201808030042049972018/C 294/243492018CJC29420180820BG01BGINFO_JUDICIAL20180530181811

Дело C-349/18: Преюдициално запитване от Vredegerecht te Antwerpen (Белгия), постъпило на 30 май 2018 г. — Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen (NMBS)/Mbutuku Kanyeba


C2942018BG1810120180530BG0024181181

Преюдициално запитване от Vredegerecht te Antwerpen (Белгия), постъпило на 30 май 2018 г. — Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen (NMBS)/Mbutuku Kanyeba

(Дело C-349/18)

2018/C 294/24Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Vredegerecht te Antwerpen

Страни в главното производство

Ищец: Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen (NMBS)

Ответник: Mbutuku Kanyeba

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли член 9, параграф 4 от [Регламент (EО) № 1371/2007] ( 1 ) от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт във връзка с член 2, буква а) и член 3 от Директива 93/13 ( 2 ) да се тълкуват в смисъл, че между предприятието превозвач и пътника винаги възниква договорно правоотношение, дори и когато пътникът ползва предоставяната от превозвача услуга, без да е закупил билет?

2)

При отрицателен отговор на предходния въпрос предоставяната съгласно учението за неравноправните клаузи защита разпростира ли се и по отношение на пътник, който ползва обществено превозно средство без билет и поради това съгласно общите условия на превозвача, считани за общо задължителни, тъй като са с нормативен характер или тъй като са обнародвани чрез официалното им публикуване от държавата, той е длъжен да заплати надбавка към билета за превоз?

3)

Изключва ли член 6 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори — съгласно който: „[д]ържавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“ — във всички случаи възможността съдът да изменя по своя преценка квалифицираната като неравноправна клауза, или да прилага вместо нея общата правна уредба?

4)

При отрицателен отговор на предходния въпрос, при какви обстоятелства националният съд може да пристъпи към изменяне на квалифицирана като неравноправна клауза или към прилагане на общата правна уредба[?]

5)

Ако не е възможно да се даде абстрактен отговор на предходните въпроси, се поставя въпросът дали в случай че националният железопътен превозвач констатира, че даден пътник е нередовен и му наложи гражданскоправна санкция — чрез начисляването на добавка, платима в зависимост от конкретния случай като допълнение към редовния билет — но сезираният съд стигне до заключението, че изискването за добавка е неравноправно по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3 от Директива 93/13, изключва ли член 6 от Директива 93/13 възможността съдът да обяви тази клауза за нищожна и да приложи общата правна уредба относно гражданската отговорност, за да бъдат обезщетени претърпените от националния железопътен превозвач вреди?


( 1 ) ОВ L 315, 2007 г., стр. 14.

( 2 ) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).