1.

Преюдициалното запитване, отправено от Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия), се отнася до тълкуването на член 16 от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета ( 2 ). Въпросният член 16 защитава всички географски указания ( 3 ), регистрирани в приложение III към Регламент № 110/2008, срещу практиките, които може да въведат потребителите в заблуждение по отношение на действителния произход на продукта.

2.

Запитването е отправено в рамките на спор между организация от Обединеното кралство, чиято цел е да защитава интересите на предприятията за производство на шотландско уиски, и германски търговец във връзка с иск той да преустанови предлагането на пазара на уиски, произведено в Германия под наименованието „Glen Buchenbach“. Ищецът в главното производство твърди, че използването на думата „Glen“ засяга регистрираното географско указание „Scotch Whisky“, тъй като представлява едновременно непряка търговска употреба и пресъздаване на последното, както и невярно или въвеждащо в заблуждение указание, които са забранени съответно от разпоредбите на член 16, букви а), б) и в) от Регламент № 110/2008.

3.

Най-напред запитващата юрисдикция приканва Съда да се произнесе по въпроса дали понятието „непряка […] употреба“ по смисъла на член 16, буква а) от този регламент предполага защитеното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин или е достатъчно спорната дума да предизвиква у потребители, за които е предназначена, каквато и да е асоциация с въпросното указание. Освен това тя иска да се установи дали, в случай че обикновена асоциация е достатъчна, за целите на прилагането на тази разпоредба би било уместно да се вземе предвид контекстът, в който се вписва думата, използвана за обозначаването на съответния продукт, и по-специално фактът, че действителният произход на продукта също е посочен върху неговия етикет.

4.

По-нататък тази юрисдикция пита Съда дали понятието „пресъздаване“, включено в член 16, буква б) от този регламент, предполага наличието на фонетично и/или визуално сродство между защитеното географско указание и разглежданата дума, или е достатъчно последната да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с това указание. Запитващата юрисдикция иска да се установи също така дали, в случай че подобна асоциация е достатъчна, контекстът, в който е използвана думата, следва да бъде взет предвид за целите на прилагането на тази разпоредба.

5.

Накрая, тя иска да се установи дали при проверката за наличие на „друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ по смисъла на член 16, буква в) от същия регламент трябва да се вземе предвид и контекстът, който съпътства спорната дума.

6.

Настоящото дело се различава от делата, в които Съдът вече е тълкувал разпоредбите на член 16 от Регламент № 110/2008 ( 4 ), по това, че има за предмет безпрецедентно положение, при което — както показват поставените тук въпроси — спорното наименование няма никакво сходство, нито фонетично, нито визуално, със защитеното географско указание, но се твърди, че може да подтикне потребителите да направят неуместна връзка с него. Освен това Съдът косвено е призован да уточни логическата връзка между правилата в член 16, букви а)—в) от гледна точка на различните хипотези, които се разгледат в тях.

7.

Член 16 от Регламент № 110/2008, озаглавен „Защита на географските указания“, предвижда, че „[…] регистрираните в приложение III географски указания са защитени срещу:

8.

В приложение III към Регламент № 110/2008, озаглавено „Географски указания“, се посочва, че „Scotch Whisky“ е регистрирано като географско указание от категория 2, а именно „Whisky/Whiskey“, и че страната му на произход е „Обединено кралство (Шотландия)“.

9.

The Scotch Whisky Association, The Registered Office (наричана по-нататък „TSWA“) е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.

10.

Г‑н Michael Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (провинция Баден-Вюртемберг, Германия).

11.

Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, наред с пълния адрес на германския производител и стилизирано изображение на ловен рог („Waldhorn“ на немски език), съдържа следната информация: „Waldhornbrennerei [дестилерия Waldhorn], Glen Buchenbach, Swabian Single Malt Whisky [едномалцово уиски от Швабия], 500 ml, 40 % vol, Deutsches Erzeugnis [германски продукт], Hergestellt in den Berglen [произведен в Берглен]“.

12.

TSWA сезира Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) с иск г‑н Klotz да бъде осъден да преустанови използването на наименованието „Glen Buchenbach“ за разглежданото уиски с мотива, че то противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008 ( 5 ), защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е и указанието „Scotch Whisky“. По-специално TSWA изтъква, от една страна, че тези разпоредби обхващат не само употребата на самото указание, но и всичко, което навежда на мисълта за защитения географски произход, и от друга страна, че наименованието „Glen“ предизвиква у съответните потребители асоциация с Шотландия и „Scotch Whisky“, независимо че е добавена и друга информация относно германския произход на продукта. Според г‑н Klotz искът трябва да бъде отхвърлен.

13.

В този контекст с решение от 19 януари 2017 г., постъпило в Съда на 27 януари 2017 г., Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

14.

Писмени становища внесоха TSWA, г‑н Klotz, гръцкото, френското, италианското и нидерландското правителство, както и Европейската комисия. Не е проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

15.

Най-напред бих искал да изтъкна, че двете страни в главното производство възразяват срещу начина, по който е формулиран актът за преюдициално запитване.

16.

От една страна, г‑н Klotz твърди, че запитващата юрисдикция представя фактите по спора в главното производство съкратено и непълно, и предоставя информация, която да допълни това представяне ( 7 ).

17.

В това отношение напомням, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС Съдът няма компетентност нито да проверява, нито да преценява фактическите обстоятелства по делото в главното производство и че националните юрисдикции са тези, които трябва да установят фактите в основата на спора и да определят последиците им за решението, което следва да постановят ( 8 ). В дух на сътрудничество обаче Съдът може да предостави на запитващата юрисдикция всички насоки, които счита за необходими, за да ѝ даде полезен отговор ( 9 ).

18.

От друга страна, TSWA упреква запитващата юрисдикция, че е формулирала преюдициалните въпроси неправилно ( 10 ). В становището си пред Съда тя предлага преформулирани от самата нея въпроси и им дава съответните отговори ( 11 ).

19.

Само националните юрисдикции обаче, които са сезирани със спора и трябва да поемат отговорността за последващото му съдебно решаване, могат да преценят както необходимостта от преюдициално запитване, за да могат да постановят решението си, така и релевантността на въпросите, които поставят на Съда. От това следва, че искането на страна в главното производство за преформулиране на отправения въпрос по посочен от нея начин не може да бъде уважено ( 12 ). Съдът обаче трябва да даде на тези юрисдикции полезен отговор, който да им позволи да решат спора в главното производство, и поради това при необходимост следва да преформулира преюдициалните въпроси, с които е сезиран ( 13 ).

20.

По-нататък, що се отнася до логическата връзка между различните букви на член 16 от Регламент № 110/2008, веднага подчертавам, че подобно на френското правителство считам, че тези разпоредби защитават регистрираните в приложение III към този регламент географски указания, като посочват редица хипотези с все по-непряка връзка с тях.

21.

Всъщност считам, че буква а) обхваща случаите, при които е използвано самото регистрирано географско указание; буква б) забранява всяка злоупотреба, имитация или пресъздаване на това указание дори когато спорното наименование не препраща изрично към него; буква в) забранява всяко друго подвеждащо указание относно произхода на продукта, а буква г) е насочена към всяка друга търговска практика, която може да въведе потребителя в заблуждение по отношение на този произход. В анализа по-долу ще разгледам отново особеностите, които отличават визираните в настоящото преюдициално запитване букви а)—в), както и тълкуването, което според мен произтича от това ( 14 ).

22.

С първия преюдициален въпрос Съдът се приканва да се произнесе относно това какво трябва да се разбира под „непряка търговска употреба […] на регистрирано[…] географско указание“ на спиртна напитка по смисъла на член 16, буква а) от Регламент № 110/2008.

23.

Първата част от този въпрос по същество се отнася до това дали, за да се приеме, че е налице подобна употреба, забранена по силата на буква а), спорното означение трябва да бъде във форма, идентична на защитеното географско указание или фонетично и/или визуално сходна с него, или е достатъчно то да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с указанието или с прилежащия му географски район.

24.

Според запитващата юрисдикция член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 може да се тълкува по два начина. Съгласно един от подходите, предложен в част от становищата в германската доктрина ( 15 ), „непряка […] употреба“ по смисъла на тази разпоредба предполага регистрираното географско указание да е използвано под идентична или поне под фонетично и/или визуално сходна форма и да е посочено не върху продукта или върху неговата опаковка, както е при „пряката […] употреба“, а в друга среда, като например в реклама или в придружаваща документация. Запитващата юрисдикция отбелязва, че при подобно тълкуване тя би трябвало да постанови, че буква а) не е приложима в разглеждания случай, тъй като наименованията „Glen“ и „Scotch Whisky“ не са нито идентични, нито сходни. Напротив, съгласно друг подход било достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с разглежданото географско указание или географски район ( 16 ).

25.

TSWA, както и гръцкото и италианското правителство подкрепят второто тълкуване. Напротив, г‑н Klotz, френското и нидерландското правителство, както и Комисията по същество считат, че не може да е налице „непряка […] употреба“ по смисъла на член 16, буква a), когато се използва наименование със съвсем различна форма от тази на разглежданото регистрирано географско указание ( 17 ). Съгласен съм с последното становище поради следните причини.

26.

Най-напред припомням, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част ( 18 ).

27.

Първо, що се отнася до текста на член 16, буква a) от Регламент № 110/2008, TSWA твърди, според мен без основание, че разпоредбата трябва да се тълкува широко в смисъл, че „непряката“ търговска употреба на регистрирано географско указание предполага не цялостно или частично използване на самото указание, а косвеното препращане към него, при условие че тази употреба засяга „сравними“ продукти или „използва репутацията на регистрираното географско указание“, което е предмет на спора ( 19 ).

28.

В това отношение считам, че използваният в член 16, буква а) израз „пряка или непряка търговска употреба […] на регистрирано[…] географско указание“ ( 20 ) изисква съответното указание да бъде използвано във формата, в която то е регистрирано, или поне във форма, с която има толкова тесни връзки, че спорният знак очевидно не може да бъде разграничен от нея ( 21 ). Струва ми се, че понятието „употреба“ по дефиниция изисква използването на самото защитеното географско указание, което следователно трябва да присъства в спорния знак в идентичен или поне в сходен ( 22 ) във фонетично и/или визуално отношение вид ( 23 ).

29.

Бих искал да изтъкна, че Съдът вече е дал определение на понятието „пряка“ употреба по смисъла на член 16, буква a), като е приел, че може да става дума за използването на марка, която съдържа географско указание или дума, съответстваща на това указание, и от неговия превод, за спиртни напитки, които не отговарят на съответните спецификации, какъвто е случаят с разглежданите по спора в главното производство фигуративни марки. Съдът обаче все още не се е произнесъл относно това какво следва да се разбира под „непряка“ употреба по смисъла на същата разпоредба.

30.

От своя страна считам, че този непряк характер се отнася не до случаите, в които разглежданото наименование не съдържа изрична препратка към някое от географските указания, регистрирани в приложение III към Регламент № 110/2008, както твърди TSWA, а случаите, в които такова указание се използва в известен смисъл косвено. Всъщност, подобно на г‑н Klotz, на нидерландското правителство и на Комисията считам, че за разлика от „пряката“ употреба, която предполага защитеното географско указание да е поставено директно върху съответния продукт или върху неговата опаковка, „непряката“ употреба означава това указание да присъства в допълнителни маркетингови или информационни канали, например реклама на продукта ( 24 ) или документи, свързани с него ( 25 ).

31.

Второ, що се отнася до контекста, в който се вписва въпросната разпоредба, подчертавам, че приложното поле на член 16, буква а) със сигурност се различава от това на нормите, установени в следващите букви на същия член. Тази първа разпоредба трябва по-специално да бъде надлежно разграничена от буква б), която се отнася до случаите на „злоупотреба, имитация или пресъздаване“, т.е. случаите, в които самото географско указание не е използвано, а се внушава на съответните потребители чрез по-деликатна препратка от тази в буква а).

32.

Впрочем член 16, буква б) би загубил полезното си действие от широкото тълкуване на буква а) на същия член, посочено в първия преюдициален въпрос, в смисъл, че тази буква би се прилагала от момента, в който спорният знак просто предизвика каквато и да е асоциация с регистрирано географско указание или с прилежащия му географски район. Ето защо, както подчертават френското правителство и Комисията, от общата структура на този член следва, че понятието „пряка или непряка търговска употреба […] на регистрирано[…] географско указание“ по смисъла на буква а) не би могло да обхваща подобни случаи.

33.

Според мен този извод се потвърждава в практиката на Съда ( 26 ), съгласно която дори при обикновеното „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) ( 27 ) се изисква достатъчно близка връзка със защитеното географско указание — изискване, което според мен важи a fortiori за понятието „употреба“ по смисъла на, буква а) от този член.

34.

Трето, що се отнася до целите на Регламент № 110/2008, ще отбележа най-напред, че в съображение 4 от него се подчертава, че законодателят на Европейския съюз е искал „да се гарантира по-систематичен подход в законодателството, регулиращо спиртните напитки“, чрез „ясно определени критерии“, по-специално „за защита[та] на географските указания“ ( 28 ).

35.

Не мисля, че е съвместимо с тази ясно формулирана цел за правна сигурност да се приеме за уместен критерий като разглеждания от запитващата юрисдикция, а именно да „[се] предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район“ ( 29 ), като се има предвид, че става дума за критерий, който не е въведен от самия законодател и че границите му ми изглеждат твърде неясни. Съдът несъмнено вече е споменал, във връзка с разпоредбите на член 16 от този регламент, опасността „в съзнанието [на потребителите] да се породи асоциация относно произхода на продукта“ ( 30 ), но все пак ми се струва, че той не е имал намерение да издигне това общо съображение в решаващ фактор за преценка за целите на прилагането на една или друга от тези разпоредби.

36.

По-нататък, бих искал да изтъкна по същество, че в съображение 2 от Регламент № 110/2008 се посочва, че предвидените в него мерки „следва да допринасят за постигане на висока степен на защита на потребителите, предотвратяване на измамни практики и постигане на прозрачност на пазара и честна конкуренция“. В съображение 9 се добавя, че тези мерки „следва също така да предотвратят злоупотребата с […] наименованията на спиртните напитки за продукти, които не отговарят на определенията, установени в [този] регламент“. В съображение 14 се посочва специалната закрила, с която се ползват географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, „когато дадено качество, репутация или друга характеристика на спиртната напитка по същество се приписва на [определен] географски произход“.

37.

Що се отнася до целите, преследвани по-конкретно с член 16 от Регламент № 110/2008, по-специално от заглавието му става ясно, че целта на този член е да осигури „[з]ащита[та] на географските указания“ чрез тяхната регистрация, която цели, от една страна, да позволи определянето на спиртните напитки като произхождащи от дадена територия в случаите по съображение 14, и от друга страна, да допринесе за постигането на по-общите цели, изложени в съображение 2 ( 31 ).

38.

Поради това ми се струва, че целта на разпоредбите на Регламент № 110/2008, и по-специално на член 16 от него, е да предотвратяват злоупотребите със защитените географски указания не само в интерес на купувачите, но също и в интерес на производителите, които са положили усилия, за да гарантират очакваното качество на продуктите, носещи правомерно такива указания, както Съдът вече е изтъкнал във връзка с разпоредба от правото на Съюза ( 32 ), чийто текст е аналогичен ( 33 ) на текста на член 16 от този регламент ( 34 ). От тази гледна точка член 16, буква а) изрично забранява по-конкретно други оператори да използват за търговски цели регистрирано географско указание за продукти, които не отговарят на всички необходими спецификации ( 35 ), по-специално с цел да се възползват по неправомерен начин от репутацията на съответното географско указание ( 36 ).

39.

Считам, че от казаното дотук следва, че високата степен на защита на потребителите несъмнено е една от целите на подлежащите на тълкуване разпоредби, но че от това все пак не може да се заключи, както предлагат гръцкото и италианското правителство, че за да се приложи забраната по буква б), би било достатъчно спорното наименование да въвежда потребителя в заблуждение относно произхода, независимо по какъв начин, и така да постига същото въздействие, както ако географското указание е било използвано във вида, в който е регистрирано, или в сходна форма. Наистина не бива да се забравя, че тези разпоредби целят също така да се запазят признатите качества на продуктите, които носят правомерно такова указание, и следователно да се защитят икономическите интереси на операторите, които са инвестирали, за да гарантират тези качества, и в по-общ смисъл, да се насърчат прозрачност на пазара и честна конкуренция.

40.

Ето защо предлагам на първата част от първия въпрос да се отговори, че член 16, буква а) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че забранената от тази разпоредба „непряка […] употреба“ на регистрирано географско указание изисква спорното наименование да е идентично на съответното указание или фонетично и/или визуално сходно с него. Следователно не е достатъчно това наименование да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с указанието или с прилежащия му географския район.

41.

Преценката на Съда по втората част от първия преюдициален въпрос е необходима само ако той постанови, че обикновената асоциация с разглежданото регистрирано географско указание или географски район може да е достатъчна, за да се приеме, че е налице „непряка търговска употреба“ на това указание по смисъла на член 16, буква а) от Регламент № 110/2008.

42.

Предвид предложението ми първата част от този въпрос да се тълкува в обратен смисъл, считам, че Съдът не следва да се произнася по неговата втора част. Въпреки това ще направя няколко коментара по нея.

43.

Запитващата юрисдикция пита дали, за да се установи наличието на такава употреба, трябва да се вземе предвид контекстът, съпътстващ спорното означение, и по-специално фактът, че към него е добавено уточнение относно действителния произход на продукта, така че благодарение на информацията, предоставена от този контекст, да се опровергае твърдението за неизпълнение на изискванията по член 16, буква а). По-конкретно, тя иска да се установи дали спорният елемент „Glen“ следва да се преценява отделно, или трябва да се вземат предвид също така различните означения върху етикета, които посочват, че съответният продукт произхожда от Германия ( 37 ). Тя счита, че би могла да постанови пълната забрана, поискана от TSWA по спора в главното производство, само ако Съдът тълкува буква а) в смисъл, че последната забранява употребата на дума, която предизвиква каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание, независимо от контекста, в който се вписва тази употреба.

44.

TSWA и гръцкото правителство твърдят, че допълнителните указания върху етикета и опаковката на продукта ( 38 ) не са от значение, за да се изключи прилагането на член 16, буква а). Италианското правителство счита, че дори контекстът, в който се вписва разглежданият елемент, да има значение, наличието на непряка употреба по смисъла на тази разпоредба не може да се изключи, в това число когато към този елемент е добавена информация относно произхода. Нидерландското правителство счита, че такава употреба не може да има, когато не се препраща към защитеното географско указание и когато освен това етикетът ясно посочва мястото, където е произведена напитката ( 39 ).

45.

От своя страна и при условията на евентуалност ( 40 ) ще подчертая само, че член 16, буква а) от Регламент № 110/2008 не съдържа изрично уточнение като това в буква б), съгласно което „злоупотреба, имитация или пресъздаване“ на регистрирано географско указание може да се установи „дори ако е посочен действителният произход на продукта“.

46.

Според мен тази разлика във формулировката се обяснява с обстоятелството, че когато става дума за евентуална „пряка или непряка търговска употреба“ на защитено географско указание по смисъла на буква а) от посочения член 16, се предполага, че е използвано указанието като такова или в сходна форма, а не указание от съвсем друг вид ( 41 ). Ето защо няма съмнение, че анализът на разглежданото положение трябва да се съсредоточи върху това да се установи дали е налице употреба на някое от географските указания, регистрирани в приложение III към същия регламент, или не.

47.

В хипотезата обаче, за която се отнася буква б) от посочения член 16, и при която става дума за „злоупотреба, имитация или пресъздаване“, оценката на положението очевидно не трябва да се ограничава до подобна обективна констатация, а изисква поглед в перспектива, поради което законодателят на Съюза е държал изрично да посочи, че определени потенциални фактори за преценка, и по-специално фактът, че е посочен „действителният произход на продукта“ ( 42 ), не позволяват да се изключи някоя от трите квалификации ( 43 ). Според мен същото би следвало да важи a fortiori и за по-простата хипотеза, посочена в член 16, буква а), ако Съдът прецени, че за прилагането на тази разпоредба е необходимо да се разгледа контекстът, в който се вписва спорният знак.

48.

С втория преюдициален въпрос Съдът е приканен да се произнесе по понятието „пресъздаване“ на регистрирано географско указание на спиртна напитка по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008.

49.

С първата част от този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали, за да се приеме, че е налице пресъздаване и следователно да се приложи забраната по буква б), спорното означение трябва да бъде във форма, която е идентична на защитеното географско указание или е фонетично и/или визуално сходна с него, или пък е достатъчно това означение да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с указанието или с прилежащия му географски район.

50.

В подкрепа на запитването си запитващата юрисдикция изтъква, че Съдът последователно тълкува понятието „пресъздаване“, което е включено в член 16, буква б) от Регламент № 110/2008, както и в предходни аналогични разпоредби на правото на Съюза, в смисъл, че то „обхваща хипотезата, в която понятието, използвано за обозначаване на продукт, включва част от защитено наименование, така че онова, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от защитеното наименование стока“ ( 44 ). Тя добавя, че доколкото ѝ е известно, Съдът обаче още не се е произнесъл по въпроса дали фонетичното и/или визуалното сходство между разглежданите знаци ( 45 ) е задължителна предпоставка, за да се приеме, че е налице забранено пресъздаване. Тя счита, че отговорът на този въпрос е от съществено значение в настоящия случай, в който подобно сходство не съществува ( 46 ).

51.

TSWA, както и гръцкото, френското и италианското правителство предлагат да се отговори, че за „пресъздаване“ на регистрирано географско указание по смисъла на член 16, буква б) не се изисква фонетично и/или визуално сходство между спорната дума и съответното указание и че е достатъчно тази дума да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с указанието или с географския район. Г‑н Klotz и нидерландското правителство застъпват обратната теза.

52.

Комисията възприема в известна степен междинна позиция, съгласно която понятието „пресъздаване“ не изисква непременно фонетично и/или визуално сродство или обикновена асоциация, а по-скоро, както в конкретния случай, „наличието на концептуална близост между регистрираното географско указание и спорното наименование, в рамките на която относително осведомен потребител би направил пряка и недвусмислена връзка между спорното наименование и [това] указание“ ( 47 ). Склонен съм да възприема тълкуване, близко до това становище, по следните причини.

53.

Най-напред ще отбележа, че нищо в текста на буква б) не позволява да се определи какво точно следва да се разбира под „пресъздаване“ на защитено географско указание. Поставено в контекста на другите две хипотези, посочени преди него в разпоредбата, а именно „злоупотреба“ и „имитация“, понятието „пресъздаване“ предполага известна степен на сходство със съответното географско указание, но нищо повече, макар да изглежда, че измежду трите понятия изискваната степен на сходство при него е най-слаба.

54.

Впрочем от практиката на Съда относно член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 или от други разпоредби на правото на Съюза, които са формулирани по аналогичен начин, също могат да бъдат направени определени изводи.

55.

Както посочва запитващата юрисдикция, Съдът е постановил, че „пресъздаване“ по смисъла на буква б) е налице, когато спорното наименование „включва част от защитено наименование“ ( 48 ). Струва ми се обаче, че такова частично включване ( 49 ), каквото е било налице по споровете в главното производство, довели до постановяване на въпросните решения на Съда ( 50 ), не е условие sine qua non за прилагането на тази разпоредба.

56.

Всъщност, както посочва френското правителство, от сложния съюз „така че“, използван след цитирания по-горе израз, следва, че основният и решаващ критерий при преценката дали е налице такова „пресъздаване“, е да се провери дали „онова, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от защитеното наименование стока“ ( 51 ). Впрочем Съдът вече е подчертал, че „националният съд следва да се основе главно на предполагаемата с оглед на понятието, използвано за обозначаване на разглеждания продукт, реакция на потребителя, тъй като от съществено значение е последният да направи връзка между посоченото понятие и защитеното наименование“ ( 52 ). Освен това той е уточнил, че съдът трябва „да вземе предвид възприятията на средния [европейски] потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“ ( 53 ). На практика, дори ако разглежданото защитено наименование е неразделна част от спорната марка, е възможно, когато средният потребител срещне продукт с въпросната марка, да не я асоциира непременно с продукта с посоченото наименование ( 54 ).

57.

Освен това Съдът многократно е постановявал, че „е законосъобразно да се приеме наличие на пресъздаване на защитено наименование, когато, що се отнася до аналогични по вид продукти, търговските наименования са сродни във фонетично и визуално отношение“, което „не е случайно“, като уточнява, че „такова сродство е явно, когато използваното за обозначаване на разглеждания продукт понятие завършва със същите две срички като защитеното наименование и съдържа същия брой срички като него“ ( 55 ).

58.

Въпреки това считам, подобно на повечето страни, представили становища по настоящото дело ( 56 ), че установяването на фонетично и визуално сродство не представлява задължително условие, за да се провери дали е налице „пресъздаване“, а по-скоро е един от критериите, които наред с други Съдът е посочил и които позволяват да се направи тази проверка. Струва ми се, че фактът, че Съдът говори за фонетично и визуално „сродство“ или „сходство“, е свързан с конкретните фактически обстоятелства по делата, довели до постановяването на решенията, в които той прави това ( 57 ), и че следователно не е изключено да се установи „пресъздаване“ дори при липсата на подобно сродство.

59.

Друг важен фактор за преценка, освен споменатия по-горе критерий за частично включване на защитено наименование ( 58 ), е „съществуващата „концептуална близост“ между [думи], принадлежащи към различни езици“. Бих искал да уточня, че Съдът разграничава този критерий от „фонетичното и визуалното сродство“ и че той, както и останалите критерии, е свързан с установяване на възприемането от потребителя, което следователно изглежда е основното и необходимо условие, за да е налице „пресъздаване“ ( 59 ).

60.

Поради това считам, че единственият определящ критерий, за да се установи наличието на „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008, е дали „онова, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от защитеното наименование стока“ ( 60 ), което националният съд трябва да прецени, като вземе предвид, в зависимост от случая, било включването на част от защитено наименование в спорното наименование, било фонетично и визуално сродство или пък концептуална близост.

61.

Считам обаче, че приемането на толкова неясен и широкообхватен критерий като предвидения във втория преюдициален въпрос, а именно „спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район“ ( 61 ), не би било в съответствие с посочените по-горе цели на тълкуваните тук разпоредби ( 62 ).

62.

Освен това предвид структурата на член 16 е уместно, както посочих, когато ставаше дума за буква а) от него ( 63 ), да се избягва тълкуване на буква б), което би довело до навлизане на въпросната разпоредба в приложното поле на разпоредбите, които идват след нея в същия член, а именно букви в) и г), засягащи хипотези, при които препратката към защитеното географско указание е дори още по-деликатна, отколкото при неговото „пресъздаване“.

63.

Накрая, що се отнася до по-общия контекст, в който се вписва Регламент № 110/2008, и по-специално член 16 от него, г‑н Klotz с основание изтъква, че ако Съдът постанови, че за да се приеме, че е налице „пресъздаване“, е достатъчно да се предизвика асоциация от каквото и да било естество, това би довело до непредвидимо разширяване на приложното поле на този регламент и би създало значителни рискове за свободното движение на стоките, като се има предвид, че защитата на индустриалната и търговската собственост, предвидена в този регламент ( 64 ), представлява едно от възможните основания за ограничаването на тази свобода ( 65 ).

64.

По-конкретно, ако защитата на географското указание, в случая „Scotch Whisky“, която е предоставена по силата на член 16, буква б), бъде разширена до употребата на дума без никаква аналогия с него, стоки или марки, които не съдържат никаква препратка към текста на въпросното указание, също биха били обхванати от забраната, предвидена в тази разпоредба. От това би следвало, както посочва нидерландското правителство, че производителите на уиски от държави, различни от „Обединеното кралство (Шотландия)“ ( 66 ), биха имали много ограничени възможности да се откроят със собствените си продукти или марки ( 67 ).

65.

Поради това предлагам на Съда да отговори на първата част от втория преюдициален въпрос, че член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че забраненото от тази разпоредба „пресъздаване“ на регистрирано географско указание не изисква непременно да е налице фонетично и визуално сродство между спорното наименование и съответното указание, но че въпреки това не е достатъчно наименованието да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация със защитеното указание или с прилежащия му географски район. При липса на подобно сродство следва евентуално да се вземе предвид съществуващата концептуална близост между съответното указание и спорното наименование, при условие че тази близост може да накара потребителя да си представи продукта със защитеното указание.

66.

Що се отнася до прилагането на това заключение към спора в главното производство, ще припомня, че единствено запитващата юрисдикция е компетентна да прецени дали в конкретния случай е налице „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) ( 68 ), а не Съдът, въпреки че последният все пак може да даде пояснения с цел да насочи националните юрисдикции при тяхната преценка ( 69 ).

67.

В това отношение бих искал да отбележа, че след като припомня доводите на страните по спора в главното производство ( 70 ), запитващата юрисдикция посочва, че думата „glen“ произхожда от гелски език и означава „тясна долина“, както и че 31 от 116 дестилерии, произвеждащи „Scotch Whisky“, т.е. шотландско уиски, носят името на долината, в която се намират. Запитващата юрисдикция подчертава, че все пак думата „glen“ се съдържа и в наименованието на видове уиски, произвеждани извън Шотландия, като уискито „Glen Breton“ от Канада ( 71 ), „Glendalough“ от Ирландия и „Glen Els“ от Германия ( 72 ). Освен това тя споменава представено от TSWA проучване, което г‑н Klotz оспорва и от което става ясно по-специално, че 4,5 % от запитаните германски потребители на уиски заявили, че свързват думата „glen“ с шотландско уиски или с нещо шотландско.

68.

С оглед на това споделям гледната точка на Комисията, според която не е сигурно, че при обстоятелства като тези по спора в главното производство между защитеното географско указание и спорното наименование съществува достатъчна концептуална близост, за да може последното да се счита за „пресъздаване“ на указанието по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 ( 73 ). В тази връзка само и единствено запитващата юрисдикция е компетентна да провери дали, когато срещне сравним продукт с наименованието „Glen“, средният европейски потребител ( 74 ) си представя директно „Scotch Whisky“, независимо от факта, че изборът на това наименование за уиски със сигурност не е съвсем случаен ( 75 ). Дори ако запитващата юрисдикция счете, че потребителите систематично асоциират думата „Glen“ с уиски, необходимата тясна връзка с шотландско уиски би могла да не съществува, а оттам и задължителната близост с указанието „Scotch Whisky“.

69.

Преценката на Съда по втората част от втория преюдициален въпрос се иска само ако той постанови, че фонетично и визуално сродство не е задължително и че обикновена асоциация, каквато и да е тя, с разглежданото регистрирано географско указание или географски район е достатъчна, за да се приеме, че е налице „пресъздаване“ на това указание по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008.

70.

С оглед на отговора, който предлагам да се даде на първата част от този въпрос ( 76 ), считам за необходимо да изразя позиция по втората част от него.

71.

На Съда е поставен въпросът дали, за да се определи конкретно дали е налице „пресъздаване“, забранено съгласно член 16, буква б), спорният елемент от знака трябва да се анализира отделно или следва да се вземе предвид и контекстът, в който този елемент се използва, по-специално когато към него са добавени несвързани с географското място указания, които уточняват действителния произход на съответния продукт ( 77 ).

72.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 изрично се посочва, че се забранява „всяк[о] […] пресъздаване“„дори ако е посочен действителният произход на продукта“ — уточнение, което би могло да изключи възможността да бъде взет предвид контекстът, съпътстващ спорния елемент. Според нея обаче това не изключвало непременно възможността този контекст да бъде взет предвид „при предшестващата проверка дали изобщо е налице „пресъздаване“.

73.

Нидерландското правителство счита, че втората част от втория преюдициален въпрос не трябва да се разглежда, предвид отговора, който то предлага да се даде на първата му част. Г‑н Klotz твърди, че контекстът, в който се вписва спорният елемент, трябва да има значение при преценката на разглеждания член 16, буква б) ( 78 ). Италианското правителство счита, че това може да се направи, но че неправомерно „пресъздаване“ по силата на въпросната разпоредба не може да се изключи дори ако върху разглеждания продукт изрично е посочен точният му произход. TSWA, гръцкото и френското правителство, както и Комисията считат по същество, че при преценката дали е налице „пресъздаване“, допълнителните указания върху етикета и опаковката ( 79 ) на съответния продукт не може да имат никакво значение, включително когато към спорния елемент е добавено указание за действителния произход на продукта. Съгласен съм с последното становище поради следните причини.

74.

Първо, от текста на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008, който според мен е недвусмислен, следва, че фактът, че „действителният произход на продукта“ е доведен до знанието на съответните потребители, не може да поправи заблуждаващия характер на спорното наименование и следователно да изключи възможността то да бъде квалифицирано като „пресъздаване“ по смисъла на тази разпоредба.

75.

Останалите уточнения, включени в разглежданата буква б) и отнасящи се до хипотези, при които защитеното географско указание се използва в превод или към него е добавен израз със смекчаващо значение ( 80 ), според мен потвърждават тълкуването, че предоставената допълнителна информация относно произхода чрез описанието, представянето или етикетирането или дори опаковката ( 81 ) на съответния продукт е без значение за тази квалификация.

76.

Второ, подобно на TSWA, на френското правителство и на Комисията считам, че от практиката на Съда може да се направят изводи, които потвърждават посоченото тълкуване.

77.

Съдът ясно посочва, че евентуалната употреба на означенията, цитирани изрично в член 16, буква б), по-специално относно действителния произход на продукта, „не може да промени […] квалификация[та]“ като „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 ( 82 ).

78.

Освен това Съдът е постановил, че дори да няма никаква вероятност от объркване между съответните продукти в съзнанието на потребителите, това не може да изключи квалификацията „пресъздаване“ ( 83 ).

79.

От това следва, че употребата на наименование, квалифицирано по смисъла на тази разпоредба като „пресъздаване“ на географско указание, регистрирано в приложение III към този регламент, все пак не може да бъде разрешена с оглед на специфичните обстоятелства, съпътстващи продукта, който носи неправомерно това наименование, или при липса на вероятност от объркване с продукт, носещ правомерно въпросното географско указание ( 84 ). Ето защо сезираната национална юрисдикция няма право да преценява контекста в това отношение ( 85 ).

80.

По-специално от тази съдебна практика става ясно, че от гледна точка на член 16, буква б) няма значение, че спорното наименование съответства на името на предприятието и/или на мястото, където се произвежда продуктът ( 86 ), както изтъква г‑н Klotz, според който наименованието „Glen Buchenbach“ е игра на думи от името на мястото на произход на напитката, разглеждана в главното производство (Берглен), и името на местна река (Бухенбах) ( 87 ).

81.

Съдът уточнява също, че обстоятелството, че спорното наименование препраща към място на производство, известно на потребителите в държавата членка, в която то се произвежда, не е от значение при преценката на понятието „пресъздаване“ по смисъла на буква б), тъй като тази разпоредба защитава регистрираните географски указания срещу всяко „пресъздаване“ на цялата територия на Съюза и с оглед на необходимостта да се гарантира ефективна и единна защита на въпросните географски указания на тази територия последната се отнася до всички потребители на въпросната територия ( 88 ).

82.

Считам, че това няма значение също и в хипотезата, при която препратката към мястото на производство на съответния продукт се съдържа, както изглежда е случаят по спора в главното производство, не само в самото спорно наименование, а и в означенията, които го допълват ( 89 ).

83.

Поради това предлагам на Съда да отговори на втората част от втория преюдициален въпрос, че член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на забранено от тази разпоредба „пресъздаване“, не трябва да се взема предвид допълнителната информация, която е в близост до спорния знак в описанието, представянето или етикетирането на съответния продукт, и по-специално информацията относно неговия действителен произход.

84.

С третия преюдициален въпрос Съдът е приканен да се произнесе по въпроса дали, за да се определи дали е налице „невярно или въвеждащо в заблуждение указание […] което може да създаде невярна представа за произхода му“ по смисъла на член 16, буква в) от Регламент № 110/2008, трябва да се вземе предвид контекстът, в който се използва спорният елемент, по-специално когато към него е добавено указание относно действителния произход на съответния продукт.

85.

Запитващата юрисдикция обяснява, че иска да се установи дали, за да се установи наличието на указание, въвеждащо в заблуждение по отношение на произхода, в рамките на спора в главното производство, трябва да се вземе предвид само спорният елемент от знака, а именно „Glen“, или трябва да се отчете също и контекстът, в който се вписва този елемент. В разглеждания случай този контекст включвал по-специално думата „Buchenbach“, разположена след думата „Glen“ в спорното наименование, както и другите означения върху етикета, чиято функция била да прекъснат връзката с географското място ( 90 ).

86.

В това отношение г‑н Klotz и Комисията, както и нидерландското правителство по същество ( 91 ) считат, че за да се прецени дали е налице „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ по смисъла на член 16, буква в), трябва да се вземе предвид контекстът, съпътстващ спорния знак, и по-специално да се извърши цялостен анализ на етикета. Според италианското правителство проверката на този контекст не може да изключи възможността за въвеждащо в заблуждение указание, дори да има означение, указващо действителния произход на продукта. TSWA, както и гръцкото и френското правителство твърдят, че контекстът няма значение за прилагането на тази разпоредба дори когато към въпросния елемент е добавена информация относно действителния произход на продукта. Съгласен съм с последното становище поради следните причини.

87.

Първо, що се отнася до текста на член 16, буква в) от Регламент № 110/2008, бих искал да подчертая най-напред, че в разпоредбата не се посочва кои са елементите, които биха могли да съпътстват и допълват и дори да коригират спорното наименование.

88.

По-нататък, Комисията твърди, според мен без основание, че „както определението „всяко друго“, така и събирателното означение „описанието, представянето или етикетирането на продукта“ недвусмислено показват, че всички указания относно произхода трябва да се разглеждат в тяхната цялост, а описанието, представянето и етикетирането — събирателно“, така че преценката по спора в главното производство трябвало да обхваща цялата информация върху етикета.

89.

В това отношение бих искал да изтъкна, че в текста на немски език ( 92 ) на член 16, букви а) и б), които започват с думата „jede [всяка]“, следвана от единствено число, несъмнено са формулирани по различен начин от букви в) и г) на същия член, където е използвана думата „alle [всички]“, следвана от множествено число — конструкция, която вероятно би могла да внуши идеята за цялост в последните две букви.

90.

Въпреки това подобна разлика във формулировката на отделните хипотези, изложени в член 16, не съществува в текста на други езици, където от думата, която по същество означава „всеки“ и с която започва както буква в), така и букви а), б) и г) на този член, според мен по никакъв начин не може да се изведе заключението, че трябва да се прави цялостна проверка на данните, които в разглеждания случай са поставени върху етикета, за да се прецени дали забраната по буква в) се отнася конкретно до положение като разглежданото в главното производство ( 93 ).

91.

Впрочем съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете им на всички езици на Съюза, като в случай на несъответствие между текстовете на различните езици въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част ( 94 ) — тези критерии ме карат да подкрепя тълкуване, обратно на това, което Комисията предлага ( 95 ).

92.

Що се отнася до израза „невярно или въвеждащо в заблуждение указание […] при описанието, представянето или етикетирането на продукта“, и в този случай не разбирам по какъв начин това изброяване, при което е използван разделителният съюз „или“ ( 96 ) — обикновено въвеждащ алтернатива — е довело Комисията до заключението, че трябвало да се направи т.нар. „събирателна“ преценка, което означавало да се вземе предвид цялата информация относно съответния продукт, която съпровожда спорния знак, за да се определи дали последният действително представлява „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ по смисъла на член 16, точка в) от Регламент № 110/2008 ( 97 ).

93.

Впрочем г‑н Klotz споменава израза „което може да създаде невярна представа за произхода му“ в края на разглеждания член 16, буква в). Според него, ако Съдът приеме, че за да се установи „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б), следва да се вземе предвид конкретното цялостно възприятие на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен ( 98 ), това щяло да бъде валидно в още по-голяма степен при преценката дали е налице „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ по смисъла на буква в). Според мен обаче този довод е без значение предвид отговора, който предлагам да се даде на втората част от втория преюдициален въпрос ( 99 ).

94.

Лично аз считам, че ако намерението на законодателя на Съюза действително е било дадено указание, което само по себе си е невярно или въвеждащо в заблуждение по смисъла на член 16, буква в) от този регламент, все пак да може да се разреши предвид допълнителната информация, която го съпътства, подобно ограничаване на приложното поле на тази разпоредба би било предвидено изрично, особено предвид преследваните цели за защита ( 100 ).

95.

Второ, що се отнася до контекста, в който се вписва член 16, буква в), съгласен съм с гледната точка на Комисията, доколкото последната отбелязва, че хипотезата, предвидена в тази разпоредба, трябва да се разграничи от хипотезите по член 16, букви а) и б) ( 101 ), но от своя страна считам, че от общата структура на буква в) не произтича, че при посочената в нея хипотеза се налага цялостна проверка на етикета.

96.

Считам, както подчертава генералният адвокат Campos Sánchez-Bordona във връзка с разпоредба на правото на Съюза, аналогична на член 16 от Регламент № 110/2008 ( 102 ), че този член съдържа степенувано изброяване на забранени деяния, при което буква в) действително се различава от двете предишни разпоредби. Докато член 16, буква a) се ограничава до действията по употреба на дадено защитено географско указание, а буква б) — до действията по злоупотреба, имитация или пресъздаване, буква в) разширява периметъра на защитата, като включа в него „указанията“ (т.е. предоставената на потребителите информация), които се съдържат в описанието, представянето или етикетирането на съответния продукт и които, макар в действителност да не пресъздават защитеното географско указание, са квалифицирани като „[неверни] или въвеждащ[и] в заблуждение“ от гледна точка на връзките на продукта с него ( 103 ).

97.

Считам обаче, че от така установената разлика във формулировката и в обхвата на член 16, букви а), б) и в) не би могло да се заключи, че последната буква следва непременно да се тълкува в смисъл, че трябва да се вземе предвид цялата останала информация, по-специално в етикета на съответния продукт, за да се прецени дали спорното наименование представлява „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ по смисъла на тази разпоредба. Напротив, струва ми се, че е уместно тази преценка да се съсредоточи върху самото спорно указание, разгледано отделно, без разположената в близост до него информация да може да постави под въпрос подобна квалификация, тъй като в противен случай има вероятност да се загуби полезното действие на буква в), чиято цел според мен е да се прилага по-скоро широко, както ще обясня по-долу.

98.

Трето, считам, че предложеното от мен тълкуване се потвърждава, ако се вземат предвид целите, преследвани като цяло от Регламент № 110/2008 и в частност анализираните разпоредби.

99.

Както вече посочих ( 104 ), струва ми се, че разпоредбите на Регламент № 110/2008, и по-специално на член 16 от него, имат за цел да защитят географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, както в интерес на потребителите, които не трябва да бъдат въвеждани в заблуждение с некоректни указания, така и в интерес на икономическите оператори, които понасят по-високи разходи, за да гарантират качеството на продуктите, носещи с основание тези указания, и които трябва да бъдат защитени от действия на нелоялна конкуренция.

100.

Що се отнася по-специално до буква в), струва ми се, че законодателят на Съюза е имал намерение да ѝ даде доста широко приложно поле, за да гарантира постигането на посочените по-горе цели. Считам, подобно на френското правителство, че изразът „всяко друго […] указание“, използван в тази разпоредба, може да обхване всеки вид символ или знак, и по-специално текст, изображение или съдържание, което би дало информация за характеристиките на продукта. Освен това гъвкавата формулировка относно разположението, използвана в разглежданата буква в) ( 105 ), според мен позволява да се приеме, че който да е елемент на един от трите цитирани носителя — в разглеждания случай означение върху етикета на съответната напитка — би могъл сам по себе си „да създаде невярна представа за произхода му“ по смисъла на тази разпоредба. Ето защо считам, че съдържанието на останалата част на етикета на разглеждания продукт не би могло да компенсира потенциалната невярна или въвеждаща в заблуждение същност на спорното указание дори когато към него е добавена информация за действителния произход на продукта.

101.

С други думи, както подчертава френското правителство, ако защитата на географските указания може да бъде ограничавана поради това, че има допълнителна информация в близост до указание, което само по себе си е невярно или въвеждащо в заблуждение по смисъла на член 16, буква в) от Регламент № 110/2008, осъществяването на тези цели би било застрашено, тъй като подобно тълкуване би означавало да се приеме използването на такова указание, стига то да е съпроводено от точна информация, която по някакъв начин да компенсира заблуждаващия му характер.

102.

Накрая, що се отнася до прилагането на съдебната практика, свързана с Директива 2000/13/ЕО ( 106 ), отменена с Регламент (ЕС) № 1169/2011 ( 107 ), което според мен се предлага от Комисията ( 108 ), съмнявам се, че това прилагане има реално значение за отговора на третия преюдициален въпрос.

103.

Предметът на Регламент № 110/2008, който Съдът е помолен да тълкува, е различен от предмета на Директива 2000/13, доколкото последната съдържа общи и хоризонтални разпоредби ( 109 ) относно „етикетирането на храните […] както и […] определени аспекти, свързани с тяхното представяне и реклама“ ( 110 ), докато приетият по-късно Регламент № 110/2008 предвижда специални и вертикални разпоредби относно „определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки“ ( 111 ). Това поражда различия както от гледна точка на целите, така и на обхвата на предоставената от тези два правни инструмента защита, които според мен трябва да се вземат предвид, независимо от факта, че указването на географските наименования върху етикета на такива напитки може понякога да попадне в съответното приложно поле на всеки от двата инструмента едновременно ( 112 ).

104.

По-специално предвид текста на член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от Директива 2000/13, за който се отнася посочената в становището на Комисията съдебната практика, считам, че съдържанието на тази разпоредба, която е свързана с „[п]рактики[те] за обективно информиране“ ( 113 ), не е действително еквивалентно, поне по същество, на това на член 16, буква в) от Регламент № 110/2008, който се отнася до „[з]ащита[та] на географските указания“ ( 114 ) и който е предмет на третия въпрос в преюдициалното запитване.

105.

Освен това бих искал да изтъкна, че в тази съдебна практика Съдът несъмнено е позволил проверка на спорното положение, която включва цялата информация върху етикета на съответния продукт ( 115 ) и дори някои външни фактически обстоятелства ( 116 ), за да се прецени дали дадено наименование може да въведе потребителите в заблуждение ( 117 ), но той е направил това единствено с оглед на означения, които не са регистрирани като наименование за произход или географско указание, подлежащо на защита на равнището на Съюза ( 118 ) — хипотеза, различна от обстоятелствата в настоящия случай, в който се разглежда именно такава защита. Следователно считам за неуместно в подобен контекст да се привеждат съображения по аналогия с посочената съдебна практика.

106.

Ето защо предлагам на третия преюдициален въпрос да се отговори, че член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на забранено от тази разпоредба „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, не трябва да се взема предвид допълнителната информация, която е в близост до спорния знак в описанието, представянето или етикетирането на съответния продукт, и по-специално информацията относно неговия действителен произход.

107.

Що се отнася до разглеждания случай, с оглед на вече припомнените принципи на разпределение на правомощията между националните юрисдикции и Съда ( 119 ), ще посоча само, че ако Съдът възприеме предложеното по-горе тълкуване, се съмнявам, че посочената забрана трябва да се приложи при обстоятелства като тези по спора в главното производство, тъй като спорната дума „Glen“ няма достатъчно преки и тесни връзки с разглежданото защитено географско указание, „Scotch Whisky“, нито дори със страната, с която последното е свързано, а именно „Обединено кралство (Шотландия)“, за да се счита тази дума за „невярно или въвеждащо в заблуждение указание […] което може да създаде невярна представа за произхода му“ ( 120 ).

108.

При условията на евентуалност, ако Съдът тълкува буква в) в смисъл, че би трябвало да се извърши проверка на цялата информация, съпътстваща спорния знак, считам, че тази проверка a fortiori би трябвало логично да доведе до същия конкретен резултат. Ако в разглеждания случай трябва се вземат предвид всички елементи върху етикета, които изрично посочват точния произход на разглеждания продукт, както изтъква Комисията, изглежда трудно да се приеме, че употребата на думата „Glen“ може да попадне в обхвата на предвидената в тази разпоредба забрана ( 121 ).

109.

Предвид всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия) по следния начин: