—

за J. Pöpperl, от J. Düsselberg, Rechtsanwalt,

—

за Land Nordrhein-Westfalen, от R. Messal и C. Brammer,

—

за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от M. Kellerbauer и D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Joachim Pöpperl и Land Nordrhein-Westfalen (провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия) относно загубата на правата на пенсия за осигурителен стаж и възраст след напускане на длъжност като държавен служител в посочената провинция и започване на работа в държава членка, различна от Федерална република Германия.

3

Член 28, параграф 3 от Beamtengesetz für das Land Nordrhein-Westfalen (Закон за държавните служители на провинция Северен Рейн-Вестфалия) предвижда:

„След освобождаването от длъжност бившият държавен служител няма право да получава престации от работодателя в публичния сектор, освен ако със закон не е предвидено друго […]“.

4

Член 8 от Sozialgesetzbuch Sechstes Buch (книга VI от Кодекса за социално осигуряване, наричана по-нататък „SGB VI“) гласи:

„(1)   Осигурени са и лицата:

Лицата, които са последващо осигурени с обратно действие, се приравняват на лицата, които са длъжни да се осигуряват.

(2)   Последващо осигурени с обратно действие са лицата, които:

и които не са били длъжни да се осигуряват или са били освободени от задължението за осигуряване, когато служебното им правоотношение е било прекратено без право на пенсия или без да са придобили бъдещи права на пенсия на държавен служител, или са загубили правото си на пенсия на държавен служител, без да са налице основания за отсрочване на плащането на осигурителните вноски […]. Последващото пенсионно осигуряване с обратно действие обхваща периода, през който са били налице условията за доброволно осигуряване или за освобождаване от задължението за осигуряване (период на последващо пенсионно осигуряване с обратно действие). При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт последващо пенсионно осигуряване с обратно действие се признава само ако може да бъде предявено право на наследствена пенсия“.

5

Видно от акта за преюдициално запитване, от 1 септември 1978 г. до 30 април 1980 г. г‑н Pöpperl е бил държавен служител на непостоянна длъжност в провинция Северен Рейн-Вестфалия, а от 1 август 1980 г. до 31 август 1999 г. — държавен служител на постоянна длъжност като преподавател в същата провинция.

6

На 1 септември 1999 г. г‑н Pöpperl напуска по свое желание заеманата от него като държавен служител длъжност и през същия месец започва работа като преподавател в Австрия.

7

След като се отказва от качеството си на държавен служител, в съответствие с член 8 от SGB VI г‑н Pöpperl е осигурен с обратно действие за периода от 1 септември 1978 г. до 1 септември 1999 г. към Bundesversicherungsanstalt für Angestellte (Федерален осигурителен институт за служители, Германия), понастоящем Deutsche Rentenversicherung Bund (Федерална служба за пенсионно осигуряване, Германия).

8

За разлика от преподавателите, които нямат качеството на държавни служители, за г‑н Pöpperl не съществува възможност за допълнително пенсионно осигуряване към Versorgungsanstalt des Bundes und der Länder (Пенсионен институт на федералната държава и на провинциите, Германия). С решение от 10 февруари 2009 г. провинция Северен Рейн-Вестфалия отхвърля молбата на г‑н Pöpperl за такова допълнително пенсионно осигуряване.

9

Следователно въз основа на разпоредбите на SGB VI г‑н Pöpperl има право, след достигане на съответната възраст, на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1050,67 EUR на месец за периодите на училищното обучение, следването и осигуряването по схемата за последващото пенсионно осигуряване с обратно действие, при положение че ако законодателството на Северен Рейн-Вестфалия предвиждаше, че пенсионните права на държавен служител не се губят при освобождаване от длъжност като такъв, за работата му на пълно работно време от 1 септември 1978 г. до 31 август 1999 г. той е можел да претендира за месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст от 2263,03 EUR. Като се добавят периодите на обучение като предходен период на заетост, придобитото през посочения период право на месечна пенсия на държавен служител е щяло да възлиза на 2728,18 EUR.

10

В отговор на подадена от г‑н Pöpperl молба с решение от 25 април 2013 г. провинция Северен Рейн-Вестфалия го уведомява, че поради освобождаването му от длъжност като държавен служител той не може в това качество да предяви право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и че е признато последващото му пенсионно осигуряване с обратно действие за целия период на работа за тази провинция.

11

Г‑н Pöpperl обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, като твърди, че задължението за последващо пенсионно осигуряване с обратно действие е в противоречие с правото на Съюза, и в частност с член 45 ДФЕС.

12

В това отношение най-напред запитващата юрисдикция отбелязва по-специално че разликата от 1677,51 EUR в размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която, както е видно от точка 9 от настоящото решение, произтича от предвиденото в законодателството на съответната държава членка задължение за последващо пенсионно осигуряване с обратно действие, може да затрудни достъпа до пазара на труда в друга държава членка, тъй като загубата на придобитите права на пенсия за осигурителен стаж и възраст като държавен служител може да възпре държавните служители да започнат работа в друга държава членка.

13

Според тази юрисдикция обаче в германската правна система съществуват уместни различия между схемата за пенсионно осигуряване за старост на държавните служители и общата схема за пенсионно осигуряване за старост. Служебното правоотношение в държавната служба се основава на принципа на постоянното заемане на съответната длъжност и в сравнение с останалите работници държавният служител поема към работодателя си по-особени и всеобхватни задължения. Основанието на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на корелативното финансово задължение на работодателя е свързаното с назначаването на държавна служба задължение на държавния служител да се посвети изцяло на служба към работодателя и да му предостави на разположение — по принцип пожизнено — цялата си работна сила. В случай на прекратяване на публичноправното служебно правоотношение от страна на държавния служител по правило отпадат свързаните с него финансови задължения и задължения за полагане на грижа.

14

Съгласно поясненията на запитващата юрисдикция тези разлики или особености са в основата на различията между пенсионните схеми, които от своя страна водят до различен размер на пенсионните обезщетения за осигурителен стаж и възраст.

15

Така размерът на пенсията на държавните служители за осигурителен стаж и възраст се определя в значителна степен в зависимост от осигурителния стаж, като посочената схема предоставя право на пенсионно обезщетение за годините, през които държавният служител е полагал труд за своя работодател. В замяна държавният служител приема, че през активния период на заетост брутната му заплата по правило ще бъде по-ниска от тази на наето лице, което е със същата квалификация и полага труд в същата сфера на дейност. За сметка на това по общата схема за пенсионно осигуряване за старост размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по принцип се определя въз основа на преизчисленото в пенсионни точки брутно възнаграждение, върху което през всяка календарна година са внесени осигурителни вноски.

16

На следващо място, що се отнася до последиците от пенсионното осигуряване с обратно действие за държавния служител, в случая преподавател, който е напуснал длъжността си, запитващата юрисдикция отбелязва, че целта на това осигуряване е държавният служител да бъде в положението, в което е щял да се намира, ако през целия си период на заетост като държавен служител е плащал осигурителни вноски по общата схема за пенсионно осигуряване за старост.

17

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че действащото законодателство в провинция Северен Рейн-Вестфалия не предвижда друга възможност за г‑н Pöpperl, освен да прекрати служебното си правоотношение, ако иска да започне работа по ново трудово правоотношение в Австрия. За разлика от смяната на работодателя на територията на Федерална република Германия, например от една провинция в друга или от администрацията на дадена провинция във федералната администрация, не съществува възможност за преместване или командироване в държавната администрация на друга държава членка при запазване на придобитите до този момент права на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

18

При тези обстоятелства Verwaltungsgericht Düsseldorf (Административен съд Дюселдорф, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която лице, което има качеството на държавен служител в една държава членка и напуска длъжността си по свое желание, за да започне работа в друга държава членка, губи правата си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по схемата за пенсионно осигуряване за старост на държавните служители и е последващо осигурено с обратно действие по общата схема за пенсионно осигуряване за старост, по която има право на пенсия в по-нисък размер от този на произтичащата от загубените права пенсия.

20

В самото начало следва да се отбележи, че видно от акта за преюдициално запитване, жалбоподателят в главното производство оспорва, позовавайки се на нарушение на член 45 ДФЕС, не самата загуба на пенсионните права по схемата за пенсионно осигуряване за старост на държавните служители, настъпила вследствие на това, че той е напуснал длъжността си в провинция Северен Рейн-Вестфалия, а разликата в размера на пенсията, на която е имал право по посочената схема към момента на напускането, и пенсията, на която има право вследствие на напускането по общата схема за пенсионно осигуряване за старост.

21

Поради това първият въпрос трябва да се разбира в смисъл, че запитващата юрисдикция иска да се установи дали правна уредба като разглежданата в главното производство е съвместима с член 45 ДФЕС, доколкото води до посочената разлика в размера на пенсията.

22

В това отношение следва да се припомни, че макар държавите членки да запазват компетентността си да уреждат системите си за социално осигуряване, при упражняване на тази компетентност те трябва все пак да спазват правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на работници и правото на установяване (вж. решения от 1 април 2008 г., Правителство на Френската общност и Валонско правителство, C‑212/06, EU:C:2008:178, т. 43 и от 21 януари 2016 г., Комисия/Кипър,C‑515/14, EU:C:2016:30, т. 38).

23

Съгласно постоянната практика на Съда всички разпоредби на Договора, свързани със свободното движение на хора, имат за цел да улеснят гражданите на Европейския съюз при упражняването на професионална дейност от какъвто и да е характер на територията на Съюза и не допускат мерки, които биха могли да поставят в по-неблагоприятно положение тези граждани, когато искат да упражняват икономическа дейност на територията на държава членка, различна от тяхната държава членка по произход. В този контекст гражданите на държавите членки разполагат в частност с произтичащо пряко от Договора право да напускат своята държава членка по произход, за да отидат на територията на друга държава членка, както и да пребивават там с цел упражняване на икономическа дейност (вж. решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 94 и 95, от 1 април 2008 г., Правителство на Френската общност и Валонско правителство, C‑212/06, EU:C:2008:178, т. 44 и от 21 януари 2016 г., Комисия/Кипър,C‑515/14, EU:C:2016:30, т. 39).

24

Несъмнено, макар първичното право на Съюза да не може да гарантира на осигуреното лице, че преместването в друга държава членка няма да има последици от гледна точка на социалното осигуряване, по-специално от гледна точка на обезщетенията за болест и пенсиите за осигурителен стаж и възраст, доколкото предвид съществуващите разлики между схемите и законодателствата на държавите членки такова преместване може да бъде — според случая — повече или по-малко благоприятно или неблагоприятно за съответното лице по отношение на социалната закрила, от постоянната съдебна практика следва, че когато националната правна уредба е по-неблагоприятна, тя е в съответствие с правото на Съюза само ако по-специално не поставя работника в по-неблагоприятно положение спрямо тези, които упражняват всичките си дейности в държавата членка, където тя се прилага, и не води чисто и просто до внасяне на невъзвръщаеми осигурителни вноски (вж. решение от 21 януари 2016 г., Комисия/Кипър, C‑515/14, EU:C:2016:30, т. 40 и цитираната съдебна практика).

25

Така Съдът многократно е постановявал, че преследваната с членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС цел няма да бъде постигната, ако в резултат на упражняване на правото си на свободно движение работниците мигранти трябва да загубят предимствата на социалното осигуряване, които им гарантира единствено законодателството на една държава членка (вж. решения от 1 април 2008 г., Правителство на Френската общност и Валонско правителство, C‑212/06, EU:C:2008:178, т. 46 и от 21 януари 2016 г., Комисия/Кипър, C‑515/14, EU:C:2016:30, т. 41).

26

Освен това съгласно практиката на Съда членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС имат за цел именно да се избегне работник, който, използвайки правото си на свободно движение, е заемал различни длъжности в повече от една държава членка, без обективно основание да бъде третиран по-неблагоприятно от този, който е осъществил цялата си трудова дейност в една-единствена държава членка (вж. решения от 30 юни 2011 г., da Silva Martins, C‑388/09, EU:C:2011:439, т. 76 и от 21 януари 2016 г., Комисия/Кипър, C‑515/14, EU:C:2016:30, т. 42).

27

Безспорно, както отбелязва генералният адвокат в точки 41—43 от заключението си, съгласно правна уредба като разглежданата в главното производство, когато държавен служител на провинция Северен Рейн-Вестфалия напуска длъжността си, преди да достигне пенсионна възраст, за да започне работа в частния сектор във Федерална република Германия или да работи в друга държава членка, той трябва да се откаже от качеството си на държавен служител, вследствие на което, независимо от продължителността на периода на заетост в това качество, от една страна, той губи придобитите по схемата за пенсионно осигуряване за старост на държавните служители пенсионни права, а от друга — трябва да бъде последващо осигурен с обратно действие по общата схема за пенсионно осигуряване за старост, която му дава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в значително по-нисък размер в сравнение с произтичащата от загубените права пенсия.

28

Такава правна уредба е ограничение на свободното движение на работници, тъй като, макар да се прилага и за държавните служители на провинция Северен Рейн-Вестфалия, които напускат, за да работят в частния сектор в държавата им членка по произход, тя може да възпрепятства или да възпре тези държавни служители да напуснат държавата си членка по произход, за да започнат работа в друга държава членка. Така посочената правна уредба влияе пряко върху достъпа на държавните служители на провинция Северен Рейн-Вестфалия до пазара на труда в държавите членки, различни от Федерална република Германия, и поради това може да възпрепятства свободното движение на работниците (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 98—100 и 103 и от 21 януари 2016 г., Комисия/Кипър, C‑515/14, EU:C:2016:30, т. 47).

29

Съгласно постоянната съдебна практика национални мерки, които биха могли да затруднят или да възпрепятстват упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора, могат да бъдат допуснати само при условие че преследват цел от обществен интерес, че са в състояние да гарантират осъществяването на тази цел и че не надхвърлят необходимото за нейното постигане (вж. по-специално решение от 12 септември 2013 г., Konstantinides, C‑475/11, EU:C:2013:542, т. 50).

30

Провинция Северен Рейн-Вестфалия и германското правителство твърдят, че разглежданото в главното производство национално законодателство е обосновано с легитимната цел да се гарантира доброто функциониране на публичната администрация, тъй като то целяло по-специално да се гарантира лоялността на държавните служители, както и приемствеността и неизменността на държавната служба. В хода на заседанието пред Съда провинция Северен Рейн-Вестфалия уточнява, че тази цел се преследва както по отношение на публичната администрация като цяло, така и конкретно по отношение на нейната собствена администрация.

31

В това отношение, без да е необходимо Съдът да се произнася по въпроса дали доброто функциониране на публичната администрация е императивно съображение от общ интерес, което може да обоснове ограничение на свободното движение на работници, следва да се припомни, че ограничението трябва във всички случаи да може да гарантира осъществяването на тази цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ.

32

Безспорно е възможно разглежданото в главното производство национално законодателство да гарантира осъществяването на целта за добро функциониране на публичната администрация, доколкото може да възпре държавен служител да я напусне и по този начин да осигури приемственост в служебния състав, гарантираща неизменност при изпълнение на задълженията на тази администрация.

33

При все това съгласно практиката на Съда отделните приложими норми, както и цялото национално законодателство са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната цел единствено ако действително отговарят на стремежа за нейното съгласувано и систематично постигане (вж. в този смисъл решения от 10 март 2009 г., Hartlauer, C‑169/07, EU:C:2009:141, т. 55 и от 19 май 2009 г., Apothekerkammer des Saarlandes и др., C‑171/07 и C‑172/07, EU:C:2009:316, т. 42).

34

В това отношение в крайна сметка националният съд, който единствен е компетентен да преценява фактите и да тълкува националното законодателство, трябва да определи дали и в каква степен правната уредба отговаря на тези изисквания (вж. в този смисъл решения от 13 юли 1989 г., Rinner-Kühn, 171/88, EU:C:1989:328, т. 15, от 23 октомври 2003 г., Schönheit и Becker, C‑4/02 и C‑5/02, EU:C:2003:583, т. 82 и от 26 септември 2013 г., Ottica New Line di Accardi Vincenzo, C‑539/11, EU:C:2013:591, т. 48).

35

Същевременно Съдът, който трябва да бъде полезен с отговора си на националната юрисдикция, е компетентен да даде насоки, изведени от преписката по делото по главното производство и от представените пред него писмени и устни становища, така че да позволи на националната юрисдикция да се произнесе (решения от 20 март 2003 г., Kutz-Bauer, C‑187/00, EU:C:2003:168, т. 52, от 23 октомври 2003 г., Schönheit и Becker, C‑4/02 и C‑5/02, EU:C:2003:583, т. 83 и от 26 септември 2013 г., Ottica New Line di Accardi Vincenzo, C‑539/11, EU:C:2013:591, т. 49).

36

В това отношение следва да се отбележи, че видно от предоставената на Съда преписка, и по-специално от устното становище на провинция Северен Рейн-Вестфалия, съществува възможност служителят на дадена провинция да получи разрешение за преместване от последната и да напусне длъжността в нея, за да започне работа в публичната администрация на друга провинция или на федералната държава, без да бъде последващо осигурен с обратно действие по общата схема за пенсионно осигуряване за старост, и по този начин да придобие права на пенсия за осигурителен стаж и възраст, чийто размер е по-висок от този на произтичащата от последната схема пенсия и е сравним с правата, които служителят е придобил при първоначалния си работодател в публичния сектор.

37

При това положение трябва да се констатира, че целта за добро функциониране на публичната администрация на провинция Северен Рейн-Вестфалия, по-специално като се насърчава лоялността на държавните служители към държавната служба, видимо не се преследва съгласувано и систематично, тъй като в случай на преместване държавният служител може да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, чийто размер е по-висок от този на пенсията, която би получил при последващо осигуряване с обратно действие по общата схема за пенсионно осигуряване за старост, дори и да напусне публичната администрация, в която работи, за да работи в администрацията на друга провинция или в тази на федералната държава. Следователно разглежданото в главното производство национално законодателство не може при всички обстоятелства да възпре държавните служители да напускат публичната администрация на провинция Северен Рейн-Вестфалия.

38

Ето защо не би могло да се приеме, че посоченото законодателство може да гарантира осъществяването на целта за добро функциониране на публичната администрация, що се отнася до провинция Северен Рейн-Вестфалия. Поради това то не може да бъде обосновано с тази цел.

39

Що се отнася до целта да се гарантира доброто функциониране на публичната администрация в Германия като цяло, достатъчно е да се констатира, че дори да се предположи, че с разглежданата в главното производство правна уредба може да бъде постигната такава цел, тази правна уредба надхвърля необходимото за постигането ѝ.

40

Всъщност съгласно посочената правна уредба, когато държавният служител, който е работил на държавна служба повече от 20 години, напуска длъжността си, преди да навърши пенсионна възраст, той губи всички права на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответстващи на годините осигурителен стаж по схемата за пенсионно осигуряване за старост на държавните служители и е последващо осигурен с обратно действие по общата схема за пенсионно осигуряване за старост, вследствие на което има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със значително по-нисък размер от произтичащата от загубените права пенсия. Освен това, видно от акта за преюдициално запитване, съгласно законодателството на някои провинции бивши държавни служители, които са напуснали публичната администрация на тези провинции, могат да запазят правата, придобити по схемата за пенсионно осигуряване за старост на държавните служители, като тази мярка е свързана с по-малко ограничения от разглежданата в главното производство правна уредба.

41

С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която лице, което има качеството на държавен служител в една държава членка и напуска длъжността си по свое желание, за да започне работа в друга държава членка, губи правата си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по схемата за пенсионно осигуряване за старост на държавните служители и е последващо осигурено с обратно действие по общата схема за пенсионно осигуряване за старост, по която има право на пенсия в по-нисък размер от този на произтичащата от загубените права пенсия.

42

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи при утвърдителен отговор на първия въпрос какви мерки трябва да предприеме с оглед на този отговор, за да бъдат изпълнени изискванията по член 45 ДФЕС.

43

В това отношение следва да се припомни, че принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел (вж. в този смисъл решения от 24 януари 2012 г., Dominguez, C‑282/10, EU:C:2012:33, т. 27 и цитираната съдебна практика и от 11 ноември 2015 г., Klausner Holz Niedersachsen, C‑505/14, EU:C:2015:742, т. 34).

44

Несъмнено този принцип за съответстващо тълкуване на националното право има определени ограничения. Така задължението на националния съд да се позове на съдържанието на правото на Съюза, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (вж. в този смисъл решения от 15 април 2008 г., Impact, C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 100 и от 15 януари 2014 г., Association de médiation sociale, C‑176/12, EU:C:2014:2, т. 39).

45

Ако не е възможно националното право да се тълкува в съответствие с правото на Съюза, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2007 г., Frigerio Luigi & C., C‑357/06, EU:C:2007:818, т. 28).

46

Когато националното право предвижда в противоречие с правото на Съюза различно третиране на няколко групи лица, групата лица в по-неблагоприятно положение трябва да бъдат третирани по същия начин както останалите заинтересовани и за тях трябва да се приложи същият режим. При липсата на правилно прилагане на правото на Съюза режимът, приложим за групата лица в по-благоприятно положение, остава единствената валидна референтна система (вж. в този смисъл решения от 26 януари 1999 г., Terhoeve, C‑18/95, EU:C:1999:22, т. 57, от 22 юни 2011 г., Landtová, C‑399/09, EU:C:2011:415, т. 51 и от 19 юни 2014 г., Specht и др., C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005, т. 95).

47

Както следва от акта за преюдициално запитване и както бе отбелязано в точка 36 от настоящото решение, при смяна на работодателя в публичния сектор, например на една провинция с друга или на една провинция с федералната администрация, заинтересованите лица имат права на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които са сравними с правата, които са придобили при първоначалния работодател в публичния сектор. Следователно този правен режим е валидната референтна система.

48

Ето защо германските държавни служители, които са се отказали от това качество, за да заемат сходна длъжност в държава членка, различна от Федерална република Германия, трябва също да имат права за пенсия за осигурителен стаж и възраст, сравними с правата, които са придобили при първоначалния си работодател в публичния сектор.

49

С оглед на изложеното по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция е длъжна да гарантира пълното действие на този член и да предостави на работниците, които са в положение като разглежданото в главното производство, права на пенсия за осигурителен стаж и възраст, сравними с тези на държавните служители, които въпреки смяната на работодателя в публичния сектор си запазват правата на пенсия, съответстващи на натрупания от тях осигурителен стаж, като националната юрисдикция трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с посочения член или, ако такова тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба от вътрешното право, която е в противоречие с него, за да приложи същия режим като този на посочените държавни служители.

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: