вид на продукт, обхванат от регистрирано наименование, може да представлява практика, която е забранена от член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012, следва да се отбележи, че безспорно, както изтъкват Société fromagère du Livraęet и Европейската комисия, предвидената в тази разпоредба защита има за предмет — съгласно самия текст на разпоредбата — регистрираното наименование, а не продукта, обхванат от него. От това следва, че забраната по-специално на използването на техники за производство или на възпроизвеждането на една или повече характеристики от спецификацията на продукт, обхванат от регистрирано наименование, с мотива че тези характеристики са посочени в спецификацията, за да се направи друг продукт, който не е обхванат от регистрацията, не е предмет на посочената защита.

37

При все това, както посочва генералният адвокат в точка 27 от заключението си, съгласно текста на член 5, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 1151/2012, който по същество възпроизвежда текста на член 2, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 510/2006, ЗНП е наименование, което идентифицира продукт произхождащ от специфично място, регион или, в изключителни случаи, държава, чиито качества или характеристики се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори. Следователно ЗНП са защитени, доколкото обозначават продукт с определени качества или характеристики. Така ЗНП и обхванатият от него продукт са тясно свързани.

38

При това положение, като се има предвид отвореният характер на израза „всяка друга практика“ по член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012, не може да се изключи възможността възпроизвеждането на формата или на външния вид на продукт, обхванат от регистрирано наименование — без това наименование да е посочено върху разглеждания продукт или върху опаковката му — да може да попадне в приложното поле на тази разпоредба. Такъв би бил случаят, ако това възпроизвеждане може да заблуди потребителя относно истинския произход на съответния продукт.

39

Както посочва по същество генералният адвокат в точки 55 и 57—59 от заключението си, за да се прецени дали случаят е такъв, трябва, от една страна, да се вземат предвид възприятията на средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (вж. по аналогия решения от 21 януари 2016 г., Viiniverla, C‑75/15, EU:C:2016:35, т. 25 и 28 и от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 47), и от друга страна, да се отчетат всички релевантни фактори в конкретния случай, включително режимът на публично представяне и предлагане на пазара на тези продукти, както и фактическият контекст (вж. в този смисъл решение от 4 декември 2019 г., Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena, C‑432/18, EU:C:2019:1045, т. 25).

40

По-конкретно, когато става въпрос, както в главното производство, за елемент от външния вид на продукта, обхванат от регистрираното наименование, трябва по-специално да се прецени дали този елемент представлява референтна и особено отличителна характеристика на този продукт, за да може неговото възпроизвеждане, съчетано с всички релевантни фактори в конкретния случай, да накара потребителя да вярва, че продуктът, който възпроизвежда този елемент, е продукт, обхванат от това регистрирано наименование.

41

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втората част от поставения въпрос следва да се отговори, че член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява възпроизвеждането на формата или на външния вид на продукт, обхванат от регистрирано наименование, когато това възпроизвеждане може да накара потребителя да вярва, че въпросният продукт е обхванат от това регистрирано наименование. Следва да се прецени дали това възпроизвеждане може да заблуди европейския потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, като се вземат предвид всички релевантни фактори в конкретния случай.

42

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни и от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни трябва да се тълкува в смисъл, че не забранява само използването от трето лице на регистрирано наименование.

Член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява възпроизвеждането на формата или на външния вид на продукт, обхванат от регистрирано наименование, когато това възпроизвеждане може да накара потребителя да вярва, че въпросният продукт е обхванат от това регистрирано наименование. Следва да се прецени дали това възпроизвеждане може да заблуди европейския потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, като се вземат предвид всички релевантни фактори в конкретния случай.