РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

1 февруари 2017 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Процедури за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество — Директиви 83/189/ЕИО и 98/34/ЕО — Проект на технически регламент — Уведомяване на Европейската комисия — Задължения на държавите членки — Неизпълнение — Последици“

По дело C‑144/16

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Judicial da Comarca de Setúbal (Окръжен съд на Setúbal, Португалия) с акт от 2 февруари 2016 г., постъпил в Съда на 14 март 2016 г., в рамките на производство по дело

Município de Palmela

срещу

Autoridade de Segurança Alimentar e Económica (ASAE) — Divisão de Gestão de Contraordenações,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: E. Regan, председател на състава, Aл. Арабаджиев и S. Rodin (докладчик), съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

—	за португалското правителство, от L. Inez Fernandes и M. Figueiredo, в качеството на представители,

—	за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и T. Müller, в качеството на представители,

—	за нидерландското правителство, от M. Bulterman и C. Schillemans, в качеството на представители,

—	за Европейската комисия, от G. Braga da Cruz и D. Kukovec, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1 от Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламентите (ОВ L 109, 1983 г., стр. 8), изменена с Акта относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и за промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ C 241, 1994 г., стр. 21 и ОВ L 1, 1995 г., стр. 1, наричана по-нататък „Директива 83/189“), както и на член 8, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г. (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282, наричана по-нататък „Директива 98/34“).

Запитването е отправено в рамките на спор между Município de Palmela (община Palmela, Португалия) и Autoridade de Segurança Alimentar e Económica — Divisão de Gestão de Contraordenações (Орган за безопасност на храните и икономическа безопасност (ASAE), Португалия) относно глоба, наложена на първата за нарушения на правилата във връзка с условията за безопасност, които трябва да се спазват при определяне на местоположението, изграждането, проектирането и функционалната организация на площадките за игра и развлечения, на съответното оборудване и меки настилки.

Правна уредба

Правото на Съюза

Директива 83/189

Текстът на член 1 от Директива 83/189 е следният:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)	„продукт“, всеки промишлен продукт и всеки селскостопански продукт, включително и рибни продукти;

„техническа спецификация“, спецификацията, която се съдържа в документа, в който са изложени основните характеристики на продукта, като например ниво на качество, функционални характеристики, безопасност или размери, включително изискванията, които се прилагат към продукта по отношение на името, с което продуктът се продава, терминология, символи, изпитване и методи за изпитване, опаковка, маркиране или етикетиране и процедури за оценяване на съответствието.

[…]

„други изисквания“, изискване, различно от техническа спецификация, наложена на продукт най-вече с цел защита на потребителя или околната среда, и което засяга неговия цикъл на съществуване след пускането му на пазара, като например, условията на употреба, рециклиране, многократна употреба или изхвърляне, когато такива условия могат значително да повлияят върху състава или естеството на продукта или върху неговата продажба;

[…]

„технически регламент“, техническа спецификация и други изисквания, включително и съответните административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случай на търговия или използване в държава членка или в по-голяма част от нея, както и законите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, с изключение на тези, предвидени в член 10, които забраняват производството, вноса, търговията или използването на даден продукт;

[…]

10)

„проект на технически регламент“, текстът на техническата спецификация или на друго изискване, включително административни разпоредби, формулирано с цел влизането му в сила или евентуалното му влизане в сила като технически регламент, текстът, бидейки на етапа на подготовка, при който все още могат да се направят съществени поправки.

[…]“.

Член 8, параграф 1 от тази директива предвижда:

„При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията изложение на причините, поради което е необходимо приемането на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта.

Когато е необходимо, освен ако вече не е било изпратено с предишно съобщение, държавите членки едновременно предават текста на основните законодателни или подзаконови разпоредби, които са главно и пряко засегнати, ако запознаването с такива текстове е необходимо за оценяване значението на проекта на техническия регламент.

Държавите членки предоставят отново проекта при горепосочените условия, ако направят промени в проекта, с които значително се изменя обхвата му, съкращава се първоначално предвидения срок за прилагането му, допълват се спецификации или изисквания, или последните се правят по-ограничителни.

[…]“. [неофициален превод]

Директива 98/34

Директива 98/34, която отменя Директива 83/189, предвижда в член 1:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)	„продукт“, всеки промишлен продукт и всеки селскостопански продукт, включително и рибни продукти;

2)	„услуга“, каквато и да е услуга на информационното общество, тоест каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите.

[…]

„техническа спецификация“, спецификацията, която се съдържа в документа, в който са изложени основните характеристики на продукта, като например ниво на качество, функционални характеристики, безопасност или размери, включително изискванията, които се прилагат към продукта по отношение на името, с което продукт[ът] се продава, терминология, символи, изпитване и методи за изпитване, опаковка, маркиране или етикетиране и процедури за оценяване на съответствието.

[…]

„други изисквания“, изискване, различно от техническа спецификация, наложено на продукт най-вече с цел защита на потребителя или околната среда, и което засяга неговия цикъл на съществуване[…] след пускането му на пазара, като например, условията на употреба, рециклиране, многократна употреба или изхвърляне, когато такива условия могат значително да повлияят върху състава или естеството на продукта или върху неговата продажба;

„правило за услуги“ — изискване от общ характер, свързано с предприемането и упражняването на дейности за услуги според значението на точка 2, и по-специално разпоредби относно доставчиците на услуги, услугите и получателите на услугите, като се изключат всякакви правила, които не са специално насочени към услугите, определени в тази точка.

[…]

11)

„технически регламент“: техническа [спецификация] и други изисквания или правила за услуги, включ[ително] съответни[те] административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случаите на [търговия], предоставяне на услуги, установяване на оператор за услуги или използване в държава членка или в голяма част от нея, както законите, [подзаконовите] или административните разпоредби на държавите членки, с изключение на тези, предвидени в член 10, забраняващи производството, вноса, [търговията] или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги.

[…]“.

Текстът на член 8, параграф 1 от тази директива е следният:

Когато е необходимо, освен ако вече не е било изпратено с предишно съобщение, държавите членки едновременно предават текста на основните законодателни или [подзаконови] разпоредби, [които са] главно и пряко [засегнати], ако запознаването с такива текстове е необходимо за оценяване значението на проекта на техническия регламент.

[…]“.

Португалското право

Член 13 от Regulamento que estabelece as condições de segurança a observar na localização, implantação, conceção e organização funcional dos espaços de jogo e recreio, respetivamente, equipamento e superfícies de impacto (Правилник за условията за безопасност, които трябва да се спазват при определяне на местоположението, изграждането, проектирането и функционалната организация на площадките за игра и развлечения, на съответното оборудване и меки настилки), приложен към Decreto-Lei no 379/97 (Декрет-закон № 379/97) от 27 декември 1997 г. (наричан по-нататък „Правилникът EJR“), озаглавен „Полезна информация“, гласи:

„На площадките за игра и развлечения трябва да бъде обявена съответно на различни места, видимо и четливо, следната информация:

a)	наименование и телефонен номер на организацията, отговаряща за площадката за игра и развлечения, и на контролния орган;

b)	местонахождение на най-близкия телефон;

c)	адрес и телефонен номер на най-близкото болнично отделение за спешна помощ или друг център за спешна медицинска помощ;

d)	национален номер за спешни повиквания“.

Член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, озаглавен „Съответствие с изискванията за сигурност“, предвижда:

„1. Съответствието с изискванията за сигурност се удостоверява от производителя или неговия представител, или от вносителя, установен в Европейския съюз, чрез посочване върху оборудването и опаковката му ясно, четливо и незаличимо на текста „Съответства на изискванията за сигурност“.

2. Производителят или неговият представител, или вносителят, установен в Европейския съюз, на оборудване, предназначено за площадките за игра и развлечения, трябва също да посочи ясно, четливо и незаличимо:

върху оборудването и опаковката му:

i)	своето име, търговско наименование или марка, своя адрес, съответния модел и годината на производство;

ii)	възрастовите граници за ползвателите, за които е предназначено оборудването;

iii)	максималния брой ползватели, които могат да ги използват едновременно;

b)	върху оборудването, информацията, необходима за предотвратяване на рисковете, свързани с използването му.

[…]“.

9	Decreto-Lei no 119/2009 (Декрет-закон № 119/2009) от 19 май 2009 г. изменя Правилника EJR, и по-специално членове 13 и 16 от него.

Текстът на член 13 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, е следният:

a)	наименование и телефонен номер на организацията, отговаряща за площадката за игра и развлечения, и на контролния орган;

b)	максимален капацитет при ползването на площадката за игра и развлечения;

c)	местонахождение на най-близкия телефон;

d)	адрес и телефонен номер на най-близкото болнично отделение за спешна помощ или друг център за спешна медицинска помощ;

e)	национален номер за спешни повиквания“.

Член 16, параграф 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, гласи:

„Производителят или неговият представител, или вносителят, установен в Европейския съюз, на оборудване, предназначено за площадките за игра и развлечения, трябва също да посочи ясно, четливо и незаличимо:

върху оборудването и опаковката му:

i)	своето име, търговско наименование или марка, своя адрес, съответния модел и годината на производство;

ii)	възрастовите граници за ползвателите, за които е предназначено оборудването;

iii)	номера и датата на приложимия технически регламент;

iv)	максималния брой ползватели, които могат да ги използват едновременно;

v)	минималната и максималната височина на децата;

b)	върху оборудването, информацията, необходима за предотвратяване на рисковете, свързани с използването му“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

12	На 25 ноември 2010 г. ASAE изпраща до община Palmela установителен акт, от който е видно, че последната е допуснала нарушения, предвидени и санкционирани в Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009.

В писмената си защита, представена на 2 март 2011 г., община Palmela посочва като главно твърдение, че не може да носи отговорност за съответните нарушения поради липсата на яснота на правилата, за които се твърди, че са нарушени. При условията на евентуалност, предвид ниската степен на тежест на тези нарушения, посочената община подчертава, че за да се осигури санкционирането на посочените нарушения, било достатъчно обикновено предупреждение.

14	На 23 октомври 2013 г. община Palmela получава уведомление за решението на ASAE да ѝ наложи еднократно глоба в размер на 15500 EUR, увеличена със 100 EUR за разноски. На 14 ноември 2013 г. посочената община обжалва това решение.

С решение от 3 април 2014 г. Tribunal Judicial da Comarca de Setúbal (Окръжен съд на Setúbal, Португалия) обявява за неприложими разпоредбите на член 13, буква b) и на член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, и вследствие на това отменя обжалваното решение поради липса на мотиви и противоречие между неговите съображения и разпоредителна част. На 30 януари 2016 г. община Palmela получава уведомление за ново решение, с което ѝ е наложена еднократно глоба от 10000 EUR, увеличена със 100 EUR за разноски.

16	Община Palmela обжалва това ново решение пред запитващата юрисдикция, като я приканва да отправи преюдициално запитване до Съда относно последиците от неизпълнението на предвиденото в Директива 98/34 задължение за изпращането на уведомление за технически регламенти.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че по силата на тази директива държавите членки носят задължението да изпратят уведомление, както за техническите регламенти и за последващите им изменения, така и за текста на най-пряко свързаните с тях основни законови и подзаконови разпоредби. Като изхожда от предпоставката, основаваща се на националната съдебна практика, че член 13, буква b) и член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, представляват технически регламенти, тази юрисдикция отправя запитване до Съда относно последиците от неизпълнението на задължението за изпращането на уведомление до Комисията за посочените регламенти.

18	Освен това тази юрисдикция повдига въпроса дали неизпълнението на това задължение се санкционира с неприложимост единствено на тези регламенти, или с неприложимост на целия текст, в който те се вписват.

При тези обстоятелства Tribunal Judicial da Comarca de Setúbal (Окръжен съд на Setúbal, Португалия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Трябва ли националният съд да обяви пълната неприложимост на национален закон, който въвежда технически стандарти и за който в нарушение на разпоредбите на Директива 98/34 не е било изпратено уведомление до Европейската комисия, или трябва да ограничи решението за установяване на неприложимостта до новите технически регламенти, въведени с националния закон? Или,

Трябва ли да се обяви пълната неприложимост на национален закон, който въвежда технически стандарти и за който в нарушение на разпоредбите на Директива 98/34 не е било изпратено уведомление до Комисията, или решението за установяване на неприложимост трябва да се ограничи до новите технически регламенти, въведени с националния закон?

3)	Неприложими ли са всички технически стандарти, съдържащи се в Правилника EJR, или са неприложими само техническите стандарти, които са изменени или въведени с Декрет-закон № 119/2009?“.

По преюдициалните въпроси

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът следва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 28 април 2016 г., Oniors Bio, C‑233/15, EU:C:2016:305, т. 30 и цитираната съдебна практика). Освен това може да е необходимо Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (определение от 14 юли 2016 г., BASF, C‑456/15, непубликувано, EU:C:2016:567, т. 15 и цитираната съдебна практика).

В случая запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали, в случай че национални разпоредби като член 13, буква b), както и член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, представляват технически регламенти по смисъла на директиви 83/189 и 98/34, член 8, параграф 1 от Директива 83/189 и член 8, параграф 1 от Директива 98/34 трябва да се тълкуват в смисъл, че неприложимостта на техническите регламенти, за които не е изпратено уведомление, се отнася само до посочените регламенти, или до цялото законодателство, в което те се съдържат.

От акта за преюдициално запитване е видно, че Декрет-закон № 119/2009 изменя член 13, буква b), както и член 16, параграф 2 от Правилника EJR, като оставя непроменен член 16, параграф 1 от този правилник. Запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че посочените национални правила представляват технически регламенти.

Относно член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, следва да се констатира, подобно на запитващата юрисдикция, че този член действително представлява технически регламент по смисъла на директиви 83/189 и 98/34, доколкото тази разпоредба предвижда изисквания, които са наложени по отношение на продукт по съображения за защита на потребителите, засягат неговия цикъл на живот след пускането му на пазара и влияят значително върху състава на този продукт и на продажбата му. Следователно тази разпоредба спада към категорията „други изисквания“ по смисъла както на член 1, точка 3 от Директива 83/189, така и на член 1, точка 4 от Директива 98/34.

24	Следва да се разгледа въпросът дали по отношение на член 13, буква b) от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, може да се направи същият извод, като се има предвид, че този декрет-закон е приет към момент, в който Директива 98/34 вече е била в сила.

В този контекст е необходимо да се припомни, че понятието „технически регламент“ се отнася до четири категории мерки, а именно, първо — до „техническа спецификация“ по смисъла на член 1, точка 3 от Директива 98/34, второ — до „други изисквания“ съгласно определението в член 1, точка 4 от тази директива, трето — до „правило за услуги“ по член 1, точка 5 от посочената директива и четвърто — до „законите, [подзаконовите] или административните разпоредби на държавите членки, […] забраняващи производството, вноса, [търговията] или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги“ по смисъла на член 1, точка 11 от същата директива (решение от 4 февруари 2016 г., Ince, C‑336/14, EU:C:2016:72, т. 70).

В това отношение следва да се уточни, че понятието „техническа спецификация“ предполага националната мярка задължително да се отнася до продукта или до опаковката му като такива и по този начин да определя една от изискваните характеристики на даден продукт. За сметка на това, когато националната мярка предвижда условия за установяването на предприятията, каквито са разпоредбите, обвързващи упражняването на дадена професионална дейност с предварителното издаване на разрешение, тези условия не представляват технически спецификации (решение от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 19 и цитираната съдебна практика).

На второ място, за да може да се окачестви като „друго изискване“ по смисъла на член 1, точка 4 от Директива 98/34, съответната национална мярка трябва да представлява „условие“, което може значително да повлияе върху състава, естеството или продажбата на съответния продукт. Следва обаче да се провери дали такава мярка трябва да се окачестви като „условие“ за използването на съответния продукт, или пък става дума за национална мярка, принадлежаща към категорията на техническите регламенти по член 1, точка 11 от тази директива. Дали националната мярка принадлежи към едната или към другата от тези две категории технически регламенти, зависи от обхвата на наложената с мярката забрана (решение от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 20 и цитираната съдебна практика).

На трето място, понятието „правило за услуги“ по член 1, точка 5 от Директива 98/34 обхваща единствено правилата относно услугите на информационното общество, тоест всяка услуга, извършвана от разстояние чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 21 и цитираната съдебна практика).

29	В случая член 13, буква b) от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, предвижда задължително да се обявява на различни места на площадките за игра и развлечения информацията относно максималния капацитет при ползването на съответната площадка.

Преди всичко трябва да се приеме, че подобна разпоредба не попада в категорията на техническите спецификации по смисъла на член 1, точка 3 от Директива 98/34, доколкото е безспорно, че разпоредбите, които предвиждат общи изисквания и цели за безопасност и защита, без да се отнасят непременно до конкретен продукт или опаковката му като такива, и съответно не определят характеристиките на този продукт, не представляват технически спецификации (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., Intercommunale Intermosane и Fédération de l’industrie et du gaz, C‑361/10, EU:C:2011:382, т. 17 и 18).

31	По-нататък, посочената разпоредба не спада и към категорията на правилата за услуги по смисъла на член 1, точка 5 от Директива 98/34, тъй като не се отнася до услуги на информационното общество по смисъла на член 1, точка 2 от тази директива.

Накрая, за да се определи дали евентуално национална разпоредба като член 13, буква b) от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, попада в хипотезата на член 1, точка 4 от Директива 98/34 или на член 1, точка 11 от тази директива, трябва да се прецени дали би могла значително да повлияе върху състава, естеството или продажбата на съответния продукт, а именно оборудването, намиращо се на площадките за игра и развлечения, като „условие“ за използването на съответните продукти, или спада към категорията забрани по член 1, точка 11 от посочената директива.

От една страна, е безспорно, че разпоредба като тази в главното производство не представлява „друго изискване“ по смисъла на член 1, точка 4 от Директива 98/34 предвид общия характер на предвидените в нея изисквания (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., Intercommunale Intermosane и Fédération de l’industrie et du gaz, C‑361/10, EU:C:2011:382, т. 21) От друга страна, тя не съдържа забрани, въз основа на които да попада в категорията на забраните, съдържащи се в член 1, точка 11 от посочената директива.

34	При тези обстоятелства се налага изводът, че разпоредба като член 13, буква b) от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, не представлява технически регламент по смисъла на Директива 98/34.

Що се отнася до неприложимостта на техническите регламенти, които не са съобщени на Комисията, следва да се припомни преди всичко, че член 8, параграф 1 от Директива 83/189 предвижда задължение за държавите членки да съобщят на Комисията всеки проект за технически регламент и че това задължение е възпроизведено в член 8, параграф 1 от Директива 98/34.

Освен това неизпълнението на такова задължение за уведомяване се санкционира с неприложимост на техническите регламенти, за които не е изпратено уведомление (вж. в този смисъл относно Директива 83/189 решение от 30 април 1996 г., CIA Security International, C‑194/94, EU:C:1996:172, т. 54 и относно Директива 98/34, решение от 4 февруари 2016 г., Ince, C‑336/14, EU:C:2016:72, т. 67 и цитираната съдебна практика).

Относно обхвата на подобна санкция, макар член 8, параграф 1 от Директива 83/189 и член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да изискват на Комисията да бъде съобщен целият законопроект, съдържащ технически регламенти, произтичащата от неспазването на това задължение неприложимост не обхваща всички разпоредби на този закон, а само съдържащите се в него технически регламенти (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2016 г., Ince, C‑336/14, EU:C:2016:72, т. 68).

При тези обстоятелства на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 1 от Директива 83/189 и член 8, параграф 1 от Директива 98/34 трябва да се тълкуват в смисъл, че неприложимостта на технически регламент, за който не е изпратено уведомление, какъвто е член 16, параграфи 1 и 2 от Правилника EJR, изменен с Декрет-закон № 119/2009, се отнася само до посочения технически регламент, а не до цялото законодателство, в което той се съдържа.

По съдебните разноски

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 8, параграф 1 от Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламентите, изменена с Акта относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и за промените в Учредителните договори на Европейския съюз, и член 8, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че неприложимостта на технически регламент, за който не е изпратено уведомление, какъвто е член 16, параграфи 1 и 2 от Regulamento que estabelece as condições de segurança a observar na localização, implantação, conceção e organização funcional dos espaços de jogo e recreio, respetivamente, equipamento e superfícies de impacto (Правилник за условията за безопасност, които трябва да се спазват при определяне на местоположението, изграждането, проектирането и функционалната организация на площадките за игра и развлечения, на съответното оборудване и меки настилки), приложен към Decreto-Lei no 379/97 (Декрет-закон № 379/97) от 27 декември 1997 г., изменен с Decreto-Lei no 119/2009 (Декрет-закон № 119/2009) от 19 май 2009 г., се отнася само до посочения технически регламент, а не до цялото законодателство, в което той се съдържа.

Подписи

( *1 ) Език на производството: португалски.