1.

Настоящото преюдициално запитване е относно член 2, точка 2, буква а), член 3, параграф 1 и параграф 2, букви а) и б) и член 7, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО ( 2 ).

2.

То дава на Съда повод за първи път да се произнесе относно понятието „съпруг“ по смисъла на Директива 2004/38 във връзка с брак, сключен между двама мъже. Начинанието е деликатно, тъй като, макар да става въпрос за брака като правен институт, при това само и единствено във връзка със свободното движение на гражданите на Европейския съюз, определението на понятието „съпруг“ не може да не се отрази върху самата идентичност на засегнатите мъже и жени — а следователно и тяхното достойнство — но също и върху личната и обществена представа, която гражданите на Съюза имат за брака, а тя може да е различна при различните лица и в различните държави членки.

3.

Член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), озаглавен „Зачитане на личния и семейния живот“, гласи:

„Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения“.

4.

Съгласно член 9 от Хартата „[п]равото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права“.

5.

От своя страна член 21, параграф 1 от Хартата забранява „всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация“.

6.

Съгласно член 21 ДФЕС „[в]секи гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване“.

7.

Съображения 2, 5, 6 и 31 от Директива 2004/38 гласят:

[…]

[…]

8.

Член 2 от Директива 2004/38, озаглавен „Определения“, предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]“.

9.

Член 3 от Директива 2004/38, озаглавен „Бенефициенти“, гласи следното:

„1.   Настоящата директива се прилага за всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и за членовете на техните семейства[,] така, както са определени в член 2, точка 2, които ги придружават или се присъединяват към тях.

2.   Без да се засягат правата на свободно движение и пребиваване, които въпросните лица могат да имат сами по себе си, приемащата държава членка в съответствие с нейното национално законодателство улеснява влизането и пребиваването на следните лица:

Приемащата държава членка извършва подробен преглед на личните обстоятелства и аргументира всеки отказ на разрешение за влизане или пребиваване на тези лица“.

10.

Член 7 от Директива 2004/38, озаглавен „Право на пребиваване за повече от три месеца“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Всички граждани на Съюза имат право да пребивават на територията на друга държава членка за срок, по-дълъг от три месеца, ако те:

2.   Правото на пребиваване, предвидено в параграф 1, обхваща и членове на семейството, които не са граждани на държава членка и които придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза в приемащата държава членка, при условие че този гражданин на Съюза отговаря на условията, посочени в параграф 1, букви а), б) или в)“.

11.

Съгласно член 259, параграфи 1 и 2 от Гражданския кодекс:

„1.   Бракът е доброволен съюз между мъж и жена, сключен при предвидените в закона условия.

2.   Мъжът и жената имат право да сключат брак, за да създадат семейство“.

12.

Съгласно член 277, параграфи 1, 2 и 4 от Гражданския кодекс:

„1.   Забранява се бракът между лица от един и същ пол.

2.   Браковете, сключени или договорени в чужбина между лица от един и същ пол, както от румънски граждани, така и от чуждестранни граждани, не се признават в Румъния. […]

4.   Прилагат се законовите разпоредби за свободно движение на територията на Румъния на гражданите на държавите — членки на [Съюза] и Европейското икономическо пространство“.

13.

Г‑н Relu Adrian Coman е румънски гражданин, който притежава и американско гражданство. Той се запознава с г‑н Robert Clabourn Hamilton, американски гражданин, през юни 2002 г. в Ню Йорк (САЩ). Там те живеят съвместно от май 2005 г. до май 2009 г. През май 2009 г. г‑н Coman се установява в Брюксел и започва работа в Европейския парламент като парламентарен сътрудник, а г‑н Hamilton остава в Ню Йорк. Двамата сключват брак в Брюксел на 5 ноември 2010 г.

14.

През март 2012 г. г‑н Coman преустановява работа в Европейския парламент и остава в Брюксел. През декември 2012 г. г‑н Coman и съпругът му правят административни постъпки пред румънската администрация, за да се снабдят с необходимите документи, които да позволят на съпруга на г‑н Coman, който не е гражданин на Съюза, да работи и пребивава заедно с него законно в Румъния за срок, по-дълъг от три месеца.

15.

С писмо от 11 януари 2013 г. Inspectoratul General pentru Imigrări (Главен инспекторат за имиграцията, Румъния) отказва да уважи молбата им. Според инспектората продължаването на разрешението за временно пребиваване на американския гражданин при условията, предвидени от румънските имиграционни разпоредби, във връзка с останалите релевантни нормативни актове, не може да бъде извършено с цел събиране на семейството.

16.

На 28 октомври 2013 г. г‑н Coman и г‑н Hamilton заедно с Asociaţia Accept подават жалба против решението на Inspectoratul General pentru Imigrări (Главен инспекторат за имиграцията) пред Judecătoria Sectorului 5 București (Първоинстанционен съд на пети район, Букурещ, Румъния).

17.

В рамките на спора те повдигат възражение за противоконституционност на разпоредбите на член 277, параграфи 2 и 4 от Гражданския кодекс. Според тях непризнаването на сключени в чужбина бракове между лица от един и същ пол във връзка с правото на пребиваване съставлява нарушение на разпоредбите на румънската Конституция, закрилящи правото на личен, семеен и частен живот, както и на разпоредбите относно принципа на равенство.

18.

На 18 декември 2015 г. Judecătoria Sectorului 5 București (Първоинстанционен съд на пети район, Букурещ) сезира Curtea Constituţională (Конституционен съд, Румъния), за да се произнесе по възражението. Последният счита, че настоящото дело се отнася единствено до признаването на последиците от законно сключен в чужбина брак между гражданин на Съюза и негов съпруг от същия пол, който е гражданин на трета държава, по отношение на правото на семеен живот и на свободно движение, разгледани във връзка със забраната за дискриминация, основана на сексуална ориентация. При тази обстановка той изпитва съмнения относно тълкуването, което следва да се направи на някои използвани в Директива 2004/38 понятия предвид Хартата и скорошната практика на Съда и на Европейския съд за правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) във връзка с правото на семеен живот. Поради това той спира производството и отправя преюдициално запитване до Съда.

19.

С акт от 29 ноември 2016 г., постъпил в Съда на 30 декември 2016 г., Curtea Constituţională (Конституционен съд) поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

20.

Писмени становища са представили жалбоподателите в главното производство, румънското, унгарското, нидерландското и полското правителство, както и Европейската комисия.

21.

Освен това, с изключение на правителството на Нидерландия, всички те са изслушани в съдебното заседание, проведено на 21 ноември 2017 г. Латвийското правителство и Consiliul Naţional pentru Combaterea Discriminării (Националeн съвет за борба с дискриминацията), които не са внесли писмени становища, също излагат доводите си в проведеното заседание.

22.

Член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 определя нейните бенефициенти като „всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и […] членовете на техните семейства[,] така, както са определени в член 2, точка 2, които ги придружават или се присъединяват към тях“ ( 4 ).

23.

Следователно в рамките на спора, предмет на главното производство, г‑н Hamilton не може да черпи права от Директивата. Всъщност, както Съдът вече е постановил съвсем ясно, „[о]т буквалното, систематично и телеологично тълкуване на разпоредбите на Директива 2004/38 следва, че те не позволяват да се изведе производно право на пребиваване в полза на гражданите на трети страни, членове на семейството на гражданин на Съюза, в държавата членка, на която последният е гражданин“ ( 5 ).

24.

Съдът обаче признава, че при определени обстоятелства е възможно на основание на член 21, параграф 1 ДФЕС да бъде изведено производно право на пребиваване и че в този контекст Директива 2004/38 трябва да се приложи по аналогия ( 6 ).

25.

Ако гражданинът на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, не разполага с право на пребиваване в държава членка, на която е гражданин гражданинът на Съюза, последният би могъл да бъде разубеден да напусне тази държавата, за да упражнява дейност на територията на друга държава членка, поради несигурността дали след завръщането си в държавата членка по произход ще може да продължи семейния живот, който евентуално е започнал в приемащата държава членка ( 7 ). За да може да се ползва от това производно право на пребиваване, пребиваването на гражданина на Съюза в приемащата държава членка трябва обаче да е достатъчно ефективно, за да му позволи да развие или да укрепи семеен живот в тази държава членка ( 8 ).

26.

В момента вече се приема, че „[к]огато […] по повод на ефективно пребиваване на гражданина на Съюза в приемащата държава членка, по силата и при спазване на условията по член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38, семеен живот е развит или укрепен в тази последна държава членка, полезното действие на правата, които въпросният гражданин на Съюза черпи от член 21, параграф 1 ДФЕС, налага семейният живот, който този гражданин е водил в приемащата държава членка, да може да бъде продължен при завръщането му в държавата членка, на която е гражданин, посредством предоставянето на производно право на пребиваване на члена на това семейство, гражданин на трета страна. Всъщност при липсата на подобно производно право този гражданин на Съюза може да бъде разубеден да напусне държавата членка, на която е гражданин, за да упражни своето право на пребиваване по силата на член 21, параграф 1 ДФЕС, в друга държава членка, поради несигурността дали ще може след завръщането си в държавата членка по произход да продължи семейния живот със своите близки роднини, който е развил или укрепил в приемащата държава членка“ ( 9 ).

27.

В случая изглежда безспорно, че г‑н Coman и г‑н Hamilton са укрепили семейния си живот по време на действителното пребиваване в Белгия на г‑н Coman, който е гражданин на Съюза. Всъщност, след като са живели съвместно в продължение на четири години в Ню Йорк и така са започнали своя семеен живот ( 10 ), отношенията им безспорно са укрепнали със сключения на 5 ноември 2010 г. в Брюксел брак.

28.

Обстоятелството, че г‑н Hamilton не живее непрекъснато с г‑н Coman в посочения град, според мен не може да отнеме действителния характер на връзката им. Не е рядкост в днешния глобализиран свят двама души, които са заедно, но единият работи в чужбина, да не живеят на едно и също място през повече или по-малко продължителни периоди от време заради разстоянието между двете държави, достъпността на средствата за транспорт, заетостта на другия съпруг или обучението на децата. Сама по себе си липсата на съжителство не би могла да има отражение върху съществуването на доказано стабилна връзка — както в случая — и следователно върху наличието на семеен живот ( 11 ).

29.

Следователно поставените от запитващата юрисдикция въпроси запазват своята релевантност, тъй като тълкуването на разпоредбите, посочени в акта за преюдициално запитване, може да бъде полезно за произнасяне по делото, по което е сезиран Curtea Constituţională (Конституционен съд).

30.

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали понятието „съпруг/съпруга“, използвано в член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включва съпруг от същия пол на гражданин на Съюза, с когото гражданинът е сключил законен брак в съответствие със законодателството на държава членка, различна от приемащата държава, като съпругът на гражданина на Съюза е гражданин на трета държава.

31.

Страните, които са представили становища, предлагат два напълно противоположни отговора. Според жалбоподателите в главното производството, правителството на Нидерландия и Комисията член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38 трябва да бъде тълкуван автономно и еднакво. Съгласно това тълкуване гражданинът на трета държава от същия пол като гражданина на Съюза, с когото е сключил законен брак в съответствие със законодателството на държава членка, попадал в обхвата на понятието „съпруг“. За разлика от това румънското, латвийското, унгарското и полското правителство считат, че това понятие не попада под действието на правото на Съюза, а трябва да се дефинира с оглед на законодателството на приемащата държава членка.

32.

Според мен последната теза не може да се приеме. Напротив, считам, че се налага автономно тълкуване и в резултат от него понятието „съпруг“ по смисъла на член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38 трябва да се разбира независимо от пола на лицето, сключило брак с гражданин на Съюза.

33.

Ако член 2, точка 2, буква б) от Директива 2004/38 препраща към „условията, посочени в приложимото за случая законодателство на приемащата държава членка“ във връзка с регистрираното съжителство, то член 2, точка 2, буква а) от тази директива не съдържа никакво препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на качеството „съпруг“.

34.

Съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза ( 12 ). Такова тълкуване трябва да се направи, като се отчетат не само текстът на разпоредбата, но и нейният контекст и целта на разглежданата правна уредба ( 13 ).

35.

Този метод е бил използван изрично в рамките на Директива 2004/38; не виждам основание за отклонение от него при тълкуването на понятието „съпруг“ ( 14 ).

36.

Действително безспорно е, че законодателството относно гражданското състояние е област от компетентността на държавите членки и правото на Съюза не засяга тази компетентност ( 15 ). В това отношение обаче са необходими две уточнения.

37.

От една страна, съгласно постоянната и валидна във всички области на уредба съдебна практика, при упражняване на своите компетенции държавите членки трябва да спазват правото на Съюза ( 16 ). Въпросите, свързани с гражданското състояние на физическите лица, не представляват изключение от това правило, тъй като Съдът изрично е постановил, че при упражняването на тези компетенции трябва да се спазват разпоредбите относно принципа на недопускане на дискриминация ( 17 ).

38.

От друга страна, юридическият проблем в основата на спора, предмет на главното производство, не е свързан със законодателството относно брака между лица от един и същ пол, а със свободното движение на гражданин на Съюза. Макар обаче държавите членки да разполагат със свободата да предвидят или да не предвидят брак между лица от един и същи пол в своя правен ред ( 18 ), Съдът постановява, че случай, който се урежда с нормативни актове, чието издаване по принцип е от компетентността на държавите членки, може да бъде„неразривно свързан[…] със свободата на движение на съответния гражданин на Съюза, което не допуска на […] граждани на трети страни да бъде отказано правото да влязат и пребивават в държавата членка, в която пребивава гражданинът на Съюза, [така че] да не бъде накърнена тази свобода“ ( 19 ).

39.

Вписването на брака — схващан само като съюз между мъж и жена — в някои национални конституции ( 20 ) не може да измени този подход.

40.

Действително, ако трябва да се приеме, че понятието за брака засяга националната идентичност на някои държави членки — което не се твърди изрично от никоя държава членка, представила писмено становище, а само от латвийското правителство в заседанието от 21 ноември 2017 г. — задължението за зачитане на тази идентичност, което се съдържа в член 4, параграф 2 ДЕС, не може да се тълкува изолирано от задължението за лоялно сътрудничество, записано в параграф 3 от същата разпоредба. В съответствие с последното държавите членки са задължени да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза.

41.

В случая поставените от запитващата юрисдикция въпроси се вписват изцяло в приложното поле на Директива 2004/38. Следователно се налага единствено да се уточни обхватът на задължението, произтичащо от акт на Съюза. Ето защо тълкуването на понятието „съпруг“ в рамките на приложното поле на Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки няма да постави под въпрос сегашната им свобода по отношение на законодателството за брака между лица от един и същ пол ( 21 ).

42.

Освен това, както ще изложа в анализа на контекста и на целите на Директива 2004/38, основните права, свързани с понятието „съпруг“, също не допускат тълкуване, което може да попречи или да затрудни хомосексуален гражданин на Съюза да бъде придружен от лицето, с което е сключил/а брак.

43.

Ето защо понятието „съпруг“, използвано в член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38, следва да се тълкува, отчитайки текста на разпоредбата, нейния контекст и преследваната от Директивата цел.

44.

Директива 2004/38 не дефинира понятието „съпруг/съпруга“, използвано няколкократно, и по-специално в член 2, точка 2, буква а) от нея.

45.

Все пак структурата на член 2, точка 2 от Директива 2004/38 във връзка с член 3, параграф 2, буква б) от нея позволява да се твърди, че понятието „съпруг“ препраща към понятието „брак“.

46.

Действително освен преките низходящи и възходящи родственици, посочени в член 2, точка 2, букви в) и г) от Директива 2004/38, „членове на семейството“ по смисъла на Директива 2004/38 са съпругът и партньорът, с когото гражданинът на Съюза има регистрирано съжителство. Член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2004/38 добавя към бенефициентите на Директивата „партньора, с когото гражданинът на Съюза има трайна връзка, което е надлежно удостоверено“.

47.

Тъй като в противен случай биха се оказали ирелевантни, посочените три хипотези по необходимост се отнасят до различни положения, от най-силно обвързващото към най-гъвкавото от юридическа гледна точка. Тъй като в член 3 от Директива 2004/38 предмет на уредбата е самата връзка извън всякакво правоотношение, а съществуването на регистрирано съжителство е посочено в член 2, точка 2, буква б) от нея, това означава, че понятието „съпруг“ обхваща третата и последна юридически мислима хипотеза, тоест връзката, основана на брак ( 22 ).

48.

Впрочем имплицитно, но сигурно Съдът вече свързва понятието „съпруг/съпруга“, използвано в член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38, с брака. В своето решение от 25 юли 2008 г., Metock и др. (C‑127/08, EU:C:2008:449), Съдът постановява, че член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че „гражданин на трета страна, съпруг на гражданин на Съюза, пребиваващ в държава членка, на която не е гражданин, който придружава или се присъединява към този гражданин на Съюза, се ползва от разпоредбите на посочената директива независимо от мястото и от датата на сключването на техния брак, както и от начина, по който този гражданин на трета страна е влязъл в приемащата държава членка“ ( 23 ).

49.

Следователно, макар да е сигурно, че понятието „съпруг/съпруга“, използвано в член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38, препраща към брака, то е джендър неутрално и не зависи от мястото на сключването му.

50.

Липсата на значение на мястото на сключване на брака се потвърждава по аргумент за противното от избора на законодателя на Съюза да препрати изрично към правото на приемащата държава членка относно хипотезата на регистрираното съжителство. Тази разлика може лесно да се обясни с обстоятелството, че институтът на брака се отличава с известна универсалност — поне предполагаема — по отношение на правата и задълженията, които поражда за съпрузите, докато законодателната уредба относно „съжителството“ може да е най-различна и твърде разнообразна с оглед на приложното поле по отношение на лицата, на своя предмет, както и на правните последици, които урежда ( 24 ). Впрочем законодателят на Съюза предвижда, че член 2, точка 2, буква б) от Директива 2004/38 се прилага само за регистрираните съжителства, „равносилни на брак“ ( 25 ).

51.

Подготвителните работи по Директива 2004/38 от своя страна позволяват да се потвърди преднамерено неутралният характер на избрания израз. Когато Комисията използва понятието „съпруг“ без други пояснения още в първоначалното си предложение ( 26 ), Парламентът иска да се упомене липсата на значение на пола на лицето, като се добави изразът „независимо от неговия пол в съответствие с приложимото в тази област национално законодателство“ ( 27 ). Съветът на Европейския съюз обаче изразява колебание при избора на дефиниция на понятието „съпруг“, което изрично би включвало съпрузите от един и същ пол, тъй като към момента само две държави членки имат прието законодателство, което разрешава брака между лица от един и същ пол, а Съдът също констатира, че общоприетото от държавите членки определение за брак към този момент се отнася за съюз между две лица от различен пол ( 28 ). Като черпи основание от съображенията на Съвета, Комисията предпочита „да ограничи предложение [си] до понятието „съпруг“, което по принцип се отнася за съпруг от различен пол, освен в случай на бъдещо развитие“ ( 29 ).

52.

С оглед на това считам, че от подготвителните работи не може да се изведе аргумент в полза на едната или на другата теза. Със сигурност законодателят на Съюза си е давал ясна сметка за споровете, които може да породи тълкуването на понятието „съпруг“ без наличието на допълнително пояснение. Той обаче решава да не го уточнява, като нито го ограничава само до разнополовия брак, нито, обратно, предвижда брака между лица от един и същ пол, но все пак Комисията подчертава изрично възможността за развитие по този въпрос. Тази уговорка на Комисията има основно значение. Тя не допуска смисълът на понятието „съпруг“ да бъде окончателно установен и неподатлив на тенденциите в развитието на обществото ( 30 ).

53.

От този първоначален преглед става ясно, че текстът на член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38 е неутрален. Този избор на законодателя допуска тълкуване на понятието „съпруг“ независимо от мястото на бракосъчетанието и въпроса за пола на съответните лица. Контекстът и целта на Директива 2004/38 потвърждават това тълкуване.

54.

Когато е приета Директива 2004/38, само две държави — членки на Съюза, Кралство Нидерландия и Кралство Белгия, имат закони, които дават възможност за сключване на брак от лица от един и същ пол. Както вече посочих, това обстоятелство влияе върху избора на Съвета да не приеме предложението за изменение, направено от Парламента, в посока към по-експлицитна формулировка на член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38.

55.

Все пак ми се струва, че следва да се отчете развитието, предвидено навремето в измененото предложение на Комисията. Освен това понятието „съпруг“ е тясно свързано и с редица основни права; контекстуалното му тълкуване няма как да не ги вземе под внимание.

56.

Както редица генерални адвокати вече са имали повод да твърдят, правото на Съюза трябва да се тълкува „в светлината на обстоятелствата в наши дни“ ( 31 ), тоест при отчитане на „съвременната действителност“ ( 32 ) на Съюза. Всъщност правото няма как да бъде „изолирано от обществената действителност и не би могло да не се адаптира възможно най-бързо към нея. В противен случай има опасност от налагане на отживели виждания и заемане на статични позиции“ ( 33 ). Без никакво съмнение това важи в особена степен в областите, които засягат обществото. Както изяснява генерален адвокат Geelhoed, „[а]ко Съдът пренебрегне тези тенденции в развитието, може да възникне риск съответните правни норми да не бъдат напълно ефективни“ ( 34 ). Както посочва самият Съд, разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват с оглед на неговото развитие към момента на прилагане на съответната разпоредба ( 35 ).

57.

Поради това позицията, възприета от Съда в решение от 31 май 2001 г., D и Швеция/Съвет (C‑122/99 P и C‑125/99 P, EU:C:2001:304), че „понятието „брак“ съгласно общоприетото в държавите членки определение се отнася до съюз между две лица от различен пол“ ( 36 ), днес ми се струва остаряла.

58.

Действително, макар в края на 2004 г. само две държави членки да разрешават брака между лица от един и същ пол, впоследствие още единадесет държави членки изменят законодателството си в тази посока, като не по-късно от 1 януари 2019 г. еднополовият брак ще бъде възможен и в Австрия ( 37 ). Юридическото признаване на еднополовия брак единствено отразява общото развитие в обществото по този въпрос. Статистическите проучвания потвърждават констатацията ( 38 ); илюстрация за това положение е и разрешаването на брака между лица от един и същ пол след референдум в Ирландия ( 39 ). Макар въпросът все още да буди различни чувства, включително в рамките на Съюза ( 40 ), развитието е част от всеобхватна тенденция. Действително този вид брак е вече познат на всички континенти ( 41 ). Следователно не става дума за факт, свързан с определена култура или история, а тъкмо напротив, той съответства на всеобщото признаване на многообразието на семействата ( 42 ).

59.

Понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38 по необходимост се свързва със семейния живот, а следователно и със защитата на същия по силата на член 7 от Хартата. Поради това при контекстуалното тълкуване обхватът на този член трябва да бъде взет предвид ( 43 ). В това отношение развитието в практиката на ЕСПЧ не може да се пренебрегне.

60.

Съгласно член 52, параграф 3 от Хартата смисълът и обхватът на правата, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, са същите като дадените им от посочената конвенция. Съгласно разясненията относно Хартата — които трябва да „се вземат надлежно под внимание от юрисдикциите на Съюза“ ( 44 ) — правата, гарантирани в член 7, съответстват на правата, гарантирани от член 8 от ЕКПЧ. Следователно първите имат същия смисъл и обхват като вторите ( 45 ).

61.

Развитието на съдебната практика на ЕСПЧ във връзка с член 8 от ЕКПЧ е значително.

62.

Действително, макар ЕСПЧ да потвърждава постоянно свободата на държавите да предоставят достъп на лицата от един и същ пол до брак ( 46 ), в началото на първото десетилетие на 21. век той приема, че изглежда „изкуствено да продължава да се приема, че за разлика от разнополовите двойки, еднополовите двойки не биха могли да водят „семеен живот“ по смисъла на член 8 [от ЕКПЧ]“ ( 47 ). Впоследствие това тълкуване се потвърждава няколкократно ( 48 ). ЕСПЧ също потвърждава, че член 8 от ЕКПЧ налага на държавите задължение да предоставят възможност на еднополовите двойки да получат юридическо признаване и правна защита ( 49 ).

63.

Значението на това развитие в разбирането относно семейния живот за правото на пребиваване на гражданите на трети страни е безспорно. Действително, макар член 8 от ЕКПЧ да не съдържа общо задължение установяването на съпрузи, които не са граждани на страната, да бъде приемано или да бъде разрешавано събирането на семейството на територията на договаряща държава, решенията на държавите в областта на имиграцията в някои случаи могат да съставляват намеса в упражняването на правото на зачитане на личния и семейния живот, закриляно в член 8 от ЕКПЧ ( 50 ). Такава намеса по-специално е налице, когато в приемащата държава заинтересованите лица имат достатъчно силни лични или семейни връзки, които могат да бъдат сериозно застрашени при прилагане на въпросната мярка ( 51 ).

64.

Според ЕСПЧ, макар „защитата на традиционното семейство при определени обстоятелства да [може] да съставлява законна цел […], [ЕСПЧ] счита, че в конкретната област, а именно предоставяне на разрешение за пребиваване поради семейни причини на чуждестранен партньор от същия пол, тази защита не може да съставлява „особено солидно и убедително“ съображение, което да може да обоснове при обстоятелствата по случая провеждането на дискриминация, основана на сексуалната ориентация“ ( 52 ).

65.

Изглежда дори, че ЕСПЧ е склонен да счита просто за неприемлива от гледна точка на ЕКПЧ разликата в третирането, основаваща се единствено на — или за която са определящи — съображения, свързани със сексуалната ориентация на жалбоподателя ( 53 ). В друг контекст генералният адвокат Jääskinen изразява сходно становище. Според него е „очевидно, че целта, свързана с опазването на брака или семейството, не би могла да обоснове дискриминацията поради сексуална ориентация[, тъй като е т]рудно […] да си представим каква причинно-следствена връзка би могла да обедини този вид дискриминация, като средство, и закрилата на брака, като положителна последица, която би могла да се постигне с него“ ( 54 ).

66.

При това положение очертаното развитие на правото на зачитане на семейния живот според мен води до тълкуване на понятието „съпруг“, което не трябва да зависи от пола на съответните лица, когато тълкуването се прави в приложното поле на Директива 2004/38.

67.

Това тълкуване осигурява оптимално зачитането на семейния живот, гарантиран от член 7 от Хартата, като същевременно оставя свобода на държавите членки да разрешават или не брака между лица от един и същ пол. За сметка на това обратното тълкуване би съставлявало разлика в третирането между сключилите брак двойки в зависимост от това дали са от един и същ или от различен пол, тъй като нито една държава членка не забранява брака между лица от различен пол. Основана на сексуалната ориентация, подобна разлика в третирането би била неприемлива от гледна точка на Директива 2004/38, както и на Хартата, която трябва да се тълкува в светлината на ЕКПЧ.

68.

Преследваната с Директива 2004/38 цел също потвърждава тълкуването на понятието „съпруг“ независимо от сексуалната ориентация.

69.

От постоянната съдебна практика е видно, че Директива 2004/38 има за цел да улесни упражняването на основното и лично право на свободно придвижване и пребиваване на територията на държавите членки, което се предоставя на гражданите на Съюза пряко от член 21, параграф 1 ДФЕС, и да укрепи това право ( 55 ).

70.

Тази цел е припомнена в съображение 1 от Директива 2004/38. Съображение 2 добавя, че свободното движение на хора представлява една от основните свободи на вътрешния пазар, която е закрепена и в член 45 от Хартата.

71.

Освен това в съображение 5 от Директива 2004/38 се подчертава фактът, че за да бъде упражнявано при обективни условия на свобода и зачитане на достойнството, правото на всички граждани на Съюза да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки, следва да бъде предоставено също така и на членовете на техните семейства, независимо от тяхната националност ( 56 ). Всъщност, както Съдът констатира няколкократно, ако на гражданите на Съюза не беше позволено да водят нормален семеен живот в приемащата държава членка, би било сериозно затруднено упражняването на свободите, които са им гарантирани с Договора ( 57 ).

72.

Поради това, както припомних при разглеждането на приложимостта на Директива 2004/38 към настоящия случай, гражданите на Съюза могат да бъдат разубедени да напуснат държавата членка, чийто граждани са, за да се установят на територията на друга държава членка, ако не са сигурни, че след завръщането си в държавата членка по произход ще могат да продължат семейния живот, който евентуално са започнали по силата на брака или събирането на семейството в приемащата държава членка ( 58 ).

73.

С оглед на тези цели Съдът трайно приема, че разпоредбите на Директива 2004/38 не могат да бъдат тълкувани стеснително и при всички случаи не трябва да бъдат лишавани от тяхното полезно действие ( 59 ). Съдът дори приема, че е налице принцип, съгласно който „уреждащите свободното движение на гражданите на Съюза разпоредби — каквито са тези на Директива 2004/38 — които са част от основите на Съюза, трябва да се тълкуват разширително“ ( 60 ).

74.

Следователно измежду тълкуването на понятието „съпруг“, което ограничава приложното поле на Директива 2004/38, и това, което при зачитане на текста на тълкуваната разпоредба и на нейния контекст благоприятства свободното движение на по-голям брой граждани, следва да се възприеме второто тълкуване.

75.

Така избраното тълкуване се подкрепя допълнително и от това, че е в съответствие с друга цел на Директива 2004/38, закрепена в съображение 31, съгласно което държавите членки следва да прилагат Директива 2004/38 „без дискриминация по отношение на бенефициентите на настоящата директива, основана на […] сексуална ориентация“. Ако обаче определението на понятието „съпруг“ се ограничи само с брака между лица от различен пол, това неизбежно би довело до дискриминационни положения, основаващи се на сексуална ориентация ( 61 ).

76.

Накрая, тълкуването на понятието „съпруг“ независимо от въпроса за пола на съответните лица може също да гарантира високо равнище на правна сигурност и прозрачност, тъй като сключилият законен брак гражданин на Съюза ще знае, че неговият съпруг, независимо от пола му, ще бъде считан за негов съпруг по смисъла на член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38 в останалите 27 държави — членки на Съюза ( 62 ).

77.

Текстуалното, контекстуално и телеологично тълкуване на понятието „съпруг/съпруга“, използвано в член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38, водят до автономно определение на това понятие, независещо от сексуалната ориентация ( 63 ).

78.

Най-напред, еднаквото прилагане на правото на Съюза и принципът на равенство изискват понятията от разпоредба от правото на Съюза, за която няма дефиниция и чийто текст не съдържа никакво изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхвата ѝ, да получат самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза.

79.

На следващо място, действително структурата на член 2, точка 2 от Директива 2004/38 във връзка с член 3, параграф 2, буква б) от нея изисква понятието „съпруг/съпруга“ да се свърже с брака, но законодателят освен това съзнателно решава да използва неутрално понятие без допълнителни уточнения.

80.

Накрая, както развитието на европейското общество — отразено в броя на законодателствата, разрешаващи брака между лица от един и същ пол, и в действащото понастоящем определение за семеен живот по смисъла на член 7 от Хартата — така и целта на Директива 2004/38 — да се улесни свободното движение на гражданите на Съюза при зачитане на сексуалната им ориентация — водят до това понятието „съпруг“ да се тълкува независимо от сексуалната ориентация ( 64 ).

81.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали член 3, параграф 1 и член 7, параграф 2 от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, изискват приемащата държава да издава разрешение за пребиваване на своя територия за срок, по-дълъг от три месеца, на съпруг на гражданин на Съюза от същия пол.

82.

Член 7, параграф 2 от Директива 2004/38 е ясен: правото на гражданин на Съюза да пребивава повече от три месеца на територията на друга държава членка се разпростира по отношение на неговия съпруг, гражданин на трета държава, който го придружава или се присъединява към него в приемащата държава членка, при условие че първият отговаря на условията по член 7, параграф 1, букви а), б) или в) от Директива 2004/38.

83.

Следователно правото възниква автоматично. Член 3, параграф 2 от Директива 2004/38 потвърждава това.

84.

Всъщност, както констатира Съдът, „и от текста на член 3, параграф 2 от Директива 2004/38, и от общата структура на Директивата следва, че законодателят на Съюза е направил разграничение между членовете на семейството на гражданин на Съюза, определени в член 2, точка 2) от Директива 2004/38, които при определените от тази директива условия се ползват от право на влизане и пребиваване в приемащата държава членка на посочения гражданин, и другите членове на семейството, предвидени в член 3, параграф 2, първа алинея, буква a) от [тази] директива, чието влизане и пребиваване […] тази държава членка трябва единствено да улеснява“ ( 65 ).

85.

Вече посочих обаче, че в рамките на спора, предмет на главното производство, г‑н Hamilton не може да черпи права от Директивата, тъй като разпоредбите на Директива 2004/38 не позволяват да се изведе производно право на пребиваване в полза на гражданите на трети страни, членове на семейството на гражданин на Съюза, в държавата членка, на която последният е гражданин ( 66 ).

86.

При все това би трябвало по принцип г‑н Hamilton да се ползва от производно право на пребиваване на основание член 21, параграф 1 ДФЕС и спрямо него да бъде приложена по аналогия Директива 2004/38 ( 67 ).

87.

При тези обстоятелства, в съответствие с практиката на Съда, условията за предоставяне на производно право на пребиваване, приложими в държавата членка по произход на съпруга, по принцип не би трябвало да са по-стриктни от предвидените в посочената директива относно положението, при което съпругът упражнява правото си на свободно движение, като се установява в държава членка, различна от тази, на която е гражданин ( 68 ).

88.

Конкретно, при прилагане по аналогия на Директива 2004/38 условията за предоставяне на право на пребиваване за срок, по-дълъг от три месеца, на гражданин на трета държава, съпруг от същия пол на гражданин на Съюза, по принцип не би трябвало да са по-стриктни от предвидените в член 7, параграф 2 от същата директива.

89.

Запитващата юрисдикция поставя трети и четвърти въпрос само в хипотезата, че понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38 трябва да се тълкува като отнасящо се единствено до двойките от различен пол, сключили брак.

90.

Тъй като според мен този извод е в противоречие с текста и контекста на разглежданата разпоредба, както и с преследваните от Директива 2004/38 цели, на тези въпроси не е необходимо да се дава отговор. Въпреки това поради съображения за изчерпателност ще ги разгледам накратко. Впрочем възможно е двата въпроса да бъдат разгледани заедно.

91.

Всъщност с третия и четвъртия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали гражданин на трета държава от същия пол като гражданин на Съюза, с когото е сключил брак в съответствие със законодателството на държава членка, различна от приемащата държава, може, ако не се счита за „съпруг“ по смисъла на Директива 2004/38, да бъде квалифициран като „друг член на семейството“ или като „партньор, с когото гражданинът на Съюза има трайна връзка, което е надлежно удостоверено“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) или б) от посочената директива, и какви са последиците от такава евентуална квалификация.

92.

Както разясних по-горе, днес вече изглежда изкуствено да се счита, че еднополовите двойки не биха могли да водят семеен живот по смисъла на член 7 от Хартата ( 69 ).

93.

Ето защо е сигурно, че гражданин на трета държава от същия пол като гражданин на Съюза, с когото е сключил брак в съответствие със законодателството на държава членка, може да попадне в приложното поле на член 3, параграф 2 от Директива 2004/38 в качеството си на „друг член на семейството“ или на партньор, с когото гражданинът на Съюза има трайна връзка, което е надлежно удостоверено.

94.

Видно обаче от решение от 5 септември 2012 г., Rahman и др. (C‑83/11, EU:C:2012:519), член 3, параграф 2 от Директива 2004/38 не задължава държавите членки да признаят право на влизане и на пребиваване в полза на лицата, които попадат в приложното поле на тази разпоредба. Тя само ги задължава да предоставят определено предимство — в сравнение с молбите за влизане и пребиваване на други граждани на трети държави — на молбите, подадени от лица, които попадат в нейното приложно поле ( 70 ).

95.

Съдът уточнява, че за да изпълнят това задължение, държавите членки трябва „в съответствие с член 3, параграф 2, втора алинея от Директива 2004/38 да предвидят възможност посочените в параграф 2, първа алинея от същия член лица да получат решение по своята молба, което се основава на задълбочен анализ на тяхното лично положение и което в случай на отказ е мотивирано“ ( 71 ).

96.

Съдът е стигнал и до извода, че държавите членки разполагат с „широко право на преценка във връзка с избора на подлежащите на отчитане фактори[, като се има предвид, че] приемащата държава членка трябва да следи нейното законодателство да съдържа критерии, които са в съответствие с обичайния смисъл на понятието „улеснява“ […], и които критерии не лишават тази разпоредба от нейното полезно действие“ ( 72 ).

97.

Не се налага обаче тази свобода на преценка да се ограничава в описаната от запитващата юрисдикция хипотеза.

98.

От една страна, отказът да се уважи молба за влизане и пребиваване на гражданин на трета държава от същия пол като гражданин на Съюза, с когото е сключил брак в съответствие със законодателството на държава членка, не би могъл да се основе само на сексуалната ориентация или тя да бъде определяща за него, тъй като би се стигнало до нарушение на членове 7 и 21 от Хартата ( 73 ). В това отношение „макар защитата на традиционното семейство при определени обстоятелства да може да съставлява законна цел с оглед на член 14 [от ЕКПЧ, който забранява дискриминацията,] [Европейският съд по правата на човека] счита, че в конкретната област, а именно предоставяне на разрешение за пребиваване поради семейни причини на чуждестранен партньор от същия пол, тази защита не би могла да съставлява „особено солидно и убедително“ съображение, което да може да обоснове при обстоятелствата по случая провеждането на дискриминация, основана на сексуалната ориентация“ ( 74 ).

99.

От друга страна, задължението да се улеснят влизането и пребиваването на гражданин на трета държава от същия пол като гражданина на Европейския съюз, с когото е сключил брак, е толкова по-голямо, а свободата на преценка толкова по-малка, когато държавата членка не разрешава брака между лица от един и същ пол, нито пък дава възможност на двойките от един и същ пол да имат регистрирано съжителство. От член 8 от ЕКПЧ — а следователно и от член 7 от Хартата — следва позитивно задължение, на тези лица, подобно на лицата от различен пол, да се предостави възможност да получат юридическо признаване и правна защита на двойката си ( 75 ). Предоставянето на разрешение за пребиваване на съпруга на гражданин на Съюза представлява признаване и минимална гаранция, които могат да им бъдат предоставени.

100.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Curtea Constituţională (Конституционен съд, Румъния) преюдициални въпроси по следния начин: