1

С жалбата си Central Bank of Iran (Централна банка на Иран) иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 25 март 2015 г. (T‑563/12, EU:T:2015:187, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което същият е отхвърлил жалбата ѝ за отмяна, от една страна, на Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, стр. 58), и от друга, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, стр. 16, наричани заедно по-нататък „спорните актове“) в частта, в която се отнасят до банката жалбоподател.

2

На 26 юли 2010 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), в приложение II от което са изброени лицата и образуванията, чиито активи се замразяват, различни от посочените от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации или от създадения с Резолюция 1737 (2006) (RCSNU 1737 (2006) комитет по санкциите, които са споменати в приложение I.

3

На 23 януари 2012 г. Съветът приема Решение 2012/35/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 19, стр. 22). Съгласно съображение 13 от това решение „[о]граниченията по отношение на достъпа до финансови средства и икономически ресурси и замразяването им следва да се прилагат за допълнителни лица и образувания, които подпомагат правителството на Иран, с което му дават възможност да продължава чувствителни ядрени дейности, свързани с разпространението на ядрено оръжие, или за разработването на носители на ядрено оръжие, по-специално лица и образувания, предоставящи финансова, логистична или материална подкрепа на правителството на Иран“.

4

С член 1, точка 7, буква а), подточка ii) от Решение 2012/35 в член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 се добавя следната буква, която предвижда замразяване на финансовите средства на посочените по-долу лица и образувания:

5

Член 1, точка 8, буква а) от решение 2012/635 изменя член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и така последният вече предвижда, че обект на ограничителни мерки са:

6

С Решение 2012/35 наименованието на жалбоподателя е включено в списъка в приложение II към Решение 2010/413, като посоченото основание е участие в дейности, насочени към заобикаляне на санкциите. На същото основание с Регламент за изпълнение (ЕС) № 54/2012 на Съвета от 23 януари 2012 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 19, стр. 1) наименованието на жалбоподателя е включено в списъка в приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1).

7

С решение 2012/635 основанието за включване е допълнено със следното:

„Предоставя финансова подкрепа на правителството на Иран“.

8

На 23 март 2012 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1). Член 23, параграф 2 от този регламент предвижда замразяване на финансовите средства на лицата, образуванията и [структурите], включени в списъка в приложение IX към регламента, които са приети за:

9

С регламент № 945/2012 основанието за включване на наименованието на жалбоподателя в списъка в приложение IX към Регламент № 267/2012 е допълнено със следното:

„Предоставя финансова подкрепа на правителството на Иран“.

10

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 26 декември 2012, Central Bank of Iran иска да се отменят спорните актове в частта, с която след преразглеждане наименованието ѝ се запазва в списъците на образуванията, на които се налагат ограничителни мерки.

11

В подкрепа на жалбата си Central Bank of Iran изтъква четири основания. Първото е грешка в преценката, второто — нарушение на задължението за мотивиране, третото — нарушение на принципа на спазване на правото на защита и на правото на ефективен съдебен контрол и накрая, четвъртото — нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права на жалбоподателя, и по-специално на правото на защита на собствеността му и на доброто му име.

12

С обжалваното съдебно решение Общият съд изцяло отхвърля жалбата.

13

Central Bank of Iran иска от Съда:

14

Съветът иска от Съда:

15

В подкрепа на жалбата си пред Съда Central Bank of Iran изтъква четири основания. Първото е грешка, която Общият съд допуснал, като приел, че Съветът основателно е заключил, че жалбоподателят предоставя „финансова подкрепа“ на правителството на Иран. Второто основание е, че при преценката на задължението на Съвета за мотивиране Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото. Третото основание е, че бил нарушен принципът на зачитане на правото на защита, и накрая, четвъртото основание е, че били нарушени принципът на пропорционалност и основните права на жалбоподателя, и по-специално правото му на защита на собствеността му и на доброто му име.

16

Най-напред следва да се разгледа второто основание, след него —третото и после — първото и четвъртото.

17

В точки 53—58 от обжалваното съдебно решение Общият съд напомня съдебната практика относно задължението за мотивиране на актовете на Съюза. След това в точка 59 и сл. от това решение той разглежда основанията, посочени в спорните актове, с оглед на предвидените в член 23, параграф 2, букви a), б) и г) от Регламент № 267/2012 и в член 20, параграф 1, букви б) и в) от Решение 2010/413, изменено с Решение 2012/635, критерии за включване в списъците.

18

В точка 74 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че „въпросът дали [спорните] актове са достатъчно мотивирани може да бъде разгледан единствено с оглед критерия за помощ за заобикаляне на ограничителните мерки и критерия за подкрепа на правителството на Иран, на които критерии Съветът се позовава имплицитно, но несъмнено в споменатите актове“. Същевременно в точка 75 от това решение той приема, че доколкото спорните актове са основани на критерия за помощ за заобикаляне на ограничителните мерки, мотивите, състоящи се в посочване, че жалбоподателят е взел „[у]частие в дейности, насочени към заобикаляне на санкциите“, не са достатъчни, доколкото просто преповтарят самия критерий, и в тях не се дава каквото и да било конкретно обяснение за причините, поради които този критерий е приложим по отношение на жалбоподателя. Освен това в точка 79 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че имплицитните мотиви не могат да бъдат взети предвид, за да се компенсира това, че изрично посочените мотиви, що се отнася до помощта за заобикаляне на ограничителните мерки, не са достатъчни.

19

Като разглежда критерия за подкрепа на иранското правителство, в точки 84 и 85 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че посочването като мотив, че жалбоподателят предоставя „финансова подкрепа на правителството на Иран“, е достатъчно, за да се счита за изпълнено задължението на Съвета за мотивиране, тъй като жалбоподателят е можел да разбере, че Съветът има предвид финансовите услуги, които той в качеството си на централна банка на Ислямска република Иран е извършвал за правителството на Иран. Общият съд се основава на писмените изявления на банката жалбоподател и по-специално на свидетелските показания на заместник-управителя на операциите по обмен на тази банка, според които показания банката извършва услуги за правителството, което е един от клиентите ѝ. Общият съд също така се позовава на членове 12 и 13 от иранския Закон за парите и банковото дело, където са посочени някои от функциите и правомощията на жалбоподателя в качеството му на централна банка на Ислямска република Иран.

20

Второто основание, изтъкнато от Central Bank of Iran е, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС.

21

Тя оспорва по-специално точки 84 и 85 от обжалваното съдебно решение, където Общият съд е приел, че е можела да разбере, че Съветът се позовава на услугите, извършвани от нея за правителството в качеството ѝ на централна банка, и че не е било нужно тези функции и правомощия да се посочват точно, „тъй като те са уредени в законови разпоредби, които са публично достъпни и за които следователно може да се приеме, че са всеизвестни“.

22

Central Bank of Iran поддържа, че съществуването на иранския Закон за парите и банковото дело, който посочва какви са нейните функции и правомощия като централна банка на Ислямска република Иран, не изяснява какво е имал предвид Съветът под „финансова подкрепа“ в мотивите на спорните актове. Банката жалбоподател не била в състояние да определи дали Съветът счита, че тя предоставя значителни финансови средства на правителството, или се основава на обстоятелството, че тя регулира паричната политика или че поддържа сметки на името на иранското правителство и извършва други услуги на централна банка от такова естество. Поддържа, че Съветът е трябвало да посочи конкретните услуги, които според него, с оглед на своите количествени и качествени характеристики, са значими в степента, която се изисква, за да бъдат обхванати от понятието „подкрепа на правителството на Иран“ по смисъла на член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 (решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет, T‑578/12, EU:T:2014:678, т. 119), но не го е направил. Съветът изобщо не се позовал на членове 12 и 13 от иранския Закон за парите и банковото дело при вземането на решение да остави жалбоподателя в списъка на лицата, на които се налагат ограничителни мерки, така че функциите на жалбоподателя, предвидени в иранския Закон за парите и банковото дело, представлявали нов мотив, който не бил посочен в спорните актове.

23

Съветът оспорва доводите на Central Bank of Iran.

24

Както Общият съд напомня по-специално в точки 53—58 от обжалваното съдебно решение, въпросът дали мотивите на даден акт са достатъчни, следва да се преценява с оглед на контекста на този акт, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, така че увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 53 и 54).

25

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е позовал на публично достъпните законови разпоредби, за да приеме в точка 85 от обжалваното съдебно решение, че посоченото от Съвета при мотивиране на спорните актове, а именно че жалбоподателят „предоставя финансова подкрепа на правителството на Иран“, препраща имплицитно, но несъмнено към функциите и правомощията на жалбоподателя в качеството му на централна банка на Ислямска република Иран, определени в част II, глава 2 от иранския Закон за парите и банковото дело, и по-специално в членове 12 и 13.

26

Ето защо Общият съд правилно е приел в точка 86 от обжалваното съдебно решение, че „Съветът не е длъжен да посочи изрични мотиви относно финансовите услуги, а оттам и относно ресурсите или финансовите средства, които твърди, че жалбоподателят е предоставил на правителството на Иран“.

27

От това следва, че твърденията във връзка с второто основание са неоснователни.

28

След като напомня в точки 92—94 от обжалваното съдебно решение съдебната практика относно зачитането на правото на защита, в точки 95 и 98 от това решение Общият съд установява, че на 2 август 2012 г. Съветът е съобщил лично на жалбоподателя мотивите за спорните актове, изведени от „[п]редоставя[нето на] финансова подкрепа на правителството на Иран“, и че жалбоподателят е имал възможност да оспори мотивите и доказателствата, въз основа на които са приети тези актове.

29

В точка 97 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че „в случая Съветът не е [трябвало да предоставя] на жалбоподателя документите, на които е основал тези си мотиви, тъй като те се отнасят до финансовите услуги, които жалбоподателят е предоставял на правителството на Иран в качеството си на централна банка на Ислямска република Иран, и поради това може да се предположи, че са всеизвестни и имплицитно включени в мотивите на [спорните] актове по отношение на критерия за подкрепа на правителството на Иран“. Въз основа на това в точка 99 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че „при приемането на обжалваните актове правото на защита на жалбоподателя, както и правото му на ефективен съдебен контрол са били спазени“.

30

Третото основание, посочено от Central Bank of Iran, е, че Общият съд неправилно приел, че е спазено правото ѝ на защита. Изтъква, че Съветът не ѝ е предоставил нито едно доказателство, преди да приеме спорните актове, с които е решил да я остави в списъка на образуванията, на които се налагат ограничителни мерки. Общият съд неправилно приел, че Съветът може да допълни мотивите за оставяне на банката жалбоподател в разглежданите списъци, като отчете фактори, които е установил, изхождайки от разпоредбите на иранския Закон за парите и банковото дело, и които очевидно не са взети предвид в мотивите на спорните актове и не са съобщени на банката жалбоподател преди приемането на тези актове. На банката жалбоподател не било известни какво се твърди за нея и тя не била в състояние да се защити адекватно. Едва в съдебното заседание за първи път получила възможност да отговори на твърдението, че е предоставяла финансови средства на иранското правителство.

31

Съветът оспорва доводите на Central Bank of Iran.

32

Както Съдът вече е постановил, при приемане на първоначално решение за замразяване на средства Съветът не е длъжен да съобщава предварително на съответното лице или образувание мотивите, с които възнамерява да обоснове включването на името на това лице или образувание в списъка, докато преди приемането на последващо решение за замразяване на средства, с което името на това лице или образувание се оставя в списъка, по принцип би трябвало да се съобщят установените уличаващи факти и доказателства, както и на съответното лице или образувание да се предостави възможност да бъде изслушано (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 61 и 62).

33

Следователно при приемането на решение за запазване на името на лице или образувание в списъка на лицата или образуванията, на които се налагат ограничителни мерки, Съветът трябва да спази правото на това лице или образувание да бъде предварително изслушано, когато в решението за запазване на името му в списъка приема за установени по отношение на него нови обстоятелства, тоест такива, които не са посочени в първоначалното решение за включване на името му в този списък (решение от 18 юни 2015 г., Ipatau/Съвет, C‑535/14 P, EU:C:2015:407, т. 26).

34

Правилно Общият съд напомня тази съдебна практика в точка 94 от обжалваното съдебно решение.

35

По-нататък, в точки 95 и 98 от посоченото решение той установява, че на 2 август 2012 г. Съветът е съобщил на банката жалбоподател новото основание, а именно че тя „[п]редоставя финансова подкрепа на правителството на Иран“, и че на 7 октомври 2012 г. Central Bank of Iran е оспорила това основание.

36

Противно на поддържаното от жалбоподателя, непредоставянето от Съвета на доказателствата, въз основа на които е приел, че Central Bank of Iran оказва финансова подкрепа на иранското правителство, не може да засегне правото на защита на този банка.

37

Всъщност, както следва от точки 25 и 26 от настоящото решение, ролята на банката жалбоподател като централна банка на Ислямска република Иран и отнасящите се до нея законови разпоредби са могли да се считат за контекст, който е известен на банката жалбоподател, така че Общият съд правилно е приел, че Съветът не е бил длъжен изрично да изложи мотиви относно финансовите услуги, като и относно ресурсите или финансовите средства, които, както той твърди, банката жалбоподател е предоставяла на иранското правителство.

38

При тези обстоятелства Общият съд не е нарушил правото на защита на жалбоподателя, що се отнася до известните на последния факти, като е приел, че Съветът не е бил длъжен да му предоставя документи или други доказателства в това отношение.

39

Ето защо твърденията във връзка с третото основание на жалбата са неоснователни.

40

В точка 103 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че законосъобразността на споменатите актове следва да се преценява с оглед на мотива, че жалбоподателят е „предоставя[л] финансова подкрепа на правителството на Иран“. В точка 104 от това решение Общият съд приема, че при преценката на правилността на посочените мотиви следва да се вземат предвид функциите и правомощията на жалбоподателя в качеството му на централна банка на Ислямска република Иран, определени в членове 12 и 13 от иранския Закон за парите и банковото дело. След като разглежда тези разпоредби, в точка 108 от посоченото решение Общият съд заключава, че е „очевидно[, че] жалбоподателят предоставя на правителството на Иран финансови услуги, които с оглед на количествените или качествените си характеристики могат да благоприятстват ядреното разпространение чрез оказване на подкрепа на правителството на Иран под формата на ресурси или на материални, финансови или логистични средства, позволяващи провеждането му“. Поради това в точка 111 от същото решение Общият съд приема, че Съветът не допуснал е грешка в преценката.

41

Във връзка с първото си основание Central Bank of Iran поддържа, че Общият съд е допуснал грешка, приемайки за правилна преценката на Съвета по въпроса дали е изпълнен някой от критериите за включване в списъците в спорните актове. Като анализира членове 12 и 13 от иранския Закон за парите и банковото дело, тя изтъква, че услугите, които предоставя в качеството си на централна банка, като поддържане на сметки и извършване на компенсационни операции, не представляват „финансова подкрепа“ за иранското правителство по смисъла на член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, т.е. финансова подкрепа, която с оглед на количествените или качествените си характеристики е достатъчно значима, за да позволи на иранското правителство да развива ядрена програма (решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет, T‑578/12, EU:T:2014:678, т. 119).

42

Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

43

Следва да се напомни, че критерият за „подкрепа на правителството на Иран“, посочен в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, изменено с Решение 2012/635, и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, е свързан с подкрепа, която може да бъде материална, логистична или финансова (вж. в този смисъл решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 79).

44

Целта на добавянето на този критерий е да се обхванат дейности на съответното лице или образувание, които, макар като такива да не са пряко или косвено свързани с ядреното разпространение, все пак може да го благоприятстват, като осигуряват на иранското правителство ресурси или материални, финансови или логистични средства, позволяващи му да продължава дейностите по ядрено разпространение (вж. в този смисъл решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 80 и 81).

45

Както Общият съд посочва в точка 108 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят е предоставял на иранското правителство финансови услуги, които с оглед на количествените и качествените си характеристики са достатъчно значими, за да благоприятстват ядреното разпространение чрез оказване на подкрепа на това правителство под формата на ресурси или на материални, финансови или логистични средства, позволяващи провеждането му (вж. по аналогия решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 83). Всъщност услуги като поддържането на сметки, изпълнението и договарянето на финансови транзакции или купуването и продажбата на облигации са едновременно материална, логистична и финансова подкрепа за тази държава и следователно — подкрепа за нейното правителство.

46

Следователно Общият съд правилно посочва в точка 109 от обжалваното съдебно решение, че е без значение, че жалбоподателят отрича да е предоставял финансови ресурси на иранското правителство, след като винаги е признавал, че е извършвал за същото услугите, които всяка централна банка на държава извършва за правителството си.

47

Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 110 от обжалваното съдебно решение, че Съветът основателно е заключил, че жалбоподателят „[п]редоставя финансова подкрепа на правителството на Иран“, така че критерият по член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, изменено с решение 2012/635, и по член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 в случая е изпълнен.

48

Следователно твърденията във връзка с първото основание на жалбата са неоснователни.

49

В точка 119 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че неудобството, причинено на жалбоподателя със спорните актове, не е непропорционално спрямо значението на преследваната с тях цел за запазване на международния мир и международната сигурност. Освен това в същата точка отбелязва, че спорните актове се отнасят само до една част от активите на жалбоподателя, че съществуват възможности за освобождаване на финансовите средства при определени условия и че Съветът не твърди участие на самия жалбоподател в ядреното разпространение.

50

Във връзка с четвъртото си основание Central Bank of Iran поддържа, че Общият съд неправилно е отхвърлил изтъкнатия от нея в жалбата срещу спорните актове довод, че Съветът необосновано или непропорционално е нарушил основните ѝ права, включително правото на защита на собствеността ѝ и на доброто ѝ име. Изтъква, че Общият съд не е разгледал надлежно въпроса дали прилагането на ограничителни мерки по отношение на Central Bank of Iran представлява незаконосъобразно и непропорционално засягане на такива основни права на банката жалбоподател, каквито са правото на собственост и правото на добро име. Общият съд трябвало да приеме, че мерките са непропорционални спрямо преследваните цели.

51

Central Bank of Iran оспорва по-специално точка 119 от обжалваното съдебно решение. Тя подчертава, че Общият съд не е обърнал достатъчно внимание на отрицателните последици от ограничителните мерки за икономическия живот на страната и на иранския народ. Освен това изтъква, че услугите, които е предоставяла, нямат никаква връзка със способността на иранското правителство да развива ядрена програма и че подходът на Общия съд би позволил да се приемат ограничителни мерки по отношение на хиляди данъчнозадължени лица или доставчици на услуги. Накрая, решението на Съвета да включи и да остави банката жалбоподател в списъците на образуванията, на които са налагат ограничителни мерки, противоречало на редица публични изявления на европейските институции и по-специално на заключението на Съвета относно Иран от 23 януари 2012 г., в което Съветът посочва, че „целта на днес приетите мерки е да се попречи на финансирането на иранската ядрена програма от режима и те не са насочени срещу иранския народ“. Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

52

Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

53

Следва да се установи, че за да провери дали е нарушен принципът на пропорционалност, в точка 117 от обжалваното съдебно решение Общият съд взема предвид целта от общ интерес, преследвана със спорните актове. В точка 118 от това решение той признава, че тези актове причиняват вреди на банката жалбоподател, тъй като засягат правото ѝ на собственост и доброто ѝ име. Същевременно в точка 119 от посоченото решение Общият съд отчита целта за запазване на международния мир и международната сигурност и посочва, че спорните актове се отнасят само до една част от активите на жалбоподателя, че съществуват възможности за освобождаване на финансовите средства при определени условия и че Съветът не твърди участие на самия жалбоподател в ядреното разпространение.

54

С оглед на това Общият съд правилно отхвърля твърденията за нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права на жалбоподателят, и по-специално на правото му на защита на собствеността му и на доброто му име, като основание за отмяна на спорните актове.

55

Ето защо следва да се отхвърлят твърденията във връзка с четвъртото основание.

56

Поради отхвърлянето на твърденията във връзка с четирите ѝ основания жалбата следва да бъде отхвърлена.

57

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

58

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

59

След като Съветът е направил искане за осъждане на Central Bank of Iran и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски на Съвета.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: