1.10.2018 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 352/16 |
Преюдициално запитване от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Литва), постъпило на 26 юни 2018 г. — AW, BV, CU, DT/Република Литва, представлявана от Lietuvos Respublikos ryšių reguliavimo tarnyba, Bendrasis pagalbos centras и Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija
(Дело C-417/18)
(2018/C 352/21)
Език на производството: литовски
Запитваща юрисдикция
Vilniaus apygardos administracinis teismas
Страни в главното производство
Ищци: AW, BV, CU, DT
Ответник: Република Литва, представлявана от Lietuvos Respublikos ryšių reguliavimo tarnyba, Bendrasis pagalbos centras и Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija
Преюдициални въпроси
1) |
Въвежда ли се с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО (1), изменена с Директива 2009/136/ЕО (2), задължение за предоставяне на информация за местоположението, когато повикването е направено от мобилно устройство без SIM карта? |
2) |
Трябва ли по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, да се дава информация за местоположението на спешното повикване, ако националната правна уредба на държава членка позволява извършване на повиквания до европейския номер за спешни повиквания „112“ без SIM карта? |
3) |
Съвместима ли е с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО — в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националната правна уредба, съдържаща се в точка 4.5.4 от Правилата за достъп на абонати и/или потребители до услугите на службите за спешно реагиране (в редакцията в сила от 11 ноември 2011 г. до 15 април 2016 г.), в която по-специално се предвижда, че операторите на обществени мобилни мрежи трябва да предоставят информация за местоположението с точност до обхвата на базовата станция (сектор) (Cell-ID), но не се уточнява минималната точност (като разстояние), с която базовите станции трябва да определят местоположението на лицето, осъществяващо повикването, нито плътността (като разстояние) на разположение на базовите станции? |
4) |
Следва ли — ако отговорите на първия и/или втория въпрос са в смисъл, че по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, държавите членки трябва да гарантират установяването на местоположението, и/или отговорът на третия въпрос е в смисъл, че националната правна уредба е несъвместима с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националният съд при произнасянето си по обезщетението за вреди да установява наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на Съюза и претърпените от частноправните субекти вреди, или е достатъчно да установи косвена причинно-следствена връзка между тях, ако по силата на националната правна уредба и/или съдебна практика, за да се ангажира отговорността, е достатъчно да се установи наличието на косвена причинно-следствена връзка между незаконните действия и претърпените от частноправните субекти вреди? |
(1) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213).
(2) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11 и поправка ОВ L 241, 2013 г., стр. 9).