РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
17 октомври 2018 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Околна среда — Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Право на жалба срещу решение за издаване на разрешение — Изискване процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа — Понятие — Прилагане във времето — Директен ефект — Последици за национално решение за присъждане на разноски, което е станало окончателно“
По дело C‑167/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия) с акт от 23 март 2017 г., постъпил в Съда на 3 април 2017 г., в рамките на производство по дело
Volkmar Klohn
срещу
An Bord Pleanála,
в присъствието на:
Sligo County Council,
Maloney and Matthews Animal Collections Ltd,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, изпълняващ функцията на председател на първи състав, J.‑C. Bonichot (докладчик), Aл. Aрабаджиев, E. Regan и C. G. Fernlund, съдии,
генерален адвокат: M. Bobek,
секретар: L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 февруари 2018 г.,
като има предвид становищата, представени:
– |
за Klohn, лично от него и от B. Ohlig, advocate, |
– |
за An Bord Pleanála, от A. Doyle, solicitor, и от B. Foley, BL, |
– |
за Ирландия, от M. Browne, G. Hodge и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от M. Gray и H. Godfrey, BL, както и от R. Mulcahy, SC, |
– |
за Европейската комисия, от C. Zadra, G. Gattinara и J. Tomkin, в качеството на представители, |
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 юни 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 |
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 10а, пета алинея от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, 1985 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. (ОВ L 156, 2003 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8 и поправка в OB L 298, 2007 г., стр. 23, наричана по-нататък „изменената Директива 85/337“). |
2 |
Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Volkmar Klohn и An Bord Pleanála (Агенция за териториално планиране, Ирландия) (наричана по-нататък „Агенцията“) относно възлагането на разноските за съдебното производство, което г‑н Klohn е предприел срещу издаденото от Агенцията разрешение за строеж в Акънри, County Sligo (област Слайгоу, Ирландия) на екарисаж за обезвреждане на трупове на животни, намерени на цялата ирландска територия. |
Правна уредба
Международното право
3 |
Преамбюлът на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201, наричана по-нататък „Орхуската конвенция“), гласи: „[…] като признават също, че всеки човек има правото да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, както и задължението, индивидуално и съвместно с други лица, да опазва и подобрява околната среда в полза на сегашните и бъдещите поколения, като имат предвид, че, за да могат да отстояват това право и да спазват това задължение, гражданите трябва да имат достъп до информация, да имат право да участват при вземането на решения и да имат достъп до правосъдие по въпроси на околната среда и като признават в тази връзка, че гражданите могат да се нуждаят от помощ при упражняването на своите права, […] загрижени, че обществеността, включително организациите, трябва да има достъп до ефективни съдебни механизми, така че нейните законни интереси да бъдат защитени и законът да се прилага, […]“. |
4 |
Член 1 от Орхуската конвенция, озаглавен „Цел“, предвижда: „За да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, всяка страна гарантира правата на достъп до информация, участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в съответствие с разпоредбите на тази конвенция“. |
5 |
Член 3 от тази конвенция със заглавие „Общи положения“ предвижда в параграф 8: „Всяка страна гарантира, че лицата, упражняващи своите права в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, няма да бъдат наказвани, преследвани или обезпокоявани по какъвто и да е начин за своята дейност. Тази разпоредба не засяга правомощията на националните съдилища да постановяват покриването на приемливи разходи, свързани със съдебните дела“. |
6 |
Член 9 от посочената конвенция е озаглавен „Достъп до правосъдие“ и гласи: „1. Всяка страна в рамките на своето национално законодателство гарантира, че всяко лице, което счита, че неговото искане за информация по член 4 не е разгледано, че е отклонено неправомерно, частично или изцяло, че е удовлетворена неадекватно или че разпоредбите на този член са нарушени спрямо нея по друг начин, има право да обжалва пред съда или пред друг независим и безпристрастен орган, установен със закон. […] 2. В рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява на членовете на заинтересованата общественост,
Какво представлява достатъчен интерес и нарушение на дадено право се определя в съответствие с изискванията на националното право, и съобразно целта за предоставяне на заинтересованата общественост на широк достъп до правосъдие в рамките на тази конвенция. За тази цел заинтересоваността на всяка неправителствена организация, отговаряща на условията, посочени в член 2, параграф 5, се счита за достатъчна за целите на точка (а) по-горе. За тези организации също се счита, че имат права, които могат да бъдат нарушени, за целите на точка (b) по-горе. […] 3. В допълнение и без ущърб на процедурите за преразглеждане, споменати в параграфи 1 и 2 по-горе, всяка страна осигурява на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право, достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда. 4. В допълнение и без ущърб на предвиденото в параграф 1 по-горе, процедурите, споменати в параграфи 1, 2 и 3, предоставят адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на съдебно запрещение, и са справедливи, безпристрастни и своевременни, без да бъдат недостъпно скъпи. Решенията по този член се дават или протоколират в писмена форма. Решенията на съда, а когато е възможно и на другите органи, са обществено достъпни. 5. За повишаване на ефективността на разпоредбите на този член всяка страна гарантира предоставянето на информация на обществеността относно достъпа до административни и съдебни процедури за обжалване и обмисля създаването на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие“. |
Правото на Съюза
7 |
Изменената Директива 85/337 предвижда, че обществени и частни проекти, за които се предполага, че биха оказали значително въздействие върху околната среда, се подлагат на оценка на въздействието върху околната среда. С нея се въвеждат и задължения за обществено участие и консултации в процеса по вземане на решения, що се отнася до разрешаването на такива проекти. |
8 |
След присъединяването на Европейския съюз към Орхуската конвенция законодателят на Съюза приема Директива 2003/35, член 3, точка 7 от която добавя в Директива 85/337 член 10а, който гласи: „Държавите членки гарантират, че в съответствие със съответната национална законова система членовете на заинтересованата общественост:
Държавите членки определят на какъв етап могат да бъдат оспорвани решенията, действията или бездействията. Държавите членки определят какво представлява достатъчен интерес или накърняване на правата в съответствие с целта на заинтересованата общественост да се предостави широк достъп до правосъдие. За тази цел интересите на всяка неправителствена организация, отговаряща на посочените в член 1, параграф 2 изисквания, се считат за достатъчни за целите на буква а) от настоящия член. За такива организации също се счита, че имат права, които могат да бъдат накърнени за целите на буква б) от настоящия член. Разпоредбите на настоящия член не изключват възможността от процедура на предварително административно обжалване и не засягат изискването за изчерпване на процедурите за административно обжалване преди използването на процедурите на съдебно обжалване, ако съществува такова изискване съгласно националното право. Всяка подобна процедура следва да бъде честна, справедлива, своевременна и да не бъде възпрепятстващо скъпа. За да се увеличи ефект[ът] от разпоредбите на настоящия член, държавите членки гарантират, че на обществеността е предоставена практическата информация относно достъпа до административни и съдебни процедури за преразглеждане“. |
9 |
Според член 6, първа алинея от Директива 2003/35 „[д]ържавите членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 25 юни 2005 г. Те незабавно информират Комисията за това“. |
10 |
Член 10а от изменената Директива 85/337 е възпроизведен в член 11 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1). |
Ирландското право
11 |
В ирландската система съдебното обжалване включва два етапа. Жалбоподателите трябва най-напред да поискат от High Court (Висш съд, Ирландия) разрешение (leave) да подадат жалба по съдебен ред, като изложат мотивите си за обжалване и своите искания. Едва ако им бъде предоставено това разрешение могат да подадат жалбата. |
12 |
Съгласно член 99 от Rules of the Superior Courts (Процедурен правилник на висшите съдилища) „разноските се поемат съобразно изхода на делото“. Вследствие на това жалбоподателят, който загуби, по принцип бива осъден да плати разноските на другата страна в допълнение към собствените си разноски. Това е общото правило, но High Court (Висшият съд) има право на преценка, за да се отклони от него, ако особени обстоятелства по делото обосновават това. |
13 |
Сезираната със спора юрисдикция се произнася само по разпределянето на разноските. Впоследствие сумата на разноските, възложена на загубилата страна, се определя в отделно решение от Taxing Master, съдия, на когото специално е възложено присъждането на разноските, предвид оправдателните документи, представени от спечелилата делото страна. Това решение подлежи на обжалване. |
14 |
В решение от 16 юли 2009 г., Комисия/Ирландия (C‑427/07, EU:C:2009:457, т. 92—94), Съдът е постановил, че Ирландия не е транспонирала в националното си право правилото процедурите да не бъдат „възпрепятстващо скъпи“, както е установено в член 10а от изменената Директива 85/337. |
15 |
През 2011 г., за да въведе последиците от установяването на това неизпълнение на задължение, Ирландия въвежда в Закона за териториално и градско планиране член 50 B, по силата на който в обхвата на приложение на този закон всяка страна по принцип е длъжна да понесе своите собствени разноски. Тази разпоредба обаче не е приложима ratione temporis към спора в главното производство. |
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16 |
През 2004 г. Агенцията предоставя на Maloney and Matthews Animal Collections Ltd разрешение за изграждане в Акънри на екарисаж за обезвреждане на трупове на животни, намерени на цялата ирландска територия. Решението за изграждане на това съоръжение е взето като част от мерките, предприети в отговор на епизоотичната енцефалопатия по говедата. |
17 |
На 24 юни 2004 г. г‑н Klohn, собственик на ферма, находяща се в близост до мястото за изграждане на съоръжението, подава молба да му бъде разрешено да обжалва издаденото от комисията разрешение за строеж. На 31 юли 2007 г. му е дадено поисканото разрешение. |
18 |
С решение от 23 април 2008 г. High Court (Висш съд) отхвърля жалбата на г‑н Klohn. |
19 |
На 6 май 2008 г. тази юрисдикция осъжда заинтересованото лице да понесе разноските, направени от Агенцията. Това решение не е оспорено. |
20 |
Пред Taxing Master към High Court (Висш съд), на когото е възложено изчисляването на сумата на разноските, които трябва да бъдат възстановени съобразно националното право, г‑н Klohn изтъква, че съгласно член 3, параграф 8 и член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, както и член 10a от изменената Директива 85/337, размерът на възложените му разноски не трябва да е „възпрепятстващо скъп“. |
21 |
С решение от 24 юни 2010 г.Taxing Master приема, че по силата на ирландското право той няма правомощието да извършва преценка дали този разход е възпрепятстващо скъп, и определя сумата на разноските, която следва да се възстанови на Агенцията от г‑н Klohn, на около 86000 EUR. |
22 |
Сезиран от заинтересованото лице с жалба срещу решението на Taxing Master, High Court (Висш съд) потвърждава това решение. |
23 |
Г‑н Klohn обжалва решението на High Court (Висш съд) пред Supreme Court (Върховен съд, Ирландия). |
24 |
Supreme Court (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
|
По преюдициалните въпроси
По втория въпрос
25 |
С втория си въпрос, който трябва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали изискването някои съдебни производства по въпроси на околната среда да не бъдат възпрепятстващо скъпи (наричано по-нататък „правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа“), съдържащо се в член 10а, пета алинея от изменената Директива 85/337, има директен ефект, или националният съд трябва само да тълкува националното право по начин, който във възможно най-голяма степен позволява да се постигне решение, съответстващо на преследваната с това правило цел. |
26 |
Въпросът за директния ефект на правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа се поставя в спора по главното производство поради липсата на транспониране от Ирландия на член 10а, пета алинея от изменената Директива 85/337 в срока, предвиден в член 6 от Директива 2003/35, т.е. най-късно до 25 юни 2005 г. Това неизпълнение на задължение е установено от Съда в решението му от 16 юли 2009 г., Комисия/Ирландия (C‑427/07, EU:C:2009:457, т. 92—94 и диспозитива). По-нататък, от поясненията, предоставени от запитващата юрисдикция, е видно, че национална норма е приета с цел да се транспонира във вътрешното право правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа едва през 2011 г., т.е. след решението по същество, което поставя края на съдебното производство, присъждането на разноските по което е предмет на спора по главното производство. |
27 |
Следва да се припомни, че разпоредбите на правото на Съюза са пряко приложими, когато предоставят на частноправните субекти права, които те могат да предявят по съдебен ред в държава членка (решение от 4 декември 1974 г., van Duyn, 41/74, EU:C:1974:133, т. 4 и 8). |
28 |
Тези разпоредби налагат на държавите членки точно определено задължение, което не изисква приемането на какъвто и да е акт от институциите на Съюза или от държавите членки и което не предоставя на държавите членки никакво право на преценка във връзка с неговото изпълнение (решение от 4 декември 1974 г., van Duyn, 41/74, EU:C:1974:133, т. 6). |
29 |
В това отношение следва да се припомни най-напред, че член 10а, пета алинея от изменената Директива 85/337 се ограничава до това да предвиди, че съответната съдебна процедура „следва да бъде честна, справедлива, своевременна и да не бъде възпрепятстващо скъпа“. Предвид използваната обща редакция на текста, тези разпоредби трудно могат да се разглеждат като налагащи на държавите членки достатъчно точни задължения, за да не са нужни национални мерки, позволяващи да се гарантира тяхното изпълнение. |
30 |
По-нататък Съдът постановява, че по силата на своята процесуална самостоятелност и при спазване на принципите на равностойност и ефективност държавите членки разполагат със свобода на действие при прилагането на член 10а от изменената Директива 85/337 (решения от 16 февруари 2012 г., Solway и др., C‑182/10, EU:C:2012:82, т. 47 и от 7 ноември 2013 г., Gemeinde Altrip и др., C‑72/12, EU:C:2013:712, т. 30). |
31 |
Накрая и най-вече, Съдът се е произнесъл относно директния ефект на правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа. Всъщност това правило фигурира също така, с много близка редакция, в член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция. Тази прилика не е случайна, тъй като предметът на Директива 2003/35, която добавя член 10а в Директива 85/337, е именно да приведе в съответствие общностното право с Орхуската конвенция с оглед на нейното одобряване от Общността, както е видно от съображение 5 от Директива 2003/35. |
32 |
Съдът обаче е постановил в своето решение от 15 март 2018 г., North East Pylon Pressure Campaign и Sheehy (C‑470/16, EU:C:2018:185, т. 52 и 58), че член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция няма непосредствено действие. |
33 |
Тъй като Съдът не преценява пряката приложимост на клаузите на споразумение, подписано от Съюза съгласно критерии, различни от тези, които използва, за да определи дали разпоредбите на дадена директива са пряко приложими (вж. в този смисъл решение от 30 септември 1987 г., Demirel, 12/86, EU:C:1987:400, т. 14), от споменатото в предходната точка решение може също така да се направи извод, че правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа, съдържащо се в член 10а, пета алинея от изменената Директива 85/337, е лишено от директен ефект. |
34 |
Като се има предвид липсата на директен ефект на разглежданите разпоредби от изменената Директива 85/337 и тяхното късно транспониране в правния ред на засегнатата държава членка, националните юрисдикции на последната са длъжни, доколкото е възможно, да тълкуват вътрешното право, считано от изтичането на срока, предоставен на държавите членки за тяхното транспониране, с цел постигане на преследваните от тези разпоредби цели, като дават предимство на тълкуването на националните правила, което в най-голяма степен съответства на тази цел, за да постигнат по този начин решение, съвместимо с разпоредбите на посочената директива (вж. в този смисъл решение от 4 юли 2006 г., Adelener и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 115 и диспозитива). |
35 |
Целта, която преследва законодателят на Съюза, когато въвежда правилото съдебното производство да не бъде възпрепятстващо скъпо, фигуриращо в член 10а от изменената Директива 85/337, предполага частноправните субекти да не бъдат възпрепятствани, поради евентуалната финансова тежест, да подават и поддържат пред съдилищата жалби, свързани с приложението на тази разпоредба (решение от 11 април 2013 г., Edwards и Pallikaropoulos, C‑260/11, EU:C:2013:221, т. 35). Тази цел, която се състои в това на заинтересованата общественост да се предостави „широк достъп до правосъдие“, е свързана в по-широк смисъл с желанието на законодателя на Съюза да съхрани, защити и повиши качеството на околната среда и да даде възможност на обществеността да играе активна роля за постигането на тази цел, както и да гарантира съблюдаване на правото на ефективни правни средства за защита и на принципа на ефективност (вж. в този смисъл решение от 11 април 2013 г., Edwards и Pallikaropoulos, C‑260/11, EU:C:2013:221, т. 31—33). |
36 |
Предвид гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 10а, пета алинея от изменената Директива 85/337 трябва да се тълкува в смисъл, че правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа е лишено от директен ефект. При липсата на транспониране на този член от държава членка, националните юрисдикции на същата все пак са длъжни във възможно най-голяма степен да тълкуват вътрешното право, считано от изтичането на срока, предоставен за транспонирането на посочения член, по такъв начин, че частноправните субекти да не бъдат възпрепятствани, поради евентуалната финансова тежест, да подават и поддържат пред съдилищата жалби, свързани с приложението на същия член. |
По първия въпрос
37 |
С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа, прогласено в член 10а, пета алинея от изменената Директива 85/337, е приложимо към процедура като разглежданата в делото по главното производство, започната преди изтичането на срока за транспонирането на този член. При утвърдителен отговор на този въпрос запитващата юрисдикция иска също да се установи дали посоченото правило се прилага за всички направени по това производство разноски или само за тези, направени след изтичането на този срок за транспониране. |
38 |
Според трайната практика на Съда новата норма по принцип се прилага незабавно спрямо бъдещите последици на положение, създадено при действието на предходната норма (решения от 11 декември 2008 г., Комисия/Freistaat Sachsen, C‑334/07 P, EU:C:2008:709, т. 43 и цитираната съдебна практика, от 6 юли 2010 г., Monsanto Technology, C‑428/08, EU:C:2010:402, т. 66 и от 6 октомври 2015 г., Комисия/Andersen, C‑303/13 P, EU:C:2015:647, т. 49). |
39 |
Различно е положението, и то без да се засяга принципът на забрана на прилагането на правните актове с обратна сила, единствено ако новото правило е придружено с особени разпоредби, които определят изрично условията за прилагането му във времето (решение от 16 декември 2010 г., Stichting Natuur en Milieu и др., C‑266/09, EU:C:2010:779, т. 32). |
40 |
Така актовете, приети за транспониране на директива, трябва да се прилагат към бъдещите последици на положения, възникнали при действието на предходния закон, считано от датата на изтичане на срока за транспониране, освен ако в тази директива е предвидено друго. |
41 |
Директива 2003/35 обаче не съдържа никакви особени разпоредби относно условията за прилагане във времето на член 10а от изменената Директива 85/337 (решение от 7 ноември 2013 г., Gemeinde Altrip и др., C‑72/12, EU:C:2013:712, т. 23). |
42 |
В това отношение Съдът е постановил, че член 10а от изменената Директива 85/337 трябва да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на вътрешното право, приети за целите на транспониране на този член, трябва да се прилагат към административните производства по издаване на разрешения, висящи към датата на изтичане на срока за транспониране на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2013 г., Gemeinde Altrip и др., C‑72/12, EU:C:2013:712, т. 31). |
43 |
Когато не са приети актове за транспониране на директива в предвидения в нея за тази цел срок, както е в спора по главното производство, трябва да се приеме, че задължението да се тълкува националното право в съответствие с нетранспонираното правило се прилага и при условията, припомнени в точки 39 и 40 от настоящото решение, считано от изтичането на този срок. |
44 |
Всъщност в последното положение националният съд има задължението да тълкува вътрешното право, за да постигне, доколкото е възможно, резултата, визиран от нетранспонираните разпоредби на директива, както бе припомнено в точка 35 от настоящото решение. Същевременно незабавната приложимост спрямо бъдещите последици на съществуващи положения на нова норма, въведена с директива, считано от изтичането на срока за транспониране на същата, е част от този резултат, освен ако съответната директива предвижда друго. |
45 |
Следователно националните юрисдикции са длъжни да тълкуват националното право, считано от изтичането на срока за транспониране на нетранспонирана директива, така, че да направят бъдещите последици на положения, възникнали при действието на предходния закон, незабавно съвместими с разпоредбите на тази директива. |
46 |
С оглед на целта, преследвана с правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа, която се състои в това да се измени разпределянето на разноските в някои съдебни производства, процедура, започнала преди края на срока за транспониране на Директива 2003/35, трябва да се счита за положение, възникнало при действието на предходния закон. От друга страна, решението за разпределянето на разноските, взето от съда в края на производството, представлява бъдеща последица, впрочем несигурна, от висящото производство. Вследствие на това националните юрисдикции имат задължението, когато се произнасят по разпределянето на разноските в процедурите, които са били висящи към датата на изтичане на срока за транспониране на тази директива, да тълкуват вътрешното право така, че да постигнат, доколкото е възможно, решение, съответстващо на целта, преследвана с правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа. |
47 |
В това отношение не следва да се разграничават разноските според това дали са направени на практика преди или след края на срока за транспониране, при положение че решението за разпределянето на разноските все още не е взето към тази дата и че впоследствие задължението за тълкуване на вътрешното право в съответствие с правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа е приложимо към това решение, както бе отбелязано в предходната точка. Освен това Съдът е постановил, че дали производството е възпрепятстващо скъпо трябва да се преценява общо, като се вземат предвид всички разходи, направени от засегнатата страна (решение от 11 април 2013 г., Edwards и Pallikaropoulos, C‑260/11, EU:C:2013:221, т. 28). |
48 |
Въпреки това задължението на националния съд да взема предвид съдържанието на съответната директива при тълкуването и прилагането на релевантните норми на вътрешното право е ограничено от общите принципи на правото, и по-специално от принципа на правна сигурност и забраната на обратното действие (решение от 8 ноември 2016 г., Огнянов, C‑554/14, EU:C:2016:835, т. 63 и цитираната съдебна практика). |
49 |
В това отношение Агенцията изтъква, че незабавната приложимост на правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа към висящите производства противоречи на принципа на правна сигурност. Според нея правилото за разпределяне на разноските, каквото е било известно още в началото на производството, се е отразило на размера на разноските, които страните са избрали да направят за защитата на правата си. |
50 |
Несъмнено принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква по-специално правните норми да бъдат ясни, точни и предвидими, що се отнася до техните последици, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за предприятията (решение от 22 юни 2017 г., Unibet International, C‑49/16, EU:C:2017:491, т. 43 и цитираната съдебна практика). |
51 |
Впрочем правото на позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания се предоставя на всяко лице в положение, при което компетентният орган, като му е предоставил конкретни уверения, е породил у него основателни надежди (вж. в този смисъл решение от 14 октомври 2010 г., Nuova Agricast и Cofra/Комисия, C‑67/09 P, EU:C:2010:607, т. 71). |
52 |
Въпреки това в разглежданата по главно производство процедура трябва да се констатира, че страните не са получили никакви уверения във връзка със запазването в сила на правилото за разпределяне на разноските до края на производството. Обратно, още от началото на това производство, на 24 юни 2004 г. — датата, на която г‑н Klohn е поискал разрешение да подаде жалба по съдебен ред, те са могли да предвидят, предвид произтичащите за Ирландия задължения от Директива 2003/35, влязла в сила на 25 юни 2003 г., че това правило би трябвало да претърпи промяна в кратък срок и най-късно до 25 юни 2005 г., т.е. вероятно преди края на посоченото производство. В частност, Ирландия и Агенцията в качеството ѝ на орган на тази държава членка не могат да се позовават на оправдани правни очаквания за запазването на правило, което Ирландия, въпреки наложеното ѝ задължение да го измени в предписания от тази директива срок, е пропуснала да измени, както Съдът констатира в своето решение от 16 юли 2009 г., Комисия/Ирландия (C‑427/07, EU:C:2009:457). |
53 |
Накрая, Съдът е постановил, че принципът на защита на оправданите правни очаквания не може да се разшири дотолкова, че да препятства изобщо прилагането на новата норма спрямо бъдещите последици на положения, създадени при действието на предходната норма (решение от 6 октомври 2015 г., Комисия/Andersen, C‑303/13 P, EU:C:2015:647, т. 49) |
54 |
Поради това Агенцията неоснователно поддържа, че принципът на правна сигурност не допуска задължението националните юрисдикции да тълкуват националното право в съответствие с правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа, когато се произнасят по разпределянето на разноските. |
55 |
Предвид гореизложените съображения на първия въпрос трябва да се отговори, че член 10а, пета алинея от изменената Директива 85/337 трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикциите на държава членка имат задължение за съответстващо тълкуване, когато се произнасят по разпределянето на разноските в съдебните производства, които са били висящи към датата на изтичане на срока за транспониране на правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа, предвидено в посочения член 10а, пета алинея, без да се взема предвид датата, на която са направени тези разноски в хода на съответното производство. |
По третия въпрос
56 |
За правилното разбиране на третия въпрос трябва предварително да се припомни, че ирландската процедура относно разноските се развива на два етапа. След решението си по същество сезираният със спора съд се произнася първо по възлагането на разноските. На второ място Taxing Master определя техния размер, под контрола на съда, а именно на High Court (Висш съд), и при необходимост — на Supreme Court (Върховен съд). |
57 |
Според предоставените от запитващата юрисдикция индикации относно разглежданата в главното производство процедура High Court (Висш съд), след като отхвърля жалбата на г‑н Klohn, на 6 май 2008 г. го осъжда да понесе направените от Агенцията разноски съгласно член 99 от Процедурния правилник на висшите съдилища, според който „разноските се поемат съобразно изхода на делото“. Това решение е станало окончателно, тъй като не е било обжалвано в предвидените срокове. С решение от 24 юни 2010 г.Taxing Master определя сумата на разноските, която следва да се възстанови на Агенцията от г‑н Klohn, на около 86000 EUR, което решение е оспорено пред High Court (Висш съд), а впоследствие и пред запитващата юрисдикция. |
58 |
С оглед на тези елементи третият въпрос следва да се схваща като целящ да се установи дали в спора по главното производство, предвид силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението на High Court (Висш съд) от 6 май 2008 г., станало окончателно по отношение на разпределянето на разноските, националните юрисдикции, които се произнасят по жалбата, подадена от жалбоподателя по главното производство срещу решението на Taxing Master, с което се определя размерът на разноските, са длъжни да тълкуват националното право така, че за този жалбоподател производството да не бъде възпрепятстващо скъпо. |
59 |
По силата на постоянната съдебна практика от националните юрисдикции се изисква при прилагане на вътрешното право да го тълкуват, във възможно най-голяма степен, в светлината на текста и целите на съответната директива, за да постигнат предвидения от последната резултат и следователно да спазят член 288, трета алинея ДФЕС (решение от 4 юли 2006 г., Adelener и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 108 и цитираната съдебна практика). |
60 |
Изискването за съответстващо на директивите тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на ЕС, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани (решение от 4 юли 2006 г., Adelener и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 109 и цитираната съдебна практика). |
61 |
Има обаче определени ограничения за прилагането на принципа за съответстващо тълкуване на националното право. |
62 |
От една страна, както вече бе споменато в точка 48 от настоящото решение, задължението на националния съд да взема предвид съдържанието на съответната директива при тълкуването и прилагането на релевантните норми на вътрешното право е ограничено от общите принципи на правото. |
63 |
В това отношение принципът на силата на пресъдено нещо има особено значение както в правния ред на Съюза, така и във всеки национален правен ред. Всъщност, за да се гарантират стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани (решение от 11 ноември 2015 г., Klausner Holz Niedersachsen, C‑505/14, EU:C:2015:742, т. 38 и цитираната съдебна практика). |
64 |
Освен това правото на Съюза не изисква да не се прилагат националните процесуални норми, които придават на дадено решение сила на пресъдено нещо (решение от 20 март 2018 г., Di Puma и Consob, C‑596/16 и C‑597/16, EU:C:2018:192, т. 31 и цитираната съдебна практика). |
65 |
От друга страна, задължението за съответстващо тълкуване престава да съществува, когато националното право не може да се тълкува по такъв начин, че да се постигне резултат, съвместим с търсения от съответната директива. С други думи, принципът на съответстващо тълкуване не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (решения от 4 юли 2006 г., Adelener и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 110 и от 15 април 2008 г., Impact, C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 100). |
66 |
Важно е да се подчертае, че когато е сезиран на основание член 267 ДФЕС, Съдът не е компетентен да преценява дали горепосочените ограничения са пречка за тълкуване на националното право, съответстващо на норма от правото на Съюза. Поначало Съдът не може в рамките на преюдициалното производство да тълкува националното право (решение от 1 декември 1965 г., Dekker, 33/65 EU:C:1965:118), тъй като националният съд е единственият компетентен в това отношение (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2013 г., Ottica New Line, C‑539/11, EU:C:2013:591, т. 48). |
67 |
При това положение запитващата юрисдикция трябва да прецени силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението от 6 май 2008 г., с което High Court (Висш съд) възлага разноските за съответното производство в тежест на г‑н Klohn, за да определи дали и до каква степен тълкуване на националното право, съответстващо на правилото процедурата да не бъде възпрепятстващо скъпа, е възможно в спора по главното производство. |
68 |
При тези условия Съдът може само да внесе уточнения с цел да насочи запитващата юрисдикция в нейната преценка (решение от 21 февруари 2006 г., Halifax и др., C‑255/02, EU:C:2006:121, т. 77) и да ѝ посочи какво тълкуване на националното право би изпълнило нейното задължение да тълкува същото в съответствие с правото на Съюза. |
69 |
В това отношение трябва да се отбележи, че решението от 6 май 2008 г., с което High Court (Висш съд) се е произнесъл по разпределянето на разноските, като е възложил по-конкретно направените от Агенцията разноски в тежест на г‑н Klohn, няма същия предмет като решението на Taxing Master, което е в основата на съдебното производство пред запитващата юрисдикция, тъй като в частност това решение не определя точния размер на разноските, възложени на жалбоподателя по главното производство. Според практиката на Съда обаче силата на пресъдено нещо обхваща само правните претенции, по които юрисдикцията се е произнесла. При това положение тя не е пречка в рамките на последващ спор Taxing Master или съд да се произнесе по правни въпроси, по които няма произнасяне в това окончателно решение (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2015 г., Klausner Holz Niedersachsen, C‑505/14, EU:C:2015:742, т. 36). |
70 |
По-нататък, тълкуване, изразяващо се в това да се приеме, че с оглед на тясната връзка, съществуваща между решението за възлагане на разноските и това, което определя техния размер, Агенцията ще има право да иска възстановяване на всички разноски, разумно направени за нейната защита, би било в разрез с принципа на правна сигурност и с изискването за предвидимост на правото на Съюза. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 114 от своето заключение, г‑н Klohn не е могъл да знае, до решението на Taxing Master, постановено повече от година след решението, с което е осъден да заплати разноските, размера на разноските, които би могло да се наложи да възстанови на спечелилите делото страни, нито, вследствие на това — да оспорва при пълна информираност първото от посочените решения. Сумата на разноските, които Агенцията може да събира принудително, както е определена от Taxing Master, е още по-малко предвидима от заинтересованото лице предвид факта, че тя възлиза на почти тройния размер на сумата на разноските, които самото то е направило в рамките на въпросното производство. |
71 |
При това положение на третия въпрос следва да се отговори, че член 10а, пета алинея от изменената Директива 85/337 трябва да се тълкува в смисъл, че в спор като разглеждания по главното производство националният съд, който трябва да се произнесе по размера на разноските, има задължението за съответстващо тълкуване, доколкото силата на пресъдено нещо, с която се ползва станалото окончателно решение относно разпределянето на разноските, допуска това — което запитващата юрисдикция трябва да провери. |
По съдебните разноски
72 |
С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване. |
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: |
|
|
|
Подписи |
( *1 ) Език на производството: английски.