–

за Achmea Schadeverzekeringen NV и Stichting Achmea Rechtsbijstand, от F. E. Vermeulen, P. R. van der Vorst и A. I. M. van Mierlo, advocaten,

–

за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от F. Wilman и K.‑P. Wojcik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 87/344/ЕИО на Съвета от 22 юни 1987 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски (ОВ L 185, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 186).

2

Това запитване е отправено в рамките на правен спор между AK, от една страна, и Achmea Schadeverzekeringen NV и Stichting Achmea Rechtsbijstand (наричани заедно по-нататък „дружествата Achmea“), от друга страна, относно отказа да поемат разноските за адвокат, ангажиран в производство по оспорване пред публичноправен орган във връзка с искане за разрешаване на специални медицински грижи.

3

Единадесето съображение от Директива 87/344 гласи:

„[К]ато има предвид, че интересът на лицата със застрахователно покритие за [правни] разноски означава, че застрахованото лице трябва да може да избира адвокат или друго подходящо квалифицирано лице съгласно националното законодателство при всякакво [съдебно или административно производство], и във всеки случай на възникване на конфликт на интереси“.

4

Съгласно член 2, параграф 1 от тази директива:

„Настоящата директива се прилага за застраховки за [правни] разноски. Те се състоят в задължението, срещу заплащане на премия, да се поемат разноските за съдебни производства и да се предоставят други услуги, които са пряко свързани със застрахователното покритие, по-конкретно с оглед на:

5

Член 3, параграф 2 от посочената директива гласи:

„Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да осигури, че установените на нейна територия предприятия приемат, в зависимост от наложения от държавата членка избор или по техен собствен избор, ако държавата членка е съгласна с това, най-малко едно от следните решения, които представляват алтернативи:

6

Член 4, параграф 1 от същата директива гласи:

„Във всеки договор за застраховка [н]а [правни] разноски изрично се признава, че:

7

Член 4:67, параграф 1 от Закона за финансовия контрол (Wet op het financieel toezicht) предвижда следното:

„Застрахователят на правни разноски гарантира, че в договорите за застраховка на правни разноски е изрично предвидено, че застрахованото лице може да избере свободно адвокат или друго лице с юридическа правоспособност, когато:

8

От акта за преюдициално запитване става ясно, че AK е сключил договор застраховка на правни разноски с Achmea Schadeverzekeringen NV, което възложило управлението на претенциите относно тази застраховка на Stichting Achmea Rechtsbijstand.

9

Тъй като страда от различни психически и физически проблеми, през ноември 2013 г. AK поискал от Центъра определяне на необходимите грижи (Centrum Indicatiestelling Zorg, наричан по-нататък „CIZ“) да му бъде издадено разрешение да ползва грижи на основание на Общия закон за специалните медицински разноски (Algemene wet bijzondere ziektekosten).

10

С решение от 12 декември 2013 г. CIZ отхвърля искането на AK да му бъде разрешено да ползва съответните грижи. Тъй като решава да оспори този отказ пред CIZ, той се обръща към дружествата Achmea, като иска да бъдат покрити разноските за предприемане на необходимите действия от избран от него адвокат с опит по дела относно предоставянето на разрешения за ползването на грижи по посочения закон.

11

След като дружествата Achmea отхвърлят молбата на AK за поемане на посочените разноски, той обжалва този отказ по съдебен ред.

12

Делото стига до Gerechtshof Amsterdam (Окръжен съд, Амстердам), за да се разгледа въпросът дали оспорването на решението за отказ за полагане на грижи от страна на CIZ следва да бъде квалифицирано като съдебно или административно производство по смисъла на член 4:67, параграф 1 от Закона за финансовия контрол, с който се транспонира член 4, параграф 1 от Директива 87/344, и дали поради това AK е свободен да избере адвокат, разноските за когото да бъдат поети от дружествата Achmea.

13

Във връзка с това запитващата юрисдикция уточнява, че решението, с което се отхвърля искане за издаване на разрешение за ползване на грижи, може да бъде оспорвано пред CIZ, че решението, постановено по такава жалба, може да бъде обжалвано по съдебен ред пред компетентния съд, а по делото може да бъде подадена и въззивна жалба пред Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела относно социалната сигурност и публичната служба).

14

При тези обстоятелства Gerechtshof Amsterdam (Окръжен съд, Амстердам) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли понятието [„административно производство“], използвано в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344, да бъде тълкувано в смисъл, че обхваща и фазата на оспорване пред CIZ, в рамките на която лицето, по чието искане за преценка на наличието на признаци за предоставяне на грижи е бил постановен отказ от страна на CIZ, оспорва този отказ пред CIZ с искане за преразглеждане на постановеното решение?“.

15

С поставения въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344 следва да бъде тълкуван в смисъл, че понятието „административно производство“ в посочената разпоредба включва и фазата на оспорването пред публичноправен орган, в рамките на която този орган издава решение, подлежащо на обжалване по съдебен ред.

16

Във връзка с това следва да се посочи, че съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344 във всеки договор за застраховка на правни разноски изрично се признава, че в съдебно или в административно производство, когато се допуска юридически представител да защитава, да представлява или да обслужва интересите на застрахованото лице, то е свободно да избира такъв юридически представител.

17

Така от самия текст на посочената разпоредба следва, че понятието „административно производство“ трябва да бъде тълкувано при противопоставянето му на понятието за „съдебно производство“.

18

Ако понятието „административно производство“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344 бъде тълкувано по предложения от ответника в главното производство начин, който има за цел да ограничи обхвата на това понятие единствено до съдебните производства по административни дела, тоест, по-точно казано, до производствата, развиващи се пред дадена юрисдикция, които имат за цел да проверят законосъобразността на обжалваното решение и с които се фиксира по окончателен начин правното положение на заинтересованото лице, би бил изпразнен от смисъл изрично използваният от законодателя на Европейския съюз израз „административно производство“.

19

Освен това е важно да се констатира, че макар и по време на изготвянето на Директива 87/344 да е било обсъждано разграничаването между подготвителната фаза и фазата по вземане на решение в дадено съдебно или административно производство, текстът на член 4, параграф 1 от същата директива не съдържа каквото и да е разграничаване във връзка с това, поради което тълкуването на понятието „административно производство“ не би следвало да бъде ограничавано в този смисъл.

20

На второ място, съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз следва да се вземат предвид не само нейното съдържание, но също и нейният контекст и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения St. Nikolaus Brennerei und Likörfabrik, 337/82, EU:C:1984:69, т. 10, VEMW и др., C‑17/03, EU:C:2005:362, т. 41 и Eschig, C‑199/08, EU:C:2009:538, т. 38).

21

В това отношение е важно да се припомни, че преследваната с Директива 87/344 цел, и по-специално с член 4 от нея, който е относно свободния избор на адвокат или на представител, е да предостави широка защита на интересите на застрахованите лица. Признатото общо действие и задължителна сила на правото на избор на адвокат или представител не допускат ограничителното тълкуване на член 4, параграф 1, буква а) от тази директива (вж. в този смисъл решения Eschig, C‑199/08, EU:C:2009:538, т. 45 и 47 и Sneller, C‑442/12, EU:C:2013:717, т. 24).

22

В настоящия случай от предоставените на Съда материали по преписката следва, че правата на застрахованото лице се оказват засегнати както от първоначалното решение на CIZ, така и от неговото решение по оспорването, тъй като в тази административна фаза е извършена проверката на фактическите обстоятелства, служеща като основа за решенията, които да се постановят в рамките на последващата съдебна фаза на административното правораздаване.

23

При тези условия не следва да се оспорва обстоятелството, че застрахованото лице се нуждае от юридическа защита в производство, провеждането на което съставлява абсолютна предпоставка за обжалването пред административната юрисдикция.

24

Подобно тълкуване не може да бъде оспорено с изложения от ответника в главното производство довод, че широкото тълкуване на правото на свободен избор на адвокат или представител би довело до преобразуването на застраховката на правни разноски в застраховка, основана на принципа за „покриването на разноските“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в) от Директива 87/344. В действителност Съдът вече е постановил, че предвидените в член 3, параграф 2, букви а) и б) от Директива 87/344 мерки запазват приложното си поле дори в случаите, когато от член 4, параграф 1, буква а) от тази директива се извежда самостоятелно право на застрахованото лице да избира свободно представителя си (вж. в този смисъл решение Eschig, C‑199/08, EU:C:2009:538, т. 49).

25

Освен това, що се отнася до евентуалните финансови последици върху системите за застраховане на правните разноски, следва да се припомни, че дори и да се предположи, че могат да се породят такива финансови последици, в резултат на това не може да се стигне до ограничително тълкуване на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344. В действителност Директива 87/344 не предвижда пълна хармонизация на приложимите правила относно договорите за застраховка на правни разноски и държавите — членки на Съюза, са свободни да определят приложимия към посочените договори режим, при условие че не се изпразват от съдържание предвидените в тази директива принципи (вж. в този смисъл решение Stark,C‑293/10, EU:C:2011:355, т. 31). Ето защо упражняването правото на застрахованото лице свободно да избира свой представител не изключва възможността в някои случаи да бъдат въведени ограничения за поеманите от застрахователите разноски (вж. в този смисъл решение Sneller, C 442/12, EU:C:2013:717, т. 26).

26

С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос трябва да се отговори, че член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344 следва да бъде тълкуван в смисъл, че понятието „административно производство“ в посочената разпоредба включва фазата на оспорването пред публичноправен орган, в рамките на която този орган издава решение, което може да се обжалва по съдебен ред.

27

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344/ЕИО на Съвета от 22 юни 1987 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски следва да бъде тълкуван в смисъл, че понятието „административно производство“ в посочената разпоредба включва фазата на оспорването пред публичноправен орган, в рамките на която този орган издава решение, което може да се обжалва по съдебен ред.