—

за Deroo-Blanquart, от P. Rémy-Corlay, адвокат,

—

за Sony Europe Limited, правоприемник на Sony France SA, от P. Spinosi, адвокат,

—

за френското правителство, от D. Colas, J. Traband и S. Ghiandoni, в качеството на представители,

—

за белгийското правителство, от J.‑C. Halleux и J. Van Holm, в качеството на представители,

—

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и S. Šindelková, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от Д. Русанов, M. Van Hoof и K. Herbout-Borczak, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 5 и 7 от Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Vincent Deroo-Blanquart с местожителство във Франция и Sony Europe Limited (наричано по-нататък „Sony“), правоприемник на Sony France SA, по повод на търговска практика, състояща се в продажбата на компютър, оборудван с предварително инсталиран софтуер.

3

Съгласно съображения 13, 14, 17 и 18 от Директива 2005/29:

[…]

[…]

4

Член 2 от тази директива, озаглавен „Дефиниции“, предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

5

Член 3, параграф 1 от посочената директива, озаглавен „Обхват“, гласи:

„Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока“.

6

Член 4 от същата директива, озаглавен „Вътрешен пазар“, предвижда:

„Държавите членки няма да ограничават нито свободата за предоставяне на услуги, нито свободното движение на стоки по причини, попадащи в областта на сближаването постигнато с настоящата директива“.

7

Текстът на член 5 от Директива 2005/29, озаглавен „Забрана за нелоялни търговски практики“, е следният:

„1.   Забраняват се нелоялните търговски практики.

2.   Една търговска практика е нелоялна, ако:

[…]

4.   По-специално търговските практики са нелоялни, когато:

5.   Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. […]“.

8

Член 6, параграф 1 от тази директива, озаглавен „Заблуждаващи действия“, предвижда:

„Заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация[…] е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

[…]“.

9

Член 7 от посочената директива, озаглавен „Заблуждаващи бездействия“, гласи:

„1.   Заблуждаваща е тази търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства и ограниченията на средството за комуникация, пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост и следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

2.   Заблуждаващо бездействие е също и търговска практика при която отчитайки характеристиките, описани в параграф 1, търговецът укрива или предоставя по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин такава съществена информация по смисъла на [посочения параграф] или когато пропуска да определи целта на търговската практика, ако вече не е ясна от контекста, и когато, и в двата случая това подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

[…]

4.   В случай на оферта за покупка, информацията по-долу ще се счита за съществена, ако вече не е очевидна от контекста:

[…]

[…]“.

10

Приложение I към Директива 2005/29, в което се съдържа списък на търговските практики, считани за нелоялни при всички обстоятелства, предвижда в точка 29 сред агресивните търговски практики следната практика:

„Настояване за незабавно или разсрочено във времето плащане на продукти, доставени от търговеца, но не[…]поръчани от потребителя […] (изпращане на непоръчани стоки […])“.

11

Член L. 111‑1 от Потребителския кодекс (code de la consommation) в редакцията му, приложима към спора по главното производство, гласи:

„Всеки търговец, който продава стоки или предоставя услуги, трябва преди сключването на договора да даде възможност на потребителя да се запознае с основните характеристики на стоката или услугата“.

12

Член L. 113‑3, първа алинея от този кодекс в редакцията му, приложима към спора по главното производство, предвижда:

„Всеки продавач на стоки или доставчик на услуги трябва чрез маркиране, етикетиране, отбелязване или по всякакъв друг подходящ начин да информира потребителите за цените, евентуалните ограничения на договорната отговорност и особените условия на продажба, съгласно установени с постановления на министъра […] ред и условия“.

13

Съгласно член L. 120‑1 от Потребителския кодекс в редакцията му, приложима към спора по главното производство:

„Нелоялните търговски практики са забранени. Търговската практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията на дължимата професионална грижа и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, по отношение на определена стока или услуга.

[…]

14

Текстът на член L. 121‑1 от този кодекс, в редакцията му, приложима към спора по главното производство, е следният:

[…]

Във всяко търговско съобщение, което представлява насочена към потребителя оферта за продажба и в което се посочват цената и характеристиките на стоката или на предлаганата услуга, за съществена се счита следната информация:

[…]

[…]

15

Член L. 122‑1, първа алинея от Потребителския кодекс в редакцията му, приложима към спора по главното производство, гласи:

„Забранено е да се отказва на потребител продажбата на стока или доставката на услуга, освен ако не е налице законно основание, и продажбата на дадена стока да се поставя в зависимост от покупката на предварително определено количество или от едновременното закупуване на друга стока или на друга услуга, както и предоставянето на една услуга да се поставя в зависимост от предоставянето на друга услуга или от покупката на стока“.

16

Член L. 122‑1, първа алинея от този кодекс в редакцията му, в сила от 19 май 2011 г. до 30 юни 2016 г., предвижда:

„Забранено е да се отказва на потребител продажбата на стока или доставката на услуга, освен ако не е налице законно основание, и продажбата на дадена стока да се поставя в зависимост от покупката на предварително определено количество или от едновременното закупуване на друга стока или на друга услуга, както и предоставянето на една услуга да се поставя в зависимост от предоставянето на друга услуга или от покупката на стока, при положение че това представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член L. 120‑1“.

17

Текстът на член L. 122‑3, първа алинея от посочения кодекс в редакцията му, приложима към спора по главното производство, е следният:

„Доставката на стоки или услуги, без да е предварително поръчана от потребителя, е забранена, когато за нея е поискано плащане. В тежест на потребителя, който получава стока или услуга в нарушение на тази забрана, не може да бъде наложено никакво задължение“.

18

От преписката по делото в главното производство е видно, че на 27 декември 2008 г. г‑н Deroo-Blanquart е закупил във Франция преносим компютър от марката Sony, модел VAIO VGN-NR38E, оборудван с предварително инсталиран софтуер, а именно, от една страна, експлоатационната система Microsoft Windows Vista, издание Home Premium, и от друга страна, няколко приложни програми.

19

При първото използване на този компютър г‑н Deroo-Blanquart отказва да даде съгласието си по „Contrat de Licence Utilisateur Final“ (CLUF) [лицензионен договор за краен потребител] за операционната система, който е показан на екрана на компютъра му, и на 30 декември 2008 г. отправя искане до Sony за възстановяване на частта от покупната цена на същия компютър, съответстваща на стойността на предварително инсталирания софтуер.

20

С писмо от 8 януари 2009 г. Sony отказва да възстанови исканата сума, като посочва, че заедно с предварително инсталирания софтуер компютрите VAIO образуват единна и неделима оферта. След обсъждане, на 15 април 2009 г. Sony предлага на г‑н Deroo-Blanquart да прекрати действието на продажбата и да му възстанови цялата продажна цена, а именно 549 EUR, срещу връщане на закупения компютър.

21

Г‑н Deroo-Blanquart отхвърля това предложение и на 17 февруари 2011 г. предявява иск срещу Sony пред Tribunal d’instance d’Asnières (Първоинстанционен съд Асниер) (Франция) за заплащането по-специално на сумата от 450 EUR като еднократно обезщетение за предварително инсталирания софтуер, както и на сумата от 2500 EUR за вредата, претърпяна вследствие на нелоялните търговски практики.

22

С решение от 13 септември 2012 г. Tribunal d’instance d’Asnières отхвърля всички искания на г‑н Deroo-Blanquart.

23

Г‑н Deroo-Blanquart обжалва това решение пред Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай) (Франция).

24

С решение от 5 ноември 2013 г. тази юрисдикция потвърждава обжалваното решение, като приема, че разглежданата продажба не представлява нито забранена във всички случаи нелоялна търговска практика на принудителна продажба, нито нелоялна търговска практика на обвързана продажба, нито заблуждаваща или агресивна търговска практика.

25

Г‑н Deroo-Blanquart подава касационна жалба срещу решението на Cour d’appel de Versailles пред Cour de cassation (Касационен съд) (Франция).

26

Като отбелязва, че приложимите разпоредби на националното право попадат в приложното поле на Директива 2005/29, Cour de cassation решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

С втория и третия си въпрос, които следва да разгледат заедно и на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали търговска практика, при която се продава компютър с предварително инсталиран софтуер, без да се дава възможност на потребителя да получи същия модел компютър без предварително инсталиран софтуер, представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 2005/29.

28

В това отношение следва да се припомни преди всичко, че свързаните оферти, които се основават на свързването на най-малко две различни стоки или услуги в една оферта, представляват търговски действия, които се вписват ясно в рамките на търговската стратегия на даден оператор и са пряко насочени към рекламите и продажбите на този оператор. Следователно те наистина представляват търговски практики по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29 и вследствие на това попадат в нейното приложно поле (вж. в този смисъл решение от 23 април 2009 г., VTB-VAB и Galatea, C‑261/07 и C‑299/07, EU:C:2009:244, т. 50).

29

Освен това, както изрично се уточнява в съображение 17 от Директива 2005/29, единствено търговските практики, изброени в изчерпателния списък, съдържащ се в приложение I от тази директива, се считат във всички случаи за нелоялни, без да стават обект на оценка във всеки конкретен случай съгласно разпоредбите на членове 5—9 от посочената директива (решение от 19 септември 2013 г., CHS Tour ServicesC‑435/11, EU:C:2013:574, т. 38 и цитираната съдебна практика).

30

Впрочем в това отношение Съдът е приел, че свързаните оферти не се съдържат сред практиките, изброени в приложение I от Директива 2005/29, и че тази директива не допуска обща и превантивна забрана на свързаните оферти независимо от всякаква проверка на нелоялния им характер с оглед на критериите, предвидени в членове 5—9 от посочената директива (решение от 23 април 2009 г., VTB-VAB и Galatea, C‑261/07 и C‑299/07, EU:C:2009:244, т. 57 и 62).

31

При това положение евентуално нелоялният характер на оспорваните в главното производство търговски практики следва да се преценява с оглед на съдържанието и общия дух на членове 5—9 от същата директива (вж. в този смисъл решение от 23 април 2009 г., VTB-VAB и Galatea, C‑261/07 и C‑299/07, EU:C:2009:244, т. 58).

32

В това отношение една търговска практика може да се счита за нелоялна по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 2005/29 само ако отговаря на две условия, от една страна, да противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа, и от друга страна, съществено да изопачава или да е възможно да изопачи съществено икономическото поведение на средния потребител по отношение на продукта (вж. решение от 19 декември 2013 г., Trento Sviluppo и Centrale Adriatica, C‑281/12, EU:C:2013:859, т. 28). В този контекст следва да се припомни, че съгласно съображение 18 от тази директива в нея се приема като база за сравнение средният потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културните и лингвистичните фактори.

33

Така в началото се поставя въпросът дали търговец, който при обстоятелства като разглежданите в главното производство предлага за продажба само компютри, оборудвани с предварително инсталиран софтуер, нарушава изискванията за дължимата професионална грижа, дефинирана в член 2, буква з) от Директива 2005/29 като норма на специални умения и грижи, очакващи се от търговеца да извърши спрямо потребителите в разумни граници, съответстващи на честната пазарна практика и/или на общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца.

34

При това положение следва да се провери наличието в поведението на търговеца на евентуално нарушение на честната пазарна практика или на общия принцип на добросъвестност в неговата сфера на дейност, в случая производството на компютърно оборудване, предназначено за широкия кръг потребители, с оглед на правните очаквания на средния потребител.

35

В случая от акта за преюдициално запитване е видно по-специално че продажбата от Sony на компютри, оборудвани с предварително инсталиран софтуер, отговаря на очакванията, както следва от анализа на съответния пазар, на значителна част от потребителите, които предпочитат да закупят така оборудван компютър, който може да бъде използван незабавно, вместо компютър и софтуер поотделно. От друга страна, все според акта за преюдициално запитване, преди да закупи разглеждания в главното производство компютър, в качеството си на потребител г‑н Deroo-Blanquart е бил надлежно уведомен от дистрибутора на Sony за наличието на предварително инсталиран софтуер на този компютър и за точните характеристики на всяка една от софтуерните програми. Накрая, след закупуването, при първото използване на компютъра Sony е предоставило възможност на г‑н Deroo-Blanquart или да даде съгласието си по „Contrat de Licence Utilisateur Final“, за да може да използва посочения софтуер, или да поиска прекратяване на действието на продажбата.

36

В това отношение Съдът вече е уточнил, че когато на потребителя е предоставена точна информация, свързаната оферта за различни стоки или услуги може да отговаря на изискванията за лоялност, предвидени в Директива 2005/29 (вж. решение от 23 април 2009 г., VTB-VAB и Galatea, C‑261/07 и C‑299/07, EU:C:2009:244, т. 66).

37

В този контекст е необходимо да се отбележи, че обстоятелства като посочените в точка 35 от настоящото решение, а именно по-конкретно предоставената на потребителя точна информация, съответствието на свързаната оферта с очакванията на значителна част от потребителите, както и дадената на потребителя възможност да приеме всички елементи на тази оферта или да поиска прекратяване на действието продажбата, могат да отговарят на изискванията на честната пазарна практика или на общия принцип на добросъвестност в сферата на производството на компютърно оборудване, предназначено за широкия кръг потребители, тъй като по този начин търговецът доказва полагането на грижа спрямо потребителя. Ето защо националната юрисдикция следва да ги вземе предвид в рамките на цялостната си преценка на всички обстоятелства по делото в главното производство от гледна точка на спазването на изискванията на дължимата професионална грижа.

38

На второ място, следва да се провери дали търговска практика, при която се продава компютър с предварително инсталиран софтуер, без да се дава възможност на потребителя да получи същия модел компютър без предварително инсталиран софтуер, води или може да доведе до съществено изопачаване на икономическото поведение на средния потребител по отношение на стоката, а именно съгласно член 2, буква д) от Директива 2005/29, да накърни значително способността му да вземе решение на база осведоменост и по този начин да го подтикне да вземе решение за сделка, което не би взел при други обстоятелства.

39

В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че както бе отбелязано в точка 35 от настоящото решение, потребителят е бил надлежно уведомен, преди да извърши покупката, че разглежданият в главното производство модел компютър не се продава без предварително инсталиран софтуер.

40

Относно дадените на потребителя разяснения следва да се подчертае, че за потребителя е от основно значение да бъде информиран преди сключването на договора за договорните условия и за последиците от сключването му. Именно въз основа на тази информация той взема решение дали да се обвърже с договорните условия, изготвени предварително от търговеца (решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 70).

41

Така при разглеждането на второто условие, предвидено в член 5, параграф 2 от Директива 2005/29, националната юрисдикция следва да определи дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство, а именно когато потребителят е бил надлежно уведомен, преди да извърши покупката, че моделът компютър, предмет на продажбата, не се продава без предварително инсталиран софтуер и че поради това по принцип е свободен да избере друг модел компютър от друга марка със сходни технически характеристики, който се продава без софтуер или не е свързан с други програми, значително е накърнена способността на този потребител да вземе решение на база осведоменост.

42

Предвид изложените по-горе съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че търговска практика, при която се продава компютър с предварително инсталиран софтуер, без да се дава възможност на потребителя да получи същия модел компютър без предварително инсталиран софтуер, не представлява сама по себе си нелоялна търговска практика по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 2005/29, освен ако тази практика противоречи на изискванията на дължимата професионална грижа и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител по отношение на тази стока, което националната юрисдикция следва да провери, като вземе предвид специфичните обстоятелства по делото в главното производство.

43

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали в рамките на свързана оферта, при която се продава компютър с предварително инсталиран софтуер, непосочването на цената на всяка една от софтуерните програми представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 5, параграф 4, буква а) и член 7 от Директива 2005/29.

44

В това отношение следва да се припомни, че член 5, параграф 4, буква а) от тази директива предвижда, че заблуждаващите търговски практики могат да приемат формата на заблуждаващи действия по смисъла на член 6 от посочената директива или на заблуждаващи бездействия по смисъла на член 7 от нея.

45

Така съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2005/29 заблуждаваща е тази търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства и ограниченията на средството за комуникация, пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост, и следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Член 7, параграф 4, буква в) от тази директива предвижда, че за съществена се счита информацията относно цената с включени в нея всички данъци.

46

При това положение от текста на последната разпоредба е видно, че за съществена информация се счита цената на предлагана за продажба стока, т.е. общата цена на стоката, а не цената на всеки един от елементите ѝ. Следователно тази разпоредба задължава търговеца да посочи пред потребителя общата цена на съответната стока.

47

В случая, както е видно от акта за преюдициално запитване, г‑н Deroo-Blanquart е бил уведомен за общата цена на компютъра заедно с предварително инсталирания на него софтуер. Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи дали в специфичния случай на свързана оферта, отнасяща се до компютър и няколко предварително инсталирани на него програми, цената на различните елементи, представляващи едно цяло, което е предмет на тази оферта, също може да бъде съществена информация.

48

В това отношение, независимо от обстоятелството, че информацията за елементите на общата цена не се съдържа сред информацията, която се счита за съществена съгласно член 7, параграф 4 от Директива 2005/29, следва да се подчертае, че в съответствие със съображение 14 от тази директива съществена е ключовата информация, необходима на потребителя, за да вземе решение за сделка на база осведоменост.

49

Освен това от член 7, параграф 1 от посочената директива следва, че обстоятелството дали дадена информация е съществена трябва да се преценява с оглед на контекста, в който се вписва съответната търговска практика, като се вземат предвид всички нейни характеристики.

50

В случая обаче, както е видно от акта за преюдициално запитване, при всички положения компютърът, който е предмет на разглежданата в главното производство продажба, се предлага за продажба само оборудван с предварително инсталиран софтуер. Предвид отговора на втория и третия въпрос подобна търговска практика не представлява сама по себе си нелоялна търговска практика по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 2005/29.

51

Следователно с оглед на контекста на свързана оферта, при която се продава компютър с предварително инсталиран софтуер, непосочването на цената на всяка една от софтуерните програми не може да попречи на потребителя да вземе решение за сделка на база осведоменост, нито може да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Следователно цената на всяка една от софтуерните програми не представлява съществена информация по смисъла на член 7, параграф 4 от Директива 2005/29.

52

Предвид изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че в рамките на свързана оферта, при която се продава компютър с предварително инсталиран софтуер, непосочването на цената на всяка една от предварително инсталираните софтуерни програми не представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 5, параграф 4, буква а) и член 7 от Директива 2005/29.

53

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: