7.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 294/40

1)

Изключва ли Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за универсалната услуга“) (1), включително член 32, възможността дадена държава членка да установи правила, които да не позволяват на предприятия да искат от тази държава членка на самостоятелно основание възстановяване на нетните разходи за предоставяне на допълнителни задължителни услуги, непопадащи в обхвата на глава II от тази директива, при положение че печалбата, реализирана от предприятието при предоставянето на други услуги в обхвата на задължението му за предоставяне на универсална услуга по глава II от тази директива, надвишава загубите във връзка с предоставянето на допълнителните задължителни услуги?

2)

Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, които да позволяват на предприятията да искат възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от тази директива, единствено когато нетните разходи представляват неприемлива тежест за предприятията?

3)

При отрицателен отговор на втория въпрос, може ли държавата членка да прецени, че не е налице неприемлива тежест при предоставянето на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от тази директива, ако като цяло предприятието е реализирало печалба от предоставянето на тези услуги, при положение че същото предприятие е носител на задължение за предоставяне на универсална услуга, включително за предоставяне на услуги, които предприятието би предоставяло, дори и ако не беше носител на задължението за предоставяне на универсална услуга?

4)

Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които нетните разходи на дадено предприятие, които са във връзка с предоставянето на универсална услуга в съответствие с глава II от тази директива, следва да се изчисляват като разлика между целия приход и разходите във връзка с предоставянето на въпросната услуга, включително онези приходи и разходи, които би реализирало предприятието, дори и ако не беше носител на задължението за предоставяне на универсална услуга?

5)

Ако въпросните национални правила (вж. въпроси 1 — 4) се прилагат за допълнителна задължителна услуга, която трябва да се предоставя не само в Дания, но и в Дания, и в Гренландия, като последната съгласно приложение II към ДФЕС е отвъдморска страна или територия, отговорите на въпроси 1 — 4 прилагат ли се и за изискванията по отношение на Гренландия, в случай че датските органи възлагат задължението на установено в Дания дружество, което не развива друга дейност в Гренландия?

6)

От какво значение за отговорите на въпроси 1 — 5 са: член 107, параграф 1 ДФЕС, член 108, параграф 3 ДФЕС и Решение на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (2)?

7)

От какво значение за отговорите на въпроси 1 — 5 е принципът за минимално нарушаване на конкуренцията, установен по-специално в член 1, параграф 2, член 3, параграф 2 и съображения 4, 18, 23 и 26 от Директивата за универсалната услуга, и в част Б от приложение IV към същата?

8)

В случай че разпоредбите на Директивата за универсалната услуга не допускат национални механизми като посочените в първи, втори и четвърти въпрос, имат ли директен ефект тези разпоредби или предвидените в тях пречки?

9)

Какви по-конкретни фактори следва да се имат предвид при преценка дали определеният на национално ниво срок за прилагане, като описания в точка 3.17, и самото му прилагане са в съответствие с принципите на лоялно сътрудничество, равностойност и ефективност, залегнали в правото на ЕС?