–

за г‑жа Pinheiro Vieira Rodrigues de Andrade и г‑н da Silva Rodrigues de Andrade, от L. Ferreira, advogado,

–

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и S. Jaulino, в качеството на представители,

–

за естонското правителство, от N. Grünberg, в качеството на представител,

–

за Ирландия, от L. Williams, G. Hodge, M. Browne и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от C. Toland, SC, G. Gibbons, BL, и J. Buttimore, BL,

–

за испанското правителство, от V. Ester Casas, в качеството на представител,

–

за латвийското правителство, от I. Kucina и G. Bambāne, в качеството на представители,

–

за правителството на Обединеното кралство, от G. Brown, в качеството на представител, подпомагана от A. Bates, barrister,

–

за Европейската комисия, от M. França и K.‑P. Wojcik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (OВ L 103, 1972 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 10, наричана по-нататък „Първа директива“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Isabel Maria Pinheiro Vieira Rodrigues de Andrade и г‑н Fausto da Silva Rodrigues de Andrade (наричани по-нататък общо „съпрузите Rodrigues de Andrade“), от една страна, и г‑н José Manuel Proença Salvador, Crédito Agrícola Seguros — Companhia de Seguros de Ramos Reais SA (по-рано Rural Seguros — Companhia de Seguros SA, наричано по-нататък „CA Seguros“) и г‑н Jorge Oliveira Pinto, от друга страна, по повод осъждането на съпрузите Rodrigues de Andrade да обезщетят г‑н Proença Salvador за вредите, претърпени от него поради смъртта на съпругата му вследствие на произшествие със селскостопански трактор, настъпило в земеделското стопанство, в която тя е работела.

3

Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, 2009 г., стр. 11) отменя Първа директива. Предвид обаче момента на настъпване на фактите по главното производство приложима към тях е Първа директива.

4

Член 1 от Първа директива гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]“.

5

Съгласно член 3, параграф 1 от тази директива:

„Всяка държава членка, при съблюдаване на разпоредбите на член 4, предприема всички подходящи мерки, с които да гарантира, че гражданската отговорност във връзка с използването на превозни средства с обичайно домуване на нейна територия, е застрахована. Обхватът на покритата отговорност и условията за нейното покритие се определят въз основа на тези мерки“.

6

Член 4 от посочената директива предвижда:

„Всяка държава членка може да дерогира от разпоредбите на член 3 по отношение на:

[…]

[…]“.

7

Съпрузите Rodrigues de Andrade притежават земеделско стопанство в Саброза (Португалия).

8

Съпругата на г‑н Proença Salvador, г‑жа Maria Alves, е наета от тях като селскостопанска работничка на непълно работно време. В това си качество тя е подчинена и изпълнява нарежданията на съпрузите Rodrigues de Andradeles и се намира под техен надзор.

9

На 18 март 2006 г. г‑жа Alves пръска с хербицид лозовите главини в лозето на съпрузите Rodrigues de Andrade, намиращо се върху наклонен и терасовиден терен.

10

Хербицидът е в бидон с пръскачка, закачен на задната част на селскостопански трактор (наричан по-нататък „процесният трактор“). Последният е спрян на равен черен път, но двигателят му е включен, за да задвижва помпата за пръскане с хербицид. Тежестта на този трактор, вибрирането на двигателя и на помпата на пръскачката и боравенето, в частност на г‑жа Alves, с маркуча за отвеждане на хербицида от бидона, съчетани със силния дъжд въпросния ден, предизвикват свличане на земна маса, която повлича трактора. Последният се свлича по терасите и се преобръща, застигайки четиримата работници, които в този момент пръскат с хербицид лозите по-долу. Г‑жа Alves е ударена и смазана от процесния трактор, в резултат на което умира.

11

Процесният трактор е регистриран на името на г‑жа Nair Morais da Silva Pinto, съпруга на г‑н Oliveira Pinto. Последният е арендатор на съпрузите Rodrigues de Andrade и съответно началник на г‑жа Alves.

12

Г‑жа Morais da Silva Pinto е сключила с CA Seguros застрахователен договор за „селскостопански трактори и машини“.

13

Г‑жа Pinheiro Vieira Rodrigues de Andrade е застраховала при друго застрахователно дружество отговорността си за трудови злополуки. Това застрахователно дружество обезщетява г‑н Proença Salvador, преживял съпруг на г‑жа Alves, за имуществените вреди от произшествието, довело до смъртта на г‑жа Alves.

14

Г‑н Proença Salvador сезира съда, като иска било съпрузите Rodrigues de Andrade, г‑н Oliveira Pinto и г‑жа Morais da Silva Pinto солидарно, било CA Seguros, в случай че това дружество трябва да покрие вредите от такова застрахователно събитие, да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение за неимуществените вреди от произшествието.

15

Първоинстанционният съд уважава частично иска на г‑н Proença Salvador. Той осъжда г‑н Oliveira Pinto и съпрузите Rodrigues de Andrade да заплатят при условията на солидарност част от претендираните суми, но отхвърля иска, доколкото същият е предявен срещу г‑жа Morais da Silva Pinto и CA Seguros, по съображение че процесният трактор не е участвал в пътнотранспортно произшествие, вредите от което биха подлежали на обезщетяване по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (наричана по-нататък „задължителната застраховка“), след като произшествието не е настъпило при използването на процесния трактор като средство за транспорт.

16

Съпрузите Rodrigues de Andrade обжалват решението пред запитващата юрисдикция, Tribunal da Relação de Guimarães (Апелативен съд на Гимараеш, Португалия), като твърдят, че произшествието, на което става жертва г‑жа Alves, е настъпило при земеделска работа с процесния трактор, поради което вредите трябва да бъде покрити по застрахователния договор, подписан от г‑жа Morais da Silva Pinto, без значение дали въпросната машина е била спряна, паркирана или в движение по черния път в стопанството на съпрузите Rodrigues de Andrade. Г‑н Oliveira Pinto, който също обжалва въпросното решение, изтъква в частност, че застрахователният договор, подписан с CA Seguros, покрива гражданската отговорност за вреди от оборудване, прикрепено към застрахованото превозно средство, които са причинени вследствие на работа с превозното средство.

17

Запитващата юрисдикция отбелязва, че първоинстанционното решение е в съответствие с практиката на Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия), съгласно която, за да се квалифицира дадено събитие като „пътнотранспортно произшествие“, участвалото в него превозно средство трябва да е било в движение към момента на настъпването му, а вредите, претърпени от третите лица, да са следствие от това движение.

18

Според запитващата юрисдикция Върховният съд е приел в решение от 17 декември 2015 г., постановено по дело, по което причинилият смъртоносното произшествие селскостопански трактор не се е движел към съответния момент и единствено прикрепената към него вършачка е била включена, че доколкото, от една страна, въпросният трактор не се е движел, нито е бил използван за тази цел и от друга страна, единствената му функция към момента на застрахователното събитие е била да задвижва вършачката, подобно произшествие не може да бъде квалифицирано като „пътнотранспортно“.

19

Запитващата юрисдикция отбелязва освен това, че в решение от 4 септември 2014 г., Vnuk (C‑162/13, EU:C:2014:2146), отнасящо се до извършена от селскостопански трактор маневра „движение на заден ход“, Съдът постановява, че понятието „използване на превозни средства“ обхваща всяко използване на превозно средство в съответствие с обичайната му функция. Според запитващата юрисдикция обстоятелствата по делото, по което е постановено това решение, позволяват да се приеме, че обичайната функция на превозното средство е да бъде в движение.

20

Съдът обаче още не се е произнесъл по въпроса дали понятието „използване на превозни средства“ обхваща и хипотезата на използване на превозното средство като машина, която генерира двигателна сила, без обаче да се стига до преместване на превозното средство.

21

Съществуват „смесени“ превозни средства, които могат да бъдат използвани както като средство за транспорт, така и като обикновени машини, генериращи двигателна сила и които могат като такива да причинят вреди на трети лица не само когато се движат, но и когато са използвани в спряло положение като машини, генериращи двигателна сила.

22

Затова запитващата юрисдикция се пита дали с оглед както на целта за защита на пострадалите, преследвана с правната уредба на Съюза относно задължителната застраховка, така и на нуждата да се осигури еднакво прилагане на правото на Съюза би било оправдано да се изключи от обхвата на понятието „използване на превозни средства“ хипотезата на спряно превозно средство, използвано в съответствие с обичайната му функция на машина, генерираща двигателна сила, която е предназначена за извършването на друга работа, когато подобно използване може да бъде причина за тежки, дори смъртоносни произшествия.

23

При това положение Tribunal da Relação de Guimarães (Апелативен съд на Гимараеш) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

С писмо, подадено в секретариата на Съда на 18 април 2017 г., Ирландия прави на основание член 16, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз искане Съдът да заседава в голям състав.

25

С първия и втория въпрос, които трябва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ обхваща случая, в който трактор, спрян на черен път в земеделско стопанство, но с включен двигател, за да задвижва помпата на прикрепената към него хербицидна пръскачка, е бил повлечен при свличане на земна маса, предизвикано от няколко фактора, а именно тежестта на този трактор, вибрирането, причинено от двигателя му и помпата, както и силните дъждове, което е довело до смъртта на работещо в това стопанство лице.

26

Тези въпроси изхождат от констатацията, че застрахователният договор, посочен в точка 12 от настоящото решение, който е бил сключен от г‑жа Morais da Silva Pinto относно процесния трактор, покрива само гражданската отговорност, свързана с движението му. На тази основа запитващата юрисдикция се пита дали описаният в предходната точка случай може да бъде квалифициран като произшествие, свързано с използването на въпросното превозно средство, по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива.

27

При това положение трябва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 1 от Първа директива всяка държава членка, при съблюдаване на разпоредбите на член 4 от същата, предприема всички подходящи мерки, с които да гарантира, че гражданската отговорност във връзка с използването на превозни средства с обичайно домуване на нейна територия е застрахована.

28

Като начало следва да се отбележи, че селскостопански трактор като процесния попада в обхвата на съдържащото се в член 1, точка 1 от посочената директива понятие „превозно средство“, тъй като е „моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и се задвижва от механична сила, но не се движи по релси“.

29

В това отношение е важно да се припомни, че въпросното определение не зависи от фактическото или възможното използване на съответното превозно средство. Поради това фактът, че трактор при някои обстоятелства може да се използва като селскостопанска машина, не се отразява на извода, че такова превозно средство отговаря на понятието „превозно средство“ по член 1, точка 1 от Първа директива (решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 38).

30

Освен това от предоставената на Съда преписка е видно, че обичайното домуване на процесния трактор е на територията на държава членка и че по отношение на него не е приложима дерогация, направена на основание член 4 от тази директива.

31

Що се отнася до понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, следва да се припомни, че то не може да се остави на преценката на всяка държава членка, а е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува с оглед по-конкретно на контекста на тази разпоредба и на целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 41 и 42).

32

В това отношение Първа директива е част от поредица от директиви, които постепенно уточняват задълженията на държавите членки във връзка със застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на превозни средства. От преамбюла на тази директива и от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104), е видно, че тези директиви целят, от една страна, да осигурят свободното движение както на превозните средства с обичайно домуване на територията на Съюза, така и на лицата, които се намират в тях, и от друга страна, да гарантират на пострадалите от произшествия, причинени от тези превозни средства, сходно третиране, независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието (вж. в този смисъл решения от 9 юни 2011 г., Ambrósio Lavrador и Olival Ferreira Bonifácio, C‑409/09, EU:C:2011:371, т. 23, от 23 октомври 2012 г., Marques Almeida, C‑300/10, EU:C:2012:656, т. 26 и от 4 септември 2014 г., Vnuk, C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 50).

33

Освен това развитието на правната уредба на Съюза в областта на задължителното застраховане показва, че тази цел за защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от тези превозни средства, винаги и все по-настойчиво е преследвана от законодателя на Съюза (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 52—55).

34

В този контекст Съдът постановява по същество, че член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 59).

35

От горните съображения следва, от една страна, че обхватът на понятието „използване на превозни средства“ не зависи от характеристиките на терена, на който се използва моторното превозно средство.

36

Впрочем от нито една разпоредба на директивите относно задължителната застраховка не следва, че задължението за сключване на застраховка и защитата, която това задължение осигурява на пострадалите от произшествия, причинени от моторни превозни средства, важат само за хипотезите на използване на такива превозни средства на определени терени или пътища.

37

От друга страна, важно е да се подчертае, че моторните превозни средства по член 1, точка 1 от Първа директива независимо от характеристиките им обикновено служат като средство за транспорт.

38

Следователно понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива обхваща всяко използване на превозно средство като средство за транспорт.

39

В това отношение фактът, че участвалото в произшествието превозно средство не се е движело към момента на настъпване на произшествието, сам по себе си не изключва възможността използването на това превозно средство към този момент да е съобразно функцията му на средство за транспорт и съответно да попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива. Освен това въпросът дали двигателят му е бил включен или не към момента на настъпване на произшествието, не е определящ в това отношение.

40

Що се отнася обаче до превозни средства, които като процесния трактор могат освен като средство за транспорт, каквото е обичайното им предназначение, да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни машини, е важно да се прецени дали при настъпването на произшествие, в което е участвало такова превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за транспорт, в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива, или като работна машина, в който случай използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие.

41

В случая данните, предоставени от запитващата юрисдикция, сочат, че при настъпването на произшествието, в което е участвал процесният трактор, същият е бил използван като генератор на двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидната пръскачка, с която той е бил снабден, за да се пръскат с хербицид лозовите главини в земеделско стопанство. Затова подобно използване, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, се свързва преди всичко с функцията на този трактор на работна машина, а не на средство за транспорт и съответно не попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива.

42

С оглед на гореизложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.

43

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като член 4, параграф 4 от Наредба-закон № 291/2007, което изключва от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ отговорността, произтичаща от използването на превозните средства за осъществяване „на функции само от селскостопанско или промишлено естество“.

44

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 20 юли 2017 г., Piscarreta Ricardo, C‑416/16, EU:C:2017:574, т. 56 и цитираната съдебна практика).

45

В случая, видно от акта за преюдициално запитване, произшествието, довело до смъртта на г‑жа Alves, е настъпило на 18 март 2006 г., тоест повече от година преди приемането на Наредба-закон № 291/2007.

46

От предоставената на Съда преписка обаче не личи тази Наредба-закон да има обратно действие или нормата на член 4, параграф 4 от същата да е приложима по друга причина към фактите по главното производство. Всъщност запитващата юрисдикция изобщо не е обяснила защо при тази обстановка смята, че за решаването на отнесения до нея спор ѝ е необходим отговор на третия преюдициален въпрос.

47

Освен това от писмения отговор на португалското правителство на въпрос, поставен от Съда, се вижда, че не Наредба-закон № 291/2007, а Наредба-закон № 522/85 за задължителната автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ (Decreto-Lei no 522/85 — Seguro Obrigatório de Responsabilidade Civil Automóvel) от 31 декември 1985 г., изменена, е била приложима ratione temporis към фактите по главното производство.

48

При това положение е очевидно, че третият въпрос е хипотетичен и следователно недопустим.

49

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.