ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. WATHELET

представено на 11 януари 2018 година ( 1 )

Дело C‑488/16 P

Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise eV

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка „NEUSCHWANSTEIN“ — Отхвърляне на искането за обявяване на недействителност — Абсолютни основания за отказ — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Описателен характер — Указване на географски произход — Отличителен характер — Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Недобросъвестност“

I. Въведение

1.

С жалбата си жалбоподателят Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise eV (наричан по-нататък „BSGE“) иска отмяна на решение на Общия съд от 5 юли 2016 г., Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise/EUIPO — Freistaat Bayern (NEUSCHWANSTEIN) (T‑167/15, непубликувано, EU:T:2016:391), с което този съд отхвърля неговата жалба за отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 22 януари 2015 г. (дело R 28/2014‑5) относно производство за обявяване на недействителност между BSGE и Freistaat Bayern (Федерална провинция Бавария, Германия) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“).

II. Обстоятелства, предхождащи спора

2.

На 22 юли 2011 г., като се основава на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), Федерална провинция Бавария подава до Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на словната марка „NEUSCHWANSTEIN“ (наричана по-нататък „оспорваната марка“) като марка на Европейския съюз.

3.

Наименованието „NEUSCHWANSTEIN“ препраща към известния замък „Нойшванщайн“, разположен в община Швангау (Германия), строен между 1869 г. и 1886 г. по време на царуването на крал Лудвиг II Баварски, останал недовършен и понастоящем собственост на Федерална провинция Бавария.

4.

Стоките и услугите, за които е поискана регистрация на марката, са от класове 3, 8, 14—16, 18, 21, 25, 28, 30, 32—36, 38 и 44 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. (наричана по-нататък „Ницската спогодба“).

5.

Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 166/2011 от 2 септември 2011 г., а марката е регистрирана на 12 декември 2011 г. под номер 10144392.

6.

На 10 февруари 2012 г. BSGE подава искане на основание член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент за обявяване на недействителност на оспорваната марка за всички стоки и услуги, посочени в точка 4 от настоящото заключение.

7.

На 21 октомври 2013 г. отделът по отмяна на EUIPO отхвърля искането за обявяване на недействителност, като приема, че оспорваната марка не е съставена нито от означения, които могат да служат за указване на географския произход, нито от други характерни особености на съответните стоки и услуги, и поради това няма нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. Той смята освен това, че тъй като разглежданата марка е отличителна за съответните стоки и услуги, няма нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент. Накрая той приема, че BSGE не е доказало, че заявката за регистрация на оспорваната марка е подадена недобросъвестно и поради това не е нарушен член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент.

8.

На 20 декември 2013 г. BSGE подава до EUIPO жалба срещу решението на отдела по отмяна на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009.

9.

С решение от 22 януари 2015 г. пети апелативен състав на EUIPO потвърждава решението на отдела по отмяна и отхвърля жалбата. Той приема по-специално че оспорваната марка нито указва географски произход по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, нито е лишена от изисквания отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент. Той приема освен това, че не е доказана недобросъвестност от страна на Федерална провинция Бавария по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент.

III. Жалбата до Общия съд и обжалваното съдебно решение

10.

На 2 април 2015 г. BSGE подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост от 22 януари 2015 г.

11.

В подкрепа на жалбата си то сочи три основания, изведени съответно от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от този регламент и от нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от същия регламент.

12.

Общият съд първо разглежда второто основание, с което BSGE твърди, че пети апелативен състав на EUIPO е нарушил член 7, параграф 1, буква в) от Регламент№ 207/2009, тъй като е приел, че оспорваната марка не представлява описателно означение на съответните стоки и услуги. Той отхвърля това основание, като постановява по същество в точка 27 от обжалваното съдебно решение, че тъй като замъкът „Нойшванщайн“ е преди всичко музеен обект и в това си качество не е място за производство на стоки или за предоставяне на услуги, оспорваната марка не може да указва географския произход на стоките и услугите, които обхваща.

13.

Общият съд отхвърля и първото основание, с което BSGE твърди, че пети апелативен състав на EUIPO е нарушил член 7, параграф 1, буква б) от Регламент№ 207/2009, като е приел, че оспорваната марка не е лишена от отличителен характер. В това отношение в точки 41 и 42 от обжалваното съдебно решение той постановява по същество, че съответните стоки и услуги са стоки, предназначени за ежедневно потребление, и услуги от всекидневието, които се отличават от сувенирните стоки и от други услуги, свързани с туристическа дейност, единствено със своето наименование, а словният елемент, съставляващ оспорваната марка, е измислено име без описателна връзка с продаваните или предлаганите стоки и услуги.

14.

Накрая Общият съд отхвърля третото основание, с което BSGE твърди, че пети апелативен състав на EUIPO е нарушил член 52, параграф 1, буква б) от Регламент№ 207/2009, като е приел, че не е установена недобросъвестност от страна на Федерална провинция Бавария. В това отношение той постановява по-специално в точка 55 от обжалваното съдебно решение, че BSGE не е представило доказателства, позволяващи да се приемат обективните обстоятелства, при които Федерална провинция Бавария е узнала за продажбата от страна на BSGE или на други трети страни на някои от разглежданите стоки и услуги.

15.

Поради това Общият съд отхвърля изцяло иска.

IV. Производството пред Съда

16.

С жалбата си BSGE моли Съда:

да отмени обжалваното съдебно решение,

да отмени регистрацията на марката „NEUSCHWANSTEIN“ и

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

17.

EUIPO моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди BSGE да заплати съдебните разноски.

18.

Федерална провинция Бавария моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди BSGE да заплати съдебните разноски, включително направените от нея разноски.

19.

В проведено на 29 ноември 2017 г. съдебно заседание BSGE, EUIPO и Федерална провинция Бавария са приканени да съсредоточат устните си състезания върху втората част от първото основание и първата част от второто основание на жалбата.

V. По жалбата

20.

В съответствие с искането на Съда настоящото заключение е съсредоточено върху втората част от първото основание и първата част от второто основание на жалбата.

А.   По втората част от първото основание, изведена от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009

1. Доводи на страните

21.

С втората част от първото основание BSGE упреква Общия съд, че не е взел предвид общия интерес, който е в основата на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и съдебната практика, произтичаща по-специално от решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230), като е постановил в точка 27 от обжалваното съдебно решение, че самият замък „Нойшванщайн“ не е място за производство на стоки или за предоставяне на услуги, така че оспорваната марка не може да указва географския произход на стоките и услугите, които обхваща.

22.

Според BSGE замъкът „Нойшванщайн“ може да бъде географски локализиран и следователно знакът „NEUSCHWANSTEIN“ би могъл да указва географския произход по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, тъй като на това място се продават стоките и услугите, обхванати от оспорваната марка.

23.

EUIPO и Федерална провинция Бавария подкрепят анализа, направен от Общия съд в точка 27 от обжалваното съдебно решение.

24.

Според EUIPO от доказателствата по делото не се установява, че оспорваната марка е използвана за продажба на специфични сувенири и за предлагане на специални услуги, в резултат на което съответните потребители биха могли да помислят, че се касае за указание за географски произход. Тя смята, че обхванатите от оспорваната марка стоки и услуги са предназначени за ежедневно потребление, нямат особени характеристики и не могат да се превърнат в сувенири единствено чрез поставянето на знака „NEUSCHWANSTEIN“.

25.

Федерална провинция Бавария смята, че член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 може да бъде основание за изключване на регистрацията като марка на Европейския съюз на наименованията на предмети, които могат да бъдат географски локализирани, но само когато съответният знак притежава обективно описателен характер, що се отнася до заявените стоки и услуги, което не било така за стоките и услугите, обхванати от оспорваната марка.

26.

Всъщност според Федерална провинция Бавария приятните чувства или положителните асоциации, които оспорваната марка би могла да предизвика у съответните потребители, и мястото, където се продават обхванатите от нея стоки и услуги, не били достатъчни, за да се приеме, че знакът „NEUSCHWANSTEIN“ представлява указание за географски произход по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент№ 207/2009.

2. Преценка

27.

Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 не допуска регистрацията на марките на Европейския съюз, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване, наред с друго, на географския произход на стоките или на предоставянето на услугата, за които е заявена тази марка.

28.

Съгласно постоянната съдебна практика така „с член 7, параграф 1, буква в) [от Регламент № 207/2009] се преследва цел от общ интерес, която изисква знаците или описателните означения на категориите стоки или услуги, за които се иска регистрация, да могат да се използват свободно от всички, включително като колективни марки или в комбинирани или графични марки. Следователно тази разпоредба не допуска такива знаци или означения да бъдат запазени въз основа на тяхната регистрация като марка само за едно предприятие“ ( 2 ).

29.

Що се отнася по-конкретно до знаците или означенията, които могат да служат за указване на географския произход на стоките, и по-специално до географските имена, Съдът е постановил, че „налице е обществен интерес да се запази възможността за тяхното свободно ползване, по-специално поради способността им да служат евентуално не само като признак за качеството и другите свойства на съответните категории стоки, но и да повлияят по различен начин на предпочитанията на потребителите, например като свържат стоките с място, което може да предизвика положителни емоции“ ( 3 ).

30.

Като се основава на това съображение за обществен интерес, Съдът приема, че е необходимо да се провери дали дадено географско наименование указва място, което към съответния момент или потенциално според заинтересованите среди има връзка със съответната категория стоки или услуги, и ако това е така, регистрацията на това име като марка на Европейския съюз следва да бъде отказана ( 4 ).

31.

Всъщност изискването за наличие или възможност за установяване на такава връзка между съответните стоки или услуги и географското наименование произтича от самото понятие „географски произход“. В този смисъл, за да бъде отказана регистрацията на географско име като марка на Европейския съюз, е необходимо това наименование да може да указва произход, тоест наличието на връзка между стоката или услугата и географското наименование ( 5 ), тъй като едно географско наименование само по себе си не доказва автоматично такъв произход. Съгласно много красноречивия пример, приведен от генералния адвокат Cosmas, никой не би могъл да повярва, че писалките „Монблан“ произхождат от едноименната планина ( 6 ).

32.

При все това, както е преценил Съдът, наличието на тази връзка между стока и географско място не зависи само от мястото, където е произведена или би могла да бъде произведена стоката, но може да бъде обусловено и от други критерии за привързване, като мястото, в което тази стока е проектирана и конструирана ( 7 ).

33.

В това отношение в точка 27 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че замъкът „Нойшванщайн“ не е географско място, а музей, чиято основна функция е опазване на културното наследство, а не производството или продажбата на сувенирни стоки или предоставяне на услуги. Освен това според Общия съд замъкът „Нойшванщайн“ не е известен със своите сувенири, които не се произвеждат зад стените на замъка, а само се продават с туристическа цел. Поради това Общият съд постановява, че знакът „NEUSCHWANSTEIN“ не може да указва географски произход по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.

34.

Наистина, в тази част от решението си Общият съд прави редица фактически констатации, които не могат да бъдат оспорвани в производство по жалба, освен в случай на изопачаване на фактите, каквото BSGE не твърди, че е налице.

35.

Правната квалификация на някои факти обаче, сред които по-специално е указването на географски произход от знака „NEUSCHWANSTEIN“, може да бъде разгледана в рамките на настоящото обжалване.

36.

Според мен въпросът дали, както твърди BSGE, замъкът „Нойшванщайн“ е географско място или е толкова известен, че в очите на съответните потребители името „Нойшванщайн“ има превес над името на мястото, където се намира замъкът (а именно община Швангау), не е определящ. Това, което е важно обаче, е че знаците или означенията, които съставляват марката на Европейския съюз, могат да служат като основа за указване на географски произход на стоките или услугите, обхванати от нея.

37.

Именно поради тази причина BSGE упреква Общия съд, че не е приел мястото на продажба на сувенирите като критерий за привързване, който би могъл да служи за връзка между тези стоки и знака „NEUSCHWANSTEIN“ и по този начин да указва географски произход по смисъла на точка 36 от решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230).

38.

Не споделям този упрек поради следните причини.

39.

Първо следва да се отбележи, че от правна гледна точка стоките, обхванати от оспорваната марка, не включват сувенири, а стоки, попадащи в посочените в точка 3 от обжалваното съдебно решение класове, например тениски, ножове, вилици, чинии, чайници и пр. Всъщност по силата на Ницската спогодба не съществува клас, наречен „сувенири“, тъй като, ако такъв клас съществуваше, той би бил толкова разнороден, че не би могъл да указва конкретна категория стоки. Освен това сувенирите в качеството си на предмети, напомнящи за човек, място или събитие, са предмети, предизвикващи емоции. Човешките емоции обаче не могат да бъдат обозначени с марка на Европейския съюз, тъй като те не са стоки или услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. Поради тази причина и обратно на това, което твърди BSGE, в настоящото производство по жалба не става въпрос за географския произход на сувенири, а за стоки за ежедневно потребление.

40.

Що се отнася до мястото на продажба като критерий за привързване на стока към дадено географско място, от текста на точка 36 от решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230), е видно, че Съдът не е ограничил критериите за привързване до мястото на производство на съответните стоки, тъй като е преценил, че „не може да бъде изключена възможността връзката между категорията стоки и географското място да зависи от други критерии за привързване, например от факта, че стоката е била проектирана и конструирана в съответното географско място“.

41.

Това обаче не предполага непременно, че мястото на продажба може да служи за критерий за привързване на стоката или услугата към съответното място, и то дори и за сувенирите. Както приема BSGE в точка 28 от жалбата си, напълно е възможно сувенир, носещ оспорваната марка, да бъде продаван извън околностите на замъка „Нойшванщайн“. Самото наличие на тази възможност е в подкрепа на довода, че мястото на продажба на изделие, носещо оспорваната марка, не е непременно критерий за привързване на това изделие към замъка „Нойшванщайн“.

42.

Накрая, мястото на продажба като такова не може да указва географски произход, тъй като мястото на продажба на стока не описва нейните свойства, качества или други характеристики ( 8 ) и поради това съответните потребители не могат да свързват дадена стока със свойства, качества или други характеристики, като се основават на факта, че тя е закупена на определено географско място. Съответните потребители обаче могат да установят подобна връзка между стока и географското място на нейното производство или проектиране и конструиране, като мислят, че стоката ще притежава свойства, качества или други характеристики (по-специално от техника, традиция, занаят), като смятат, че тя е произведена или проектирана и конструирана в определено географско място. Например съответните потребители свързват порцелановите изделия от Лимож с определени качества, така че, що се отнася до порцелановите изделия, знакът „Limoges“ е описателен за географски произход.

43.

В случая BSGE не твърди, че съответните потребители свързват или биха могли да свързват определени свойства, качества или други характеристики с обхванатите от оспорваната марка стоки и услуги въз основа на факта, че те са продавани в замъка „Нойшванщайн“. Всъщност, както е постановил Общият съд в точка 27 от обжалваното съдебно решение, „замъкът „Нойшванщайн“ не е известен със сувенирите, които продава, или с услугите, които предлага“.

44.

Поради тези причини аз смятам, че като приема в точка 27 от обжалваното съдебно решение, че оспорваната марка не може да указва географския произход на стоките и услугите, които обхваща, Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. Поради това втората част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.

Б.   По първата част от второто основание, изведена от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

1. Доводи на страните

45.

С първата част от второто основание BSGE твърди по същество, че като е постановил в точки 41 и 42 от обжалваното съдебно решение, че оспорваната марка има отличителен характер, Общият съд е нарушил член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, доколкото само поставянето на знака „NEUSCHWANSTEIN“ върху сувенирите не би могло да бъде достатъчно, за да отличи обхванатите от оспорваната марка стоки и услуги от тези, които са продавани и предоставяни в околностите на замъка „Нойшванщайн“.

46.

BSGE твърди освен това, че като поддържа в точка 41 от обжалваното съдебно решение, че знакът „NEUSCHWANSTEIN“ означава не само замъка в качеството му на музеен обект, но и самата оспорвана марка, с доводите си Общият съд попада в омагьосан кръг. Същото се отнася и до точка 42 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд приема, че оспорваната марка позволявала с нейното име да се продават стоки и да се предлагат услуги, чието качество би могло да се контролира от Федерална провинция Бавария, при положение че това не е указание за отличителния характер на знака „NEUSCHWANSTEIN“, а е следствие от регистрирането на този знак като марка на Европейския съюз. По този начин Общият съд предварително дава отговор на въпроса дали разглежданият знак би могъл да съставлява марка на Европейския съюз.

47.

EUIPO и Федерална провинция Бавария смятат, че първата част от второто основание е недопустима, доколкото не повдига правен въпрос и цели да получи от Съда нова преценка относно отличителния характер на знака „NEUSCHWANSTEIN“. EUIPO подчертава, че в търговската дейност е обичайно музеите, които са дружества, предлагащи достъп до културни центрове или до туристически или културни обекти, да продават стоки с името си; като тези наименования се използват като марки.

48.

При условията на евентуалност Федерална провинция Бавария изтъква, че първата част от второто основание е неоснователна. Всъщност Общият съд установил, че заинтересованите среди са запознати с факта, че туристическите атракции и музеите представляват предприятия, които не предоставят само културни развлечения, но днес също така произвеждат и продават стоки с името на своя обект, за да допълнят главната си услуга. Също така правилно Общият съд посочил в точка 43 от обжалваното съдебно решение, че съответните потребители не възприемали оспорваната марка единствено като препращане към замъка, а най-малкото „също и като указание за търговския произход на съответните стоки и услуги“.

2. Преценка

а) По допустимостта

49.

Подобно на EUIPO и на Федерална провинция Бавария, аз смятам, че доколкото BSGE упреква Общия съд, че е обосновал отличителния характер на знака „NEUSCHWANSTEIN“ с твърдението, че той означава не само замъкът като музей, но и самата оспорвана марка, то се опитва да получи от Съда нова преценка на въпросния знак, който според него не притежава отличителен характер и би трябвало да се възприема от съответните потребители единствено като препращащ към замъка. Както е видно от постоянната практика на Съда ( 9 ), такива доводи не могат да бъдат предмет на обжалване, освен при изопачаване на фактите и на доказателствата, каквото в случая не се твърди, че е налице.

50.

Доколкото обаче BSGE упреква Общия съд, че не е мотивирал достатъчно констатацията, че оспорваната марка има отличителен характер, то повдига правен въпрос, който като такъв може да бъде поставен в производство по обжалване ( 10 ).

б) По същество

51.

Съгласно постоянната съдебна практика мотивите на съдебното решение трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол ( 11 ).

52.

Според мен точки 41—43 от обжалваното съдебно решение не се характеризират с непълнота на мотивите поради следните причини.

53.

В точка 41 от обжалваното съдебно решение се отбелязва по същество, че обхванатите от оспорваната марка стоки и услуги са стоки за ежедневно потребление и услуги от всекидневието, които се отличават от сувенирните стоки и от други услуги, свързани с туристическа дейност, само със своето наименование, доколкото то указва не само замъка в качеството му на музей, но и самата оспорвана марка. Що се отнася до обхванатите от тази марка стоки и услуги, Общият съд приема, че разглежданите стоки не се произвеждат, а единствено се продават в замъка „Нойшванщайн“, и не всички от разглежданите услуги се предлагат на място.

54.

Описанието на съответните стоки и услуги като стоки и услуги, предназначени за ежедневно потребление и за всекидневието, които се отличават от други стоки (сувенири) и услуги, свързани с туристическа дейност, само със своето наименование, представлява фактическа констатация, която BSGE не може да оспорва в производство по жалба, освен в случай на изопачаване, на каквото то не се е позовало. Същото се отнася за констатацията, от една страна, че обхванатите от оспорваната марка стоки не са произвеждани в замъка „Нойшванщайн“, а са продавани там, и от друга страна, че не всички обхванати от марката услуги се предлагат на място.

55.

Обратно на това, което твърди BSGE, с доводите си, че знакът „NEUSCHWANSTEIN“ е едновременно оспорваната марка и името на замъка, в който се предлагат обхванатите от нея стоки и услуги, Общият съд не попада в омагьосан кръг.

56.

Всъщност, ако, както в случая, знакът „NEUSCHWANSTEIN“ не описва географския произход на обхванатите от него стоки и услуги, то априори нищо не може да попречи на Федерална провинция Бавария да регистрира като марка на Европейския съюз името на музейния обект, който е нейна собственост. В такъв случай е нормално името на това място и марката да бъдат идентични.

57.

По-нататък, в точка 42 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че знакът „NEUSCHWANSTEIN“ не е описателен по отношение на обхванатите от оспорваната марка стоки и услуги, като се основава на факта, че единствено поставянето на този знак върху съответните стоки и услуги позволява те да бъдат отличени от стоките и услугите на други предприятия.

58.

Първо, както вече посочих в точка 39 от настоящото заключение, в Ницската спогодба няма класове стоки или услуги, наречени „сувенири“. Следователно Общият съд е имал основание да разгледа въпроса дали знакът „NEUSCHWANSTEIN“ е описателен по отношение на обхванатите стоки и услуги, предназначени за ежедневно потребление и за всекидневието, а не по отношение на сувенирите.

59.

Съгласно установената съдебна практика марка на Европейския съюз не може да бъде описателна, а трябва да „е годна да идентифицира стоката или услугата, за която се иска регистрация, като произхождаща от определено предприятие и следователно да отличи тази стока от тези на другите предприятия“ ( 12 ).

60.

Общият съд правилно е преценил, че бидейки измислено име, означаващо „новата лебедова скала“, знакът „NEUSCHWANSTEIN“ не би могъл да бъде описателен по отношение на обхванатите от оспорваната марка стоки и услуги, тъй като не описва техните характеристики, какъвто бил например словният знак „ecoDoor“ за стоки с енергийна ефективност ( 13 ).

61.

В случая според BSGE единствената връзка, която би могла да съществува между знака „NEUSCHWANSTEIN“ и обхванатите от оспорваната марка стоки и услуги, е мястото, където са продавани в околностите на едноименния замък. Както обаче вече обясних в точка 42 от настоящото заключение, мястото на продажба не е характеристика на обхванатите от оспорваната марка стоки и услуги ( 14 ).

62.

Така лесно може да се проследят доводите на Общия съд, че единствено поставянето на неописателния знак „NEUSCHWANSTEIN“ (който в представите на заинтересованите среди няма никаква връзка с разглежданите стоки и услуги освен мястото на тяхната продажба в едноименния замък) позволява на съответните потребители да различат разглежданите стоки и услуги от тези на другите предприятия.

63.

В точка 43 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля доводите на BSGE и на пети апелативен състав на EUIPO, че знакът „NEUSCHWANSTEIN“ е средство за реклама или лозунг. Той обаче отбелязва, че знакът дава възможност на съответните потребители както да отличават търговския произход на обхванатите от оспорваната марка стоки и услуги, така и да го свързват с посещение в замъка. Всъщност тази двойна функция е неизбежно следствие от избора на собственика на музеен обект да регистрира името на същия като марка на Европейския съюз, което изобщо не е забранено. В този смисъл Общият съд подкрепя отличителния характер на знака „NEUSCHWANSTEIN“, тъй като той позволява на съответните потребители да свързват обхванатите от оспорваната марка стоки и услуги с Федерална провинция Бавария.

64.

Поради тези основания аз смятам, че първата част от второто основание следва да се отхвърли.

VI. Заключение

65.

По тези причини и без да се засяга разглеждането на другите основания на жалбата, предлагам на Съда да отхвърли втората част от първото основание и първата част от второто основание на жалбата.


( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) Решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230, т. 25). В този смисъл вж. също решения от 8 април 2003 г., Linde и др. (C‑53/01—C‑55/01, EU:C:2003:206, т. 73), от 6 май 2003 г., Libertel (C‑104/01, EU:C:2003:244, т. 52), от 23 октомври 2003 г., СХВП/Wrigley (C‑191/01 P, EU:C:2003:579, т. 31), от 12 февруари 2004 г., Koninklijke KPN Nederland (C‑363/99, EU:C:2004:86, т. 54), от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 37), от 10 юли 2014 г., BSH/СХВП (C‑126/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2065, т. 19), и от 6 юли 2017 г., Moreno Marín и др. (C‑139/16, EU:C:2017:518, т. 23).

( 3 ) Решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230, т. 26).

( 4 ) Вж. решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230, т. 3133 и 37).

( 5 ) Вж. в този смисъл решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230, т. 33), и заключението на генералния адвокат Cosmas по съединени дела Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1998:198, т. 3537).

( 6 ) Вж. заключението на генералния адвокат Cosmas по съединени дела Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1998:198, т. 35).

( 7 ) Вж. решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230, т. 36 и 37).

( 8 ) Вж. решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 50).

( 9 ) Вж. решение от 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия (C‑352/98 P, EU:C:2000:361, т. 35), и определения от 26 септември 1994 г., X/Комисия (C‑26/94 P, EU:C:1994:346, т. 13), и от 9 март 2012 г., Atlas Transport/СХВП (C‑406/11 P, непубликувано, EU:C:2012:136, т. 32).

( 10 ) Вж. решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП (C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 63 и цитираната съдебна практика).

( 11 ) Вж. решения от 14 октомври 2010 г., Deutsche Teekom/Комисия (C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 136), и от 24 януари 2013 г., 3F/Комисия (C‑646/11 P, непубликувано, EU:C:2013:36, т. 63).

( 12 ) Вж. решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, EU:C:1999:230, т. 46). В този смисъл вж. също решения от 18 юни 2002 г., Philips (C‑299/99, EU:C:2002:377, т. 35), от 8 април 2003 г., Linde и др. (C‑53/01—C‑55/01, EU:C:2003:206, т. 40), и от 6 май 2003 г., Libertel (C‑104/01, EU:C:2003:244, т. 62).

( 13 ) Вж. решение от 10 юли 2014 г., BSH/СХВП (C‑126/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2065, т. 2427).

( 14 ) Припомням припокриването на приложните полета на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009, доколкото един описателен знак не би могъл да има отличителен характер. Вж. решения от 12 февруари 2004 г., Koninklijke KPN Nederland (C‑363/99, EU:C:2004:86, т. 67, 85 и 86), и от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 46 и 47).