22.1.2018 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 22/14 |
Решение на Съда (шести състав) от 15 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — „Ентъртеймънт България Систем“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София
(Дело C-507/16) (1)
((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Директива 2006/112/ЕО - Член 168, буква a), член 169, буква a), член 214, параграф 1, букви г) и д) и членове 289 и 290 - Възможност за приспадане на дължимия или платен по получени доставки данък върху добавената стойност (ДДС) - Извършени доставки в други държави членки - Режим на освобождаване от данък в държавата членка, в която се упражнява право на приспадане))
(2018/C 022/18)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд София-град
Страни в главното производство
Жалбоподател:„Ентъртеймънт България Систем“ ЕООД
Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София
Диспозитив
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162/ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, съгласно което установено на територията на тази държава членка данъчнозадължено лице не може да приспада дължимия или платен в нея данък върху добавената стойност за услуги, получени от установени в други държави членки данъчнозадължени лица, които се използват за доставки на услуги в държави членки, различни от държавата членка, в която е установено това данъчнозадължено лице, тъй като то е идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност в рамките на една от двете хипотези по член 214, параграф 1, съответно букви г) и д) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162. Член 168, буква а) и член 169, буква а) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162, обаче трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка, съгласно което установено на територията на тази държава членка данъчнозадължено лице, което се ползва в нея от режим на освобождаване от данък, не може да упражнява право на приспадане на дължимия или платен в тази държава данък върху добавената стойност за услуги, получени от установени в други държави членки данъчнозадължени лица, които се използват за доставки на услуги в държави членки, различни от държавата членка, в която е установено това данъчнозадължено лице.