1

С жалбата на Red Bull GmbH се иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 30 ноември 2017 г., Red Bull/EUIPO — Optimum mark (съчетание от син и сребрист цвят) (T‑101/15 и T‑102/15, наричано по-нататък „обжалваното решение“, EU:T:2017:852), с което Общият съд отхвърля жалбите на Red Bull GmbH за отмяна на две решения на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 декември 2014 г. (преписка R 2036/2013‑1 и преписка 2037/2013‑1), постановени в две производства за обявяване на недействителност със страни Optimum Mark sp. z o.o. и Red Bull.

2

Член 4 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) e озаглавен „Знаци, които могат да съставляват една марка на Общността“ и гласи:

„Марката на Общността може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално думите, включително и имената на хора, рисунките, буквите, цифрите, формата на изделието или начина, по който е представено, при условие че такива знаци могат да отличат продуктите или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.

3

Член 7 от посочения регламент е озаглавен „Абсолютни основания за отказ“ и гласи:

„1.   Отказва се регистрацията на:

[…]

3.   Параграф 1, букви б), в) и г) не се прилага ако марката е станала отличителна за стоките или услугите, за които се иска регистрацията в резултат на използването ѝ“.

4

Член 15 от споменатия регламент е озаглавен „Използване на марки на Общността“ и предвижда:

„1.   Ако, в срок от пет години, считано от регистрацията, марката на Общността не е била реално използвана от притежателя в Общността във връзка със стоките или услугите, за които тя е била регистрирана, или ако такова използване е било прекратено за непрекъснат петгодишен период, марката на Общността е предмет на санкции, предвидени в настоящия регламент, освен ако има основателна причина за неизползване.

2.   Следното също така представлява използване по смисъла на параграф 1:

[…]“.

5

Член 51 от същия регламент е озаглавен „Абсолютни основания за недействителност“ и гласи:

„1.   Марка на Общността се обявява за недействителна на основание на искане подадено до [EUIPO] или въз основа на насрещен иск предявен в производство за нарушение на правата върху марка:

2.   Когато марката на Общността е била регистрирана в противоречие с член 7, параграф 1, буква б), в) или г), тя все пак не може да бъде обявена за недействителна ако, чрез използването ѝ, тя е придобила след регистрацията си отличителен характер за стоките или за услугите, за които е била регистрирана.

[…]“.

6

Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), който влезе в сила на 13 април 2009 г., отмени и замени Регламент № 40/94.

7

Член 4, член 7, член 15, параграф 1 и член 52 от Регламент № 207/2009 съответстват по съдържание респективно на член 4, член 7, член 15, параграфи 1 и 2 и член 51 от Регламент № 40/94.

8

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 1—26 от обжалваното решение и за нуждите на настоящото производство могат да бъдат обобщени, както следва.

9

По отношение на дело T‑101/15 — на 15 януари 2002 г. Red Bull подава заявка за регистрация на следното съчетание от два цвята като такива:

10

На 30 юни 2003 г. жалбоподателят представя допълнителни документи за доказване на придобития чрез използване отличителен характер на тази марка. На 11 октомври 2004 г. жалбоподателят представя за нея следното описание:

„Исканата защита обхваща синия цвят (RAL 5002) и сребристия цвят (RAL 9006). Съотношението между цветовете е приблизително 50 % на 50 %“.

11

Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 32 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Енергийни напитки“.

12

Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 10/2005 от 7 март 2005 г. Марката е регистрирана на 25 юли 2005 г. под номер 002534774 с отбелязване, че отличителния ѝ характер е придобит чрез използване, и с описанието, посочено в точка 10 от настоящото решение.

13

На 20 септември 2013 г. Optimum Mark подава искане до EUIPO за обявяване на марката за недействителна.

14

В подкрепа на искането си дружеството твърди, от една страна, че марката не отговаря на изискванията по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, тъй като графичното ѝ изображение не съдържа систематично подреждане, свързващо цветовете по предварително определен и еднообразен начин, и от друга страна, че описанието на марката — в което се посочва, че съотношението между двата цвята, от които тя се състои, е „приблизително“ 50 % на 50 % — позволява множество различни съчетания, поради което потребителите не биха могли да приложат отново със сигурност опита от вече извършени покупки.

15

По отношение на дело T‑102/15 — на 1 октомври 2010 г. жалбоподателят подава в EUIPO втора заявка за регистрация като марка на Европейския съюз на същото като посоченото в точка 9 от настоящото решение съчетание от два цвята като такива за същите стоки като посочените в точка 11 от настоящото решение.

16

Заявката за регистрация на марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 48/2011 от 29 ноември 2010 г.

17

На 22 декември 2010 г. проверителят издава уведомление за неспазване на формалните изисквания и иска от жалбоподателя да уточни „съотношенията, в които двата цвята ще бъдат нанасяни (например в равни съотношения) и как ще изглеждат“.

18

На 10 февруари 2011 г. жалбоподателят съобщава на проверителя, че „[в] съответствие с уведомлението [му] от 22 декември 2010 г. информира EUIPO […], че двата цвята ще бъдат нанасяни в равни съотношения и поставени един до друг“.

19

На 8 март 2011 г. втората марка е регистрирана на основание придобит чрез използване отличителен характер, като са посочени цветовете „син (Pantone 2747 C), сребрист (Pantone 877 C)“ и е дадено следното описание: „Двата цвята ще бъдат нанасяни в равни съотношения и поставени един до друг“.

20

На 27 септември 2011 г. Optimum Mark подава искане до EUIPO за обявяване на недействителност на марката, като твърди, от една страна, че същата не отговаря на изискванията по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, и от друга страна, че изразът „поставени един до друг“ може да се разбира по много различни начини, а описанието на марката не посочва начина на подреждане, по който двата цвята ще бъдат нанасяни върху стоките, и следователно не е пълно, ясно и точно.

21

С две решения от 9 октомври 2013 г. отделът по отмяна на EUIPO обявява за недействителни въпросните две марки (наричани по-долу „спорните марки“) на основание по-специално че не са достатъчно точни. Всъщност отделът по отмяна се основава на факта, че те допускат множество различни съчетания, а това не позволява на потребителя да възприеме и запамети конкретно съчетание, което би могъл да използва, за да приложи отново със сигурност опита от вече извършени покупки.

22

Red Bull обжалва двете решения пред апелативния състав на EUIPO.

23

С две решения от 2 декември 2014 г. (наричани по-долу „спорните решения“) първи апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбите, като по същество приема, че графичното представяне на спорните марки, разглеждано заедно с придружаващото ги описание, не отговаря на установените в решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384), изисквания за точност и дълготрайност, съгласно които в съчетанията от цветове трябва да има систематично подреждане, свързващо съответните цветове по предварително определен и еднообразен начин. Всъщност според първи апелативен състав на EUIPO спорните марки позволяват подреждане на двата цвята в множество различни съчетания, създаващи много различно цялостно впечатление.

24

На 26 февруари 2015 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд две жалби за отмяна на спорните решения.

25

Жалбите на Red Bull са на две основания: първо, нарушение на член 4 и на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, както и на принципите на пропорционалност и на равно третиране, и второ, нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

26

С обжалваното решение Общият съд отхвърля изцяло жалбите.

27

Жалбоподателят, подкрепян от Marques, иска от Съда:

28

EUIPO иска от Съда:

29

Optimum Mark иска от Съда:

30

В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага пет основания: първо, нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност в контекста на член 4 и на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, второ, нарушение на член 4 и на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, трето, нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, четвърто, нарушение на принципа на пропорционалност и накрая, пето — нарушение на член 134, параграф 1 и на член 135 от Процедурния правилник на Общия съд.

31

С второто основание, което следва да се разгледа на първо място, жалбоподателят твърди, че Общият съд е тълкувал погрешно решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384), и че е нарушил член 4 и член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, като е приел, че представляващите съчетания от цветове марки трябва да съдържат уточнение на систематичното подреждане на цветовете в пространството, и като с оглед на това е установил, че поради липсата именно на такова подреждане в случая графичното представяне на спорните марки не е достатъчно точно.

32

В първата част от второто основание жалбоподателят твърди, че решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384), и по-специално точка 34 от него трябва — противно на поддържаното от Общия съд в точки 55, 64, 96, 114 и 119 от обжалваното решение — да се тълкува в специфичния контекст на делото, по което е постановено и което се отнася до състояща се от съчетание от цветове марка, чието описание показва, че те трябва да се използват „под всякакви възможни форми“. В случая, като приел, че обикновеното поставяне на цветове един до друг не представлява достатъчно точно и постоянно графично изображение, Общият съд нарушил установеното от Съда в решение от 10 юли 2014 г., Apple (C‑421/13, EU:C:2014:2070), правило, че марките трябва да се разглеждат така, както са заявени, и не взел предвид спецификата на представляващите съчетания от цветове марки да нямат контури.

33

Във втората част от второто основание жалбоподателят твърди, че в точки 78 и 89 от обжалваното решение Общият съд е допуснал нарушение, като е приел, че състоящите се от съчетания от цветове марки трябва да съдържат описание на графичното изображение, докато всъщност това винаги било оставено на преценката на страните. Така или иначе за всяка от спорните марки имало описание, което не противоречало на графичното изображение и което следователно не можело да послужи като основание за обявяването им за недействителни.

34

В третата част от второто основание жалбоподателят твърди, че в точки 65, 66, 69, 71, 72 и 90 от обжалваното решение Общият съд взел предвид действителното използване на спорните марки, за да установи, че графичното им изображение позволява много различни подреждания, като по този начин вместо анализ на графичното изображение извършил анализ на отличителния характер на разглеждания знак, а съгласно член 7, параграф 3 и член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 притежателите на марки имали право да ги използват в различните им варианти, като в този смисъл представляващите съчетание от цветове марки не можели да се сведат само до едно определено образно подреждане, съответстващо на начина, по който те действително се използвали.

35

EUIPO и Optimum Mark искат основанието да бъде отхвърлено.

36

По отношение на първата част от второто основание следва да се отбележи, че съгласно установената за регламенти № 40/94 и № 207/2009 постоянна практика на Съда знак може да бъде регистриран като марка само когато е представен графично от заявителя в съответствие с изискването на член 4 от тези регламенти в смисъл, че предметът и обхватът на исканата защита са ясно и точно определени (вж. в този смисъл решение от 27 март 2019 г., Hartwall,C‑578/17, EU:C:2019:261, т. 38 и цитираната съдебна практика).

37

Когато към заявката е приложено словесно описание на знака, това описание трябва да служи за уточняване на предмета и обхвата на защитата, искана съгласно правото на марките, и едно такова описание не може да бъде в противоречие с графичното изображение на марката, нито да поражда съмнения относно предмета и обхвата на графичното изображение (вж. в този смисъл решение от 27 март 2019 г., Hartwall, C‑578/17, EU:C:2019:261, т. 39 и 40).

38

Освен това в точка 33 от решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384), Съдът приема, че графичното изображение на два или повече цвята, представени абстрактно и без контур, трябва да съдържа систематично подреждане, свързващо съответните цветовете по предварително определен и еднообразен начин, а в точка 34 от същото решение — че най-обикновеното поставяне един до друг на два или повече цвята без форма и контур или посочването на два или повече цвята „под всякакви възможни форми“ не отговаря на изискванията по член 4 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 4 от Регламент № 207/2009) за точност и еднообразие. Всъщност в точка 35 от това решение Съдът пояснява, че такива изображения допускат множество различни съчетания, които не позволяват на потребителя да възприеме и запамети конкретно съчетание, което би могъл да използва, за да приложи отново със сигурност опита от вече извършени покупки, като освен това не позволяват на компетентните органи и икономическите оператори да разберат какъв е обхватът на защитените права на притежателя на марката.

39

В случая е безспорно установено, че и двете подадени от Red Bull заявки за регистрация представляват съчетание от син и сребрист цвят като такива.

40

Двата знака, за които се иска защита по силата на правото на марките, са изобразени графично като две паралелни вертикални ивици, които са долепени една до друга, имат еднаква повърхност и едната от тях е в син, а другата в сребрист цвят.

41

Към тези графични изображения са приложени две описания, в едното от които се посочва, че съотношението между цветовете е „приблизително 50 % на 50 %“, а във второто — че двата цвята се поставят един до друг и се нанасят в равни съотношения.

42

Общият съд, приемайки заключенията на апелативния състав, констатира в точка 89 от обжалваното решение, че самото посочване на съотношенията на синия и сребристия цвят допуска подреждането на тези цветове в множество различни съчетания и съответно не представлява систематично подреждане, свързващо ги по предварително определен и еднообразен начин, като стига до заключението, че представеното в случая графично изображение, придружено с описание, в което се посочват единствено съотношенията на двата цвята, не може да се счете за достатъчно точно и че оспорваната марка е била регистрирана в нарушение на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009.

43

По отношение на първата заявка за регистрация Общият съд отбелязва в точка 90 от обжалваното решение, че терминът „приблизително“ само засилва неточния характер на графичното изображение, което допуска различни начини на подреждане на разглежданите цветове.

44

По отношение на втората заявка за регистрация, макар жалбоподателят да е посочил, че „двата цвята ще бъдат нанасяни в равни съотношения и поставени един до друг“, Общият съд приема в точка 62 от обжалваното решение, че въпросното поставяне на цветовете един до друг може да приеме различни форми, водещи до различни изображения или схеми, като при всички от тях се спазят равни съотношения.

45

В това отношение в точка 65 от обжалваното решение Общият съд се отбелязва по-специално че липсата на достатъчна точност в двете графични изображения и в описанията към тях се потвърждава от факта, че жалбоподателят прилага към заявките си за регистрация — подадени на основание на придобития чрез използване отличителен характер на спорните марки — доказателства, в които марките са изобразени по твърде различни начини в сравнение с вертикалното поставяне един до друг на двата цвята в графичното изображение, включено в заявките.

46

Дори да се допусне, че разглежданите графични изображения са по-точни от тези, предмет на решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384), жалбоподателят все пак няма основание да твърди, че Общият съд не е приложил правилно изведените в посоченото решение принципи, щом като при преценката на фактите е установил липса на систематично подреждане, свързващо цветовете по предварително определен и еднообразен начин.

47

В частност Общият съд не извършва грешка при прилагане на правото, като приема в обжалваното решение, че регистрацията на марка — допускаща множество възпроизвеждания, които не са предварително определени, нито пък са еднообразни — е несъвместима с член 4 от Регламент № 207/2009 и с решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384).

48

Освен това, обратно на твърдяното от жалбоподателя, изискването марка, представляваща съчетание от цветове, да разкрива систематично подреждане, свързващо цветовете по предварително определен и еднообразен начин, по никакъв начин не я превръща във фигуративна марка, тъй като не се изисква цветовете да бъдат очертани с контури.

49

Накрая, жалбоподателят неоснователно извежда от решение от 10 юли 2014 г., Apple (C‑421/13, EU:C:2014:2070), твърдението си, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел графичното изображение на спорните марки за недостатъчно точно.

50

Всъщност за разлика от спорните марки посоченото решение се отнася до марка, която представлява графично изображение на „съвкупност от линии, очертания и форми“, поради което възприетият в това решение подход за разрешаване на спора не е приложим към настоящия случай.

51

От изложеното следва, че първата част от второто основание трябва да се отхвърли по същество.

52

По отношение на втората част от второто основание следва да се отбележи, че доводът — съгласно който в точки 78 и 89 от обжалваното решение Общият съд неправилно приема, че към графичното изображение на марка, представляваща съчетание от цветове, винаги трябва да се прилага описание на начина на подреждане на всеки от цветовете — трябва да се отхвърли като неоснователен.

53

Всъщност е безспорно установено, че и към двете спорни марки са приложени описания.

54

Поради това, дори и да бъде приет от Съда, този довод не би имал в случая каквото и да било значение за разглеждането на жалбата.

55

По отношение на третата част от второто основание следва да се отбележи, че съгласно член 4 от Регламент № 207/2009 марката на Европейския съюз може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, при условие че такива знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия.

56

В този смисъл, за да бъде регистриран като марка на Европейския съюз, съответният знак трябва да има такъв отличителен характер, че стоките или услугите на въпросното предприятие да могат да бъдат отличени от тези на други предприятия.

57

В случая спорните марки са регистрирани въз основа на придобит чрез използването на знака отличителен характер.

58

Поради това EUIPO, а впоследствие и Общият съд основателно разглеждат въпроса дали спорните марки отговарят на изискванията по член 4 от Регламент № 207/2009, като за целта вземат предвид различните форми на използване, и в частност действителното използване на марките.

59

С оглед на изложеното третата част от второто основание, а следователно и цялото второ основание трябва да се отхвърли по същество.

60

Първото основание на жалбоподателя е, че Общият съд нарушил принципите на равно третиране и на пропорционалност в контекста на член 4 и на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009.

61

Жалбоподателят твърди, че в точки 85, 96 и 114 от обжалваното решение Общият съд допуснал грешка, като взел предвид „присъщото по-неточно естество на марките, представляващи цвят като такъв“, ограничената способност на цветовете да придават някакво точно значение, както и свързани с конкуренцията съображения за наличието на изискване марка, представляваща съчетание от цветове, да предвижда тяхното систематично подреждане.

62

Жалбоподателят счита, че такива съображения са чужди за анализа на графичното изображение на марка и че като се основал на тях, Общият съд не осигурил равно третиране на марките, състоящи се от съчетание от цветове, с другите видове марки, а ги свел до обикновени цветни фигуративни марки, марки с мотиви или позиционни марки.

63

EUIPO и Optimum Mark искат отхвърляне на това основание.

64

Следва да се отбележи, че в точки 85—87 от обжалваното решение Общият съд по същество припомня, че марките, представляващи съчетание от цветове, трябва да предвиждат систематично подреждане, свързващо съответните цветовете по предварително определен и еднообразен начин.

65

Като се позовава в това отношение на „изискването за достъпност на цветовете“ в търговската дейност, Общият съд правилно прилага постоянната практика на Съда, съгласно която при разглеждане на заявка за регистрация на знак, представляващ съчетание от цветове, трябва да се обърне специално внимание на изискването да не се допуска неоснователно ограничаване на достъпните цветове за останалите икономически оператори, които предлагат същия вид стоки или услуги като тези, за които се иска регистрацията (вж. в този смисъл решения от 6 май 2003 г., Libertel, C‑104/01, EU:C:2003:244, т. 54—56 и от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie, C‑49/02, EU:C:2004:384, т. 41).

66

Освен това от изложеното следва, че изискването марка, представляваща съчетание от цветове, да предвижда систематично подреждане, свързващо цветовете по предварително определен и еднообразен начин, е необходимо, за да се отговори на условието за яснота и точност на марките.

67

При тези условия Общият съд, като припомня това изискване, не нарушава нито принципа на пропорционалност, нито принципа на равно третиране.

68

Поради това първото основание следва да се отхвърли по същество.

69

Третото основание на жалбоподателя е нарушение от страна на Общия съд на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

70

Първата част от третото основание на жалбоподателя е, че след постановяването на решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C‑307/10, EU:C:2012:361), което се отнася до въпроса за яснотата и точността на посочване на стоките и услугите при регистрацията на марките, решение от 16 февруари 2017 г., Brandconcern/EUIPO и Scooters India (C‑577/14 P, EU:C:2017:122), а по-късно и решение от 11 октомври 2017 г., EUIPO/Cactus (C‑501/15 P, EU:C:2017:750), гарантират, че първото решение, което възприема обратен на следвания в постоянната практика на EUIPO подход, няма обратно действие и че не засяга регистрираните преди него марки с оглед спазване на принципа на оправданите правни очаквания.

71

Жалбоподателят уточнява, че щом до постановяването на решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384), спорните марки са считани от EUIPO за валидни, следващите от това решение изисквания би трябвало да са приложими само за регистрирани след него марки.

72

Във втората част от третото основание жалбоподателят твърди, че в точки 100 и 129—144 от обжалваното решение Общият съд допуснал грешка, като не разгледал цялостно въпроса дали действията на EUIPO не са довели до пораждането на оправдани правни очаквания за валидност на имащите отличителен характер, установен въз основа на използването им, спорни марки.

73

В това отношение жалбоподателят посочва, че съгласно приетото от Общия съд не може да има оправдани правни очаквания въз основа на несъответстващи със закона уверения от EUIPO, тъй като тогава само решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C‑49/02, EU:C:2004:384), разглежда съчетанията от цветове „под всякакви възможни форми“, а единствените ръководства, с които разполага жалбоподателят, са приемащите спорните марки за валидни постоянни указания на EUIPO. Освен това според жалбоподателя Общият съд допуска грешка, като в точка 100 от обжалваното решение се позовава само на указанията на EUIPO след 2016 г., тъй като предходни нейни указания давали основание спорните марки да бъдат приети за валидни, а в точки 141 и 142 от обжалваното решение — като приема, че не може да се позове на предходни и основани само на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 решения на съдилищата на Съюза. Жалбоподателят оспорва и точки 126, 134, 135 и 138 от обжалваното решение, тъй като в тях Общият съд приема за неправомерна практиката на EUIPO относно марките, представляващи съчетание от цветове.

74

EUIPO иска това основание да бъде обявено за недопустимо. Всъщност, що се отнася първата част от основанието, жалбоподателят не можел в хода на производството пред Общия съд да се позове в своя полза на решение от 16 февруари 2017 г., Brandconcern/EUIPO и Scooters India (C‑577/14 P, EU:C:2017:122). Що се отнася до втората част на основанието, свързана с принципа на оправданите правни очаквания, изложените от жалбоподателя доводи били просто твърдения.

75

Optimum Mark счита, че основанието следва да бъде отхвърлено по същество.

76

По отношение на първата част от третото основание следва да се констатира, че в точка 85 от жалбата си до Общия съд жалбоподателят излага доводи, които по същество са основани на съдебната практика, установена в решение от 16 февруари 2017 г., Brandconcern/EUIPO и Scooters India (C‑577/14 P, EU:C:2017:122). При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че жалбоподателят се позовава на ново, непредставено досега на Общия съд обстоятелство.

77

По отношение на втората част от същото основание следва да се посочи, че с всичките си изложени доводи жалбоподателят иска да докаже, че има право да се позове на нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, което обаче не представлява само по себе си основание за недопустимост.

78

Ето защо основанието е изцяло допустимо.

79

Що се отнася до втората част от това основание, която следва да се разгледа на първо място, постоянната практика на Съда приема, че право да се позове на принципа на оправданите правни очаквания, има всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни очаквания. Никой не може да се позове на нарушение на този принцип, без да има конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения от компетентен орган на Съюза (решения от 22 септември 2011 г., Bell & Ross/СХВП, C‑426/10 P, EU:C:2011:612, т. 56 и цитираната съдебна практика и от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент,C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 77).

80

В случая изложените от жалбоподателя доводи не позволяват да се установи нарушение от EUIPO на принципа на оправданите правни очаквания, а оттам и грешка на Общия съд при прилагане на правото.

81

Всъщност жалбоподателят отбелязва само, че „съвкупност от фактори“, разглеждани в тяхната цялост, му дават основание да се позове на този принцип, но не посочва каквото и да било позитивно действие на EUIPO, с което същата е могла да му даде конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения за неотменяемостта на спорните марки.

82

В това отношение следва да се отбележи, първо, че жалбоподателят не посочва какъвто и да било конкретен акт на EUIPO, с който тя да е уведомила обществеността, че не е необходимо марка, представляваща съчетание от цветове, да съдържа систематично подреждане, свързващо цветовете по предварително определен и еднообразен начин. Второ, както отбелязва Общият съд в точка 132 от обжалваното решение, фактът, че проверителят на EUIPO е поискал допълнителни разяснения за спорните марки, не може да се разглежда като даване на конкретни и безусловни уверения за жалбоподателя от страна на EUIPO, че графичните изображения на марките са достатъчно точни. Напротив, действията на проверителя по-скоро показват, че според EUIPO знаците не са достатъчно точни, за да отговорят на изискванията на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009. Трето, фактът, че спорните марки първоначално са регистрирани от EUIPO, не я обвързва за в бъдеще, тъй като, както по същество посочва Общият съд в точка 133 от обжалваното решение, регистрацията на марка не представлява пречка за обявяването ѝ за недействителна, ако регистрацията ѝ е извършена в нарушение на някое от основанията за отказ, предвидени в член 7 от този регламент. Тълкуване в обратен смисъл би лишило разпоредбите на член 52 от Регламент № 207/2009 от всякакво приложно поле.

83

Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че EUIPO не е давала на жалбоподателя конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения за съответствие на предоставените от Red Bull описания с изискванията по член 4 от Регламент № 207/2009.

84

Единствено от съображения за изчерпателност следователно в точка 134 от обжалваното решение Общият съд посочва, че дори и да могат да се квалифицират като конкретни и безусловни уверения, предоставените от проверителя сведения не са в съответствие с приложимите разпоредби и не могат да обосноват оправдани правни очаквания. Предвид това възражението на жалбоподателя срещу този довод, изтъкнат единствено от съображения за изчерпателност, е неоснователно.

85

Следва да се добави, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 142 от обжалваното решение, че произнасянето от съд на Съюза по отличителния характер на марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 не означава непременно, че я е счел за съответстваща на член 4 от посочения регламент. Всъщност разглеждането на отличителния характер на марка от EUIPO или от съд на Съюза не означава, че тя отговаря на изискването за яснота и точност.

86

Тъй като тези обстоятелства сами по себе си са достатъчни, за да се установи, че жалбоподателят няма основание да твърди нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, доводът за позоваване от Общия съд на указания на EUIPO, дадени след 2016 г., следва да се отхвърли като неоснователен.

87

При тези обстоятелства втората част от третото основание трябва да се отхвърли по същество.

88

По отношение на първата част от това основание е достатъчно да се отбележи, че решение от 16 февруари 2017 г., Brandconcern/EUIPO и Scooters India (C‑577/14 P, EU:C:2017:122), и решение от 11 октомври 2017 г., EUIPO/Cactus (C‑501/15 P, EU:C:2017:750), не са относими към настоящия случай, тъй като, както посочва EUIPO, от една страна, са постановени по дела, които не се отнасят до абсолютно основание за недействителност, и от друга страна, са постановени към момент, когато решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C‑307/10, EU:C:2012:361), вече е обезсилило практика на EUIPO, разяснена подробно преди това в нейно съобщение.

89

В случая обаче става въпрос за абсолютна недействителност и както бе припомнено в точка 81 от настоящото решение, страните не са следвали конкретни и непротиворечиви указания на EUIPO, дадени в нейно съобщение.

90

Поради това първата част от третото основание, а следователно и цялото трето основание трябва да се отхвърли по същество.

91

С четвъртото си основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност, тъй като не разглежда въпроса за непропорционалността на спорните решения и не допуска възможност описанието на спорните марки да бъде пояснено, за да се избегне обявяването им за недействителни.

92

Жалбоподателят не спори, че членове 43 и 48 от Регламент № 207/2009 по принцип не допускат промяна на вече регистрирана марка и на предмета ѝ. В случая описанията на спорните марки са добавени след подаването на заявките за регистрацията им. В този смисъл в съответствие с точки 37 и 38 от решение от 6 май 2003 г., Libertel (C‑104/01, EU:C:2003:244), този пропуск може да бъде поправен чрез добавяне на необходимите пояснения, което на практика е разрешено със съобщение № 6/03 на председателя на EUIPO от 10 ноември 2003 г.

93

EUIPO и Optimum Mark искат това основание да се отхвърли.

94

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика основание, изложено за първи път в рамките на производството по обжалване пред Съда, трябва да се отхвърли като недопустимо. Всъщност да се позволи на страна да изложи за първи път пред Съда основание, на което не се е позовала пред Общия съд, би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда, чиито правомощия в сферата на обжалването са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който е бил представен пред Общия съд. В производството по обжалване правомощията на Съда се свеждат следователно до проверка на изводите на Общия съд въз основа на обсъдените пред него основания (определение от 13 ноември 2018 г., Toontrack Music/EUIPO, C‑48/18 P, непубликувано, EU:C:2018:895, т. 42 и цитираната съдебна практика).

95

Следва да се отбележи, че в случая жалбоподателят, въпреки че извежда основанието си от предполагаемо нарушение от страна на Общия съд на принципа на пропорционалност, в жалбата си до Общия съд е поискал да му бъде предоставена възможност за преразглеждане на спорните марки, като се е позовал не на принципа на пропорционалност, а на принципа на оправданите правни очаквания.

96

Тъй като представлява ново основание, четвъртото основание на жалбата трябва да се отхвърли като недопустимо.

97

С петото основание жалбоподателят твърди, че като го осъдил да заплати всички съдебни разноски, Общият съд нарушил членове 134 и 135 от своя Процедурен правилник.

98

В подкрепа на това си основание жалбоподателят изтъква, че поради особения характер на делото и от съображения за справедливост Общият съд е трябвало да осъди EUIPO да заплати всички съдебни разноски.

99

EUIPO и Optimum Mark искат това основание да се отхвърли.

100

Съгласно член 58, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз „[р]азмерът на присъдените разноски или страната, на която се възлагат, не подлежат на отделно обжалване“. На основание на тази разпоредба в случаите, когато всички други основания за обжалване са отхвърлени, исканията относно твърдяната неправомерност в решението на Общия съд по съдебните разноски трябва да се отхвърлят като недопустими (вж. в този смисъл определение от 15 октомври 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑554/11 P, непубликувано, EU:C:2012:629, т. 38 и 39).

101

В случая, след като първите четири основания на жалбата са отхвърлени, петото основание трябва, в съответствие с посочената в предходната точка съдебна практика, да бъде отхвърлено като недопустимо.

102

От всички изложени съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли отчасти като неоснователна и отчасти като недопустима.

103

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като EUIPO и Optimum Mark са направили искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши: