201807060601994532018/C 259/573042018TC25920180723BG01BGINFO_JUDICIAL20180508424321

Дело T-304/18: Жалба, подадена на 8 май 2018 г. — MLPS/Комисия


C2592018BG4210120180508BG0057421432

Жалба, подадена на 8 май 2018 г. — MLPS/Комисия

(Дело T-304/18)

2018/C 259/57Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Mouvement pour la liberté de la protection sociale (MLPS) (Париж, Франция) (представител: M. Gibaud, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да признае за установено бездействието на Европейската комисия, затова че неправомерно не е разгледала жалбата на сдружение Mouvement pour la liberté de la protection sociale (MLPS) от 21 декември 2017 г.,

да отмени решението от 7 март 2018 г. на Европейската комисия, с което е отказано разглеждането на жалбата на сдружение Mouvement pour la liberté de la protection sociale (MLPS) от 21 декември 2017 г.,

да се произнесе по съдебните разноски в съответствие с предвиденото в закона.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.

Първото основание е изведено, по-специално, от неправилната преценка в обжалваното решение, че френските схеми за социално осигуряване могат да бъдат квалифицирани като „законоустановена социално-осигурителна схема“, въпреки че не са предназначени за цялото население, нито дори за всички граждани в активна възраст, а обхващат заети лица според професионалния им статус, поради което спрямо тях следва да се приложат Директиви 92/49/ЕИО и 92/96/ЕИО.

2.

Второто основание е изведено от нарушението на принципа на правна съгласуваност, доколкото Франция и Словакия се намират в напълно сходно положение, за което Общият съд е приел, че „дейността по предоставяне на задължително здравно осигуряване в Словакия, предвид преследваната от здравно осигурителните дружества стопанска цел и интензивната конкуренция на качеството и предлаганите услуги, е икономическа по своя характер“ (решение от 5 февруари 2018 г., Dôvera zdravotná poist’ovňa/Комисия, T-216/15, непубликувано, EU:T:2018:64, т. 68). Ето защо според жалбоподателя не би могло да се приеме различно решение за Франция.