–

за Legrottaglie, от D. Vitale, avvocato,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Palatiello, avvocato dello Stato,

–

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Koós и G. Tornyai, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от K. Bulterman и A. M. de Ree, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от C. Cattabriga, R. Troosters и C. Zadra, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1, на член 3, параграф 1, буква в) и на член 6, параграфи 1—3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OВ L 142, 2012 г., стр. 1), както и на член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу г‑н Gianluca Moro (наричан по-нататък „подсъдимият“), тъй като извършил „вещно укривателство“ на бижута по смисъла на италианското право; впоследствие, в съдебното заседание, обвинението е преквалифицирано в „кражба“ на бижутата.

3

Член 48 от Хартата, озаглавен „Презумпция за невиновност и право на защита“, гласи:

„1.   Всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона.

2.   На всеки обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита“.

4

Съображения 3, 4, 9, 10, 14, 27—29, 40 и 41 от Директива 2012/13 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

5

Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет“, гласи:

„С настоящата директива се установяват правила относно правото на информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. С нея също се установяват правила относно правото на информация на лицата, за които е издадена европейска заповед за арест, относно техните права“.

6

Член 2 от Директивата е озаглавен „Приложно поле“ и параграф 1 от него предвижда:

„Настоящата директива се прилага от момента, в който лицето бъде уведомено от компетентните органи на държава членка, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, до момента на приключване на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали заподозряното лице или обвиняемият е извършил престъплението, включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и приключването на процедурите по обжалване“.

7

Член 3 от същата директива, озаглавен „Право на информация относно правата“, гласи в параграф 1 следното:

„Държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно най-малко следните процесуални права, както се прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното им упражняване:

8

Член 6 от Директива 2012/13 е озаглавен „Право на информация относно обвинението“ и гласи следното:

„1.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита.

2.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

3.   Държавите членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия.

4.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите са информирани незабавно за промени в информацията, предоставена в съответствие с настоящия член, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството“.

9

Член 61 от Сodice penale (Наказателен кодекс), озаглавен „Общи отегчаващи обстоятелства“, в точка 7 гласи:

„Следните обстоятелства отегчават престъплението, когато не са елементи от неговия състав или особени отегчаващи обстоятелства:

[…]

10

Съгласно член 624 от Наказателния кодекс, озаглавен „Кражба“:

„Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, се наказва с лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от 154 до 516 евро. […]“.

11

Член 648 от Наказателния кодекс, озаглавен „Вещно укривателство“, предвижда:

„Който, освен в случай на съучастие, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага придобие, получи или укрие, или пък действа като посредник при придобиването, получаването или укриването на парични суми или вещи, придобити чрез всяко друго престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от 516 до 10329 EUR. […]“.

12

Член 444 от Сodice di procedura penale (Наказателнопроцесуален кодекс) в неговата редакция, приложима към момента на настъпване на фактите, разглеждани в главното производство (наричан по-нататък „Наказателнопроцесуалният кодекс“) е озаглавен „Решаване на делото със споразумение“ и гласи:

„1.   „Обвиняемият и прокуратурата могат да поискат от съда да приложи в посочения вид и размер заместваща санкция или имуществена санкция, намалена най-много с една трета, или наказание лишаване от свобода, когато предвид обстоятелствата и при намаляването му най-много с една трета то не надвишава пет години, със или без имуществена санкция“. […]

2.   При споразумение, дори по предложение на страната, която не е направила искането за него, и доколкото не е произнесена оправдателна присъда по член 129, съдът, въз основа на процесуалните документи и при условие че фактите са квалифицирани правилно, посочените от страните обстоятелства са приложени и сравнени правилно и указаната санкция е подходяща, постановява с решение налагането на въпросната санкция, като указва в диспозитива, че е по споразумение на страните. При конституиране на граждански ищец съдът не се произнася по искането; […] все пак обвиняемият се осъжда да заплати съдебните разноски на гражданския ищец, освен ако има основателни причини да се постанови пълна или частична компенсация. Член 75, параграф 3 не се прилага. […]

3.   В искането страната може да посочи, че настоява споразумението да бъде обвързано с отлагане на изпълнението на наказанието. В този случай, ако счита, че изпълнението на наказанието не може да бъде отложено, съдът отхвърля искането“.

13

Член 516 от Наказателнопроцесуалния кодекс, озаглавен „Изменение на обвинението“, в параграф 1 предвижда:

„Ако в хода на съдебното следствие (istruzione dibattimentale) се окаже, че деянието е различно от описаното в призовката и не е подсъдно на по-горен съд, прокурорът изменя обвинението и повдига ново“.

14

Член 521 от Наказателнопроцесуалния кодекс, озаглавен „Връзка между обвинението и присъдата“, гласи:

„1.   В присъдата съдът може да даде на деянието правна квалификация, различна от посочената в обвинителния акт, при условие че е компетентен да гледа делото и то е от компетентността на един съдия, а не на колегиален съдебен състав.

2.   Ако деянието е различно от описаното в призовката или в обвинението, повдигнато по реда на членове 516 и 517 и член 518, параграф 2, съдът разпорежда делото да бъде изпратено на прокуратурата.

3.   Съдът процедира по същия начин, ако прокуратурата повдигне ново обвинение извън случаите, предвидени в членове 516 и 517 и 518, параграф 2“.

15

В член 552, параграф 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс, озаглавен „Призоваване“, се посочва:

„Съдържание на призовката:

[…]

[…]“.

16

Член 555, параграф 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс, озаглавен „Съдебно заседание след пряко призоваване“ предвижда следното:

„Обвиняемият или прокурорът може да подаде искането по член 444, параграф 1, преди да започнат съдебните прения; освен това обвиняемият може да поиска провеждане на бързо производство или да му бъде наложена глоба по споразумение“.

17

На 11 март 2015 г. г‑н Francesco Legrottaglie подава жалба до полицейското управление в Остуни (Италия) срещу подсъдимия с твърдението, че последният получил от лице с неизвестна самоличност няколко златни бижута, откраднати от семейство Legrotottaglie; подсъдимият предал бижутата в магазин в Остуни, за да си набави имотна облага.

18

На 1 април 2016 г., с акт, издаден от прокуратурата на основание член 552 от Наказателнопроцесуалния кодекс, подсъдимият е призован пред Tribunale di Brindisi (Районен съд Бриндизи, Италия) за да отговаря за извършване на деянието „вещно укривателство“, предвидено в член 648 от Наказателния кодекс.

19

На 15 септември 2016 г. в съдебно заседание, състояло се в отсъствието на подсъдимия, г‑н Legrotottaglie е конституиран като граждански ищец.

20

На 13 октомври 2017 г. в съдебното заседание, проведено в негово присъствие, подсъдимият прави по своя инициатива изявления, в които признава, че е откраднал въпросните бижута.

21

На този етап от делото съдът го уведомява, че деянието, в което е обвинен, може да бъде преквалифицирано в престъпление по член 624 и член 61, точка 7 от Наказателния кодекс, а именно „кражба“ с отегчаващото обстоятелство, че пострадалият е претърпял значителна имуществена вреда.

22

Подсъдимият упълномощава адвоката си да поиска делото, образувано за престъплението с новата правна квалификация, да бъде решено със споразумение (наричано „patteggiamento“) по реда на член 444 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Искането е счетено за недопустимо, тъй като срокът, предвиден в член 555, параграф 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс, е изтекъл.

23

Съдът приканва прокурора да измени обвинението в съответствие с член 516 от Наказателнопроцесуалния кодекс, за да даде възможност на подсъдимия да се възползва от възможността за решаване на делото със споразумение по реда на член 444 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Прокурорът решава да не извършва такова изменение на обвинението, а да сезира съда, в случая Tribunale di Brindisi (Районен съд Бриндизи), с въпроса за точната правна квалификация на въпросното деяние.

24

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия) е обявил за противоконституционен член 516 от Наказателнопроцесуалния кодекс, тъй като този член не дава на обвиняемия право да иска от съда делото да бъде решено със споразумение по реда на член 444 от този кодекс, когато в хода на съдебното заседание бъде разкрит друг факт, за който се повдига ново обвинение.

25

Така от съдебната практика на Corte costituzionale (Конституционен съд) относно член 516 от Наказателнопроцесуалния кодекс следва, че в съдебното заседание обвиняемият може да поиска делото да бъде решено със споразумение по реда на член 444 от този кодекс, като бъдат възобновени сроковете за подаване на искането, в случай на промяна във фактите, на които се основава обвинението — в резултат на грешка или като част от нормалното развитие на производството — докато такава възможност за искане делото да бъде решено със споразумение е изключена, когато промяната се отнася само до правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението.

26

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на Съюза не позволява правото на защита на обвиняемия да е различно в зависимост от това дали промяната се отнася до фактите, на които се основава обвинението, или до правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението.

27

Всъщност, когато изменението на обвинението се отнася до фактическите обстоятелства, обвиняемият имал пълното право на защита, включително възможността да иска делото да бъде решено със споразумение по реда на член 444 от Наказателнопроцесуалния кодекс; когато обаче това изменение се отнася до правната квалификация на деянието, на обвиняемия било гарантирано само правото да представи доводи в своя защита.

28

При това положение Tribunale di Brindisi (Районен съд Бриндизи) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 2, параграф 1, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1, 2 и 3 от Директива [2012/13], както и член 48 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат наказателнопроцесуални разпоредби на държава членка, съгласно които в случай на изменение на обвинението за правото на защита сe предвиждат различни в качествено и в количествено отношение гаранции в зависимост от това дали изменението се отнася до фактическата част на обвинението или до правната квалификация на деянието, като позволяват по-конкретно на подсъдимия да поиска само в първата хипотеза прилагане на алтернативното [и по-благоприятно] производство по налагане на наказание, [определено в споразумение] (т.нар. решаване на делото със споразумение)?“.

29

Италианското правителство оспорва допустимостта на преюдициалното запитване с твърдението, че Директива 2012/13 е приета на основание член 82, параграф 2 ДФЕС, който се отнася само до наказателноправни въпроси с трансгранично измерение. При това положение обхватът на Директива 2012/13 следвало да бъде сведен само до престъпления, които имат такова измерение.

30

В настоящия случай обаче главното производство се отнасяло до престъпление, извършено от италиански гражданин, на италианска територия и засягащо друг италиански гражданин. Следователно това престъпление изобщо нямало трансгранично измерение и Директива 2012/13 не следвало да се прилага към случай като този в главното производство.

31

Не трябвало да се прилага и член 48 от Хартата, тъй като съгласно член 51, параграф 1 от нея, когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа, и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност.

32

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 82, параграф 2, първа алинея ДФЕС, „[д]околкото това е необходимо за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение, Европейският парламент и Съветът, като приемат директиви в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да установят минимални правила. Тези минимални правила отчитат различията между правните традиции и системи на държавите членки“.

33

Що се отнася до текста на Директива 2012/13, нито член 1 от нея, в който се определя нейният предмет, нито член 2 от нея, свързан с приложното ѝ поле, ограничават прилагането на тази директива до положения с трансгранично измерение.

34

Що се отнася до целите на Директива 2012/13, видно от съображения 10 и 14 от нея, тя се стреми чрез приемането на общи минимални правила, регламентиращи правото на информация в наказателното производство, да повиши взаимното доверие между държавите членки в наказателноправните им системи. Както по същество посочват същото съображение 14 и съображение 41 от тази директива, за тази цел тя се основава на правата, предвидени по-специално в членове 47 и 48 от Хартата, и цели насърчаване на тези права (решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 88).

35

В същия смисъл съображения 3 и 4 от Директива 2012/13 се основават на идеята, че принципът за взаимно признаване означава, че решенията на съдебните органи, дори и в изцяло вътрешно положение, се основават на общи минимални правила. В този контекст, както по същество посочва генералният адвокат в точка 41 от своето заключение, когато в конкретно положение възникне нужда от трансгранично сътрудничество, полицейските и съдебните органи на дадена държава членка ще могат да приемат решенията на съдебните органи на другите държави членки като равностойни на своите.

36

Следователно Директива 2012/13 допринася за създаването на минимална хармонизация на наказателните производства в Европейския съюз и прилагането в дадена държава членка на предвидените в тази директива правила не зависи от това дали в контекста на съдебен спор, възникнал в тази държава членка, е налице трансгранично положение.

37

Ето защо преюдициалното запитване е допустимо.

38

Г‑н Legotttaglie, както и италианското, унгарското, нидерландското и полското правителство по принцип поддържат, че предметът на въпроса, с който е сезиран Съдът в настоящия случай, не попада в приложното поле на Директива 2012/13 и че поради това Съдът не може да го разгледа.

39

В това отношение следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да бъде полезен с отговора си на националния съд, за да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това, при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Всъщност задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда (решение от 19 декември 2018 г., AREX CZ,C‑414/17, EU:C:2018:1027, т. 34 и цитираната съдебна практика).

40

Следователно, въпреки че запитващата юрисдикция формално е ограничила въпросите си до тълкуването на определени разпоредби на правото на Съюза, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на това право, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила или не в споменатите въпроси. В това отношение Съдът трябва да изведе от цялата информация, предоставена от запитващата юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора в главното производство (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2018 г., AREX CZ, C‑414/17, EU:C:2018:1027, т. 35 и цитираната съдебна практика).

41

В своя въпрос запитващата юрисдикция посочва член 2, параграф 1, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1—3 от Директива 2012/13, а също и член 48 от Хартата.

42

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 1 от Директива 2012/13 с нея се установяват правила относно правото на информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях.

43

При тълкуване на членове 3 и 6 от Директива 2012/13 във връзка един с друг се вижда, че посоченото в член 1 от нея право се отнася най-малко до две отделни права. От една страна, заподозрените лица или обвиняемите следва съгласно член 3 от тази директива да бъдат уведомени най-малко за някои процесуални права, чийто списък се съдържа в тази разпоредба и включва правото на достъп до адвокат, правото на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване, правото на информация относно обвинението, правото на устен и писмен превод, както и правото да се запази мълчание. От друга страна, посочената директива определя в член 6 правила във връзка с правото на информация относно обвинението (решение от 15 октомври 2015 г., Covaci, C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 54—56).

44

В случая спорът в главното производство се отнася до възможността, при промяна в правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението, в съдебното заседание да се поиска делото да бъде решено със споразумение по реда на член 444 от Наказателнопроцесуалния кодекс, като бъдат възобновени сроковете за подаване на съответното искане.

45

При това положение такъв правен проблем трябва да бъде разгледан предвид член 6 от Директива 2012/13, който се отнася до правото на информация относно обвинението.

46

В това отношение не е необходимо този правен проблем да се анализира предвид член 6, параграф 1—3 от посочената директива. Всъщност, като се има предвид текстът на тези разпоредби, няма съмнение, че първо, подсъдимият е получил информация относно престъпното деяние, в извършването на което е обвинен, второ, не е бил арестуван и не е бил задържан, и трето, получената от него информация относно обвинението, и по-специално относно неговата правна квалификация, му е била предоставена преди внасянето на обвинението в съда.

47

От друга страна, следва да се отбележи, че член 6, параграф 4 от Директива 2012/13 изглежда релевантна разпоредба в случай като разглеждания в главното производство.

48

Съгласно тази разпоредба държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите са информирани незабавно за промени в информацията, предоставена в съответствие с член 6 от Директивата, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството.

49

Ето защо в рамките на главното производство е важно да се определи обхватът на правото на информация на обвиняемия предвид същата разпоредба в случай на промяна на правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението.

50

При това положение въпросът по същество следва да се разбира така: трябва ли член 6, параграф 4 от Директива 2012/13 и член 48 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в съдебното заседание обвиняемият може да поиска делото да бъде решено със споразумение в случай на промяна във фактите, на които се основава обвинението, но не и в случай на промяна в правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението.

51

Видно от практиката на Съда, Директива 2012/13 не урежда въпроса чрез какви способи информацията относно обвинението, предвидена в член 6 от нея, трябва да бъде съобщена на обвиняемия. Тези способи все пак не биха могли да застрашат постигането на целта, посочена в този член 6, а именно, видно и от съображение 27 от посочената директива, да се позволи на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да подготвят защитата си и да се гарантира справедливостта на производството (решение от 15 октомври 2015 г., Covaci, C‑216/14, EU:C:2015:686, т. 62 и 63).

52

В това отношение изискването обвиненото лице или неговият адвокат да могат да участват пълноценно в съдебните прения при спазване на принципа на състезателност и на равни процесуални възможности, така че ефективно да изразят становището си, не изключва нито възможността информацията относно обвинението, предоставена на защитата, да бъде изменена впоследствие, по-специално по отношение на правната квалификация на деянията, в които лицето е обвинено, нито възможността да се прилагат нови доказателства към делото по време на съдебните прения. Обвиняемият или неговият адвокат обаче трябва да бъде уведомен за такива изменения и за новите доказателства в момент, в който все още разполага с възможност да реагира ефективно преди етапа на съвещанието. Впрочем тази възможност е предвидена в член 6, параграф 4 от Директивата, който предвижда, че заподозрените лица или обвиняемите се информират незабавно за промени в информацията, предоставена в съответствие с настоящия член, настъпили в хода на наказателното производство, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 95).

53

При всяко положение, независимо в кой момент е предоставена подробната информация относно обвинението, при спазване на принципа на състезателност и на равни процесуални възможности, обвиняемият и неговия адвокат трябва по-специално да получат достатъчен срок, за да се запознаят с тази информация, и възможност ефикасно да подготвят защитата, да представят евентуалните си становища и при необходимост да направят всякакви допустими съгласно националното законодателство искания, по-специално за събиране на доказателства. Това изискване означава при необходимост делото да се прекъсне и да се отложи за по-късна дата (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 96).

54

Освен това съгласно съображение 40 от Директива 2012/13 тя установява минимални правила и държавите членки могат да разширят установените в нея права, с цел да осигурят по-висока степен на защита също така в ситуации, които не се уреждат изрично там, но равнището на защита никога не следва да бъде под стандартите, определени в ЕКПЧ, съгласно тълкуването им в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

55

В това отношение, в съответствие с практиката на този съд по наказателни дела точната и пълна информация относно обвиненията, повдигнати срещу обвиняемия, и по този начин правната квалификация, която съдът може да възприеме, е съществено условие за справедливост на производството. Правото на информация относно характера и основанието на обвинението трябва да се разглежда в светлината на правото на обвиняемия да подготви защитата си (решение на ЕСПЧ от 25 март 1999 г., Pelishsier и Sassi с/у Франция, CE:ECHR:1999:0325JUD002544494, § 52 и 54). Съдебните инстанции, които разглеждат делото по същество, действително разполагат, когато националният закон им признава такова право, с възможността да преквалифицират фактите, с които са били сезирани, но трябва да гарантират, че обвиняемият е имал възможност да упражни правото си на защита по този въпрос конкретно и ефективно, като е бил своевременно и подробно информиран за основанието на обвинението, с други думи, за деянията, в които е обвинен, и за фактите, на които се основава обвинението, както и за дадената им правна квалификация (решения на ЕСПЧ от 11 декември 2007 г., Drassich c/у Италия, CE:ECHR:2007:1211JUD002557504, § 34 и от 22 февруари 2018 г., Drassich c/у Италия, CE:ECHR:2018:0222JUD006517309, § 65).

56

Както е видно от съдебната практика, цитирана в точки 51—53 и 55 от настоящото решение, информацията за всяка промяна във връзка с обвинението, предвидена в член 6, параграф 4 от Директива 2012/13, трябва да се отнася по-специално до промяната в правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението, така че обвиняемият да може да упражни правото си на защита конкретно и ефективно.

57

Видно от акта за преюдициално запитване, разглежданата в главното производство правна уредба провежда разграничение в зависимост от това дали промяната се отнася до фактите, на които се основава обвинението, или до правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението. Обвиняемият има право да поиска по време на съдебното заседание делото да бъде решено със споразумение, като бъдат възобновени сроковете за подаване на искането, единствено при промяна във фактите.

58

В настоящия случай според запитващата юрисдикция обстоятелството, че подсъдимият е признал, че е извършил кражба на бижута, поради което квалификацията на престъплението била изменена от „вещно укривателство“ на „кражба“ по смисъла на националното право, е промяна в правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението.

59

Видно от акта за преюдициално запитване, както бе посочено в точка 21 от настоящото решение, по време на съдебното заседание подсъдимият е бил информиран за тази промяна в правната квалификация на деянието.

60

Запитващата юрисдикция иска да установи дали, за да се гарантира справедливост на наказателното производство, Директива 2012/13 изисква подсъдимият да може да поиска делото да бъде решено със споразумение при подобен случай на промяна в правната квалификация на деянието.

61

В това отношение, както посочва генералният адвокат в точка 71 от своето заключение, задълженията, определени в Директива 2012/13, представляват израз на начина, по който трябва да бъде гарантирана справедливостта на наказателното производство, що се отнася до информацията, която следва да се предостави на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление.

62

Както обаче предвиждат съображение 14 и член 1 от тази директива, тя цели да установи минимални правила за прилагане в областта на информацията, която следва да се предостави на заподозрени или обвинени лица (решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 82).

63

Освен това от съдебната практика, цитирана в точки 51—53 и 55 от настоящото решение, не следва, че правото на заподозряното или обвинено лице да бъде информирано за промяната в правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението, включва задължението на обвиненото лице да бъде предоставяно правото в съдебното заседание да поиска делото да бъде решено със споразумение.

64

По-нататък, в настоящия случай запитващата юрисдикция посочва, че при такава промяна в правната квалификация на деянието националната правна уредба гарантира на обвиняемия правото да представи доводи в своя защита.

65

Ето защо в случай като разглеждания в главното производство правото на обвиняемия да бъде информиран незабавно за промени в предоставената информация, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството, в приложение на член 6, параграф 4 от Директива 2012/13, не изисква от съответната държава членка да предоставя на това лице правото, след започване на съдебните прения, да иска делото да бъде решено със споразумение в случай на промяна в правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението.

66

В самото начало следва да се припомни, че приложното поле на Хартата спрямо дейността на държавите членки е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза (решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 17).

67

Всъщност от постоянната практика на Съда по същество следва, че основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи. В този смисъл Съдът вече е припомнял, че не може да преценява с оглед на Хартата национална правна уредба, която не попада в обхвата на правото на Съюза. От друга страна, когато такава уредба попада в обхвата на посоченото право, във връзка с преюдициалното запитване Съдът трябва да даде всички насоки за тълкуване, необходими за преценката на националната юрисдикция относно това дали тази правна уредба е съобразена с основните права, чието спазване Съдът гарантира (решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 19 и определение от 23 ноември 2017 г., Cunha Martins, C‑131/17, непубликувано, EU:C:2017:902, т. 10).

68

Тъй като главното производство се отнася до обхвата на правото на подсъдимия да бъде информиран за обвинението, и по-конкретно за промените в престъпното деяние, което е обвинен, че е извършил, по смисъла на член 6, параграф 4 от Директива 2012/13, следва да се приеме, че това правно положение попада в приложното поле на правото на Съюза.

69

Съгласно член 48, параграф 2 на всеки обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита.

70

В това отношение, както следва от съдебната практика, цитирана в точки 51—53 и 55 от настоящото решение, зачитането на правото на защита по смисъла на тази разпоредба на Хартата изисква в случай на промяна в правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението, обвиняемият да бъде информиран в момент, в който все още разполага с възможност да реагира ефективно преди етапа на съвещанието, за да може да подготви ефикасно защитата си.

71

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване личи, както бе посочено в точки 21 и 27 от настоящото решение, че след изявленията, направени по негова инициатива в съдебното заседание, подсъдимият е бил уведомен за промяната в правната квалификация на деянието, в което е обвинен, и че е имал право да представи доводи в своя защита.

72

От друга страна, предвиденото в член 48, параграф 2 от Хартата право на защита в контекста на правото на информация на обвиняемия не изисква той да може да иска, след започване на съдебното заседание, делото да бъде решено със споразумение в случай на промяна във фактите, на които се основава обвинението, или на промяна в правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението.

73

В това отношение единствено обстоятелството, че що се отнася до възможността да иска делото да бъде решено със споразумение, националното право не предоставя на обвиняемия едни и същи права, в зависимост от това дали промяната се отнася до фактите, на които се основава обвинението, или до правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението, не би могло само по себе си да представлява нарушение на правото на защита по смисъла на член 48, параграф 2 от Хартата, предвид правото на заподозрените лица или на обвиняемите да бъдат информирани относно обвинението.

74

Предвид изложените по-горе съображения, на въпроса следва да се отговори, че член 6, параграф 4 от Директива 2012/13 и член 48 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която в съдебното заседание обвиняемият може да поиска делото да бъде решено със споразумение в случай на промяна във фактите, на които се основава обвинението, но не и в случай на промяна в правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението.

75

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 6, параграф 4 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която в съдебното заседание обвиняемият може да поиска делото да бъде решено със споразумение в случай на промяна във фактите, на които се основава обвинението, но не и в случай на промяна в правната квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинението.