1

Жалбоподателката, г‑жа Chantal Hebberecht, е длъжностно лице на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). На 1 септември 2013 г. тя е назначена за ръководител на делегацията на Европейския съюз в Етиопия за срок от четири години.

2

С писмо на ЕСВД от 22 март 2016 г. длъжностните лица на службата, работещи в делегациите, засегнати от предстоящата през 2017 г. и 2018 г. процедура по ротация, са информирани за възможността да подадат искане за предсрочна ротация или за удължаване на срока на тяхното назначение. В това писмо се посочва, че съгласие за удължаване ще бъде давано само в надлежно обосновани изключителни случаи, като се вземе предвид интересът на службата.

3

На 15 април 2016 г. жалбоподателката подава такова искане за удължаване, като изтъква, че желае да използва опита си в Етиопия за пета година, преди да се пенсионира на 1 септември 2018 г.

4

С решение от 30 юни 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) органът по назначаване (наричан по-нататък „ОН“) на ЕСВД отхвърля искането, като посочва, че „за гарантиране на редовната ротация на ръководителите на делегации като цяло се прилага ясна политика на мобилност след максимум четири години на тази длъжност“.

5

С писмо от 29 септември 2016 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) срещу обжалваното решение, която е заведена на 30 септември 2016 г. В подкрепа на тази жалба тя изтъква, че от правна гледна точка обжалваното решение било в противоречие с интереса на службата, приемствеността на службата, прозрачността, равното третиране и спазването на мерките за положителна дискриминация по отношение на жените. Според нея:

6

С решение от 1 февруари 2017 г., съобщено на жалбоподателката на 3 февруари 2017 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба“), генералният секретар на ЕСВД, в качеството си на ОН, отхвърля подадената по административен ред жалба. Според ОН:

7

На 15 май 2017 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

8

По предложение на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството.

9

Устните състезания на страните са изслушани в проведеното на 15 май 2018 г. съдебно заседание.

10

Жалбоподателката иска от Общия съд:

ЕСВД иска от Общия съд:

11

В исковата молба жалбоподателката иска „да се отмени решението на [ОН] на [ЕСВД] (Ares(2017) 615970 — 03/02/2017), с което се отхвърля искането за удължаване с една година на срока на мисията [ѝ] като ръководител на Делегацията на ЕС във Федерална демократична република Етиопия“.

12

В това отношение следва да се отбележи, че актът, идентифициран от жалбоподателката чрез номера му в базата данни Ares, съответства на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба.

13

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в областта на публичната служба на Съюза жалбата по административен ред по член 90, параграф 2 от Правилника и нейното изрично или мълчаливо отхвърляне са неразделна част от сложно производство и не представляват предварително условие за сезирането на съда. При тези условия обжалването, дори да е формално насочено срещу отхвърлянето на жалбата по административен ред, води до сезиране на съда с жалба срещу акта с неблагоприятни последици, срещу който е подадена тази жалба (вж. в този смисъл решение от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 7 и 8), освен когато отхвърлянето на жалбата по административен ред има различно значение от това на акта, срещу който тя е насочена (решение от 25 октомври 2006 г., Staboli/Комисия, T‑281/04, EU:T:2006:334, т. 26).

14

Всъщност всяко решение, с което се отхвърля подадена по административен ред жалба, независимо дали е мълчаливо или изрично, ако не съдържа особености, само потвърждава акта или липсата на такъв, от който се оплаква жалбоподателят, и само по себе си не представлява обжалваем акт, поради което исканията, отправени срещу такова решение без самостоятелно съдържание спрямо първоначалното решение, трябва да се разглеждат като отправени срещу първоначалния акт. Възможно е с оглед на съдържанието му изричното решение за отхвърляне на подадената по административен ред жалба да няма характер на акт, с който се потвърждава оспореният от жалбоподателя акт. Такъв е случаят, когато решението за отхвърляне на подадена по административен ред жалба включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение. При тези хипотези отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт или дори го приема за увреждащ акт, който замества последния (вж. решения от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑584/16, EU:T:2017:282, т. 71 и цитираната съдебна практика и от 15 септември 2017 г., Skareby/ЕСВД, T‑585/16, EU:T:2017:613, т. 18 и цитираната съдебна практика).

15

В настоящия случай решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, само потвърждава обжалваното решение, тъй като не променя диспозитива му и не включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства. Обстоятелството, че за да отговори на изложените в подадената по административен ред жалба доводи, органът, оправомощен да се произнесе по жалбата, подадена от жалбоподателката по административен ред, е бил принуден да внесе уточнения относно мотивите на обжалваното решение, не може да обоснове отхвърлянето на подадената по административен ред жалба да се разглежда като самостоятелен акт, увреждащ жалбоподателката (вж. в този смисъл решения от 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, EU:T:2009:485, т. 55 и 56, и от 14 ноември 2013 г., Европол/Kalmár, T‑455/11 P, EU:T:2013:595, т. 41).

16

При тези условия, тъй като решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, няма самостоятелно съдържание, искането за отмяна трябва да се приеме като насочено само срещу обжалваното решение, чиято законосъобразност все пак трябва да се разгледа, като се вземат предвид мотивите, посочени в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2017 г., HQ/СОСР, T‑592/16, непубликувано, EU:T:2017:897, т. 21).

17

В подкрепа на искането за отмяна жалбоподателката изтъква три основания, първото от които е изведено от нарушение на интереса и приемствеността на службата, второто — от нарушение на задължението за прозрачност, а третото — от нарушение на принципа на равно третиране.

18

Първото основание се състои от две части, които се отнасят съответно до интереса и приемствеността на службата.

19

В първата част жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение противоречи на интереса на службата, който според нея изисквал искането ѝ за удължаване да бъде удовлетворено.

20

В подкрепа на становището си тя излага четири довода.

21

Най-напред тя изтъква, че не е трябвало да се разстройва работата на делегацията, която под нейното ръководство е действала с висока степен на ефективност и мотивация.

22

След това поддържа, че делегацията в Етиопия трябва да се поддържа напълно оперативна поради помощите, отпуснати на тази страна от Европейския съюз, и рисковете за Съюза от възможна локална или регионална дестабилизация, която може да доведе до нова миграционна криза.

23

Освен това жалбоподателката счита, че напълно отговаря на изискванията за нуждите на тази длъжност: опит в дипломатическата сфера, по-специално в областта на помощите за развитие; познания за съответната страна и региона; изградени отношения на доверие и уважение с местните власти; достъп до привилегировани данни вследствие на интегрирането ѝ в добре информирани кръгове.

24

Накрая подчертава, че отхвърлянето на искането ѝ за удължаване може да се счита за акт на лошо управление на публични средства и че този довод може да се използва от крайнодесни партии в различни държави членки, които се противопоставят на европейската интеграция.

25

Тези доводи се оспорват от ЕСВД.

26

В това отношение изглежда, че в настоящия случай жалбоподателката оспорва взето спрямо нея решение в рамките на прилаганата от ЕСВД политика за мобилност, която по принцип предполага ротация на всеки четири години на всеки член от персонала, като тази политика се основава на следните актове:

27

Относно тази политика на ротация следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика институциите разполагат с широко право на преценка при организацията на своите служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение във връзка с изпълнението на тези задачи, при условие обаче това назначаване да се извършва в интерес на службата и да се зачита еквивалентността на длъжностите (вж. в този смисъл решения от 23 март 1988 г., Hecq/Комисия, 19/87, EU:C:1998:165, т. 6 и от 19 октомври 2017 г., Bernaldo de Quiros/Комисия, T‑649/16, непубликувано, EU:T:2017:736, т. 22).

28

По време на контрола, който упражнява върху решенията относно организацията на службите, когато е сезиран с жалба, Общият съд трябва да провери дали ОН е действал в разумни граници и не е упражнил правото си на преценка по явно погрешен начин (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2000 г., Dejaiffe/СХВП, T‑223/99, EU:T:2000:292, т. 53 и от 21 септември 2004 г., Soubies/Комисия, T‑325/02, EU:T:2004:271, т. 50).

29

За да се установи наличието на явна грешка, жалбоподателят трябва да представи доказателства, които да лишат от правдоподобност възприетата от администрацията преценка (вж. в този смисъл решение от 24 април 2013 г., Demeneix/Комисия, F‑96/12, EU:F:2013:52, т. 45 и цитираната съдебна практика).

30

В настоящия случай изглежда, че това изискване не е изпълнено, тъй като жалбоподателката е представила своето виждане за това какво предполага интересът на службата, без убедително да оспори извършената от ЕСВД преценка, чиято достоверност не е успяла да постави под въпрос.

31

Ето защо по отношение на първия довод ЕСВД е могла да приеме, без да допусне явна грешка в преценката, че делегацията ще продължи да работи правилно под ръководството на нов ръководител, назначен по-конкретно въз основа на ръководните му качества.

32

Относно втория довод ЕСВД е могла да приеме, без да допусне явна грешка в преценката, че срещаните в съответната страна или регион трудности по своята същност или значимост не се различават от тези, срещани извън тях, без това да възпрепятства процедурата на ротация, като се има предвид, че друг дипломат, избран въз основа на необходимия опит и познания за заемане на този тип длъжност в този вид делегации, може също толкова ефикасно да се справи с тези трудности.

33

Относно третия довод ЕСВД е могла да приеме, без да допусне явна грешка в преценката, че всеки ръководител на делегация, заемащ тази длъжност от много години, трябва да притежава изтъкнатите от жалбоподателката качества, и че удовлетворяването на искането за удължаване на това основание ще направи невъзможна или почти невъзможна ротацията на това ниво на отговорност.

34

Относно последния довод ЕСВД е могла да приеме, без да допусне явна грешка в преценката, че редовната мобилност в рамките на нейната организация, и по-специално в съответните делегации, допринася за доброто управление на публичните финанси и за укрепване на имиджа на Съюза, стига да е в съответствие с практиката, прилагана в тази област в държавите членки.

35

В това отношение следва да се припомни, че както посочва ЕСВД, мобилността е постоянен принцип в организацията на дипломатическите служби, като целта е да се избегне прекомерната близост между дипломатите и властите, организациите и влиятелните кръгове на приемащите страни вследствие на прекалено дълго присъствие в тях.

36

Тъй като тези обяснения са правдоподобни, следва да се приеме, че с оглед на доводите, изтъкнати от жалбоподателката в първата част на първото основание, преценката на ЕСВД не изглежда опорочена от явна грешка, вследствие на което тази първа част следва да се отхвърли.

37

Според жалбоподателката приемствеността на службата изисква искането ѝ за удължаване да бъде удовлетворено, доколкото обявеният брой напускания в делегацията е можел да я дестабилизира при отсъствието на сериозната опора в лицето на ръководителя на делегацията.

38

Това становище се оспорва от ЕСВД.

39

В това отношение следва да се припомни, че интересът на службата изисква да няма никакво нарушаване на нейната приемственост (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2017 г., PF/Комисия, T‑617/16, непубликувано, EU:T:2017:829, т. 100 и цитираната съдебна практика), от което следва, че контролът трябва да се отнася и до наличието на евентуални явни грешки, които лишават преценката на ОН от правдоподобност (вж. цитираната в т. 28 и 29 по-горе съдебна практика).

40

В настоящия случай жалбоподателката подчертава, че процедурата на ротация за 2017 г. предвижда освен нея да напуснат пет други лица, заемащи важни длъжности, а именно, от една страна, сред служителите на ЕСВД, нейният сътрудник, административният ръководител и ръководителят на политическия отдел, и от друга страна, сред служителите на генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“, ръководителят на отдела за сътрудничество и ръководителят на отдела за селскостопанско развитие и безопасност на храните.

41

В това отношение е важно да се подчертае, че смяната на персонала е присъща на процедурата за мобилност и сама по себе си не поставя под въпрос приемствеността на службата, която се гарантира от съгласуването между напускащите, оставащите и пристигащите служители, като последните се избират по-специално въз основа на познанията и опита, на които може да се разчита за съответната длъжност.

42

Изложеният от жалбоподателката довод не поставя под съмнение достоверността на преценката на ЕСВД, която е могла да приеме, без да допусне явна грешка в преценката, че в настоящия случай приемствеността ще бъде гарантирана в рамките на това съгласуване, първо, чрез оставането на заместник-ръководителя на делегацията, заемащ тази длъжност от две години и чийто мандат изтича след още две години, второ, чрез пристигането на нов ръководител на политическия отдел, притежаващ подходящите познания и опит, и трето, чрез вписването на длъжността ръководител на делегация в списъка на длъжностите, които трябва да бъдат заети в рамките на процедурата на ротация за 2017 г., така че тази длъжност в нито един момент да не остане незаета.

43

По същия начин ЕСВД е могла да приеме, без да допусне явна грешка в преценката, че за гарантирането на приемствеността в средносрочен план новият ръководител на делегация следва да се назначи през 2017 г., за да може екипът да анализира под новото ръководство очакваните промени в страната след провеждането на предвидените избори.

44

От изложеното по-горе следва, че тъй като не е установена явна грешка в преценката, частта, отнасяща се до приемствеността на службата, следва да бъде отхвърлена, както и първото основание в неговата цялост поради отхвърлянето и на двете му части.

45

Жалбоподателката твърди, че правилата за прозрачност не са спазени, тъй като не ѝ е дадено никакво истинско обяснение, с изключение на устното твърдение, че политиката на мобилност не предвижда никакви изключения, което освен това било невярно с оглед на други положения, при които били направени изключения.

46

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт (вж. решения от 1 март 2017 г., Silvan/Комисия, T‑698/15 P, непубликувано, EU:T:2017:131, т. 17 и цитираната съдебна практика и от 19 юли 2017 г., Парламент/Meyrl, T‑699/16 P, непубликувано, EU:T:2017:524, т. 47 и цитираната съдебна практика).

47

Цитирайки текста на член 296 ДФЕС, задължението за мотивиране на увреждащия акт, предвидено в член 25, втора алинея от Правилника, има за цел, от една страна, да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали актът е обоснован, или евентуално има порок, който дава основание валидността му да се оспорва пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразността на този акт (вж. в този смисъл решение от 17 януари 2017 г., LP/Европол, T‑719/15 P, непубликувано, EU:T:2017:7, т. 17).

48

В настоящия случай в обжалваното решение ЕСВД посочва, че отказът за удължаване е обоснован от необходимостта да се гарантира редовна ротация на ръководителите на делегации, като по принцип се провежда ясна политика на мобилност след максимум четири години на тази длъжност.

49

Тези мотиви са възпроизведени и доразвити в решението за отхвърляне на подадена по административен ред жалба, като повдигнатите от жалбоподателката доводи са анализирани подробно, както е видно от точка 6 по-горе.

50

В останалата си част доводът, изведен от неправилната мотивация, съвпада с основанието относно равното третиране, което е разгледано по-нататък.

51

От гореизложеното следва, че второто основание също трябва да се отхвърли по същество.

52

Третото основание се състои от три части.

53

В първата част жалбоподателката твърди, че отхвърлянето на нейното искане се основава на дискриминация с антисемитски характер.

54

Независимо от общия характер на тези твърдения, следва да се припомни, че член 91, параграф 2 от Правилника изисква, като предпоставка за допустимост, представеното пред съда на Съюза основание вече да е било представено в рамките на досъдебната процедура, така че ОН да е имал възможност да се запознае достатъчно точно с възраженията на заинтересованото лице срещу оспорваното решение (вж. решение от 25 октомври 2013 г., Комисия/Moschonaki, T‑476/11 P, EU:T:2013:557, т. 71 и 73 и цитираната съдебна практика).

55

В настоящия случай в подадената по административен ред жалба жалбоподателката не споменава нищо за съмнения за антисемитски мотиви. Освен това тя не твърди, че възникнали след подадената по административен ред жалба обстоятелства могат да породят съмнения за дискриминация срещу нея.

56

Следователно първата част от третото основание трябва да бъде отхвърлена като недопустима.

57

Във втората част жалбоподателката счита, че ЕСВД е нарушила принципа на равно третиране, като е отказала да удължи мандата ѝ за разлика от този на ръководителите на делегации, които са се намирали в подобно положение.

58

В това отношение следва да се припомни, че задължението да се гарантира равно третиране е общ принцип на правото на Съюза, установен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (вж. решение от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 54 и цитираната съдебна практика).

59

Съгласно съдебната практика този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 55 и цитираната съдебна практика).

60

Този принцип не се нарушава от различно третиране, основано на обективен и разумен критерий, пропорционално на преследваната с посоченото различно третиране цел (вж. в този смисъл решения от 16 март 2004 г., Afari/ЕЦБ, T‑11/03, EU:T:2004:77, т. 65 и от 23 януари 2007 г., Chassagne/Комисия, F‑43/05, EU:F:2007:14, т. 91).

61

В своите доводи ЕСВД подчертава, че решенията за удължаване се основават на интереса на службата, като принципът на равно третиране е трудно приложим към тях, тъй като сравненията са затруднени от съществуващите различия между страните.

62

В това отношение следва да се отбележи, че посоченият принцип има общ обхват и се прилага към приети от ОН актове в рамките на правната уредба всеки път, когато е възможно сравнение между различни положения (вж. в този смисъл решение от 19 октомври 2006 г., Buendia Sierra/Комисия, T‑311/04, EU:T:2006:329, т. 130).

63

Прилагането му само по себе си не се възпрепятства от факта, че решенията относно молбите за удължаване се основават на интереса на службата, като този интерес е сред обективните и разумни критерии, които могат да обосноват различно третиране на длъжностните лица (вж. в този смисъл решение от 19 октомври 2006 г., De Smedt/Комисия, F‑59/05, EU:F:2006:105, т. 76).

64

От представените от страните писмени становища и от разискванията в съдебното заседание следва, че макар и трудно, може да се направи сравнение между отговорите, дадени на исканията за удължаване на срока на назначение, тъй като самата ЕСВД прави такова сравнение в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, като се старае да изтъкне защо ръководителите на делегациите, посочени от жалбоподателката, се намират в положения, различни от нейното.

65

Така в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба се анализират изложените от жалбоподателката доводи относно четири удовлетворени искания, при положение че съответните лица се намирали в положения, подобни на нейното с оглед на пенсионната възраст и политическата нестабилност в приемащата страна.

66

Този довод трябва да бъде разгледан въз основа на съдебната практика, която предоставя на администрацията широко право на преценка, за да реши какви мерки да вземе в интерес на службата, като в този случай при извършвания от него контрол съдът на Съюза трябва да провери дали не е направено произволно разграничаване или не е допусната явна грешка в преценката (решение от 25 февруари 2010 г., Pleijte/Комисия, F‑91/08, EU:F:2010:13, т. 58).

67

От устните състезания между страните изглежда, че от случаите, на които се позовава жалбоподателката, две искания се отнасят до процедурата по ротация, по време на която жалбоподателката е подала искането си за удължаване, а именно процедурата от 2017 г.

68

В единия случай искането за удължаване е удовлетворено, като според ЕСВД причината за това е съответният дипломат да остане на длъжност за обичайния срок на назначаване в чужбина, а именно четири години, тъй като първоначално той е бил назначен за срок от три години, поради това че назначението е било в „трудна“ страна. В този случай намерението на ЕСВД е било срокът на назначаване на това лице да се съгласува със следваната в службата практика, а именно назначаване за максимум четири години. За ЕСВД това положение е различно от положението на жалбоподателката, понеже последната от самото начало е била назначена за срок от четири години на длъжността ръководител на делегация.

69

В другия случай според ЕСВД решението е мотивирано от необходимостта ръководителят на делегацията да остане, за да се позволи на екипа да проследи под негово ръководство промените, свързани с провеждането на избори в приемащата страна.

70

Жалбоподателката поддържа, че имало избори и в страната ѝ по месторабота и следователно нейното искане трябвало да бъде удовлетворено по същите причини.

71

Според ЕСВД обаче двете положения не могат да се сравняват, тъй като разглежданите в решенията избори не са проведени по едно и също време по отношение на евентуалното напускане на ръководителите на делегации. В страната, в която срокът на назначение е удължен, те са проведени преди процедурата по ротация, поради което оставането на ръководителя на делегацията било желателно за анализиране на последващите промени. Не е такъв случаят в страната по месторабота на жалбоподателката, където изборите са проведени след напускането на ръководителя на делегацията, поради което незабавната смяна е била за предпочитане, тъй като тогава екипът ще може да следи целия процес под новото ръководство.

72

В писмените си съображения жалбоподателката разглежда още два случая, при които според нея срокът на назначение е удължен в нарушение на равното третиране.

73

В това отношение следва да се отбележи, че посочените случаи се отнасят за предишни години на ротация, вследствие на което, макар и възможни, сравненията са по-малко непосредствени, тъй като приоритетите и ограниченията могат да се променят с времето.

74

В единия случай според ЕСВД срокът на назначение е удължен с оглед на факта, че делегацията, за разлика от ръководената от жалбоподателката, не е имала заместник-ръководител. В другия случай срокът бил удължен, за да се избегне възможността напускането на ръководителя на делегацията да съвпадне с това на ръководителя на политическия отдел, което не изглеждало желателно, тъй като делегацията била съставена от ограничен екип и приемствеността не можела да се гарантира от оставащите членове.

75

В нито един от тези два случая, нито в посочените по-горе, решението за удължаване на срока изобщо не било взето, за да позволи на съответните лица да завършат кариерата си на длъжността, на която са назначени, като решенията се основават, напротив, на оценка, извършена с оглед на интереса на службата и отнасяща се до приноса, който представлява оставането на съответното лице спрямо предимството, което може да се извлече от пристигането на ново ръководство.

76

Според Общия съд тези съображения, изложени в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, за да се обясни извършеното разграничаване между случаите, са правдоподобни, без жалбоподателката да е представила доказателства, които да предполагат допусната произволна дискриминация или явна грешка в преценката.

77

Колкото до мястото, което може да бъде отредено на лични съображения като желанието за приключване на кариерата на определено място, следва да се припомни, че решенията трябва да се основават на интереса на службата и че макар органът да може да ги взема предвид, подобни съображения не може да са с предимство пред други, считани за по-важни с оглед на този интерес.

78

С оглед на тези съображения втората част от третото основание следва да се отхвърли.

79

В третата част жалбоподателката счита, че искането ѝ е трябвало да бъде удовлетворено въз основа на член 1г, параграфи 2 и 3 от Правилника, който според нея изисква да се приемат мерки за компенсиране на по-слабото представителство на жените на ръководни длъжности в публичната служба на Съюза.

80

Това становище се оспорва от ЕСВД.

81

Съгласно член 1г, параграф 2 от правилника пълното равенство между мъжете и жените в професионалния живот представлява съществен елемент и трябва да бъде вземано под внимание във всички аспекти на прилагането на Правилника.

82

Съгласно същата разпоредба принципът на равно третиране не пречи на институциите на Съюза да поддържат или приемат мерки, предвиждащи специални предимства за улесняване на по-слабо представения пол при упражняването на професионална дейност или за предотвратяване или компенсиране на неговото по-неизгодно положение в професионално отношение.

83

По силата на член 1г, параграф 3 от Правилника органите по назначаването на институциите определят, по споразумение и след като се консултират с Комитета по правилника за персонала, мерки и действия за насърчаване на равните възможности за мъжете и жените в областите, обхванати от настоящия правилник, и приемат подходящи разпоредби за преодоляване на съществуващи де факто неравенства, които биха препятствали възможностите за жените в тези области.

84

От тези разпоредби следва, първо, че равенството между мъжете и жените е „съществен“ елемент за прилагането на правилника, второ, че това равенство трябва да бъде вземано под внимание във „всички“ аспекти на това прилагане, трето, че институциите могат да приемат мерки за компенсиране на по-слабото представителство на жените в някои длъжности, и четвърто, че те трябва да определят по споразумение мерки за преодоляване на съществуващи де факто неравенства, възпрепятстващи възможностите за жените.

85

Според ЕСВД полът не може да се взема предвид в решенията за удължаване на срока на длъжността ръководител на делегация, тъй като тези решения трябва да се основават изключително на интереса на службата.

86

Това становище е потвърдено в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, в което ЕСВД посочва, че „тъй като продължаването на срока на назначение на служителите в делегациите се мотивира единствено с интереса на службата, фактът, че е жена, не може да се вземе предвид при разглеждане на евентуалното удължаване на назначението ѝ на тази длъжност“.

87

То е потвърдено и в отговора на ЕСВД на писмените въпроси, поставени от Общия съд преди съдебното заседание, в който службата подчертава, от една страна, „че няма връзка между политиката за равни възможности и политиката на мобилност в рамките на ЕСВД“, и от друга страна, че „разглеждането на такова искане за удължаване се вписва в политиката на мобилност, а не в политиката на равни възможности между мъжете и жените“.

88

В съдебното заседание представителят на ЕСВД посочва в същия смисъл, че „политиката на мобилност е отделна от политиката на равните възможности“. В отговор на въпросите, поставени в рамките на процесуално-организационните действия след съдебното заседание, ЕСВД също уточнява, че „исканията за удължаване на срока на назначение за всеки отделен случай се разглеждат в зависимост от интереса на службата, независимо от това дали подалият искането е мъж или жена“.

89

В това отношение е важно да се отбележи, че с приемането на разглежданите разпоредби законодателят е заявил намерението си да отреди на равенството на половете, и по-специално на представителството на жените в някои длъжности, „основно“ място в обсъжданията, прилагайки „всички“ аспекти на Правилника.

90

Това намерение не е отразено в становищата, възприети от ЕСВД, която в направените по време на административното и съдебното производство изявления посочва, напротив, че що се отнася до нея, тя разглежда съображенията относно пола като нямащи връзка с интереса на службата.

91

ЕСВД поддържа, че в сегашния си вид нито една разпоредба не я задължава да компенсира по-слабото представителство на жените на някои длъжности, като такива разпоредби могат да се приемат само в съответствие с член 1г, параграфи 2 и 3 от Правилника, който още не бил приложен.

92

В този контекст възниква въпросът да се установи дали в очакване на мерките, които трябва да се приемат от институциите, последните могат, както твърди ЕСВД, да изключат от решенията за прилагане на аспекти на Правилника съображенията относно пола, и по-специално тези относно представителството на жените в някои длъжности.

93

В това отношение е важно да се отбележи, че в член 1г, параграф 2 от Правилника законодателят не се ограничава да обяви приемането на мерки от институциите. Той заявява също, без това заявление да е обвързано с какъвто и да е срок или каквото и да е условие и без да е подчинено на приемането на определени мерки, че равенството на половете представлява „съществен“ елемент, който трябва да бъде вземан под внимание във „всички“ аспекти от прилагането на Правилника.

94

От това следва, че изключвайки равенството на половете от съображенията, свързани с приемането на решението относно искането за удължаване на срока на назначението на жалбоподателката, при положение че то е съществено измерение от гледна точка на законодателя, ЕСВД не се е съобразила с цитираните от жалбоподателката разпоредби от Правилника.

95

Тази грешка е явна, като се има предвид контрастът между, от една страна, изключването на съображенията относно пола в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, и от друга страна, значимостта, която законодателят придава на тези съображения.

96

Все пак съгласно съдебната практика отмяната на административно решение поради грешка не е обоснована, когато тази грешка не е повлияла решаващо на съдържанието на това решение (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2015 г., Navarro/Комисия, T‑556/14 P, EU:T:2015:368, т. 26).

97

В настоящия случай диспозитивът на обжалваното решение можеше да бъде различен, ако по принцип равенството на половете не беше изключено от самото начало от преценката на ЕСВД, доколкото решенията относно организацията на нейните служби трябва да се вписват в правната рамка на Правилника.

98

По тази причина третата част на третото основание следва да се уважи и обжалваното решение да се отмени.

99

Жалбоподателката иска ЕСВД да бъде осъдена да ѝ заплати еднократно сума в размер на 250000 EUR като обезщетение за претърпяната неимуществена вреда, при условията на евентуалност — сума в размер на 200000 EUR, и при условията на евентуалност спрямо предходното — сума в размер на 150000 EUR, 100000 EUR или 50000 EUR.

100

Съгласно член 76, буква г) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа информация за предмета на спора и кратко изложение на изтъкнатите основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да упражни съдебен контрол, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, за да е допустима жалбата, е необходимо основните правни и фактически положения, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по ясен и непротиворечив начин от текста на самата жалба. Що се отнася по-специално до иск, целящ обезщетение за вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза, той трябва да съдържа данните, които позволяват идентифициране на поведението, за което ищецът упреква институцията, причините, поради които счита, че съществува причинно-следствена връзка между поведението и вредата, която твърди, че е претърпял, както и естеството и размера на тази вреда (вж. определение от 16 януари 2004 г., Arizona Chemical и др./Комисия, T‑369/03 R, EU:T:2004:9, т. 120 и цитираната съдебна практика).

101

Налага се обаче изводът, че по отношение на идентифицирането на изтъкнатата вреда, както и на причинно-следствената връзка между твърдяното незаконосъобразно поведение и тази вреда, искът не отговаря на условията, установени в член 76, буква г) от Процедурния правилник.

102

Всъщност жалбоподателката не привежда нито едно доказателство, с което може да се установи наличие на вреда, да се определи размерът ѝ или да се докаже причинно-следствена връзка.

103

Следователно настоящото искане за обезщетение трябва да се отхвърли като недопустимо.

104

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

105

В разглеждания случай, тъй като ЕСВД е загубила делото в основната му част, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши: