–

за J. Portugal Ramos Vinhos SA, от J. P. de Oliveira Vaz Miranda de Sousa, advogado,

–

за Adega Cooperativa de Borba CRL, от C. de Almeida Carvalho, advogada,

–

за Европейската комисия, от P. Costa de Oliveira и É. Gippini Fournier, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 2008 г., стр. 25).

2

Запитването е представено в рамките на спор между J. Portugal Ramos Vinhos SA и Adega Cooperativa de Borba CRL във връзка с искане за обявяване на недействителност на регистрацията на марката „adegaborba.pt“, на която последното е притежател.

3

Член 2 от Директива 2008/95, озаглавен „Знаци, от които може да се състои марката“, гласи:

„Марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при условие че тези знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.

4

Параграф 1 от член 3 от Директивата, озаглавен „Основания за отказ или недействителност“, гласи:

„Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:

[…]

[…]“.

5

Съгласно член 102, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671):

„Регистрацията на търговска марка, която съдържа или се състои от защитено наименование за произход или защитено географско указание, което не отговаря на спецификацията на съответния продукт, или чието използване попада в обхвата на член 103, параграф 2, и която е свързана с продукт, попадащ в една от изброените в приложение VII, част II категории:

6

Член 223 от Código da Propriedade Industrial (Кодекса на индустриалната собственост, наричан по-нататък „CPI“), озаглавен „Изключения“, има следната редакция:

„1.   Не отговарят на условията по предходния член:

[…]

[…]

3.   По искане на заявителя или на възразяващата страна Instituto Nacional da Propriedade Industrial [(Португалски институт за интелектуална собственост, Португалия)] посочва в удостоверението за регистрация съставните елементи на марката, по отношение на които заявителят няма изключително право върху използването на марката“.

7

През 2012 г. жалбоподателят в главното производство, J. Portugal Ramos Vinhos, подава жалба за отмяна на регистрацията от Adega Cooperativa de Borba на няколко обозначаващи лозаро-винарски продукти национални марки, една от които се състои от словния знак „adegaborba.pt“.

8

Това искане е отхвърлено на първа инстанция от Tribunal da Propriedade Intelectual (Съд по индустриална собственост, Португалия) и във въззивното производство от Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон, Португалия).

9

Тези две юрисдикции приемат, че словният знак „adegaborba.pt“, когато е възприет от производителя от района на Borba (Португалия), както е в случая, не попада в приложното поле на член 223, параграф 1, буква c) от CPI. По-конкретно Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон) счита, че думата „adega“ е отличително понятие в сектора на винопроизводството, обозначаващ вината от производителите, членове на кооператива Adega Cooperativa de Borba.

10

J. Portugal Ramos Vinhos подава жалба срещу решението на Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон) пред запитващата юрисдикция, а именно Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия). Последната юрисдикция уточнява, че висящият пред нея спор се отнася само до словния знак „adegaborba.pt“, чийто отличителен характер следва да бъде установен.

11

Той подчертава, че тази марка е използвана от едно юридическо лице, а именно от Adega Cooperativa de Borba, чието наименование съдържа думата „adega“.

12

Освен това запитващата юрисдикция посочва, че член 223 параграф 1, буква c) от CPI се позовава на обозначения, релевантни за обозначаването на „средството за производство“ на продукта, докато член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95 не се позовава изрично на „средство за производство“, а посочва „други характеристики“ на продуктите, които могат да се разглеждат като описателни за тях.

13

В това отношение запитващата юрисдикция иска да установи дали думата „adega“ („изба“), когато е използвана в областта на лозаро-винарските продукти, трябва да се възприема като чисто описателно понятие, доколкото тя се позовава на средството за производство, или тя се позовава на една от характеристиките на посочените продукти, която се добавя към изрично предвидените от Директива 2008/95.

14

При тези обстоятелства Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли изразът „означения, които могат да послужат в търговската дейност за указване на други характеристики на стоките или на предоставяне на услугите“ съгласно разпоредбата на член [3], параграф 1, буква в) от Директива 2008/95/ЕО, когато се прилага в контекста на преценката за допустимост на заявка за регистрация на знаци или означения, които ще служат за указване на лозаро-винарски продукти, да се тълкува в смисъл, че обхваща позоваването в словните изрази, приети като марка, включващи защитено географско наименование като наименование на произхода на дадено вино, на думата „adega“ като обичайно използван израз за обозначаване на съоръженията и помещенията, в които се произвеждат този вид продукти, в словния израз, приет като марка, когато тази дума („аdega“) вече се съдържа в наименованието на юридическото лице, което иска регистрацията на марката?“.

15

Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че следва да бъде отказана регистрацията на марка, която се състои от словен знак като разглеждания в главното производство, обозначаващ лозаро-винарски продукти и включващ географско наименование, когато този знак съдържа, между другото, дума, която, от една страна, обикновено се използва за обозначаване на съоръженията или помещенията, в които се произвеждат такива продукти, и от друга страна, същевременно е един от словните елементи, от които се състои наименованието на юридическото лице, подало заявка за регистрацията на тази марка.

16

Съдът вече е приел във връзка с Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92), че член 3, параграф 1, буква в) от тази директива, чиято редакция по същество е идентична с тази на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95, преследва цел от общ интерес, която изисква знаците или означенията, описващи категории от стоки или услуги, за които се иска регистрацията, да могат да се използват свободно от всички, включително като колективни марки или в комбинирани или графични марки (решения от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee, C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230, т. 25 и от 6 май 2003 г., Libertel, C‑104/01, EU:C:2003:244, т. 52).

17

Съдът също така е дал тълкуване на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), редакцията на който също така е почти идентична с тази на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95, в смисъл че знаците и означенията, за които се отнася тази разпоредба, следователно са само тези, които при обичайната им употреба от гледна точка на потребителя могат да служат или за пряко обозначаване, или за обозначаване чрез споменаване на една от основните им характеристики на стока или услуга като тези, за които се иска регистрацията (решение от 20 септември 2001 г., Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, EU:C:2001:461, т. 39).

18

Всъщност с използването в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95 на израза „вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или времето на производство на стоките или предоставяне на услугите, или на други характеристики на стоките или услугите“ законодателят на Съюза е посочил, от една страна, че тези думи трябва да се считат за характеристики на стоките или услугите, и от друга страна, е уточнил, че това изброяване не е изчерпателно, поради което всяка друга характеристика на стоките или услугите може също да бъде взета предвид (вж. в този смисъл решения от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 49 и от 10 юли 2014 г., BSH/СХВП, C‑126/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2065, т. 20).

19

В това отношение избраното от законодателя понятие „характеристика“ подчертава обстоятелството, че визираните в посочената разпоредба знаци са само тези, които служат за обозначаване на свойство, лесно разпознаваемо от заинтересования кръг от потребители на стоките или услугите, за които се иска регистрация (вж. в този смисъл решения от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 50 и от 10 юли 2014 г., BSH/СХВП, C‑126/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2065, т. 21).

20

Следователно регистрацията на знак може да бъде отказана на основание член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95 само ако разумно се прецени, че той може действително да бъде разпознат от заинтересования кръг от потребители като описание на някоя от посочените „характеристики“ (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2014 г., BSH/СХВП, C‑126/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2065, т. 22).

21

Както беше потвърдено в съдебното заседание, думата „adega“, разглеждана в главното производство, има две значения на португалски език. Първото съответства на подземно помещение, в което се съхранява, между другото, и вино. Второто препраща към помещения или съоръжения, в които се произвеждат лозаро-винарски продукти като вино.

22

Доколкото в положение като разглежданото в главното производство една дума препраща към мястото на производство на продукт като виното или към съоръжение, в което то се произвежда, по принцип тя представлява означение, което може да послужи за обозначаване на свойство на този продукт, което е лесно разпознаваемо от заинтересования кръг потребители.

23

Всъщност по правило този заинтересован кръг потребители ще възприема думата „adega“ като позоваване на съоръжението, в което се произвежда и съхранява виното, и вследствие на това — като позоваване на свойствата на този продукт, както те правят по отношение на географския произход или на времето на производството на посочения продукт, споменати като примери в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95.

24

Затова дума, обозначаваща такова съоръжение, съставлява характеристика на този продукт и попада в приложното поле на тази разпоредба. Вследствие на това тя трябва да бъде възприемана като описателна за продукта, който обозначава.

25

От това следва, че когато знак, който служи за обозначаване на един продукт, включва два словни елемента, т.е. един описателен елемент и едно географско наименование като „Borba“ в случая, отнасящо се до географския произход на този продукт, което също така е описателно за него, по отношение на знака, съставен от тези два словни елемента, трябва да се приеме, че има описателен характер и като такъв е лишен от отличителен характер.

26

Ако приемем за доказано обстоятелството, че такова географско наименование съставлява защитено наименование за произход по силата на Регламент № 1308/2013, то по никакъв начин не е от естество да постави под съмнение такова тълкуване, тъй като от член 102 от този регламент произтича, че по същество такова наименование не може да бъде регистрирано като търговска марка.

27

Освен това обстоятелството, че понятие, което служи за обозначаване на мястото на производство на даден продукт или на съоръжение, в което се произвежда този продукт, е част от различните словни елементи на наименованието на юридическо лице, е ирелевантно при разглеждането на описателния характер на това понятие с оглед на обстоятелството, че разглеждането се извършва от гледна точка на продукта, за който се иска регистрация, и от гледна точка на възприемането му от заинтересования кръг потребители (вж. в този смисъл решения от 12 февруари 2004 г., Koninklijke KPN Nederland, C‑363/99, EU:C:2004:86, т. 75 и от 12 юли 2012 г., Smart Technologies/СХВП, C‑311/11 P, EU:C:2012:460, т. 24).

28

Видно от всички гореизложени съображения, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95 следва да се тълкува в смисъл, че трябва да се откаже регистрация на марка, съставена от словен знак като разглеждания в главното производство, обозначаващ лозаро-винарски продукти и включващ географско наименование, когато този знак съдържа понятие, което, от една страна, обикновено се използва за обозначаване на съоръженията или помещенията, в които се произвеждат такива продукти, и от друга страна, е един от словните елементи, от които се състои наименованието на юридическото лице, което иска регистрацията на тази марка.

29

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките следва да се тълкува в смисъл, че трябва да се откаже регистрация на марка, съставена от словен знак като разглеждания в главното производство, обозначаващ лозаро-винарски продукти и включващ географско наименование, когато този знак съдържа понятие, което, от една страна, обикновено се използва за обозначаване на съоръженията или помещенията, в които се произвеждат такива продукти, и от друга страна, е един от словните елементи, от които се състои наименованието на юридическото лице, което иска регистрацията на тази марка.