—

за Европейската комисия, от M. Wilderspin и R. Troosters, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 22, точка 4 и на член 71 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74 и поправка в OB L 10, 2014 г., стр. 32).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Brite Strike Technologies Inc., дружество, установено в Плимут, Масачузетс (Съединените американски щати), и Brite Strike Technologies SA, дружество, установено в Люксембург (Люксембург), относно искането на Brite Strike Technologies Inc. да бъде бъде обявена за недействителна притежаваната от Brite Strike Technologies SA марка.

3

Съгласно съображения 11 и 12 от Регламент № 44/2001:

4

По силата на член 1, параграф 1 от този регламент той „се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела“.

5

Член 22, точка 4, първа алинея от Регламент № 44/2001, включен в глава II, раздел 6, озаглавен „Специална компетентност“, предвижда:

„Следните съдилища ще притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето:

[…]

[…]“.

6

Член 67 от този регламент, който е в глава VII, озаглавена „Връзка с други документи“, предвижда:

„Настоящият регламент не засяга приложението на разпоредби, регламентиращи компетентността, и признаването и изпълнението на съдебни решения в специфични области, които се съдържат в актове на Общността […]“.

7

Член 69 от този регламент съдържа списък с конвенции, сключени между някои държави членки, преди да влезе в сила Регламент № 44/2001, и предвижда, че регламентът отменя тези конвенции, доколкото се отнасят до области, в които той се прилага.

8

Член 71 от Регламент № 44/2001, който също е включен в глава VII от него, гласи:

„1.   Настоящият регламент не засяга действието на конвенции, по които са страни държавите членки и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването и изпълнението на съдебни решения.

2.   С цел да се осигури еднакво тълкуване, параграф 1 се прилага по следния начин:

[…]“.

9

Съгласно член 76 от Регламент № 44/2001 той влиза в сила на 1 март 2002 г.

10

Регламент № 44/2001 е отменен с Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1), приложим от 10 януари 2015 г.

11

Правилата, предвидени в член 22, точка 4, в членове 67 и 71 от Регламент № 44/2001, са възпроизведени в член 24, точка 4 и в членове 67 и 71 от Регламент № 1215/2012.

12

Член 69 от Регламент № 1215/2012 гласи:

„При условията на членове 70 и 71 настоящият регламент, в отношенията между държавите членки, отменя конвенциите, които обхващат същите области, спрямо които се прилага настоящият регламент. По конкретно се отменят конвенциите, включени в списъка, който Комисията изготвя съгласно член 76, параграф 1, буква в) и член 76, параграф 2“.

13

Тъй като спорът в главното производство е отнесен до запитващата юрисдикция на 21 септември 2012 г., поставеният в преюдициалното запитване въпрос за съдебната компетентност ще бъде разгледан предвид Регламент№ 44/2001.

14

Конвенцията на Бенелюкс за интелектуалната собственост (марки и дизайни или модели) от 25 февруари 2005 г., подписана в Хага от Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия (наричана по-нататък „КБИС“), влиза в сила на 1 септември 2006 г.

15

КБИС заменя Единния закон на Бенелюкс за марките (наричан по-нататък „ЕЗМ“) и Единния закон на Бенелюкс в областта на дизайните или моделите (наричан по-нататък „ЕЗДМ“).

16

ЕЗМ влиза в сила на 1 януари 1971 г. и е приложен към Конвенцията на Бенелюкс в областта на марките за стоки от 19 март 1962 г., която е в сила от 1 юли 1969 г. Тази конвенция е отменена от КБИС.

17

Член 37, параграф А от ЕЗМ гласи:

„Освен ако не е договорено изрично друго, териториално компетентни да разгледат споровете относно марки са съдилищата на държавата по местоживеенето на ответника, или по мястото, където спорното задължение е възникнало, е изпълнено или би следвало да бъде изпълнено. Мястото, в което е заявена за регистрация дадена марка, в никакъв случай не може да се взема предвид като единствен критерий за определяне на териториалната компетентност на съдилищата.

Когато посочените по-горе критерии не са достатъчни за определяне на териториалната компетентност, ищецът може да отнесе случая към съда по своето местоживеене или пребиваване, или ако не разполага с такива на територията на Бенелюкс, към съд по негов избор — в Брюксел, Хага или Люксембург“.

18

ЕЗДМ влиза в сила на 1 януари 1975 г. и е приложен към Конвенцията на Бенелюкс в областта на дизайните или моделите от 25 октомври 1966 г., която е в сила от 1 януари 1974 г. Тази конвенция също е отменена от КБИС.

19

Текстът на член 29, параграф 1 от ЕЗДМ съответства на текста на член 37, параграф A от ЕЗМ.

20

Конвенцията на Бенелюкс в областта на марките за стоки и Конвенцията на Бенелюкс в областта на дизайните или моделите не са в списъка по член 69 от Регламент № 44/2001.

21

Съгласно нейния преамбюл целта на КБИС по-специално е да „замени конвенциите, единните закони и изменящите протоколи в областта на марките и дизайните или моделите на Бенелюкс с една-единствена конвенция, уреждаща едновременно правото на марките и правото на дизайните или моделите по систематичен и прозрачен начин“ и да „замени Ведомството за марките на Бенелюкс и Ведомството за дизайните или моделите на Бенелюкс с Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс (марки, дизайни или модели), изпълняващо функциите си посредством органи, които вземат решения, и изпълнителни органи със специфична и допълнителна компетентност“.

22

Член 1.2 от КБИС гласи:

„1.   Създава се Бюро за интелектуална собственост на Бенелюкс (марки и дизайни или модели)[…];

2.   Органите на Бюрото са:

23

Член 1.5 от КБИС гласи:

„1.   Седалището на Бюрото е в Хага.

2.   Службата на Бюрото е в Хага.

3.   Клонове на Службата могат да бъдат установявани и другаде“.

24

Член 2.2 от КБИС гласи:

„[…] [И]зключително право върху марката се придобива с нейната регистрация, заявена на територията на Бенелюкс (заявка в Бенелюкс) или е резултат от регистрация в Международното бюро (международна заявка)“.

25

Съгласно член 2.4 initio и буква f) от КБИС:

„Права върху марка не се придобиват:

[…]

26

Член 2.5 от КБИС гласи:

„1.   Марките на Бенелюкс се заявяват пред съответната национална администрация или пред Службата, в определените от правилника за изпълнение форми […].

[…]

4.   Когато заявката е подадена пред национална администрация, тя прехвърля заявката на Бенелюкс на Службата веднага след като я получи или след като констатира, че тя отговаря на изискванията.

[…]“.

27

Съгласно член 2.8 от КБИС:

„1.   Без да се засяга прилагането на членовете[, свързани с основанията за отказ, които Службата може да приложи, и с възражението, което може да бъде подадено до Службата], заявената марка се регистрира, ако отговаря на разпоредбите на регламента за изпълнение относно посочените от заявителя стоки или услуги. […]

2.   Ако са изпълнени всички предвидени в член 2.5 условия, заявителят може да поиска от Службата, съгласно разпоредбите на регламента за изпълнение, да регистрира незабавно заявката. Членовете[, свързани с основанията за отказ, които Службата може да приложи, и с възражението, което може да бъде подадено до нея] се прилагат за така регистрираните марки, като се има предвид, че Службата има право да реши да заличи регистрацията и титулярят на марката може да подаде жалба за потвърждаване на регистрацията“.

28

Член 2.10, параграф 2 от КБИС допълва, че „Службата регистрира международните заявки, за които е поискано разширяване на защитата и по отношение на територията на Бенелюкс“.

29

Член 2.28, параграф 3 от КБИС гласи:

„Ако притежателят на по-ранната регистрация или третото лице, посочени в член 2.4, буква […] f, встъпят в съответния правен спор, всяко заинтересовано лице може да иска обявяване на недействителност:

[…]

30

Член 4.6 от КБИС, наречен „Териториална компетентност“, гласи следното:

„1.   Освен ако не е договорено изрично друго, териториално компетентни да разгледат споровете относно марки, дизайни или модели са съдилищата на държавата по местоживеенето на ответника или по мястото, където спорното задължение е възникнало, е изпълнено или би следвало да бъде изпълнено. Мястото, в което са заявени за регистрация дадена марка, дизайн или модел, в никакъв случай не може да се взема предвид като единствен критерий за определяне на териториалната компетентност на съдилищата.

2.   Когато посочените по-горе критерии не са достатъчни за определяне на териториалната компетентност, ищецът може да отнесе случая към съда по своето местоживеене или пребиваване, или ако не разполага с такива на територията на Бенелюкс, към съд по негов избор — в Брюксел, Хага или Люксембург.

3.   Съдилищата прилагат правилата по алинеи 1 и 2 служебно и се произнасят изрично по своята компетентност.

[…]“.

31

КБИС не е в списъка, на който се позовава член 69 от Регламент № 1215/2012.

32

Brite Strike Technologies SA е дружество, установено в Люксембург, което е част от мрежа за разпространение на тактически осветителни тела, разработени от американското дружество Brite Strike Technologies Inc.

33

На 4 февруари 2010 г. Brite Strike Technologies SA подава заявка за регистрация на словния знак „Brite Strike“ като марка на Бенелюкс.

34

Установената в Хага (Нидерландия) Служба за интелектуална собственост на Бенелюкс (марки и дизайни или модели) извършва тази регистрация.

35

На 21 септември 2012 г. Brite Strike Technologies Inc. подава жалба пред Rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага) срещу Brite Strike Technologies SA, с която иска марката да бъде обявена за недействителна в приложение на членове 2.4 и 2.28 от КБИС.

36

С регистрирането на въпросната марка Brite Strike Technologies SA действало недобросъвестно. Като знаело, че словният знак „Brite Strike“ се използва от Brite Strike Technologies Inc. в държавите от Бенелюкс, Brite Strike Technologies SA го регистрирало като марка на Бенелюкс с единствената цел да получи изключително право да използва този знак и така да попречи на самото Brite Strike Technologies Inc. да продължи да използва знака в Бенелюкс.

37

Brite Strike Technologies SA повдига възражение за липса на компетентност. Според него жалбата би трябвало да бъде подадена в Люксембург, а не в Хага.

38

Rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага) констатира, че ако трябва да се приложи правилото по член 4.6 от КБИС, той не би бил компетентен да разгледа този спор. Ако обаче предимство трябва да има правилото за компетентност по член 22, точка 4 от Регламент№ 44/2001, той би могъл да е компетентен.

39

Следователно според този съд трябва се разгледа връзката между Регламент№ 44/2001 и КБИС.

40

Във връзка с това Rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага) цитира решение на Gerechtshof Den Haag (апелативен съд Хага) от 26 ноември 2013 г. В точки 28—34 от това решение последната юрисдикция приема, че тъй като КБИС е била сключена след влизането в сила на Регламент № 44/2001, предимство има предвиденото в член 22, точка 4 от този регламент правило за компетентност.

41

Rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага) обаче счита, че въпросът за връзката между Регламент № 44/2001 и КБИС трябва да бъде отнесен до Съда.

42

При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

При утвърдителен отговор на този въпрос:

43

Следва веднага да се приеме, че спор като този между Brite Strike Technologies Inc. и Brite Strike Technologies SA може да попада в обхвата както на КБИС, така и на Регламент № 44/2001.

44

Всъщност, от една страна, спорът е относно валидността на регистрацията на марка на Бенелюкс и както следва от преюдициалното запитване, ще трябва да бъде разрешен на основание членове 2.4 и 2.28 от КБИС.

45

От друга страна, от факта, че „дела[та] във връзка с регистрацията или действителността на […] марки, дизайни […]“ са включени в глава II, раздел 6 от Регламент № 44/2001, по необходимост следва, че действителността на марките попада в обхвата на „граждански[те] и търговски[те] дела“, посочени в член 1, параграф 1 от този регламент.

46

Тъй като правилото за съдебна компетентност, посочено в член 22, точка 4 от Регламент№ 44/2001, е несъвместимо с правилото за съдебна компетентност, предвидено в член 4.6 от КБИС конкретно за споровете, свързани с марките, дизайните и моделите на Бенелюкс, е важно да се определи коя от тези две разпоредби е приложима.

47

В този контекст с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 71 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска посоченото в член 4.6 от КБИС правило за съдебна компетентност по споровете, свързани с марките, дизайните и моделите на Бенелюкс, да бъде приложено към тези спорове.

48

Член 71 от Регламент № 44/2001, който беше в глава VII от него, озаглавена „Връзка с други документи“, в параграф 1 предвиждаше, че този регламент „не засяга действието на конвенции, по които са страни държавите членки и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването и изпълнението на съдебни решения“.

49

Въпреки употребата на израза „конвенции, по които са страни държавите членки“, който подсказва, че в обхвата на член 71 попадат само конвенциите, сключени от всички държави членки, от текста на параграф 2, буква a) от този член несъмнено следва, че посочените конвенции включват също и тези, които са били сключени само от някои държави членки.

50

Освен това от съвместния прочит на членове 69 и 71 от Регламент № 44/2001 следва, че последният член, чийто много общ текст бе припомнен току-що, не трябва да се тълкува в смисъл, че той се прилага по отношение на конвенции, които обвързват няколко държави членки, само при условие че една или повече трети държави също са страни по тях.

51

Следователно член 71 от Регламент № 44/2001 урежда връзката между правилата за съдебна компетентност, предвидени в Регламент № 44/2001, и правилата, съдържащи се в някои конвенции, в полза на последните, без обаче тази разпоредба да дава възможност на държавите членки чрез сключване на нови конвенции или изменение на вече действащи конвенции да въвеждат норми, които имат предимство пред нормите на този регламент (решение от 4 май 2010 г., TNT Express Nederland, C‑533/08, EU:C:2010:243, т. 38).

52

В този контекст следва да се напомни, че член 71 от Регламент № 44/2001 заменя член 57 от Брюкселската конвенция от 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (OВ 1972, L 299, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), който по повод конвенциите, свързани със специфични области, сочи конвенциите, по които договарящите държави „са или ще бъдат“ страни. Като използва думите „или ще бъдат“, член 57 уточнява, че съдържащите се в Брюкселската конвенция норми не са пречка за прилагането на други норми, които договарящите държави в бъдеще ще приемат чрез сключване на специални конвенции. Тези думи не са възпроизведени в член 71 от Регламент № 44/2001 (решение от 4 май 2010 г., TNT Express Nederland, C‑533/08, EU:C:2010:243, т. 37 и 38).

53

Ограничаването на приложното поле на член 71 от Регламент № 44/2001, напомнено в точка 51 от настоящото решение, отразява постоянната съдебна практика, според която постепенно с установяването на общи норми държавите членки губят правото да сключват международни споразумения, засягащи тези норми (решение от 4 май 2010 г., TNT Express Nederland, C‑533/08, EU:C:2010:243, т. 38).

54

Това ограничаване е валидно и за сключването от държавите членки на споразумения между самите тях. Всъщност предвид предимството, което правото на Съюза поначало има по отношение на сключените между държавите членки конвенции (вж. по-специално решение от 27 септември 1988 г., Matteucci, 235/87, EU:C:1988:460, т. 22 и цитираната съдебна практика), сключването между държавите членки на конвенции, които засягат общите норми на Съюза, по принцип е забранено.

55

В случая следва да се провери дали КБИС е в разрез с посоченото ограничаване, в резултат на което член 71 от Регламент № 44/2001 няма да разрешава прилагането на член 4.6 от КБИС, а това на член 22, точка 4 от регламента.

56

При тази проверка е важно да се има предвид фактът, че КБИС е споразумение, сключено между Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия в рамките на техния регионален съюз Бенелюкс. При това положение член 71 от Регламент № 44/2001 следва да се тълкува в светлината на член 350 ДФЕС, съгласно който правото на Съюза не изключва съществуването или осъществяването на този регионален съюз, доколкото преследваните от него цели не са постигнати посредством прилагането на правото на Съюза.

57

Както Съдът вече е уточнил, тази разпоредба позволява на Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия да оставят в сила, чрез дерогация от нормите на Съюза, нормите, които се прилагат в рамките на техния регионален съюз, доколкото той е по-напреднал от прилагането на вътрешния пазар (вж., що се отнася до член 233 ЕИО, чийто текст е възпроизведен от член 306 ЕО, а после от член 350 ДФЕС, решения от 16 май 1984 г., Pakvries, 105/83, EU:C:1984:178, т. 11 и от 2 юли 1996 г., Комисия/Люксембург, C‑473/93, EU:C:1996:263, т. 42). Освен това, за да бъде подобна дерогация обоснована, тя трябва да е абсолютно необходима за правилното функциониране на режима на Бенелюкс (решение от 11 август 1995 г., Roders и др., C‑367/93—C‑377/93, EU:C:1995:261, т. 25 и 40).

58

Що се отнася до първото от тези изисквания, следва да се напомни, че прилагането на вътрешния пазар в областта на марките, дизайните и моделите съдържа, наред с режима на правата с единно действие в Съюза, който е уреден с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (OВ L 341, 2015 г., стр. 21), както и с Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (OВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70), частична хармонизация на нормите относно марките, дизайните и моделите на държавите членки, осъществена с Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (OВ L 299, 2008 г., стр. 25) и с Директива 98/71/EО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни (OВ L 289, 1998 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 24, стр. 106).

59

В рамките на Бенелюкс марките, дизайните и моделите на съответните три държави членки са заменени с права, които имат единно действие. Този режим, който съществува наред с режима на правата с единно действие в Съюза и включва частичната хармонизация, извършена с Директиви 2008/95 и 98/71, е по-напреднал от нея. Всъщност марките, дизайните и моделите на Бенелюкс са уредени от напълно еднаква правна уредба, съчетана с общи институционални и процедурни норми. Сред последните е член 4.6 от КБИС.

60

Що се отнася до второто изискване, напомнено в точка 57 от настоящото решение, за да бъде обоснована от член 350 ДФЕС, всяка дерогация трябва да бъде абсолютно необходима за правилното функциониране на въпросния режим на Бенелюкс предвид целта на член 350 ДФЕС, която се състои в това да се предотврати прилагането на правото на Съюза да води до дезинтеграция на Бенелюкс или да възпрепятства неговото развитие (решения от 16 май 1984 г., Pakvries, 105/83, EU:C:1984:178, т. 11 и от 2 юли 1996, г. Комисия/Люксембург, C‑473/93, EU:C:1996:263, т. 42).

61

Що се отнася до член 4.6 от КБИС, следва да се отбележи, че дерогираната от тази разпоредба правна норма на Съюза е свързана със съдебната компетентност по споровете относно марките, дизайните и моделите, предвидена в член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001, а от 10 януари 2015 г. — в член 24, точка 4 от Регламент № 1215/2012. Съгласно тази правна норма на Съюза критерий за съдебна компетентност е мястото, в което се води регистърът (решение от 13 юли 2006 г., GAT, C‑4/03, EU:C:2006:457, т. 22).

62

В това отношение следва да се отбележи, че относно споровете, свързани с марките на Европейския съюз, в съответствие с член 67 от Регламент № 44/2001 законодателят на Съюза също е дерогирал това правило за съдебна компетентност, предвиждайки в член 97 от Регламент№ 207/2009 различно правило за съдебна компетентност, по-специално основано на местоживеенето на ответника, което по този начин осигурява във всяка държава членка съдилища, които могат да бъдат сезирани със споровете относно марките на Европейския съюз. С това правило се избягва съсредоточаването на споровете в съдилищата на Кралство Испания, държавата членка, на чиято територия са централизирани заявките и регистрациите и се води регистърът.

63

Като се има предвид фактът, че марките, дизайните и моделите на Бенелюкс са уредени от един напреднал в трите държави членки режим, че установената от Бенелюкс правораздавателна структура е основана на децентрализирана система, съчетана с механизъм за преюдициални запитвания до съда на Бенелюкс, и че този регионален съюз е многоезичен, кодифицираното в член 4.6 от КБИС правило — което е основано по-специално на местоживеенето на ответника и което по този начин осигурява възможността марките, дизайните и моделите на Бенелюкс да бъдат разглеждани съответно от белгийски, люксембургски или нидерландски съд, вместо съгласно член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001, впоследствие член 24, точка 4 от Регламент № 2015/2012, да бъдат съсредоточени пред нидерландските съдилища по мястото, където са централизирани заявките и регистрациите и където се води регистърът — както отбелязва генералният адвокат в точка 41 от своето заключение и по аналогия с констатираното от законодателя на Съюза относно съдебната компетентност по споровете, свързани с марките на Европейския съюз, може да бъде определено като абсолютно необходимо за правилното функциониране на режима на марките, дизайните и моделите на Бенелюкс.

64

Следователно член 71 от Регламент № 44/2001 в светлината на член 350 ДФЕС не е пречка Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия, в дерогация от член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 и от член 24, точка 4 от Регламент № 1215/2012, да оставят в сила правилото за съдебна компетентност по споровете, свързани с марките, дизайните и моделите на Бенелюкс, въведено от тях в член 37, параграф A от ЕЗМ и в член 29, параграф 1 от ЕЗДМ, после потвърдено от член 4.6 от КБИС.

65

Що се отнася до практиката на Съда, според която прилагането на конвенция в дерогация от въведено от Съюза правило в областта на съдебната компетентност, признаването или изпълнението на съдебни решения, не може да нарушава принципите, залегнали в основата на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела в рамките на Съюза, като например, що се отнася до съдебната компетентност, посочените в съображения 11 и 12 от Регламент № 44/2001 принципи на правна сигурност за правните субекти и на добро правораздаване (вж. по-специално решения от 4 май 2010 г., TNT Express Nederland, C‑533/08, EU:C:2010:243, т. 49 и от 19 декември 2013 г., Nipponkoa Insurance, C‑452/12, EU:C:2013:858, т. 36), следва да се приеме, че разпоредба като тази на член 4.6 от КБИС, съгласно която компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника, наред с други алтернативни основания за компетентност, тясно свързани с предмета на спора, съответства на принципите, посочени в съображения 11 и 12.

66

Предвид всички изложени по-горе съображения на първия поставен въпрос следва да се отговори, че член 71 от Регламент № 44/2001, разглеждан в светлината на член 350 ДФЕС, допуска правилото за съдебна компетентност по споровете, свързани с марките, дизайните и моделите на Бенелюкс, предвидено в член 4.6 от КБИС, да се прилага по тези спорове.

67

Предвид отговора, даден на първия въпрос и на произтичащата от него неприложимост на член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001, не следва да се отговаря на втория и третия въпрос.

68

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 71 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, разглеждан в светлината на член 350 ДФЕС, допуска правилото за съдебна компетентност по споровете, свързани с марките, дизайните и моделите на Бенелюкс, предвидено в член 4.6 от Конвенцията на Бенелюкс за интелектуалната собственост (марки и дизайни или модели) от 25 февруари 2005 г., подписана в Хага от Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия, да се прилага по тези спорове.