–

за Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Gdańsku, от A. Bołtruczyk, radca prawny,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за датското правителство, от J. Nymann-Lindegren, M. N. Lyshøj и C. Thorning, в качеството на представители,

–

за Европейския парламент, от A.‑M. Dumbrăvan и A. Pospíšilová Padowska, в качеството на представители,

–

за Съвета на Европейския съюз, от A. Norberg и K. Pleśniak, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от D. Martin и A. Szmytkowska, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на членове 1, 3 и 9, както и относно валидността на член 66 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (ОВ L 149, 2012 г., стр. 4) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор на г‑н Stefan Czerwiński със Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Gdańsku (Институт за социално осигуряване, дирекция Гданск, Полша) (наричан по-нататък „ZUS“) по повод отказа на последния при предоставянето на срочна пенсия да вземе предвид осигурителните периоди със заплащане на вноски, съответстващи на дейностите, извършвани от заинтересованото лице в други държави — членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство (ЕИП).

3

Съгласно член 29 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4):

„В областта на социалната сигурност, за да се осъществи свободното движение на работниците и самостоятелно заетите лица, договарящите се страни съгласно приложение VI осигуряват на работниците и самостоятелно заетите лица, както и на лицата[на тяхна издръжка] по-специално:

4

Приложение VI към Споразумението за Европейското икономическо пространство, изменено с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 76/2011 от 1 юли 2011 г. (ОВ L 262, 2011 г., стр. 33), посочва в точка I, озаглавена „Обща координация на социалната сигурност“, Регламент № 883/2004 и последващите му изменения.

5

Съгласно съображение 33 от Регламент № 883/2004:

„Необходимо е да се включат законово определени пред-пенсионни схеми в приложното поле на настоящия регламент, като така се гарантира както равно третиране, така и възможността за прехвърляне на пред-пенсионни обезщетения и на предоставяне на семейни и здравни обезщетения на заинтересованото лице, в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент; въпреки това, правилото за сумиране на периоди не следва да се включва, тъй като само много ограничен брой държави членки имат законно определени пред-пенсионни схеми“.

6

Озаглавеният „Определения“ член 1 от този регламент гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]“.

7

Член 3 от този регламент е озаглавен „Материален обхват“ и параграф 1 от него предвижда:

„Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:

[…]

[…]

[…]“.

8

Член 6 от същия регламент гласи следното:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава членка съгласно чието законодателство:

зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство“.

9

Член 9 от Регламент № 883/2004 гласи:

„1.   Държавите членки писмено уведомяват Европейската комисия за декларациите, направени в съответствие с член 1, буква л), за посочените в член 3 законодателство и схеми, за сключените от тях конвенции по смисъла на член 8, параграф 2, за минималните обезщетения съгласно член 58 и за липсата на осигурителна система съгласно посоченото в член 65а, параграф 1, както и за измененията по същество. В тези уведомления се посочва датата, от която настоящият регламент ще се прилага за схемите, посочени в декларациите от държавите членки.

2.   Тези уведомления се предават на Европейската комисия всяка година и им се дава необходимата публичност“.

10

Член 66 от този регламент предвижда, че „[к]огато приложимото законодателство поставя предпенсионните обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, член 6 не се прилага“.

11

Съгласно член 3, параграф 1 от консолидираната редакция на Ustawa o emeryturach pomostowych (Закон за срочните пенсии) от 19 декември 2008 г. (Dz. U., 2015 г., позиция 965) (наричан по-нататък „Законът за срочните пенсии“), при специални условия се полага труд, свързан с рискови фактори, които има голяма вероятност с възрастта да доведат до трайно увреждане на здравето при конкретните условия на работната среда, предопределени от природни сили или технологични процеси, които въпреки прилагането на технически, организационни и медицински профилактични мерки поставят пред работещите изисквания, надхвърлящи техните възможности, ограничени в резултат от процеса на стареене още преди достигане на пенсионна възраст, в степен, затрудняваща работата им на заеманата до момента длъжност. Списък на видовете труд при специални условия се съдържа в приложение № 1 към закона.

12

Член 3, параграф 3 от този закон определя труда със специален характер като изискващ особена отговорност и особена психофизическа годност, възможността за правилното полагане на който по начин, незастрашаващ обществената безопасност, включително здравето и живота на други лица, намалява преди достигане на пенсионна възраст в резултат от влошаване на психофизическата годност поради процеса на стареене. Списък с видовете труд със специален характер се съдържа в приложение № 2 към закона.

13

Член 4 от Закона за срочните пенсии определя изискванията за получаване на право на срочна пенсия. Работещите трябва да отговарят на следните условия:

14

Съгласно член 8 от Закона за срочните пенсии работещият при специални условия съгласно точки 20, 22 и 32 от приложение № 1 към закона, който отговаря на условията по член 4, точки 1 и 4—7, придобива право на срочна пенсия, когато е достигнал възраст от най-малко 50 години за жените и най-малко 55 години за мъжете и е полагал труд при специални условия в продължение най-малко на 10 години.

15

Съгласно член 16 от този закон правото на срочна пенсия отпада или от деня, предшестващ деня на придобиване на право на пенсия за старост, определена с решение на Института за социално осигуряване или на друг пенсионен орган, посочен в специални разпоредби, или от деня на достигане на пенсионна възраст от осигуреното лице, или от деня на смъртта му.

16

Член 6, параграфи 1 и 2 от Закона за пенсиите и инвалидните и наследствени пенсии от Института за социално осигуряване (наричан по-нататък „Законът за пенсиите“) гласи:

„1.   Периоди със заплащане на вноски са периодите:

[…]

2.   За периоди със заплащане на вноски се считат и следните периоди, приключили до 15 ноември 1991 г., за които са били правени вноски за социално осигуряване или не е имало задължение да се правят вноски за социално осигуряване:

17

Г‑н Czerwiński, роден на 1 януари 1951 г., се е осигурявал в Полша със заплащане и без заплащане на вноски в продължение на 23 години и 6 месеца.

18

Освен това през периода 2005—2011 г. той работи като втори механик на кораб в Германия и като старши механик на кораб в Норвегия. През посочените периоди на заетост е правел вноски съответно в германската и норвежката осигурителна институция.

19

На 12 юни 2013 г. заинтересованото лице подава молба за срочна пенсия в ZUS.

20

С решение от 31 юли 2013 г. ZUS отхвърля молбата, поради това че към 1 януари 2009 г. заинтересованото лице не е доказало трудов стаж с продължителност 15 години при специални условия или със специален характер по смисъла на член 3, параграфи 1 и 3 от Закона за срочните пенсии, нито изисквания съгласно същия закон осигурителен стаж с продължителност 25 години, със и без заплащане на вноски.

21

Г‑н Czerwiński обжалва това решение.

22

С решение от 28 януари 2015 г. Sąd Okręgowy w Gdańsku VII Wydział Pracy i Ubezpieczeń Społecznych (Окръжен съд Гданск, Отделение VII по трудови и осигурителни спорове, Полша) отхвърля жалбата му. Според посочената юрисдикция г‑н Czerwiński е доказал изискуемото по закон полагане на труд при специални условия в продължение на 15 години, но той не е заплащал осигурителни вноски в продължение на 25 години, тъй като периодите на заплащане на вноски в чужбина не могат да бъдат взети предвид за целта.

23

Сезиран с въззивна жалба от г‑н Czerwiński против това решение, Sąd Apelacyjny w Gdańsku III Wydział Pracy i Ubezpieczeń Społecznych (Апелативен съд Гданск, Отделение III по трудови и социалноосигурителни спорове, Полша) изпитва съмнения относно квалификацията на срочната пенсия.

24

Макар в декларацията на полските власти в съответствие с член 9 от Регламент № 883/2004 да се посочва, че срочните пенсии попадат в категорията на предпенсионните обезщетения, запитващата юрисдикция се пита дали не би трябвало тези пенсии да се считат за обезщетения за старост. В тази връзка според нея би следвало да се определи дали класификацията на определено обезщетение в някой от клоновете на социалната сигурност, изброени в член 3 от Регламент № 883/2004, направена от компетентния национален орган в декларацията на съответната държавата членка, изисквана съгласно член 9 от този регламент, е окончателна, или подлежи на преценка от националните юрисдикции.

25

Запитващата юрисдикция отбелязва, че ако срочната пенсия бъде квалифицирана като обезщетение за старост, правилото за сумиране на периодите, предвидено в член 6 от Регламент № 883/2004, би намерило приложение.

26

Обратно, ако срочната пенсия трябва да бъде причислена към категорията на предпенсионните обезщетения, би възниквал въпросът дали изключването на правилото за сумиране на периодите съгласно член 66 от Регламент № 883/2004 е съвместимо със защитната цел в областта на социалната сигурност, произтичаща от член 48, буква а) ДФЕС.

27

При тези условия Sąd Apelacyjny w Gdańsku (Апелативен съд Гданск) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали класификацията на определено осигурително обезщетение в някой от клоновете на социалната сигурност, изброени в член 3 от Регламент № 883/2004, извършена от компетентния национален орган в декларацията на съответната държавата членка по член 9, параграф 1 от този регламент, е окончателна, или подлежи на преценка от националните юрисдикции.

29

Що се отнася до декларацията по член 9, параграф 1 от Регламент № 883/2004, Съдът е постановил, че държавите членки са задължени да декларират законодателството и схемите относно обезщетенията за социална сигурност, които попадат в материалния обхват на този регламент и с които тези държави членки са длъжни да се съобразяват, като същевременно спазват изискванията по член 4, параграф 3 ДЕС (вж. в този смисъл решение от 3 март 2016 г., Комисия/Малта, C‑12/14, EU:C:2016:135, т. 36).

30

Всъщност от принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, следва, че за целите на декларацията по член 9, параграф 1 от Регламент № 883/2004, всяка държава членка е длъжна грижливо да прецени прилаганите от самата нея схеми за социална сигурност и ако резултатът от тази преценка го налага, да ги декларира като попадащи в обхвата на този регламент (вж. в този смисъл решение от 3 март 2016 г., Комисия/Малта, C‑12/14, EU:C:2016:135, т. 37 и цитираната съдебна практика).

31

Така, посочената декларация установява презумпция, че националните законодателства, декларирани съгласно член 9 от Регламент № 883/2004, попадат в материалния обхват на този регламент и по принцип обвързват останалите държави членки (решение от 3 март 2016 г., Комисия/Малта, C‑12/14, EU:C:2016:135, т. 38).

32

Обратно, обстоятелството, че определен национален закон или подзаконов акт не е бил посочен в декларацията по член 9 от Регламент № 883/2004, само по себе си не позволява да се приеме, че този закон или подзаконов акт не попада в приложното поле на посочения регламент (вж. в този смисъл решения от 11 юли 1996 г., Otte, C‑25/95, EU:C:1996:295, т. 20 и цитираната съдебна практика и от 19 септември 2013 г., Hliddal и Bornand, C‑216/12 и C‑217/12, EU:C:2013:568, т. 46).

33

Съдът многократно е постановявал, че разграничението между обезщетенията, изключени от приложното поле на Регламент № 883/2004, и обезщетенията, които попадат в него, се основава най-вече на елементите от фактическия състав на всяко обезщетение, и по-специално на неговите цели и на условията за предоставянето му, а не на това дали националното законодателство го квалифицира като осигурително (решения от 27 март 1985 г., Scrivner и Cole, 122/84, EU:C:1985:145, т. 18, от 11 юли 1996 г., Otte, C‑25/95, EU:C:1996:295, т. 21 и от 5 март 1998 г., Molenaar, C‑160/96, EU:C:1998:84, т. 19 и цитираната съдебна практика).

34

При всички положения, за да попадне в приложното поле на Регламент № 883/2004, националното законодателство трябва да е свързано с някой от рисковете, изрично посочени в член 3, параграф 1 от него (вж. в този смисъл решения от 27 март 1985 г., Scrivner и Cole, 122/84, EU:C:1985:145, т. 19 и от 11 юли 1996 г., Otte, C‑25/95, EU:C:1996:295, т. 22).

35

В случая, доколкото националната юрисдикция иска да установи дали разглежданото в главното производство обезщетение трябва да се квалифицира като предпенсионно обезщетение, или като обезщетение за старост, е безспорно, че то е свързано с риск, който е сред изброените в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004.

36

Когато обаче съществуват съмнения относно квалификацията на осигурителното обезщетение, направена от компетентния национален орган в декларацията му по член 9 от Регламент № 883/2004, държавата членка, която е направила декларацията, следва да преразгледа правилността ѝ и евентуално да я измени (вж. по аналогия решение от 3 март 2016 г., Комисия/Малта, C‑12/14, EU:C:2016:135, т. 39).

37

При тези условия Съдът е постановил, че националният съд, сезиран със спор относно националното законодателство, винаги може да се окаже изправен пред необходимостта да квалифицира схемата, обсъждана по отнесеното до него дело, и евентуално да отправи преюдициално запитване до Съда по този въпрос, за да определи дали законодателството попада в материалния обхват на Регламент № 883/2004 (вж. в този смисъл решение от 3 март 2016 г., Комисия/Малта, C‑12/14, EU:C:2016:135, т. 43).

38

След като съответната национална юрисдикция трябва да направи квалификацията на осигурителното обезщетение по смисъла на Регламент № 883/2004 самостоятелно и в зависимост от елементите от фактическия състав на въпросното осигурително обезщетение, като при необходимост сезира Съда с преюдициално запитване, класификацията на осигурителните обезщетения, направена в декларацията на компетентния национален орган по член 9 от този регламент, не би могла да бъде окончателна.

39

Тъй като основната цел на Регламент № 883/2004 е да осигури координацията на системите за социална сигурност в рамките на свободното движение на работници, като едновременно с това гарантира равно третиране с оглед на различните национални законодателства, тя би била сериозно застрашена, ако всяка държава членка имаше възможността, като не включи определени осигурителни обезщетения в декларацията или обратно, като включи същите, да определя произволно приложното поле на този регламент.

40

Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че класификацията на определено осигурително обезщетение в някой от клоновете на социалната сигурност, изброени в член 3 от Регламент № 883/2004, извършена от компетентния национален орган в декларацията на съответната държавата членка по член 9, параграф 1 от този регламент, не е окончателна. Възможно е съответната национална юрисдикция да квалифицира определено осигурително обезщетение самостоятелно и в зависимост от елементите от фактическия му състав, като при необходимост сезира Съда с преюдициално запитване.

41

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали срочната пенсия трябва да се счита за „обезщетение за старост“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 883/2004, или за „предпенсионно обезщетение“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква и) от същия регламент.

42

Най-напред трябва да се отбележи, че отговорът на този въпрос е определящ за разглеждането на молбата за отпускане на срочна пенсия. Ако пенсията трябва да се счита за „обезщетение за старост“ и предвид факта, че предоставянето на такова обезщетение зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, в съответствие с член 6 от Регламент № 883/2004 компетентната институция на държава членка трябва да зачита всички завършени периоди съгласно законодателството на всяка друга държава членка, а дори и на всяка друга държава — членка на ЕИП, все едно че периодите са завършени в държавата членка на тази институция. Обратно, ако пенсията се квалифицира като „предпенсионно обезщетение“, член 66 от Регламент № 883/2004 изключва прилагането на правилото за сумиране на периодите, предвидено в член 6 от този регламент.

43

Що се отнася до определянето на естеството на разглежданото в главното производство обезщетение, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика социално-осигурителните обезщетения трябва да се разглеждат независимо от особените характеристики на различните национални законодателства, като обезщетения от едно и също естество, когато техният предмет и техните цели, както и основата за изчислението им и условията за тяхното отпускане са идентични. От друга страна, чисто формалните характеристики не трябва да се считат за елементи от фактическия състав при класификацията на обезщетенията (вж. в този смисъл решения от 5 юли 1983 г., Valentini, 171/82, EU:C:1983:189, т. 13, от 18 юли 2006 г., De Cuyper, C‑406/04, EU:C:2006:491, т. 25 и от 11 септември 2008 г., Petersen, C‑228/07, EU:C:2008:494, т. 21).

44

Когато се налага разграничаване на отделните категории осигурителни обезщетения, Съдът е уточнил, че следва да се има предвид рискът, покрит от всяко обезщетение (решения от 18 юли 2006 г., De Cuyper, C‑406/04, EU:C:2006:491, т. 27 и от 19 септември 2013 г., Hliddal и Bornand, C‑216/12 и C‑217/12, EU:C:2013:568, т. 52).

45

В този смисъл посочените в член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 883/2004 обезщетения за старост се характеризират най-вече с това, че имат за цел да осигурят средства за живот на лицата, които напускат работа при навършване на определена възраст и вече нямат задължение да бъдат на разположение на администрацията по заетостта (решение от 5 юли 1983 г., Valentini, 171/82, EU:C:1983:189, т. 14).

46

За сметка на това предпенсионните обезщетения, макар да имат някои сходства с обезщетенията за старост, що се отнася до техния предмет и тяхната цел, а именно по-специално да осигурят средства за живот на лицата, навършили определена възраст, предпенсионните обезщетения се отличават най-вече доколкото преследват цел, свързана с политиката на заетост, като способстват за освобождаването на работни места, заети от служители, на които предстои пенсиониране, в полза на по-млади хора без работа, като целта се формира при условията на икономическата криза, засегнала Европа (вж. в този смисъл решение от 5 юли 1983 г., Valentini, 171/82, EU:C:1983:189, т. 16 и 17). Освен това в случай на преустановяване на стопанската дейност на предприятие предоставянето на такова обезщетение способства за намаляване на броя освободени от работа работници, попадащи в режима за осигуряване при безработица (вж. по аналогия решение от 11 юли 1996 г., Otte, C‑25/95, EU:C:1996:295, т. 31).

47

От това следва, че предпенсионните обезщетения в по-голяма степен имат връзка с положение на икономическа криза, преустройство, освобождаване от работа и рационализация.

48

Освен това следва да се подчертае, че макар законово определените предпенсионни схеми да не са попадали в приложното поле на законодателството, приложимо за схемите за социална сигурност на работниците мигранти до влизането в сила на Регламент № 883/2004, понятието „предпенсионно обезщетение“ вече е дефинирано в член 1, буква ч) от този регламент в смисъл, че означава всички парични обезщетения, различни от обезщетенията за безработица или предсрочно обезщетение за старост, отпускани след определена възраст на работниците, които са намалили, прекратили или спрели да полагат възмезден труд, до навършване на възраст, в която те придобиват право на пенсия за старост или на пенсия при предсрочно пенсиониране, получаването на които не зависи от това заинтересованото лице да е на разположение на службите по заетостта на компетентната държава членка.

49

Съгласно същата разпоредба „предпенсионното обезщетение“ е различно от „предсрочното обезщетение за старост“, тъй като последното се отпуска преди навършване на определена от закона пенсионна възраст и или продължава да се отпуска и след навършване на посочената възраст, или бива заместено от друго обезщетение за старост.

50

С оглед на изложените съображения следва да се разгледа дали обезщетение като разглежданото в главното производство трябва да се счита за „обезщетение за старост“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 883/2004, или за „предпенсионно обезщетение“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква и) от същия регламент.

51

Що се отнася, най-напред, до предмета и целта на разглежданото в главното производство обезщетение, от член 3 от Закона за срочните пенсии, и по-специално от параграфи 1 и 3 от същия, следва, че срочната пенсия засяга работниците, които са полагали свързан с рискови фактори труд при специални условия, които могат да доведат до трайно увреждане на здравето или които въпреки техническия напредък поставят изисквания за специфична психофизическа годност, която в резултат от процеса на стареене намалява или се ограничава още преди достигане на пенсионна възраст в степен, затрудняваща работата им на заеманата до момента длъжност, както и работниците, които вече не могат да гарантират полагането на труд със специален характер, изискващ особена отговорност и особена психофизическа годност, които в резултат от влошаване на психофизическата годност поради напредването на възрастта вече не могат да полагат същия, без да застрашават здравето и живота на други лица.

52

Макар че поначало получаващият срочна пенсия, подобно на работника, получаващ предпенсионно обезщетение по смисъла на член 1, буква ч) от Регламент № 883/2004, е прекратил или спрял да полага възмезден труд до навършване на възраст, в която придобива право на пенсия за старост, това не променя факта, че срочната пенсия е свързана не с положението на пазара на труда при условията на икономическа криза, нито с икономическия капацитет на предприятието в процес на преустройство, а единствено с естеството на труда, който е със специален характер или се полага при специални условия.

53

Освен това, доколкото разглежданото национално законодателство упоменава изрично процеса на стареене на работниците и изобщо не се занимава с целта за освобождаване на работни места в полза на по-млади хора, разглежданото в главното производство обезщетение се оказва по-тясно свързано с обезщетенията за старост.

54

На следващо място, що се отнася до основата за изчисляване на разглежданото в главното производство обезщетение, от акта за преюдициално запитване по същество личи, че размерът на срочната пенсия се определя в зависимост от размера на пенсията за старост, като член 14, параграф 3 от Закона за срочните пенсии уточнява, че размерът на срочната пенсия не може да бъде по-нисък от този на най-ниската пенсия за старост, определен в Закона за пенсиите. Освен това членове 18, 19 и 20 от Закона за срочните пенсии предвиждат право на добавки за придружител, на наследствена пенсия и помощ за погребение съгласно предвидените в Закона за пенсиите правила.

55

Накрая, що се отнася до условията за предоставяне на разглежданото в главното производство обезщетение, трябва да се отбележи, че член 4 от Закона за срочните пенсии определя общите условия, свързани с възрастта, трудовия стаж, както и с доказването на продължителни осигурителни периоди със заплащане и без заплащане на вноски, които по принцип представляват изисквания във връзка с предоставянето на обезщетения за старост, които се различават от обичайно приложимите условия при предпенсионните обезщетения.

56

Що се отнася по-специално до загубата на правото на срочна пенсия, следва да се подчертае, че макар от член 16 от Закона за срочните пенсии да следва, че правото на това обезщетение отпада от деня, предшестващ придобиването на право на пенсия за старост, то преписката, предоставена на Съда, не съдържа данни, позволяващи да се изключи наличието на предсрочно обезщетение за старост по смисъла на член 1, буква ч) от Регламент № 883/2004, тъй като срочната пенсия ще продължава да се отпуска и след навършване на определената от закона пенсионна възраст или тъй като тя ще бъде заместена с друго обезщетение за старост.

57

При тези условия следва да се приеме, че както от предмета и от целта на разглежданото в главното производство обезщетение, така и от основата за изчислението му и от условията за неговото отпускане произтича, че то се отнася до риска старост, посочен в член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 883/2004, и поради това правилото за сумиране на периодите е приложимо по отношение на него.

58

Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че обезщетение като разглежданото в главното производство трябва да се счита за „обезщетение за старост“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 883/2004.

59

Предвид отговора на първите два въпроса не е необходимо да се отговаря на третия въпрос.

60

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши: