–

за белгийското правителство, от M. Jacobs и L. Van den Broeck, в качеството на представители, подпомагани от S. Rodrigues, адвокат,

–

за Европейската комисия, от D. Martin и M. Van Hoof, в качеството на представители,

–

за г‑н V, лично,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 87, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; поправка ОВ L 200, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 284, 2009 г., стр. 43) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“).

2

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между г‑н V и Institut national d’assurances sociales pour travailleurs indépendants (Inasti) (Национален институт за социално осигуряване на свободните професии) (Белгия) и Securex Integrity ASBL (наричано по-нататък „Securex“) по повод прилагането по отношение на г‑н V на белгийското социално законодателство.

3

Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1), последно изменен с Регламент (EО) № 592/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. (ОВ L 177, 2008 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), гласи в член 14в, буква б), включен в дял II:

„Лице, което е заето на работа на територията на една държава членка и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава членка, е субект:

[…]

и

4

В приложение VII към този регламент са изброени случаите, в които в съответствие с член 14в, буква б) от посочения регламент лице е подчинено едновременно на законодателството на две държави членки. Сред тези случаи в точка 1 от това приложение е посочено лице, което е „самостоятелно заето лице в Белгия и наето на платена работа в друга държава членка“.

5

Регламент № 1408/71 е отменен и заменен с Регламент № 883/2004, в първоначалната му редакция, считано от 1 май 2010 г., дата, на която вторият посочен регламент става приложим.

6

В съображение 4 от Регламент № 883/2004 се уточнява, че е „[н]еобходимо […] да се вземат предвид особеностите на националните законодателства в областта на социалното осигуряване и да се изработи само система за координация“.

7

Съгласно съображение 45 от този регламент:

„Тъй като целта на предложеното действие, а именно приемането на мерки за координация, които да гарантират, че правото на свободно движение на хора може да се упражнява ефективно, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и, следователно, поради мащаба и ефекта на това действие може да бъде по-успешно осъществена на равнище на Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигне на тази цел“.

8

Член 11, параграф 1, от посочения регламент гласи:

„Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял“.

9

Член 13, параграф 3 от същия регламент има следното съдържание:

„Лице, което обичайно осъществява дейност като [н]аето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави членки е подчинено на законодателството на държавата членка, в която то осъществява дейността си като [н]аето лице или, ако то осъществява такава дейност в две или повече държави членки на законодателството, определено в съответствие с параграф 1“.

10

В член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 е предвидено следното:

„Ако в резултат на настоящия регламент дадено лице е подчинено на законодателството на държава членка, различн[а] от определен[ата] в съответствие с дял II на [Регламент № 1408/71], това законодателство продължава да се прилага, докато съответното положение остава непроменено и във всеки случай не повече от 10 години от датата на прилагане на настоящия регламент, освен ако съответното лице поиска да се подчинява на законодателството, приложимо съгласно настоящия регламент. Искането се подава в тримесечен срок след датата на прилагане на настоящия регламент до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо съгласно настоящия регламент, ако съответното лице става подчинено на законодателството на тази държава членка от датата на прилагане на настоящия регламент. Ако искането е подадено след изтичане на посочения срок, промяната на приложимото законодателство настъпва на първия ден от следващия месец“.

11

Г‑н V е работил като адвокат, вписан в адвокатската колегия Брюксел (Белгия), от септември 1980 г. до 30 септември 2007 г. През този период той е вписан в Inasti и се осигурява в белгийската каса за социално осигуряване Securex.

12

На 30 септември 2007 г. г‑н V иска да бъде отписан от адвокатската колегия и поради това се отчислява от Securex. Същия ден адвокатската кантора, в която е работил, е обявена в ликвидация и г‑н V е назначен за ликвидатор.

13

От 1 октомври 2007 г. г‑н V работи като юридически директор на дружество, установено в Люксембург, и като наето лице се осигурява към люксембургската схема за социална сигурност.

14

На 11 юни 2010 г. Inasti иска от г‑н V уточнения относно дейността му на ликвидатор. С писмо от 24 юни 2010 г. г‑н V отговаря, че заплащането, което е получил като ликвидатор на адвокатската кантора, не позволява да бъде приравнен на самостоятелно заето лице, нито да бъде подчинен на законодателството относно социалното осигуряване на самостоятелно заети лица.

15

На 11 декември 2013 г. Inasti уведомява Securex за решение за установяване на задължение за доходите на г‑н V за годините 2008—2010. На 23 декември 2013 г. Securex уведомява г‑н V, че с оглед на получената от Inasti информация трябва да се счита, че белгийската схема за социална сигурност се прилага спрямо него в качеството му на самостоятелно заето лице като допълнителна, считано от 1 октомври 2007 г., и поради това трябва да се издължи към Securex със сума в размер на 35198,42 eur вноски и лихва, дължима за периода от четвъртото тримесечие на 2007 г. до четвъртото тримесечие на 2013 г.

16

На 12 март 2014 г. г‑н V подава жалба до Съда по трудови спорове Лиеж (Белгия), с която оспорва прилагането спрямо него в качеството му на самостоятелно заето лице на белгийската схема за социална сигурност като допълнителна и искането за заплащане на социалноосигурителни вноски на Securex.

17

След подаването на тази жалба г‑н V изпраща на Securex клетвена декларация относно безплатното изпълняване на дейността му като ликвидатор и прилага към нея протокол от събранието на съдружниците кооператори в адвокатската кантора, предмет на делото в главното производство, проведено на 24 февруари 2014 г., в който е отбелязано именно че работата, която е вършил като ликвидатор, е вършена безплатно от 1 януари 2010 г. и че това положение се е запазило до приключването на ликвидацията. Със същото съобщение г‑н V иска, считано от датата на това събрание, да не бъде повече подчинен на белгийската схема за социална сигурност.

18

С решение от 17 август 2016 г. Съдът по трудови спорове Лиеж признава, че начислената законна лихва върху социалноосигурителните вноски, предмет на делото в главното производство, не се дължи за периода от октомври 2011 г. до септември 2013 г., но отхвърля жалбата на г‑н V като неоснователна.

19

На 22 септември 2016 г. г‑н V подава до запитващата юрисдикция въззивна жалба срещу това решение, с която иска посоченото решение да бъде изменено, като изтъква по-конкретно, че от гледна точка на Регламент № 883/2004 Inasti и Securex не могат да претендират заплащане на социалноосигурителните вноски, предмет на делото в главното производство.

20

От акта за преюдициално запитване се установява, че г‑н V не се осигурява към белгийската схема за социална сигурност още от 30 септември 2007 г., дата, на която преустановява адвокатската си дейност. Поради това запитващата юрисдикция иска да установи дали г‑н V, който към датата на прилагане на Регламент № 883/2004 е подчинен на люксембургската схема за социална сигурност, все пак е трябвало, за да може да се ползва от прилагането на този регламент, да подаде изрично искане в срок от три месеца, в съответствие с член 87, параграф 8, от Регламент № 883/2004.

21

Запитващата юрисдикция добавя, че според Практическото ръководство за определянето на приложимото законодателство за работниците на територията на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария, изготвено от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, първото условие за прилагане на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 е в резултат на този регламент лице да е подчинено на законодателството на държава членка, различна от „вече определената“ по силата на Регламент № 1408/71. Според тази юрисдикция изглежда, че това ръководство указва, че посочената разпоредба се прилага, при условие че към 1 май 2010 г., дата, която съвпада с датата на отмяна на Регламент № 1408/71 и с датата на прилагане на Регламент № 883/2004, съответното лице е било ефективно подчинено на законодателството на компетентната според Регламент № 1408/71 държава членка. Такова условие обаче не било изрично посочено в текста на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, което създавало трудности при тълкуването на тази разпоредба

22

При тези обстоятелства Сour du travail de Liège (Съд по трудови спорове Лиеж (Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

В писменото си становище Кралство Белгия изтъква, че анализът на запитващата юрисдикция се основава на неправилна фактическа предпоставка, че към 1 май 2010 г., дата на прилагане на Регламент № 883/2004, г‑н V изобщо не е бил осигурен в Белгия. Според тази държава членка, поради дейността си на ликвидатор г‑н V е бил подчинен на белгийската схема за социална сигурност без никакво прекъсване след 30 септември 2007 г.

24

Затова преюдициалните въпроси поставяли чисто хипотетичен проблем, който не бил необходим за решаването на делото в главното производство и поради това били недопустими.

25

Следва да се отбележи, че след като Съдът поиска разяснения въз основа на член 101 от Процедурния правилник, запитващата юрисдикция уточни, че към датата на прилагане на Регламент № 883/2004 е могло да се счита, че г‑н V е бил подчинен на белгийското законодателство като самостоятелно заето лице на основание на дейността си на ликвидатор.

26

Затова, с оглед на направените в отговора на запитващата юрисдикция уточнения, в съдебното заседание пред Съда белгийското правителство заяви, че не поддържа повдигнатото възражение за недопустимост на преюдициалното запитване.

27

При всяко положение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, след като въпросите, поставени от националните юрисдикции, се отнасят до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, освен ако не е очевидно, че преюдициалното запитване всъщност цели да подтикне Съда да се произнесе въз основа на привиден спор или да формулира консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора или че Съдът не разполага с необходимите фактически или правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 7 декември 2010 г., VEBIC, C‑439/08, EU:C:2010:739, т. 42 и цитираната съдебна практика).

28

В случая, както отбелязва генералният адвокат в точка 25 от заключението си, от представената на Съда преписка ясно личи, че въпросът дали, за да може след 1 май 2010 г. да бъде подчинен само на законодателството, определено съгласно Регламент № 883/2004, а именно на люксембургското законодателство, г‑н V е трябвало да подаде искане по член 87, параграф 8 от този регламент, и при утвърдителен отговор на предходния въпрос, въпросът за последиците от подаването на такова искане няколко години след тази дата, със сигурност имат отношение към разрешаването на висящия пред запитващата юрисдикция спор. Всъщност отговорът на тези въпроси има пряко отражение върху определянето на броя на годините, за които белгийските власти ще имат право да искат плащане на осигурителни вноски от г‑н V.

29

Следователно преюдициалното запитване е допустимо.

30

С оглед на направените от запитващата юрисдикция уточнения в отговор на искането на Съда за разяснения, следва да се счита, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да бъде подчинено на приложимото по силата на Регламент № 883/2004 законодателство, лице, което към датата, от която се прилага този регламент, упражнява дейност като наето лице в една държава членка и дейност като самостоятелно заето лице в друга държава членка, бидейки следователно подчинено на приложимите правни уредби в областта на социалната сигурност на двете държави членки в съответствие с дял II от Регламент № 1408/71, трябва да направи изрично искане в този смисъл.

31

В това отношение следва да се припомни, че член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 предвижда — в полза на лицето, което в резултат на този регламент е подчинено на законодателството на държава членка, различно от определеното в съответствие с дял II от Регламент № 1408/71 — че последното законодателство продължава да се прилага през определен период след влизането в сила на Регламент № 883/2004, стига съответното положение да остава непроменено.

32

Следователно тази разпоредба се прилага, първо, ако приложимото законодателство попада в обхвата на дял II от Регламент № 1408/71 и второ, ако съответното положение остава непроменено (решение от 11 април 2013 г., Jeltes и др., C‑443/11, EU:C:2013:224, т. 50).

33

По отношение на първото от тези две условия не се спори, че към датата на прилагане на Регламент № 883/2004 положението на г‑н V попада в приложното поле на член 14в, буква б) от Регламент № 1408/71, включен в дял II от него. Следва все пак да се отбележи, че член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 не регламентира изрично положения като посочените в член 14в, буква б) от Регламент № 1408/71, при които е приложимо едновременно законодателството в областта на социалната сигурност на две държави членки и в резултат на Регламент № 883/2004 остава приложимо само едно от тези две законодателства.

34

Поради това се поставя въпросът дали това обстоятелство е пречка за лице в положение като това на г‑н V да попадне в приложното поле на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004.

35

Според постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 21 март 2018 г., Klein Schiphorst, C‑551/16, EU:C:2018:200, т. 34).

36

Що се отнася до текста на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, който е преходна разпоредба, той се отнася до лице което в резултат на Регламент № 883/2004 е подчинено на законодателството на държава членка, различна от държавата членка, на чието законодателство е подчинено съгласно дял II Регламент [№ 1408/71].

37

От текста на тази разпоредба, изглежда, следва, доколкото прилагателното „различна“ се отнася до думата „държава“, че законодателят на Съюза има предвид положение, при което законодателството на една държава членка заменя прилагането на законодателството на друга държава членка.

38

Така, при буквално тълкуване на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 първата част от изречението, изглежда, се отнася само до положения, при които от датата на прилагане на Регламент № 883/2004 лице е подчинено на законодателството на държава членка, различна от държавата, на чието законодателство е било подчинено преди това.

39

Лице, което при действието на Регламент № 1408/71 е било подчинено едновременно на законодателствата на две държави членки, по силата на Регламент № 883/2004 обаче, от една страна, ще продължи да бъде подчинено на законодателството на една от тези две държави членки и от друга страна, положението му ще се промени единствено поради факта че законодателството на другата държава членка вече няма да се прилага по отношение на него.

40

По отношение на контекста, в който се вписва член 87, параграф 8, от Регламент № 883/2004, следва да се посочи, че при разширяването на действието на Регламент № 1408/71 по отношение на самостоятелно заетите лица член 14в от този регламент е добавен, за да се предвиди изключение от правилото за прилагане на законодателството само на една държава членка в случай на лице, упражняващо едновременно дейност като самостоятелно заето лице на територията на една държава членка и дейност като наето лице на територията на друга държава членка. В посочените в приложение VII към Регламент № 1408/71 случаи при това положение лицето е подчинено на законодателството на всяка от тези две държави членки.

41

Както Съдът вече е посочил, съгласно съображения 4 и 45 от Регламент № 883/2004 неговата цел е да се координират националните системи за социална сигурност на държавите членки, за да се гарантира възможността за ефективно упражняване на правото на свободно движение на хора. С този регламент се осъществява осъвременяване и опростяване на правилата, съдържащи се в Регламент № 1408/71, като се запазва същата преследвана от този регламент цел (вж. в този смисъл решение от 21 март 2018 г., Klein Schiphorst, C‑551/16, EU:C:2018:200, т. 31).

42

В член 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004 е затвърден принципът за прилагане само на едно законодателство, съгласно който лицата, за които се прилага този регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Целта на този принцип е да се избегнат усложненията, които могат да възникнат в резултат на едновременното прилагане на няколко национални законодателства, и да се премахнат разликите в третирането, които биха произтекли за лицата, които се движат в рамките на Съюза от пълното или частично кумулиране на приложимите законодателства (вж. в този смисъл решение от 9 март 2006 г., Piatkowski, C‑493/04, EU:C:2006:167, т. 21).

43

В съответствие с принципа на прилагане само на едно законодателство член 13, параграф 3 от Регламент № 883/2004 предвижда, че лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави членки, е подчинено на законодателството на държавата членка, в която то осъществява дейността си като наето лице

44

От друга страна, както подчертава генералният адвокат в точка 35 от заключението си, се налага изводът, че Регламент № 883/2004 премахва всички изключения от принципа на прилагане на законодателството само на една държава членка, съществували при Регламент № 1408/71.

45

При това положение тълкуване на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, което отчита контекста, в който се вписва тази разпоредба, не би могло да е в подкрепа на запазването на дерогационния режим, предвиждащ двойно осигуряване, което би било в разрез с установената с този регламент система, основана на принципа на прилагане само на едно национално законодателство.

46

Що се отнася до целта на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, както подчертава генералният адвокат в точка 36 от заключението си, от Практическото ръководство за определянето на приложимото законодателство за работниците на територията на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария се установява, че тя е да се избегнат многобройни изменения на приложимото законодателство при прехода към Регламент № 883/2004 и да позволи „плавен преход“ на засегнатото лице по отношение на приложимото законодателство, ако съществува разлика между приложимото законодателство според Регламент № 1408/71 и приложимото законодателство според разпоредбите на Регламент № 883/2004.

47

Чрез тази преходна разпоредба законодателят на Съюза следователно е искал да осигури на работниците време за приспособяване, необходимо по-конкретно, за да им се позволи да се запознаят със законодателството на друга държава членка, която би била нова за тях.

48

От точка 39 от настоящото решение следва, че в положение, при което лице при действието на Регламент № 1408/71 е било подчинено едновременно на законодателството на две държави членки, прилагането на Регламент № 883/2004 не води до прилагане по отношение на работника на законодателство на друга държава членка, което следователно би било ново, а води само до изменение на положението му поради преустановяването на прилагането по отношение на него на законодателството на една от тези две държави членки, на което той е бил подчинен дотогава.

49

С оглед на изложеното по-горе и без да е необходимо да се разглежда второто условие, посочено в точка 32 от настоящото решение, на първия въпрос следва да се отговори, че член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 не се прилага спрямо положение като това на г‑н V, който към датата на прилагане на Регламент № 883/2004 по силата на член 14в, буква б) от Регламент № 1408/71 е бил подчинен едновременно на законодателството на две държави членки.

50

От това следва, че от 1 май 2010 г., за да бъде лице в положение като това, предмет на главното производство, подчинено на законодателството, определено от Регламент № 883/2004, а именно, в случая, по силата на член 13, параграф 3 от този регламент, на люксембургското законодателство, не е длъжно да подаде искането, предвидено в член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004.

51

Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което към датата на прилагане на Регламент № 883/2004 е упражнявало дейност като наето лице в една държава членка и дейност като самостоятелно заето лице в друга държава членка, бидейки следователно подчинено едновременно на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност на тези две държави членки, не е трябвало да подава изрично искане в този смисъл, за да бъде подчинено на законодателството, приложимо по силата на Регламент № 883/2004.

52

С оглед на отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

53

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 87, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (EО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което към датата на прилагане на Регламент № 883/2004 е упражнявало дейност като наето лице в една държава членка и дейност като самостоятелно заето лице в друга държава членка, бидейки следователно подчинено едновременно на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност на тези две държави членки, не е трябвало да подава изрично искане в този смисъл, за да бъде подчинено на законодателството, приложимо по силата на Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009.