1.

Преюдициалното запитване по настоящото дело се отнася до тълкуването на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност ( 2 ) (наричан по-нататък „основният регламент“) и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и до валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия ( 3 ). В частност ключовият въпрос, повдигнат в запитването, е дали неспазването на някои процесуални гаранции, предвидени в член 15, параграф 2 от основния регламент, може да доведе до отмяна на Регламента за изпълнение.

2.

Запитването е отправено в рамките на производство между Eurobolt BV и Staatssecretaris van Financiën (държавен секретар по финансите, Нидерландия) относно налагането на антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана в Европейския съюз.

3.

Към момента на настъпване на фактите приемането на антидъмпингови мерки се урежда от основния регламент.

4.

На първо място, следва да се обърне внимание на текста на съображение 12 от основния регламент:

„Необходимо е да се определи начин[ът], по който заинтересованите лица следва да се уведомяват за информацията, изисквана от органите[,] и следва да имат достатъчна възможност да представят всички релевантни доказателства и да защитават своите интереси. Освен това е желателно да се определят ясно правилата и процедурите по разследването, по-специално правилата, по които заинтересованите лица могат да заявят себе си, да изложат своите становища и да представят информация в определен срок, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид. Освен това е уместно да се уточнят условията, при които заинтересовано лице може да има достъп до информация, представена от други заинтересовани лица[,] и да представи коментари по нея. Освен това при събирането на информация следва да има сътрудничество между държавите членки и Общността“.

5.

Следва също да се припомни, че съображение 25 от Основния регламент предвижда следното:

„Информацията, предоставена на държавите членки в консултативния комитет, често е от специализиран технически характер и включва сложен икономически и правен анализ. За да се осигури на държавите членки достатъчно време да разгледат съответната информация, същата следва да се изпрати в разумен срок преди датата на заседанието, определена от председателя на консултативния комитет“.

6.

Член 13 от основния регламент е озаглавен „Заобикаляне“ и предвижда:

„1.   Обхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно настоящия регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Обхватът на антидъмпингови мита, които не надвишават остатъчното антидъмпингово мито, наложено съгласно член 9, параграф 5[,] може да бъде разширен и върху вноса от дружества, които се ползват от индивидуални мита в страните, подложени на мерки, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Заобикалянето се определя като промяна в схемите на търговия между трети страни и Общността или между отделни дружества и страната, обект на мерките[,] и Общността, което произтича от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на митото, и когато има доказателства за нанесена вреда или за това че коригиращият ефект на митото е изложен на риск по отношение на цените и/или количествата на сходния продукт, и когато има доказателства за дъмпинг във връзка с предварително определените нормални стойности за сходните продукти, ако това е необходимо съгласно разпоредбите на член 2.

[…]

3.   Разследвания по настоящия член се откриват по инициатива на Комисията или по искане на държава членка или друга заинтересована страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в параграф 1. Откриването се извършва след консултации с консултативния комитет с регламент на Комисията, който може също така да инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно член 14, параграф 5 или да поискат гаранции. Комисията извършва разследвания, за които митническите органи могат да съдействат, и които завършват в срок от 9 месеца. Когато окончателно установените факти оправдават разширяването на обхвата на мерките, това се извършва от Съвета по предложение на Комисията след консултации с консултативния комитет. Предложението се приема от Съвета, освен когато същият реши с обикновено мнозинство да отхвърли предложението, в срок от един месец след представянето му от Комисията. Разширението на обхвата на мярката влиза в сила от датата, от която е бил въведен регистрационен режим съгласно член 14, параграф 5 или на която са били поискани гаранции. Съответните процедурни разпоредби на настоящия регламент по отношение на откриването и провеждането на разследванията се прилагат съгласно настоящия член.

[…]“.

7.

Член 15 от Основния регламент е озаглавен „Консултации“ и предвижда:

„1.   Консултациите, предвидени в настоящия регламент, се провеждат в рамките на консултативен комитет, в който участват представители на всички държави членки, като председател е представител на Комисията. Консултации се провеждат незабавно по искане на държава членка или по инициатива на Комисията и във всички останали случаи в рамките на период, който позволява спазване на сроковете, заложени в настоящия регламент.

2.   Комитетът заседава, когато бъде свикан от неговия председател. Той предоставя цялата относима информация на държавите членки във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 10 работни дни преди заседанието.

3.   В случай на необходимост консултациите могат да бъдат и само писмени; тогава Комисията нотифицира държавите членки и определя срок, в рамките на който те могат да изразят своите становища или да поискат устна консултация, която да бъде организирана от председателя, ако е възможно устната консултация да се проведе в рамките на период, позволяващ спазване на сроковете, заложени в настоящия регламент.

4.   Предмет на консултация са по-специално:

8.

На 26 януари 2009 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 91/2009 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република ( 4 ).

9.

На основание член 13, параграф 3 от основния регламент с Регламент (ЕС) № 966/2010 Комисията решава да започне разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент № 91/2009, чрез претоварване на стоките през Малайзия ( 5 ).

10.

В съответствие с член 2 от Регламент № 966/2010 митническите органи трябва да въведат регистрационен режим за вноса в Европейския съюз на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия.

11.

С Регламент за изпълнение № 723/2011 обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено за вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китай, е разширен по отношение на вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия.

12.

Eurobolt е дружество със седалище в 'с-Херенберг (Нидерландия). Търгува със скрепителни елементи от желязо и стомана, които купува от Азия с цел продажба в Европейския съюз.

13.

След като с Регламент № 91/2009 е наложено окончателно антидъмпингово мито за някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, попадащи в позиция 7318 по КН, жалбоподателят купува подобни скрепителни елементи от двама установени в Малайзия доставчици, по-конкретно TZ Fasteners (наричано по-нататък „TZ“) и HBS Fasteners Manufacturing (наричано по-нататък „HBS“).

14.

В периода от 29 октомври 2010 г. до 4 август 2011 г. жалбоподателят подава 32 декларации в Нидерландия за допускане за свободно обращение на скрепителни елементи от стомана, закупени от HBS и TZ. Като страна на произход е посочена Малайзия. В съответствие с Регламент № 966/2010 митническите органи регистрират тези скрепителни елементи и ги допускат за свободно обращение, без да налагат антидъмпингови мита.

15.

След публикуването на този регламент Комисията решава да започне разследване. Това решение е официално съобщено на китайските и малайзийските органи, както и на известните вносители от тези страни — един от които е Eurobolt — и на представителите на съответните промишлености в целия ЕС.

16.

HBS и TZ заявяват пред Комисията, че са заинтересовани лица по това разследване, и представят отговори на въпросника за антидъмпинг. Eurobolt също заявява, че е заинтересовано лице.

17.

С писмо от 26 май 2011 г. Комисията изпраща на Eurobolt предварителните си констатации от разследването. На 13 юни 2011 г. жалбоподателят изпраща писмен отговор на писмото в предоставения му за това срок. На 15 юни 2011 г. се провежда среща на консултативния комитет.

18.

С Регламент за изпълнение № 723/2011 обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено за вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китай, е разширен по отношение на вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия. Съответно скрепителните елементи, закупувани от жалбоподателя, не са освободени от мито.

19.

След влизането в сила на този регламент инспекторът извършва последваща вноса проверка при жалбоподателя. Наложени са антидъмпингови мита в размер на 587802,20 EUR.

20.

След като митническата служба на Неймеген отхвърля жалбата на Eurobolt, то подава жалба за отмяна пред националните съдилища. Жалбата е отхвърлена както от Rechtbank Noord-Holland (Първоинстанционен съд Северна Холандия, Нидерландия), така и от Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия). След това Eurobolt подава касационна жалба пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия). Този съд отправя запитването по настоящото дело.

21.

В касационната си жалба Eurobolt, на първо място, се позовава на невалидността на Регламент № 723/2011 с оглед на критериите, предвидени в член 13 от основния регламент. На второ място, Eurobolt твърди, че Комисията е нарушила правото му на защита по време на разследването, тъй като в нарушение на член 15, параграф 2 от основния регламент консултативният комитет не е получил цялата относима информация, изпратена от Eurobolt до Комисията, в срок от най-малко 10 работни дни преди заседанието.

22.

В този контекст Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) има съмнения в каква степен националните съдилища трябва да контролират законосъобразността на актовете на институциите на Съюза, по-специално с оглед на член 47 от Хартата. Друг въпрос, който възниква, е дали отговорът на жалбоподателя на констатациите от разследванията следва да се разглежда като „относима информация“ по смисъла на член 15, параграф 2 от основния регламент и ако е така, какви следва да са последиците от твърдението, че в противоречие с посочената разпоредба консултативният комитет не е получил всички документи от Комисията в срок от най-малко 10 работни дни преди заседанието.

23.

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

24.

Eurobolt, италианското и нидерландското правителство, Съветът и Европейската комисия представят писмени становища. В края на писмената фаза на производството Съдът счита, че разполага с достатъчно данни, за да пристъпи към постановяване на решение, без да провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания, в съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

25.

С първия си подвъпрос запитващата юрисдикция иска по същество Съдът да изясни обхвата на правомощията на националните съдилища, когато пред тях е повдигнат въпрос за валидността на акт на Съюза. Отговорът на този въпрос може да бъде намерен в механизма за съдебен контрол, който преобладава в Европейския съюз и се основава на върховенството на закона.

26.

От решение Les Verts е видно, че Европейският съюз е правов съюз, доколкото нито държавите членки, нито неговите институции могат да избегнат контрола относно това дали действията им съответстват на основната конституционна харта на Съюза — Договорът, или на нормативен акт, произтичащ от него ( 6 ). Това означава, че „правните субекти имат правото да оспорват по съдебен ред законосъобразността на всяко решение или на всеки друг национален акт, свързан с прилагането към тях на акт на Съюза“ ( 7 ).

27.

За тази цел в членове 263 и 277, от една страна, и член 267, от друга, Договорът за функционирането на ЕС е установил завършена система от способи за защита и процедури, чиято цел е да осигурят контрола за законосъобразност на актовете на Съюза, поверявайки го на съдилищата на Съюза ( 8 ).

28.

Следователно няма съмнение, че съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се упражнява от Съда и от съдилищата на държавите членки. Член 19 ДЕС, който конкретизира правовата държава като ценност, утвърдена с член 2 ДЕС, възлага задачата да се осигури съдебен контрол за спазването на правния ред на Съюза не само на Съда, но и на националните съдилища ( 9 ).

29.

В този контекст следва да се припомни, първо, че член 19 ДЕС и член 47 от Хартата са ясно свързани. Според Съда на задължението на държавите членки по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, а именно да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, съответства правото, прогласено в член 47 от Хартата, съгласно който всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд ( 10 ). Второ, преюдициалното запитване за преценка на валидността представлява, също както жалбата за отмяна, средство за контрол на законосъобразността на актовете на Съюза ( 11 ).

30.

От посоченото, и най-вече от паралела между жалбата за отмяна и преюдициалното запитване, следва, че тъй като член 267 ДФЕС не предвижда нищо по този въпрос, основанията за контрол на законосъобразността, посочени в член 263 ДФЕС, могат да бъдат използвани, за да се изтъкне невалидността на разглеждания акт на Съюза пред националния съд с цел да бъде отправено преюдициално запитване до Съда ( 12 ).

31.

Може да се добави, че Съдът вече е постановил, че „компетентността на Съда да се произнася по силата на член [267 ДФЕС] по валидността на актове на институциите [на Съюза,] не е ограничена по никакъв начин, що се отнася до основанията, на които може да бъде оспорена валидността на тези актове“ ( 13 ). Въз основа на тази съдебна практика може дори да се твърди, че преюдициалното запитване относно валидността на акт на Съюза не се ограничава само до основанията, предвидени във връзка с жалбата за отмяна ( 14 ).

32.

Вторият подвъпрос се отнася до сътрудничеството между националния съд и институциите на Съюза, участващи в съдебното производство. Всъщност с този въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да изясни дали член 47 от Хартата във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че институциите на Съюза, участвали в приемането на акт, чиято валидност се оспорва пред национален съд, са длъжни да предоставят на последния по негово искане цялата информация, с която разполагат и която са взели предвид или е трябвало да вземат предвид при приемането на съответния акт.

33.

Както вече бе посочено, член 19 ДЕС изрично възлага отговорността за гарантиране на съдебен контрол в правния ред на Съюза на Съда и на националните съдилища. Така член 19 ДЕС потвърждава, че националните съдилища са тези, който най-вече прилагат правото на Съюза ( 15 ).

34.

За тази цел, макар самите национални съдилища да не са компетентни да установяват невалидността на актовете на Съюза ( 16 ), те могат да разгледат валидността на акт на Съюза. Ако счетат, че не са налице изтъкнатите от страните основания за невалидност, те могат да ги отхвърлят, като постановят, че актът е напълно валиден. Ако обаче приемат, че са налице едно или повече от изтъкнатите от страните или евентуално повдигнати служебно основания за невалидност, тези съдилища са длъжни да спрат производството и да отправят преюдициално запитване до Съда относно валидността на акта ( 17 ).

35.

В този контекст, тъй като националният съд трябва да разполага с цялата необходима информация, за да се гарантира прилагането и ефективността на правото на Съюза, той трябва да разполага и с цялата необходима информация, за да извърши предварителен преглед на законосъобразността и да прецени необходимостта от отправяне на преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС.

36.

Ето защо, ако националният съд се нуждае от информация, която само институциите на Съюза могат да предоставят, принципът на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, по принцип изисква институциите на Съюза да предоставят тази информация възможно най-бързо, когато националният съд поиска това, освен ако отказът да се предостави такава информация не е оправдан от императивни съображения, свързани с необходимостта да се избегне намеса във функционирането и независимостта на Съюза или да се защитят неговите интереси ( 18 ).

37.

Това е особено вярно, тъй като правилото намира своето основание във факта, че Европейският съюз е правов съюз, доколкото нито държавите членки, нито неговите институции могат да избегнат контрола относно това дали действията им съответстват на Договора ( 19 ), поради което „задължението за лоялно сътрудничество, наложено на институциите [на Съюза], придобива особено значение, когато засяга съдебните органи на държавите членки, натоварени да следят за прилагането и за спазването на правото [на Съюза] в националния правен ред“ ( 20 ).

38.

Трябва обаче да се припомни, че „актовете на институциите на Съюза по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност и съответно произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени в производство по жалба за отмяна или обявени за невалидни вследствие на преюдициално запитване или възражение за незаконосъобразност“ ( 21 ). От тази презумпция следва, че жалбоподателят, който се позовава на незаконосъобразност, трябва да докаже, първо, достоверността на своето твърдение и да предостави цялата информация, с която разполага.

39.

Третият подвъпрос се отнася до обхвата на съдебния контрол. Този въпрос на запитващата юрисдикция се отнася не само до проверката на истинността на фактите, но и до правомощието да се прецени дали фактите са установени пълно и точно.

40.

В това отношение е важно да се припомни, че съгласно практиката на Съда в областта на общата търговска политика и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Що се отнася до съдебния контрол върху такава преценка, той трябва да се сведе до проверката за това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е взето оспореното решение, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт ( 22 ).

41.

Както Съдът вече е постановил по отношение на контрола на Общия съд върху доказателствата, последният „трябва да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и могат да подкрепят направените изводи“ ( 23 ).

42.

Както бе посочено по-горе, макар националните съдилища да не са компетентни да установяват невалидността на актовете на Съюза, те могат да разглеждат валидността на акт на Съюза. Следователно няма причина цитираната в предходната точка съдебна практика да не се прилага за тези съдилища.

43.

От тази гледна точка, без никакво съмнение националният съд трябва да може да провери дали процесуалните правила са били спазени, дали фактите, на които се основава обжалваното решение, са били установени точно, но и дали компетентната институция е взела предвид всички относими факти.

44.

По този начин националният съд не замества преценката на институцията, която съгласно Договора е натоварена с тази задача, със своя собствена преценка, а само проверява дали актът е приет въз основа на точна и достатъчна информация, позволяваща извършването на съответната оценка. Струва ми се, че това е в съответствие с ролята на съда, който е компетентен да провери валидността на даден акт.

45.

За сметка на това, след като са събрани и проверени релевантните факти и тъй като институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка в областта на мерките за защита на търговията, съдът, който упражнява контрол за законосъобразност, може само да прецени дали не е допусната явна грешка при преценката на тези факти или при неотчитането на други факти. За преценката на материалноправните условия (съгласно основния регламент) се прилагат същите ограничения.

46.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да изясни дали Регламент за изпълнение № 723/2011 е невалиден с оглед на разпоредбите на член 15, параграф 2 от основния регламент, доколкото становището на Eurobolt в отговор на констатациите на Комисията ( 24 ) — ако то представлява относима информация по смисъла на тази разпоредба — не е било предоставено на разположение на консултативния комитет в срок от най-малко 10 работни дни преди заседанието му.

47.

Основният регламент не съдържа определение за понятието „относима информация“. От системата на основния регламент обаче следва, че в обхвата на понятието „цялата относима информация“ в член 15, параграф 2 от основния регламент попада отговорът на независим вносител на стоките, за които са провежда разследването на Комисията.

48.

Действително антидъмпинговите мита и разширяването на обхвата им в случай на заобикаляне се приемат от Съвета по предложение на Комисията след консултация с консултативния комитет. Предложението на Комисията се основава на резултатите от разследване, в рамките на което съгласно член 5, параграф 10 от основния регламент трябва да бъдат взети предвид становищата и информацията, представени от заинтересованите лица. В член 6, параграф 7 от този регламент се добавя, че жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, организациите на купувачите и потребителите, които са заявили, че са заинтересовани лица в съответствие с член 5, параграф 10, по принцип могат да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по разследването. Съгласно цитираната разпоредба „тези страни могат да представят отговор във връзка с тази информация и коментарите им се вземат предвид, ако са подкрепени с достатъчно доказателства в отговора“ ( 25 ). На последно място, член 20, параграф 4 от основния регламент предвижда, че „[о]кончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се прави […] във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от един месец преди вземане на окончателно решение или преди внасяне от страна на Комисията на предложение за окончателни действия в съответствие с член 9 […]“, а в член 20, параграф 5 се уточнява, че забележките, направени след окончателното разгласяване, се вземат предвид, когато се получат в рамките на срок, определен от Комисията, който трябва да е най-малко 10 дни.

49.

Това тълкуване се потвърждава от съображение 12 от основния регламент, в което се подчертава значението на правото на защита и възможността на заинтересованите лица да представят становища и да защитават интересите си по време на процедурата.

50.

С оглед на изложените по-горе съображения е очевидно, че информацията, забележките и становищата, представени пред Комисията по време на разследването, както и становищата, представени в отговор на констатациите на Комисията по разследването, неизбежно са „относима информация“ за консултативния комитет, за да може той да изрази съответно становище по предложението на Комисията. Следователно е ясно, че информацията, предоставена от Eurobolt в писмото му от 13 юни 2011 г., представлява „относима информация“ за тази цел.

51.

Тъй като становищата, представени в отговор на констатациите на Комисията по разследването, представляват „относима информация“ по смисъла на член 15, параграф 2 от основния регламент, то възниква въпросът дали трябва да се приеме, че консултативният комитет не е бил информиран в определения срок, и ако е така, какви са последиците от това.

52.

Първо, следва да се припомни, че когато дадена институция на Съюза разполага с широко право на преценка — какъвто, както вече бе посочено, е случаят в областта на мерките за защита на търговията като например антидъмпинговите мерки ( 26 ) — контролът за спазването на определени процесуални гаранции е от основополагащо значение ( 27 ).

53.

Член 15 от основния регламент има конкретно за цел да организира методично един от задължителните етапи на процедурата за приемане на антидъмпингово мито, а именно консултациите с консултативния комитет. Тази разпоредба съответно съдържа редица процесуални гаранции като например изискването за предоставяне на цялата относима информация „във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 10 работни дни преди заседанието“.

54.

Следователно няма съмнение, че поне по принцип член 15 от Основния регламент може да бъде основание за жалба за отмяна или за преюдициално запитване относно преценка на валидността.

55.

Следва да се припомни, че консултативният комитет се състои от представители на всички държави членки, като председател е представител на Комисията ( 28 ). Такъв вид комитет не е необичаен в процедурата за приемане на актове от правото на Съюза.

56.

Действително, в съответствие с новото действащо законодателство, консултативният комитет просто е заменен с комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията ( 29 ).

57.

В контекста на Регламент № 182/2011 бих искал да отбележа, че когато законодателят изисква да се изпрати информация на представителите на държавите членки в рамките на определен срок, Съдът вече е постановил, че с този срок се цели да се гарантира информирането на правителствата на държавите членки за предложенията на Комисията чрез членовете им в комитета ( 30 ). С този вид срок допълнително се гарантира, че държавите членки разполагат с необходимото време за проучване на документите, които може да бъдат особено сложни и да изискват много контакти и обсъждания между различните административни органи или вътрешни и външни консултации ( 31 ).

58.

В настоящия случай не може да се отрече, че член 15, параграф 2 преследва точно тази цел, тъй като в съображение 25 изрично се посочва, че „информацията, предоставена на държавите членки в консултативния комитет, често е от специализиран технически характер и включва сложен икономически и правен анализ“, и се добавя, че „за да се осигури на държавите членки достатъчно време да разгледат съответната информация, същата следва да се изпрати в разумен срок преди датата на заседанието, определена от председателя на консултативния комитет“.

59.

Въпреки че в съображението се използва изразът „следва да“, в член 15, параграф 2 от основния регламент е използвана по-пряка форма на изявително наклонение. Освен това законодателят е поставил строго ограничение във времето чрез добавянето на думите „не по-късно от 10 работни дни“ след израза „във възможно най-кратки срокове“. Както Съдът вече е постановил в различен контекст, „без никакво съмнение тази формулировка означава, че срокът е обвързващ“ ( 32 ).

60.

Това тълкуване е в съответствие и с една от главните цели на основния регламент, който съгласно съображение 12 ясно определя правилата и процедурите по разследването, по-специално правилата, по които лицата се заявяват като заинтересовани, излагат становищата си и представят информация в определен срок, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид.

61.

С оглед на изложените по-горе съображения считам, че съм длъжен да приложа разрешението, възприето от Съда по дело Tilly-Sabco/Комисия, и да заключа, че изискванията, предвидени в член 15, параграф 2 от основния регламент, представляват „съществени изисквания за редовността на процедурата и чието нарушаване води до нищожност на съответния акт“ ( 33 ).

62.

Вярно е, че изтъкнатото по посоченото дело нарушение не се изразява в просрочено предоставяне на информация, а в съобщаване след предвидения срок на самия проект на акта за изпълнение.

63.

Въпреки това би могло да се отбележи, че принципът, въз основа на който са изградени мотивите в решение Tilly-Sabco, не е обусловен от естеството на представения документ, а от целта на сроковете за представянето на проекта на акта за изпълнение и на проекта за дневен ред. Както подчертава Съдът, целта на този срок „е да осигури извършването на спокоен анализ на проекта на акт за изпълнение от членовете на Управителния комитет преди срещите“ ( 34 ). Според Съда това изискване е едно от съществените процесуални изисквания за редовността на процедурата, чието нарушение води до нищожност на съответния акт ( 35 ).

64.

В настоящия случай самият законодател подчертава значението на достатъчния срок, за да се разгледа не само предложението на Комисията, но и относимата информация. Всъщност, както бе посочено по-горе, в съображение 25 от основния регламент се посочва, че информацията, предоставена на държавите членки в консултативния комитет, често е от специализиран технически характер и включва сложен икономически и правен анализ. Поради тази причина, „за да се осигури на държавите членки достатъчно време да разгледат съответната информация, същата следва да се изпрати в разумен срок преди датата на заседанието, определена от председателя на консултативния комитет“.

65.

Именно в този контекст в член 15, параграф 2 от основния регламент се предвижда, че председателят на консултативния комитет предоставя на държавите членки цялата относима информация във възможно най-кратки срокове, и се поставя строго ограничение, като се добавят думите „но не по-късно от 10 работни дни преди заседанието“.

66.

При тези обстоятелства, като се имат предвид текстът и целта на член 15, параграф 2 от основния регламент, не виждам причина в случай на нарушение на тази разпоредба да се дава разрешение, различно от това, което Съдът е дал в решение Tilly-Sabco/Комисия. Срокът, предвиден в тази разпоредба, е съществено процесуално изискване за редовността на процедурата, чието нарушение води до нищожност на съответния акт.

67.

Сега преминавам към въпроса дали в настоящия случай наистина е налице такова нарушение.

68.

В конкретния случай няма спор по въпроса, че консултативният комитет не е получил цялата относима информация 10 работни дни преди заседанието, в нарушение на предвиденото в член 15, параграф 2 от основния регламент. При това положение неизбежно трябва да се заключи, че е било допуснато нарушение.

69.

Последицата от нарушението на този срок е, че приетият в рамките на тази процедура акт е нищожен. В настоящия случай това означава също, че Регламент № 723/2011 е невалиден.

70.

Вярно е, че запитващата юрисдикция не поставя под въпрос пряко и изрично валидността на Регламент № 723/2011. Въпреки това от текста както на буква б), така и на буква в) от втория въпрос е видно, че запитващата юрисдикция иска разяснения относно последиците от неспазването на изискванията по член 15, параграф 2 от основния регламент. Тъй като, що се отнася до конкретния случай, непосредствената последица от такова нарушение е невалидността на Регламента за изпълнение, считам, че за да бъде полезен с отговора си на това преюдициално запитване, Съдът не може да не се произнесе по този въпрос, който във всеки случай изглежда, че се съдържа във въпросите, отправени от запитващата юрисдикция.

71.

Още повече, както вече отбелязах, самите национални съдилища не са компетентни да установяват невалидността на актовете на Съюза ( 36 ). В този конкретен контекст и като се има предвид естеството на отправените от запитващата юрисдикция въпроси, както и че в общ план е желателно да се избегне отправянето на второ преюдициално запитване, предлагам Съдът да обяви Регламент № 723/2011 за невалиден.

72.

Ето защо предлагам на Съда да отговори на поставените от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) въпроси, както следва: