1.

Г‑жа Helga Löber е инвестирала в сертификати под формата на облигации на приносител, емитирани от Barclays Bank Plc. За да придобие тези сертификати, съответните суми са преведени от нейната разплащателна (лична) банкова сметка във Виена, Австрия, по две сметки за ценни книжа в Грац и Залцбург. След това от тези сметки за ценни книжа е направено плащането за разглежданите сертификати.

2.

Сертификатите впоследствие губят своята стойност. Г‑жа Löber счита, че инвестиционното ѝ решение е било породено от ненадлежно изготвен (т.е. въвеждащ в заблуждение) проспект, издаден във връзка със сертификатите. Тя предявява иск срещу Barclays Bank за заплащане на сума в размер на 34459,06 EUR заедно с лихви и разноски. Според нея тази сума съответства на претърпените от нея вреди поради посочването на неверни данни от страна на Barclays Bank посредством издаването на ненадлежно изготвен проспект.

3.

Г‑жа Löber предявява своя иск по местоживеенето си пред съд във Виена. Там е и нейната разплащателна банкова сметка, от която е направила първия банков превод, за да извърши инвестицията. Съдилищата в производствата пред първата и втората инстанция обаче приемат, че не са компетентни да разгледат спора. Понастоящем делото е висящо пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия). Този съд иска по същество да се установи — в случай че използваните банкови сметки са от значение за определяне на съда, който разполага с компетентност да се произнесе по въпросния иск, коя от тях е релевантна за определянето на това обстоятелство.

4.

Тъй като главното производство е започнало на 16 ноември 2012 г., Регламент (ЕО) № 44/2001 ( 2 ) продължава да е приложим ratione temporis ( 3 ).

5.

Съображения 11—12 от Регламент № 44/2001 гласят:

6.

Член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001 предвижда, че „[п]ри условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

7.

Член 3, параграф 1 от Регламент № 44/2001 предвижда, че „[с]рещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от […] глава [II]“.

8.

Съгласно член 5, параграф 3, който се намира в раздел 2 от глава II, „[с]рещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка: […] по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие […]“.

9.

Barclays Bank (наричана по-нататък „ответникът“) е със седалище в Лондон, Обединено кралство, и клон във Франкфурт на Майн, Германия. Ответникът издава сертификати „X1 Global EUR Index“ под формата на облигации на приносител (наричани по-нататък „сертификатите“), закупувани от институционални инвеститори. Тези институционални инвеститори впоследствие продават сертификатите на вторичния пазар на потребители, намиращи се и в Австрия.

10.

Стойността на сертификатите (а следователно и сумата за изплащане) се определя по индекс, базиран на портфейл от ценни книжа на няколко целеви фонда. Портфейлът е съставен и управляван от дружеството X1 Fund Allocation GmbH със седалище в Германия.

11.

Сертификатите са емитирани въз основа на (германски) „основен проспект“ от 22 септември 2005 г. и информация за условията от 20 декември 2005 г. Oсновният проспект е представен на компетентния национален орган Österreichische Kontrollbank AG.

12.

Подписката за публично предлагане е извършена между 20 декември 2005 г. и 24 февруари 2006 г. Сертификатите са издадени на 31 март 2006 г. Клиринговата къща, която извършва сетълмент на тази покупка, е акционерно дружество със седалище във Франкфурт на Майн.

13.

За да извърши инвестицията, г‑жа Helga Löber, която е с местоживеене във Виена (наричана по-нататък „ищецът“), първо превежда съответните суми от нейната разплащателна (лична) банкова сметка във Виена (наричана по-нататък „банкова сметка“), в две сметки за ценни книжа в две различни австрийски банки съответно в Залцбург и Грац (наричани по-нататък „сметките за сетълмент“). Посредством тези сметки за сетълмент след това тя инвестира в сертификати 28648,43 EUR (посредством два транша: на 8 ноември 2006 г. и на 4 август 2007 г.).

14.

Запитващата юрисдикция посочва, че инвестираните средства са загубени поради действията на управителя по операциите и инвестиционен консултант на X1 Fund Allocation (наричан по-нататък „управителят на X1 Fund Allocation“).

15.

Ищецът предявява иск срещу ответника за заплащане на сума в размер на 34459,06 EUR заедно с лихви и разноски в замяна на закупените от него сертификати. В подкрепа на своето искане за плащане, ищецът се позовава, от една страна, на договорни основания, а от друга страна — на отговорност във връзка с проспекта. Що се отнася до последното основание, тя твърди, че ответникът не е посочил значими рискове и информация относно структурата на инвестицията, както и фондовете, управлявани от управителя на X1 Fund Allocation. Тя също така заявява, че направените в проспекта изявления са били в голяма степен въвеждащи в заблуждение.

16.

Що се отнася до компетентността по отношение на иска, основан на отговорността във връзка с проспекта, ищецът се позовава на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.

17.

Ответникът оспорва международната компетентност на австрийските съдилища, като поддържа, че искът следва се отхвърли.

18.

С определение от 18 юли 2016 г. Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия), който разглежда делото на първа инстанция, приема, че не разполага с международна компетентност. Съдът приема, че ищецът не можел да обоснове компетентността на сезирания съд във връзка с договорните претенции нито на основание член 15, параграф 1, нито на основание член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001. Предявените от ищеца претенции на основание деликт или непозволено увреждане, към които се отнасят претенциите за отговорността във връзка с проспекта, отговарят на изискванията по член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001. Ищецът обаче не посочил, че вредата е настъпила пряко в неговата банкова сметка във Виена. Напротив, той придобил своите сертификати посредством сметките за сетълмент. Ето защо вредата настъпила в Грац и Залцбург.

19.

В производство по обжалване Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд Виена) потвърждава това решение с определение от 6 декември 2016 г. По предявената претенция на договорно основание той приема, че мястото на изпълнение по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 било Франкфурт на Майн. Следователно австрийските съдилища не разполагали с международна компетентност по тази разпоредба. Що се отнася до претенцията за отговорност във връзка с проспекта, ищецът не можел да се позовава на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, тъй като тази претенция на извъндоговорно основание била тясно свързана с договорната претенция.

20.

Ищецът подава частна ревизионна жалба на правни основания пред запитващата юрисдикция Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия). Той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Съгласно член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 кой е компетентният съд за разглеждането на претенции на извъндоговорно основание поради отговорност във връзка с проспект, когато

Компетентен ли е:

21.

Писмени становища са представили ищецът, ответникът, гръцкото правителство и Европейската комисия.

22.

Настоящото заключение има следната структура: най-напред ще изложа няколко предварителни бележки относно естеството на разглежданата претенция (раздел А). След това ще разгледам релевантната съдебна практика, съгласно която за определяне на компетентността по претенцията на извъндоговорно основание се взема предвид местонахождението на активите на ищеца или на банковата му сметка (раздел Б). На последно място ще предложа критерии за установяване на компетентността в настоящия случай предвид конкретния вид на предполагаемото непозволено увреждане (раздел В).

23.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че трябва да се приеме, че твърдяната отговорност на ответника във връзка с проспекта не попада в категорията „дела, свързани с договор“. Той счита, че разглежданата претенция по естеството си се основава на непозволено увреждане и че следователно релевантната разпоредба е член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.

24.

Комисията е съгласна с така направената преценка.

25.

Следва да се напомни, че тази квалификация трябва да се извърши от запитващата юрисдикция въз основа на конкретните обстоятелства по случая. Това следва и от решение Kolassa ( 4 ), в което Съдът разглежда различни критерии за компетентност по отношение на претенция, произтичаща от отговорност във връзка с проспекта, в контекст, който от фактическа страна е сходен на настоящия случай.

26.

Първо, Съдът стига до заключението, че г‑н Kolassa като ищец не може да предяви иска си по своето местожителство, позовавайки се на член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001. Това е така, тъй като искът му не може да се счита като отнасящ се до договор, сключен от потребител по смисъла на член 15, параграф 1 от посочения регламент. Не е налице договор между него и банката ответник, която е издала проспекта ( 5 ).

27.

Второ, Съдът изключва приложимостта на основанието за компетентност по дела, свързани с договор, тъй като се установява, че не е налице доброволно поето задължение от страна на ответника към ищеца ( 6 ).

28.

Трето, Съдът стига до извода, че разглежданата претенция за ангажиране на отговорността на емитента на сертификат за издадения проспект следва да се разглежда като основана на непозволено увреждане, „стига тази отговорност да не спада към делата, свързани с договор“ ( 7 ).

29.

Въз основа на акта за преюдициално запитване приемам, че запитващата юрисдикция вече е направила такава проверка и въз основа на фактите по настоящото дело е стигнала до извода, че предявената от ищеца претенция не е на договорно основание и следва да се счита за основана на непозволено увреждане. Ето защо съображенията ми се основават на тази констатация.

30.

При тълкуването на член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция ( 8 ), който съответства на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, Съдът отбелязва, че понятието „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, следва да се разбира като обхващащо едновременно мястото на настъпване на вредата (последица) и място на настъпване на събитието, причинило тази вреда (причина) ( 9 ).

31.

Съдът доразвива тези понятия в последващата съдебна практика в рамките на различни фактически обстоятелства.

32.

В решение Dumez France и Tracoba ( 10 ) две френски дружества искат обезщетение за вредите, които твърдят, че са претърпели поради несъстоятелността на своите дъщерни дружества, установени в Германия. Причина за несъстоятелността е прекратяването на договори за кредит за финансиране на проект за строителство, довело до спирането на проекта. Дружествата заявяват, че мястото, където са настъпили вредите за увредените лица, които са ги претърпели вследствие на загубата, претърпяна от първоначално увреденото лице, е мястото, където техните интереси са били неблагоприятно засегнати — мястото на техния адрес на управление.

33.

Съдът не споделя това становище. Той постановява, че понятието „място на настъпване на вредата“ може да се разглежда „единствено като указващо мястото, където причинилото вредата събитие, за което се търси отговорност при деликт или квазиделикт, е имало преки неблагоприятни последици по отношение на непосредствено пострадалото от него лице“ ( 11 ). Ето защо преките неблагоприятни последици са причинени на германските дъщерни дружества на ищците в Германия. Обратно, „мястото на настъпване на вредата“ не може да се тълкува като указващо мястото, където са настъпили неблагоприятни последици за активите на косвено пострадалите от вредата лица. Така Съдът стига до заключението, че не е налице компетентност за френските съдилища поради непозволено увреждане, тъй като твърдяната от дружествата вреда е само непряка, а преките последици са претърпени от техните дъщерни дружества в Германия ( 12 ).

34.

Заключението, че неблагоприятните последици върху нечии активи (вредите) трябва по естеството си да бъдат първоначални (преки) за разлика от последващите (или непреки) неблагоприятни последици ( 13 ), е потвърдено в решение Marinari ( 14 ). Г‑н Marinari е с местоживеене в Италия и предявява иск срещу банка със седалище в Обединеното кралство за вреди, които твърди, че е претърпял. Банката отказва да му върне депозирани от него записи на заповед. Тя има подозрения, че произходът на тези записи е съмнителен и сигнализира полицията, която задържа г‑н Marinari. След като е освободен, г‑н Marinari сезира съдилищата по своето местоживеене.

35.

Съдът не споделя схващането, че компетентността може да бъде предоставена на италианските съдилища, като посочва, че понятието „място на настъпване на вредоносното събитие“„не може да се тълкува толкова разширително, че да обхваща всяко място, където могат да бъдат усетени вредните последици от събитие, което вече е причинило вреда, която в действителност е възникнала другаде“, и „не включва мястото, на което увреденото лице твърди, че е претърпяло имуществена вреда вследствие на първоначалната вреда, възникнала и претърпяна от него в друга държава [членка]“ ( 15 ).

36.

Този подход е потвърден за пореден път в решение Kronhofer ( 16 ). В посоченото дело ищец с местоживеене в Австрия е бил убеден (по телефона) от ответниците с местоживеене в Германия да сключи договор във връзка с кол опции за закупуването на акции. Г‑н Kronhofer прехвърля необходимата сума в инвестиционна сметка в Германия, която след това е използвана за въпросната инвестиция. След като губи част от инвестираната сума, той предявява иск срещу ответниците в Австрия.

37.

Съдът отрича наличието на международна компетентност за австрийските съдилища. Той отбелязва, че и мястото на настъпване на вредата, и мястото на настъпване на вредоносното събитие са в Германия. Съдът е посочил, че „изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ не се отнася до местоживеенето на ищеца или до мястото, където се намира „центърът на неговите имуществени интереси“, само защото същият е претърпял там имуществена вреда, произтичаща от загубата на част от неговото имущество, настъпила и претърпяна в друга държава членка“ ( 17 ). Да се признае компетентност на австрийските съдилища в този случай „би означавало, че преценката на съда […] ще зависи от несигурни обстоятелства като мястото, където се намира „центърът на имуществени интереси“ на увреденото лице и така би противоречало на целта за укрепване на правната защита на лицата, установени в Общността, която, като позволява на ищеца лесно да определи юрисдикцията, която може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред коя юрисдикция може да бъде призован, е една от целите на Конвенцията […]“ ( 18 ). В повечето случаи това също така би предоставило компетентност на съдилищата по местоживеенето на ищеца ( 19 ).

38.

В решение CDC Hydrogen Peroxide Съдът, като тълкува понятието „мястото на настъпване на вредата“ в контекста на конкурентното право, приема, че вредата, която се изразява в направените от пострадалото лице преразходи поради изкуствено завишена цена вследствие на картел, поначало настъпва в седалището на пострадалото лице ( 20 ). Както съм посочвал и другаде, това заключение трудно се съгласува с посочените по-горе дела, при които Съдът е избягвал предоставянето на компетентност съгласно член 5, точка 3 от Конвенцията и Регламент № 44/2001 на съдилищата по местоживеенето на ищеца ( 21 ). Всъщност Съдът многократно е посочвал, че това напълно ще измени общото правило за местоживеенето на ответника и че член 5, точка 3 не предлага основание за такава промяна. Това е така, защото специалното правило за компетентност в член 5, точка 3 няма за цел защита на по-слабата страна, а цели осигуряване на добро правораздаване ( 22 ). Следователно то се основава на наличието на тясна връзка между спора и съдилищата по мястото, където вредата е настъпила или може да настъпи ( 23 ).

39.

По делото Kolassa ( 24 ) Съдът признава компетентност на съдилищата по местонахождението на банкова сметка, по която инвеститор претърпява имуществена вреда. По подобие на настоящото дело г‑н Kolassa инвестира в сертификати, издадени от ответника по делото (който е и ответник по настоящото дело). След като сертификатите загубили стойност, г‑н Kolassa предявява иск срещу ответника по местоживеенето си във Виена. Ето защо Съдът разглежда въпроса дали е възможно да е компетентен съдът по местоживеенето на ищеца съгласно член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 като „мястото, където е настъпила загубата“.

40.

Съдът стига до заключението, че това е възможно. Той уточнява, че на това основание съдилищата може бъдат компетентни, „по-специално когато посочената вреда настъпва директно в банкова сметка на [ищеца] в банка, която се намира в съдебния им район“ ( 25 ). Съдът още добавя, че „емитентът на сертификат [т.е. ответникът], който не изпълни правните си задължения във връзка с проспекта, е длъжен да очаква — когато реши да възложи оповестяването на проспекта за този сертификат в други държави членки — че недостатъчно информирани стопански субекти с местоживеене в други държави членки ще инвестират в сертификата и ще понесат вреда“ ( 26 ). Така Съдът подчертава релевантността на оповестяването на проспекта в дадена държава членка, което евентуално води до решението за инвестиране от страна на потенциалните инвеститори ( 27 ).

41.

Решение Kolassa породи смесени реакции в доктрината. Критиките се отнасят по-специално до разпокъсването на компетентността на съдилищата, които са по-малко предвидими за емитентите, и произтичащите от това увеличени съдебни разноски; връзката, направена в точка 55 от решението между местоживеенето на инвеститора и мястото на настъпване на вредата, и посочването в точка 56 на мястото на оповестяването на проспекта, което не се посочва на друго място в мотивите на Съда по делото ( 28 ).

42.

Няколко месеца след решение Kolassa Съдът постановява решение по дело Universal Music ( 29 ). Universal Music е дружество, установено в Нидерландия, което е в процес на придобиване на акции в чешко дружество. Поради грешка, допусната от един от чешките адвокати при изготвянето на документите по сделката, цената на акциите е била по-висока от предвиденото. Последвалият спор между Universal Music и продавача е разрешен пред арбитражен съд в Чешката република. Сумата по спогодбата е платена от банкова сметка на Universal Music в Нидерландия. След това посоченото дружество предявява иск срещу отговорните адвокати в Нидерландия.

43.

Съдът приема, че „при липсата на други връзки за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, не може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място, в което е настъпила вреда, когато тя е само имуществена загуба, която е настъпила директно в банковата сметка на ищеца и е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка“ ( 30 ). Като отбелязва, че в дело Kolassa се приема, че „мястото на настъпване на вредоносното събитие“ може да бъде мястото, където се намира банковата сметка на ищеца, Съдът уточнява, че „тази констатация е направена в специфичния контекст на делото, по което е постановено посоченото решение, а по това дело е имало обстоятелства, обуславящи предоставянето на компетентност на посочените съдилища“ ( 31 ). Както бе посочено по-горе ( 32 ), в решение Kolassa Съдът наистина подчертава наличието на оповестяване в рамките на съответната държава членка, което е накарало инвеститорите на вторичния пазар да направят инвестицията.

44.

Отграничавайки по този начин решение Kolassa, Съдът приема в съответствие с решение Kronhofer, че имуществена вреда, настъпила директно в банковата сметка на ищеца, не би могла да се счита за релевантен критерий за привързване. Съдът обяснява, че подобен критерий няма да е надежден, като се има предвид, че в разглеждания случай дружеството може да има избор между няколко банкови сметки, от които да може да плати съответната сума ( 33 ).

45.

Следва да се признае, че подобно на посоченото от Комисията в писменото ѝ становище, съвместното разглеждане по-специално на решения Kronhofer, Kolassa и Universal Music оставя известна несигурност по отношение на правилото за определяне на компетентността, което следва да се прилага за претенциите във връзка с отговорност за проспект, и по отношение на значението на имуществената вреда, която може в крайна сметка да настъпи в нечия банкова сметка. В следващия раздел ще се постарая да предложи някои насоки в това отношение, концентрирайки се по-специално върху конкретния характер на твърдяното непозволено увреждане. Едва когато конкретният характер на твърдяното непозволено увреждане бъде изяснен, ще се изяснят и събитията, които биха могли да са причинили увреждането и неговите последици.

46.

Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на Регламент № 44/2001 трябва да бъдат тълкувани самостоятелно въз основа на неговата систематика и цели ( 34 ) и с оглед осигуряване на висока степен на предвидимост на правилата за компетентността ( 35 ). Тези правила са основани на установеното в член 2 общо правило, че искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Отклонения от това правило като разглежданото в настоящото дело правило по член 5, точка 3 трябва да се тълкуват ограничително ( 36 ).

47.

Член 5, точка 3 се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и съдилищата по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на тези съдилища за целите на доброто правораздаване и надлежната организация на процеса. Тези съдилища по принцип са най-подходящи да се произнесат по-специално поради близостта на спора и улесненото събиране на доказателства ( 37 ).

48.

С оглед на тези цели, за да се тълкува понятието „място, където е настъпило вредоносното събитие“, по настоящото дело, на първо място следва да се изясни точният характер на твърдяното непозволено увреждане (1). Тази констатация е от решаващо значение при установяването на мястото на настъпване на събитието, причинило вредата (2), и на мястото на настъпване на вредата (3).

49.

Събитията настъпват последователно или в съвкупност. Класическият проблем при деликтната отговорност, както в материалноправен аспект (за произнасянето по същество по претенция за обезщетение за вреди), така и в процесуалноправен аспект (за решаването на въпроса за международната компетентност), е отграничаването на отделното събитие, което е едновременно необходимо и определящо по отношение на вредата, която е причинена ( 38 ).

50.

В настоящия случай обаче националната юрисдикция вече е изпълнила задачата по отграничаване на отделно събитие от поредица събития или последователно настъпили събития, които биха могли да бъдат от значение при определяне на международната компетентност. Запитващата юрисдикция поставя въпроса за международната компетентност във връзка с едно конкретно събитие: инвестиционното решение, което инвеститорът е взел въз основа на проспект, който евентуално е ненадлежно изготвен (в смисъл, че въвежда в заблуждение). С други думи, твърди се, че именно непозволеното увреждане чрез посочване на неверни данни е довело ищеца до извършването на инвестиция, която от своя страна е довела до имуществената вреда по неговата банковата сметка.

51.

По принцип посочването на неверни данни може да се разглежда като предоставяне на невярна или въвеждаща в заблуждение информация относно естеството на нещо, по-специално на фактите. В контекста на финансовите инвестиции това означава убеждаването на дадено лице посредством невярна или въвеждаща в заблуждение информация да направи инвестиция, която това лице не би извършило, ако му беше предоставена точна информация.

52.

Следва да се напомни, че настоящото производство по никакъв начин не предопределя вероятността от уважаването на иска по същество. То се отнася само до преценката на компетентността. Следователно неточният (в смисъл на въвеждащ в заблуждение) характер на проспекта, наличието на вреда и причинно-следствената връзка между тях, както и отговорността на ответника за оповестяването на разглеждания проспект в Австрия ( 39 ) са все обстоятелства, които трябва да бъдат установени от националните юрисдикции.

53.

Обстоятелството, че запитващата юрисдикция вече е установила въпросното конкретно събитие, е от огромно значение, тъй като то ясно очертава една точка в поредицата от събития и едно (евентуално) вредоносно събитие, които след това, за целите на определянето на международната компетентност, може да укаже място, различно от мястото на предходни или последващи събития в рамките на същото дело. По-специално, следва да се подчертае, че твърдяното непозволено увреждане в конкретния случай не се отнася до твърдяното лошо управление на средства от управителя на X1 Fund Allocation, посочено в акта за преюдициално запитване ( 40 ).

54.

След като подчертах точното естество на установеното в случая от запитващата юрисдикция събитие, което е от значение за определянето на международната компетентност, ще разгледам двата елемента, които се съдържат в понятието „място, където е настъпило вредоносното събитие“ ( 41 ): „мястото на настъпване на събитието, причинило вредата“, и „мястото на настъпване на вредата“ в конкретния контекст на твърдяното в случая посочване на неверни данни.

55.

Като предварителна бележка следва да се припомни, че разглежданият иск се отнася до продукт на капиталовите пазари. Възможността на оператор на капиталовия пазар да предлага такъв продукт на определена територия, зависи от приложимото право на Съюза и национално законодателство ( 42 ). Този факт на практика означава, че законното предлагане на даден продукт на капиталовите пазари по принцип е допустимо на територията на дадена държава членка само след като съответният проспект е одобрен от съответния компетентен национален орган или органът е уведомен за него. В случая запитващата юрисдикция потвърждава, че основният проспект е бил съобщен на Österreichische Kontrollbank AG.

56.

Именно в този контекст възниква въпросът кога (или при какви условия) е било възможно съгласно съответното законодателство инвеститор като ищецът да бъде подтикнат да разчита на предоставената от ответника информация, за която се твърди, че е невярна? Кое е било решаващото събитие, довело до настъпването на (твърдяната) вреда, състояща се във въвеждането в заблуждение за извършването на проблематична инвестиция?

57.

В настоящия контекст са възможни три варианта.

58.

На първо място, може да се приеме, че релевантният момент е настъпил, когато разглежданата информация е била публично оповестена и следователно поначало е била в състояние евентуално да въведе в заблуждение (всеки) инвеститор. В настоящия случай това би бил моментът, когато проспектът е бил публикуван за пръв път от ответника, вероятно на който и да е пазар и в която и да било държава членка, включително проспекта, публикуван за инвеститорите на първичните пазари.

59.

На второ място, релевантният момент може да бъде моментът, от който по силата на закона проспектът може да окаже въздействие върху инвестиционното поведение на съответната група от инвеститори. В настоящия случай и като се има предвид националната разпокъсаност на разглежданата правна уредба на капиталовите пазари, съответната група се състои от инвеститори на вторичните пазари в Австрия.

60.

На трето място, релевантният момент може да бъде моментът, когато разглежданият проспект е довел конкретния засегнат инвеститор като ищеца до вземането на инвестиционно решение.

61.

Не мисля, че би било разумно да се приеме първата възможност (първото публикуване), просто защото този момент е твърде отдалечен от каквото и да било решение, което може да бъде взето от конкретен инвеститор, действащ на определен вторичен пазар. От фактическа гледна точка такова „първо“ публикуване вероятно няма да има пряко отражение върху решението, взето от конкретния инвеститор или група от инвеститори. Такива конкретни инвеститори на вторичния пазар обикновено получават различен набор от информация, а в случая явно и на друг език. От правна гледна точка тези инвеститори няма да могат да инвестират, докато на съответния национален пазар не се предостави такава правна възможност. Освен това, от практическа гледна точка, позоваването на първото публикуване за широката общественост би означавало, че компетентен ще бъде винаги съдът по седалището на емитента независимо от евентуалните законови пречки за лицето, пострадало от твърдяното непозволено увреждане, действително да направи инвестицията въз основа на „първото“ оповестяване на проспекта.

62.

Що се отнася до третата изложена по-горе възможност, също не считам, че тя предлага разумно решение. Тя би поставила правилaта за определяне на компетентността в зависимост от много случайни и несигурни обстоятелства, които би било практически невъзможно да се установят по безспорен начин. При нея на практика съдът трябва да разчита единствено на личните обяснения от страна на ищеца относно времето и мястото, където е взел конкретното решение да инвестира. Например: конкретен инвеститор може много внимателно да се запознаe с брошура за нови инвестиционни възможности, предоставена в помещенията на банка във Виена, след това да я вземе със себе си, за да я прочете по време на полета си до Дубровник и да прецени дали да инвестира въз основа на съдържащата се в нея информация, и в крайна сметка да вземе решение да инвестира, докато закусва на терасата в хотела си във Флоренция, насърчен по телефона от свой приятел, който се обажда от Прага.

63.

Следователно единствената разумна възможност за обективно установяване на мястото на събитието, причинило вредата по въвеждане на инвеститора в заблуждение, според мен е вторият сценарий, описан по-горе: действителният момент, от който в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и националното законодателство проспектът може да започне да оказва влияние върху инвестиционното поведение на съответната група инвеститори на съответния разглеждан пазар. В такъв случай компетентният съд ще бъде определен на национално равнище, а не на местно. Причината за това е, че публикуването на проспект по отношение на дадена национална територия поражда едновременно последици за цялата национална територия. Затова е логично ищецът да избере съда, който е териториално компетентен да се произнесе в рамките на националната територия.

64.

Ключовият елемент според мен е, че проспектът е трябвало да бъде оповестен в Австрия, за да може той изобщо да е от естество да въведе ищеца в заблуждение. В противен случай отделните инвеститори не биха могли законосъобразно да записват финансови инструменти в Австрия въз основа на него ( 43 ).

65.

В същото време — като това обстоятелство следва бъде проверено от запитващата юрисдикция — от момента, в който е възможно да се предлагат сертификати на австрийския вторичен пазар, тази възможност е непосредствено достъпна за цялата територия на Австрия. Следователно независимо от факта, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 предвижда местна, а не международна компетентност, считам, че характерът на въпросното непозволено увреждане поради посочване на неверни данни не дава възможност за установяване на място в рамките на националната територия, защото от момента, в който извършителят на непозволеното увреждане може да окаже въздействие върху дадена национална територия, това въздействие незабавно обхваща цялата територия независимо от действителните средства, използвани за публикуване на конкретен проспект ( 44 ).

66.

Това е така просто защото естеството на разглежданото непозволено увреждане е доста различно от естеството на непозволените увреждания, разгледани например в решение Bier ( 45 ). Това дело се отнася за замърсяване на води, причинено от дружество, изхвърлящо промишлени отпадъци във Франция, и за което се твърди, че нанася вреда на предприятие разсадник в Нидерландия. Всъщност замърсяването на околната среда прекосява граници, без да е необходимо разрешение за това. За разлика от това е невъзможно да е налице посочване на неверни данни от емитент на сертификати за облигации на приносител, довело до осъществяване на инвестиция, преди тези сертификати да могат да бъдат предложени на конкретен национален пазар в съответствие с приложимото национално право.

67.

В светлината на тези съображения моето междинно заключение е, че: по отношение на иск за непозволено увреждане поради посочване на неверни данни, породено от публикуването на проспект — за който се твърди, че е ненадлежно изготвен — относно сертификати за облигации на приносител, които могат да бъдат придобити на конкретен национален вторичен пазар, като последицата е загубата на инвестицията, мястото на „събитието, причинило вредата“, се намира във и обхваща цялата територия на съответната държава членка, в която тези сертификати е можело да бъдат валидно записани, като в конкретния случай това е Австрия.

68.

Претендираната в настоящото дело вреда от ищеца е имуществена загуба. Въпросът, който възниква, е дали загубата, настъпила директно по банковата сметка на ищеца, е релевантен критерий за привързване, който прави мястото на банковата сметка на ищеца „мястото на настъпване на вредата“. Ако отговорът е положителен, запитващата юрисдикция иска да се установи коя от сметките, използвани при сделката, всъщност е релевантна.

69.

Може да е от полза да се припомни в самото начало, че понятието „вреда“ в края на израза „мястото на настъпване на вредата“ се отнася до причиненото увреждане в смисъл на преките неблагоприятни последици за защитените от закона интереси на конкретен ищец. Ето защо в горепосочената съдебна практика ( 46 ) Съдът продължава да се позовава на „първоначална вреда“ в смисъл на „първоначалното увреждане“, изключвайки местата на (последваща) „непряка имуществена вреда“, която произтича и следва от това първоначално увреждане.

70.

Обстоятелството срещу какво конкретно увреждане е защитен потенциалният ищец и кога може да настъпи такова увреждане, зависи изцяло от конкретния вид непозволено увреждане, на което се основава претенцията. В случай на непозволено увреждане поради посочване на неверни данни, породено от проспект, за който се твърди, че е ненадлежно изготвен, увреждането в смисъла на пряка вреда, срещу която дадено лице е защитено, се състои във вземането на инвестиционно решение, основано на въвеждаща в заблуждение информация, което лицето не би взело, ако разполагаше с вярната информация.

71.

Имущественото изражение на последиците от такова увреждане във вид на имуществена загуба е логична последица от вредоносното събитие. Независимо от значението си от икономическа гледна точка, за целите на компетентността такава имуществена загуба е просто паричен израз на вече настъпилите вреди, по-специално на довеждането до вземане на неблагоприятно инвестиционно решение. С други думи, считам, че загубата, изчислена по отношение на активите или финансовите средства на ищеца, налични в банковата му сметка, не представлява точният вид вреда, срещу която предоставя защита институтът на непозволеното увреждане чрез посочване на неверни данни.

72.

При това положение какво представлява тази пряка вреда в смисъл на непосредствени неблагоприятни последици за конкретния ищец? Струва ми се, че в случаи като описания в настоящото производство пряката вреда настъпва в момента (и на мястото), когато въз основа на въвеждащата в заблуждение информация в проспекта инвеститорът поема правно обвързващо и подлежащо на изпълнение задължение да инвестира в съответния финансов инструмент.

73.

Това е в съответствие с подхода, възприеман постоянно в изложената по-горе съдебна практика ( 47 ), в която Съдът приема, че имуществена вреда, проявила се във вид на последици за нечия банкова сметка или активи, се намира „твърде далеч по веригата“, за да се разглежда като релевантен критерий за привръзка при определянето на „мястото на настъпване на вредата“.

74.

Наскоро до същото заключение се достига в решение Universal Music, където Съдът отбелязва, че съответните вреди са настъпили в Чешката република, тъй като те са станали безспорни със сключването на спогодбата пред арбитражния съд в Чешката република. В този момент са били определени действителната продажна цена и съответстващото задължение за плащане („непоправима вреда“). Фактът, че за изпълнение на спогодбата е осъществен превод от банкова сметка в Нидерландия, е счетен за неотносим ( 48 ). Ще добавя, че фактът, че Universal Music е избрало да извърши плащането от сметка в Нидерландия, вероятно не е изненадващ, имайки предвид, че то е нидерландско дружество, но то можеше също толкова естествено да избере банкова сметка на някое дъщерно дружество в друга държава членка. Освен това правилото по член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 по принцип определя местната подсъдност, а не само международната компетентност. Следователно конкретното местонахождение на банковата сметка на Universal Music в Нидерландия е обстоятелство, което е малко вероятно да е било известно и предвидимо за ответника, като то няма и някаква тясна връзка с разглежданата претенция в посоченото дело.

75.

Неотносимостта на такава последваща имуществена загуба като критерий за привързване е призната и в решение Kolassa, където Съдът е постановил, че „обстоятелството, че ищецът търпи финансови последици, само по себе си не обосновава предоставянето на компетентност на съдилищата по неговото местоживеене, ако — както в случая по делото, по което е постановено решение Kronhofer […] — и вредоносното събитие, и вредите са настъпили на територията на друга държава членка“ ( 49 ).

76.

Вярно е, че Съдът е приел, че местонахождението на банковата сметка е от значение за предоставянето на компетентност, но този извод е бил подкрепен от установеното от Съда обстоятелство, че ответникът действително е оповестил в Австрия информацията, за която се твърди, че е невярна. Едва след извършването на такова действие е било възможно инвеститор като г‑н Kolassa да поеме правно обвързващо задължение да инвестира определена парична сума, което се предполага, че се е случило по местонахождението на банковата му сметка.

77.

Обстоятелството кога и къде такова задължение става обвързващо и подлежащо на изпълнение, се установява въз основа на националното право и посредством проверка от страна на националната юрисдикция в зависимост от естеството на съответната сделка. В повечето случаи е вероятно това да бъде моментът, в който инвеститорът е подписал договор за покупката на въпросните сертификати. В такъв случай последващото намаление на наличните средства в банкова сметка ще представлява „само“ неблагоприятна последица, произтичаща от вече нанесена вреда.

78.

Мястото на фактическото поемане на такова правно обвързващо задължение за извършване на инвестиция според мен ще бъде мястото, където е настъпила вредата. Точното разположение на това място е въпрос, който се решава въз основа на националното право, като се вземат предвид наличните доказателства за настъпилите факти. Вероятно е това да са помещенията в клон на банката, където е подписан съответният инвестиционен договор, като това място, както по дело Kolassa, може да съвпада с местонахождението на банковата сметка.

79.

Според мен този резултат е в съответствие с целите за добро правораздаване и надлежната организация на процеса ( 50 ), тъй като съдът по мястото, където ищецът поема съответното задължение за извършване на инвестиция, е най-вероятно да бъде в добра позиция да събира доказателствата, да изслушва свидетелите, да направи преценка на обстоятелствата, при които е извършено непозволеното увреждане чрез посочване на неверни данни, и да оцени произтичащите от това загуби. Освен това резултатът е в съответствие и с целта за осигуряване на предвидимост на правилата за компетентността: както Съдът отбелязва в решение Kolassa ( 51 ), ответникът, като е оповестил проспекта в конкретна държава членка, е бил длъжен да очаква, че инвеститори на вторичния пазар с местоживеене в тази държава членка може да инвестират в сертификата и да понесат вреда.

80.

Следователно с оглед на анализа по-горе при определяне на компетентността не е необходимо да се разглеждат конкретните банкови сметки, посочени от запитващата юрисдикция и използвани от ищеца за осъществяване на инвестицията. Според мен местоположението на банковата сметка едва ли може само по себе си да се счита за решаващо при определянето на компетентност на основание член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001. Както постановява Съдът в решение Universal Music (както и по делото Kronhofer), банковата сметка, разглеждана сама по себе си, не представлява надежден критерий за привързване ( 52 ). Банковата сметка е неутрален инструмент — тя може да се открие навсякъде, а в днешната реалност на електронното банкиране — да се управлява отвсякъде. Въпросът, който се поставя в настоящото дело, както и множеството банкови сметки, използвани в контекста на направената от ищеца инвестиция, само подчертават факта, че разглеждането на банковата сметка като критерий за привързване би поставило компетентността по член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 в зависимост от методите на извършване на сделката във всеки отделен случай и в крайна сметка би я направило непредвидима.

81.

Ето защо второто ми междинно заключение е, че изразът „мястото на настъпване на вредата“ следва да се тълкува в смисъл, че означава мястото, където инвеститор на вторичния пазар като ищеца в главното производство е поел правно обвързващо и подлежащо на изпълнение задължение да инвестира в сертификати въз основа на проспект, за който се твърди, че е ненадлежно изготвен.

82.

По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, отправени от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), по следния начин:

„По отношение на иск за непозволено увреждане поради посочване на неверни данни, породено от публикуването на проспект — за който се твърди, че е ненадлежно изготвен — относно сертификати за облигации на приносител, които могат да бъдат придобити на конкретен национален вторичен пазар, като последицата е загубата на инвестицията, понятието „място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, съдържащо се в член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, трябва да се тълкува в смисъл, че това място се намира във и обхваща цялата територия на държавата членка, в която тези сертификати е можело да бъдат валидно записани, както и мястото, където инвеститор на вторичния пазар като ищеца е поел правно обвързващо и подлежащо на изпълнение задължение да инвестира въз основа на този проспект“.