–

за Sanidel SA, от H. Deckers, адвокат,

–

за германското правителство, от T. Henze, M. Hellmann и E. Lankenau, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Garofoli, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от J. Hottiaux и L. Malferrari, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (OВ L 382, 1986 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 176).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Zako SPRL и Sanidel SA относно плащането на обезщетения и комисиони вследствие на прекратяването на споразумението между тези две дружества.

3

Второ и трето съображение от Директива 86/653 гласят:

„[К]ато има предвид, че различията в националните правни системи, отнасящи се до търговското представителство, значително засягат условията за конкуренция и упражняването на тази дейност в рамките на [Европейския съюз] и са в ущърб както на закрилата, предоставена на търговските представители по отношение на техните принципали, така и на сигурността на търговските сделки; като има предвид, освен това, че тези различия са такива, че значително възпрепятстват сключването и функционирането на договорите за търговско представителство, когато принципалът и търговските представители са установени в различни държави членки;

като има предвид, че търговията със стоки между държавите членки трябва да се извършва при условия, които са сходни на тези на единния пазар, и това поражда необходимост от сближаване на правните системи на държавите членки до степента, необходима за доброто функциониране на Общия пазар; като има предвид, в това отношение, че стълкновителните норми не отстраняват в областта на търговското представителство противоречията, посочени по-горе, нито пък това би станало, ако те се уеднаквят, и съответно предлаганата координация е необходима, независимо от съществуването на тези норми“.

4

Член 1 от тази директива предвижда:

„1.   Мерките за хармонизация, предвидени в настоящата директива, се прилагат по отношение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, регулиращи отношенията между търговските представители и техните принципали.

2.   За целите на настоящата директива „търговски представител“ означава самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано по-долу „принципал“, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал.

3.   Търговски представител се тълкува по смисъла на настоящата директива като такъв, който не може да бъде по-специално:

5

Член 2 от посочената директива гласи:

„1.   Настоящата директива не се прилага по отношение на:

2.   Всяка от държавите членки има правото да постанови, че Директивата не се прилага за онези лица, чиито дейности като търговски представители се считат за вторични от правото на тази държава членка“.

6

Съгласно член 3 от същата директива:

„1.   При осъществяването на своите дейности даден търговски представител трябва да следи за интересите на своя принципал и да действа почтено и добросъвестно.

2.   По-специално, даден търговски представител трябва:

7

Директива 86/653 е транспонирана в белгийското право с Loi du 13 avril 1995, relative aux contrats d’agence commerciale (Закон от 13 април 1995 г. за търговското представителство) (Moniteur belge от 2 юни 1995 г., стр. 15621, наричан по-нататък „Законът от 1995 г.“). Законът от 1995 г., в сила през процесния период, определя в член 1 договора за търговско представителство по следния начин:

„Договорът за търговско представителство е договор, по силата на който една от страните, търговски представител, е трайно упълномощена — срещу заплащане на възнаграждение от другата страна, принципал, без да бъде подчинена на последния — да договаря и евентуално да сключва сделки от името и за сметка на принципала. Търговският представител организира дейността си по свое усмотрение и разполага свободно със своето време“.

8

Член 26 от Закона от 1995 г. предвижда:

„Исковете във връзка с договора за представителство се погасяват по давност с изтичането на една година от прекратяването му или, ако не е изминала една година от прекратяването му, с изтичането на пет години от настъпване на основанието за предявяване на иска“.

9

От края на 2007 г. Zako, занимаващо се с покупка и продажба на мебели, машини, съоръжения, компютърно оборудване и домакински електроуреди, е обвързано с устно споразумение със Sanidel, което търгува със санитарно и кухненско обзавеждане. Оттогава управителят на Zako отговаря за свързаната с кухненското обзавеждане дейност на Sanidel.

10

На 30 октомври 2012 г. Sanidel уведомява Zako, че прекратява това споразумение без предизвестие и без обезщетение.

11

Zako отправя покана до Sanidel да му изплати обезщетение за неспазено предизвестие, обезщетение за създадена клиентела, суми по две фактури и комисиони на основание на Закона от 1995 г. Sanidel отказва да извърши въпросните плащания, като твърди, че свързвалото го със Zako договорно отношение не произтича от договор за търговско представителство, а от договор за изработка.

12

Управителят на Zako предявява пред Tribunal du travail de Marche-en-Famenne (Трудов съд Марш-ан-Фамен, Белгия) иск срещу Sanidel за изплащане на обезщетения и дължими комисиони. С решение от 21 февруари 2014 г. този съд обявява иска за допустим, но неоснователен, по съображение че споразумението между страните не може да се квалифицира като „договор за търговец-консултант“, а следва да се квалифицира като „договор за изработка“. Това решение е потвърдено с решение на Cour du travail de Liège (Апелативен трудов съд Лиеж, Белгия) от 9 септември 2015 г.

13

Тогава Zako сезира запитващата юрисдикция, този път позовавайки се в подкрепа на своя иск на съществуването на договор за изработка. Пред тази юрисдикция Sanidel поддържа от своя страна, че споразумението между страните трябва да се квалифицира като „договор за търговско представителство“ и съответно че искът е недопустим, тъй като е предявен след изтичането на предвидения в националното право едногодишен срок.

14

Запитващата юрисдикция има съмнения относно квалификацията на процесното споразумение. Тя посочва, че Zako е извършвало следните различни задачи за сметка на Sanidel: избор на продукти и доставчици, избор на търговската политика, срещи с клиенти, изработване на проекти на кухни, изготвяне на ценови оферти, ценово договаряне, подписване на поръчки, измервания на място, уреждане на спорове, управление на персонала на отдела (секретари, продавачи и монтажници), създаване и управление на интернет сайта за онлайн продажби, развитие на продажбите на препродавачи и строителни и други предприемачи, както и договаряне и сключване на договори за подизпълнение за сметка на Sanidel. Zako получавало твърда месечна сума от 5500 EUR, обезщетения за пътните разходи и годишна комисиона, чийто размер в процесния период варира от 5197,53 EUR до 30574,19 EUR. Представителят на Zako имал постоянно работно място с пряка телефонна линия и собствен електронен адрес в помещенията на Sanidel. Безспорно било, че този представител изпълнява своите задачи напълно самостоятелно.

15

Запитващата юрисдикция подчертава обаче, че сделките са били договаряни, а договорите — сключвани, единствено в предприятието на Sanidel. Освен това тази юрисдикция отбелязва, че Zako е било натоварено със задачи, различни от договарянето на сделки и сключването на договори за сметка на Sanidel, а именно управление на персонала на отдела за кухненско обзавеждане, отношения с доставчиците и предприемачите, а не само с клиентите, както и изготвяне на проекти за кухни и съответните ценови оферти и чертежи с размери, а не само на заявки за поръчки.

16

В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че задачите, които са свързани с дейността по договаряне на продажба или покупка на стоки за принципала и по договаряне и сключване на такива сделки от името и за сметка на принципала, от една страна, и задачите, които не са свързани с тази дейност, от друга страна, са имали еднакво значение. Тя посочва, че възнагражденията и комисионите, получавани от Zako, са били изчислявани общо за всички тези престации, без да се прави разлика между двата вида дейност.

17

При тези условия Tribunal de commerce de Liège (Търговски съд Лиеж, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

18

Запитващата юрисдикция се пита как следва да квалифицира процесното споразумение съгласно националното право, и в частност в обхвата на кое понятие по смисъла на това право попада то — в обхвата на понятието „договор за търговско представителство“ или в обхвата на понятието „договор за изработка“.

19

В това отношение единствено запитващата юрисдикция може да даде тази квалификация в зависимост от фактическите и правните обстоятелства по главното производство. Това не променя факта, че Съдът е компетентен да тълкува съответните разпоредби на Директива 86/653, в случая член 1, параграф 2 от нея, и да даде на тази юрисдикция полезни насоки, за да може тя да квалифицира въпросното споразумение от гледна точка на настоящата директива.

20

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 1, параграф 2 от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че ако лице, което е трайно упълномощено да договаря продажбата или покупката на стоки за друго лице или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на последното, упражнява дейността си от предприятието му, това обстоятелство е пречка то да бъде квалифицирано като „търговски представител“ по смисъла на тази разпоредба.

21

В това отношение член 1, параграф 2 от Директива 86/653 определя за нейните цели търговския представител като „самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано по-долу „принципал“, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал“.

22

На първо място, следва да се отбележи, по примера на всички страни и заинтересовани лица, представили становища пред Съда, че нито тази, нито която и да е друга разпоредба от въпросната директива изрично обвързва квалификацията „търговски представител“ с условието съответното лице да упражнява стопанската си дейност извън помещенията на предприятието на принципала.

23

Всъщност член 1, параграф 2 от Директива 86/653 определя три условия като необходими и достатъчни, за да може дадено лице да бъде квалифицирано като „търговски представител“. Първо, това лице трябва да има качеството на самостоятелно зает посредник. Второ, то трябва да се намира в трайни договорни отношения с принципала. Трето, трябва да упражнява дейност, състояща се в договаряне на продажбата или покупката на стоки за принципала или в договаряне и сключване на такива сделки от името и за сметка на последния.

24

В този смисъл е достатъчно дадено лице да отговаря на тези три условия, за да може да бъде квалифицирано като „търговски представител“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, независимо от начина, по който то упражнява дейността си, и стига да не попада в обхвата на изключенията, предвидени в член 1, параграф 3 и член 2 от тази директива.

25

На второ място, тази директива има за цел да хармонизира правото на държавите членки, уреждащо правоотношенията между страните по договор за търговско представителство (решение от 3 декември 2015 г., Quenon K.,C‑338/14, EU:C:2015:795, т. 22 и цитираната съдебна практика).

26

Както става ясно от второ и трето съображение от нея, посочената директива цели да защити търговските представители в отношенията им с техните принципали, да повиши сигурността на търговските сделки и да улесни търговията със стоки между държавите членки, като сближи правните системи на последните в областта на търговското представителство (решение от 3 декември 2015 г., Quenon K.,C‑338/14, EU:C:2015:795, т. 23 и цитираната съдебна практика).

27

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 23 от заключението си, обвързването на квалификацията „търговски представител“ и следователно приложимостта на Директива 86/653 с допълнителни условия спрямо предвидените в член 1, параграф 2 от нея, като например условия, свързани с мястото или начина на упражняване на дейността, би ограничило обхвата на въпросната закрила и застрашило постигането на преследваната с тази директива цел.

28

В този контекст, при липсата на разпоредба в посочената директива, изискваща търговският представител да упражнява дейността си, пътувайки или извън предприятието на принципала, следва да се приеме, че предоставяната със същата директива закрила трябва да обхване и лицата, които, както в случая по главното производство, упражняват дейността си от това предприятие (вж. по аналогия решение от 30 април 1998 г., Bellone,C‑215/97, EU:C:1998:189, т. 13).

29

Посоченото тълкуване се налага и защото, както отбелязва генералният адвокат в точка 25 от заключението си, тълкуването на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 в обратен смисъл би изключило от тази закрила лицата, които с помощта на съвременните технологии изпълняват задачи, подобни на тези на пътуващите търговски представители, най-вече за намиране и привличане на клиенти.

30

Следва обаче да се отбележи, че приложното поле на Директива 86/653 не може да се разшири дотолкова, че да обхване и лицата, които не отговарят на припомнените в точка 23 от настоящото решение условия за квалифицирането на дадено лице като „търговски представител“ по смисъла на член 1, параграф 2 от тази директива.

31

Така в случай като разглеждания в главното производство запитващата юрисдикция следва да провери дали тези условия са изпълнени, като конкретно прецени всички белези на съответните договорни отношения.

32

При тази преценка обстоятелството, че представителят упражнява дейността си от предприятието на принципала, действително не е достатъчно основание той да бъде изключен от обхвата на понятието „търговски представител“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, но това обстоятелство не трябва да засяга независимостта на този представител по отношение на принципала. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 34 от заключението си, не само задължителността на указанията на принципала, но и начинът, по който търговският представител изпълнява задачите си, може да постави под въпрос независимостта му.

33

Така, от една страна, намирайки се в непосредствена близост до принципала поради присъствието си в предприятието му, този представител може да се окаже длъжен да изпълнява указанията на принципала. От друга страна, не може да се изключи, че като се ползва от свързаните с това присъствие материални преимущества, като например осигурено работно място или достъп до вътрешните съоръжения на това предприятие, посоченият представител в действителност се намира в положение, което не му позволява да упражнява дейността си независимо, както от организационна, така и от гледна точка на свързаните с тази дейност стопански рискове. В това отношение е важно всъщност да се подчертае, че подобни преимущества могат да намалят оперативните разходи на съответния представител и така да понижат стопанския риск, свързан с упражняваната от него дейност, доколкото това намаление на разходите няма да има отражение върху размера на комисионите, които принципалът плаща на представителя.

34

В случая запитващата юрисдикция подчертава, че представителят на Zako има постоянно работно място с телефонна линия и електронен адрес в помещенията на Sanidel. Тази юрисдикция също така посочва като безспорно, че той е напълно независим и изпълнява задачите си самостоятелно, що се отнася по-специално до клиентите, доставчиците и предприемачите.

35

При тези обстоятелства изглежда — като запитващата юрисдикция следва да провери това — че макар да е упражнявало дейността си от предприятието на Sanidel, Zako не е загубило независимостта си.

36

С оглед на изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 2 от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, ако лице, което е трайно упълномощено да договаря продажбата или покупката на стоки за друго лице или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на последното, упражнява дейността си от предприятието му, това обстоятелство не е пречка то да бъде квалифицирано като „търговски представител“ по смисъла на тази разпоредба, стига да не му пречи да упражнява дейността си независимо, което запитващата юрисдикция следва да провери.

37

С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество пита дали член 1, параграф 2 от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че ако дадено лице упражнява не само дейност, състояща се в договаряне на продажбата или покупката на стоки от името на друго лице или в договаряне и сключване на такива сделки от името и за сметка на последното, но извършва за същото това лице и друг вид дейност, която не е вторична спрямо първата, това обстоятелство е пречка то да бъде квалифицирано като „търговски представител“ по смисъла на тази директива.

38

Като начало следва да се отбележи, че от самия текст на тази разпоредба, припомнен в точка 21 от настоящото решение, не следва, че лице, което освен изрично посочените в тази разпоредба задачи изпълнява и други задачи, не може да има качеството на търговски представител по смисъла на същата разпоредба.

39

При това положение, за да се определи дали Директива 86/653 е пречка търговският представител да извършва и други задачи освен изрично посочените в член 1, параграф 2 от нея, следва да се вземат предвид общият разум и целта ѝ.

40

На първо място, член 1, параграф 3 и член 2 от Директива 86/653 предвиждат някои точно определени изключения, съответно що се отнася до понятието „търговски представител“ и приложното поле на тази директива. Извън обаче хипотезата по член 2, параграф 2 от въпросната директива, нито една от тези разпоредби не се отнася до случая, при който търговският представител извършва за принципала други задачи освен посочените в член 1, параграф 2 от нея.

41

Член 2, параграф 2 от Директива 86/653 признава на държавата членка правото да предвиди, че Директивата не се прилага за онези лица, чиято дейност като търговски представители се счита за вторична от правото на тази държава членка.

42

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 49—51 от заключението си, тази директива поначало допуска дейността на търговския представител да бъде съвместявана с друг вид дейност, включително когато съответното лице упражнява първата дейност само като вторична или когато, както в случая, посочената дейност е равностойна по значение на другите задачи, които то извършва, тъй като никоя друга разпоредба на същата директива не изключва възможността за такова съвместяване.

43

При това положение, освен ако съгласно член 2, параграф 2 от Директива 86/653 държава членка не избере да изключи от приложното поле на същата лицата, които упражняват дейността на търговски представител като вторична, което не изглежда да е случаят по главното производство, трябва да се счита, че лицата, упражняващи такава дейност на търговски представител, попадат в това приложно поле, макар тази дейност да се съвместява с друг вид дейност.

44

На второ място, тълкуване на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 в смисъл, че тази разпоредба изключва лицата, които съвместяват дейността си като търговски представители с друг вид дейност, би противоречало на припомнената в точка 26 от настоящото решение цел на тази директива да защитава търговския представител в отношенията му с принципала.

45

В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че на търговския представител не може да бъде отказана въпросната закрила с мотива, че договорът, който го обвързва с принципала, предвижда изпълнението на други задачи освен свързаните с дейността на търговски представител. Всъщност тълкуване в обратен смисъл би означавало да се позволи на принципала да не се съобрази с императивните разпоредби на Директива 86/653, и в частност с тези относно задълженията му към търговския представител, като предвиди в договора и други задачи освен свързаните с дейността на един търговски представител.

46

От друга страна, изпълнението на задачите на търговския представител, посочени в член 1, параграф 2 от Директива 86/653, състоящи се в договаряне на продажбата или покупката на стоки или в договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала, може в зависимост от особеностите на съответния сектор да бъде придружено от престации от страна на търговския представител, които, макар, строго погледнато, да не представляват дейност по договаряне или сключване на сделки за принципала, имат общо с нея.

47

Затова тълкуване на член 1, параграф 2 от Директива 86/653 в смисъл, че не бива да се окачествяват като търговски представители лицата, съвместяващи дейност на търговски представител с друг вид или други видове дейност, може в действителност да доведе до изключването от приложното поле на тази разпоредба на голям брой хора, лишавайки по този начин въпросната директива от част от полезното ѝ действие.

48

Ето защо следва да се приеме, че Директива 86/653 поначало допуска търговски представител по смисъла на тази разпоредба да изпълнява за принципала и други задачи, освен изрично посочените в член 1, параграф 2 от Директива 86/653.

49

С оглед на припомнените в точка 23 от настоящото решение условия обаче следва да се уточни, че съвместяването от едно и също лице на дейност на търговски представител с друг вид дейност не бива да засяга качеството му на самостоятелно зает посредник.

50

Затова в случая запитващата юрисдикция трябва да провери дали фактът, че ищецът в главното производство упражнява за едно и също лице представителна дейност заедно с друга, равностойна по значение дейност, му е попречил — предвид всички обстоятелства по случая, като например естеството на изпълняваните задачи, начинът им на изпълнение, делът на тези задачи в общата дейност на заинтересованото лице, правилата за определяне на възнаграждението или наличието на действителен стопански риск — да упражнява първата дейност независимо.

51

С оглед на изложеното по-горе на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 2 от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че ако дадено лице упражнява не само дейност, състояща се в договаряне на продажбата или покупката на стоки от името на друго лице или в договаряне и сключване на такива сделки от името и за сметка на последното, но извършва за същото това лице и друг вид дейност, която не е вторична спрямо първата, това обстоятелство не е пречка то да бъде квалифицирано като „търговски представител“ по смисъла на тази директива, стига да не му пречи да упражнява първата дейност независимо, което запитващата юрисдикция следва да провери.

52

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: