–

за Uber Франция SAS, от Y. Chevalier, Y. Boubacir и H. Calvet, адвокати,

–

за г‑н Bensalem, от T. Ismi-Nedjadi, адвокат,

–

за френското правителство, от D. Colas и R. Coesme, в качеството на представители,

–

за естонското правителство, от N. Grünberg, в качеството на представител,

–

за нидерландското правителство, от H. Stergiou и M. Bulterman, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за финландското правителство, от S. Hartikainen, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от H. Tserepa-Lacombe, J. Hottiaux, Й. Г. Маринова, G. Braga da Cruz и F. Wilman, в качеството на представители,

–

за Надзорния орган на ЕАСТ, от C. Zatschler, Ø. Bø, M. L. Hakkebo и C. Perrin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1 и член 8, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г. (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282, наричана по-нататък „Директива 98/34“), както и на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

2

Запитването е отправено в рамките на производство пред наказателен съд, образувано дело по реда на производство на пряко явяване с искане за конституиране на граждански ищец срещу Uber France SAS за незаконно организиране на система за свързване на непрофесионални шофьори, които използват собствените си превозни средства, и лица, желаещи да ползват градски превоз.

3

Член 1, точки 2, 5, 11 и 12 от Директива 98/34 гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]

4

Член 8, параграф 1, първа алинея от тази директива предвижда:

„При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията възможност да правят изявление за причините за необходимостта от прилагане на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта“.

5

В съответствие с членове 10 и 11 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1), Директива 98/34 е отменена на 7 октомври 2015 г.

6

Съгласно съображение 21 от Директива 2006/123 „[т]ранспортните услуги, включително градски транспорт, таксита и линейки, а също така и пристанищните услуги следва да бъдат изключени от обхвата на [тази] директива“.

7

Съгласно член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 тя не се прилага за услуги в областта на транспорта, включително пристанищни услуги, попадащи в обхвата на дял V от Договора за ЕО, понастоящем част трета, дял VI от Договора за функционирането на ЕС.

8

Със Закон № 2014‑1104 от 1 октомври 2014 г. относно такситата и превозните средства за превоз с шофьор (JORF от 2 октомври 2014 г., стр. 15938) в Кодекса за транспорта е въведен член L. 3124‑13 със следния текст:

„Организирането на система за свързване на клиенти с лица, които осъществяват дейностите по член L. 3120‑1[, а именно автомобилен превоз на пътници, извършван възмездно с превозни средства с по-малко от десет места, с изключение на обществения и частния пътнически автомобилен транспорт], без да са нито предприятия за автомобилни превози, които могат да извършват епизодично услугите, посочени в дял 1, глава II от настоящата книга, нито таксита, моторизирани превозни средства с две или три колела или транспортни средства с шофьор по смисъла на настоящия дял, се наказва с две години лишаване от свобода и глоба от 300000 €.

На юридическите лица, които са наказателно отговорни за предвиденото в настоящия член нарушение, освен глобата съгласно реда и условията, предвидени в член 131‑38 от Наказателния кодекс, се налагат наказанията, предвидени в параграфи 2—9 от член 131‑39 от същия кодекс. Забраната, посочена в параграф 2 от същия член 131‑39, се отнася до упражняването на дейност или е във връзка с упражняването на дейност, свързана с извършеното нарушение. Наказанията, предвидени в параграфи 2—7 от посочения член, могат да бъдат наложени само за срок до пет години“.

9

Член 131‑39, точки 2—9 от Наказателния кодекс предвижда:

„Когато в закона е предвидено санкциониране на юридическо лице за престъпление, може да бъде наложено едно или няколко от следните наказания:

[…]

10

Посредством приложение за смартфон Uber France предоставя услуга, наречена „UberPop“, чрез която свързва непрофесионални шофьори, които използват собствените си превозни средства, с лица, желаещи да ползват градски превоз. Както отбелязва Tribunal de grande instance de Lille (Окръжен съд Лил, Франция) в акта за преюдициално запитване, в рамките на предоставяната посредством това приложение услуга посоченото дружество определя тарифата, събира от клиента цената за всеки курс и след това плаща част от нея на съответния непрофесионален шофьор на превозното средство, и издава фактури.

11

Срещу Uber France е образувано наказателно дело пред този съд по реда на производството на пряко явяване с искане за конституиране като граждански ищец на г‑н Nabil Bensalem, първо, за заблуждаващи търговски практики, считано от 2 февруари и 10 юни 2014 г., второ, за помагачество при незаконното упражняване на професията таксиметров шофьор, считано от 10 юни 2014 г., и трето, за незаконно организиране на система за свързване на клиенти с лица, които извършват възмездно автомобилен превоз на пътници с превозни средства с по-малко от десет места, считано от 1 октомври 2014 г.

12

С присъда от 17 март 2016 г. Tribunal de grande instance de Lille (Окръжен съд Лил, Франция) признава дружеството Uber France за виновно по обвинението за заблуждаваща търговска практика и за невинно по обвинението за помагачество при незаконното упражняване на професията таксиметров шофьор.

13

Относно обвинението за незаконно организиране на система за свързване на клиенти с непрофесионални водачи, инкриминирано в член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта, посоченият съд има съмнение по въпроса дали трябва да се смята, че с тази разпоредба е въведено „правило за услуги“ на информационното общество по смисъла на член 1, точка 5 от Директива 98/34, като съгласно член 8, параграф 1 от тази директива при липсата на уведомление за това правило то е непротивопоставимо на частноправните субекти, или е въведено по-скоро правило за „услуги в областта на транспорта“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123.

14

При тези обстоятелства Tribunal de grande instance de Lille (Окръжен съд Лил, Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта, в редакцията му след изменение със Закон № 2014‑1104 от 1 октомври 2014 г. относно такситата и превозните средства за превоз с шофьор, представлява ли нов технически регламент, който не е имплицитен, относно една или повече услуги на информационното общество по смисъла на [Директива 98/34], съгласно която е задължително предварително уведомяване на Европейската комисия за този текст съгласно член 8 от тази директива, или той попада в приложното поле на [Директива 2006/123], която в член 2, параграф 2, буква г) изключва транспорта?

При утвърдителен отговор на първата част от въпроса, нарушението на задължението за уведомяване по член 8 от [Директива 98/34] води ли до невъзможност за противопоставяне на член L. 3124‑13 от Кодекса за транспорта на правните субекти?“.

15

С първата част на въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1 от Директива 98/34 и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 трябва да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, която предвижда наказателноправна санкция за организирането на система за свързване на клиенти с лица, които извършват възмездно автомобилен превоз на пътници с превозни средства с по-малко от десет места, без да имат разрешение за това, трябва да се квалифицира като правило за услуги на информационното общество, за което в член 8, параграф 1, първа алинея от Директива 98/34 е предвидено задължение за предварително уведомяване на Комисията, или напротив, тази правна уредба се отнася до услуга в областта на транспорта, изключена от приложното поле на Директива 98/34 и на Директива 2006/123.

16

В началото следва да се отбележи, че разглежданата в главното производство правна уредба предвижда санкции с наказателноправен характер, като лишаване от свобода, глоба, забрана за упражняване на професионална или социална дейност, затваряне на обекти на предприятието и конфискация, за организирането на система за свързване на клиенти с лица, които извършват автомобилен превоз на пътници, без да имат разрешение за това.

17

Разглежданата в главното производство услуга се състои в свързването посредством приложение за смартфон и срещу възнаграждение на непрофесионални водачи с лица, желаещи да ползват градски превоз, при което, както бе изложено в точка 10 от настоящото решение, доставчикът на посочената услуга определя тарифата, събира от клиента цената за всеки курс и след това плаща част от нея на съответния непрофесионален шофьор на превозното средство, и издава фактури.

18

Сезиран с преюдициално запитване в рамките на спор с гражданскоправен характер, Съдът е имал повод да уточни в решението си от 20 декември 2017 г.Asociación Profesional Elite Taxi (C‑434/15, EU:C:2017:981) правната квалификация на тази услуга с оглед на правото на Съюза.

19

На първо място, Съдът е приел, че посредническа услуга, позволяваща предаване посредством приложение за смартфон на информация относно резервацията на транспортната услуга между пътника и непрофесионалния шофьор, използващ собственото си превозно средство, който ще извърши превоза, по принцип отговаря на критериите, за да бъде квалифицирана като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34 (решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981, т. 35).

20

Съдът обаче отбелязва, че посредническата услуга, разглеждана по делото, по което е постановено това решение, не се свежда само до посредническа услуга, състояща се в свързване посредством приложение за смартфон на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, с лица, желаещи да ползват градски превоз (решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981, т. 37).

21

В това отношение Съдът констатира, че извършваната от съответното дружество посредническа услуга е неразривно свързана с предлаганата от него услуга по индивидуален градски превоз, като се има предвид, на първо място, фактът, че това дружество предоставя приложение, без което тези шофьори не биха извършвали транспортни услуги, а лицата, желаещи да ползват градски превоз, не биха прибягвали до услугите на посочените шофьори, и на второ място, фактът, че посоченото дружество упражнява решаващо влияние върху условията на предоставяне на услугата от такива шофьори, по-специално като определя максималната цена на курса, събира тази цена от клиента и след това плаща част от нея на непрофесионалния шофьор на превозното средство, и упражнява определен контрол по отношение на качеството на превозните средства и на техните шофьори, както и по отношение на поведението на последните, който може евентуално да доведе до изключването им (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981, т. 38 и 39).

22

Въз основа на тези обстоятелства Съдът стига до извода, че разглежданата по това дело посредническа услуга трябва да се счита за неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортна услуга, и следователно да се квалифицира не като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34, а като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981, т. 40).

23

От това Съдът заключава по-конкретно, че за тази посредническа услуга не се прилага Директива 2006/123, тъй като съгласно член 2, параграф 2, буква г) от същата директива услугите в областта на транспорта са сред изрично изключените от нейното приложно поле (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981, т. 43).

24

По същите причини този извод се отнася и за разглежданата в главното производство посредническа услуга, тъй като от информацията, с която разполага Съдът, е видно, че тази услуга не се различава съществено от описаната в точка 21 от настоящото решение, което обаче запитващата юрисдикция следва да провери.

25

При това положение, освен ако при посочената проверка не се установи друго, правна уредба като разглежданата в главното производство, на която е направено позоваване в рамките на наказателно производство, образувано срещу дружеството, предоставящо посочената посредническа услуга, не може да попада в приложното поле на Директива 2006/123.

26

От това следва, че тази правна уредба не може да се квалифицира като правило за услуги на информационното общество по смисъла на член 1 от Директива 98/34, поради което за нея не се прилага задължението за предварително уведомяване на Комисията, предвидено в член 8, параграф 1, първа алинея от тази директива.

27

С оглед на изложените по-горе съображения на първата част на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1 от Директива 98/34 и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 трябва да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, която предвижда наказателноправна санкция за организирането на система за свързване на клиенти с лица, които извършват възмездно автомобилен превоз на пътници с превозни средства с по-малко от десет места, без да имат разрешение за това, се отнася до „услуга в областта на транспорта“, тъй като се прилага към посредническа услуга, която е предоставяна посредством приложение за смартфон и е неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортната услуга. Такава услуга е изключена от приложното поле на тези директиви.

28

Предвид отговора на първата част на въпроса, не следва да се отговаря на втората му част, отнасяща се до хипотезата, при която, ако такава правна уредба се прилага за услуга като разглежданата в главното производство, за тази правна уредба се отправя уведомление в съответствие с член 8, параграф 1, първа алинея от Директива 98/34.

29

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г., и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, която предвижда наказателноправна санкция за организирането на система за свързване на клиенти с лица, които извършват възмездно автомобилен превоз на пътници с превозни средства с по-малко от десет места, без да имат разрешение за това, се отнася до „услуга в областта на транспорта“, тъй като се прилага към посредническа услуга, която е предоставяна посредством приложение за смартфон и е неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортната услуга. Такава услуга е изключена от приложното поле на тези директиви.