Дело C‑245/17

Pedro Viejobueno Ibáñez и Emilia de la Vara González

срещу

Consejería de Educación de Castilla-La Mancha

(Преюдициално запитване,
отправено от Tribunal Superior de Justicia de Castilla-La Mancha)

„Преюдициално запитване — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4 — Принцип на недопускане на дискриминация — Национална правна уредба, която позволява срочните трудови договори да бъдат прекратени, когато отпадне основанието за назначаване — Преподаватели, назначени за учебната година — Прекратяване на трудовото правоотношение в края на периода на учебните занятия — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 ноември 2018 г.

  1. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана на дискриминацията на работниците на срочен трудов договор — Преподаватели, назначени за учебната година като временно наети държавни служители — Прекратяване на трудовото правоотношение в края на периода на учебните занятия — Национална правна уредба, която позволява срочните трудови договори да бъдат прекратени, когато отпадне основанието за назначаване — Допустимост

    (клауза 3, точка 1 и клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

  2. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Преподаватели, назначени за учебната година като временно наети държавни служители — Прекратяване на трудовото правоотношение в края на периода на учебните занятия — Лишаване от дни платен летен годишен отпуск за тази учебна година — Изплащане на финансово обезщетение на това основание — Допустимост

    (член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

  1.  Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява на работодателя в края на периода на учебните занятия да прекрати срочното трудово правоотношение на преподаватели, назначени за една учебна година като временно наети държавни служители, със съображението че към тази дата изискванията за неотложност и спешност, с които е било обвързано тяхното назначаване, вече не са изпълнени, докато безсрочното трудово правоотношение на преподавателите, които имат качеството на назначени за неопределено време държавни служители, продължава да съществува.

    Всъщност фактът, че в края на периода на учебните занятия трудовото правоотношение на преподавателите, които са назначени за неопределено време държавни служители, не се прекратява, или че действието на това правоотношение не се спира, е присъщ на самата природа на трудовото правоотношение на тези работници. Всъщност те заемат постоянна длъжност именно защото работят по безсрочно трудово правоотношение.

    Колкото до срочни трудови правоотношения като тези на заинтересованите лица, характерно за тях пък — видно от клауза 3, точка 1 от Рамковото споразумение — е това, че от началния им момент работодателят и работникът се съгласяват, че те ще приключат с настъпването на обективно определени условия, като изпълнението на специфична задача, настъпването на определено събитие или на конкретна дата (вж. в този смисъл решения от 5 юни 2018 г., Grupo Norte Facility,C‑574/16, EU:C:2018:390, т. 57 и Montero Mateos, C‑677/16, EU:C:2018:393, т. 60).

    При това положение, след като — както по същество бе припомнено в точки 33 и 36 от настоящото решение — Рамковото споразумение по принцип признава за легитимно използването и на безсрочни, и на срочни трудови правоотношения, и не предписва условията, при които може да се прибегне до такива правоотношения, разлика в третирането като разглежданата по главното производство, която се състои единствено в това, че срочно трудово правоотношение е приключило на определена дата, а безсрочно трудово правоотношение не е прекратено на тази дата, не може да бъде санкционирана на основание на цитираното споразумение.

    (Вж. т. 43, 44, 46 и 54; т. 1 от диспозитива)

  2.  Член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява в края на периода на учебните занятия да се прекрати срочното трудово правоотношение на преподаватели, назначени за една учебна година като временно наети държавни служители, дори ако това лишава посочените преподаватели от дни платен летен годишен отпуск за тази учебна година, щом същите преподаватели получават финансово обезщетение на това основание.

    (вж. т. 58; т. 2 от диспозитива)