РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

14 май 2020 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Право на информация в наказателното производство — Директива 2012/13/ЕС — Член 6 — Право на информация относно обвинението — Наказателно производство за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление — Забрана за управление на моторно превозно средство, произтичаща от предишна постановена в опростено наказателно производство присъда, с която заинтересованото лице не се е запознало — Връчване на тази присъда на заинтересованото лице единствено чрез задължителен съдебен адресат — Влизане в сила — Евентуална небрежност на заинтересованото лице“

По дело C‑615/18

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Kehl (Районен съд Кел, Германия) с акт от 24 септември 2018 г., постъпил в Съда на 28 септември 2018 г., в рамките на наказателното производство срещу

UY

в присъствието на:

Staatsanwaltschaft Offenburg,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: E. Regan, председател на състава, I. Jarukaitis, E. Juhász, M. Ilešič и C. Lycourgos (докладчик), съдии,

генерален адвокат: M. Bobek,

секретар: D. Dittert, началник-отдел,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 октомври 2019 г.,

като има предвид становищата, представени:

за германското правителство, от M. Hellmann, T. Henze и A. Berg, в качеството на представители,

за Европейската комисия, от S. Grünheid, R. Troosters и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 януари 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1) и на членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на образувано в Германия наказателно производство срещу UY за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Съображения 14, 27 и 41 от Директива 2012/13 гласят:

„(14)

Настоящата директива се отнася до мярка Б [мерки по отношение на правото на информация за правата и информация за повдигнатите обвинения] от пътната карта [за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство]. С нея се предвиждат общи минимални стандарти в областта на информацията за правата и обвинението, която следва да се предостави на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, с цел повишаване на взаимното доверие между държавите членки. Настоящата директива се основава на правата, предвидени в [Хартата на основните права на Европейския съюз], и по-специално членове 6, 47 и 48 от нея, като се основава на членове 5 и 6 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.], така както се тълкуват от Европейския съд по правата на човека. В настоящата директива терминът „обвинение“ се използва за описание на същото понятие като понятието, описано с термина „обвинение“, използван в член 6, параграф 1 от [посочената конвенция].

[…]

(27)

На лица, обвинени в извършването на престъпление, следва да се предостави цялата информация относно обвинението, необходима, за да могат те да подготвят защитата си и за да се гарантира справедливостта на производството.

[…]

(41)

С настоящата директива се зачитат основните права и се съблюдават принципите, признати с Хартата [на основните права]. По-специално, с настоящата директива се цели насърчаване на правото на свобода, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита. Тя следва да се изпълнява съответно“.

4

Член 6 от Директива 2012/13, озаглавен „Право на информация относно обвинението“, гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита.

2.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

3.   Държавите членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия.

4.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите са информирани незабавно за промени в информацията, предоставена в съответствие с настоящия член, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството“.

Германското право

5

Член 44 от Strafgesetzbuch (Наказателен кодекс) в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „StGB“), е озаглавен „Забрана за управление на моторно превозно средство“ и гласи:

„(1)   Ако лицето е осъдено на лишаване от свобода или глоба за престъпление, извършено при управление на моторно превозно средство или в нарушение на задълженията на водач на моторно превозно средство, съдът може да му забрани да управлява по обществените пътища всякакъв или конкретен вид моторно превозно средство за срок от един до три месеца. Забраната за управление на моторно превозно средство по принцип се постановява, когато при осъждане по член 315c, параграф 1, точка 1, буква а), параграф 3 или член 316 свидетелството за управление не е отнето по член 69.

(2)   Забраната за управление на моторно превозно поражда действие от датата на влизане на присъдата в сила. Докато трае забраната, издадените национални и международни свидетелства за управление се съхраняват от германски орган. Същото важи и когато свидетелството за управление е издадено от орган на държава — членка на Европейския съюз, или от друга договаряща държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при условие че обичайното местопребиваване на притежателят му е в Германия. Забраната за управление на моторно превозно средство се вписва в другите чуждестранни свидетелства за управление.

(3)   Ако свидетелството за управление се съхранява от официални органи или ако забраната за управление на моторно превозно средство се вписва в чуждестранно свидетелство за управление, срокът на забраната се изчислява от датата на извършване на съответното действие. В срока на забраната не се включва времето, през което обвиняемият е бил задържан по разпореждане на властите в местата за задържане“.

6

Член 44 от Strafprozessordnung (Наказателно-процесуален кодекс, наричан по-нататък „StPO“) гласи:

„Когато някой не по своя вина е бил възпрепятстван да спази даден срок, срокът се възстановява по негова молба. Пропускането на срока за обжалване не е по вина на лицето, когато то не е било уведомено в съответствие с член 35а, първо и второ изречение, член 319, параграф 2, трето изречение или член 346, параграф 2, трето изречение“.

7

Член 45 от StPO гласи:

„(1)   Молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок, считано от отпадането на пречката до съда, пред който е следвало да бъде спазен срокът. За спазването на срока е достатъчно молбата да бъде подадена своевременно до съда, който се произнася по нея.

(2)   Съществуването на фактите, на които се основава молбата, трябва да бъде доказано към момента на подаване на молбата или в хода на производството по молбата. Пропуснатото действие се извършва в срока за подаване на молбата. Когато това е направено, съответният срок може да бъде възстановен и без молба“.

8

Член 132 от StPO предвижда:

„(1)   Ако обвиняемият, за когото са налице сериозни подозрения, че е извършил престъпление, няма постоянно пребиваване или постоянен адрес на територията, на която се прилага този закон, но не са изпълнени изискванията за налагане на мярка за задържане под стража, за да се осигури провеждането на наказателното производство, може да се разпореди обвиняемият:

1. да представи гаранция, съобразена с очакваната глоба и разноските по производството, и

2. да упълномощи лице, живеещо в района на действие на компетентния съд, за връчване на съдебни книжа.

Член 116а, параграф 1 се прилага съответно.

(2)   Определението може да се постанови само от съда, а в случай на непосредствена опасност — от прокуратурата и от разследващите органи (член 152 от Gerichtsverfassungsgesetz [(Закон за устройство на съдилищата)].

(3)   Ако обвиняемият не изпълни решението, транспортните средства и други вещи, които държи и които му принадлежат, могат да бъдат конфискувани. Членове 94 и 98 се прилагат съответно“.

9

Член 407 от StPO предвижда:

„(1)   В производство пред наказателен съд и в производство, което е от компетентността на съд с участие на съдебни заседатели, при по-леки престъпления правните последици на деянието могат да бъдат наложени по писмено искане на прокуратурата с присъда, постановена в опростено наказателно производство, без провеждане на съдебно заседание. Прокуратурата прави такова искане, ако предвид резултатите от разследването счита, че не е необходимо провеждане на съдебно заседание. В искането се предлагат конкретни правни последици. Чрез него се повдига обвинението.

[…]

(3)   Не е необходимо предварителното изслушване на обвиняемия от съда (член 33, трета алинея)“.

10

Съгласно член 410 от StPO:

„(1)   Обвиняемият може да подаде възражение срещу присъдата до съда, който я е постановил, в двуседмичен срок от връчването, писмено или устно в деловодството, за което се съставя протокол. Членове 297—300 и член 302, параграф 1, първо изречение и параграф 2 се прилагат съответно.

(2)   Възражението може да се отнася само до определени въпроси.

(3)   Ако срещу постановената в опростено наказателно производство присъда не е подадено възражение в предвидения срок, тя придобива характера на влязла в сила постановена по общия ред присъда“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

11

UY е професионален водач на тежкотоварен автомобил с полско гражданство и постоянно пребиваване в Полша.

12

С постановена в опростено наказателно производство присъда от 21 август 2017 г. Amstsgericht Garmisch-Partenkirchen (Районен съд Гармиш-Партенкирхен, Германия) налага на UY глоба и забрана да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца поради извършено на 11 юли 2017 г. престъпление, а именно незаконно напускане на мястото на произшествие.

13

На 30 август 2017 г. тази присъда, заедно с превод на полски език, е връчена на съдебен адресат на UY. Всъщност съгласно член 132 от StPO и по указание на прокурора той посочва съдебен адресат за получаване на съдебни книжа. Съдебният адресат на UY, служител в Amtsgericht Garmisch-Partenkirchen (Районен съд Гармиш-Партенкирхен), му е бил наложен от полицията.

14

От акта за преюдициално запитване е видно, че формулярът за упълномощаване на съдебен адресат, който е изготвен на немски език и е бил преведен на UY по телефона от негов близък, съдържа името и служебния адрес на упълномощения съдебен адресат, както и указание, че законоустановените срокове започват да текат от деня на връчването наказателното решение, което следва да се постанови, на съдебния адресат. Формулярът обаче не съдържа никакви указания относно правните и фактическите последици от това упълномощаване, по-специално що се отнася до евентуалните задължения на съответното лице да се осведомява от своя съдебен адресат. UY получава копие от упълномощаването на немски език.

15

Съдебният адресат изпраща присъдата по обикновена поща на известния адрес на UY в Полша, без да може да се установи дали той е получил това писмо.

16

Тъй като не е подадено възражение срещу постановената в опростено наказателно производство присъда, тя влиза в сила на 14 септември 2017 г.

17

На 14 декември 2017 г. UY, като водач на тежкотоварно превозно средство, е проверен от германската полиция на територията на община Kehl (Германия).

18

Вследствие на тази проверка прокуратурата в Офенбург (Германия) сезира Amtsgericht Kehl (Районен съд Кел, Германия) с искане да осъди UY за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление, извършено по непредпазливост, тъй като управлявал тежкотоварен автомобил на германска територия, въпреки че е можел и е трябвало да знае, че му е наложена забрана да управлява моторно превозно средство на тази територия.

19

Запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че до датата на проверката от полицията на 14 декември 2017 г., UY не е знаел за постановената от Amtsgericht Garmisch-Partenkirchen (Районен съд Гармиш-Партенкирхен) присъда и следователно за наложената му забрана да управлява моторно превозно средство.

20

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 44, параграф 2 от StGB забраната за управление на моторно превозно средство поражда действие, когато присъдата влезе в сила, и уточнява в това отношение, че постановената в опростено наказателно производство присъда придобива характера на влязла в сила постановена по общия ред присъда, ако не е подадено възражение в двуседмичния срок от връчването на посочената присъда, която може да се връчи на съдебния адресат на съответното лице.

21

Тя подчертава също че съгласно германското право фактът, че съдебният адресат е наложен от полицията, както е в случая, и че формулярът за упълномощаване на съдебен адресат не съдържа нито информация относно възможността за контакт със съдебния адресат по телефона, нито указание за задължението на лицето да се осведомява от своя съдебен адресат, по принцип не е пречка за валидността на упълномощаването. Същото важи и за обстоятелството, че този формуляр е съставен изключително на немски език, стига в хипотезата, при която обвиняемият не владее този език, съдържанието на посочения формуляр да му бъде обяснено устно.

22

Освен това според запитващата юрисдикция обвиняемият, който е знаел за наличието на образувано срещу него наказателно производство, може да бъде упрекнат в небрежност, когато не се опитва да получи от съдебния си адресат конкретна информация за изхода на това производство. В подобна хипотеза това лице не може да се позовава на факта, че предоставените му от посочения съдебен адресат документи не са стигнали до него.

23

Запитващата юрисдикция обаче има съмнения относно съвместимостта на влизането в сила, което съгласно германското право трябва да бъде признато на постановената в опростено наказателно производство присъда на Amtsgericht Garmisch-Partenkirchen (Районен съд Гармиш-Партенкирхен) с Директива 2012/13, както е тълкувана от Съда в решения от 15 октомври 2015 г., Covaci (C‑216/14, EU:C:2015:686), и от 22 март 2017 г., Tranca и др. (C‑124/16, C‑188/16 и C‑213/16, EU:C:2017:228), както и с членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС. Според запитващата юрисдикция от тези решения следва, че поради наложеното му задължение да посочи съдебен адресат за връчване на отнасящата се до него присъда, като цяло обвиняемият не би могъл да търпи по-неблагоприятно положение, свързано с факта, че местоживеенето му не се намира в Германия, а в друга държава членка. В случая обаче UY търпи такива неблагоприятни последици, които не можели да бъдат компенсирани.

24

Всъщност според запитващата юрисдикция, тъй като връчването на присъдата се извършва чрез съдебен адресат, вероятно лицето, срещу което е издадена и което пребивава в чужбина, няма да узнае за тази присъда или ще узнае за нея много по-късно, отколкото ако пребиваваше в Германия.

25

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че постановените в опростено наказателно производство присъди безспорно могат да бъдат връчени в Германия на съдебен адресат по пощата и че в такъв случай не е необходимо лично връчване на присъдата на адресата, тъй като връчването може да се извърши в дома на адресата чрез предаването на присъдата на пълнолетен член на семейството, на наето в семейството лице или на пълнолетен постоянен сънаемател, чрез пускане на посочената присъда в пощенската кутия на адресата, или чрез оставяне на известие, при условие че се състави официално удостоверение за връчването. Според запитващата юрисдикция строгите условия на тази процедура, чието наличие се проверява служебно от съда, както и географската и личната близост на мястото на връчване и на действителния получател спрямо съответното лице по принцип позволяват да се гарантира, че при наличието на каквото и да е съмнение относно неговата редовност връчването ще се счита за лишено от последици.

26

Обратно, когато присъдата бъде връчена на съдебния адресат на обвиняемия, последният по принцип не може да повлияе върху начина, по който ще му бъде предадена тази присъда, дори когато съдебният адресат е представител на съда. Този съдебен адресат не е правно задължен да предаде посочената присъда по начин, който да гарантира, че тя действително ще достигне обвиняемия, например с препоръчано писмо. Освен това изпращането на присъдата в чужбина може да продължи много по-дълго и рискът писмото да се загуби е по-голям.

27

Според запитващата юрисдикция в германското право тези неудобства не се компенсират от производството по възстановяване на срок по член 44 от StPO, което при определени условия позволява да се отмени влизането на присъдата в сила и да се възобнови срокът за подаване на възражение срещу нея.

28

В това отношение тя отбелязва, на първо място, че за да се заличи с обратно действие влизането на присъдата в сила, съответното лице, дори да не оспорва престъплението и произтичащите от него правни последици, трябва да подаде мотивирано искане за възстановяване на срока и да подаде възражение срещу присъдата и после да оттегли възражението си веднага след като му е възстановен срокът.

29

На второ място, запитващата юрисдикция подчертава, че молбата за възстановяване на срока трябва да бъде подадена в едноседмичен срок от отпадането на пречката, поради която съответното лице не е спазило процесуалния срок, който му е бил определен.

30

На трето място, тази юрисдикция отбелязва, че съответното лице трябва да докаже, че няма вина за пропускането на срока. В това отношение то не би могло да се ограничи само до твърдението, че не е бил запознат с връчването на отнасящата се до него присъда на съдебния адресат, тъй като от това лице се очаква да се осведоми в най-кратък срок от съдебния си адресат за евентуалното наличие на изпратени му писма, при това без да е необходимо да се вземат предвид езиковите трудности, които могат да възникнат при общуването с неговия съдебен адресат. Освен това възстановяване на срок може да се предостави служебно само ако от преписката ясно личи, че неспазването на срока не е виновно.

31

На четвърто място, посочената юрисдикция изтъква още че молбата за възстановяване на срок няма суспензивно действие.

32

При тези условия запитващата юрисдикция счита, че следва да може да приеме, че независимо от вътрешното си право постановената от Amtsgericht Garmisch-Partenkirchen (Районен съд Гармиш-Партенкирхен) в опростено наказателно производство присъда срещу UY е влязла в сила едва след изтичането на двуседмичен срок, считано от деня, в който той действително е узнал за нея, тоест след датата на проверката поради управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление.

33

При условията на евентуалност запитващата юрисдикция счита, че за да се избегне необоснована разлика в третирането, произтичаща единствено от местоживеенето на UY в Полша, е необходимо да не му се налага никакво задължение за полагане на дължима грижа във връзка със запознаването с адресираните до него документи, от значение за производството, и чието нарушение е основание за наказателното преследване пред нея, което надхвърля задълженията му, ако присъдата му беше връчена в Германия чрез обичайно разпореждане за връчване.

34

При тези обстоятелства Amtsgericht Kehl (Районен съд Кел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адресат за връчване на адресирана до него постановена в опростено наказателно производство присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт), дори когато обвиняемият в действителност не знае за присъдата и не може да бъде установено по същия начин както при връчване на присъдата, ако обвиняемият имаше местожителство в тази държава членка, че обвиняемият действително е узнал за нея?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адресат за връчване на адресирана до него постановена в опростено наказателно производство присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт) и при преследването на това престъпление в субективно отношение на обвиняемия се възлагат по-големи задължения да положи усилия действително да се осведоми за присъдата, отколкото би имал, ако имаше местожителство в тази държава членка, така че става възможно наказателно преследване на обвиняемия за непредпазливо деяние?“.

По преюдициалните въпроси

35

С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС и член 6 от Директива 2012/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, по силата на която на лице, което пребивава в друга държава членка, може да се наложи наказателна санкция, ако не спази, считано от датата, на която влиза в сила, постановена в опростено наказателно производство присъда, с която му е наложена забрана да управлява моторно превозно средство, дори ако, от една страна, двуседмичният срок за подаване на възражение срещу тази присъда започва да тече от връчването ѝ не на съответното лице, а на съдебния му адресат, и от друга страна, към датата, на която нарушава произтичащата от тази присъда забрана, лицето не е знаело за наличието на такава присъда.

36

В самото начало следва да се отбележи, първо, че Amtsgericht Garmisch-Partenkirchen (Районен съд Гармиш-Партенкирхен) налага на UY временна забрана да управлява моторно превозно средство с постановена в опростено наказателно производство присъда по член 407 от StPO.

37

Както Съдът вече е имал възможност да отбележи, производството, предвидено за издаването на такава присъда, е опростено и не предвижда провеждане на съдебно заседание или обсъждане при условията на състезателност. Присъдата, постановена от съда по искане на прокуратурата за престъпления с ниска степен на обществена опасност, е временно решение. Съгласно член 410 от StPO постановената в опростено наказателно производство присъда влиза в сила след изтичането на двуседмичен срок от връчването ѝ, евентуално на съдебния адресат на съответното лице, освен ако то подаде възражение срещу посочената присъда преди изтичането на този срок (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2015 г., Covaci, C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 20).

38

В особения случай, когато съответното лице не пребивава постоянно или няма постоянен адрес на територията на Германия, съгласно член 132, параграф 1 от StPO може да му бъде разпоредено да посочи съдебен адресат, на когото ще бъде връчена отнасящата се до него присъда, като срокът за подаване на възражение започва да тече от момента на връчването.

39

Съгласно член 44, параграф 2 от StGB забраната за управление на моторно превозно средство, постановена с такава присъда, произвежда действие от датата, на която присъдата влиза в сила.

40

Второ, следва да се отбележи, че делото в главното производство се отнася до нови наказателни производства, образувани срещу UY за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление. От акта за преюдициално запитване е видно, че съставомерният факт на това престъпление е неспазване на забрана за управление на моторно превозно средство, наложена с влязла в сила присъда, а субективният му елемент се характеризира с небрежност на съответното лице.

41

В конкретния случай, що се отнася най-напред до съставомерния факт на престъплението, за което срещу UY е образувано наказателно производство пред нея, запитващата юрисдикция отбелязва, че той е бил проверен на германска територия като водач на тежкотоварен автомобил на 14 декември 2017 г., тоест след като първото осъждане, постановено срещу него от Amtsgericht Garmisch-Partenkirchen (Районен съд Гармиш-Партенкирхен), е влязло в сила, тъй като UY не е подал възражение срещу тази присъда в двуседмичен срок от връчването ѝ на съдебния му адресат.

42

По-нататък, що се отнася до субективния елемент на престъплението, за което UY е възбудено наказателно преследване пред нея, запитващата юрисдикция уточнява, че съдебният адресат на UY, служител на Amtsgericht Garmisch-Partenkirchen (Районен съд Гармиш-Партенкирхен), е изпратил присъдата по отношение на заинтересованото лице с обикновена поща на известния му адрес в Полша. Тъй като счита, че не може да се установи, че това писмо действително е получено от UY, запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че той действително е узнал за посочената присъда едва когато е бил проверен от полицията на 14 декември 2017 г.

43

Въз основа на тези уточнения следва, на първо място, да се провери дали член 6 от Директива 2012/13 не допуска двуседмичният срок за подаване на възражение срещу постановена в опростено наказателно производство присъда като разглежданата в главното производство да започне да тече от връчването ѝ на съдебния адресат на лицето, срещу което е постановена.

44

В това отношение следва да се подчертае, първо, че член 6 определя специални правила относно правото на всяко заподозряно лице или обвиняем да получи информация относно престъпното деяние, в извършването на което е заподозрян или обвинен, незабавно и достатъчно подробно, за да се гарантира справедливостта на производството и да се позволи ефективното упражняване на правото на защита. Член 6, параграф 3 предвижда също че държавите членки гарантират, че подробна информация относно обвинението се предоставя не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда.

45

Несъмнено поради общия и опростен характер на производството, в което е постановена разглежданата в главното производство присъда, връчването на тази присъда става едва след като съдът се е произнесъл по обвинението.

46

Съдът обаче отбелязва, че с присъда от такова естество съдът се произнася само временно и за обвиняемия връчването на присъдата е първата възможност да бъде уведомен за внесеното срещу него обвинение, което се потвърждава от факта, че това лице има право да подаде не жалба срещу тази присъда пред друг съд, а възражение, което ще му осигури провеждането пред същия съд на обикновено състезателно производство, в което то ще може пълноценно да упражни правото си на защита, преди съдът да се произнесе отново по повдигнатото срещу него обвинение (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2015 г., Covaci, C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 60).

47

Следователно връчването на такава присъда трябва, в съответствие с член 6 от Директива 2012/13, да се счита за начин обвиняемият да бъде информиран относно повдигнатото му обвинение, поради което трябва да отговаря на поставените с този член изисквания (решение от 15 октомври 2015 г., Covaci, C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 61).

48

Второ, Съдът също така е констатирал, че Директива 2012/13 не урежда въпроса чрез какви способи предвидената в член 6 от нея информация относно обвинението трябва да бъде съобщена на обвиняемия и следователно последната разпоредба допуска по принцип в наказателното производство обвиняемият, който не живее в съответната държава членка, да бъде задължен да посочи съдебен адресат за целите на връчването на присъда като разглежданата в главното производство (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2015 г., Covaci, C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 62 и 68).

49

От практиката на Съда обаче също така следва, че условията за предоставяне на информация относно обвинението, установени от правото на държавите членки, не могат да застрашават постигането на целта, посочена по-специално в член 6 от Директива 2012/13, която видно и от съображение 27 от тази директива е да се позволи на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да подготвят защитата си и да се гарантира справедливостта на производството (вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2015 г., Covaci, C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 63 и от 22 март 2017 г., Tranca и др., C‑124/16, C‑188/16 и C‑213/16, EU:C:2017:228, т. 38).

50

Подобна цел обаче, както и необходимостта да се избегне всякаква дискриминация, между обвиняемите, от една страна, които имат местожителство на територията, на която се прилага съответнияj национален закон, и от друга страна, тези, чието местожителство не е на тази територия, които са длъжни да посочат съдебен адресат за целите на връчване на съдебни решения, изискват обвиняемият да разполага с пълния срок от две седмици, определен от националното право, за да подаде възражение срещу присъда като разглежданата в главното производство (вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2015 г., Covaci, C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 65 и от 22 март 2017 г., Tranca и др., C‑124/16, C‑188/16 и C‑213/16, EU:C:2017:228, т. 40).

51

Така, считано от датата, когато действително е узнал за подобна присъда, обвиняемият трябва да бъде поставен в същото положение, както ако посочената присъда му бе връчена лично, и по-специално трябва да може да разполага с пълния срок за подаване на възражение (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Tranca и др., C‑124/16, C‑188/16 и C‑213/16, EU:C:2017:228, т. 47).

52

В това отношение, макар да е вярно, че присъда като разглежданата в главното производство влиза в сила, когато обвиняемият не подаде възражение в двуседмичен срок от връчването на присъдата на съдебния адресат, а не от момента, в който обвиняемият действително е узнал за посочената присъда, това не променя факта, че както отбелязва запитващата юрисдикция, членове 44 и 45 от StPO предвиждат производство по възстановяване на срока, което позволява да се отмени влизането на присъдата в сила и да се подаде възражение срещу последната въпреки изтичането на първоначалния срок за подаване на възражение.

53

При тези условия следва да се провери, трето, дали производството по възстановяване на срок, предвидено в националното право, и условията, от които зависи провеждането на това производство, са в съответствие с изискванията по член 6 от Директива 2012/13, и по-специално дали позволяват на съответното лице фактически да се ползва от двуседмичен срок, за да подаде възражение срещу постановената срещу него присъда, считано от момента, в който действително е узнал за нея.

54

В това отношение следва да се подчертае най-напред че с оглед на изложеното в акта за преюдициално запитване и в съдебното заседание пред Съда не е изключено в случай като разглеждания в главното производство релевантното национално право да задължава обвиняемия да подаде възражение срещу тази присъда в едноседмичен срок от действителното узнаване за посочената присъда. Всъщност изглежда, че член 45 от StPO може да се тълкува в смисъл, че възражението трябва да бъде направено в едноседмичния срок, предвиден в тази разпоредба за подаване на молбата за възстановяване на срок.

55

Ако се приеме за установено, подобно задължение би било в противоречие с член 6 от Директива 2012/13, тъй като би довело до намаляване наполовина на продължителността на срока за подаване на възражение, който трябва да се предостави съгласно изложеното в точки 50 и 51 от настоящото решение на обвиняемия, считано от момента, в който той действително е узнал за постановената срещу него присъда.

56

Следва също да се отбележи, че според запитващата юрисдикция обвиняемият може да подаде молба за възстановяване на срок само ако може да докаже, че в най-кратък срок се е осведомил от своя съдебен адресат за наличието на отнасяща се до него присъда.

57

Подобно задължение обаче е и несъвместимо с произтичащите от член 6 от Директива 2012/13 изисквания. Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 61 от заключението си, както от текста на тази разпоредба, така и от общата ѝ структура и целта на посочената директива следва, че органите на държавите членки трябва да уведомят обвиняемите за деянията, в които са обвинени, и че от тези лица не може да се очаква да се информират във възможно най-кратък срок за евентуалното развитие на наказателното производство срещу тях.

58

Накрая запитващата юрисдикция отбелязва, че молбата за възстановяване на срок няма суспензивно действие.

59

Доколкото обаче от член 44, параграф 2 от StGB, изглежда, следва, че докато срокът за подаване на възражение не е изтекъл, забраната за управление на моторно превозно средство, съпътстваща присъда като разглежданата в главното производство, не поражда действие, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция, от изложеното в точка 51 от настоящото решение следва, че член 6 от Директива 2012/13 изисква тази забрана за управление на моторно превозно средство да бъде спряна и по време на двуседмичния срок, считано от действителното узнаване от съответното лице за присъдата, с която е осъден, и през който лицето трябва да може да подаде възражение срещу посочената присъда.

60

От това следва, че член 6 от Директива 2012/13 допуска правна уредба на държава членка, по силата на която двуседмичният срок за подаване на възражение срещу присъда като разглежданата в главното производство започва да тече от връчването ѝ на съдебния адресат на лицето, срещу което тя е постановена, при условие че щом това лице е узнало за нея, то действително разполага с двуседмичен срок, за да подаде възражение срещу тази присъда, евентуално след или в производство по възстановяване на срок, без да доказва, че е предприело необходимите стъпки да се уведоми в най-кратък срок от своя съдебен адресат относно наличието на посочената присъда и че последиците ѝ са спрени по време на този срок.

61

На второ място, следва да се провери дали член 6 от Директива 2012/13 допуска дадено лице да бъде осъдено в наказателно производство за нарушение на забрана да управлява моторно превозно средство към дата, на която присъдата, с която се налага такава забрана, е влязла в сила, ако към тази дата посоченото лице не е знаело за наличието на такава присъда.

62

В това отношение следва да се припомни, първо, че правото, закрепено в член 6 от Директива 2012/13, има за цел да гарантира ефективното упражняване на правото на защита на подсъдимите или обвиняемите. Ето защо полезното действие на това право би било сериозно застрашено, ако въз основа на присъда като разглежданата в главното производство е възможно да се установи, че същото лице е извършило ново престъпление, в момент, в който, тъй като не е било уведомено за първото наказателно преследване срещу него, това лице все още не е било в състояние да оспори основателността на това обвинение.

63

От това следва, че посоченият член 6 не допуска някой да носи наказателна отговорност за неизпълнение на присъда като разглежданата в главното производство, въпреки че тя не му е била връчена при спазване на предвидените в тази разпоредба изисквания и когато то не е могло евентуално да оспори деянията, в които е обвинен в посочената присъда, с правните средства за защита, предвидени в правото на съответната държава членка, и при спазване на правото на Съюза.

64

Както обаче бе подчертано в точка 57 от настоящото решение, би било в противоречие със същия член 6 да се изисква от съответното лице да следи да предприеме необходимите действия пред своя съдебен адресат, за да се увери, че последният му е съобщил правилно отнасящата се до него присъда.

65

При това положение член 6 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска дадено лице да бъде осъдено за неспазване на присъда като разглежданата в главното производство към дата, на която не може да се установи, че компетентните национални органи са се погрижили действително да го уведомят за съдържанието на посочената присъда.

66

Това тълкуване на член 6 от Директива 2012/13 важи и когато присъдата е влязла в сила в момента, в който се предполага, че лицето, срещу което е постановена, е нарушило тази присъда, дори ако от момента, в който е узнало за тази присъда, лицето не е започнало производство по възстановяване на срок с цел отмяна на влизането в сила на посочената присъда.

67

Всъщност подобно тълкуване не засяга дължимото зачитане на принципа на влизане в сила. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че влизането в сила на осъждането на дадено лице, с което му се налага забрана да управлява моторно превозно средство, не е нарушено единствено поради това че неспазването на забраната от страна на посоченото лице не води непременно до постановяване на нова наказателна санкция.

68

Второ, следва да се подчертае, че принципът на предимство на правото на Съюза, който закрепва предимството на това право пред правото на държавите членки, задължава всички институции на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на Съюза, като правото на държавите членки не може да накърнява признатото действие на тези различни норми на територията на посочените държави (вж. в този смисъл решения от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 53 и 54 и от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 157 и 158).

69

В това отношение следва по-специално да се припомни, че принципът на съответстващо тълкуване на вътрешното право — съгласно който националната юрисдикция е длъжна във възможно най-голяма степен да тълкува вътрешното право в съответствие с изискванията на правото на Съюза — е присъщ за системата на Договорите, тъй като позволява на националната юрисдикция в рамките на своята компетентност да осигури пълната ефективност на правото на Съюза, когато се произнася по спора, с който е сезирана. Освен това всеки сезиран в рамките на своята компетентност национален съд в качеството си на орган на държава членка е длъжен да не прилага националните разпоредби, противоречащи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, в разглеждания от него спор (решения от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 55 и 61 и от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 159 и 161).

70

Трето, следва да се отбележи, че както по същество посочват съображения 14 и 41 от Директива 2012/13, тя се основава на правата, предвидени по-специално в член 47 от Хартата на основните права (наричана по-нататък“Хартата”) и цели насърчаване на тези права (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 88).

71

По-специално, както бе подчертано в точка 49 от настоящото решение, член 6 от посочената директива има за цел да гарантира ефективното упражняване на правото на защита и справедливостта на производството. Така подобна разпоредба изрично закрепва аспекта на правото на ефективни правни средства за защита, прогласено в член 47 от Хартата.

72

От това следва, че подобно на член 47 от Хартата, който е достатъчен сам по себе си и не се нуждае от уточняване в разпоредби на правото на Съюза или на националното право, за да породи право за частноправните субекти, което те да могат да изтъкват като такова, трябва да се приеме, че член 6 от Директива 2012/13 има директен ефект (вж. по аналогия решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 162 и 163).

73

Следователно в рамките на своята компетентност запитващата юрисдикция следва да вземе всички необходими мерки, за да гарантира пълното действие на член 6.

74

Както обаче бе подчертано в точки 62 и 63 от настоящото решение, полезното действие на член 6 от Директива 2012/13 би било сериозно застрашено, ако лицето бъде осъдено на основание, че е нарушило забрана, постановена с присъда като разглежданата в главното производство, за която не е уведомен при спазване на предвидените в този член изисквания.

75

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция следва в рамките на своята компетентност, доколкото е възможно, да тълкува националното си право така, че да запази полезното действие на член 6 от Директива 2012/13, и ако това не е така, да не прилага националните разпоредби, които му противоречат.

76

Следва да се добави, че германското правителство твърди пред Съда, че е възможно да се възприеме тълкуване на националното право в съответствие с изискванията на член 6 от Директива 2012/13, що се отнася до задължението за полагане на грижа, възложено на обвиняемия, който не живее на територията на страната, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция.

77

От всички изложени по-горе съображения следва, че член 6 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска правна уредба на държава членка, по силата на която двуседмичният срок за подаване на възражение срещу постановена в опростено наказателно производство присъда, с която на дадено лице е наложена забрана да управлява моторно превозно средство, започва да тече от връчването ѝ на съдебния адресат на това лице, при условие че след като лицето се е запознало с нея, то действително разполага с двуседмичен срок, за да подаде възражение срещу тази присъда, евентуално след или в производство по възстановяване на срока, без да е необходимо да доказва, че е предприело необходимите постъпки, за да се уведоми в най-кратък срок от съдебния си адресат за наличието на посочената присъда, и по време на този срок са спрени правните последици на присъдата,

не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която лице, което пребивава в друга държава членка, подлежи на наказателна санкция, ако от датата, на която е влязла в сила, не спази постановена в опростено наказателно производство присъда, с която му е наложена забрана да управлява моторно превозно средство, въпреки че това лице не е знаело за наличието на такава присъда към датата, на която е нарушило произтичащата от нея забрана да управлява моторно превозно средство.

78

Предвид изложените съображения не е необходимо да се установява дали останалите посочени от запитващата юрисдикция разпоредби от правото на Съюза не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство.

По съдебните разноски

79

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

 

Член 6 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че

 

допуска правна уредба на държава членка, по силата на която двуседмичният срок за подаване на възражение срещу постановена в опростено наказателно производство присъда, с която на дадено лице е наложена забрана да управлява моторно превозно средство, започва да тече от връчването ѝ на съдебния адресат на това лице, при условие че след като лицето се е запознало с нея, то действително разполага с двуседмичен срок, за да подаде възражение срещу тази присъда, евентуално след или в производство по възстановяване на срока, без да е необходимо да доказва, че е предприело необходимите постъпки, за да се уведоми в най-кратък срок от съдебния си адресат за наличието на посочената присъда, и по време на този срок са спрени правните последици на присъдата,

не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която лице, което пребивава в друга държава членка, подлежи на наказателна санкция, ако от датата, на която е влязла в сила, не спази постановена в опростено наказателно производство присъда, с която му е наложена забрана да управлява моторно превозно средство, въпреки че това лице не е знаело за наличието на такава присъда към датата, на която е нарушило произтичащата от нея забрана да управлява моторно превозно средство.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: немски.