1. 

Настоящото преюдициално запитване от 23 май 2017 г., внесено в секретариата на Съда от Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд Арнем-Леуварден, Нидерландия) на 29 май 2017 г., е относно тълкуването на членове 2—5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество ( 2 ).

2. 

Запитването е отправено в рамките на спор на дружеството Levola Hengelo BV (наричано по-нататък „Levola“) с дружеството Smilde Foods BV (наричано по-нататък „Smilde“), и двете —предприятия, занимаващи се с производството на храни, по повод твърдяно нарушение от страна на Smilde на притежавано от Levola авторско право върху вкуса на сирене за намазване със сметана и билки с наименование „Heksenkaas“ или „Heks’nkaas“ (наричано по-нататък „Heksenkaas“) ( 3 ).

3. 

Запитващата юрисдикция счита, че за да се произнесе по спора, с който е сезирана, трябва да установи по-специално дали правото на Съюза, и конкретно Директива 2001/29 допуска авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт.

4.

Член 2 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г. (наричана по-нататък „Бернската конвенция“) гласи:

„1.   Понятието „литературни и художествени произведения“ включва всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му, като книги, брошури и други писмени произведения; лекции, обръщения, проповеди и други произведения от същия характер; драматични или драматично-музикални произведения; хореографски произведения и пантомими; музикални композиции с текст или без текст; кинематографични произведения, към които се приравняват произведенията, създадени по способ, аналогичен на кинематографичния; рисунки, произведения на живописта, архитектурата, скулптурата, графиката и литографията; фотографски произведения, към които се приравняват произведения, създадени по способ, аналогичен на фотографския; произведения на приложното изкуство; илюстрации, карти, планове, чертежи и пластични произведения, свързани с географията, топографията, архитектурата или науката.

2.   Страните от [Съюза] си запазват правото да предвидят в своето законодателство, че произведенията или определени видове от тях, които не са фиксирани в материална форма, не се ползват от закрила.

[…]

5.   Сборници от литературни и художествени произведения като енциклопедии и антологии, които поради подбор и подреждане на съдържанието им, представляват интелектуални творения, се закрилят без да се накърнява авторското право върху всяко от произведенията, съставляващо част от такъв сборник.

6.   Произведенията, упоменати в този член, се ползват от закрила във всички страни от Съюза. Тази закрила действа в полза на автора и неговите правоприемници.

[…]“.

5.

Съгласно член 9, параграф 1 от Бернската конвенция:

„Авторите на литературни и художествени произведения, закриляни от тази Конвенция, имат изключителното право да разрешават възпроизвеждането на тези произведения по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма“.

6.

На 20 декември 1996 г. Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) приема в Женева Договора на СОИС за авторското право (наричан по-нататък „Договор на СОИС за авторското право“), който влиза в сила на 6 март 2002 г. и е одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО ( 4 ).

7.

Озаглавеният „Връзка с Бернската конвенция“ член 1 от Договора на СОИС за авторското право предвижда в параграф 4:

„Договарящите се страни трябва да спазват членове от 1 до 21 и допълнението към Бернската конвенция“.

8.

Озаглавеният „Приложно поле на авторско-правната закрила“ член 2 от Договора на СОИС за авторското право предвижда:

„Авторско-правната закрила се разпростира върху обективно изразените форми, а не върху идеи, процеси, методи на функциониране или математически понятия като такива“.

9.

Озаглавеният „Компютърни програми“ член 4 от Договора на СОИС за авторското право предвижда:

„Компютърните програми се закрилят като литературни произведения по смисъла на член 2 от Бернската конвенция. Тази закрила се прилага към компютърните програми, независимо от начина или формата на тяхното външно изразяване“.

10.

Съгласно озаглавения „Сборни произведения (бази данни)“ член 5 от Договора на СОИС за авторското право:

„Сборните произведения или други материали, в каквато и да е форма, които по своя подбор или подреждане на съдържанието им представляват интелектуални произведения, се закрилят като такива. Тази закрила не се разпростира върху самите данни или материали и не накърнява никое авторско право върху тези данни или материали, съдържащи се в сборника“.

11.

Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) от 15 април 1994 г. (ОВ L 336, 1994 г., стр. 214; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 228), което съставлява приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5), е одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) ( 5 ).

12.

Член 9 от Споразумението ТРИПС, озаглавен „Връзка с Бернската конвенция“, гласи:

„1.   Страните членки [на СТО] следва да спазват разпоредбите на членове от 1 до 21 от Бернската конвенция (1971 г.) и приложението към нея. […]

2.   Закрилата на авторското право обхваща изразени резултати на творческа дейност, а не идеи, процедури, методи на действие или математически концепции сами по себе си“.

13.

Член 10 от Споразумението ТРИПС, озаглавен „Компютърни програми и компилации на данни“, гласи:

„1.   Компютърните програми, независимо дали са изходни или обектни, са защитени като литературни произведения в рамките на Бернската конвенция (1971).

2.   Компилациите на данни или други материали, независимо дали са в машинно-четивна или друга форма, които по причина на селекцията или подреждането на съдържанието им представляват интелектуални творби, са защитени като такива. Такава закрила, която не се простира върху самите данни или материали, не трябва да накърнява авторското право, отнасящо се до самите данни или материали“.

14.

Член 2 от Директива 2001/29, озаглавен „Право на възпроизвеждане“, предвижда:

„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:

[…]“.

15.

Член 3 от Директива 2001/29, озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“, предвижда:

„1.   Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

[…]“.

16.

Член 4 от Директива 2001/29, озаглавен „Право на разпространение“, предвижда:

„1.   Държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин.

[…]“.

17.

Член 1 от Auteurswet (нидерландски закон за авторското право, наричан по-нататък „Законът за авторското право“) гласи:

„Авторското право е изключителното право на автора на литературно, научно или художествено произведение или на неговия правоприемник да публикува това произведение и да го възпроизвежда при спазване на предвидените в закона ограничения“.

18.

Текстът на член 10 от Закона за авторското право е следният:

„1.   Произведения на литературата, науката или изкуството по смисъла на този закон са:

както и в общи линии всяко произведение в областта на литературата, науката или изкуството, без оглед на това по какъв начин или в каква форма е публикувано то.

[…]“.

19.

Heksenkaas е сирене за намазване със сметана и билки. Създадено е през 2007 г. от холандски търговец на зеленчуци и пресни продукти. По силата на договор, сключен през 2011 г., и срещу възнаграждение, обвързано с оборота от продажбите, създателят на този продукт преотстъпва на Levola свързаните с него права върху интелектуалната собственост.

20.

На 10 юли 2012 г. е патентован производственият процес за Heksenkaas, а към средата на 2010 г. е подадена заявка за регистрация на словната марка „Heksenkaas“.

21.

От януари 2014 г. Smilde произвежда продукт с наименование „Witte Wievenkaas“ за верига от супермаркети в Нидерландия.

22.

Тъй като счита, че производството и продажбата на Witte Wievenkaas накърняват авторското му право върху „вкуса“ на Heksenkaas, Levola завежда дело срещу Smilde пред Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд, Нидерландия). Levola дефинира авторското право върху вкуса като „цялостното усещане на вкусовите рецептори при консумацията на хранителен продукт, включително възприятието в устата от допира с него“.

23.

Levola иска от Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд) да установи, от една страна, че вкусът на Heksenkaas е собствено интелектуално творение на автора на вкуса и следователно че се ползва с авторскоправна закрила като „произведение“ по смисъла на член 1 Закона за авторското право, а от друга страна, че вкусът на продукта, произвеждан от Smilde, представлява възпроизвеждане на това „произведение“. То също така иска от тази юрисдикция да разпореди на Smilde да преустанови, както и за в бъдеще да се въздържа от всякакво нарушение на авторските му права, включително чрез производство, покупка, продажба или друга търговска дейност с продукта с наименование „Witte Wievenkaas“.

24.

С решение от 10 юни 2015 г. Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд) приема, че и без да е необходимо да отговаря на въпроса дали вкусът на Heksenkaas може да получи авторскоправна закрила, при всички положения претенциите на Levola трябва да бъдат отхвърлени, тъй като то не е посочило въз основа на кои елементи или коя комбинация от елементи на вкуса на продукта „Heksenkaas“ следва да се приеме наличието на негов собствен, оригинален характер и индивидуални белези.

25.

Levola обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

26.

Според нея по същество въпросът по делото е дали вкусът на хранителен продукт може да бъде обект на авторскоправна закрила. Тя добавя, че страните по делото, с което е сезирана, са на коренно различно мнение по този въпрос.

27.

Според Levola вкусът на хранителен продукт може да се окачестви като литературно, научно или художествено произведение, ползващо се с авторскоправна закрила. Levola се позовава по-специално на решение от 16 юни 2006 г. на Hoge Raad der Nederlanden (Върховния съд на Нидерландия), Lancôme (ECLI:NL:HR:2006:AU8940), в което съдът принципно приема за възможно признаването на авторско право върху аромата на парфюм.

28.

Обратно, според Smilde системата за закрила на авторското право се отнася само за визуални и звукови произведения и не включва закрила на вкусове. Освен това нетрайният характер на хранителните продукти и субективният характер на вкусовото възприятие изключвали класифицирането на вкуса на хранителен продукт като закриляно с авторско право произведение. Също така изключителните авторски права върху произведение, предмет на интелектуална собственост, и техните ограничения не намирали никакво или почти никакво приложение по отношение на вкусовете.

29.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Cour de cassation (Касационен съд, Франция) категорично е изключил възможността за предоставяне на авторскоправна закрила на аромат, по-специално в свое решение от 10 декември 2013 г. ( 6 ). При това положение практиката на върховните национални съдилища в Европейския съюз не била последователна по въпроса за авторскоправната закрила на аромат, който въпрос бил сходен с въпроса, предмет на разглеждане по делото пред запитващата юрисдикция.

30.

При това положение Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд Арнем-Леуварден) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31.

Писмени становища са представили Levola, Smilde, френското, италианското правителство, правителството на Обединеното кралство и Европейската комисия. Levola, Smilde, нидерландското, френското правителство, правителството на Обединеното кралство, както и Комисията представят и устни становища в съдебното заседание, проведено на 4 юни 2018 г.

32.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали вкусът на хранителен продукт представлява „произведение“ и дали може да се ползва от авторскоправна закрила по Директива 2001/29 ( 7 ).

33.

Smilde поддържа, че настоящото преюдициално запитване е недопустимо. Според него, освен че Levola не било изпълнило задължението си да изложи основания и да приведе доказателства в главното производство, делото можело веднага да бъде прекратено, тъй като вкусът на продукта Heksenkaas не бил оригинален.

34.

Според мен повдигнатото от Smilde възражение за недопустимост не би могло да се приеме поради следните съображения.

35.

Само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени, предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Оттук следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност. В този смисъл Съдът може да отхвърли отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси ( 8 ).

36.

Следва да се подчертае, че настоящото преюдициално запитване е относно тълкуването на правото на Съюза, и по-специално на членове 2—5 от Директива 2001/29. В отсъствието на указание или пък твърдение, че поисканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, нито че проблемът е от хипотетично естество, считам, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси относно тълкуването на тази директива и на понятието „произведение“ не биха могли да се считат за недопустими само поради факта, че според една от страните в главното производство делото трябва да бъде разрешено с други основания и доводи.

37.

Понятието „произведение“ по смисъла на член 2, буква а), член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 не е дефинирано в същата директива ( 9 ). Тези разпоредби не съдържат и препращане към националното право, що се отнася до понятието „произведение“ ( 10 ).

38.

При това положение съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба ( 11 ).

39.

От тази съдебна практика следва, че думата „произведение“ трябва да се разглежда като съответстваща на самостоятелно понятие на правото на Съюза, чийто смисъл и обхват трябва да са идентични във всички държави членки. Поради това Съдът трябва да даде на това понятие еднакво тълкуване в правния ред на Съюза ( 12 ).

40.

Оттук следва, че в качеството си на автономно понятие на правото на Съюза понятието „произведение“ не позволява на държавите членки да предвиждат различни или допълнителни норми в това отношение. Следователно правото на Съюза не допуска национална правна уредба да предвижда възможност за авторскоправна закрила на вкусовете на хранителни продукти ( 13 ) извън предвидената от Директива 2001/29 ( 14 ) рамка.

41.

Френското правителство счита, че преди да се определи дали хранителният вкус може да се ползва от авторскоправна закрила по Директива 2001/29, следва да се установи дали той може да се счита за произведение, тоест за обект, който е оригинален в смисъл, че е собствено интелектуално творение на автора.

42.

В точка 34 от решение от 16 юли 2009 г., Infopaq International (C‑5/08, EU:C:2009:465), Съдът отбелязва, че „от общата система на Бернската конвенция, и по-специално от член 2, алинеи 5 и 8 от нея произтича, че закрилата на някои обекти като литературни или художествени произведения предполага те да представляват интелектуални творения“ ( 15 ). Освен това Съдът постановява, че авторското право по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29 може да се приложи единствено по отношение на обект, който е оригинален, в смисъл че е собствено интелектуално творение на неговия автор ( 16 ).

43.

В точка 88 от решение от 1 декември 2011 г., Painer (C‑145/10, EU:C:2011:798), Съдът постановява, че дадено интелектуално творение е собствено, авторско интелектуално творение, когато отразява личността на автора. Съгласно точка 39 от решение от 1 март 2012 г., Football Dataco и др. (C‑604/10, EU:C:2012:115), критерият за оригиналност не е изпълнен, когато изготвянето на базата данни трябва да бъде съобразено с технически съображения, правила или изисквания, които не оставят място за творческа свобода. Освен това в точка 42 от това решение Съдът постановява, че обстоятелството, че за изготвянето на базата данни е било необходимо, независимо от създаването на съдържащите се в нея данни, създателят ѝ да вложи значителен труд и умения, самò по себе си не може да оправдае авторскоправната закрила на тази база данни, ако въпросният труд и умения не изразяват никаква оригиналност при подбора или подреждането на тези данни.

44.

Считам все пак, че макар оригиналността на обекта да е необходимо условие за получаване на авторскоправна закрила, то не е достатъчно. Освен да е оригинален, обектът трябва да бъде и „произведение“.

45.

В точка 33 от решение от 16 юли 2009 г., Infopaq International (C‑5/08, EU:C:2009:465), Съдът постановява, че „[ч]лен 2, буква а) от Директива 2001/29 предвижда, че авторите имат изключителното право да разрешават или забраняват пълното или частичното възпроизвеждане на техните произведения. От това следва, че закрилата на правото на автора да разреши или да забрани възпроизвеждането има за предмет дадено „произведение“ ( 17 ).

46.

От тази съдебна практика следва ясно, че член 2, буква а) от Директива 2001/29 изисква, от една страна, наличието на „произведение“ ( 18 ), а от друга страна, то да бъде оригинално. Важно е да не се допуска обединяване или смесване на тези две понятия, които са отделни.

47.

Поради това, подобно на Комисията, считам, че „възможността авторскоправна закрила на произведение съгласно член 2, буква а) от Директива 2001/29 да възниква само ако то отговаря на критерия за оригиналност, все пак не би могла да се тълкува в смисъл, че от тази възможност пък следва и обратното, че всеки обект, който отговаря на този критерий, би трябвало поради това „автоматично“ да се счита за „произведение“, закриляно от авторското право по смисъла на посочената директива“ ( 19 ).

48.

Тъй като Директива 2001/29 не дефинира понятието „произведение“, считам, че е уместно да се вземат под внимание разпоредбите на Бернската конвенция. Действително, макар Съюзът да не е договаряща се страна по Бернската конвенция, той „все пак е длъжен да спазва членове 1—21 от нея по силата на член 1, параграф 4 от Договора на СОИС за авторското право, по който е страна, който е част от неговия правен ред и чието приложение цели Директива 2001/29“ ( 20 ).

49.

Следователно Съюзът е длъжен да спазва по-специално член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, който определя обхвата на „литературните и художествените произведения“, които могат да се ползват от авторскоправна закрила. Според посочената разпоредба понятието „литературни и художествени произведения“„включва всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“. Освен това член 2, параграф 1 от Бернската конвенция съдържа неизчерпателен списък ( 21 ) на „литературните и художествени“ произведения, които се ползват със закрила ( 22 ).

50.

Този списък не упоменава изобщо вкусовете, нито пък произведения, аналогични на тях, като например аромати или миризми, без обаче да ги изключва изрично.

51.

Следва все пак да отбележа, че независимо от обстоятелството, че съгласно член 2, параграф 1 от Бернската конвенция „[п]онятието „литературни и художествени произведения“ включва всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, разпоредбата упоменава единствено произведения, възприемани зрително или слухово, например книги и музикални композиции, но не и продукти, които могат да бъдат възприемани чрез други сетива, например вкус, мирис или допир.

52.

Освен това, в случай на останали съмнения относно авторскоправната закрила на някои продукти, международната общност редовно предприема действия — било чрез внасяне на изменения в Бернската конвенция, било чрез приемането на други многостранни споразумения — за да установи ясно, че такива „произведения“ се ползват с авторскоправна закрила, при условие че са оригинални ( 23 ).

53.

В този смисъл Договорът на СОИС за авторското право, който е специално споразумение по смисъла на Бернската конвенция, е приет по-специално с цел закрила на произведенията в цифрова среда ( 24 ), например компютърните програми и компилациите на данни или други материали (бази данни) ( 25 ).

54.

Вкусът на хранителен продукт не може да бъде приближен до никое от закриляните от този договор „произведения“, а доколкото ми е известно, никоя друга международноправна разпоредба не предоставя авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт ( 26 ).

55.

Считам също, в съответствие със становищата на френското правителство и на Комисията, че макар процесът по разработването им да изисква работа и определени умения, хранителните вкусове или аромати биха могли да са обект на закрила от авторското право, само ако са оригинални ( 27 ). Авторскоправната закрила обхваща оригиналните изразени резултати на творческа дейност, а не идеи, процедури, методи на действие или математически концепции сами по себе си ( 28 ). Считам, че макар формата, която е обективен израз на рецептата (резултатът от творческата дейност), да може да получи авторскоправна закрила, ако този резултат е оригинален, авторското право не закриля самата рецепта (идеята). На английски това разграничение е известно като „idea/expression dichotomy“.

56.

В допълнение, тези резултати би трябвало да могат да се откроят с достатъчна прецизност и обективност. В този смисъл в решение от 12 декември 2002 г., Sieckmann (C‑273/00, EU:C:2002:748, т. 55), което разглежда въпроса дали знак, в случая мирис, който сам по себе си не може да бъде възприет визуално, може да съставлява марка, Съдът постановява, че това е възможно, „при условие че може да бъде графично представен, по-специално чрез фигури, линии или символи по начин, който е ясен, точен, независим, лесно достъпен, разбираем, устойчив и обективен“ ( 29 ).

57.

Изглежда обаче, че предвид настоящото състояние на техниката точното и обективното идентифициране на вкуса или мириса все още е невъзможно. В това отношение италианското правителство отбелязва, че „въпреки вложените до днес научни усилия за недвусмислено дефиниране на органолептичните свойства на хранителните продукти, при настоящото положение „вкусът“ е основно качествена характеристика, свързана преди всичко със субективността на вкусовото усещане. Органолептичните свойства на храните действително са предназначени за възприемане и оценка чрез сетивните органи, най-вече вкус и мирис, но също така допир, въз основа на субективното усещане и впечатленията от храната, получени от тези сетивни органи. Обективна характеристика на тези усещания все още не съществува“ ( 30 ). Не изключвам възможността за еволюция на техниките за прецизно и обективно идентифициране на вкуса или мириса в бъдеще, което би могло да накара законодателя да предприеме действия и да им предостави авторскоправна закрила или закрила чрез други средства.

58.

Според мен възможността да се повери на съда или на определен от него експерт идентифицирането на вкуса, както предлага Levola в писменото си становище, по никакъв начин не отменя факта, че самото естество на такова идентифициране ( 31 ) ще си остане субективно ( 32 ). Възможността за достатъчно прецизно и обективно идентифициране на произведението обаче, а оттам и на обхвата на неговата авторскоправна закрила, е задължителна, за да се зачете принципът на правната сигурност в интерес на носителя на авторското право и най-вече на трети лица, които могат да бъдат изложени на съдебни производства, по-специално наказателни или за обезщетение за вреди ( 33 ), поради нарушено авторско право.

59.

Евентуална нетрайност на хранителните продукти сама по себе си не е убедителен довод. Трябва всъщност да се подчертае, че Директива 2001/29 не само не предвижда никакво задължение за фиксиране на произведението ( 34 ), а освен това предмет на авторскоправна закрила е не носителят, на който произведението е закрепено, а самото то.

60.

Ефимерността, мимолетността и нетрайността на самите вкусове обаче според мен са довод срещу тяхното прецизно и обективно идентифициране, а така също и срещу квалифицирането им като произведения за целите на авторското право.

61.

Поради това считам, че вкусът на хранителен продукт не представлява „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29. Оттук следва, че вкусът не може да се ползва с право на възпроизвеждане ( 35 ), на публично разгласяване на произведения и на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти ( 36 ), както и на разпространение ( 37 ) по смисъла на Директива 2001/29 — права, които се отнасят единствено за произведенията. Следва също да се отбележи, че изключенията и ограниченията, предвидени в член 5 от Директива 2001/29, се отнасят само за произведенията, намиращи се под закрилата на тези права.

62.

От изложените съображения следва, че Директива 2001/29 не допуска авторскоправната закрила на вкуса на хранителен продукт. Като се има предвид, че вторият въпрос е поставен само ако Директива 2001/29 допуска авторскоправната закрила на вкуса на хранителен продукт и същият се отнася по-специално до условията за нейното получаване и обхвата ѝ, на този въпрос отговор не следва да бъде даван.

63.

С оглед на изложените съображения в тяхната цялост предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд Арнем-Леуварден, Нидерландия), по следния начин:

„Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество не допуска авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт“.