Дело C‑33/16
Производство, образувано по жалба на A Oy
(Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus)
„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 148, буква г) — Освобождаване — Доставка на услуги за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море, или на товарите им — Товарно-разтоварни услуги, извършени от подизпълнител за сметка на посредник“
Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 4 май 2017 г.
Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Случаи на освобождаване—Доставка на услуги за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море, или на товарите им—Приложно поле—Услуги по товарене и разтоварване на плавателен съд—Включване
(член 148, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Случаи на освобождаване—Доставка на услуги за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море, или на товарите им—Приложно поле—Товарно-разтоварни услуги, извършени от подизпълнител за сметка на посредник—Включване—Товарно-разтоварни услуги, предоставени на собственика на товара на последния етап от търговската верига—Включване
(член 148, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета)
Член 148, буква г) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че товаренето и разтоварването на плавателен съд са услуги, предназначени за посрещане на непосредствените нужди на товара на плавателните съдове, посочени в член 148, буква а) от тази директива.
В това отношение следва да се отбележи, че член 148, буква в) от Директива 2006/112, към който член 148, буква г) от същата директива изрично препраща, се отнася, както и последната разпоредба, до освобождаването на услуги, свързани с международния морски превоз, и за да бъдат описани тези услуги, в буква в) се посочват същите плавателни съдове както в буква г), а именно изброените в буква а) от същия член. Следователно тези две разпоредби са сходни и се допълват, поради което понятието „непосредствени нужди на плавателен съд или на товара му“ трябва да се тълкува с оглед на системата на разпоредбите на член 148, буква в) от посочената директива.
Следва да се посочи обаче, че съгласно член 148, буква в) от Директива 2006/112 се освобождават по-специално наемането, ремонтът и поддръжката на оборудване, което се използва за експлоатацията на плавателен съд, попадащ в обхвата на буква а) от този член. Следователно в член 148, буква в) по същество се установява изискването да съществува връзка между извършената доставка на услуги и експлоатацията на съответния плавателен съд (вж. в този смисъл решение от 4 юли 1985 г., Berkholz,168/84, EU:C:1985:299, т. 21).
Товарно-разтоварните услуги отговарят на това изискване. Всъщност превозът на товари е обичайна форма на експлоатация на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море. За да бъде превозен товарът обаче и да бъде експлоатиран плавателният съд, товарът трябва да бъде натоварен на отправното пристанище и да бъде разтоварен на пристанището по местоназначение.
(вж. т. 22—24 и 26; т. 1 от диспозитива)
Член 148, буква г) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че могат да бъдат освободени не само доставките на услуги по товарене и разтоварване на плавателен съд, попадащ в обхвата на член 148, буква а) от тази директива, извършвани на последния етап от търговската верига по предоставяне на тези услуги, но и извършваните на по-ранен етап доставки, каквато е доставката на услуги от подизпълнител в полза на икономически оператор, който впоследствие я фактурира на спедиторско или транспортно предприятие, и от друга страна, че могат да бъдат освободени и товарно-разтоварните услуги, предоставяни на държателя на товара, като например на износителя или на вносителя на стоката.
В този контекст в точка 24 от решение от 14 септември 2006 г., Elmeka (C‑181/04—C‑183/04, EU:C:2006:563), на което се позовава запитващата юрисдикция, Съдът е приел, че освобождаването по член 15, точка 8 от Шеста директива, чийто текст е възпроизведен дословно в член 148, буква г) от Директива 2006/112, се прилага само за сделките, извършвани на последния етап от търговската верига по предоставяне на въпросната услуга.
Тази съдебна практика, установена с оглед на особеностите на делата, по които е постановено посоченото съдебно решение, и отнасяща се до доставки на услуги, които могат да бъдат извършвани за цели, различни от предвидените, не може да бъде приложена за случаи, в които предвид естеството на целта на доставките на услуги, от момента на определянето ѝ може да се смята, че тя ще бъде следвана. Всъщност в такива случаи правилното и ясно прилагане на освобождаването по член 148, буква г) от Директива 2006/112 е гарантирано, без да е необходимо въвеждането на механизми за контрол и надзор.
Такъв е случаят на услуги по товарене и разтоварване като разглежданите в главното производство. Всъщност, видно от отговора на първия въпрос, проверката дали те отговарят на условията за прилагане на освобождаването по член 148, буква г) от Директива 2006/112 зависи единствено от вида плавателен съд, който е товарен или разтоварван. Следователно целта, за която се използват тези услуги, може да бъде приета за установена още от момента, в който се определят условията за предоставянето им.
За сметка на това трябва да се приеме, че в случай на доставки на товарно-разтоварни услуги, които са пряко свързани с превозваните товари и поради това разходите за тях могат като такива да бъдат прехвърлени на държателите на товарите, доставките на тези услуги в полза на държателите винаги са част от търговската верига по предоставяне на въпросните услуги. От това следва, че тези доставки могат да бъдат освободени на основание член 148, буква г) от Директива 2006/112.
(вж. т. 31, 33, 34, 45 и 46; т. 2 от диспозитива)