1

С исковата си молба Република Словения иска от Съда да установи, че Република Хърватия не е изпълнила задълженията си, произтичащи от:

2

Член 60 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. (Recueil des traités des Nations unies, vol. 1155, p. 331, наричана по-нататък „Виенската конвенция“), озаглавен „Прекратяване на договора или спиране на действието му вследствие неговото нарушаване“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.   Същественото нарушение на двустранен договор от една от страните в него дава право на другата страна да се позовава на нарушението като основание за прекратяване на договора и за спиране изцяло или частично на неговото действие.

[…]

3.   Същественото нарушение на договора за целите на този член се състои във:

[…]

[…]“.

3

Член 65 от Виенската конвенция, озаглавен „Процедура, която се прилага по отношение на недействителността на договор, прекратяването на договор, излизането от него или спирането на неговото действие“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.   Страната, която в съответствие с разпоредбите на тази конвенция се позовава на порок в своето съгласие да се обвърже с договор или на основание за оспорване действителността на договор, за прекратяване на договор, за излизане от него или за спиране на неговото действие, трябва да уведоми другите страни за своето искане. В съобщението трябва да бъдат посочени мерките, които се предполага да бъдат взети по отношение на договора, а също така и причините за това.

[…]

3.   Ако обаче някоя друга страна направи възражение, страните трябва да се стремят да постигнат уреждане на въпроса с помощта на средствата, посочени в член 33 от Устава на Организацията на обединените нации, [подписан в Сан Франсиско на 26 юни 1945 г.]“.

4

На 4 ноември 2009 г. в Стокхолм е подписано арбитражно споразумение между Република Словения и Република Хърватия (наричано по-нататък „арбитражното споразумение“).

5

С член 1 от арбитражното споразумение се създава арбитражен съд.

6

Член 2 от това споразумение урежда състава на арбитражния съд, по-специално правилата за определяне на членовете му, както и за заменянето им.

7

Член 3, параграф 1 от посоченото споразумение, озаглавен „Задача на арбитражния съд“, гласи, че арбитражният съд определя a) морската и сухопътната граница между Хърватия и Словения, б) излаза на Словения на открито море и в) режима на използване на съответните морски пространства. В параграф 2 от същия член 3 са изложени правилата за определяне на точния предмет на спора, в параграф 3 се предвижда приемането от арбитражния съд на решение по спора, а в параграф 4 на арбитражния съд се предоставя компетентност да тълкува арбитражното споразумение.

8

Съгласно член 4, буква a) от арбитражното споразумение за целите на решенията по член 3, параграф 1, буква а) от това споразумение арбитражният съд прилага правилата и принципите на международното право. Съгласно член 4, буква б) от посоченото споразумение за целите на решенията по член 3, параграф 1, букви б) и в) от него арбитражният съд прилага международното право, справедливостта и принципа на добросъседските отношения, за да постигне честен и справедлив резултат, съобразен с всички относими обстоятелства.

9

Член 6, параграф 2 от арбитражното споразумение гласи, че ако не е предвидено друго, арбитражният съд провежда производството в съответствие с факултативните правила на Постоянния арбитражен съд за арбитража при спорове между две държави. Член 6, параграф 4 от това споразумение предвижда, че арбитражният съд решава всички процесуални въпроси във възможно най-кратък срок с мнозинство от членовете си след консултации със страните.

10

Член 7, параграф 1 от арбитражното споразумение уточнява по-специално че арбитражният съд, след като разгледа надлежно всички относими факти по делото, постановява решението си във възможно най-кратък срок. Член 7, параграф 2 от това споразумение гласи, че арбитражното решение обвързва страните и представлява окончателното уреждане на спора. Съгласно член 7, параграф 3 от посоченото споразумение страните предприемат всички необходими мерки за изпълнение на решението, включително, когато е необходимо, изменят националното законодателство в шестмесечен срок от приемането на решението.

11

Съгласно член 9, параграф 1 от арбитражното споразумение Република Словения оттегля своите резерви за откриването и закриването на преговорните глави във връзка с присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз, когато пречката е във връзка със спора.

12

Съгласно член 11, параграф 3 от арбитражното споразумение всички определени в това споразумение процесуални срокове се прилагат, считано от датата на подписване на договора между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави — членки на Европейския съюз) и Република Хърватия за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (ОВ L 112, 2012 г., стр. 10, наричан по-нататък „Договорът за присъединяване на Хърватия към Съюза“). Това подписване е осъществено на 9 декември 2011 г.

13

Член 15 от Акта относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 112, 2012 г., стр. 21, наричан по-нататък „Актът за присъединяване“), приложен към Договора за присъединяване на Хърватия, гласи:

„Актовете, изброени в приложение III, се адаптират, както е определено в това приложение“.

14

С точка 5 от приложение III към Акта за присъединяване, озаглавена „Рибарство“, се адаптира Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 358, 2002 г., стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 6, стр. 237), като в приложение I към този регламент са добавени точки 11 и 12, озаглавени съответно „Крайбрежни води на Хърватия“ и „Крайбрежни води на Словения“. В бележките под линия, към които препращат тези точки, по същия начин се уточнява, че „[п]осоченият по-горе режим на [предоставяне на достъп до крайбрежните води на Хърватия и до крайбрежните води на Словения в рамките на съседските отношения] се прилага от пълното изпълнение на арбитражното решение, произтичащо от [арбитражното споразумение]“. Тези точки и бележки под линия по същество са възпроизведени в Регламент № 1380/2013, който отменя Регламент № 2371/2002.

15

Съгласно член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76):

„Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:

[…]

[…]

освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“.

16

Съгласно член 1 от него Регламент № 1224/2009 създава система на Общността за контрол, инспекции и правоприлагане, за да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството.

17

Регламент за изпълнение № 404/2011 определя подробните правила за прилагането на тази система за контрол.

18

Член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1380/2013 гласи:

„1.   Риболовните кораби на Съюза имат равен достъп до водите и ресурсите във всички води на Съюза, освен тези, посочени в параграфи 2 и 3, при спазване на мерките, приети съгласно част III.

2.   Във водите, простиращи се до 12 морски мили от изходните линии, които попадат под суверенитета или юрисдикцията на държавите членки, до 31 декември 2022 г., държавите членки имат право да ограничат риболова до риболовните кораби, които традиционно извършват риболов в тези води с достъп от близките пристанища, без да се засягат режимите, приложими за риболовните кораби на Съюза, плаващи под знамето на други държави членки в рамките на съседски отношения, съществуващи между тези държави членки, и редът и условията, предвидени в приложение I, което определя за всяка държава членка географските зони на крайбрежните води на други държави членки, в които се извършват тези риболовни дейности, както и рибните видове, за които те се отнасят. Държавите членки информират Комисията за ограниченията, въведени съгласно настоящия параграф“.

19

Приложение I към този регламент, озаглавено „Достъп до крайбрежните води по смисъла на член 5, параграф 2“, предвижда в точки 8 и 10 режими за достъп, които се отнасят съответно до „[к]райбрежните води на Хърватия“ и „[к]райбрежните води на Словения“. Бележките под линия, към които препращат тези точки, по същия начин уточняват, че „[р]ежимът на [предоставяне на достъп до крайбрежните води на Хърватия и до крайбрежните води на Словения в рамките на съседските отношения] се прилага от пълното изпълнение на арбитражното решение, произтичащо от [арбитражното споразумение]“.

20

Съгласно член 1, параграф 1 от нея Директива 2014/89 установява рамка за морско пространствено планиране, целяща насърчаване на устойчивия растеж на морските икономики, устойчивото развитие на морските райони и устойчивото използване на морските ресурси.

21

Член 2 от тази директива, озаглавен „Обхват“, предвижда в параграф 4:

„Настоящата директива не засяга суверенните права и юрисдикцията на държавите членки по отношение на морските води, произтичащи от приложимото международно право, и по-конкретно [Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (КООНМП), подписана в Монтего Бей на 10 декември 1982 г. и влязла в сила на 16 ноември 1994 г. (Recueil des traités des Nations unies, vol. 1833—1835, р. 3)]. В частност прилагането на настоящата директива не влияе върху определянето и делимитацията на морските граници от държавите членки в съответствие с приложимите разпоредби на КООНМП“.

22

Член 11 от посочената директива, озаглавен „Сътрудничество между държавите членки“, предвижда в параграф 1:

„Като част от процеса на планиране и управление държавите членки, граничещи с морски води, си сътрудничат с цел да се гарантира, че морските пространствени планове са съгласувани и координирани в засегнатия морски регион. При това сътрудничество се вземат предвид по-специално въпросите от транснационален характер“.

23

Член 4 от Кодекса на шенгенските граници, озаглавен „Основни права“, гласи:

„При прилагането на настоящия регламент държавите членки изцяло спазват приложимото право на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз […], съответното международно право, включително Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г. [Recueil des traités des Nations unies, vol. 189, p. 150, No. 2545 (1954)], задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, по-специално принципа на забрана за връщане (non-refoulement), както и основните права. […]“.

24

Член 13, параграфи 1 и 2 от този кодекс предвижда:

„1.   Основната цел на наблюдението на границата е да се предотврати неразрешеното преминаване на границата, да се противодейства на трансграничната престъпност и да се предприемат мерки срещу лица, които са преминали границата незаконно. Лице, което незаконно е преминало граница и което няма право на престой на територията на съответната държава членка, се задържа и за него се прилагат процедурите, съобразени с Директива 2008/115/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98)].

2.   Граничните служители използват стационарни или мобилни екипи за извършване на наблюдение на границата.

Това наблюдение се извършва по такъв начин, че да предотврати и да разубеди лицата от заобикаляне на проверките на гранично-пропускателните пунктове“.

25

Член 17, параграфи 1—3 от посочения кодекс, озаглавен „Сътрудничество между държавите членки“, предвижда:

„1.   Държавите членки взаимно се подпомагат и поддържат тясно и постоянно сътрудничество с оглед ефективното изпълнение на граничния контрол, в съответствие с членове 7—16. Те разменят релевантна информация.

2.   Оперативното сътрудничество между държавите членки в областта на управление на външните граници се координира от [Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз].

3.   Без да се засягат компетенциите на Агенцията, държавите членки могат да продължат оперативното сътрудничество с други държави членки и/или трети страни на външните граници, включително размяната на офицери за свръзка, когато такова сътрудничество има допълващ характер по отношение дейността на Агенцията.

Държавите членки се въздържат от всякаква дейност, която би могла да застраши функционирането на Агенцията или постигането на нейните цели.

Държавите членки докладват на Агенцията за оперативно сътрудничество, посочено в първата алинея“.

26

На 25 юни 1991 г. Република Хърватия и Република Словения обявяват своята независимост от Социалистическа федеративна република Югославия. В периода 1992—2001 г. тези две държави се опитват да разрешат въпроса за определянето на общата си сухопътна и морска граница чрез двустранни преговори. Преговорите остават без резултат за някои участъци от тези граници.

27

Република Словения става член на Съюза на 1 май 2004 г.

28

На 4 ноември 2009 г. Република Хърватия и Република Словения подписват арбитражното споразумение, чиято цел е разрешаването на граничния спор между тях. Съгласно това споразумение, което влиза в сила на 29 ноември 2010 г., те се задължават да отнесат този спор за решаване до създадения със споразумението арбитражен съд, чието решение ще бъде задължително за тях.

29

След ратифициране на Договора за присъединяване на Хърватия към Съюза от всички договарящи държави съгласно съответните им конституционни норми, той влиза в сила на 1 юли 2013 г. Република Хърватия става член на Съюза на същата дата.

30

От преписката по настоящото дело се установява, че в арбитражното производство пред арбитражния съд има отклонение от обичайния ход на производството поради неофициалната размяна на съобщения между арбитъра, посочен от Република Словения, и представителя на тази държава пред арбитражния съд по време на неговите разисквания. След публикуването на някои статии в пресата, отразяващи съдържанието на посочените съобщения, тези лица подават оставка съответно като арбитър и представител.

31

С писмо от 24 юли 2015 г. Република Хърватия изпраща на арбитражния съд откъси от посочените съобщения и като се има предвид предизвиканото от тях, според нея, сериозно накърняване на доверието, иска от този съд временно спиране на арбитражното производство.

32

С вербална нота от 30 юли 2015 г. Република Хърватия уведомява Република Словения, че счита, че тя е отговорна за едно или няколко съществени нарушения на арбитражното споразумение, по смисъла на член 60, параграфи 1 и 3 от Виенската конвенция, и поради това тя има право да прекрати арбитражното споразумение. Уточнява, че тази нота представлява съобщение по смисъла на член 65, параграф 1 от Виенската конвенция, с което тя предлага незабавното прекратяване на арбитражното споразумение. Република Хърватия обяснява, че според нея чрез неофициалните съобщения, посочени в точка 30 от настоящото решение, безпристрастността и интегритетът на арбитражното производство са безвъзвратно опорочени, което води до явно нарушение на правата ѝ.

33

На същата дата членът на арбитражния съд, посочен от Република Хърватия, подава оставка като арбитър.

34

С писмо от 31 юли 2015 г. Република Хърватия уведомява арбитражния съд за решението си да прекрати арбитражното споразумение, като обяснява мотивите за това прекратяване.

35

На 13 август 2015 г. Република Словения уведомява арбитражния съд, че повдига възражение срещу съобщението от Република Хърватия за решението ѝ да прекрати арбитражното споразумение и счита, че арбитражният съд има правомощието и задължението да продължи производството.

36

На 25 септември 2015 г. председателят на арбитражния съд назначава двама нови арбитри на двете освободени места в съответствие с предвидената в член 2 от арбитражното споразумение процедура за замяна на арбитър.

37

С писмо от 1 декември 2015 г. арбитражният съд приканва двете страни да представят писмени становища „относно правните последици от въпросите, повдигнати от [Република] Хърватия в писмата ѝ от 24 и 31 юли 2015 г.“ и провежда съдебно заседание по този въпрос на 17 март 2016 г. Само Република Словения отговаря на поканата на арбитражния съд и участва в това съдебно заседание.

38

На 30 юни 2016 г. арбитражният съд се произнася по отклонението от нормалния ход на производството с частично решение. Той счита по-специално че като установила неофициални контакти с арбитъра, когото първоначално е посочила, Република Словения е действала в нарушение на клаузите на арбитражното споразумение. Арбитражният съд все пак приема, че като се имат предвид взетите впоследствие коригиращи мерки, тези нарушения не са се отразили на годността му в неговия изменен състав да постанови независимо и безпристрастно окончателно решение по спора между страните в съответствие с приложимите правила, така че посочените нарушения не са лишили арбитражното споразумение нито от неговия предмет, нито от целта му. Арбитражният съд заключава, че Република Хърватия не е имала право да прекрати арбитражното споразумение на основание член 60, параграф 1 от Виенската конвенция и поради това арбитражното споразумение остава в сила.

39

На 29 юни 2017 г. арбитражният съд постановява арбитражното решение, с което определя морската и сухоземната граница между Република Хърватия и Република Словения.

40

С писмо от 29 декември 2017 г. Република Словения обръща внимание на Комисията върху отхвърлянето от страна на Република Хърватия на арбитражното решение и подчертава, че отказът на тази държава членка да изпълни това решение води до невъзможност за Република Словения да упражнява суверенитета си върху тези морски и сухопътни зони, които съгласно международното право са част от нейната територия. При това положение Република Словения посочва, че за нея е невъзможно да спазва както задължението си, произтичащо от международното право, да изпълни арбитражното решение, така и следващото от Договорите задължение да прилага правото на Съюза на своята територия. Като се има предвид, че това положение е заплаха за ценностите на Съюза и спазването на неговото право, Република Словения приканва Комисията да предприеме незабавни действия, за да се преустанови нарушението от страна на Република Хърватия на арбитражното споразумение и на арбитражното решение, тъй като това нарушение трябва да се разглежда като неизпълнение от посочената държава членка на задълженията, които има по силата на Договорите.

41

След множество морски произшествия във водите, отредени с арбитражното решение на Република Словения, с писмо от 16 март 2018 г. тази държава членка започва процедура за установяване на неизпълнение на задължения срещу Република Хърватия, като сезира Комисията в съответствие с член 259, втора алинея ДФЕС.

42

На 17 април 2018 г. Република Хърватия представя на Комисията писмени съображения. Двете страни участват в заседание пред Комисията.

43

В рамките на предвидения в член 259, четвърта алинея ДФЕС тримесечен срок Комисията не издава мотивирано становище.

44

С молба, подадена в секретариата на Съда на 13 юли 2018 г., Република Словения предявява иска, предмет на настоящото производство.

45

С отделна писмена молба от 21 декември 2018 г. на основание член 151, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда Република Хърватия повдига възражение за недопустимост на този иск.

46

Република Словения отговаря на това възражение на 12 февруари 2019 г.

47

С решение от 21 май 2019 г. Съдът препраща делото на големия състав за произнасяне по възражението за недопустимост.

48

С отделна писмена молба, подадена в секретариата на Съда на 31 май 2019 г. на основание член 151 от Процедурния правилник, Република Хърватия иска изключването на вътрешния работен документ на Комисията относно становището на правната ѝ служба, който се намира на страници 38—45 от приложение C.2 към отговора на Република Словения на възражението за недопустимост (наричан по-нататък „спорният документ“).

49

С писма от секретариата на Съда от 3 и 12 юни 2019 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 62, параграф 1 от Процедурния правилник, страните са приканени да отговорят на въпрос по време на следващото съдебно заседание и да представят определени документи. Страните надлежно представят тези документи.

50

С писмо от секретариата на Съда от 7 юни 2019 г. на основание член 24, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът приканва Комисията да отговори писмено или евентуално в съдебното заседание на въпроси относно разпоредбите на Регламент № 1380/2013.

51

На 11 юни 2019 г. Република Словения представя становището си по искането на Република Хърватия за изключване на спорния документ от преписката.

52

С писмо от секретариата на Съда от 20 юни 2019 г. Съдът приканва Комисията да представи становището си по същото искане.

53

На 28 юни 2019 г. Комисията представя становището си по този въпрос. С отделно писмо от същия ден тя отговаря на въпросите, които са ѝ поставени от Съда с писмото от 7 юни 2019 г.

54

На 8 юли 2019 г. се провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания във връзка с възражението за недопустимост с участието на Република Хърватия и на Република Словения.

55

Република Хърватия иска от Съда да изключи спорния документ от преписката по настоящото дело.

56

В подкрепа на искането си Република Хърватия изтъква, че спорният документ е вътрешно становище на правната служба на Комисията, изготвено в досъдебната фаза на настоящото производство по установяване на неизпълнение на задължения, и никога не е бил публично оповестен от Комисията. Запазването на този документ в преписката по делото щяло не само да има отрицателни последици за доброто функциониране на Комисията, но и да наруши изискванията за справедлив съдебен процес.

57

Република Словения иска отхвърляне на искането на Република Хърватия.

58

Първо, Република Словения изтъква, че е имала достъп до спорния документ чрез хипервръзка в статия, публикувана на уебсайта на германски седмичник, и подчертава, че както тази статия, така и становището на правната служба на Комисията все още са достъпни онлайн. В този смисъл фактът, че тя е имала достъп до посочения документ, не противоречи на Регламент № 1049/2001, тъй като този документ е общодостъпен.

59

Второ, Република Словения твърди, че Република Хърватия, която не е автор на спорния документ, няма право да действа вместо Комисията, за да защитава интересите ѝ, като иска изключването на този документ от преписката.

60

Трето, Република Словения поддържа, че в случая не може да се използват като указание решение от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет (C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374), и определение от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент (C‑650/18, непубликувано, EU:C:2019:438), тъй като по делата, приключили с това решение и това определение, се разглежда въпросът за неразрешеното използване на документи по дела, в които участва институцията, която е техен автор. В настоящото производство случаят бил различен, тъй като Комисията, която е автор на спорния документ, не участва в него в качеството си на ответник.

61

При всяко положение Република Словения подчертава, че представянето на спорния документ не е от естество да накърни интересите, защитени с член 4 от Регламент № 1049/2001, и че Република Хърватия не е указала доколко запазването на този документ в преписката по делото би ги засегнало.

62

Четвърто, Република Словения твърди, че дори да се предположи, че Комисията встъпи по настоящото дело или че Съдът я покани да представи становището си, оповестяването на спорния документ не би имало никакво отражение по същество върху становището, което тя би представила на Съда. Всъщност би могло да се предвиди, че в такъв случай Комисията по принцип ще се съобрази с преценката на правната си служба.

63

От своя страна Комисията счита, че спорният документ, който е вътрешен работен документ относно становище на правната ѝ служба, би трябвало да се изключи от преписката по делото. Тази институция посочва, че въпросният документ не е бил предназначен за обществеността и тя не го е направила публично достояние, нито е разрешила представянето му в рамките на спор пред Съда. Тя добавя, че Съдът също не е разпоредил той да бъде представен.

64

Следва да се отбележи, че спорният документ е вътрешна докладна записка, изготвена от правната служба на Комисията и адресирана до началника на кабинета на председателя на тази институция във връзка с досъдебното производство, образувано от Република Словения в приложение на член 259 ДФЕС, която съдържа правна преценка на относимите правни въпроси. Следователно този документ безспорно съдържа правно становище.

65

Безспорно е, първо, че Република Словения не е поискала разрешение от Комисията да представи посочения документ пред Съда, второ, че той не е разпоредил представянето му в рамките на настоящото производство, и трето, че Комисията не го е оповестила във връзка с искане за предоставяне на публичен достъп до документите на институциите в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1049/2001.

66

Съгласно постоянната съдебна практика допускането на възможността за представяне на такива вътрешни документи в рамките на спор пред Съда, без посоченото представяне да е било разрешено от съответната институция или да е по разпореждане на тази юрисдикция, противоречи на обществения интерес, който изисква институциите да могат да се ползват от предоставените при пълна независимост становища на тяхната правна служба (определение от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, непубликувано, EU:C:2019:438, т. 8 и цитираната съдебна практика).

67

Този интерес намира израз в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, който предвижда, че „[и]нституциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата […] на съдебните процедури и правни становища, […] освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“. Макар тази разпоредба да не е приложима в настоящото производство, доколкото Република Словения е представила спорния документ с отговора си на възражението за недопустимост без разрешението на Комисията, той има определена указателна стойност с оглед претеглянето на интересите, което е необходимо за произнасянето по искането за изключване на посочения документ (вж. в този смисъл определение от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, непубликувано, EU:C:2019:438, т. 9, 12 и 13).

68

В това отношение следва да се посочи, че като се позовава на правно становище, изхождащо от правната служба на Комисията, изготвено след сезирането ѝ, което съдържа правна преценка на относимите правни въпроси, и го представя в рамките на настоящото производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 259 ДФЕС, Република Словения възнамерява да използва това становище срещу Република Хърватия, а евентуално и срещу Комисията в настоящото производство. Да се разреши запазването му в преписката по делото, при положение че оповестяването му не е разрешено от Комисията, би означавало да се позволи на Република Словения да заобиколи процедурата за искане на достъп до такъв документ, въведена с Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл определение от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, непубликувано, EU:C:2019:438, т. 14 и цитираната съдебна практика).

69

Самото обстоятелство, че Република Словения се позовава на спорния документ в спор пред Съда срещу страна, различна от институцията, от която изхожда съдържащото се в него становище, не се отразява на обществения интерес на институциите да могат да се ползват от предоставените при пълна независимост становища на тяхната правна служба и следователно не обезсмисля претеглянето на интересите, необходимо с оглед произнасянето по искането за изключване на този документ от преписката по делото (вж. по аналогия определение от 23 октомври 2002 г., Австрия/Съвет, C‑445/00, EU:C:2002:607, т. 12).

70

В случая съществува предвидим риск, който изобщо не е хипотетичен, Комисията, която нито е издала мотивирано становище съгласно член 259, трета алинея ДФЕС относно твърденията за нарушение на Република Словения, нито е изложила становището си относно тези твърдения, встъпвайки в производството пред Съда в подкрепа на исканията на едната или на другата страна, да приеме, че поради неразрешеното представяне на спорния документ в настоящото производство е принудена да вземе публично отношение по становище, което очевидно е било предназначено за вътрешно ползване. Тази перспектива неизбежно би довела до отрицателни последици за интереса на Комисията да изисква правни становища и да получава открити, обективни и пълни становища (вж. по аналогия решение от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374, т. 42 и определение от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, непубликувано, EU:C:2019:438, т. 16).

71

Що се отнася до съществуването на по-висш обществен интерес, който да обосновава запазването на спорния документ в преписката по настоящото дело, освен факта, че съдържащото се в този документ правно становище не се отнася до законодателна процедура, за която се налага по-голяма прозрачност (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374, т. 46, 47, 67 и 68), следва да се посочи, че за Република Словения интересът от това запазване се състои във възможността ѝ да се позове на това правно становище в подкрепа на отговора си на повдигнатото от Република Хърватия възражение за недопустимост. При това положение представянето на посоченото правно становище изглежда продиктувано от собствените интереси на Република Словения да подкрепи своите доводи в отговора си на възражението за недопустимост, а не от някакъв по-висш обществен интерес (вж. в този смисъл определение от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, непубликувано, EU:C:2019:438, т. 18).

72

Обстоятелството, изтъкнато от Република Словения, че тя е имала достъп до спорния документ чрез уебсайта на седмичник, на който е публикувана статия, препращаща чрез хипервръзка към посоченото становище, не може да постави под въпрос изложените по-горе съображения, тъй като става дума за неразрешено публикуване на това становище (вж. по аналогия определение от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, непубликувано, EU:C:2019:438, т. 17).

73

При това положение искането на Република Хърватия за изключване на спорния документ от преписката по делото следва да се уважи.

74

Република Хърватия иска от Съда да отхвърли изцяло настоящия иск като недопустим. В това отношение тя излага по-специално три твърдения за липса на компетентност.

75

На първо място, Република Хърватия изтъква, че твърденията на Република Словения, че тя нарушила произтичащи от правото на Съюза задължения, са акцесорни спрямо разрешаването на спора относно действителността и правното действие на арбитражното споразумение и на арбитражното решение. Както е постановено в решение от 30 септември 2010 г., Комисия/Белгия (C‑132/09, EU:C:2010:562), Съдът не е компетентен да се произнесе по неизпълнението на задължения, произтичащи от правото на Съюза, ако тези задължения са акцесорни спрямо предварителното разрешаване на друг спор, който не е от компетентността на Съда.

76

На второ място, Република Хърватия поддържа, че действителният предмет на спора между двете държави е свързан, от една страна, с действителността и правните последици на арбитражното споразумение, което не е неразделна част от правото на Съюза, и от друга страна, с действителността и евентуалните правни последици на арбитражното решение, което все още не е приложено. Ето защо такъв спор би трябвало да се разреши в приложение на нормите на международното право и решаването му не зависи от прилагането на правото на Съюза.

77

На трето място, Република Хърватия счита, че на основание член 259 ДФЕС Съдът не е компетентен да се произнесе по действителността и действието нито на арбитражното споразумение, което е международно споразумение и не е неразделна част от правото на Съюза, нито на постановеното въз основа на това споразумение арбитражно решение. Арбитражното споразумение било самата основа за нарушенията на правото на Съюза, на които се позовава Република Словения.

78

Република Словения иска да се отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Република Хърватия, в което тази държава иска от Съда да приеме, че не е компетентен да се произнесе по иска, предмет на настоящото производство.

79

На първо място, Република Словения счита, че с тези доводи Република Хърватия се опитва едностранно да изопачи предмета на иска.

80

В това отношение, първо, Република Словения подчертава, че в исковата си молба се позовава само на нарушение на първичното и на вторичното право на Съюза.

81

Второ, Република Словения счита, че компетентността на Съда по член 259 ДФЕС не е изключена, когато фактите, на които се основават твърденията за нарушения на правото на Съюза, попадат както в обхвата на правото на Съюза, така и на международното право. В това отношение било важно единствено тези факти да се отнасят до неизпълнение на задължения, наложени от правото на Съюза. Това обаче не било пречка Съдът да вземе предвид материалноправните норми на международното право, които правото на Съюза включва или е имало намерение да включи в своята правна система.

82

Трето, Република Словения изтъква, като се основава на решение от 12 септември 2006 г., Испания/Обединено кралство (C‑145/04, EU:C:2006:543), че наличието на двустранен спор относно тълкуването на акт на международното право, приложим между страните в производство за установяване на неизпълнение на задължения, не изключва компетентността на Съда да се произнесе във връзка с него.

83

Четвърто, за произнасянето по компетентността на Съда на основание член 259 ДФЕС било от значение единствено дали основанието на исканията в исковата молба се отнася до „задължение, произтичащо от Договорите“.

84

Република Словения счита, че исковата ѝ молба отговаря на необходимите условия, за да бъде разгледана съгласно член 259 ДФЕС. Всъщност от нейния петитум и от посочените в нейна подкрепа доводи следвало, че изложените твърдения за нарушение са изведени от първичното право на Съюза, както и от съвкупност от актове на вторичното право. Република Словения уточнява, че в петитума на исковата молба тя не иска от Съда да установи неизпълнение на задължения, произтичащи за Република Хърватия по силата на международното право. Арбитражното решение е посочено в исковата молба само като факт от значение за тълкуването на правото на Съюза, за да се опише територията, на която държавите членки трябва да изпълняват задълженията, които имат по силата на това право.

85

На второ място, Република Словения разглежда изложените от Република Хърватия твърдения за липса на компетентност.

86

Що се отнася по-специално до твърдението за липса на компетентност, изведено от акцесорния характер на твърдените нарушения на правото на Съюза, Република Словения изтъква, че като се има предвид, че определянето на съответните територии на Република Хърватия и на Република Словения е осъществено чрез границата, определена в съответствие с международното право, в случая от арбитражното решение, от Съда не се иска нито да установи, че е налице нарушение на международното право, нито да се произнесе по международен спор. Република Словения подчертава, че границата между двете държави, така както е определена от арбитражното решение, е фактическа даденост, с която Съдът може и трябва да се съобрази, а не правен въпрос, по който Съдът би могъл да се произнесе. При всяко положение Съдът би трябвало да спазва и да прилага международното право, доколкото е необходимо за тълкуването или прилагането на правото на Съюза.

87

Що се отнася до твърденията за липса на компетентност, изведени, от една страна, от това, че действителният предмет на спора се състои в тълкуването и прилагането на международното право, и от друга страна, от това, че Съдът не е компетентен да се произнесе по действителността и действието на международно споразумение, което не е част от правото на Съюза, Република Словения подчертава, че въпросът за действителността на арбитражното споразумение и за действителността и правното действие на арбитражното решение не е предмет на спора пред Съда, не е от неговата компетентност и при всяко положение е бил разрешен с частичното решение от 30 юни 2016 г. Обстоятелството, че Република Хърватия не е съгласна с арбитражното решение, не можело да означава, че съществува неразрешен граничен спор или че Съдът трябвало да се произнесе по този вече разрешен въпрос.

88

На последно място, Република Словения изтъква, че доводът на Република Хърватия, че арбитражното решение не е пряко приложимо, се отнася не до разглеждането на компетентността, а до разглеждането на съществото на иска. При всяко положение този довод бил неправилен, тъй като това решение било задължително в съответствие с международното право и поради това определяло окончателно границата между двете държави членки.

89

Следва да се припомни, че съгласно член 259, първа алинея ДФЕС „[в]сяка от държавите членки може да сезира Съда на Европейския съюз, ако счита, че друга държава членка не е изпълнила някое от задълженията, произтичащо от Договорите“.

90

В случая от съдържанието на петитума на исковата молба е видно, че Република Словения основава иска си за установяване на неизпълнение на задължения на твърдяното неизпълнение от Република Хърватия на задълженията ѝ, произтичащи, първо, от член 4, параграф 3 ДЕС, второ, от член 2 ДЕС, трето, от член 5, параграф 2 от Регламент № 1380/2013 във връзка с приложение I към този регламент, четвърто, от системата за контрол, инспекции и правоприлагане, предвидена в Регламент № 1224/2009 и в Регламент за изпълнение № 404/2011, пето, от членове 4 и 17 от Кодекса на шенгенските граници във връзка с член 13 от този кодекс, и шесто, от член 2, параграф 4 и член 11, параграф 1 от Директива 2014/89.

91

Следва да се припомни също че в производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения Съдът вече е постановил, че не е компетентен да се произнесе по тълкуването на международно споразумение, сключено между държави членки, чийто предмет остава извън областите на компетентност на Съюза, и по произтичащите от него задължения за тези държави (вж. в този смисъл решение от 30 септември 2010 г., Комисия/Белгия,C‑132/09, EU:C:2010:562, т. 44).

92

От тази съдебна практика следва, че Съдът не е компетентен да се произнесе по иск за установяване на неизпълнение на задължения, независимо дали той е предявен на основание член 258 ДФЕС или на член 259 ДФЕС, когато изтъкнатото в негова подкрепа нарушение на разпоредбите на правото на Съюза има акцесорен характер спрямо твърдяното неизпълнение на произтичащи от такова споразумение задължения.

93

Следователно, за да се разгледат правилно естеството и обхватът на твърдяното неизпълнение на задължения, петитумът на исковата молба трябва да се разглежда в светлината на изложените от Република Словения твърдения за нарушение, така както са посочени в мотивите на исковата молба.

94

От тези мотиви следва, че с първото си твърдение за нарушението на член 2 ДЕС Република Словения иска да се установи, че като нарушава едностранно задължението, поето в процеса на присъединяване към Съюза, да спазва бъдещото арбитражно решение, границата, определена от арбитражното решение, както и другите задължения, произтичащи от това решение, Република Хърватия отказва да зачита прогласената в тази разпоредба правова държава и по този начин нарушава принципите на лоялно сътрудничество и на res judicata.

95

С второто твърдение за нарушението на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, Република Словения изтъква, че като отказва да признае и да зачита границата, определена от арбитражното решение, Република Хърватия излага на опасност постигането на целите на Съюза и възпрепятства прилагането на цялата територия на Словения на правото на Съюза, чието прилагане зависи от определянето на териториите на държавите членки.

96

С третото и четвъртото си твърдение за нарушение Република Словения поддържа, че като не зачита територията и границите ѝ, както са определени в арбитражното решение, Република Хърватия нарушава правото на Съюза в рамките на общата политика в областта на рибарството.

97

По-специално що се отнася до третото твърдение за нарушение, Република Словения посочва, че като оспорва границата, така както е определена в арбитражното решение, и като се противопоставя на демаркацията и прилагането на тази граница, Република Хърватия нарушава изключителните права на Република Словения върху териториалните ѝ води, възпрепятства я да изпълнява задълженията си по Регламент № 1380/2013 и чрез едностранно поведение, което представлява явно нарушение на арбитражното споразумение, пречи на прилагането на установения с този регламент режим за предоставяне на достъп до крайбрежните води на Хърватия и на Словения в рамките на съседските отношения, който се прилага по отношение на тези две държави членки от 30 декември 2017 г., тоест от деня, следващ изтичането на предвидения в член 7, параграф 3 от арбитражното споразумение шестмесечен срок за изпълнението на арбитражното решение.

98

Що се отнася до четвъртото твърдение за нарушение, с него Република Словения твърди, че Република Хърватия нарушава общностния режим на контрол за гарантиране спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, установен с Регламент № 1224/2009 и Регламент за изпълнение № 404/2011, тъй като поради незачитането на общата им морска граница, така както е определена от арбитражното решение, тази държава членка, от една страна, възпрепятства Република Словения да изпълнява задълженията си в рамките на посочения режим на контрол, и от друга страна, упражнява неправомерно в словенските води права, които принадлежат на Република Словения като крайбрежна държава.

99

С петото си твърдение за нарушение Република Словения поддържа, че тъй като границата между Република Хърватия и Република Словения, така както е определена от арбитражното решение, остава външна граница, по отношение на която се прилагат разпоредбите на Кодекса на шенгенските граници за външните граници, Република Хърватия нарушава както задълженията за контрол на тази граница, така и задължението за нейното наблюдение, наложени с този кодекс. Освен това тя не изпълнявала задължението да действа при пълно спазване на релевантните разпоредби на приложимото международно право, предвидени в посочения кодекс, тъй като отказвала да признае арбитражното решение.

100

С шестото си твърдение за нарушение Република Словения твърди, че като отказва да признае арбитражното решение, което определя границите на териториалните води между тези две държави членки, и по-специално като включва словенските териториални води в своите морски пространствени планове, Република Хърватия нарушава Директива 2014/89. По този начин Република Хърватия също така правела невъзможно каквото и да било сътрудничество, предвидено от тази директива.

101

От изложеното по-горе е видно, че твърдените нарушения на първичното право на Съюза, така както са посочени в първото и второто твърдение за нарушение, според самата Република Словения, са следствие от твърдяното неизпълнение от Република Хърватия на задълженията, произтичащи от арбитражното споразумение и от постановеното въз основа на него арбитражно решение, по-специално на задължението за зачитане на определената от това решение граница. По същия начин, що се отнася до твърдените нарушения на вторичното право на Съюза, така както са посочени в трето, четвърто, пето и шесто твърдение за нарушение, те се основават на предпоставката, че сухопътната и морската граница между Република Хърватия и Република Словения е определена в съответствие с международното право, а именно от арбитражното решение. Поради това отказът на първата държава членка да изпълни това решение възпрепятствало втората държава членка да приложи върху цялата си територия разглежданите разпоредби на вторичното право на Съюза, както и да се ползва от предоставените ѝ с тези разпоредби права, и било пречка за прилагането в морските зони, предмет на спора, на разпоредбите на вторичното право на Съюза, в които се посочва пълното изпълнение на арбитражното решение, произтичащо от арбитражното споразумение.

102

В това отношение следва да се приеме, че арбитражното решение е било постановено от международен съд, учреден по силата на двустранно арбитражно споразумение, уредено от международното право, чийто предмет не попада в областите на компетентност на Съюза по членове 3—6 ДФЕС, и по което Съюзът не е страна. Разбира се, Съюзът е предложил на двете страни по граничния спор своите добри услуги с оглед на разрешаването му и председателството на Съвета е подписало арбитражното споразумение от името на Съюза като свидетел. Освен това съществуват връзки между, от една страна, сключването на това споразумение и проведеното въз основа на него арбитражно производство, и от друга страна, процеса на преговори и на присъединяване на Република Хърватия към Съюза. Все пак такива обстоятелства не са достатъчни, за да се приеме, че арбитражното споразумение и арбитражното решение са неразделна част от правото на Съюза.

103

По-специално обстоятелството, че с точка 5 от приложение III към Акта за присъединяване към приложение I към Регламент № 2371/2002 са добавени точки 11 и 12 и в бележките под линия, към които препращат тези точки, с неутрални изрази се посочва арбитражното решение, постановено въз основа на арбитражното споразумение, за да се определи датата на приложимост на режима за предоставяне на достъп до крайбрежните води на Хърватия и на Словения в рамките на съседските отношения, не може да се тълкува в смисъл, че този акт за присъединяване включва в правото на Съюза международните ангажименти, поети по това споразумение от Република Хърватия и от Република Словения, по-специално задължението за зачитане на границата, определена от това решение.

104

От това следва, че твърденията за нарушения на правото на Съюза имат акцесорен характер спрямо твърдяното неизпълнение от Република Хърватия на задълженията, произтичащи от двустранно международно споразумение, по което Съюзът не е страна и чийто предмет остава извън неговите области на компетентност. Предмет на иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 259 ДФЕС, може да бъде само неспазването на задължения, произтичащи от правото на Съюза, поради което в съответствие с припомненото в точки 91 и 92 от настоящото решение Съдът следователно не е компетентен да се произнесе в рамките на иска, предмет на настоящото производство, по твърдяно неизпълнение на задълженията, произтичащи от арбитражното споразумение и от арбитражното решение, на които се основават оплакванията на Република Словения, изведени от твърдения за нарушения на правото на Съюза.

105

В това отношение следва да се уточни също че при липса в Договорите на по-точна дефиниция на териториите, на които държавите членки упражняват своя суверенитет, всяка от тях трябва да определи обхвата и границите на собствената си територия в съответствие с нормите на международното публично право (вж. в този смисъл решение от 29 март 2007 г., Aktiebolaget NN, C‑111/05, EU:C:2007:195, т. 54). Всъщност именно с оглед на националните територии е определен териториалният обхват на Договорите по смисъла на член 52 ДЕС и на член 355 ДФЕС. Освен това член 77, параграф 4 ДФЕС припомня, че държавите членки са компетентни по отношение на географското определяне на техните граници в съответствие с международното право.

106

В случая член 7, параграф 3 от арбитражното споразумение предвижда, че страните предприемат всички необходими мерки за изпълнение на арбитражното решение, включително, когато е необходимо, изменят националното законодателство в шестмесечен срок от приемането на това решение. Впрочем в бележките под линия към точки 8 и 10 от приложение I към Регламент № 1380/2013 се уточнява, че що се отнася до Република Хърватия и до Република Словения, режимът на предоставяне на достъп до крайбрежните води на тези държави членки в рамките на съседските отношения, установен в приложение I към този регламент, „се прилага от пълното изпълнение на [арбитражното решение]“. Безспорно е, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 164 от заключението си, че арбитражното решение не е изпълнено.

107

При това положение, за да не превиши предоставената му с Договорите компетентност и за да не засегне запазената за държавите членки компетентност в областта на географското определяне на техните граници, в рамките на иска, предмет на настоящото производство, предявен на основание член 259 ДФЕС, Съдът не следва да разглежда въпроса за площта и границите на съответните територии на Република Хърватия и на Република Словения, прилагайки направо границата, определена от арбитражното решение, за да провери дали разглежданите нарушения на правото на Съюза са действително извършени.

108

Предвид всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че Съдът не е компетентен да се произнесе по иска за установяване на неизпълнение на задължения, предмет на настоящото производство.

109

Този извод не засяга никое задължение, произтичащо за всяка от съответните две държави членки в отношенията помежду им, но и спрямо Съюза и другите държави членки, от член 4, параграф 3 ДЕС, да работят лоялно за постигането на окончателно правно разрешение в съответствие с международното право, така както се препоръчва в акта за присъединяване, което гарантира ефективното и необезпокоявано прилагане на правото на Съюза в съответните зони, за да се сложи край на техния спор, чрез единия или другия начин за уреждането му, включително, ако е необходимо, чрез изпращането му за решаване от Съда при специално споразумение между страните на основание член 273 ДФЕС.

110

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

111

Тъй като Република Хърватия е направила искане за осъждането на Република Словения и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: