ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

22 май 2019 година ( *1 )

„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Фигуративна марка „CMS Italy“ — По-ранни международни фигуративни марки, изобразяващи скачаща на ляво котка — Относителни основания за отказ — Репутация на по-ранните марки — Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Доказване на репутацията — Предходни решения на EUIPO, в които се установява репутацията на по-ранните марки — Вземане предвид на тези решения — Задължение за мотивиране — Принцип на добра администрация“

По дело T‑161/16

Puma SE, установено в Херцогенаурах (Германия), за което се явява P. González-Bueno Catalán de Ocón, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява D. Walicka, в качеството на представител,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е

Costruzione Macchine Speciali Srl (CMS), установено в Алонте (Италия),

с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 29 януари 2016 г. (преписка R 229/2015‑2 относно производство по възражение със страни Puma и Costruzione Macchine Speciali (CMS),

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: I. Pelikánová, председател, P. Nihoul и J. Svenningsen (докладчик), съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 18 април 2016 г.,

предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 30 юни 2016 г.,

предвид решението от 17 ноември 2016 г. за спиране на производството,

предвид процесуално-организационното действие от 6 юли 2018 г. и отговорите на Puma и на EUIPO, подадени в секретариата на Общия съд на 23 юли 2018 г.,

предвид процесуално-организационното действие от 13 февруари 2019 г. и отговорите на Puma и EUIPO, подадени в секретариата на Общия съд на 15 и 22 февруари 2019 г.,

постанови настоящото

Определение ( 1 )

Обстоятелствата по спора

1

На 21 декември 2012 г. Costruzione Macchine Speciali Srl (CMS) отбелязва Европейския съюз в искането си за защита на международна регистрация № 1150538, считано от 14 декември 2012 г.

2

Отбелязването е направено за следната фигуративна марка:

Image

3

Стоките и услугите, за които се иска защита, спадат към класове 7, 11 и 37 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:

клас 7: „Устройства и инструменти за машини за промишлени цели за производство на всички видове топлинни регулатори“,

клас 11: „Системи и оборудване за отопление, климатизация, охлаждане, топлинна регулация, вентилация, парогенериране, сушене“;

клас 37: „Инсталиране, поддръжка и ремонт на системи, оборудване и инструменти за машини за промишлени цели за производство на всички видове топлинни регулатори“.

4

Искането за защита е публикувано в Бюлетин на марките на Общността № 48/2013 от 8 март 2013 г.

5

На 21 ноември 2013 г. жалбоподателят Puma SE подава възражение на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1), и по-специално на член 156 (понастоящем член 196 от Регламент 2017/1001) във връзка с член 41 (понастоящем член 46 от Регламент 2017/1001) срещу международна регистрация, посочваща Европейския съюз, № 1150538 за стоките по точка 3 по-горе.

6

Възражението се основава на следните международни регистрации:

международна регистрация № 480105 на изобразената по-долу фигуративна марка с действие в Австрия, Бенелюкс, Хърватия, Франция, Унгария, Италия, Португалия, Чешката република, Румъния, Словакия и Словения за стоки от класове 18, 25 и 28:

Image

международна регистрация № 582886 на изобразената по-долу фигуративна марка с действие в България, Бенелюкс, Чешката република, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Обединеното кралство за стоки по-специално от класове 18, 25 и 28:

Image

международна регистрация№ 593987 на изобразената по-долу фигуративна марка с действие в Австрия, Бенелюкс, България, Кипър, Хърватия, Испания, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Обединеното кралство, Чешката република, Румъния, Словения и Словакия за стоки по-специално от класове 18, 25 и 28:

Image

7

Възражението е основано на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001).

8

На 28 ноември 2014 г. отделът по споровете отхвърля възражението с мотива, че репутацията на по-ранните марки не е доказана.

9

На 26 януари 2015 г. жалбоподателят обжалва пред EUIPO решението на отдела по споровете на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001).

10

С решение от 29 януари 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата с мотива, че жалбоподателят не е представил доказателства за репутацията на по-ранните марки. В това отношение той приема, че представените пред отдела по споровете доказателства са явно недостатъчни, тъй като не съдържат конкретно отнасяща се до репутацията на по-ранните марки информация, както и че не може да вземе предвид доказателства, които са представени за първи път в рамките на производството по обжалване.

[…]

12

От друга страна, апелативният състав счита, че съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) (заменен с Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент 2017/1001 и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ L 104, 2018 г., стр. 1), във връзка с член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 95, параграф 2 от Регламент 2017/1001), няма право да вземе предвид представените за първи път пред него доказателства.

13

В това отношение, първо, апелативният състав потвърждава, че документите, които са представени в определения от отдела по споровете срок за доказване на репутацията на по-ранните марки, са явно недостатъчни и отчасти ирелевантни. С оглед на това късно представените пред апелативния състав доказателства не представлявали „допълнителни“ доказателства по смисъла на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, а в действителност били главното доказателство за репутацията на по-ранните марки, поради което апелативният състав нямал право на преценка дали да ги вземе предвид. Второ, след като констатира, че във всички случаи правило 19, параграф 2, буква в) и параграф 3 от Регламент № 2868/95 (разпоредби, на които понастоящем съответстват член 7, параграф 2, буква е) и параграф 4 от Делегиран регламент № 2018/625) ясно и изчерпателно посочва доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, апелативният състав приема, че при тези условия би могъл да упражни правото си на преценка само ограничително и само ако обстоятелствата могат да оправдаят забавата на възразяващата страна. Последната обаче не била изложила основателни съображения в това отношение и преписката по делото не разкривала обстоятелства, годни да оправдаят късното представяне на документи, с които разполагала.

Искания на страните

14

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени обжалваното решение,

да осъди EUIPO и Costruzione Macchine Speciali (CMS) да платят съдебните разноски.

15

EUIPO иска от Общия съд:

да отхвърли жалбата,

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

16

Съгласно член 132 от Процедурния правилник на Общия съд, когато Съдът или Общият съд вече се е произнесъл по един или няколко правни въпроса, идентични с повдигнатите с основанията на жалба, и Общият съд констатира, че фактите са установени, той може след приключване на писмената фаза на производството по предложение на съдията докладчик и след изслушване на страните да обяви жалбата за явно основателна с мотивирано определение, препращащо към относимата съдебна практика.

[…]

19

Жалбоподателят изтъква по същество две основания: първо, нарушение на правилата за събиране на доказателства в производството по възражение по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 и второ, нарушение на принципите на правна сигурност, на равно третиране и на добра администрация.

20

С първото си основание жалбоподателят твърди, че апелативният състав нарушил правилата за събиране на доказателства в производството по възражение по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, и по-специално член 76, параграфи 1 и 2 от същия регламент (като споменатият член 76, параграф 1 понастоящем е член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001) и правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95, тъй като не взел предвид репутацията на по-ранните мерки като общоизвестен факт и отказал да вземе предвид допълнителните доказателства, които жалбоподателят му представил в хода на производството по обжалване на решението на отдела по споровете, въпреки че, от една страна, тези допълнителни доказателства допълвали относимите доказателства, които представил пред този състав в определения от него срок, а именно по същество предходни решения на EUIPO, в които се установявала репутацията на по-ранните марки, и от друга страна, бил обяснил причината, поради която представил споменатите допълнителни доказателства пред апелативния състав, а именно че отделът по споровете не бил взел предвид релевантните доказателства, които му представил.

21

С второто си основание жалбоподателят твърди, че апелативният състав нарушил принципите на правна сигурност, на равно третиране и на добра администрация, тъй като мълчаливо и без да излага мотиви, отказал да вземе предвид няколко предходни решения на EUIPO, приети в рамките на други производства по възражение и основани на репутацията на същите по-ранни марки, доколкото тези решения, от една страна, констатирали репутацията на тези марки и от друга страна, приемали за доказателство съдържащия се в приложение 1 към възражението доклад за проведено във Франция проучване, без да изискат негов превод на езика на производството.

22

Двете основания следва да бъдат разгледани заедно, като се започне с анализ на първото твърдение за нарушение от второто основание — че не са взети предвид предходните решения на EUIPO, които жалбоподателят представил като доказателство за репутацията на по-ранните марки — във връзка с второто твърдение за нарушение от първото основание — че не са взети предвид доказателствата, които той представил в приложение към изявлението на основанията на жалбата си пред апелативния състав.

23

Със споменатите твърдения за нарушения жалбоподателят по същество упреква апелативния състав, че без да се мотивира мълчаливо, отказал да вземе предвид редица установяващи репутацията на по-ранните марки предходни решения на EUIPO, въпреки че в разглежданото производство по възражение същите били представени като доказателство за репутацията на по-ранните марки както пред апелативния състав, така и пред отдела по споровете.

24

Освен това, като се имало предвид, че споменатите предходни решения били представени своевременно на отдела по споровете и представлявали релевантни за установяването на добрата репутация на по-ранните марки доказателства, както и че обстоятелството, че този отдел не ги взел предвид, логично изненадало жалбоподателя, апелативният състав нямал основание при преценката си, която бил длъжен да направи по силата на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 във връзка с член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, да приеме, че допълнителните доказателства, представени от жалбоподателя в приложение към изявлението на основанията на жалбата, не можели да бъдат взети предвид, тъй като нищо не обосновавало късното им представяне.

25

EUIPO оспорва основателността на тези твърдения за нарушения.

26

Според нея позоваването от възразяващата страна на установяващи репутацията на по-ранната марка предходни решения на EUIPO в подкрепа на възражението ѝ не може да се счита за доказателство за добрата репутация на тази марка по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Всъщност, както правилно посочил отделът по споровете, законосъобразността на решенията на EUIPO трябвало да се преценява въз основа на Регламент № 207/2009 и тълкуването му от съда на Съюза, а не въз основа на по-ранната практика за вземане на решения.

27

Освен това EUIPO отбелязва, че по отношение на решението си да не взема предвид представените му от жалбоподателя доказателства апелативният състав изложил два мотива. От една страна, апелативният състав приел, че след като представените в определения от отдела по споровете срок доказателства за репутацията на по-ранните марки били очевидно недостатъчни, то доказателствата, представени в приложение към изявлението на основанията на жалбата, всъщност били не допълнителни, а главни доказателства за репутацията, поради което били недопустими съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 във връзка с член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009. От друга страна, според апелативния състав, дори да се предположело, че посочените разпоредби му налагат да обмисли възможността да вземе предвид такова късно представено главно доказателство, правото му на преценка било ограничено, тъй като това доказателство можело да се допусне само ако имало обстоятелства, които оправдават късното му представяне, а в случая това не било така — въпросните документи можели да бъдат представени в определения от отдела по споровете срок. Обяснението, което жалбоподателят дал в това отношение, а именно че считал представените от него пред отдела по споровете предходни решения на EUIPO като доказателство за репутацията, било неправилно и грешката относно доказателствената стойност на тези решения не можела да се разглежда като основание за късното представяне на доказателствата.

28

Накрая, в писмения отговор на поставен ѝ на 6 юли 2018 г. в рамките на процесуално-организационно действие въпрос EUIPO посочва, че съгласно изрично изявление на апелативния състав докладът за проведено във Франция проучване не можел да бъде взет предвид поради липса на превод на основните му части. С оглед на това той не можел да подкрепи направената в представените от жалбоподателя решения преценка на отдела по споровете и изрично мотивирал различното си от неговото решение.

29

В това отношение следва да се припомнят някои основни съображения на Съда в решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma (C‑564/16 P, EU:C:2018:509), които обосновават прилагането в настоящия случай на член 132 от Процедурния правилник.

30

От правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95 следва, че при възражение, основано на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, възразяващата страна по принцип може свободно да избере формата на доказателствата за репутацията на по-ранната марка, които счита за необходимо да представи на EUIPO, както и че последната следователно е длъжна да прецени представените от възразяващата страна доказателства, без да може изначално да отхвърли доказателство от определен вид само поради неговата форма. Възразяващата страна следователно е свободна да се позове — като доказателство за твърдяната в подкрепа на възражението ѝ репутация на по-ранната марка — на едно или на няколко установяващи репутацията на същата марка предходни решения на EUIPO, като EUIPO е длъжна в такъв случай да ги вземе предвид (в този смисъл вж. решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 58, 69 и 76).

31

Ако установяват, че по-ранната марка се ползва от репутацията, на която възразяващата страна се основава във възражението си по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, и ако подробно излагат доказателствата и фактите, на които се основават, представените като доказателства от възразяващата страна предходни решения на EUIPO представляват важна индиция, че посочената марка може да се ползва с репутация по смисъла на споменатата разпоредба и в разглежданото в съответния случай производство по възражение (решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 94 и 95). Всъщност установяването на това обстоятелство представлява фактическа констатация и не зависи от марката, чиято регистрация се иска (в този смисъл вж. решения от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 81 и от 9 септември 2016 г., Puma/EUIPO — Gemma Group (Изображение на скачаща котка), T‑159/15, EU:T:2016:457, т. 33).

32

От друга страна, следва да се припомни, че принципите на равно третиране и на добра администрация налагат на EUIPO да вземе предвид вече постановените по подобни искания решения и с особено внимание да разгледа въпроса дали, спазвайки принципа на законосъобразност, трябва да се произнесе по същия начин. Това задължение важи за производствата по разглеждане както на абсолютни, така и на относителни основания на отказ на регистрация (в този смисъл вж. решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 6063).

33

Освен това принципът на добра администрация включва и задължение на администрацията да мотивира своите решения. Това задължение, което съгласно член 75 от Регламент № 207/2009 се отнася и за решенията на EUIPO, налага на последната да мотивира решенията си ясно и недвусмислено. Спазването на това задължение трябва да се преценява с оглед не само на текста на разглежданото решение, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. Изтъкнатите в хода на административното производство доводи спадат към контекста на това решение (в този смисъл вж. решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 6466).

34

Ето защо, ако възразяващата страна представи с точност пред отдела по споровете определени предходни решения на EUIPO като доказателство за репутацията на по-ранна марка и основава възражението си по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 на репутацията на същата марка, инстанциите на EUIPO имат задължение за разглеждане и мотивиране, при изпълнението на което трябва да вземат предвид вече приетите от тях решения и с особено внимание да разгледат въпроса дали трябва да се произнесат по същия начин. Ако решат да възприемат различна от предходните си решения преценка относно репутацията на съответната марка, тези инстанции трябва изрично да мотивират разликата спрямо споменатите решения, като посочат причината, поради която те не са или вече не са от значение (в този смисъл вж. решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 66 и 76).

35

В това отношение следва да се приеме, че възразяващата страна е представила с точност предходни решения на EUIPO по смисъла на точка 34 по-горе по-специално ако във възражението си ги е определила с точност и изложи основното им съдържание на езика на производството по възражение (в този смисъл вж. решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 69).

36

Накрая, възможно е инстанцията на EUIPO, пред която са представени като доказателства установяващи репутацията на същата по-ранна марка предходни решения на EUIPO, да приеме, че не може да изпълни произтичащото за нея в такъв случай от принципа на добра администрация задължение, а именно да провери дали тези предходни решения са релевантни за решението, което трябва да постанови, и евентуално да мотивира изрично разликата в преценката си, без при това да разполага с доказателствата, представени в хода на производството по възражение, по което посочените предходни решения са постановени. В такъв случай споменатата инстанция няма друг избор, освен да използва възможността, с която разполага по силата на член 63, параграф 2 и на член 78 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 70, параграф 2 и член 97 от Регламент № 2017/1001), да поиска тези доказателства да ѝ бъдат представени, за да може да упражни правото си на преценка и да разгледа цялостно възражението (решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 97 и 98).

37

Упражняването на тази възможност от апелативния състав би било в съответствие с правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, във връзка с член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, тъй като доказателствата са представени в първоначално определения от отдела по споровете срок (в този смисъл вж. решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 91, 98 и 99).

38

С оглед на всички изложени съображения следва да се прецени основателността на двете посочени в точка 22 по-горе твърдения на жалбоподателя за нарушения, а именно че апелативният състав, от една страна, не взел предвид надлежно представените като доказателства предходни решения на EUIPO и от друга страна, отхвърлил като недопустими поради късно представяне и необоснованост доказателствата, приложени към изявлението на основанията на жалбата.

39

В това отношение следва да се констатира, най-напред, че жалбоподателят е представил с точност три предходни решения на EUIPO като доказателства за репутацията на по-ранните марки.

40

Всъщност в точка 1.2 от възражението и в точка 2.1 от изявлението на основанията за обжалване пред апелативния състав жалбоподателят се позовава на решенията на EUIPO от 20 август 2010 г. по производство по възражение B 1459017 за по-ранната марка, предмет на международна регистрация № 593987, от 30 август 2010 г. по производство по възражение B 1287178 за същата по-ранна марка и от 30 май 2011 г. по производство по възражение B 1291618 отново за същата по-ранна марка и за марката, предмет на международна регистрация № 480105.

41

По-нататък, споменатите предходни решения на EUIPO са изрично представени като доказателства. Освен това следва да се има предвид, че в контекста на разглежданото производство по възражение посочените предходни решения са представени като доказателства за репутацията на разглежданите от тях по-ранни марки.

[…]

44

Накрая, споменатите предходни решения са представени с точност, тъй като във възражението, а впоследствие и в изявлението на основанията за обжалване пред апелативния състав са цитирани някои релевантни откъси, за да може да бъде взета предвид преценката на EUIPO относно репутацията на съответните по-ранни марки и съображенията, на които тя се основава.

45

Общият съд вече е констатирал в точка 30 от решение от 9 септември 2016 г., Изображение на скачаща котка (T‑159/15, EU:T:2016:457), че представените от жалбоподателя три предходни решения на отделните инстанции на EUIPO представляват неотдавнашна практика при вземане на решения, с която се признава репутацията и голямата степен на познаване от потребителите на съответните марки, които всъщност са две от трите разглеждани в производството по възражение по-ранни марки. Освен това следва да се отбележи, че посочените решения се отнасят до идентични или сходни с разглежданите в случая стоки и до някои от същите държави членки.

46

Ето защо с оглед на задължението за разглеждане и мотивиране, което произтича от принципа на добра администрация, апелативният състав е трябвало да вземе предвид представените от жалбоподателя решения на EUIPO и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва да се произнесе по същия начин, а ако това не е така, да мотивира изрично различната си преценка, като укаже защо споменатите решения не са или вече не са от значение за нея.

47

Следва да се констатира, на първо място, че апелативният състав мълчаливо е отказал да вземе предвид представените от жалбоподателя предходни решения на EUIPO, без да изложи конкретни мотиви за това си решение. Така обаче той се произнася в същия смисъл като отдела по споровете, чиито мотиви по този въпрос, изложени в решението му и представени накратко в точка 6 от обжалваното решение, трябва следователно да бъдат взети предвид поради функционалната приемственост между отделите по споровете и апелативните състави (в този смисъл вж. решение от 22 септември 2016 г., Sun Cali/EUIPO — Abercrombie & Fitch Europe (SUN CALI), T‑512/15, EU:T:2016:527, т. 46 и цитираната съдебна практика).

48

С оглед обаче на припомнената в точки 30—37 по-горе съдебна практика тези мотиви — съгласно които законосъобразността на решенията на EUIPO трябва да се преценява само въз основа на Регламент № 207/2009, както е тълкуван от Съда на Съюза, а не въз основа на предходната практика на EUIPO — очевидно не съответстват на произтичащите от принципа на добра администрация изисквания, тъй като не отчитат евентуалното значение на предходните решения на EUIPO, особено когато става въпрос за решения, в които вече е установено, че по-ранната марка се е ползвала с репутацията, на която се основава възражението по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

49

На второ място, независимо от изложените в това отношение мотиви, обжалваното решение страда от сходен порок, тъй като апелативният състав е отказал да вземе предвид доказателствата, които жалбоподателят е представил като приложение към изявлението на основанията на жалбата си, въпреки че същият надлежно е представил с възражението си редица предходни решения на EUIPO.

50

Всъщност, от една страна, като е мотивирал отказа си да вземе предвид тези доказателства главно с обстоятелството, че жалбоподателят не е представил релевантни доказателства в определения му от отдела по споровете срок, апелативният състав не се е съобразил както с припомнената в точка 30 по-горе свобода на възразяващата страна при доказване на репутацията на по-ранната марка, на която основава възражението си по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, така и с особеното значение, които имат в това отношение установяващите добрата репутация на същата марка предходни решения.

51

От друга страна, изтъкнатият при условията на евентуалност мотив за отказа да бъдат взети предвид отнасящите се до репутацията на по-ранните марки доказателства, а именно късното им представяне, е напълно необоснован и изхожда от погрешното схващане, че установяващите репутацията на две от съответните марки предходни решения на EUIPO не представляват релевантни доказателства и че следователно отделът по споровете не е длъжен да ги вземе предвид, въпреки че възразяващата страна конкретно ги е посочила в определения ѝ от същия отдел за това срок. Следва също да се подчертае, че тъй като представените пред апелативния състав доказателства отчасти са разгледани от инстанции на EUIPO в производствата по възражение, по които са постановени предходните решения, в случая става въпрос за доказателства, чието представяне отделът по споровете и евентуално апелативният състав би трябвало — видно от точки 97 и 98 от решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma (C‑564/16 P, EU:C:2018:509) — да изиска, ако счита, че не може да изпълни припомнените в точка 36 по-горе и произтичащи от принципа на добра администрация задължения за разглеждане и мотивиране.

52

Изложените съображения не могат да бъдат оборени от представените в изявлението и в становището на EUIPO доводи.

53

Това се отнася, на първо място, до твърдението ѝ, че вземането предвид на установяващи репутацията на същата марка предходни решения на инстанции на EUIPO в други производства по възражение би нарушило правата на насрещната страна, тъй като тя не е участвала в споменатите производства и следователно не е имала възможност да изложи становището си по доказателствената стойност и релевантността на представените в тях доказателства.

54

Всъщност, от една страна, когато иска да представи като доказателство за репутацията на по-ранна марка установяващо именно това обстоятелство предходно решение на EUIPO, възразяващата страна трябва да представи това решение с точност, което предполага по-специално да изложи основното му съдържание.

55

От друга страна, инстанцията на EUIPO, пред която такова решение е представено като доказателство, може винаги когато счете за необходимо, да използва правомощията си по член 63, параграф 2 и по член 78 от Регламент № 207/2009, за да поиска от възразяващата страна да представи всички разгледани в производството по приемане на споменатото предходно решение доказателства. Представянето им може да бъде поискано не само с цел да позволи на съответната инстанция да изпълни наложеното ѝ в такъв случай от принципа на добра администрация задължение за разглеждане и мотивиране, но и с цел да ѝ позволи да осигури спазването спрямо насрещната страна на принципа на състезателност и на равни процесуални възможности на страните в производствата inter partes.

56

На второ място, тезата на EUIPO — че евентуално задължение на инстанциите на EUIPO да вземат предвид предходни решения, които установяват, че същата марка се ползва от изтъкната като основание за възражението, с което са сезирани, репутация, би означавало, че съответният апелативен състав би бил принуден да съобрази решението си с предходното решение на отдела по споровете — не може да бъде приета. Всъщност от задължението за разглеждане и мотивиране, което произтича от принципа на добра администрация, следва също и че инстанцията на EUIPO, пред която надлежно е представено като доказателство предходно решение, трябва не само да го вземе предвид, но и да си постави въпроса дали да постанови решение в същия смисъл.

[…]

62

От всички изложени съображения следва, че жалбата е явно основателна в частта, в която жалбоподателят твърди, че апелативният състав, от една страна, не е взел предвид надлежно представените му предходни решения на инстанции на EUIPO и от друга страна, е отхвърлил като недопустими поради необосновано късното им представяне доказателствата, приложени към изявлението на мотивите за жалбата.

[…]

 

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

постанови:

 

1)

Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 29 януари 2016 г. (преписка R 229/2015‑2).

 

2)

Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски, както и разноските на Puma SE.

 

Съставено в Люксембург на 22 май 2019 година.

Секретар

E. Coulon

Председател

I. Pelikánová


( *1 ) Език на производството: английски.

( 1 ) Възпроизвеждат са само точките от настоящото определение, които Общият съд счита за уместно да публикува.