22.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/5


Решение на Съда (шести състав) от 30 март 2017 г. (преюдициално запитване от Općinski sud u Velikoj Gorici — Хърватия) — VG Čistoća d.o.o./Đuro Vladika, Ljubica Vladika

(Дело C-335/16) (1)

((Преюдициално запитване - Околна среда - Отпадъци - Директива 2008/98/ЕО - Възстановяване на разходи за управление на отпадъци - Принцип „замърсителят плаща“ - Понятие „притежатели на отпадъци“ - Искана цена за управление на отпадъци - Специална такса, предназначена за финансиране на капиталови инвестиции))

(2017/C 161/06)

Език на производството: хърватски

Запитваща юрисдикция

Općinski sud u Velikoj Gorici

Страни в главното производство

Жалбоподател: VG Čistoća d.o.o.

Ответник: Đuro Vladika, Ljubica Vladika

Диспозитив

Член 14 и член 15, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви трябва да се тълкуват в смисъл, че при действащото право на Съюза тези разпоредби допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която с оглед на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битови отпадъци се предвижда заплащане на цена, изчислена въз основа на предполагаемия натрупан обем на отпадъците от ползвателите на услугата, а не въз основа на действително генерираното и оставено за събиране от тях количество на отпадъците, и заплащане от ползвателите в качеството им на притежатели на отпадъците на допълнителна такса, предназначена за финансиране на необходими капиталови инвестиции за третирането на отпадъците, включително рециклирането им. Запитващата юрисдикция същевременно трябва да провери въз основа на изложените пред нея фактически и правни обстоятелства дали това не води до начисляване на някои „притежатели“ на явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да генерират. За тази цел националната юрисдикция по-специално може да вземе предвид критерии, свързани с вида на заеманите от ползвателите недвижими имоти, площта и предназначението на тези имоти, възможността на „притежателите“ да генерират отпадъци, обема на предоставените на ползвателите контейнери и честотата на събиране, доколкото тези показатели могат да се отразят пряко на размера на разходите за управление на отпадъците.


(1)  ОВ C 296, 16.8.2016 г.