–

за BUAK Bauarbeiter-Urlaubs- u. Abfertigungskasse, от V. Noss, Rechtsanwältin,

–

за австрийското правителство, от A. Ritzberger-Moser, C. Pesendorfer и J. Schmoll, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и A. Kasalická, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от M. Wilderspin и M. Heller, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на производство, образувано по искане на BUAK Bauarbeiter-Urlaubs- u. Abfertigungskasse (Фонд „Възнаграждения за платен отпуск и обезщетения при прекратяване на трудовите правоотношения на строителните работници“, Австрия) (наричан по-нататък „BUAK“) за издаване на удостоверение по член 53 от Регламент № 1215/2012 за целите на изпълнението на влязло в сила съдебно решение, постановено неприсъствено срещу Gradbeništvo Korana d.o.o (наричано по-нататък „Korana“), установено в Словения.

3

Съображения 6, 10 и 26 от Регламент № 1215/2012 гласят:

[…]

[…]

4

Член 1 от този регламент се съдържа в глава I от него, озаглавена „Приложно поле и определения“. Той предвижда:

„1.   Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито [дела за] отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii).

2.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

[…]

[…]“.

5

Съгласно член 37, параграф 1 от посочения регламент, включен в раздел 1 („Признаване“) от глава III („Признаване и изпълнение“) от същия регламент:

„Когато страна по дело иска да се позове в държава членка на решение, постановено в друга държава членка, тя представя:

6

Член 39 от Регламент № 1215/2012 се намира в раздел 2 от глава III, озаглавен „Изпълнение“, и предвижда:

„Съдебно решение, постановено в държава членка, което подлежи на изпълнение в тази държава членка, е изпълняемо в другите държави членки, без да се изисква декларация за изпълняемост“.

7

Член 42 от този регламент също се намира в раздел 2 и параграф 1 от него предвижда:

„За целите на изпълнението в държава членка на съдебно решение, постановено в друга държава членка, молителят представя на компетентния орган по изпълнение на решението:

8

Член 43, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„Когато се търси изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, издаденото съгласно член 53 удостоверение се връчва на лицето, срещу което се иска изпълнението, преди първата изпълнителна мярка. Към удостоверението се прилага съдебното решение, ако то не е било вече връчено на въпросното лице“.

9

Съгласно член 53 от същия регламент, който се намира в раздел 4, озаглавен „Общи разпоредби“, от глава III от този регламент:

„По искане на заинтересована страна съдът по произход издава удостоверение посредством формуляра, установен в приложение I“.

10

Глава IV от Bauarbeiter-Urlaubs- und Abfertigungsgesetz 1972 (Закон за възнагражденията за платен отпуск и обезщетенията при прекратяване на трудовите правоотношения на строителните работници от 1972 г.) (BGBl. 414/1972), в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство (наричан по-нататък „BUAG“), е озаглавена „Организация на Фонд „Възнаграждения за платен отпуск и обезщетения при прекратяване на трудовите правоотношения на строителните работници“ и в нея се съдържат членове 14—21b от BUAG. Член 14 от BUAG гласи:

„1.   [BUAK] събира средствата за удовлетворяване на вземанията по този закон и изпълнява свързаните с това дейности. […]

2.   [BUAK] е юридическо лице на публичното право […]“.

11

Съгласно член 21, параграф 1 от BUAG:

„Средствата за изплащаните от [BUAK] възнаграждения за платен отпуск и административните разходи се покриват с надбавки към трудовите възнаграждения. Размерът на тези надбавки се определя по искане на компетентните синдикални организации и организации на работодателите, които имат право да сключват колективни трудови договори, с наредба на федералния министър на труда и социалните въпроси“.

12

Член 21a от BUAG е озаглавен „Внасяне на надбавките“ и параграф 1 от него предвижда:

„Работодателят заплаща […] за всеки работник надбавките, определени съгласно член 21 […]“.

13

В глава V от BUAG, озаглавена „Процесуални разпоредби“, се намират членове 22—29а. Член 22 от BUAG е озаглавен „Задължение за деклариране; изчисляване на размера на надбавките“ и предвижда:

„1.   Работодател, който наема работници по смисъла на член 1, параграф 1, трябва при започване на дейност по членове 1—3 да декларира работниците пред [BUAK] в срок от две седмици, като представи всички данни относно съответните трудови възнаграждения, за да бъде изчислен размерът на надбавките […]

[…]

5.   [BUAK] изчислява размера на надбавките, дължими за съответния период, като се основава на декларираните от работодателя данни или, ако при извършена от [BUAK] проверка (член 23d) е установено друго, на установените при проверката данни. В случай на неизпълнение на задължението за деклариране [BUAK] може да изчисли размера на дължимите от работодателя надбавки въз основа на последните декларирани данни или на установените от самия него данни.

[…]“.

14

Членове 23, 23a и 23b от BUAG уреждат правомощията за проверка, с които разполага BUAK, за да събира необходимите данни за изчисляване на надбавките, както и задължението на работодателя да му предоставя цялата информация, необходима за изпълнение на задачата му.

15

Съгласно член 25 от BUAG, озаглавен „Плащане на надбавките“:

„1.   [BUAK] уведомява работодателя за дължимата от него сума, която е изчислена въз основа на декларираните от него данни или на установеното съгласно член 22, параграф 5 и представлява сбор от надбавките, дължими за наетите работници през съответния период. […]

[…]

2.   Ако работодателят не изпълни задължението си да плати дължимата сума […] в определения срок или размер, [BUAK] отправя до него покана да плати дължимото в срок от две седмици. […]

3.   Ако работодателят не изпълни тази покана или я изпълни само частично, [BUAK] изготвя справка за дължимите суми с оглед на събирането на неплатените в срок суми. […] Справката за дължимите суми е изпълнително основание по смисъла на член 1 от Кодекса на изпълнението [Exekutionsordnung].

[…]

5.   Работодателят може да обжалва по административен ред справката за дължимите суми по параграф 3 пред териториално компетентния административен орган. Този орган се произнася с решение по основанието и размера на вземането.

[…]“.

16

Глава VIb от BUAG е озаглавена „Специални разпоредби относно отпуските в случай на командироване“ и съдържа членове 33d—33i от BUAG. Член 33d от BUAG е озаглавен „Приложно поле“ и параграф 1 от него предвижда:

„Разпоредбите на тази глава уреждат наемането на работници по смисъла на глава I в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава

Предприятието ползвател със седалище извън Австрия се разглежда за целите на членове 23, 23а и 33g като работодател на предоставените на разположение работници, които са командировани в Австрия с цел извършване на трудова дейност.

[…]“.

17

Съгласно член 33e от BUAG, озаглавен „Право на отпуск“:

„Освен ако приложимото за трудовото правоотношение право не предвижда друго, работникът по смисъла на член 33d задължително има право през периода на командироване в Австрия на платен отпуск в съответствие с глава II“.

18

Съгласно член 33f от BUAG, озаглавен „Възнаграждение за платен отпуск“:

„1.   По време на отпуск работникът има право да получава възнаграждение за платен отпуск […]. Освен ако по-долу не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на глава II.

2.   Вземането за възнаграждение за платен отпуск е в размер на възнаграждението, за което работодателят плаща надбавките, определени съгласно член 21. Длъжник по това вземане е [BUAK]. […]

3.   Ако ползва отпуск по време на командироването, работникът трябва да предяви вземането си по параграф 2 пред [BUAK], като представи доказателство, че е получил разрешение за отпуск за съответния период. […] Възнаграждението за платен отпуск се изплаща пряко на работника. […]“.

19

Член 33g от BUAG е озаглавен „Задължение за деклариране“ и параграф 1 от него предвижда:

„Работодател, който наема работници по смисъла на член 33d, има към [BUAK] задължението за деклариране по член 22. […]“.

20

Съгласно член 33h от BUAG, озаглавен „Плащане на надбавките“:

„[…]

2.   Ако работодателят не изпълнява задължението си да плаща надбавките, [BUAK] следва да предяви вземанията за неплатените надбавки по съдебен ред. [BUAK] може да вземе всички необходими и целесъобразни мерки за събиране на дължимите надбавки.

[…]

2b.   Ако в резултат на неизпълнение на задължението за деклариране [BUAK] е изчислил размера на дължимите надбавки въз основа на собствените си проверки съгласно член 22, параграф 5, второ изречение, работодателят дължи така изчислените надбавки.

[…]“.

21

BUAK, чието седалище е във Виена (Австрия), e юридическо лице на публичното право, което има за задача да събира средствата, необходими за изплащане на възнагражденията и обезщетенията по BUAG. Той по-специално отговаря за управлението и изплащането на възнагражденията за платен отпуск на работниците от строителния сектор.

22

Korana, дружество по словенското право, командирова работници в Австрия за извършване на строителни дейности.

23

На 18 октомври 2016 г. BUAK предявява пред Arbeits- und Sozialgericht Wien (Съд по трудови и осигурителни спорове Виена, Австрия) иск за осъждането на Korana да плати 38477,50 EUR, заедно с лихвите и съдебните разноски, като тази сума съответства на надбавките съгласно глава VIb от BUAG, дължими от това дружество за дните, отработени от работниците, командировани от него в Австрия в периода от февруари 2016 г. до юни 2016 г.

24

В подкрепа на иска си BUAK твърди, че в качеството на фонд за изплащане на възнаграждения за платен отпуск, по силата на разпоредбите на BUAG той е оправомощен да изисква от съответния работодател да заплати надбавка, която се състои по-специално от възнаграждението за платен отпуск и административните разходи и се изчислява за всеки ден, в който даден работник от строителния сектор работи в Австрия, съгласно установен в закона метод за изчисление.

25

С решение от 28 април 2017 г., постановено неприсъствено поради неявяването на Korana по делото, посоченият съд уважава изцяло предявения от BUAK иск. Това решение е връчено на Korana на 21 юни 2017 г. и е придобило сила на пресъдено нещо, след като последното дружество не е упражнило никакво правно средство за защита. Изглежда, че в хода на производството, по което е постановено това съдебно решение, съдът не е проверил дали е компетентен съгласно Регламент № 1215/2012.

26

На 31 юли 2017 г. с оглед на изпълнението на това съдебно решение BUAK подава до същия съд молба за издаване на удостоверението по член 53 от посочения регламент.

27

Запитващата юрисдикция отбелязва, че за издаването на такова удостоверение съгласно член 53 от Регламент № 1215/2012 е необходимо производството, в което е постановено решението от 28 април 2017 г., да е по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от посочения регламент, а това не личи ясно от обстоятелствата по главното производство.

28

В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че за разлика от чисто вътрешните положения, при които BUAK има право по силата на член 25, параграф 3 от BUAG сам да издава справка за дължимите суми във връзка с подлежащите на заплащане надбавки, която е изпълнително основание и може да обоснове образуването на производство за принудително изпълнение, той не разполага със същото правомощие по отношение на просрочените задължения във връзка с командировани работници, чиято обичайна месторабота не е в Австрия, тъй като е длъжен да сезира Arbeits- und Sozialgericht Wien (Съд по трудови и осигурителни спорове Виена), за да удовлетвори вземането си за посочените надбавки.

29

Запитващата юрисдикция посочва още, че определени обстоятелства по производството, в което е постановено съдебното решение от 28 април 2017 г., биха могли да му придадат публичноправен характер.

30

В тази насока запитващата юрисдикция изтъква, че при предявяването на иск за събиране на вземане за надбавки във връзка с възнаграждения за платен отпуск, работникът не предявява пряко правата си, а искът се предявява срещу работодателя с цел събиране на вземанията за надбавки, чийто размер, определен с наредба на компетентния федерален министър, покрива и административните разходи на BUAK. Освен това извън правомощията за проверка, с които BUAK разполага в случай на неизпълнение от работодателя на задължението за предоставяне на информация, този фонд би могъл също така да сключва споразумения с други социалноосигурителни структури.

31

Запитващата юрисдикция уточнява, че в случай на неизпълнение от работодателя на задължението за предоставяне на информация BUAK има право съгласно член 33h, параграф 2b от BUAG да изчисли размера на дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки. В такъв случай правомощията на съда, сезиран с иск за събиране на вземането за надбавки във връзка с възнаграждения за платен отпуск, се свеждат само до проверка на условията за прилагане на тази разпоредба, без въобще да се проверява основанието на посоченото вземане.

32

При тези обстоятелства Arbeits- und Sozialgericht Wien (Съд по трудови и осигурителни спорове Виена) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:

33

В писменото си становище Европейската комисия иска от Съда да се произнесе по въпроса дали в производство за издаване на удостоверение съгласно член 53 от Регламент № 1215/2012 съдът упражнява правораздавателна функция по смисъла на член 267 ДФЕС.

34

В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че макар член 267 ДФЕС да не подчинява сезирането на Съда на състезателния характер на производството, в рамките на което националният съд отправя преюдициален въпрос, националните юрисдикции могат да сезират Съда само ако пред тях има висящ спор и ако се произнасят в производство, което приключва с правораздавателен акт (решение от 16 юни 2016 г., Pebros Servizi, C‑511/14, EU:C:2016:448, т. 24 и цитираната съдебна практика).

35

Съдът също така е постановил, че изразът „да бъде постановено нейното решение“ по смисъла на член 267, параграф 2 ДФЕС обхваща всички процесуални действия, подготвящи решението на запитващата юрисдикция, и поради това трябва да се тълкува широко, за да се избегне възможността някои процесуални въпроси да се приемат за недопустими и Съдът да не може да се произнесе по тях и да не може да тълкува всички процесуални разпоредби на правото на Съюза, които запитващата юрисдикция е длъжна да приложи (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., Pebros Servizi, C‑511/14, EU:C:2016:448, т. 28 и цитираната съдебна практика).

36

Установеният с Регламент № 1215/2012 режим се основава на премахването на екзекватурата, което означава, че не се упражнява никакъв контрол от компетентния съд на сезираната държава членка, като единствено лицето, срещу което е насочено изпълнението, може да се противопостави на признаването или изпълнението на отнасящо се до него решение. Съгласно разпоредбите на член 37 във връзка с член 42 от този регламент за целите на признаването и изпълнението в една държава членка на решение, постановено в друга държава членка, молителят трябва да представи само препис от съответното решение заедно с удостоверението, издадено съгласно член 53 от посочения регламент от съда по произход. Това удостоверение се връчва на лицето, срещу което се иска изпълнението, преди първата изпълнителна мярка в съответствие с член 43, параграф 1 от същия регламент.

37

Както отбелязва генералният адвокат в точка 44 от заключението си, това удостоверение е от решаващо значение за прилагането на принципа на пряко изпълнение на съдебните решения, постановени в държавите членки.

38

Тези функции на посоченото удостоверение в рамките на режима по Регламент № 1215/2012 дават основание — по-специално в случай като този по главното производство, в който съдът, постановил подлежащото на изпълнение решение, не се е произнесъл при постановяването му по приложимостта на Регламент № 1215/2012 — на етапа на издаване на удостоверението съдът да провери дали спорът попада в приложното поле на посочения регламент.

39

В такава хипотеза, както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 52 от заключението си, когато посоченият съд проверява дали е компетентен да издаде удостоверението по член 53 от Регламент № 1215/2012, действията му се явяват продължение на предходното съдебно производство, като се гарантира пълната ефективност на последното, тъй като при липса на удостоверение решението не може свободно да се движи в европейското съдебно пространство. Подобен извод съответства на необходимостта да се гарантира бързото изпълнение на съдебните решения, като същевременно се запазва правната сигурност, на която се основава взаимното доверие в правораздаването в рамките на Съюза.

40

Освен това съгласно логиката на Регламент № 1215/2012 удостоверението се издава от съда, който най-добре познава спора и с оглед на съществото му е в най-добра позиция, за да потвърди, че решението е изпълняемо. Така с издаването на такова удостоверение съдът по произход имплицитно потвърждава, че неприсъственото решение, което трябва да бъде признато и изпълнено в друга държава членка, попада в приложното поле на този регламент, тъй като удостоверението по член 53 от него може да бъде издадено само ако е изпълнено това условие.

41

Следователно при обстоятелства като тези в главното производство производството за издаване на удостоверение по член 53 от Регламент № 1215/2012 има правораздавателен характер, поради което националният съд, сезиран в такова производство, може да отправи до Съда преюдициален въпрос.

42

Поради това преюдициалното запитване по настоящото дело е допустимо.

43

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на този регламент попада иск, предявен с цел събиране на вземане за надбавки във връзка с възнаграждения за платен отпуск, което юридическо лице на публичното право има срещу работодател в случай на командироване в държава членка на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, или на предоставяне на работници на разположение в тази държава, или срещу работодател със седалище извън посочената държава членка в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава.

44

Най-напред и с оглед на факта, че преюдициалният въпрос се отнася до член 1 от Регламент № 1215/2012 в неговата цялост, следва, на първо място, да се провери дали съдебно решение като постановеното на 28 април 2017 г. от запитващата юрисдикция по иска на BUAK, за чието изпълнение последният иска да бъде издадено удостоверението по член 53 от този регламент, е постановено по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от този регламент, и при утвърдителен отговор, на второ място, да се изследва дали за такова съдебно решение се прилага изключението по член 1, параграф 2, буква в) от същия регламент, отнасящо се до социалната сигурност.

45

Следва също така да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, тъй като Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на последния регламент важи и за Регламент № 1215/2012, когато разпоредбите на тези два акта от правото на Съюза могат да се квалифицират като еквивалентни (решение от 15 ноември 2018 г., Hellenische Republik, C‑308/17, EU:C:2018:911, т. 31 и цитираната съдебна практика).

46

Съгласно постоянната практика на Съда, за да се гарантират в границите на възможното равни и еднакви права и задължения, произтичащи от Регламент № 1215/2012 за държавите членки и за заинтересованите лица, понятието „граждански и търговски дела“, употребено в член 1, параграф 1 от този регламент, не следва да бъде тълкувано като обикновено препращане към вътрешното право на държава членка. Това понятие трябва да се разглежда като самостоятелно понятие, което следва да се тълкува, от една страна, в зависимост от целите и системата на същия регламент и от друга страна, в зависимост от основните принципи, които произтичат от всички национални правни системи (решение от 9 март 2017 г., Pula Parking, C‑551/15, EU:C:2017:193, т. 33 и цитираната съдебна практика).

47

Освен това необходимостта да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар, както и, в интерес на хармоничното упражняване на правосъдието, да се избегне в държавите членки да се постановяват противоречиви съдебни решения, изисква понятието „граждански и търговски дела“ да се тълкува широко (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., German Graphics Graphische Maschinen, C‑292/08, EU:C:2009:544, т. 22 и 23).

48

За да се определи дали дадена област попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012, следва да се установи какво е правоотношението между страните по спора и да се разгледат основанието и условията за предявяване на иска (вж. в този смисъл решения от 11 април 2013 г., Sapir и др., C‑645/11, EU:C:2013:228, т. 32 и 34 и от 12 септември 2013 г., Sunico и др., C‑49/12, EU:C:2013:545, т. 35).

49

Както Съдът многократно е посочвал, макар и някои спорове между органи на публичната власт и частноправни субекти да могат да бъдат обхванати от приложното поле на Регламент № 1215/2012, това не се отнася за случаите, когато действията на органа на публична власт са свързани с упражняването на публична власт (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2013 г., Sunico и др., C‑49/12, EU:C:2013:545, т. 34 и цитираната съдебна практика). Всъщност проявлението на правомощия на публична власт от една от страните по спора, поради това че последната упражнява власт, простираща се отвъд правните норми, приложими към правоотношенията между частни лица, изключва такъв спор от гражданските и търговски дела по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 (вж. по аналогия решение от 23 октомври 2014 г., flyLAL-Lithuanian Airlines, C‑302/13, EU:C:2014:2319, т. 31).

50

В случая следва да се отбележи най-напред, че с оглед на съдебната практика, посочена в предходната точка, самото качество на BUAK на юридическо лице на публичното право няма отражение върху естеството на правоотношенията между него и Korana.

51

Що се отнася, на първо място, до правното основание на иска, по който е постановено съдебното решение, за чието изпълнение BUAK е поискал издаването на удостоверението по член 53 от Регламент № 1215/2012, от акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно член 21 от BUAG изплащаните от BUAK възнаграждения за платен отпуск се финансират от надбавки върху трудовите възнаграждения, които работодателят е длъжен да плаща. Макар размерът на тези надбавки да се определя с наредба на федералния министър на труда и социалните въпроси, видно от становището на BUAK, както и от това на австрийското правителство, с тази наредба се определя само редът за изчисляване на тези надбавки, като за основа служи определеното в съответния колективен трудов договор трудово възнаграждение.

52

В допълнение, съгласно член 33f, параграф 2 от BUAG вземането за възнаграждения за платен отпуск, по което BUAK е длъжник спрямо командированите работници, е в размер на възнаграждението, за което работодателят плаща определените надбавки.

53

Освен това самата запитваща юрисдикция уточнява, че посоченото възнаграждение, което се финансира от надбавките, чието заплащане се иска в случая, е част от трудовото възнаграждение, дължимо от работодателя съгласно трудовия договор за положения от работника труд.

54

Ето защо, доколкото задължението на работодателя да плати надбавките е неразривно свързано с правата — от гражданскоправно естество — на работниците да получат възнаграждение за платен отпуск, анализът на основанието на иска, по който е постановено съдебното решение от 28 април 2017 г., съгласно посочената в точка 48 от настоящото решение съдебна практика не възпрепятства извода, че вземането на BUAK, а оттам и искът за неговото удовлетворяване също са от гражданскоправно естество.

55

Що се отнася, на второ място, до реда и условията за предявяване на иска, по който е постановено посоченото съдебно решение, съгласно разпоредбите на BUAG, за разлика от чисто вътрешните положения, в които BUAK може сам да изготви справка за дължимите суми, която е изпълнително основание, в случаите на просрочени задължения във връзка с командировани работници, чиято обичайна месторабота не е в Австрия, BUAK следва да предяви вземанията за неплатените надбавки по съдебен ред.

56

Освен това, когато в резултат на неизпълнение на задължението за предоставяне на информация BUAK е изчислил размера на надбавките въз основа на собствените си проверки съгласно член 22, параграф 5 от BUAG, „работодателят дължи така изчислените надбавки“, както е предвидено в член 33h, параграф 2b от BUAG.

57

Що се отнася до обхвата на контрола, упражняван от съда при предявяване на иск с цел събиране на вземане, състоящо се от надбавките във връзка с възнаграждения за платен отпуск, чийто размер BUAK сам е изчислил въз основа на собствените си проверки, запитващата юрисдикция посочва, че това изчисление има конститутивно действие, като правомощията на този фонд го отличават от частноправните субекти. От това запитващата юрисдикция заключава, че предвид текста му член 33h, параграф 2b от BUAG може да се тълкува в смисъл, че по отношение на просрочените задължения във връзка с командировани работници, чиято обичайна месторабота не е в Австрия, правомощията на съда се ограничават само до проверка дали са налице условията за прилагането на тази разпоредба, поради което, ако посочените условия са изпълнени, съдът не може да провери по същество основанието и размера на предявеното от BUAK вземане.

58

Това тълкуване на националната правна уредба е оспорено както от BUAK, така и от австрийското правителство, които твърдят, че в производството за събиране на вземане за надбавки във връзка с възнаграждения за платен отпуск на командированите работници австрийският съд упражнява пълен съдебен контрол върху всички елементи на иска.

59

В това отношение трябва да се припомни, че в рамките на производство, образувано на основание член 267 ДФЕС, Съдът не следва да се произнася по тълкуването на националните разпоредби, тъй като единствено националните съдилища са компетентни да дават такова тълкуване (решение от 27 октомври 2009 г., ČEZ, C‑115/08, EU:C:2009:660, т. 57 и цитираната съдебна практика).

60

Следователно, доколкото член 33h, параграф 2b от BUAG поставя BUAK в правно положение, при което се дерогират общите правни норми относно реда и условията за предявяване на осъдителен иск, като се предоставя конститутивно действие на констатацията на този фонд относно предявеното вземане и съгласно запитващата юрисдикция, се изключва възможността сезираният с такъв иск съд да провери достоверността на данните, въз основа на които е направена констатацията, то се налага изводът, че в тази хипотеза посоченият фонд упражнява предоставени със закон типично публичноправни правомощия.

61

Ако това е така в спора по главното производство — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да установи, в този особен контекст ролята на BUAK не би могло да се охарактеризира просто като ролята на юридическо лице на публичното право, чиято задача е да събира необходимите средства за плащане на възнагражденията и обезщетенията по BUAG. Всъщност в такъв случай би трябвало да се приеме, че BUAK упражнява правомощия на публична власт в рамките на спор като този, по който е постановено съдебното решение от 28 април 2017 г., което би имало сериозни последици за реда за провеждане на това производство, а оттам и за самото му естество, така че посоченото дело няма да попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“, а вследствие на това няма да попада и в приложното поле на Регламент № 1215/2012.

62

Що се отнася до другите изтъкнати от запитващата юрисдикция правомощия, с които конкретно разполага BUAK, като събирането от него на суми за покриване на административните разходи в размер от 1 % до 2 % от надбавките или възможността му да сключва споразумения с други социалноосигурителни структури, първото изглежда маловажно, а второто — предвид поясненията в това отношение, дадени от австрийското правителство в съдебното заседание — явно се основава на сключването на частноправни договори, поради което тези правомощия не биха могли да доведат до това производството, по което е постановено съдебно решение като това по главното производство, да не попада в обхвата на понятието за граждански и търговски дела по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.

63

Що се отнася до правомощията на BUAK за извършване на проверки в случай на неизпълнение от работодателя на задължението му за предоставяне на информация, следва да се констатира, че те самите също не могат да придадат публичноправен характер на производство като това, по което е постановено съдебното решение от 28 април 2017 г.

64

Всъщност посочените в предходните две точки правомощия ни най-малко не се отразяват на качеството, в което действа BUAK в рамките на производство като главното, и не променят естеството му, нито определят реда за провеждането му.

65

Съгласно член 1, параграф 2, буква в) от Регламент № 1215/2012 последният не се прилага за социалната сигурност.

66

Изключените от приложното поле на посочения регламент области, уредени в член 1, параграф 2 от него, са изключения, които трябва да бъдат тълкувани стриктно.

67

На понятието „социална сигурност“ се дава самостоятелно определение с оглед на съдържанието на това понятие в правото на Съюза. Поради това, както следва от практиката на Съда, обхватът му съответства на приложното поле на Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12) (вж. по аналогия, що се отнася до Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), решение от 14 ноември 2002 г., Baten, C‑271/00, EU:C:2002:656, т. 45).

68

Освен това дадено обезщетение може да се счита за социалноосигурително, доколкото се отпуска на получателите в предвидените от закона случаи и без каквато и да било индивидуална и дискреционна преценка на нуждите на лицето и доколкото е свързано с някой от рисковете, изрично изброени в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (вж. по аналогия решение от 19 септември 2013 г., Hliddal и Bornand, C‑216/12 и C‑217/12, EU:C:2013:568, т. 48 и цитираната съдебна практика).

69

В случая, както следва от акта за преюдициално запитване, вземането за надбавки във връзка с възнаграждения за платен отпуск е в размер на възнаграждението, за което работодателят плаща надбавките. Следователно съгласно предоставените от запитващата юрисдикция данни работодателят следва да заплаща това възнаграждение за платен отпуск на основание положения от командирования работник труд, макар сумата да се изплаща посредством BUAK.

70

Поради това такова възнаграждение не попада в обхвата на понятието „социална сигурност“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Регламент № 1215/2012.

71

С оглед на всички изложени по-горе съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че иск, предявен с цел събиране на вземане за надбавки във връзка с възнаграждения за платен отпуск, което юридическо лице на публичното право има срещу работодател в случай на командироване в държава членка на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, или на предоставяне на работници на разположение в тази държава, или срещу работодател със седалище извън посочената държава членка в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, попада в приложното поле на този регламент, стига редът и условията за предявяване на такъв иск да не дерогират общите правни норми, и по-специално да не изключват възможността сезираният съд да провери достоверността на данните, въз основа на които е установено вземането — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да установи.

72

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че иск, предявен с цел събиране на вземане за надбавки във връзка с възнаграждения за платен отпуск, което юридическо лице на публичното право има срещу работодател в случай на командироване в държава членка на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, или на предоставяне на работници на разположение в тази държава, или срещу работодател със седалище извън посочената държава членка в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, попада в приложното поле на този регламент, стига редът и условията за предявяване на такъв иск да не дерогират общите правни норми, и по-специално да не изключват възможността сезираният съд да провери достоверността на данните, въз основа на които е установено вземането — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да установи.