22.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/19

1)

Противоречи ли Решение C(2008) 6317 окончателен на Комисията от 3 ноември 2008 г., с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат възстановени в един особен случай, свързан с вноса на текстилни стоки с деклариран произход Ямайка (дело REM 03/07), на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Митническия кодекс на Общността?

2)

Трябва ли, когато след като е направено искане за възстановяване на митни сборове, Комисията излезе с решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или с решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, взетото решение да се разглежда като акт с правно съдържание, който обвързва органите на държавата членка, в която е подадено искането за възстановяване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, което е поискало възстановяването (член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (1) на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността) или невземането под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от посочения Митнически кодекс на Общността)?

3)

В случай че не може да се приеме, че решението на Комисията е акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?

4)

В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се стигне до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (2) и следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?