Решение на Съда (голям състав) от 15 юли 2021 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-791/19) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Дисциплинарен режим, приложим към съдиите - Правова държава - Независимост на съдиите - Ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза - Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС - Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Дисциплинарни нарушения, свързани със съдържанието на съдебни актове - Независими и създадени със закон дисциплинарни съдилища - Спазване на разумен срок и на правото на защита в дисциплинарните производства - Член 267 ДФЕС - Ограничаване на правото и на задължението на националните юрисдикции да отправят преюдициални запитвания до Съда)

(2021/C 382/02)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: първоначално K. Banks, S. L. Kalėda и H. Krämer, впоследствие K. Banks, S. L. Kalėda и P. J. O. Van Nuffel)

Ответник: Република Полша (представители: B. Majczyna, D. Kupczak, S. Żyrek, A. Dalkowska и A. Gołaszewska)

Встъпили страни в подкрепа на ищеца: Кралство Белгия (представители: C. Pochet, M. Jacobs и L. Van den Broeck), Кралство Дания (представители: първоначално M. Wolff, M. Jespersen и J. Nymann-Lindegren, впоследствие M. Wolff и J. Nymann-Lindegren), Кралство Нидерландия (представители: M. K. Bulterman и J. Langer), Република Финландия (представители: M. Pere и H. Leppo), Кралство Швеция (представители: C. Meyer-Seitz, H. Shev, A. Falk, J. Lundberg и H. Eklinder)

Диспозитив

—

Като не е гарантирала независимост и безпристрастност на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна колегия) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), която има правомощие да осъществява контрол върху решенията по дисциплинарни дела срещу съдии (член 3, точка 5, член 27 и член 73, параграф 1 от Ustawa o Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) от 8 декември 2017 г., в консолидираната му версия, публикувана в Dziennik Ustaw Rzeczypospolitej Polskiej от 2019 г. (позиция 825), във връзка с член 9а от Ustawa o Krajowej Radzie Sądownictwa (Закон за Националния съдебен съвет) от 12 май 2011 г., изменен с Ustawa o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и на някои други закони) от 8 декември 2017 г.),

—

като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по отношение на съдиите от общите съдилища (член 107, параграф 1 от Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройството на общите съдилища) от 27 юли 2001 г., в редакцията му след последователните изменения, публикувани в Dziennik Ustaw Rzeczypospolitej Polskiej от 2019 г. (позиции 52, 55, 60, 125, 1469 и 1495), и член 97, параграфи 1 и 3 от Закона за Върховния съд, в консолидираната му версия, публикувана в Dziennik Ustaw Rzeczypospolitej Polskiej от 2019 г. (позиция 825),

—

като е предоставила на председателя на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна колегия) на Sąd Najwyższy (Върховен съд) правомощието да определя по свое усмотрение компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища (член 110, параграф 3 и член 114, параграф 7 от Закона за устройството на общите съдилища, в редакцията му след последователните изменения, публикувани в Dziennik Ustaw Rzeczypospolitej Polskiej от 2019 г. (позиции 52, 55, 60, 125, 1469 и 1495), с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела от „създаден със закон“ съд, и

—

като не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела срещу съдиите от общите съдилища в разумен срок (член 112b, параграф 5, второ изречение от този закон), а също и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство (член 113а от посочения закон) и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник (член 115a, параграф 3 от същия закон), с което не е гарантирала правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии от общите съдилища,

Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

2)	Като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС.

3)	Осъжда Република Полша да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия, включително съдебните разноски по обезпечителното производство.

4)	Кралство Белгия, Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Република Финландия и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 413, 9.12.2019 г.