1.

Правната закрила на произведенията на приложното изкуство на практика съществува оттогава, откогато съществува и закрилата на интелектуалната собственост като цяло ( 2 ). Тя обаче все още трудно намира мястото си в системата на правото върху интелектуалната собственост. Последната обхваща три основни области: закрилата на изобретенията с патентното право, закрилата на интелектуалните творения с авторското право и закрилата на репутацията с правото върху търговските марки. Предвид декоративния си и същевременно утилитарен характер и своето толкова художествено, колкото и промишлено предназначение обектите на приложното изкуство подлежат на тези три форми на закрила, без обаче да отговарят напълно на целите и механизмите на нито една от тях ( 3 ). Макар да са разработени режими на закрила sui generis, по-специално в Европа, тази закрила така и не успява да си извоюва изключителен статус: тя винаги може да се кумулира с други видове закрила ( 4 ).

2.

Настоящото дело се отнася по-специално до кумулирането на закрилата на промишлените дизайни в режима sui generis със закрилата им като произведения с авторското право. Отношението между тези два режима на закрила винаги е било източник на колебания, както у законодателя, така и в съдебната практика, и на полемики.

3.

От една страна, утилитарният и функционален характер на обектите на приложното изкуство и пригодността им за масово промишлено производство пораждат съмнения относно възможността да бъдат закриляни с авторското право и относно съзвучието на тази закрила с аксиологичните основи на това право (лична връзка между автора и неговото произведение), както и с целите му (възнаграждението на творческото интелектуално усилие). Закрилата на промишлените дизайни с авторското право създава по-специално два вида опасности: инфлацията на закрилата на авторското право и пречката пред свободната стопанска конкуренция ( 5 ). По тази причина в много правни системи са разработени механизми, предназначени да запазят закрилата на авторското право само за промишлените дизайни с висока художествена стойност. Нека цитирам доктрината „scindibilità“ в италианското право, „Stufentheorie“ в германското право или ограничаването на срока на закрила за обектите, произвеждани в промишлен мащаб, в правото на Обединеното кралство ( 6 ).

4.

От друга страна, някои обекти на приложното изкуство несъмнено са с висока степен на оригиналност. Достатъчно е да се помисли за разработените в тази област стилове като Art déco или Bauhaus. Същото важи и за отрасъла, за който се отнася настоящото дело, а именно облеклото: продуктите на висшата мода са колкото произведения на изкуството, ако не и повече, толкова и дрехи. Следователно не е обосновано обектите на приложното изкуство a priori да се изключват от закрилата на авторското право само защото имат (също и) функционален характер. Впрочем други категории произведения, чиято защита с авторското право изобщо не подлежи на съмнение, също могат да имат утилитарни функции и в същото време да продължават да са оригинални интелектуални творения. Такива са някои литературни, фотографски и дори музикални произведения.

5.

Така възможността за кумулиране на закрилата на обектите на приложното изкуство с режим sui generis и с авторското право, избрана от законодателя на Съюза в духа на развитата във френската правна доктрина теория за единност на изкуството ( 7 ), не изглежда лишена от основание ( 8 ). Необходимо е обаче да се осигури автономността и постигането на съответните цели на всеки режим на закрила.

6.

Именно в този контекст Съдът ще трябва да се произнесе по правните въпроси, отправени от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия) в рамките на настоящото преюдициално запитване.

7.

Съгласно член 2, параграфи 1 и 7 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), изменена на 28 септември 1979 г. (наричана по-нататък „Бернската конвенция“) ( 9 ):

„1)   Понятието „литературни и художествени произведения“ включва всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му, като […] произведения на приложното изкуство […]

[…]

7)   При условията на разпоредбите на член 7 (4) на тази Конвенция[ ( 10 )], законодателствата на страните от Съюза определят степента, в която техните закони се прилагат към произведенията на приложното изкуство и промишлените образци и модели, както и условията, при които се закрилят такива произведения, образци и модели. Произведенията, защитени в страната на произхода само като образци и модели, се ползват в друга страна на Съюза само от специалната закрила, която се предоставя в тази страна на образците и моделите; обаче, ако тази страна не предоставя такава специална закрила, тези произведения се закрилят като художествени произведения.

[…]“.

8.

Съгласно член 25 от Споразумението ТРИПС:

„1.   Страните членки предоставят закрила на индивидуално създадени промишлени дизайни, които са нови и оригинални. […]

2.   Всяка страна членка следва да гарантира, че изискванията за закрила на текстилния дизайн, в частност относно разходите, проучването или публикуването, няма да пречи необосновано на възможността да се търси и получава такава закрила. Страните членки са свободни да изпълняват това задължение чрез закон за промишления дизайн или чрез закон за авторското право“.

9.

Член 17 от Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни ( 11 ) гласи:

„Индустриален дизайн, който е защитен с право върху дизайн, регистриран в държава членка в съответствие с настоящата директива, подлежи на защита и по закона за авторското право на тази държава от датата на създаване на дизайна или фиксирането му под някаква форма. Степента, до която и условията, при които се предоставя такава защита, включително изискваната степен на оригиналност, се определят от всяка държава членка“.

10.

Съгласно член 2, буква а) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество ( 12 ):

„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:

[…]“.

11.

Съгласно член 9 от тази директива:

„Настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до патентното право, търговските марки, правата върху дизайна, полезните модели, топографиите на полупроводникови изделия, печатарските шрифтове, условния достъп, достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги, опазването на националните съкровища, изискванията по отношение на правния депозит, законодателството в областта на ограничителните практики и нелоялната конкуренция, търговските тайни, сигурността, поверителността, защита на данните и на личния живот, достъпа до публични документи, договорното право“.

12.

Член 96, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността ( 13 ) гласи:

„Промишлен дизайн, ползващ се със закрила на промишлен дизайн на Общността, се ползва и от предоставената му закрила от правото в сферата на авторското право на държавите членки, от датата, на която е бил създаден и установен в определена форма. Обхватът и условията за предоставяне на такава закрила, включително и необходимата степен на оригиналност, се определят от всяка една държава членка“.

13.

Директива 2001/29 е транспонирана в португалското право в Código do Direito de Autor e dos Direitos Conexos (Кодекс на авторските права и сродните права), в чийто член 2, параграф 1 са изброени категориите обекти, ползващи се със закрила на авторското право, както следва:

„1.   Интелектуалните творения в литературната, научната и художествената област, независимо от жанра, формата на изразяване, стойността, начина на разгласяване и целта, включват по-специално:

[…]

[…]“.

14.

G‑Star Raw CV (наричано по-нататък „G‑Star“), дружество по нидерландското право, проектира, произвежда и предлага на пазара облекла. G‑Star експлоатира, в качеството на притежател или по силата на договори за изключителен лиценз, търговските марки „G‑Star“, „G‑Star Raw“, „G‑Star Denim Raw“, „GS‑Raw“, „G‑Raw“ и „Raw“. Облеклата, търгувани под тези марки, включват по-специално модели дънкови панталони с името „Arc“, както и модели суитшърти и тениски с името „Rowdy“.

15.

Cofemel — Sociedade de Vestuário, SA (наричано по-нататък „Cofemel“), дружество по португалското право, проектира, произвежда и предлага на пазара под марката „Tiffosi“ модели дънкови панталони, суитшърти и тениски.

16.

На 30 август 2013 г. G‑Star предявява пред португалски първоинстанционен съд иск, с който главно се иска Cofemel да преустанови всяко нарушение на авторските му права и всяко действие, представляващо нелоялна конкуренция спрямо него, както и обезщетение за претърпените в резултат на това вреди, и в случай на ново нарушение дружеството да заплаща периодична имуществена санкция до преустановяването на това нарушение. В рамките на този иск G‑Star изтъква по-специално, че дизайнът на някои модели дънкови панталони, суитшърти и тениски, с които Cofemel търгува, е идентичен или сходен с този на неговите модели Arc и Rowdy. G‑Star твърди също, че последните представляват оригинални интелектуални творения и като такива са дизайнерски произведения, закриляни с авторско право.

17.

Сезираната юрисдикция постановява решение, с което предявеният от G‑Star иск е уважен частично. Cofemel обжалва това съдебно решение пред Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон, Португалия), който го потвърждава.

18.

Сезиран с касационна жалба от Cofemel, Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) приема за установено, първо, че копираните от Cofemel модели облекла на G‑Star са проектирани или от дизайнери, наети от G‑Star, или от дизайнери, които действат за негова сметка и които са му прехвърлили авторските си права с договор. Второ, тези модели облекла са плод на идеи и производствени процеси, признати за новаторски в света на модата. Трето, посочените модели се характеризират с набор от специфични елементи (триизмерна форма, разположение на някои елементи, схема на сглобяване и комбинация от цветове и т.н.), частично възпроизведени в моделите облекла на Cofemel. С оглед на това положение Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) иска да се установи смисълът, който трябва да се даде на член 2, параграф 1, буква i) от Кодекса на авторските права и сродните права. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че макар ясно да включва в списъка на произведенията, закриляни с авторското право, произведенията на приложните изкуства, индустриалните модели и дизайнерските произведения, представляващи художествено творчество, тази разпоредба не уточнява степента на оригиналност, която се изисква, за да може подобни произведения да се ползват с тази закрила.

19.

При тези обстоятелства Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) решава да спре производството и да оправи до Съда следните преюдициални въпроси:

20.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 6 декември 2017 г. Писмени становища представят правителствата на Португалия, Чехия, Италия и Обединеното кралство, както и Европейската комисия. В съдебното заседание, проведено на 12 декември 2018 г., се явяват страните в главното производство, правителствата на Португалия, Чехия и Обединеното кралство, както и Комисията.

21.

С двата си преюдициални въпроса, които според мен следва да бъдат анализирани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, буква а) от Директива 2001/29, тълкуван от Съда, допуска промишлените дизайни ( 14 ) да се ползват със закрила на авторското право само при условие че са с подчертан художествен характер, надхвърлящ онзи, който обикновено се изисква за други категории произведения.

22.

Отговорът на този въпрос изисква анализ на практиката на Съда относно понятието за произведение в законодателството на Съюза в областта на авторското право, както и анализ на доводите, изтъкнати по-специално от правителствата на Италия, Чехия и Обединеното кралство, които се основават на предполагаемия специален статус на промишлените дизайни в режима, въведен с правото на Съюза.

23.

В самия член 2, буква а) от Директива 2001/29, посочен от запитващата юрисдикция, не се определя какво следва да се счита за произведение. Тази разпоредба се ограничава да предостави на авторите изключителното право да разрешават или забраняват възпроизвеждането на техните произведения. Впрочем нито една друга разпоредба на тази директива не съдържа определение на понятието „произведение“. Има вероятност, както твърди чешкото правителство в писменото си становище, до изготвяне на общоприемливо определение да не е могло да се стигне поради прекалено големите различия, които съществуват между свързаните с авторското право режими на държавите членки. В това отношение следва да се отбележи, че дори на национално равнище е изключително трудно, ако не и невъзможно, да се създаде абстрактно определение, което да е в състояние да обхване множеството твърде различни обекти, подлежащи на закрила с авторското право, и в същото време да изключи онези, които не подлежат на такава закрила. В най-добрия случай е възможно да се състави списък, по необходимост неизчерпателен, на творческите области, в които може да се прилага авторското право, както е направено в член 2, параграф 1 от Бернската конвенция.

24.

Подобна празнота обаче не можеше да продължава да съществува, тъй като понятието „произведение“ е крайъгълният камък на всеки свързан с авторското право режим, доколкото определя неговото материално приложно поле. Следователно еднообразното тълкуване на това понятието е от първостепенно значение за хармонизацията на авторското право, въведена с правото на Съюза. Всъщност хармонизацията на различните видове права, от които се ползват авторите, би била безполезна, ако държавите членки са свободни да включат или изключат от тази закрила един или друг обект било по законов ред, било по силата на съдебната практика. Рано или късно Съдът непременно трябваше да бъде приканен да запълни тази празнота в отговор на преюдициални въпроси, отправени от юрисдикции, обзети от съмнение дали директивите относно авторското право могат да се приложат в някои специфични случаи.

25.

Тъй като Директива 2001/29 сама по себе си нито предлага определение на понятието за произведение, нито препраща към правото на държавите членки, за да му осигури такова, става дума за автономно понятие на правото на Съюза ( 15 ). Така съгласно практиката на Съда, за да бъде квалифициран като „произведение“ по смисъла на авторското право, даден обект трябва да е „оригинален, в смисъл че е собствено интелектуално творение на неговия автор“ ( 16 ). Това условие за приложимостта на авторското право, хармонизирано в правото на Съюза по-специално с Директива 2001/29, е изведено от Съда от структурата на тази директива и на Бернската конвенция. Това условие обаче не е откритие на правото на Съюза: всъщност то се съдържа в повечето национални законодателства в областта на авторското право, поне в континенталните правни системи ( 17 ). Следователно то в определен смисъл спада към правните традиции на държавите членки.

26.

Категорията „собствено интелектуално творение на автора“ е основният елемент в определението за произведение. Това определение впоследствие е доразвито в практиката на Съда, който приема, че дадено интелектуално произведение е собствено авторско интелектуално творение, когато отразява личността на автора. Такъв е случаят, ако авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободен и творчески избор ( 18 ). Когато обаче обективираната форма на компонентите на съответния обект е подчинена на техническата им функция, критерият за оригиналност не е изпълнен, тъй като различните начини да се осъществи дадена идея, са ограничени до такава степен, че идеята и нейната обективирана форма се смесват. Такова положение не позволява на автора да изрази своя творчески дух по оригинален начин и да достигне до резултат, представляващ негово собствено интелектуално творение ( 19 ). Само собственото интелектуално творение на автора в смисъла, определен по-горе, притежава качеството на произведение, подлежащо на закрила от авторското право. Обстоятелствата като интелектуалните усилия и умения на автора сами по себе си не следва да обосновават закрилата на разглеждания обект с авторското право, ако тези усилия и умения не изразяват никаква оригиналност ( 20 ). Накрая, обектът на закрилата на авторското право трябва да може достатъчно точно и обективно да бъде идентифициран ( 21 ) ( 22 ).

27.

Противно на твърдяното от чешкото правителство в писменото му становище, определението на произведението като собствено интелектуално творение на автора не се ограничава до областите, попадащи в обхвата на специфичните уредби на правото на Съюза, в които този критерий е предвиден изрично, а именно базите данни, фотографиите и компютърните програми ( 23 ).

28.

Всъщност Съдът прилага този критерий за първи път по отношение на литературно произведение, закриляно на основание Директива 2001/29. Както вече посочих, Съдът извежда този критерий от общата структура на международното законодателство и на законодателството на Съюза в областта на авторското право. Когато впоследствие Съдът прилага посочения критерий спрямо обектите, попадащи в обхвата на специфичните уредби на правото на Съюза, например фотографиите, това прилагане не се основава на тази правна уредба, а на неговата предходна практика ( 24 ).

29.

Според мен от това ясно следва, че критерият за собственото интелектуално творение на автора, както е развит в практиката на Съда, може да се прилага за всички категории произведения. Това произтича и от изискването за еднообразно прилагане на Директива 2001/29 на цялата територия на Съюза. Действително всяко разминаване между вътрешните закони на държавите членки по отношение на приложното поле на закрилата на авторското право би застрашило това еднообразно прилагане ( 25 ). Поради това не виждам причини този критерий да не се прилага, поне по принцип, за промишлените дизайни, що се отнася до закрилата им с авторското право.

30.

Не ми звучи убедително и доводът, развит от чешкото правителство в съдебното заседание, че критерият за собствено интелектуално творение на автора бил присъщ на всяко произведение и допускал по-строги изисквания, които националното право може да наложи за някои категории обекти, като произведенията на приложното изкуство.

31.

Критерият за собствено интелектуално творение на автора несъмнено позволява да се разграничат обектите, които подлежат на закрила с авторското право, от онези, които не подлежат на тази закрила ( 26 ). Освен това обаче този критерий, който Съдът квалифицира и като критерий за оригиналност ( 27 ), представлява максималното изискване, което държавите членки имат право да налагат за ползването на закрилата на авторското право независимо от художественотворческото равнище на въпросния обект. Съдът съвсем ясно обяснява това в решение Painer, в което постановява, че що се отнася до портретна снимка, предоставената с член 2, буква а) от Директива 2001/29 закрила не може да бъде по-слаба от закрилата, от която се ползват други произведения, включително другите фотографски произведения ( 28 ). Всъщност в Директива 2001/29 или в друга приложима в тази област директива не се съдържа разпоредба, която да позволява да се приеме, че обхватът на такава закрила зависи от евентуални разлики във възможностите за художествено творчество при реализирането на различните категории произведения ( 29 ). Впрочем, ако обхватът на закрилата не може да се ограничава на това основание, още по-немислимо е да се счита, че тази закрила трябва да се изключва напълно по тази причина.

32.

Също така в Директива 2001/29 не откривам нито един елемент, който да позволява да се обоснове въвеждането на разграничение в равнището на закрила на произведенията на приложното изкуство в зависимост от тяхната художествена стойност. Правителствата на Италия, Чехия и Обединеното кралство, които представят становища по настоящото дело, обаче считат, че такъв елемент се съдържа в други разпоредби на правото на Съюза, а именно член 17 от Директива 98/71 и член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002. Поради това сега ще анализирам този аспект.

33.

Ще припомня, че в член 17 от Директива 98/71 се утвърждава принципът на кумулиране на закрилата на промишлените дизайни както с правото върху промишлените дизайни, така и с авторското право. Съгласно второто изречение на този член обхватът на закрилата на авторското право и условията, при които тя се предоставя, включително изискваната степен на оригиналност, се определят от всяка държава членка. Подобен текст се съдържа и в член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

34.

Според правителствата на Италия, Чехия и Обединеното кралство тези разпоредби давали на държавите членки пълна свобода по отношение на условията за предоставяне на закрила на авторското право на промишлените дизайни, при това въпреки приемането на Директива 2001/29. Тези правителства твърдят, че член 17 от Директива 98/71 представлявал lex specialis по отношение на разпоредбите на Директива 2001/29, както са тълкувани от Съда. Подобна позиция е застъпена и в доктрината ( 30 ).

35.

Не споделям това становище и по-нататък ще анализирам различните доводи, изтъкнати в негова подкрепа, които считам за неубедителни.

36.

Преди всичко, както недвусмислено следва от неговото първо изречение, член 17 от Директива 98/71 се отнася само за регистрираните промишлени дизайни. Следователно евентуалната свобода, предоставена на държавите членки, засяга само тази категория промишлени дизайни. По-голямата част от промишлените дизайни в Европейския съюз обаче не са регистрирани ( 31 ). Както е видно от сведенията, предоставени в преюдициалното запитване по настоящото дело, такъв е случаят по-специално с промишлените дизайни, разглеждани в главното производство. При това положение ми се струва по-уместно съображенията да се основат на член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002. Всъщност този регламент предвижда ограничена до три години закрила на всеки промишлен дизайн в Европейския съюз, ако той е нов и оригинален, без да се налага регистрация.

37.

Вярно е, че с оглед на неговия текст член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002 изглежда дава на държавите членки широка свобода на преценка по отношение на условията за предоставяне на закрила на авторското право на промишлените дизайни. Предоставянето на тази свобода на преценка обаче е обвързано с хармонизацията на авторското право на равнището на Съюза, което се потвърждава от съображение 32 от този регламент, съгласно което „[п]ри липса на пълна хармонизация на авторското право е важно да се разреши […] принцип[ът] на [кумулиране на] закрила[та] на промишлените дизайни на Общността и закрилата с авторското право, като същевременно на държавите членки се предоставя пълна свобода за определяне обхвата на закрилата с авторско право и на условията, при които е осигурена тази закрила“ ( 32 ). От изложението на мотивите към Регламент № 6/2002 ( 33 ) още по-ясно личи, че разрешението, възприето в настоящия член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002, е замислено като временно, в очакване на хармонизацията на авторското право.

38.

Следователно според мен е ясно, че след осъществяването на тази хармонизация, по-специално посредством Директива 2001/29, както е тълкувана от Съда, правото на преценка, поверено на държавите членки с член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002, се ограничава със задълженията, които са им възложени съгласно тази директива. Всъщност би било странно да се счита, че всяко препращане в текст от правото на Съюза към правото на държавите членки е равносилно на освобождаване на тези държави членки от задълженията им, произтичащи от други актове на Съюза в обхванатата от посоченото препращане област, били те предходни или последващи. Подобно препращане по необходимост се отнася до вътрешното право, както е очертано с произтичащите от правото на Съюза положителни и отрицателни задължения.

39.

В това отношение не ми звучи убедително доводът на правителството на Обединеното кралство, изведен от обстоятелството, че Регламент № 6/2002 е приет след Директива 2001/29. Вярно е, че този регламент е приет едва на 12 декември 2001 г., а Директива 2001/29 — на 22 май същата година. При все това, първо, текстът, който понастоящем съответства на член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002, макар и формулиран по различен начин, се съдържа още в първото предложение на Комисията, отнасящо се до този регламент, което датира от 3 декември 1993 г., или далеч преди първото предложение за Директива 2001/29 ( 34 ). Впоследствие законодателните работи по тези два текста протичат едновременно. Второ, срокът за транспониране на Директива 2001/29 изтича едва на 22 декември 2002 г., докато Регламент № 6/2002 влиза в сила в началото на март същата година. Следователно към момента на влизане в сила на този регламент, хармонизацията на авторското право с Директива 2001/29 не е приключила, тъй като държавите членки още не са били длъжни да транспонират разпоредбите на тази директива. При това положение обстоятелството, че Регламент № 6/2002 формално е приет след Директива 2001/29, по никакъв начин не променя анализа на отношението между тези два акта: свободата на преценка, предоставена на държавите членки с член 96, параграф 2 от този регламент, е ограничена със задълженията, произтичащи от Директива 2001/29.

40.

Не ми звучи убедително и доводът, изведен от подготвителните работи по Директива 98/71 или по Регламент № 6/2002 ( 35 ). Макар Комисията да е имала по-амбициозни цели и независимо, че в крайна сметка се решава, че към онзи момент не е целесъобразно да се хармонизира авторското право на държавите членки със законодателни актове, отнасящи се до промишлените дизайни, това не означава, че след осъществяването на тази хармонизация закрилата на посочените промишлени дизайни с авторското право трябва завинаги да остане изключение. Макар подготвителните работи по актовете от правото на Съюза несъмнено да могат да предоставят полезна информация за причините, довели до избора на законодателя на Съюза, изводите, изведени от тези подготвителни работи, не може да са по-важни от текста и структурата на въпросните разпоредби. По-специално, не е препоръчително от подготвителните работи по един текст (Директива 98/71 или Регламент № 6/2002) да се извеждат заключения за тълкуването или приложното поле на друг текст (Директива 2001/29).

41.

По-нататък, в подкрепа на становището си правителството на Обединеното кралство се позовава на член 9 от Директива 2001/29, съгласно който тази директива не засяга разпоредбите на правото на Съюза, отнасящи се по-специално до правата върху дизайна, включително член 17 от Директива 98/71 ( 36 ). Аз лично считам, че тази разпоредба на Директива 2001/29 също не може да обоснове тезата на това правителство. Всъщност е очевидно, че Директива 2001/29, която се отнася до авторското право, не трябва да засяга разпоредбите, отнасящи се до други области, като правото върху промишлените дизайни. Впрочем член 17 от Директива 98/71, както и член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002, не е разпоредба от областта на правото върху промишления дизайн, а от областта на авторското право. Различно тълкуване би означавало закрилата на авторското право на произведенията на приложното изкуство да е функция на правото върху промишления дизайн, докато тези две области са автономни. Ето защо член 9 от Директива 2001/29 не може да се тълкува като основание за изключване на промишлените дизайни от хармонизацията, осъществена с Директива 2001/29.

42.

Във всеки случай, ако законодателят на Съюза е искал да установи толкова важно изключение от хармонизираното авторско право, той нямаше да направи това имплицитно в различни актове от правото на Съюза, а ясно и категорично, например в член 1 от Директива 2001/29, в който се определя приложното ѝ поле.

43.

Чешкото правителство добавя, че както посочва заглавието ѝ, Директива 2001/29 хармонизира само „някои аспекти на авторското право“ при това „в информационното общество“. Не виждам обаче по какъв начин тази констатация би могла да подкрепи тезите, които то развива относно закрилата на произведенията на приложното изкуство.

44.

Вярно е, че Директива 2001/29 оставя извън приложното си поле важни аспекти на авторското право: неимуществените права, колективното управление на права, защитата на тези права (с изключение на твърде общите разпоредби на член 8) и т.н. В спора по главното производство G‑Star обаче се позовава на изключителното право на автора да разрешава или забранява възпроизвеждането на своето произведение. Всъщност това право е хармонизирано изчерпателно с Директива 2001/29. Вярно е също така, че по-специално в английската литература Директива 2001/29 често е наричана „Директива за информационното общество“ (Information Society Directive). Струва ми се, че някои автори извеждат от това неформално наименование колкото прекомерни, толкова и погрешни изводи. Всъщност, макар че в член 1, параграф 1 от Директива 2001/29 се поставя „особено ударение върху информационното общество“, това не променя факта, че разпоредбите на тази директива могат да се прилагат еднакво във всяка среда, без значение дали тя има отношение към информационното общество. Съответно фактът, че промишлените дизайни обикновено са вградени в материални обекти, които принадлежат на „реалния“ свят ( 37 ), ни най-малко не обосновава тяхното изключване от закрилата, предоставена с тази директива.

45.

Тезата на тези правителства не намира основание и в международното право. Вярно е, че член 2, параграф 7 от Бернската конвенция оставя въпроса за прилагането на авторското право спрямо промишлените дизайни на преценката на подписалите я държави. Тази конвенция обаче се прилага, без да се засягат задълженията на държавите членки, произтичащи от правото на Съюза. При това положение, ако това право ограничава свободата на избор на държавите членки, допълнителна разпоредба на Бернската конвенция не може да се противопостави на това ограничаване. Всяко друго заключение би било в противоречие с член 351, втора алинея ДФЕС. Същите съображения важат и за член 25 от Споразумението ТРИПС.

46.

Впрочем, ако член 2, параграф 7 от Бернската конвенция трябва да се разглежда като разпоредба, която въвежда дерогация от задълженията на държавите членки, произтичащи от Директива 2001/29, би следвало да се приложи и второто изречение от този параграф, който утвърждава принципа на реципрочност между подписалите конвенцията държави по отношение на закрилата на промишлените дизайни. Съгласно тази разпоредба за обектите, които в страната на произход са защитени само като промишлени дизайни, в друга страна може да се поиска само тази специална закрила, освен ако там тази специална закрила не се предоставя, в който случай те получават закрила с авторското право. Впрочем именно премахването на този принцип на реципрочност, източник на дискриминация в разрез с правилата на вътрешния пазар, в отношенията между държавите членки е една от целите на член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002 ( 38 ).

47.

Накрая, доводът, че член 17 от Директива 98/71 позволявал на държавите членки да дерогират от разпоредбите на Съюза в областта на авторското право, се оборва от практиката на Съда относно тълкуването на тази разпоредба. В решение Flos ( 39 ) относно продължителността на закрилата на авторското право на промишлените дизайни Съдът приема, че предоставената на държавите членки възможност да определят обхвата и условията за предоставяне на тази закрила, не може да се отнася до нейната продължителност, тъй като тя вече е хармонизирана в рамките на Съюза с Директива 93/98 ( 40 ). Същите съображения може да бъдат възприети и по отношение на Директива 2001/29: тъй като тази директива, както е тълкувана от Съда, хармонизира имуществените права на авторите, включително понятието за произведение, което е от основно значение за еднообразното прилагане на посочените права, тези въпроси попадат извън обхвата на възможността, предоставена на държавите членки с член 17 от Директива 98/71 и по аналогия с член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002. В това отношение споделям позицията, изразена от Комисията в нейното становище.

48.

Така член 17 от Директива 98/71 и член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкуват като потвърждение на принципа на кумулиране на закрилата: произведение на приложното изкуство не трябва да се изключва от закрилата на авторското право само защото като промишлен дизайн може да се ползва от закрилата sui generis. От друга страна, тези разпоредби не могат да се тълкуват като дерогация от разпоредбите на Директива 2001/29 или на кой да е друг текст на Съюза, уреждащ авторското право.

49.

Следователно на този етап считам, че на преюдициалните въпроси следва да се отговори в смисъл, че член 2, буква а) от Директива 2001/29, както е тълкуван от Съда, не допуска промишлените дизайни да се ползват със закрила на авторското право само при условие че са с подчертан художествен характер, надхвърлящ онзи, който обикновено се изисква за други категории произведения.

50.

При все това не бих искал да изглежда, че пренебрегвам или подценявам опасенията, изразени както от правителствата, представили становища по настоящото дело, така и от някои представители на доктрината ( 41 ) относно неблагоприятните последици от прекомерната закрила на промишлените дизайни с авторското право.

51.

Всъщност закрилата sui generis на промишлените дизайни като предвидената с Регламент № 6/2002 е добре пригодена към спецификата на тези обекти на закрила, т.е. широко разпространявани и масово произвеждани утилитарни обекти, които обаче могат да притежават някои заслужаващи закрила оригинални естетически характеристики. Срокът на тази закрила е достатъчен, за да даде възможност да се постигне възвръщаемост на инвестицията, която представлява изработването на промишления дизайн ( 42 ), без обаче да възпрепятства прекомерно конкуренцията. Освен това условията за получаване на тази закрила, основани на оригиналността и новостта, както и критерият за установяване на нарушение, който се свежда до цялостното възприятие ( 43 ), са пригодени към реалността на пазарите на тези обекти.

52.

Ако обаче за същия обект твърде лесно може да се получи закрила на авторското право, която е освободена от всякакви формални изисквания, прилага се още със създаването на обекта и без изискване той да е нов и чийто срок е почти неограничен с оглед на полезността на даден промишлен дизайн за неговия собственик ( 44 ), съществува опасност свързаният с авторското право режим да измести режима sui generis за промишлените дизайни. Впрочем това изместване би имало няколко неблагоприятни последици: обезценяването на авторското право, искано за закрилата на практически банални творения, възпрепятстването на конкуренцията поради прекомерната продължителност на закрилата или още правната несигурност, доколкото конкурентите не са в състояние да предвидят дали даден промишлен дизайн, чиято закрила sui generis е изтекла, не е закрилян и с авторско право.

53.

Тези опасения обясняват различните ограничения на закрилата на авторското право на произведенията на приложното изкуство в националните режими в областта на интелектуалната собственост, посочени във въведението към настоящото заключение. От друга страна, както посочих в отговора на преюдициалните въпроси, в режима на Съюза, свързан с авторското право, не се съдържа нито едно правно основание за това ограничение, тъй като произведенията на приложното изкуство са защитени като собствени интелектуални творения на своите автори наравно с останалите категории произведения.

54.

Струва ми се обаче, че стриктно прилагане на авторското право от националните юрисдикции би могло до голяма степен да поправи недостатъците, произтичащи от кумулирането на този вид закрила със закрилата sui generis на промишлените дизайни. Всъщност не става въпрос за разширяване посредством авторското право на закрилата на промишлените дизайни до седемдесет години след смъртта на автора, а за осъществяване по отношение на произведенията на приложното изкуство на специфичните цели на авторското право с помощта на присъщите му механизми.

55.

Авторското право и правото върху промишлените дизайни преследват различни цели. Последното осигурява закрила на инвестициите в създаването на промишлени дизайни срещу имитацията им от конкурентите. Тази закрила срещу конкуренцията обаче не е присъща на авторското право. Напротив, диалогът, вдъхновението, преформулирането са присъщи на интелектуалното творчество и авторското право няма за цел да ги възпрепятства ( 45 ). Авторското право закриля, във всеки случай посредством имуществените права, именно възможността за безпрепятствена икономическа експлоатация на произведението като такова.

56.

Тези различни цели предполагат и различни механизми и принципи на закрила.

57.

Първо, макар прагът на оригиналност при авторското право обикновено да не е много висок, той все пак съществува. За да се ползва от закрила, усилието на автора трябва да е свободно и творческо. Разрешения, подчинени единствено на техническия резултат, не могат да бъдат закриляни ( 46 ), както и работа, лишена от всякакво творчество ( 47 ). В този смисъл от утилитарните обекти не е необходимо да се изисква особено висока художествена стойност в сравнение с други категории произведения, като е достатъчно да се приложи буквално критерият за собствено интелектуално творение на автора. Всеки утилитарен продукт има визуален аспект, който е плод на работата на неговия създател. Не всеки визуален аспект обаче се ползва със закрила на авторското право.

58.

Второ, авторското право е основано на разграничение между идеята и нейната обективирана форма, като защитена е само обективираната форма. При произведенията на приложното изкуство това разделение според мен може да смекчи антиконкурентните последици от закрилата им с авторското право. Ще си позволя да дам пример с обектите, разглеждани в главното производство, за да онагледя думите си.

59.

Съгласно акта за преюдициално запитване ищецът в главното производство иска закрила за:

„моделите […] суитшърти и тениски […], [включващи] различни елементи в изработката си, по-специално щампованото изображение на предницата на суитшърта, комбинация от цветове, местоположение на поставянето на джоб на корема и наставките на джоба […]“ и

„[м]одел[а] [дънкови панталони,] [характеризиращ се с] начина, по който всяка от частите на различните три модела е скроена и монтирана. Използвайки части с различна дължина и форми, се създава крачол с […] 3-измерен ефект (3D), подгънат отвътре и назад и обхващащ крака на потребителя (ефект отвертка). Други елементи, които допринасят за „ефекта отвертка“, са стреличките („darts“), включени в модела на коляното по една за всеки крачол“.

60.

Квалификацията на разглежданите обекти като произведения, подлежащи на закрила, и установяването на евентуално нарушение са чисто фактически елементи, чиято преценка, разбира се, е изцяло от компетентността на националната юрисдикция. Струва ми се обаче, че характеристики, като „специфична композиция, основана на форми, цветове, думи и цифри“, „комбинация от цветове“, „разположението на джобовете на корема“ или още „кройка[…] чрез монтаж на трите част[и]“, в чието възпроизвеждане е обвинен Cofemel, следва да се анализират като идеи, които могат да бъдат изразявани по различни начини, и дори като функционални решения ( 48 ), и не следва да бъдат обхванати от закрилата на авторското право.

61.

Нещо повече, като се позовава на новаторския (за времето) и единствен по рода си характер на модела си G‑Star Elwood, въведен през 1996 г., G‑Star изглежда на практика иска закрила на авторското право за репутацията и отличителния характер на своите продукти, която обикновено се осигурява с правото върху търговските марки.

62.

Вярно е, че нарушението на авторското право не трябва в никакъв случай да се състои в пълното възпроизвеждане на произведението. Частите на произведението също се ползват със закрила, при условие че съдържат елементите, които са израз на собственото интелектуално творение на автора на това произведение ( 49 ). Те обаче не трябва да са просто елементи, вдъхновени от изразените с произведението идеи, а части, взети от това произведение. Преценката в това отношение трябва да се извърши от съда, който разглежда делото по същество, за всеки отделен случай. В рамките на тази преценка този съд трябва също така да се увери, че обектът на исканата закрила може да бъде идентифициран в достатъчна степен ( 50 ).

63.

Накрая, трето, авторското право се различава от правото върху промишлените дизайни по отношение на преценката на нарушението на закриляните изключителни права. Ако използвам текста на член 10, параграф 1 от Регламент № 6/2002, правото върху промишления дизайн осигурява закрила срещу „всеки промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие“. Това понятие за цялостно възприятие обаче е напълно чуждо на авторското право.

64.

Авторското право закриля конкретно произведение, а не произведение с даден визуален аспект ( 51 ). Двама фотографи, снимащи една и съща сцена в един и същи момент, могат да постигнат изображения, които да не създават различно цялостно възприятие. От гледна точка на правото върху промишлените дизайни онзи, който пръв е разпространил фотографията си, може да се противопостави на разпространението на фотографията на другия. Не такъв е случаят при авторското право, където паралелното творение, стига да е действително оригинално, е не само законосъобразно, но се ползва изцяло със закрила като отделно произведение. Същото се отнася и за творението, вдъхновено от предходни произведения. Доколкото това творение не представлява неразрешено възпроизвеждане на оригинални елементи на чуждо произведение, не възниква въпросът за нарушение на авторското право, без значение дали цялостното възприятие е различно или не.

65.

Следователно авторското право ще даде възможност на автора на промишлен дизайн да се противопостави на разпространението и използването на даден промишлен дизайн, който не поражда различно цялостно възприятие, само ако е в състояние да докаже възпроизвеждането на оригинални елементи на своя промишлен дизайн.

66.

Когато разглежда заявка за закрила на промишлен дизайн с авторско право, съдът трябва да вземе предвид тези елементи, за да разграничи кой евентуално се ползва със закрилата sui generis на промишлените дизайни и кой се ползва със закрила на авторското право, и така да предотврати объркване между тези два режима на закрила.

67.

Предвид всички изложени дотук съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, отправени от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия), по следния начин: