29.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 111/15


Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Латвия), постъпило на 27 януари 2016 г. — Valsts ieņēmumu dienests/SIA „Veloserviss“

(Дело C-47/16)

(2016/C 111/18)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател: Valsts ieņēmumu dienests

Ответник: SIA „Veloserviss“

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли задължението на вносителя за добросъвестност, съдържащо се в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 (1) на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, да се разбира в смисъл, че

а)

включва задължението на вносителя да установи обстоятелствата, при които е изпратен полученият от износителя сертификат формуляр „А“ (сертификатите за частите, от които е съставена стоката, участието на износителя в производството на стоката и т.н.)?

б)

вносителят е действал недобросъвестно само поради това, че износителят е действал недобросъвестно (например, когато износителят не е разкрил действителния произход на разходите, себестойността на частите, от които е съставена стоката, и т.н. пред митническите органи на страната износител?

в)

задължението за добросъвестност не е изпълнено само поради това, че износителят е предоставил невярна информация на митническите власти на страната износител, поради което митническите власти на неговата страна са допуснали грешки при изпращането на сертификата?

2)

Може ли задължението на вносителя за добросъвестност, съдържащо се в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да бъде доказано в достатъчна степен чрез общо описание на ситуацията, съдържаща се в съобщението и заключенията на OLAF, или въпреки това митническите органи са длъжни да съберат допълнителни доказателства за поведението на износителя?


(1)  ОВ L 302, стр. 1.