–

за A. Flausch, A. Bosco и E. R. J. P. Albrespy, както и за Somateio „Syndesmos Iiton“, Somateio „Elliniko Diktyo — Filoi tis Fysis“ и Somateio „Syllogos Prostasias kai Perithalpsis Agrias Zois – SPPAZ“, от G. Dellis и A. Chasapopoulos, dikigoroi,

–

за 105 Anonimi Touristiki kai Techniki Etaireia Ekmetallefsis Akiniton, от G. Giannakourou и D. Valasis, dikigoroi,

–

за гръцкото правителство, от K. Georgiadis, G. Karipsiadis, A. Banos и G. Papadaki, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от G. Gattinara, M. Noll-Ehlers, M. Konstantinidis и M. Patakia, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 6 и 11 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1, наричана по-нататък „Директивата за ОВОС“).

2

Запитването е оправено в рамките на спор между Alain Flausch, Andrea Bosco, Estienne Roger Jean Pierre Albrespy, Somateio „Syndesmos Iiton“, Somateio „Elliniko Diktyo — Filoi tis Fysis“ и Somateio „Syllogos Prostasias kai Perithalpsis Agrias Zois — SPPAZ“, от една страна, и Ypourgos Perivallontos kai Energeias (министър на околната среда и енергетиката, Гърция), Ypourgos Oikonomikon (министър на икономиката, Гърция), Ypourgos Tourismou (министър на туризма, Гърция) и Ypourgos Naftilias kai Nisiotikis Politikis (министър на морските въпроси, Гърция), от друга страна, по повод законосъобразността на актовете, с които се разрешава изграждането на туристически комплекс на остров Иос (Гърция).

3

Съображения 7 и 16 от Директивата за ОВОС гласят:

[…]

4

Член 1, параграф 2 от тази директива предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

5

Член 2, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, inter alia, поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на разрешение за осъществяване и на оценка относно тяхното въздействие. Тези проекти са дефинирани в член 4“.

6

Що се отнася до участието на обществеността в процеса на вземане на решения, член 6, параграфи 2—5 от Директивата за ОВОС гласи следното:

„2.   Обществеността се информира, чрез публично оповестяване или други подходящи средства като електронните медии, където има такива, на ранен етап от процедурите по вземане на решения относно околната среда, посочени в член 2, параграф 2, и най-късно веднага след като информацията може разумно да се предостави, по следните въпроси:

3.   Държавите членки гарантират, че в разумни срокове следното се предоставя на разположение на заинтересованата общественост:

4.   На заинтересованата общественост се предоставят навременни и ефективни възможности да участва в [процеса на] вземане на решения [в областта на] околната среда, посочен[…] в член 2, параграф 2, като за тази цел има право да изразява мнения и коментари, когато всички възможности са допустими, пред компетентния орган или органи преди да бъде взето решението по искането за разрешение за осъществяване.

5.   Подробните условия за информирането на обществеността (например чрез [поставяне на обявления в определен район] или публикуване в местни вестници) и за консултиране [със] заинтересованата общественост (например писмено или чрез обществено допитване) се определят от държавите членки“.

7

Що се отнася до решението във връзка с проекта, член 9, параграф 1 от Директивата за ОВОС предвижда:

„Когато е взето решение, с което се дава или отказва разрешение за осъществяване, компетентният орган или органи следва да информират обществеността за това в съответствие със съответните процедури […]“.

8

По отношение на жалбите член 11 от тази директива посочва:

„1.   Държавите членки гарантират, че в съответствие със съответната национална правна система членовете на заинтересованата общественост:

имат [възможност да обжалват] пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен по закон, да оспорват материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива за участие на обществеността.

2.   Държавите членки определят на какъв етап могат да се оспорват решения, действия или бездействия.

3.   Какво представлява достатъчен интерес и нарушаване на право се определя от държавите членки в съответствие с целта да се даде широк достъп до правосъдие на заинтересованата общественост. […]“.

9

С член 1, параграф 1 от Закон 4014/2011 за екологично разрешение за строежи и дейности, узаконяване на незаконни обекти в зависимост от изготвянето на екологична равносметка и други разпоредби от компетентността на Министерството на околната среда, енергетиката и изменението на климата (FEK Α’ 209), проектите от публичния и частния сектор са групирани в две категории (A и Б) в зависимост от тяхното въздействие върху околната среда. Първата категория (Α) включва строежите и дейностите, които вероятно ще имат значително въздействие върху околната среда и за които се изисква изготвянето на Оценка на въздействието върху околната среда (наричана по-нататък „ОВОС“) с цел приемане на специални разпоредби и ограничения за опазване на околната среда. Втората категория (Б) включва проектите, които оказват по-малко въздействие върху околната среда.

10

Членове 3, 4 и 19 от Закон 4014/2011 уреждат участието на обществеността. Съгласно член 12 от този закон в решението за одобряване на екологичните изисквания (наричано по-нататък „РОЕИ“) са обединени различни разрешителни.

11

Член 30, параграф 9 от Закон 4014/2011 съдържа преходна разпоредба, съгласно която до въвеждането на електронен регистър за околната среда остават в сила съществуващите разпоредби за становищата на организациите и за процедурата за обществено допитване относно екологичното разрешение. Съгласно тези разпоредби процедурата започва чрез поставяне на обявления в помещенията на съответния регион и публикуване в местната преса на характеристиките на строителния обект, както и на поканата към всички заинтересовани лица да се запознаят с ОВОС и да изразят своето мнение в тази връзка.

12

Съгласно член 19а от Закон 4014/2011 РОЕИ трябва да бъде публикувано в интернет в рамките на един месец. Ако този срок не бъде спазен, одобряването е нищожно. Публикуването на РОЕИ в специалния уебсайт е в съответствие с предвиденото от закона оповестяване и обосновава предположението, че всяко заинтересовано лице е запознато с него, така че да може да подаде жалба за отмяна или друга жалба.

13

По силата на член 46 от Президентски указ 18/1989 за кодифициране на законови разпоредби за Държавния съвет (FEK A’ 8) жалбата за отмяна се подава, освен ако не е предвидено друго, в срок от 60 дни (90 дни за чуждестранните лица), считано от деня, следващ датата, на която обжалваният акт е бил съобщен или публикуван, ако това е предвидено със закон, или, в противен случай, от момента, в който жалбоподателят се е запознал напълно с акта. По смисъла на тази разпоредба, както е тълкувана в постоянната съдебна практика, когато законът изисква индивидуален административен акт да бъде публикуван съгласно специфични правила, предвиденият срок за подаване на жалба за отмяна на този акт тече по отношение на лицата, за които се отнася, считано от момента на съобщаване на акта или от датата, на която те са се запознали с неговото съдържание, и що се отнася до заинтересованите трети лица — считано от публикуването на този акт.

14

Спорът в главното производство е свързан с проекта за създаване на комплексен обект за туристическо настаняване на остров Иос. Този остров, който се намира в Цикладския архипелаг и попада в административния регион Северна Егея (Гърция), е с повърхност от около 100 km2, на които пребивават около 2000 постоянни жители.

15

Спорният проект предвижда изграждането на хотел, спа, други жилища, съпътстващи обекти, като например централа за обезсоляване на морска вода, пристанищни съоръжения, изкуствени плажове, мост за свързване на островче със сушата, пътна мрежа, и друга инфраструктура. Обхваща парцел с площ от около 27 ha с над 18 ha застрояване. Той включва завземане на бреговата линия, плажа и морската зона.

16

Съгласно гръцкото законодателство, приложимо за строежите от категорията на разглеждания в главното производство проект, а именно категория A, е извършена ОВОС.

17

На 2 август 2013 г. в местната преса на Сирос (Koini Gnomi), както и в службите на регион Северна Егея, разположени на остров Сирос (Гърция), който отстои на 55 морски мили от Иос, е публикувана покана към всички заинтересовани лица за участие в ОВОС. В Сирос се съхранява и преписката относно ОВОС и там е трябвало да се проведе допитването.

18

От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че връзката между Иос и Сирос не е ежедневна, продължава няколко часа поради липсата на високоскоростен кораб по този маршрут и цената ѝ не е незначителна.

19

На 8 август 2014 г. министърът на околната среда и енергетиката и министърът на туризма приемат РОЕИ за одобряване на проекта за създаване на комплексен обект за туристическо настаняване на остров Иос и екологичните изисквания, приложими за него.

20

Това решение е публикувано на 11 август 2014 г. в портала за обявления Diavgeia, както и на 8 септември 2014 г. в уебсайта www.aepo.ypeka.gr на Министерството на околната среда (наричан по-нататък „уебсайтът на Министерството на околната среда“), посочен в член 19а от Закон 4014/2011.

21

Пред запитващата юрисдикция жалбоподателите по главното производство, а именно три физически лица, собственици на недвижими имоти на остров Иос, но пребиваващи съответно в Белгия, Италия и Франция, както и три сдружения обжалват РОЕИ от 8 август 2014 г. с жалба, подадена едва на 19 февруари 2016 г.

22

Последните твърдят, че са се запознали с РОЕИ от 8 август 2014 г. едва на 22 декември 2015 г. — датата, на която са могли да констатират началото на строителните работи в обекта.

23

105 Anonimi Touristiki kai Techniki Etaireia Ekmetallefsis Akiniton, дружество — получател на одобренията и свързаните с проекта разрешения, встъпва в производството, и прави възражение за просрочие на жалбата.

24

При тези условия Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6 от Директивата за ОВОС трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка може да провежда дейностите по участие на обществеността в процеса на вземане на решения във връзка с даден проект на равнище седалище на компетентния регионален административен орган, а не на равнище общинска единица по местонахождението на този проект.

26

В това отношение следва да се отбележи, че член 6, параграф 5 от Директивата за ОВОС изрично оставя на държавите членки да определят подробните условия както за информирането на обществеността, така и за консултирането със заинтересованата общественост.

27

При тези условия, при липсата на определени в правото на Съюза процесуалноправни норми, съобразно които държавите членки трябва да изпълнят задълженията си в областта на информирането и консултирането със обществеността в процеса на вземане на решения в областта на околната среда, съгласно постоянната съдебна практика всяка държава членка следва да уреди тези процесуални правила във вътрешния си правен ред в съответствие с принципа на процесуална автономия, при условие обаче те да не са по-неблагоприятни от процесуалните правила, които уреждат сходни вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. по аналогия решение от 20 октомври 2016 г., Danqua, C‑429/15, EU:C:2016:789, т. 29).

28

Веднага следва да се разсее всяко съмнение относно спазването на условието във връзка с принципа на равностойност в случай на искане за издаване на екологично разрешение като разглежданото в главното производство. Всъщност, без да се засяга проверката, която следва да извърши запитващата юрисдикция, от преписката, с която разполага Съдът, не се установява, нито впрочем се твърди, че сходни положения се уреждат от национални процесуални правила, които са по-благоприятни от правилата, предвидени за прилагането на Директивата за ОВОС и приложени в главното производство.

29

Що се отнася обаче до принципа на ефективност, запитващата юрисдикция си задава въпроси във връзка с три аспекта на разглежданата в главното производство процедура.

30

На първо място, тя споменава начина, по който обществеността е била информирана за наличието на проекта и за допитването, което е трябвало да се направи за този проект.

31

В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 6, параграф 4 от Директивата за ОВОС признатите на заинтересованата общественост навременни възможности да участва в процеса на вземане на решения в областта на околната среда трябва да бъдат ефективни.

32

Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 53 от заключението си, каквото и да е оповестяване в тази област само по себе си не е достатъчно. Всъщност компетентните органи трябва да се уверят, че използваните информационни канали могат основателно да се разглеждат като годни да достигнат членовете на заинтересованата общественост, за да им се даде подходяща възможност да получат информация за предлаганите дейности, за процеса на вземане на решения и за навременните им възможности за участие.

33

Запитващата юрисдикция следва да определи дали тези изисквания са изпълнени в процедурата, която предшества главното производство.

34

Все пак, за да ѝ се даде полезен отговор, може да се отбележи, че доколкото към датата, на която е била разпространена поканата за участие в ОВОС, по-голямата част от заинтересованите лица са пребивавали или са били собственици на недвижим имот на остров Иос, поставянето на обявления в помещенията на регионалното административно седалище, което се намира на остров Сирос, дори придружено от публикация в местен вестник на последния остров, не изглежда да може да допринесе по подходящ начин за информирането на заинтересованата общественост.

35

Обратната оценка би могла да произтече само от констатацията, че въпросният местен вестник тогава е бил широко разпространяван и четен на остров Иос. В противен случай правила за оповестяване като приетите в главното производство биха могли да се считат за достатъчни само при липсата на други по-подходящи средства за оповестяване, които компетентните органи биха могли да използват, без обаче да са необходими несъразмерни усилия, като поставяне на обявления в най-често посещавани места на остров Иос или в самото местонахождение на проекта.

36

Тъй като Съдът не разполага с точна информация относно начина на разпространение на местния вестник на остров Иос, запитващата юрисдикция трябва да провери дали с оглед на изложените в предходната точка съображения информирането на заинтересованата общественост е било подходящо по отношение на разглежданата процедура.

37

На второ място, запитващата юрисдикция изразява резерви по отношение на мястото, където преписката с информацията за разглеждания в главното производство проект е предоставена на разположение на обществеността.

38

В това отношение условията за достъп до преписката в процедурата за участие трябва да са такива, че да позволяват на заинтересованата общественост да упражни ефективно правата си, което предполага достъпност на посочената преписка при облекчени условия.

39

Евентуалните трудности, с които се сблъсква заинтересованата общественост в това отношение, все пак могат да бъдат обосновани с наличието на несъразмерна административна тежест за компетентния орган.

40

Макар запитващата юрисдикция да е компетентна да определи дали тези изисквания са били спазени в рамките на процедурата, довела до главното производство, следва да се отбележи, че тази преценка ще трябва да отчете, както отбелязва генералният адвокат в точки 71 и 72 от заключението си, усилията на заинтересованата общественост за пътуването между остров Иос и остров Сирос, както и възможностите, които са имали компетентните органи, за да позволят, на цената на съразмерни усилия, предоставянето на преписката на разположение на остров Иос.

41

Съмненията на запитващата юрисдикция се отнасят, на трето и последно място, до начина, по който е проведено допитването на остров Сирос.

42

В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 6, параграф 5 от Директивата за ОВОС подробните условия за консултиране със заинтересованата общественост се определят от държавите членки, като в тази разпоредба е посочено като пример само това да става „писмено или чрез обществено допитване“.

43

Запитващата юрисдикция следва да провери дали в това отношение принципът на ефективност е спазен в разглежданата в главното производство процедура, като прецени спазването на изисквания, аналогични на посочените в точки 38 и 39 от настоящото решение.

44

Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че член 6 от Директивата за ОВОС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да провежда дейностите по участие на обществеността в процеса на вземане на решения във връзка с даден проект на равнище седалище на компетентния регионален административен орган, а не на равнище общинска единица по местонахождението на този проект, когато приложената конкретна процедура не осигурява ефективно спазване на правата на заинтересованата общественост, което националната юрисдикция следва да провери.

45

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали предвид отговора на първия въпрос членове 9 и 11 от Директивата за ОВОС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че от оповестяването на одобрението на даден проект на специален уебсайт започва да тече 60‑дневен срок за подаване на жалба.

46

В самото начало следва да се припомни, че член 11 от Директивата за ОВОС, до който се отнася отчасти този въпрос, е тълкуван в смисъл, че неговото приложно поле е ограничено до аспектите на даден спор, състоящи се в изтъкване на правото на заинтересованата общественост да участва в процеса по вземане на решения в съответствие с конкретните норми на посочената директива в тази област. Жалбите, които се основават на която и да е друга норма от тази директива и a fortiori на които и да е друг законодателен акт, независимо дали на Съюза или на държавите членки, обаче не са обхванати от този член (вж. в този смисъл решение от 15 март 2018 г., North East Pylon Pressure Campaign и Sheehy, C‑470/16, EU:C:2018:185, т. 36 и 39).

47

С оглед на посоченото, член 11 от Директивата за ОВОС намира приложение в положение като разглежданото в главното производство, макар жалбата да се отнася единствено до решението за даване на разрешение за осъществяване, а не до въпросите за участието на обществеността в процеса на вземането на решения.

48

Всъщност член 11, параграф 2 от Директивата за ОВОС гласи, че държавите членки определят на какъв етап могат да се оспорват решенията, действията или бездействията, посочени в член 11, параграф 1 от тази директива.

49

От отговор на гръцкото правителство на въпрос на Съда в съдебното заседание впрочем следва, че съгласно гръцкото право евентуалните пороци във връзка с участието на обществеността трябва да бъдат изтъкнати в рамките на жалбата срещу окончателното решение за даване на разрешение за осъществяване.

50

По-нататък следва да се отбележи, че по силата на член 9, параграф 1 от Директивата за ОВОС компетентният орган или органи следва да информират обществеността, в съответствие със съответните процедури, за решението, с което се дава или отказва разрешение за осъществяване. Макар тази разпоредба да предвижда определени условия относно съдържанието на оповестяването, тя не определя процедурата, която да се следва.

51

Освен това, тъй като в Директивата за ОВОС не е предвидена и никаква норма относно началото и изчисляването на сроковете за обжалване, следва да се констатира, че законодателят на Съюза е искал да отреди тези въпроси на процесуалната автономия на държавите членки, при спазване на принципите на равностойност и ефективност, посочени в точка 27 от настоящото съдебно решение, и като се вземе предвид, че случаят, изглежда, се отнася само до втория от тези два принципа по причини, аналогични на изложените в точка 28 от настоящото съдебно решение.

52

В това отношение следва да се разсеят сами по себе си съмненията на запитващата юрисдикция по отношение на принципа на ефективност във връзка с публикуването на решението в интернет или по отношение на наличието на срок за обжалване.

53

Всъщност в член 6, параграф 2 от Директивата за ОВОС се споменават изрично електронните медии, където има такива, като комуникационно средство за информиране на обществеността.

54

Що се отнася до сроковете за обжалване, следва да се припомни, че Съдът приема за съвместимо с принципа на ефективност определянето на разумни преклузивни срокове за подаване на жалба в интерес на правната сигурност, осигуряващи закрила както на заинтересованото лице, така и на съответната администрация, независимо че по дефиниция изтичането на тези срокове води до пълно или частично отхвърляне на искането (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Caterpillar Financial Services, C‑500/16, EU:C:2017:996, т. 42).

55

Съдът не счита за прекомерно затруднение, ако по-специално срокът за обжалване се обвърже с оповестяването, за което заинтересованото лице е узнало или най-малкото е трябвало да узнае (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2003 г., Santex, C‑327/00, EU:C:2003:109, т. 55 и 57, от 6 октомври 2009 г., Asturcom Telecomunicaciones, C‑40/08, EU:C:2009:615, т. 45 и от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 96).

56

Напротив, би било несъвместимо с принципа на ефективност да бъде противопоставен на дадено лице срок, ако действията на националните органи във връзка с наличието на срок са го лишили изцяло от възможността да предяви своите права пред националните юрисдикции, т.е. ако действията на органите са довели до късното подаване на жалбата (вж. в този смисъл решение от 19 май 2011 г., Iaia и др., C‑452/09, EU:C:2011:323, т. 21).

57

Накрая, видно от член 11, параграф 3 от Директивата за ОВОС, държавите членки трябва да преследват цел за широк достъп до правосъдие, когато установяват процесуалните норми в областта на участието на обществеността в процеса на вземане на решения (вж. в този смисъл решения от 11 април 2013 г., Edwards и Pallikaropoulos, C‑260/11, EU:C:2013:221, т. 31 и 44 и от 17 октомври 2018 г., Klohn, C‑167/17, EU:C:2018:833, т. 35).

58

В това отношение може да се отбележи, че както следва от отговора на първия въпрос, заинтересованата общественост трябва да бъде информирана за процедурата за даване на разрешение за осъществяване и за възможността ѝ да участва по подходящ начин и на достатъчно ранен етап. Ако това обаче не е така, членовете на заинтересованата общественост не биха могли да очакват, че ще бъдат информирани за окончателно решение за даване на разрешение за осъществяване.

59

Това е особено вярно при обстоятелства като разглежданите в главното производство. Всъщност самият факт, че дадено решение за даване на разрешение за осъществяване е на разположение ex post на уебсайта на Министерството на околната среда, не може да се счита за удовлетворяващ от гледна точка на принципа на ефективност, при условие че при липсата на достатъчна информация за започването на процедурата за участие на обществеността никой не може да се счита за информиран с публикуването на съответното окончателно решение.

60

Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че членове 9 и 11 от Директивата за ОВОС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата в главното производство, която води до това на членове на заинтересованата общественост да се предостави срок за подаване на жалба, който започва да тече от оповестяването в интернет на разрешение за осъществяване на проект, когато тези членове на заинтересованата общественост не са имали предварително подходяща възможност да се информират за процедурата за даване на разрешение за осъществяване съгласно член 6, параграф 2 от тази директива.

61

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: