–

за Tarragó da Silveira, от P. de Almeida, L. Mesquita и E. Viveiros, advogados,

–

за Massa Insolvente da Espírito Santo Financial Group SA, от N. Líbano Monteiro, F. da Cunha Matos и S. Estima Martins, advogados,

–

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и P. Lacerda, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Afonso, M. Heller и M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (OВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).

2

Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между Virgílio Tarragó da Silveira и Massa Insolvente da Espírito Santo Financial Group SA във връзка с плащането на дължима сума като възнаграждение за услугите, доставени от г‑н Tarragó da Silveira на дружеството Espírito Santo Financial Group SA, преди обявяването на последното в несъстоятелност, както и с искане за обезщетение за вреди, претърпени поради неизпълнението на договора за предоставяне на услуги.

3

Съображения 8, 23 и 24 от Регламент № 1346/2000 гласят:

[…]

4

Член 4, параграф 1 и параграф 2, буква е) от този регламент предвижда:

„1.   Ако настоящият регламент не предвижда друго, приложимият закон към производството по несъстоятелност и последиците от него е законът на държавата членка, на чиято територия е образувано производството, наричана по-долу „държава на образуване на производството“.

2.   Законът на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. Той определя по-специално:

[…]

[…]“.

5

Член 15 от посочения регламент гласи:

„Последиците от производството по несъстоятелност по отношение на висящи правни спорове за вещ или право от масата на несъстоятелността се уреждат изключително от закона на държавата членка, в която е висящо това производство“.

6

Член 16, параграф 1, първа алинея от същия регламент предвижда:

„Всяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава членка съгласно член 3, се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството“.

7

Разпоредбата на член 277, буква e) от Código do Processo Civil (Гражданският процесуален кодекс) гласи:

„Съдът не се произнася в случаите на:

[…]

8

На 25 юли 2008 г. г‑н Tarragó da Silveira, с постоянно местожителство в Лондон (Обединено кралство), предявява пред Tribunal de Comarca de Lisboa (Градски съд Лисабон, Португалия) искане за събиране на вземане срещу Espírito Santo Financial Group със седалище в Люксембург на основание договор за предоставяне на услуги.

9

По време на това производство — на 10 октомври 2014 г. — Tribunal d’arrondissement de Люксембург (Районен съд Люксембург) обявява Espírito Santo Financial Group в несъстоятелност. Считано от тази дата, ответник в посоченото производство става назначеният от този съд в производството по несъстоятелност люксембургски синдик, който представлява масата на несъстоятелността на Espírito Santo Financial Group.

10

С определение от 1 юни 2015 г. Tribunal de Comarca de Lisboa (Районен съд Лисабон) решава, на основание член 277, буква e) от Гражданския процесуален кодекс и на Решение за унифициране на противоречива практика № 1/2014 от 8 май 2013 г. на Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия), че няма основание за произнасяне с мотива, че с оглед на откриването на производство по несъстоятелност в Люксембург по делото намира приложение член 15 от Регламент № 1346/2000.

11

Г‑н Tarragó da Silveira обжалва това определение пред Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон, Португалия), който с решение от 7 юли 2016 г. потвърждава първоинстанционното решение.

12

Г‑н Tarragó da Silveira подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд). В подкрепа на касационната си жалба той изтъква, че член 15 от Регламент № 1346/2000 е приложим само към висящите правни спорове за определена вещ или право и че производствата, които имат за предмет имуществени задължения, не попадат в приложното поле на този регламент. Така в случая последиците от образуваното в Люксембург производство по несъстоятелност върху висящото пред португалските съдилища производство следвало да се уреждат, по силата на общата стълкновителна норма, записана в член 4 от посочения регламент, от правото на държавата членка, в която е образувано това производство, в случая Великото херцогство Люксембург. За разлика от португалското право обаче, люксембургското право не предвиждало спиране на висящите производства.

13

Синдикът на Espírito Santo Financial Group поддържа, че член 15 от Регламент № 1346/2000 се прилага към всички висящи правни спорове пред юрисдикция на държава членка, различна от държавата, в която е образувано производството по несъстоятелност, за определени или неопределени вещи или права, при условие че те са включени в масата на несъстоятелността на длъжника.

14

Поради тези различни становища запитващата юрисдикция изразява съмнения относно обхвата на член 15 от Регламент № 1346/2000.

15

При тези обстоятелства Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 15 от [Регламент (ЕО) № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че се прилага по висящ правен спор пред съд на държава членка с предмет осъждане на длъжника да заплати парична сума, дължима по договор за предоставяне на услуги, както и парично обезщетение за неизпълнението на същото договорно задължение, като се има предвид, че: i) длъжникът е обявен в несъстоятелност в производство, образувано през съд на друга държава членка, и ii) обявената несъстоятелност обхваща цялото имущество на длъжника?“.

16

Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 15 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на висящ правен спор пред юрисдикция на държава членка с предмет осъждане на длъжника да заплати парична сума, дължима по договор за предоставяне на услуги, както и парично обезщетение за неизпълнението на същото договорно задължение, когато този длъжник е обявен в несъстоятелност в рамките на производство по несъстоятелност, образувано в друга държава членка, и когато обявяването в несъстоятелност се разпростира върху цялото имущество на този длъжник.

17

Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, ако в този регламент не е предвидено друго, приложимият закон към производството по несъстоятелност и към последиците от него е законът на държавата членка, в която е открито производството по несъстоятелност. Така този член установява общата стълкновителна норма, приложима както към трансграничните производства по несъстоятелност, така и към последиците от тях.

18

Като изключение от това правило член 15 от този регламент предвижда, че последиците от производството по несъстоятелност по отношение на висящи правни спорове за вещ или право от масата на несъстоятелността се уреждат изключително от закона на държавата членка, в която е висящо производството по правния спор.

19

Запитващата юрисдикция иска да установи, както поддържа г‑н Tarragó da Silveira, дали изразът „вещ или право от масата на несъстоятелността“ ограничава приложното поле на член 15 от Регламент № 1346/2000 единствено до висящите правни спорове за определена вещ или право. С други думи, този член се прилагал единствено до висящите правни спорове за определено право, на което длъжникът е титуляр, или за определена вещ, която е в държане на длъжника. При производството с предмет плащане на парична сума по договорно задължение обаче случаят не бил такъв.

20

Съгласно постоянната практика на Съда формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по един и същ начин, като се вземат предвид текстовете на всички езици на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 28 юли 2016 г., JZ, C‑294/16 PPU, EU:C:2016:610, т. 38 и цитираната съдебна практика).

21

В това отношение следва да се посочи, че текстовете на тази разпоредба на различните езици не са еднозначни. Всъщност текстовете по-конкретно на английски, френски и италиански език използват съответно изразите „an asset or a right of which the debtor has been divested“, „un bien ou un droit dont le débiteur est dessaisi“ и „un bene o a un diritto del quale il debitore è spossessato“. Текстовете на испански, чешки, датски и немски език обаче използват съответно изразите „un bien o un derecho de la masa“, „majetku nebo práva náležejícího do majetkové podstaty“, „et aktiv eller en rettighed i massen“ и „einen Gegenstand oder ein Recht der Masse“.

22

С оглед на цитираната в точка 20 от настоящото съдебно решение съдебна практика, както и с оглед на разликите, произтичащи от текстовете на член 15 от Регламент № 1346/2000 на отделните езици, тълкуването на този член не може да се основава единствено на неговата формулировка.

23

Макар и формулировката на този член да не е недвусмислена, контекстът и целите на посочения член налагат сами по себе си тълкуване, съгласно което неговото приложно поле не може да бъде ограничено само до висящите производства, отнасящи се до определена вещ или право, включена или включено в масата на несъстоятелността на длъжника.

24

На първо място, що се отнася до контекста, член 15 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува във връзка с член 4, параграф 2, буква е) от същия регламент, който разграничава „висящите дела“ от другите предявени правни искания на индивидуални кредитори. (решение от 9 ноември 2016 г., ENEFI, C‑212/15, EU:C:2016:841, т. 32). Последната разпоредба обаче по никакъв начин не сочи, че висящо производство като това в главното производство трябва да се отнася до определена вещ или право. Употребата на общия израз „висящи правни спорове“ потвърждава, напротив, че член 15 от Регламент № 1346/2000 се прилага по отношение на висящи правни спорове, отнасящи се не само до определено право или вещ, а по-широко, до вещ или право, включена или включено в масата на несъстоятелността.

25

От друга страна, следва да се установи, че вещите или правата „от масата на несъстоятелността“ по смисъла на член 15 от Регламент № 1346/2000 са тези, които са включени в масата на несъстоятелността поради образуването на производството за обявяване в несъстоятелност. Съгласно член 16, параграф 1 от посочения регламент обаче всяко решение за образуване на такова производство по несъстоятелност се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството. Следователно понятието „вещи или права от масата на несъстоятелността“ означава не само определени вещи или права на длъжника, а има за цел по-скоро да обозначи масата на несъстоятелността на длъжника, определена в откритото производство по несъстоятелност.

26

На второ място, що се отнася до целите на Регламент № 1346/2000, следва да се посочи, че би било в противоречие с преследваната цел от този регламент, така както тя произтича от съображение 8, и която е свързана с подобряването и ускоряването на производствата по несъстоятелност с трансгранични последици, в съдебните производства, отнасящи се до парични задължения, юрисдикцията, която разглежда делото, да бъде задължена да прилага в хода на производството чужд закон единствено с цел да определи последиците за тази юрисдикция от откриването на производство по несъстоятелност в друга държава членка. Това би довело до риск от забавяне при постановяването на решението на тази юрисдикция за установяване и определяне на размера на сумата на евентуално вземане, и ако случаят е такъв, от възпрепятстване на кредитора да предяви своевременно вземането си за включването му в пасивите на масата на несъстоятелността, определена в рамките на производството по несъстоятелност.

27

Така съгласно целта, посочена в предходната точка, тълкуването на член 15 от Регламент № 1346/2000, дадено в точка 23 от настоящото съдебно решение, позволява на юрисдикцията, пред която производството е висящо, да определи последиците от откриването на производството по несъстоятелност върху това производство по силата на своето националното право.

28

Видно от предходното, приложното поле на член 15 от Регламент № 1346/2000 не може да бъде ограничено единствено до висящите правни спорове, отнасящи се до определена вещ или право от масата на несъстоятелността на длъжника.

29

Същевременно обаче следва да се уточни, че този член не може да се прилага без разлика към всички висящи производства относно вещ или право, включена или включено в масата на несъстоятелността.

30

Както вече Съдът е посочил, би се изпаднало в противоречие, ако член 15 от Регламент № 1346/2000 се тълкува в смисъл, че се отнася и до производствата по принудително изпълнение, в резултат на което последиците от откриването на производство по несъстоятелност по този начин биха се уреждали от закона на държавата членка, в която това производство е висящо, като същевременно член 20, параграф 1 от Регламента, налагайки изрично полученото „чрез принудително изпълнение“ да се върне на синдика, би лишил този член 15 от неговото полезно действие (решение от 9 ноември 2016 г., ENEFI, C‑212/15, EU:C:2016:841, т. 34).

31

Нещо повече, Регламент № 1346/2000 се основава на принципа, че изискването за равно третиране на кредиторите, приложим mutatis mutandis към всяко производство по несъстоятелност, не допуска като общо правило действия на индивидуални кредитори чрез производства за принудително изпълнение, образувани и водени при висящо производството по несъстоятелност срещу длъжника (решение от 9 ноември 2016 г., ENEFI, C‑212/15, EU:C:2016:841, т. 33).

32

Вследствие на това трябва да се приеме, че производствата за принудително изпълнение не попадат в приложното поле на член 15 от Регламент № 1346/2000 (решение от 9 ноември 2016 г., ENEFI, C‑212/15, EU:C:2016:841, т. 35).

33

И обратно, производствата по искове за установяване на имуществени задължения, които се ограничават единствено до определянето на правата и задълженията на длъжника, без да разглеждат тяхното реализиране, и при които, за разлика от индивидуалните производства за принудително изпълнение, следователно няма риск да бъде нарушен принципът на равнопоставеност на кредиторите, както и колективният характер на производствата по несъстоятелност, попадат в приложното поле на посочения член 15.

34

Затова задача на запитващата юрисдикция, преди изобщо да приложи член 15 от Регламент № 1346/2000, е да провери дали искът на г‑н Tarragó da Silveira е иск по същество, с който той конкретно претендира плащане на вземане и дали като такъв той се различава от производството, което би имало за предмет принудителното събиране на това вземане.

35

С оглед на предходното, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 15 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към висящ правен спор пред юрисдикция на държава членка с предмет осъждане на длъжника да заплати парична сума, дължима по договор за предоставяне на услуги, както и парично обезщетение за неизпълнение на същото договорно задължение, когато този длъжник е обявен в несъстоятелност в производство по несъстоятелност, образувано в друга държава членка, и обявената несъстоятелност обхваща цялото имущество на длъжника.

36

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Член 15 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към висящ правен спор пред юрисдикция на държава членка с предмет осъждане на длъжника да заплати парична сума, дължима по договор за предоставяне на услуги, както и парично обезщетение за неизпълнение на същото договорно задължение, когато този длъжник е обявен в несъстоятелност в производство по несъстоятелност, образувано в друга държава членка, и обявената несъстоятелност обхваща цялото имущество на длъжника.