I. Въведение

II. Правна уредба

А. Правото на Съюза

Б. Ирландското право

III. Фактите в основата на спора в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

IV. Анализ

А. Очертаване на кръга от проблеми, повдигнати с преюдициалните въпроси

Б. Разглеждане на преюдициалните въпроси

1. По приложимостта на Директива 2004/38 към положението на г‑жа Chenchooliah и нейния съпруг, гражданин на Съюза

а) Предварителни бележки

б) Статично или динамично е понятието „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38?

1) Решение Metock и др.

2) Решение Lounes

3) Променящият се характер на понятието „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38: изводите, които трябва да се изведат от решения Metock и др. и Lounes

в) „Пълният цикъл“ на упражняването на свободата на движение на гражданин на Съюза и на членовете на неговото семейство в контекста на Директива 2004/38

1) Диференцираното прилагане на Директива 2004/38

2) Съществената разлика между настоящото дело и делото, по което е постановено решение Lounes

3) Извеждането на гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, остава в приложното поле на Директива 2004/38, когато последният е спрял да упражнява свободата си на движение в приемащата държава членка поради завръщането си в държавата членка, на която е гражданин

2. По ограниченията и процедурните гаранции, приложими към извеждането на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, граждани на трета държава, поради изтичането на правото им на пребиваване

а) Приложното поле на глава VI от Директива 2004/38

б) Тълкуване на член 15 от Директива 2004/38

V. Заключение

1.

Попада ли гражданка на трета държава, съпруга на гражданин на Европейския съюз, който е престанал да упражнява правото си на свободно движение в държава членка поради завръщането си в държавата членка, на която е гражданин, в приложното поле на Директива 2004/38/ЕО ( 2 ) за целите на извеждането ѝ от територията на приемащата държава членка? Ако е така, кои разпоредби на тази директива са приложими към нейното извеждане? Прилагат ли се към тази гражданка разпоредбите на глава VI или член 15 от посочената директива, отнасящи се до процедурните гаранции, приложими към решенията за извеждане от съображения, различни от тези, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве?

2.

Такива са въпросите в основата на настоящото дело, които ще дадат повод на Съда да тълкува за първи път член 15, параграфи 1 и 3 от Директива 2004/38, отнасящ се до процедурните гаранции.

3.

Член 3 от Директива 2004/38, озаглавен „Бенефициенти“, предвижда в параграф 1:

„Настоящата директива се прилага за всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и за членовете на техните семейства […]така, както са определени в член 2, точка 2, които ги придружават или се присъединяват към тях“.

4.

Съгласно член 6 от тази директива, озаглавен „Право на пребиваване до три месеца“:

„1.   Гражданите на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт.

2.   Разпоредбите на параграф 1 важат също така за членове на семейството, притежаващи валиден паспорт, които не са граждани на държава членка и които придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза“.

5.

Член 14 от същата директива, озаглавен „Запазване на правото на пребиваване“, гласи в параграфи 1, 2 и 4:

„1.   Гражданите на Съюза и членовете на техните семейства притежават правото на пребиваване, предвидено в член 6, дотогава, докато не се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка.

2.   Гражданите на Съюза и членовете на техните семейства притежават правото на пребиваване, предвидено в членове 7, 12 и 13, дотогава, докато отговарят на условията, посочени в тези членове.

[…]

4.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 и без да се засягат разпоредбите на глава VI, [индивидуална мярка за извеждане] не може в никакъв случай да се предприеме по отношение на граждани на Съюза или членове на техните семейства, ако:

6.

Член 15 от същата директива, озаглавен „Процедурни гаранции“, гласи в параграфи 1 и 3:

„1.   Процедурите, предвидени от членове 30 и 31, се прилагат по аналогия за всички решения, ограничаващи свободното движение на граждани на Съюза и на членове на техните семейства от съображения, различни от тези, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

[…]

3.   Приемащата държава членка не може да налага забрана за влизане в контекста на решението за [извеждане], по отношение на което се прилага параграф 1“.

7.

Съгласно член 27 от посочената директива, озаглавен „Общи принципи“:

„1.   При спазване на разпоредбите на настоящата глава държавите членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели.

2.   Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Наличието на предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за предприемането на такива мерки.

Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция.

[…]“.

8.

Съгласно член 30 от тази директива, озаглавен „Уведомяване за решенията“:

„1.   Заинтересованите лица се уведомяват писмено за всяко решение, взето съгласно член 27, параграф 1, по такъв начин, че да могат да разберат съдържанието му и последствията му за тях.

2.   Заинтересованите лица се информират точно и изчерпателно за съображенията, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, на които се основава взетото в техния случай решение, освен ако това не противоречи на интересите на държавната сигурност.

3.   В уведомлението се посочва съдът или административният орган, пред който заинтересованото лице може да обжалва, срокът за обжалване и ако това [е] приложимо, разрешеният срок, в който лицето трябва да напусне територията на държавата членка. Освен в надлежно обосновани спешни случаи, разрешеният срок за напускане на територията на страната е не по-малък от един месец от датата на уведомлението“.

9.

Член 31 от посочената директива, озаглавен „Процедурни гаранции“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.   На засегнатите лица се дава достъп до процедури за обжалване по съдебен и когато е целесъобразно, административен път в приемащата държава членка или искане за преразглеждане на всяко решение, взето по отношение на тях на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

[…]

3.   Процедурите за правна защита дават възможност да се разгледа законосъобразността на решението, както и да се проверят фактите и обстоятелствата, на които се основава предложената мярка. Те гарантират, че решението не е несъразмерно, особено с оглед на изискванията, постановени в член 28“.

10.

Понастоящем ирландската правна уредба, с която се транспонира Директива 2004/38, се съдържа в European Communities (Free Movement of Persons) Regulations 2015 (Правилник за Европейските общности (свободно движение на лица) от 2015 г.) (наричан по-нататък „Правилникът от 2015 г.“).

11.

Правилникът от 2015 г. заменя European Communities (Free Movement of Persons) (№ 2) Regulations 2006 (Правилник за Европейските общности (свободно движение на лица) (№ 2) от 2006 г., наричан по-нататък „Правилникът от 2006 г.“) и влиза в сила на 1 февруари 2016 г.

12.

Член 3 от Immigration Act 1999 (Закон за имиграцията от 1999 г.) урежда правомощията на Minister for Justice and Equality (министър на правосъдието и равенството, Ирландия) (наричан по-нататък „министърът“) да издава т.нар. решения за „експулсиране“ (deportation orders).

13.

Съгласно член 3, параграф 1 от Закона за имиграцията от 1999 г. министърът може да издаде решение за експулсиране, „с което да разпореди на чужденеца, за когото се отнася това решение, да напусне страната в посочения в него срок и за в бъдеще да не се връща на нейна територия“.

14.

Съгласно член 3, параграф 2, букви h) и i) от този закон решение за експулсиране може да се издаде съответно по отношение на лица, за които „министърът счита, че са нарушили наложено им ограничение или условие, свързано със слизането на брега или пристигането на територията на страната, или с разрешението за пребиваване там“ или на такива, „чието експулсиране според министъра ще е в полза на общото благо“.

15.

В съответствие с член 3, параграф 3, буква a) от посочения закон, когато министърът приема проекторешение за експулсиране, той уведомява писмено засегнатото лице за това, като посочва мотивите си.

16.

Член 3, параграф 4 от Закона за имиграцията от 1999 г. предвижда, че уведомлението за посоченото проекторешение трябва да съдържа, наред с другото, следната информация:

17.

Съгласно член 3, параграф 3, буква b), подточка i) от този закон, когато дадено лице представи становище, министърът трябва да го вземе предвид, преди да се произнесе по преписката.

18.

Съгласно член 3, параграф 6 от посочения закон, когато преценява дали да издаде решение за експулсиране, министърът е длъжен да вземе предвид съвкупност от обстоятелства, като продължителността на пребиваването на лицето на територията на страната и връзките му с нея, професионалния му стаж и перспективите му за заетост (включително като самостоятелно заето лице), морала и поведението му както на територията на страната, така и извън нея, доколкото са релевантни и могат да бъдат установени, хуманитарни съображения, общото благо, както и съображения, свързани с националната сигурност и обществения ред.

19.

Когато издава решение за експулсиране, министърът е длъжен да вземе предвид и опасността от връщане („rеfоulеmеnt“), както и правата, например личните такива, които могат да произтекат от ирландската конституция и/или от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.

20.

Веднъж издадено, решението за експулсиране остава в сила за неопределен срок. Съгласно член 3, параграф 11 от Закона за имиграцията от 1999 г. обаче засегнатото лице може да подаде молба за изменение или отмяна на подобно решение. Когато разглежда молба за отмяна на решение за експулсиране, министърът трябва да определи дали молителят е посочил промяна в обстоятелствата, настъпила след издаването на това решение, която да обосновава неговата отмяна. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално когато лицето е член на семейството на гражданин на Съюза, който упражнява в Ирландия предоставеното му с правото на Съюза право на свободно движение.

21.

Г‑жа Nalini Chenchooliah, която е гражданка на Република Мавриций, пристига в Ирландия около февруари 2005 г. със студентска виза и пребивава в страната до 7 февруари 2012 г. въз основа на последователни разрешения за пребиваване. На 13 септември 2011 г. тя сключва брак с португалски гражданин. На 2 февруари 2012 г. подава заявление за издаване на карта за пребиваване, като се позовава на качеството си на съпруга на гражданин на Съюза. След подаването на това заявление министърът на няколко пъти иска допълнителна информация от г‑жа Chenchooliah, която тя частично предоставя с писмо от 25 май 2012 г. С писмо от 27 август 2012 г. г‑жа Chenchooliah иска допълнителен срок, за да предостави трудов договор, като твърди, че съпругът ѝ тъкмо е започнал работа.

22.

С решение от 11 септември 2012 г. министърът отхвърля заявлението на г‑жа Chenchooliah за издаване на карта за пребиваване със следните мотиви:

„Не доказвате, че гражданинът на Съюза извършва икономическа дейност в Ирландия, поради което министърът не е убеден, че същият упражнява [своите] права, като работи като заето или самостоятелно заето лице, продължава образованието си, изпаднал е в принудителна безработица или притежава достатъчно средства съгласно изискванията по член 6, параграф 2, буква a) от Правилника [от 2006 г.]. Поради това нямате право да пребивавате [в Ирландия] съгласно член 6, параграф 2, буква a) от Правилника [от 2006 г.]“.

23.

С писмо от 15 октомври 2012 г. г‑жа Chenchooliah предоставя доказателства, че съпругът ѝ е работил в ресторант в продължение на две седмици и иска удължаване на определения срок за подаване на молба за преразглеждане на решението от 11 септември 2012 г. С писмо от 31 октомври 2012 г. министърът приема да удължи посочения срок. В рамките на преразглеждането той иска допълнителна информация и посочва, че ако такава не постъпи в срок от 10 работни дни, преписката ще бъде прехвърлена на отдела, отговарящ за изпълнението на мерките за извеждане. Тъй като в продължение на почти две години г‑жа Chenchooliah не изпраща нова информация, решението от 11 септември 2012 г. влиза в сила.

24.

С писмо от 17 юли 2014 г., адресирано пряко до министъра, г‑жа Chenchooliah посочва, че от 16 юни 2014 г. съпругът ѝ се намира в затвор в Португалия в изпълнение на постановена осъдителна присъда, и моли да ѝ бъде разрешено да остане на ирландска територия, като се позовава на личното си положение. Това писмо е получено от личния асистент на министъра, който потвърждава получаването му на 18 юли 2014 г. Изглежда обаче, че посоченото писмо стига до компетентното звено на отдела в министерството едва на 15 септември 2014 г.

25.

Междувременно с писмо от 3 септември 2014 г. министърът уведомява г‑жа Chenchooliah, че се предвижда приемането на решение за извеждането ѝ с мотива, че съпругът ѝ, гражданин на Съюза, е пребивавал в Ирландия в продължение на повече от три месеца, без да изпълнява изискванията по член 6, параграф 2 от Правилника от 2006 г., с който в ирландското право се транспонира член 7, параграф 2 от Директива 2004/38, поради което тя вече няма право да остане в Ирландия.

26.

С писмо от 26 ноември 2015 г. адвокатите, представляващи г‑жа Chenchooliah, искат от министъра да издаде разрешение за пребиваване на г‑жа Chenchooliah в изпълнение на дискреционните правомощия, предоставени му съгласно ирландското право, като се позовават по-специално на продължителното пребиваване на г‑жа Chenchooliah в Ирландия, на професионалния ѝ стаж и на изгледите ѝ да бъде наета на работа.

27.

С писмо от 15 ноември 2016 г. министърът уведомява г‑жа Chenchooliah, че е взето решение да не се пристъпва към изпълнение на решението за извеждане, а да се започне процедура по експулсиране на основание член 3 от Закона за имиграцията от 1999 г. Към това писмо е приложено проекторешение за експулсиране, като г‑жа Chenchooliah е приканена да представи становище по него. Това проекторешение се основава на обстоятелството, че г‑жа Chenchooliah пребивава незаконно в Ирландия от 7 февруари 2012 г. ( 3 ), и на становището на министъра, че експулсирането ѝ е в полза на общото благо. Към това писмо е приложено предходно решение от 21 октомври 2016 г., с което се потвърждава, че по отношение на г‑н Chenchooliah няма да се издава решение за извеждане и за забрана за влизане на територията на страната съгласно Правилника от 2006 г. и преходните разпоредби на Правилника от 2015 г.

28.

На 12 декември 2016 г. запитващата юрисдикция разрешава на г‑жа Chenchooliah да подаде искане за упражняване на съдебен контрол по отношение на решението от 21 октомври 2016 г., както и искане за постановяване на разпореждане, с което да се забрани на министъра да издаде решение за експулсирането ѝ. Освен това тази юрисдикция приема временни мерки, целящи да спрат процедурата по експулсиране на г‑жа Chenchooliah до приключването на обжалването по съдебен ред.

29.

От акта за преюдициално запитване става ясно, че искането за упражняване на съдебен контрол до запитващата юрисдикция е допуснато предвид обстоятелството, че по отношение на г‑жа Chenchooliah в качеството ѝ на съпруга на гражданин на Съюза, чиято молба за издаване на карта за пребиваване за член на семейството на гражданин на Съюза е обработена от министъра, са се прилагали и продължават да се прилагат Директива 2004/38 и Правилникът от 2006 г., изменен с Правилника от 2015 г.

30.

Запитващата юрисдикция счита, че до момента Съдът все още не се е произнасял по въпроса дали гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, остава в приложното поле на Директива 2004/38 в качеството му на бенефициент по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива и че поради това в положение като разглежданото в главното производство, при което посоченият гражданин на Съюза се е завърнал в държавата членка, на която е гражданин, за да изтърпи там наказание лишаване от свобода, и следователно вече не упражнява предоставеното му с правото на Съюза право на свободно движение в приемащата държава членка, извеждането на такъв гражданин от приемащата държава членка, в която същият пребивава, се урежда по-специално с членове 27, 28 и 31 от Директива 2004/38.

31.

Запитващата юрисдикция се позовава в това отношение на собственото си решение от 29 април 2014 г., Igunma v. Governor of Wheatfield Prison and others ([2014] IEHC 218), в което приема, че на този въпрос трябва да се отговори утвърдително, като изтъква основно че в положение, при което гражданин на трета държава сключва законен брак с гражданин на Съюза в момент, когато последният упражнява изведеното от правото на Съюза свое право да се движи и/или да пребивава в приемащата държава членка, подобен гражданин остава в приложното поле на Директива 2004/38 в качеството си на „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива дори ако впоследствие му е отказано право на пребиваване по силата на член 7 от същата директива, с мотива че гражданинът на Съюза не упражнява или вече не упражнява правото си на свободно движение. Доколкото в подобно положение Директива 2004/38 продължава да се прилага, посоченият гражданин може да бъде изведен само съгласно разпоредбите на глава VI от тази директива. Запитващата юрисдикция отбелязва, че евентуалните изводи, които може да бъдат направени от това съдебно решение и приложени към настоящото дело, са били обсъждани пред нея.

32.

Що се отнася до това съдебно решение, министърът оспорва неговата основателност, като изтъква по-специално че то пренебрегва основен елемент по делото, а именно обстоятелството, че член на семейството на гражданин на Съюза не попада в приложното поле на Директива 2004/38, ако този гражданин не упражнява действително правото си на свободно движение. В подобен случай решението за извеждане на този член на семейството се уреждало не от разпоредбите на глава VI от тази директива, а от националното право за чужденците. Впрочем тълкуване в обратен смисъл изисквало да се докаже опасност за обществения ред или обществената сигурност, което щяло да направи много трудно, ако не и практически невъзможно извеждането на граждани на трети държави, съпрузи или съпруги на граждани на Съюза, които в даден момент са се ползвали само от право на временно пребиваване предвид дейността на съпрузите или съпругите си в приемащата държава членка, независимо от настоящата дейност или от мястото, където вече пребивават тези граждани на Съюза и което може дори да е извън Съюза.

33.

От своя страна г‑жа Chenchooliah твърди, че разглежданото съдебно решение потвърждава нейния довод, че като лице, което в определен момент поради брака си се е ползвало от право на пребиваване, поне временно до три месеца съгласно член 6 от Директива 2004/38, тя остава в приложното поле на тази директива и впоследствие, и следователно може да бъде изведена от територията на приемащата държава членка само при спазване на правилата и гаранциите, предвидени в посочената директива.

34.

При тези обстоятелства с решение от 16 януари 2018 г., постъпило в секретариата на Съда на 12 февруари 2018 г., High Court (Висш съд, Ирландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

35.

Писмени становища представят страните в главното производство, датското, нидерландското и австрийското правителство и Европейската комисия.

36.

В съдебното заседание, проведено на 15 януари 2019 г., са представени устни становища от името на жалбоподателя в главното производство, на датското и нидерландското правителство и на Комисията.

37.

Преди да се пристъпи към разглеждането на преюдициалните въпроси от гледна точка на правото на Съюза, следва да се очертае кръгът от проблеми, повдигнати с настоящото дело.

38.

Най-напред е важно да се отбележи, че в разглежданото в главното производство положение г‑жа Chenchooliah, гражданка на Мавриций, има разрешение от компетентните органи да пребивава в Ирландия в качеството си на студентка в периода 2005—2012 г. След като пребивава законно на ирландска територия през този период от почти седем години, г‑жа Chenchooliah сключва брак с португалски гражданин и подава заявление за издаване карта за пребиваване в качеството си на съпруга на гражданин на Съюза.

39.

В това отношение от съдържащите се в акта за преюдициално запитване сведения е видно, че съпругът на г‑жа Chenchooliah, гражданин на Съюза, е упражнил правото си на свободно движение с преместването и пребиваването си в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, като е напуснал Португалия, за да отиде в Ирландия, където е работил поне в продължение на петнадесет дни. Той обаче се е върнал в Португалия, където от 16 юни 2014 г. изтърпява наказание лишаване от свобода, докато г‑жа Chenchooliah е останала в Ирландия.

40.

По-нататък следва да се отбележи — както посочва запитващата юрисдикция — че поради брака, който е сключила с гражданин на Съюза в периода, когато същият е упражнявал свободата си на движение в Ирландия, г‑жа Chenchooliah е имала, поне през този период, качеството „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38. Молбата ѝ да се ползва от право на пребиваване, производно от правото на пребиваване на съпруга ѝ, гражданин на Съюза, съгласно член 7, параграф 2 от Директива 2004/38 обаче е отхвърлена с влязло в сила решение на министъра от 11 септември 2012 г., с мотива че г‑жа Chenchooliah няма право да пребивава в Ирландия съгласно член 6, параграф 2, буква а) от Правилника от 2006 г., с който в ирландското право се транспонира член 7, параграф 2 от Директива 2004/38 ( 4 ).

41.

Накрая, видно от писменото ѝ становище, и както е потвърдено в съдебното заседание, г‑жа Chenchooliah не оспорва посоченото решение на министъра и съответно не претендира право на пребиваване, производно от правото на пребиваване на съпруга ѝ, гражданин на Съюза, на основание Директива 2004/38. За сметка на това тя поддържа, че тъй като е пребивавала в Ирландия съгласно разпоредбите на Директива 2004/38, по отношение на нея може да се издаде само решение за извеждане в съответствие с приложимите разпоредби за транспониране на тази директива, и по-специално на членове 27 и 28 от нея, а не решение за експулсиране по член 3 от Закона за имиграцията от 1999 г., с което служебно се налага и забрана за влизане на ирландска територия за неопределен срок.

42.

С двата си преюдициални въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 2004/38, и по-специално разпоредбите на глава VI или член 15 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за решение за извеждане на гражданин на трета държава, издадено с мотива, че той вече няма право на пребиваване съгласно тази директива, в положение, при което този гражданин е сключил брак с гражданин на Съюза в момент, когато последният е упражнявал свободата си на движение по член 6, параграф 1 от посочената директива с преместването и пребиваването си в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, като впоследствие се е завърнал в държавата членка, на която е гражданин.

43.

В самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателката, Комисията, министърът и участвалите в настоящото дело правителства застъпват различни становища по този въпрос. Докато г‑жа Chenchooliah и Комисията твърдят, че разглежданото в главното производство положение, а именно извеждането на член на семейството на гражданин на Съюза от държава членка с мотива, че посоченият гражданин е престанал да упражнява правото си на свободно движение там, попада в приложното поле на Директива 2004/38 ( 5 ), министърът, подкрепен от Ирландия, както и датското, нидерландското и австрийското правителство застъпват обратната теза. Що се отнася до запитващата юрисдикция, от точка 31 от настоящото заключение е видно, че тя се позовава на решението на High Court (Висш съд) от 29 април 2014 г., Igunma/Governor of Wheatfield Prison and others ([2014] IEHC 218), в което същият приема, че Директива 2004/38 е приложима към положение, аналогично на разглежданото в главното производство ( 6 ).

44.

Ето защо за да се отговори на въпросите на запитващата юрисдикция, ми се струва необходимо преди това да се определи дали и доколко Директива 2004/38 е приложима към настоящия случай. За тази цел ще разгледам релевантната практика на Съда, която според мен съдържа някои елементи, годни да дадат необходимата яснота на запитващата юрисдикция.

45.

Директива 2004/38, приета непосредствено след въвеждането на гражданството на Съюза и три години след произнасянето на решение Grzelczyk ( 7 ), в което Съдът за първи път уточнява, че статутът на гражданин на Съюза е предвиден да бъде основният статут на гражданите на държавите членки ( 8 ), цели да отговори на необходимостта от адаптиране към този нов статут на действащата от началото на новия век правна уредба относно свободата на движение и пребиваване ( 9 ).

46.

От съображения 1—4 и 11 от Директива 2004/38 следва, че тя цели преди всичко да „улесни упражняването на основното и лично право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, което е предоставено на гражданите на Съюза пряко с член 21, параграф 1 ДФЕС, и да укрепи това право“ ( 10 ). Освен това Съдът уточнява, че предметът на тази директива се отнася до условията, уреждащи упражняването на правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, както следва от член 1, буква a) от нея ( 11 ).

47.

Член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, който определя нейния персонален обхват, гласи, че тази директива се прилага за всички граждани на Съюза, които „се движат или пребивават“ в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и за членовете на техните семейства, така както са определени в член 2, точка 2 от посочената директива, които „ги придружават или се присъединяват към тях“ ( 12 ).

48.

Съгласно тази разпоредба, както я тълкува Съдът, единствено бенефициент по смисъла на член 3 от Директива 2004/38 може да черпи право на свободно движение и пребиваване по силата на тази директива. Такъв бенефициент може да бъде гражданинът на Съюза (който се движи или пребивава в държава членка, различна от тази, на която е гражданин) или член на семейството му (който го придружава или се присъединява към него), съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2004/38 ( 13 ). В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че Директива 2004/38 не предоставя никакво самостоятелно право на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета държава. Ето защо евентуалните права, които те черпят от тази директива, са производни от правата, които съответният гражданин на Съюза има вследствие от упражнената от него свобода на движение ( 14 ).

49.

В случая е очевидно, че съпругът на г‑жа Chenchooliah, който е упражнил свободата си на движение, напускайки държавата членка, на която е гражданин, а именно Португалия, за да се премести в Ирландия с цел пребиваване, попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38. Съответно, както посочва запитващата юрисдикция, г‑жа Chenchooliah също е имала качеството „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, поне докато нейният португалски съпруг е упражнявал свободата си на движение в Ирландия ( 15 ). Като се има предвид обаче, че съпругът на г‑жа Chenchooliah се е върнал в Португалия и че Директива 2004/38 не обхваща положението на завръщането на гражданин на Съюза в държавата членка, на която е гражданин ( 16 ), следва да се счита, че същият вече не отговаря на дефиницията на понятието „бенефициент“ по смисъла на член 3 от Директива 2004/38.

50.

В този контекст възниква въпросът дали г‑жа Chenchooliah, съпруга на гражданин на Съюза, престанал да упражнява свободата си на движение, може да загуби качеството „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, след като по принцип поради завръщането на съпруга ѝ в държавата членка, на която е гражданин, тя вече не отговаря на условието на тази разпоредба, а именно да придружава гражданина на Съюза или да се присъединява към него ( 17 ).

51.

Мисля, че да.

52.

В това отношение решения Metock и др. ( 18 ) и Lounes ( 19 ), от които следва, че понятието „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 е динамично или се променя във времето, според мен са от особено значение.

53.

В решение Metock и др. ( 20 ) Съдът отговаря на два преюдициални въпроса, отправени от High Court (Висш съд) в рамките на спор между петима граждани на Съюза и техните съпрузи, граждани на трети държави, и министъра. Последният е отхвърлил молбите им за издаване на разрешение за пребиваване в качеството на съпрузи на граждани на Съюза, които работят и/или пребивават в Ирландия, с мотива че те не отговарят на условието за предварително законно пребиваване в друга държава членка, което се е изисквало от ирландската правна уредба към онзи момент.

54.

Що се отнася, на първо място, до изискването за предварително законно пребиваване в друга държава членка, Съдът постановява, че не всички граждани на трети държави черпят от Директива 2004/38 права на влизане и на пребиваване в държава членка, а единствено тези, които по смисъла на член 2, параграф 2 от тази директива са членове на семейството на гражданин на Съюза, който е упражнил своето право на свободно движение и се е установил в държава членка, различна от държавата членка, на която е гражданин ( 21 ). Съдът приема, че Директива 2004/38 не допуска правна уредба на държава членка, която изисква от гражданина на трета държава, съпруг на гражданин на Съюза, пребиваващ в тази държава членка, на която не е гражданин, преди неговото пристигане в приемащата държава членка да е пребивавал законно в друга държава членка, за да се ползва от разпоредбите на тази директива ( 22 ).

55.

Що се отнася, на второ място, до член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, Съдът постановява, че тази разпоредба трябва да се тълкува в такъв смисъл, че гражданин на трета държава, съпруг на гражданин на Съюза, пребиваващ в държава членка, на която не е гражданин, който придружава или се присъединява към този гражданин на Съюза, се ползва от разпоредбите на тази директива независимо от мястото и от датата на сключването на техния брак, както и от начина, по който този гражданин на трета държава е влязъл в приемащата държава членка ( 23 ).

56.

Делото, по което е постановено решение Lounes ( 24 ), се отнася до испанска гражданка, г‑жа Ormazabal, която пребивава в Обединеното кралство от 1996 г., след което придобива британско гражданство по натурализация през 2009 г., като запазва и испанското си гражданство. През 2014 г. г‑жа Ormazabal сключва брак с алжирски гражданин, г‑н Toufik Lounes. Последният подава молба за издаване на карта за пребиваване като съпруг на гражданин на Съюза, която е отхвърлена от Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи, Обединено кралство), с мотива че г‑н Lounes е надхвърлил продължителността на разрешения престой в Обединеното кралство в нарушение на мерките за контрол в областта на имиграцията.

57.

Макар да констатира, че г‑жа Ormazabal има испанско гражданство и че е упражнила свободата си на движение с преместването и пребиваването си в държава членка, различна от тази, на която е гражданка, по-специално когато напуска Испания, за да отиде в Обединеното кралство през 1996 г., обстоятелствата по делото принуждават Съда да приеме, че Директива 2004/38 не е приложима към случая ( 25 ). Като следва в това отношение заключението на генералния адвокат Bot ( 26 ), Съдът счита, че придобиването на британско гражданство от г‑жа Ormazabal е довело до промяна на правния режим от гледна точка както на националното право, така и на Директива 2004/38 ( 27 ). Съответно Съдът постановява, от една страна, че г‑жа Ormazabal вече не отговаря на дефиницията на понятието „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, и от друга страна, че тази директива не може повече да урежда пребиваването ѝ в Обединеното кралство, защото то по естеството си е безусловно. При това положение Съдът постановява, че г‑н Lounes не се ползва от производно право на пребиваване в разглежданата държава членка въз основа на разпоредбите на Директива 2004/38 ( 28 ).

58.

Съответно Съдът насочва разсъжденията си към гражданството на Съюза ( 29 ). В това отношение Съдът припомня, че правата, предоставени на гражданина на Съюза с член 21, параграф 1 ДФЕС, включително производните права, от които се ползват членовете на неговото семейство, целят по-специално да стимулират постепенното интегриране на съответния гражданин на Съюза в обществото на приемащата държава членка ( 30 ). По-нататък Съдът посочва, че полезното действие на тези права изисква всеки гражданин на Съюза в положение като това на г‑жа Ormazabal да може да продължи да се ползва в приемащата държава членка от правата, изведени от посочената разпоредба, след като е придобил гражданство на тази държава членка наред с гражданството си по произход, и по-специално да може да гради семеен живот със съпруга си, гражданин на трета държава, като на последния бъде предоставено производно право на пребиваване ( 31 ). По-специално Съдът постановява, че г‑н Lounes може да се ползва от такова право на пребиваване по силата на член 21, параграф 1 ДФЕС при условия, които не трябва да бъдат по-строги от предвидените в Директива 2004/38 за предоставянето на посоченото право на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, който е упражнил правото си на свободно движение, като се е установил в държава членка, различна от тази, на която е гражданин ( 32 ).

59.

Напълно наясно съм, че фактическата обстановка по настоящото дело е различна от тази по делата, по които са постановени решения Metock и др. ( 33 ) и Lounes ( 34 ). Въпреки това, както посочих в точка 52 от настоящото заключение, тези две дела ми се струват релевантни, по-специално за целите на преценката на динамичния или променящ се характер на понятието „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38.

60.

Що се отнася до решение Metock и др. ( 35 ), според мен е интересно от самото начало да се отбележи, че четиримата жалбоподатели в главното производство, граждани на трети държави, се позовават на правото да се установят със своите съпруги, граждани на Съюза, в приемащата държава членка на основание Директива 2004/38 ( 36 ). Всъщност към момента на подаване на молбите за разрешение за пребиваване на тези граждани в приемащата държава членка техните съпруги, граждани на Съюза, вече пребивават там от няколко години. Следователно Съдът постановява това решение в контекста на признаването на производно право на пребиваване в приемащата държава членка, в която съпругът или съпругата, гражданин на Съюза, упражнява свободата си на движение, установявайки се там ( 37 ). Припомням, че Съдът постановява, че изискването за придружаване на гражданина на Съюза или присъединяване към него отговаря и на целта на производните права на влизане и пребиваване, предвидени в Директива 2004/38 за членовете на семейството на гражданите на Съюза, тъй като в противен случай „невъзможността за гражданина на Съюза да бъде придружаван от своето семейство или то да се присъедини към него в приемащата държава членка може да накърни неговата свобода на движение, като го разубеди да упражнява своите права на влизане и пребиваване в тази държава членка“ ( 38 ).

61.

Може ли в светлината на тези изводи да се приеме, че качеството „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, доколкото е придобито чрез брак между гражданин на трета държава и гражданин на Съюза, упражняващ свободата си на движение в приемащата държава членка, където пребивават заедно, се запазва и не може да се загуби?

62.

Не мисля, че това е така ( 39 ).

63.

Доколкото това съдебно решение е постановено в контекста на искания на граждани на трети държави, съпрузи на граждани на Съюза, отнасящи се до правото на тези граждани да се установят заедно със съпругите си, граждани на Съюза, в приемащата държава членка, от мотивите на Съда не може да се направи изводът — противно на твърдяното от г‑жа Chenchooliah — че в положение като разглежданото в главното производство качеството „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 се запазва и вече не може да се загуби.

64.

Впрочем динамичният или променящ се характер на качеството „бенефициент“ по смисъла на тази разпоредба е изтъкнат наскоро от Съда в решение Lounes ( 40 ). Всъщност обстоятелствата по делото, по което е постановено това решение, припомнени в точка 56 от настоящото заключение, карат Съда да постанови, че от момента, в който г‑жа Ormazabal, гражданка на Съюза, придобива гражданството на приемащата държава членка, тя вече не отговаря на дефиницията на понятието „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, при това независимо че в продължение на почти двадесет години е упражнявала правото си на свободно движение в приемащата държава членка и дори е придобила право на постоянно пребиваване по смисъла на тази директива ( 41 ).

65.

Прилагането към настоящия случай на изводите, изведени от тези две съдебни решения, за целите на разглеждането на променящия се характер на понятието „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 означава, най-напред, че г‑жа Chenchooliah, като съпруга на португалски гражданин, е придобила производно право на пребиваване до три месеца въз основа на член 6, параграф 1 от тази директива. Към онзи момент тя е била „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, доколкото е пребивавала със съпруга си, гражданин на Съюза, в държава членка, различна от тази, на която той е гражданин. След това обаче г‑жа Chenchooliah губи качеството си на „бенефициент“ по смисъла на тази разпоредба поради завръщането на съпруга ѝ в Португалия, тъй като последният вече не отговаря на условието за пребиваване в приемащата държава членка и самата тя не отговаря на условието да го придружава или да се присъединява към него в тази държава членка ( 42 ). От това следва, че след завръщането на съпруга ѝ в Португалия и доколкото тя остава в Ирландия, където вече не пребивава с него, г‑жа Chenchooliah престава да отговаря на дефиницията на понятието „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38.

66.

Основният въпрос по настоящото дело обаче остава открит: може ли да се приеме, че макар вече да не е „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, тази директива продължава да се прилага към г‑жа Chenchooliah за целите на извеждането ѝ от приемащата държава членка?

67.

Както ще покажа в съображенията по-долу, убеден съм, че това е така.

68.

Следва да се отбележи, най-напред, че макар г‑жа Chenchooliah да няма вече качеството „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 и съответно да е загубила правото си на пребиваване в приемащата държава членка, това по никакъв начин не означава, че не може да се приложат други разпоредби на тази директива. Несъмнено съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 тя се прилага за периода, през който даден гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство са „бенефициенти“ по смисъла на тази разпоредба. Съответно през този период те черпят от тази директива правото да се движат и да пребивават свободно. Последиците от загубата на качеството „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, а именно извеждането, обаче остават неизменно свързани с периода, през който този гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство са пребивавали законно в приемащата държава членка в качеството на „бенефициенти“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива.

69.

Нека обясня по-подробно тази идея.

70.

От структурата на Директива 2004/38 става ясно, че с нея се установява система за диференцирано прилагане на нейните разпоредби. За преценката на тази система е достатъчно просто да се прочетат заглавията на различните глави и разпоредби на Директива 2004/38 ( 43 ). Всъщност структурата на тази директива препраща, от една страна, към идеята за развитие на положенията на гражданина на Съюза и на членовете на неговото семейство, които тя урежда, както и на правата, които им предоставя, и от друга страна, към идеята за постепенно интегриране на бенефициентите в приемащата държава членка. Действително с Директива 2004/38 се урежда целият цикъл на упражняване на свободата на движение на даден гражданин на Съюза и на членовете на неговото семейство от момента на пристигането им в държава членка, различна от тази, на която той е гражданин, до момента на отпътуването им от нея ( 44 ).

71.

Следователно с Директива 2004/38 се установява система, обхващаща различни видове права за различни категории граждани, което съответно предполага „диференцирано прилагане“ на нейните разпоредби. Подобно диференцирано прилагане се дължи, от една страна, на това, че положението на влизане, пребиваване или отпътуване на гражданин на Съюза, упражнил правото си на свободно движение, и на членовете на неговото семейство, които го придружават или се присъединяват към него, може да е много различно, и от друга страна, на това, че положението им може да се променя през периода на пребиваването в приемащата държава членка. Диференцираното прилагане на Директива 2004/38 означава просто че различни категории граждани на Съюза и членове на техните семейства (студенти, търсещи работа, работници или постоянно пребиваващи лица и т.н.) може да се ползват от различни видове права в зависимост от етапа, на който се намират (пребиваване до три месеца, за повече от три месеца или за постоянно), и от условията за влизане или за пребиваване, на които отговарят, докато упражняват правото си на свободно движение и пребиваване. Съответно приложното поле на тази директива обхваща целия цикъл на упражняването на свободата им на движение ( 45 ).

72.

Впрочем тази обща идея пасва отлично на идеята, че системата, предвидена с Директива 2004/38, урежда поетапно правото на пребиваване в приемащата държава членка ( 46 ). Тук отново е налице идеята за развитие. Така, най-напред, правото на пребиваване до три месеца, предвидено в член 6 от Директива 2004/38, не е обвързано с никакви условия или формалности, освен задължението за притежаване на валидна карта за самоличност или паспорт ( 47 ). По-нататък, правото на пребиваване за повече от три месеца е подчинено на условията по член 7, параграф 1 от Директива 2004/38 ( 48 ). Накрая, в член 16 от тази директива се предвижда право на постоянно пребиваване ( 49 ) за гражданите на Съюза и членовете на техните семейства, които са пребивавали законно в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години ( 50 ). Следователно гражданинът на Съюза и членовете на неговото семейство могат да преминат през един или през няколко етапа на упражняване на свободата им на движение, при условие че отговарят на условията — различни в зависимост от продължителността на пребиваването — по Директива 2004/38 ( 51 ), с което се стимулира тяхното „постепенно интегриране“ в обществото на приемащата държава членка.

73.

Дори обаче в даден момент тези лица да спрат да отговарят на условията, предвидени в Директива 2004/38, и това да доведе до загубата на качеството им на „бенефициенти“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива и съответно на правото им на влизане и пребиваване в приемащата държава членка, това изобщо не означава, че спрямо тях не може да се приложат други разпоредби на тази директива. Тези други разпоредби уреждат не само условията за запазване на правото на пребиваване и условията, при които това право престава да съществува (членове 12—14), но и ограниченията на правото на влизане и пребиваване, и защитата в случай на извеждане (член 15).

74.

В това отношение ми се струва полезно да припомня, че член 14, параграф 2 от Директива 2004/38 предвижда, че „гражданите на Съюза и членовете на техните семейства притежават правото на пребиваване, предвидено в членове 7, 12 и 13, дотогава, докато отговарят на условията, посочени в тези членове“. Членове 12 и 13 от тази директива уреждат съответно запазването на правото на пребиваване на членове на семейството в случай на смърт или отпътуване на гражданина на Съюза и запазването на това право в случай на развод, анулиране на брака или прекратяване на регистрирано съжителство. Съответно, ако хипотезите по тези два члена не засягат правото на пребиваване на членовете на семейството на гражданина на Съюза, които са граждани на държава членка ( 52 ), при членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета държава и които трябва да отговарят на определени условия, за да запазят правото си на пребиваване, нещата стоят по различен начин. Ако условията, посочени в член 12, параграф 2 и в член 13, параграф 2 от Директива 2004/38, не са изпълнени, тези лица губят правото си на пребиваване, без обаче да губят правото на защита от извеждане. Всъщност те са защитени с член 15 (глава III) от тази директива, който урежда ограничаването на свободното движение на граждани на Съюза и на членове на техните семейства от съображения, различни от тези, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Положението на г‑жа Chenchooliah попада в обхвата на тази последна разпоредба.

75.

Според мен от разглеждането на членове 12 и 13 от Директива 2004/38 следва, че дори ако гражданин на трета държава загуби производното си право на пребиваване и следователно вече не е „бенефициент“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, посочената директива осигурява защита в случаите на извеждане, предвидени в член 15 от същата директива.

76.

След това уточнение ми се струва, че на този етап от своя анализ е важно да изтъкна съществената разлика между настоящото дело и делото, по което е постановено решение Lounes ( 53 ).

77.

В дело Lounes настъпилата промяна е основна промяна на статуса на г‑жа Ormazabal. Всъщност от това решение е видно, че с придобиването на гражданството на приемащата държава членка г‑жа Ormazabal променя правния си режим от гледна точка както на националното право, така и на Директива 2004/38. Така, макар тази директива да е уреждала в продължение на почти двадесет години упражняването на свободата ѝ на движение в приемащата държава членка, с тази фундаментална промяна на правния режим положението на г‑жа Ormazabal започва да се развива не в рамките на приложното поле на Директива 2004/38, а напротив, извън него, поради което след натурализацията ѝ тази директива вече не се прилага по отношение на нея. При това положение г‑н Lounes не се ползва от производно право на пребиваване в приемащата държава членка въз основа на разпоредбите на Директива 2004/38.

78.

От друга страна, в делото по главното производство със завръщането на съпруга на г‑жа Chenchooliah в Португалия цикълът на правото им на свободно движение и пребиваване (собствено и производно) приключва, което води до загубата на качеството им на „бенефициенти“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, без обаче да става причина за загубата на защитата, предвидена от посочената директива в случай на извеждане от територията на приемащата държава членка.

79.

С други думи, за разлика от положението на г‑жа Ormazabal, която след придобиването на британско гражданство излиза извън приложното поле на Директива 2004/38 поради промяната на правния режим, произтичаща от промяната на статуса (като все пак остава в обхвата на член 21, параграф 1 ДФЕС), положението на съпруга на г‑жа Chenchooliah след завръщането му в Португалия вече не се урежда от тази директива, без това да означава, че той е променил правния си режим. Всъщност в бъдеще последният ще може да упражни правото си на свободно движение в Ирландия в рамките на Директива 2004/38, докато г‑жа Ormazabal като британска гражданка се ползва от безусловно право на пребиваване в Обединеното кралство. Съответно тази директива няма как да урежда правото ѝ на пребиваване в тази държава членка.

80.

Следователно, за разлика от положението на г‑н Lounes, който, след като съпругата му придобива британско гражданство, не може да се ползва от право на пребиваване по смисъла на Директива 2004/38, положението на г‑жа Chenchooliah след завръщането на съпруга ѝ в Португалия попада по-специално в приложното поле на други разпоредби на тази директива за целите на извеждането ѝ ( 54 ).

81.

Както следва от съображенията, изложени в точки 68—80 от настоящото заключение, ясно е, че извеждането на г‑жа Chenchooliah попада в приложното поле на Директива 2004/38, и по-специално на член 15 от нея.

82.

Три други съображения ми се струват важни в това отношение.

83.

На първо място, бих искал да отбележа, че още в делото, по което е постановено решение Metock и др. ( 55 ), министърът се застъпва за широко тълкуване на прилагането на националното право за чужденците по отношение на съпрузи или съпруги, членове на семейството на граждани на Съюза. Това становище е отхвърлено от Съда в точки 60—70 от неговото решение. В този контекст Съдът припомня по-специално компетентността на законодателя на Съюза да урежда условията за влизане и за пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза на територията на държавите членки, когато невъзможността за гражданина на Съюза да бъде придружаван от своето семейство или то да се присъедини към него в приемащата държава членка може да накърни неговата свобода на движение, като го разубеди да упражнява своите права на влизане и пребиваване в тази държава членка ( 56 ).

84.

Междувременно, да се признае на държавите членки възможността да решават дали да извеждат граждани на трети държави, членове на семейството на граждани на Съюза, от територията на приемащата държава членка съгласно процедурните гаранции на Директива 2004/38 или да ги експулсират съгласно националното право за чужденците би довело да различно упражняване на свободата на движение на гражданите на Съюза в държава членка, на която не са граждани, в различните държави членки в зависимост от разпоредбите на националното право в областта на имиграцията, и по-специално разпоредбите, уреждащи случаите на експулсиране със забрана за влизане за неопределен срок. Подобен резултат би бил несъвместим с правото на всички граждани на Съюза да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.

85.

На второ място, важно е да се подчертае, както изрично отбелязва Комисията, че тълкуване, съгласно което гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство подлежат на различни процедури по извеждане, ще засегне целта да се осигури защитата на семейния живот и да се улесни упражняването на свободата на движение ( 57 ). Така, ако гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, който вече не упражнява правото си на свободно движение, може да бъде експулсиран въз основа на националното право за чужденците, което предвижда забрана за влизане на ирландска територия за неопределен срок, както е в настоящия случай, това всъщност би означавало да се попречи на гражданина на Съюза в бъдеще да се върне в Ирландия със съпруга или съпругата си, ако пожелае да упражни свободата си на движение в тази държава членка ( 58 ).

86.

В това отношение Съдът вече е припомнил, че съображение 5 от Директива 2004/38 гласи, че „[з]а да бъде упражнявано при обективни условия на свобода и зачитане на достойнството, правото на всички граждани на Съюза да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки следва да бъде предоставено също така и на членовете на техните семейства, независимо от тяхната националност“ ( 59 ). Според мен е разумно да се счита, че тези „обективни условия на свобода и зачитане на достойнството“ трябва да обхващат целия цикъл на упражняването на свободата на движение на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, още с пристигането им в приемащата държава членка и до отпътуването им от нея. Впрочем съображение 25 гласи по-специално че следва подробно да се регламентират процедурните гаранции, за да се осигури висока степен на защита на правата на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, в случай че им бъде отказано правото да влизат или да пребивават в друга държава членка.

87.

На трето и последно място, становището, което изтъкнах в точки 68—80 от настоящото заключение и съгласно което спрямо г‑жа Chenchooliah продължава да се прилага Директива 2004/38, и по-специално на член 15 от нея за целите на извеждането ѝ, е съобразено с необходимостта разпоредбите на Директива 2004/38 да не бъдат тълкувани стеснително и лишавани от тяхното полезно действие ( 60 ).

88.

Ето защо предвид изложените дотук съображения считам, че доколкото прекратяването или изтичането на право на пребиваване са етапи от края на упражняването на свободата на движение, спрямо извеждането от територията на приемащата държава членка на гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, продължава да се прилага Директива 2004/38, и по-специално на член 15 от нея, когато последният е престанал да упражнява свободата си на движение в приемащата държава членка, като се е завърнал в държавата членка, на която е гражданин.

89.

Директива 2004/38 предвижда ограничения и процедурни гаранции, приложими към извеждането на граждани на Съюза и на членове на техните семейства. По-конкретно, с тази директива се прави разграничение между два различни режима в зависимост от съображенията, на които се основава извеждането. Съответно решение за извеждане може да се основе или на съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве (глава VI), или на различни съображения (член 15), и по-специално на обстоятелството, че бенефициент на Директива 2004/38 престава да отговаря на предвидените в нея условия за пребиваване.

90.

Макар да съм съгласен с министъра, че мотивите, изтъкнати като основание за извеждането на г‑жа Chenchooliah, не се нареждат сред съображенията, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, предвидени в Директива 2004/38, не мога да приема — по причини, които ще посоча по-нататък — че положението на г‑жа Chenchooliah не попада в обхвата на член 15 от тази директива.

91.

Министърът, както и представилите становища правителства твърдят, че в положение като това на г‑жа Chenchooliah решение за извеждане се урежда не от разпоредбите на глава VI от Директива 2004/38, а от националното право за чужденците (решение за експулсиране) ( 61 ).

92.

От своя страна г‑жа Chenchooliah изтъква, че решение за извеждането ѝ трябва да се вземе в съответствие с изискванията на разпоредбите на глава VI от Директива 2004/38, и по-специално членове 27 и 28 от тази директива.

93.

Първо, преди да се разгледа степента на защита от извеждане, от която се ползва гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, като г‑жа Chenchooliah, следва да се припомни, че както личи от заглавието на глава VI от Директива 2004/38, разпоредбите на тази глава, и по-специално член 27, обхващат ограничаването на правото на влизане и на правото на пребиваване от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

94.

Очевидно е, че мотивите, изтъкнати като основание за извеждането на г‑жа Chenchooliah, не са изведени от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, предвидени в глава VI от Директива 2004/38 ( 62 ). Всъщност, както посочва министърът в писменото си становище и потвърждава в съдебното заседание, извеждането ѝ се основава на обстоятелството, че след завръщането си в Португалия съпругът ѝ, гражданин на Съюза, вече не упражнява правото си на свободно движение в Ирландия. Министърът посочва също, че решение за експулсиране, като проекторешението, с което се цели експулсирането на г‑жа Chenchooliah, е мярка за имиграционен контрол, приета за изпълнението на икономически цели.

95.

Второ, струва ми се полезно да се върна на решение Metock и др. ( 63 ), като се позова на точки 94 и 95 от него. Нека припомня, че в точка 94 от това решение Съдът постановява, че „прилагането на Директива 2004/38 единствено към членовете на семейството на гражданин на Съюза, които „придружават“ или „се присъединяват“ към последния, е равнозначно на ограничаване на правото на влизане и на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза в държавата членка, в която същият пребивава“. Въпреки това в точка 95 от посоченото решение Съдът уточнява, че „[о]т момента, в който гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, черпи от Директива 2004/38 право на влизане и на пребиваване в приемащата държава членка, последната може да ограничи това право единствено при спазване на членове 27 и 35 от тази директива“ ( 64 ). Според мен това уточнение не може да се разглежда отделно от фактическата обстановка, обосновала постановяването на това решение, а именно че съответните граждани на Съюза са установени в приемащата държава членка и пребивават в нея със съпрузите си, граждани на трети държави. Следователно подобно уточнение на Съда трябва да се разбира в смисъл, че ако и доколкото гражданинът на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, който упражнява свободата си на движение, пребивава с последния в приемащата държава членка и впоследствие губи производните права на влизане и на пребиваване, от които се ползва съгласно Директива 2004/38, тези права могат да бъдат ограничавани само при спазване по-специално на членове 27 и 35 от тази директива.

96.

Приложено към настоящия случай, това означава, че доколкото съпругът на г‑жа Chenchooliah се е завърнал в Португалия и двойката вече не пребивава заедно в приемащата държава членка, г‑жа Chenchooliah престава да се ползва от защитата от извеждане, предвидена в членове 27 и 28 от Директива 2004/38.

97.

Следователно положението на г‑жа Chenchooliah по принцип не попада в приложното поле на глава VI от Директива 2004/38 ( 65 ). Въпреки това, както посочих в точки 72—74 от настоящото заключение, това не означава, че г‑жа Chenchooliah не попада в приложното поле на други разпоредби на тази директива, и по-специално член 15 от нея, които разпоредби уреждат процедурните гаранции, отнасящи се до извеждането на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, пребивавали в миналото в приемащата държава членка в качеството на „бенефициенти“ по смисъла на член 3, параграф 1 от същата директива.

98.

Съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2004/38 „[п]роцедурите, предвидени от членове 30 и 31, се прилагат по аналогия за всички решения, ограничаващи свободното движение на граждани на Съюза и на членове на техните семейства от съображения, различни от тези, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве“ ( 66 ).

99.

На първо място, от чисто буквалния прочит на член 15, параграф 1 от Директива 2004/38 следва, че процедурните гаранции, към които препраща тази разпоредба (членове 30 и 31), се прилагат „по аналогия за всички решения, ограничаващи свободното движение на граждани на Съюза и на членове на техните семейства“. Това означава, че тази разпоредба се прилага за всички решения за извеждане, ограничаващи свободното движение не само на гражданин на Съюза, но и на членовете на неговото семейство. От прочита на тази разпоредба следва и че тя не обхваща решенията, издадени по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, а само тези, издадени по „различни [съображения]“. Ето защо следва да се приеме, че „различни[те съображения]“, на които се позовава член 15, параграф 1 от Директива 2004/38, се отнасят по-специално до положението на загуба на производно право на пребиваване в приемащата държава членка поради завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, каквото е разглежданото в главното производство.

100.

На второ място, ако се вземат предвид разпоредбите, които заобикалят член 15 от Директива 2004/38, следва да се припомни, че този член се съдържа в глава III от тази директива, озаглавена „Право на пребиваване“. Разпоредбите на тази глава се отнасят по-специално до правото на пребиваване до три месеца (член 6), правото на пребиваване за повече от три месеца (член 7), както и, от една страна, до запазването на правото на пребиваване на членове на семейството в случай на смърт или отпътуване на гражданина на Съюза (член 12), в случай на развод, анулиране на брака или прекратяване на регистрирано съжителство (член 13), и от друга страна, до запазването на правото на пребиваване, предвидено в членове 6, 7, 12 и 13, при условие че бенефициентите на това право отговарят на условията, посочени в тези членове (член 14). В този контекст, както Комисията правилно отбелязва, член 15 от Директива 2004/38 обхваща положенията, при които гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство, които го придружават и се присъединяват към него, престават да отговарят на условията за пребиваване, предвидени в тази директива (член 6, 7, 12, 13 или 14), и в резултат на това губят собственото или производното си право на пребиваване ( 67 ). В случая е безспорно, че г‑жа Chenchooliah е пребивавала в Ирландия в качеството си на съпруга на гражданин на Съюза, упражнявал свободата си на движение в тази държава членка, по силата на производното право на пребиваване до три месеца по член 6, параграф 2 от Директива 2004/38, право, което тя губи след завръщането на съпруга ѝ в Португалия.

101.

При това положение, разглеждан в неговия контекст, член 15 от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася за гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство, в положение като това на г‑жа Chenchooliah. Единствено това тълкуване може да гарантира постигането на преследваните с тази директива цели.

102.

Горният извод се потвърждава от анализа на целта на Директива 2004/38.

103.

В това отношение следва да се припомни, най-напред, че съгласно трайно възприетото от Съда тълкуване законодателят на Съюза е признал значението на осигуряването на защитата на семейния живот на гражданите на държавите членки с оглед на премахването на пречките за упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС ( 68 ). Както изтъкнах в точки 85 и 86 от настоящото заключение, неприлагането на член 15 от Директива 2004/38 към членовете на семейството, граждани на трета държава, което според мен не може да се приеме, би създало положение, при което семейна двойка може да бъде изведена от приемащата държава членка въз основа на различни правни режими, което би накърнило постоянната цел да се осигури защитата на семейния живот и да се улесни упражняването на свободата на движение. В случая, ако г‑жа Chenchooliah бъде експулсирана по-специално на основание член 3, параграф 1 от Закона за имиграцията от 1999 г., ще ѝ бъде наложена забрана за влизане на ирландска територия. Въпреки че, както посочва министърът в писменото си становище, съгласно член 3, параграф 11 от този закон лице, по отношение на което е издадено решение за експулсиране, може да поиска от министъра да измени или отмени това решение, в съдебното заседание той потвърждава, че това правомощие е дискреционно.

104.

По-нататък, следва да се припомни, че съгласно член 15, параграф 3 от Директива 2004/38 приемащата държава членка не може да налага забрана за влизане на територията на страната в контекста на решението за извеждане по член 15, параграф 1 от тази директива. Следователно е очевидно, че ако приемащата държава членка прибегне до налагане на забрана за влизане на територията на страната в контекста на решение за експулсиране въз основа на националното право за чужденците, това във всеки случай би представлявало нарушение на изискванията на член 15, параграф 3 от Директива 2004/38. Освен това подобно прибягване всъщност би означавало да се попречи на гражданина на Съюза в бъдеще да се върне в Ирландия със съпруга или съпругата си, ако пожелае да упражни свободата си на движение в тази държава членка.

105.

Накрая, неприлагането на член 15 от Директива 2004/38 към положения като разглежданото в главното производство би изпразнило тази разпоредба от част от смисъла ѝ и би я лишило от полезното ѝ действие.

106.

Предвид всички тези съображения считам, че членове 15, 30 и 31 от Директива 2004/38 трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за решение за извеждане на гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, каквато е жалбоподателката в главното производство.

107.

С оглед на всички изложени дотук съображения предлагам на Съда да отговори на отправените от High Court (Висш съд, Ирландия) преюдициални въпроси по следния начин:

„Членове 15, 30 и 31 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, изменена с Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за решение за извеждане на гражданин на трета държава, издадено с мотива, че той вече няма право на пребиваване съгласно тази директива, в положение, при което този гражданин е сключил брак с гражданин на Съюза в момент, когато последният е упражнявал свободата си на движение, като в съответствие с член 6, параграф 1 от посочената директива се е преместил и пребивавал в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, и впоследствие се е завърнал в държавата членка, на която е гражданин“.