1.

Преюдициалното запитване, отправено от Rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага, Нидерландия), се отнася до тълкуването на член 22, точка 4 и на член 71 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( 2 ), обикновено наричан „Регламент Брюксел I“.

2.

Запитването е отправено в рамките на производство, висящо пред посочения нидерландски съд, което поставя проблема за установяването на съда, който е компетентен ratione loci да се произнесе по предявен от американско дружество иск за обявяване на недействителността на марка на Бенелюкс, притежавана от люксембургско дружество.

3.

Като се има предвид, че правила за компетентност при трансгранични спорове между частноправни субекти относно действителността на марка са определени както в член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001, така и в член 4.6 от Конвенцията на Бенелюкс за интелектуалната собственост (марки, дизайни или модели) от 25 февруари 2005 г. ( 3 ) (наричана по-нататък „КБИС“), запитващата юрисдикция поставя въпроса как взаимодействат разпоредбите на тези два правни инструмента при застъпване на техния материалноправен, пространствен и времеви обхват.

4.

Съгласно член 71 от Регламент № 44/2001 влизането в сила на посочения регламент не е поставило под въпрос приложимостта на конвенции, които вече обвързват държави — членки на Европейския съюз, и които уреждат компетентността на съдилищата в специфични области. Съдът следва да изясни дали от този член произтича, че в конкретния случай предимство има КБИС, тъй като е влязла в сила след посочения регламент, но по същество възпроизвежда по-ранните споразумения на Бенелюкс, по-специално в член 4.6.

5.

Ако Съдът приеме, че разпоредбите на Регламент № 44/2001 са с предимство пред тези на КБИС, запитващата юрисдикция иска от него да определи дали от член 22, точка 4 от него произтича, че съдилищата на трите държави от Бенелюкс са с еднаква международна компетентност в спор като този по главното производство, или ако случаят не е такъв, да уточни критериите, които позволяват да се определи онази от държавите членки, чиито съдилища са единствено компетентни, евентуално като се приложи член 4.6 от КБИС.

6.

Член 2, параграф 1 от регламента посочва общото правило за компетентност, според което „[п]ри условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

7.

Член 22, точка 4, първа алинея от посочения регламент, който се съдържа в глава II, раздел 6, озаглавен „Изключителна компетентност“, предвижда, че „[с]ледните съдилища ще притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето […] по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти, марки, дизайни или други подобни права, за които се изисква да бъдат депозирани или регистрирани, съдилищата на държавата членка, в която е подадена заявка за депозиране или регистрация, или депозирането или регистрацията са извършени или се смятат за извършени съгласно инструмент на Общността или по силата на международна конвенция“.

8.

Във втора алинея от посочената точка 4 се уточнява, че „[б]ез да се засяга компетентността на Европейската патентна служба по силата на Конвенцията за предоставяне на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г.“ ( 4 ), „съдилищата на всяка държава членка имат изключителна компетентност, независимо от местоживеенето, по дела във връзка с регистрацията или действителността на всеки европейски патент, предоставен на тази държава“ ( 5 ).

9.

Член 71 от същия регламент, който е част от глава VII, озаглавена „Връзка с други документи“, предвижда:

„1.   Настоящият регламент не засяга действието на конвенции, по които държавите членки са страни и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването или изпълнението на съдебни решения.

2.   С цел да се осигури еднакво тълкуване, параграф 1 се прилага по следния начин:

10.

Регламент № 44/2001 е отменен с Регламент (ЕС) № 1215/2012 ( 7 ), наричан обикновено „Регламент Брюксел I а“, но не е приложим за съдебни искове като този в спора по главното производство, които са образувани преди 10 януари 2015 г. ( 8 ). Правилата за компетентност, посочени в член 2, параграф 1, в член 22, точка 4 и в член 71 от Регламент № 44/2001, са възпроизведени в член 4, параграф 1, в член 24, точка 4 и в член 71 от Регламент № 1215/2012 с някои изменения, които не засягат общото съдържание на първите разпоредби ( 9 ). Регламент (ЕС) № 542/2014 ( 10 ) изменя по-съществено последния регламент, като добавя членове 71а—71г с оглед на уреждане на съществуващите връзки ( 11 ) между него и Споразумението за Единен патентен съд ( 12 ), както и договора за Съда на Бенелюкс ( 13 ).

11.

В съответствие с член 5.2, считано от 1 септември 2006 г. КБИС отменя, от една страна, Конвенцията на Бенелюкс в областта на марките за стоки, подписана в Брюксел на 19 март 1962 г. ( 14 ), към която е приложен Единният закон на Бенелюкс за марките ( 15 ), и от друга страна, Конвенцията на Бенелюкс в областта на дизайните и моделите, подписана в Брюксел на 25 октомври 1966 г. ( 16 ), към която е приложен Единният закон на Бенелюкс в областта на дизайните и моделите ( 17 ).

12.

Съгласно преамбюла на КБИС тя има за цел по-специално да:

13.

Като по същество възпроизвежда член 37 от ЕЗМ ( 19 ) и член 29 от ЕЗДМ ( 20 ), член 4.6 от КБИС, озаглавен „Териториална компетентност“, гласи относно спорове между физически или юридически лица ( 21 ):

„1.   Освен ако не е договорено изрично друго, териториално компетентни да разгледат споровете относно марки, дизайни или модели са съдилищата на държавата по местоживеенето на ответника, или по мястото, където спорното задължение е възникнало, е изпълнено или би следвало да бъде изпълнено. Мястото, в което са заявени за регистрация дадена марка, дизайн или модел в никакъв случай не може да се взема предвид като единствен критерий за определяне на териториалната компетентност на съдилищата.

2.   Когато посочените по-горе критерии не са достатъчни за определяне на териториалната компетентност, ищецът може да отнесе случая към съда по своето местоживеене или пребиваване или ако не разполага с такива на територията на Бенелюкс, към съд по негов избор — в Брюксел, Хага или Люксембург.

3.   Съдилищата прилагат правилата по алинеи 1 и 2 служебно и се произнасят изрично по своята компетентност.

[…]“.

14.

На 4 февруари 2010 г. Brite Strike Technologies SA със седалище в Люксембург (Люксембург) подава заявка за словния знак „Brite Strike“ с цел регистрирането му като марка на Бенелюкс от Службата, която е установена в Хага.

15.

На 21 септември 2012 г. Brite Strike Technologies Inc., американско дружество, чиито продукти се продават по-специално от Brite Strike Technologies SA, подава жалба срещу последното в Rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага), в която иска посочената марка да бъде обявена за недействителна на основание членове 2.4 ( 22 ) и 2.28 ( 23 ) от КБИС, като изтъква, че ответникът я е регистрирал недобросъвестно и в нарушение на правата му на първи известен ползвател на съответната марка на територията на Бенелюкс.

16.

Brite Strike Technologies SA повдига възражение за липса на териториална компетентност, като поддържа, че жалбата е трябвало да бъде подадена в Люксембург, където се намира неговото седалище, тъй като то е ответникът, а не в Хага, където е регистрирана разглежданата марка.

17.

Запитващата юрисдикция счита, че за да се произнесе по това възражение, следва да се определи дали правилото за компетентност, посочено в член 4.6 от КБИС, от което произтича, че тя не е компетентна да разгледа този спор ( 24 ), трябва да има предимство пред правилото за компетентност, посочено в член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001, което за сметка на това ѝ позволява да обяви, че е компетентна.

18.

В това отношение rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага) цитира решение на Gerechtshof Den Haag (апелативен съд Хага) от 26 ноември 2013 г. ( 25 ), в което последният приема, че правилата за компетентност, предвидени в Регламент № 44/2001, трябва да имат предимство пред тези в КБИС, поради това че „макар и по съдържание тя да е продължение на по-ранното законодателство на Бенелюкс и макар да възприема идентични правила относно компетентността“, тази конвенция „следва влизането в сила на [посочения] регламент“, „така че член 4.6 не може да се разглежда като специална уредба по смисъла на член 71 от [него]“ ( 26 ).

19.

Запитващата юрисдикция смята обаче, че съществуват неясноти относно значението, което трябва да се даде на посочения член 71, както и относно условията, според които член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 евентуално трябва да се прилага в рамките на спор като този по главното производство относно действителността на марка на Бенелюкс.

20.

В този контекст с акт от 13 май 2015 г., постъпил в Съда на 20 май 2015 г., rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

При утвърдителен отговор на този въпрос:

21.

Писмено становище представя единствено Европейската комисия. Не е проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

22.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество моли Съда да определи по какъв начин предвидените в член 4.6 от КБИС правила за компетентност и посочените в Регламент № 44/2001 правила за компетентност трябва да си взаимодействат с оглед на член 71 от последния, когато случаят е такъв, че приложните полета на тези два правни инструмента, които не се припокриват изцяло, съвпадат в териториално, времево и материалноправно отношение.

23.

Тъй като спорът по главното производство е относно действителността на марка на Бенелюкс, то член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 е разпоредбата, която запитващата юрисдикция смята да приложи в конкретния случай, за да обоснове компетентността си, като се има предвид, че ако вместо него се приложи член 4.6 от КБИС, компетентни могат да се окажат съдилищата на друга държава членка. При все това тя формулира първия си въпрос така, че той обхваща всички разпоредби на Регламент № 44/2001. Аз също смятам, че проблемът за взаимодействието между двата международни правни инструмента не се поставя само от гледна точка на посочения член 22, точка 4. Всъщност в различни случаи е възможно други посочени в този регламент правила за компетентност да се конкурират с тези по член 4.6 от КБИС при съдебно производство относно защитата на марки, дизайни или модели ( 27 ). Следователно тази възможност не трябва да се пренебрегва при разглеждането на първия поставен в настоящото дело въпрос, а следва да му се даде отговор, който да е валиден в общ план.

24.

Целта на член 71 от Регламент № 44/2001 е да запази правилата за компетентност, съдържащи се в конвенциите, сключени от държавите членки между тях или с трети държави, свързани със „специфични области“ ( 28 ). Материалният обхват на КБИС обаче е със специален характер по отношение на обхвата на посочения регламент. В това отношение уточнявам, че противно на впечатлението, което може да остави непълен прочит на заглавието на КБИС, тя не обхваща всички права на интелектуална собственост, а се ограничава до „марки, дизайни или модели“ ( 29 ). От своя страна Регламент № 44/2001, и по-специално член 22, точка 4 от него, обхваща по-широк спектър права на интелектуална собственост ( 30 ). Следователно от изразената в посочения член 71 резерва по принцип произтича, че следва да се прилагат правилата за компетентност, посочени в член 4.6 от КБИС по отношение на спора по главното производство, а не правилото, установено в член 22, точка 4 от този регламент.

25.

Съдът обаче тълкува текста на член 71 в смисъл, че „правилата относно компетентността, […] предвидени от специалните конвенции, към които в момента на влизането в сила на този регламент държавите членки вече са били страна, по принцип изключват прилагането на отнасящите се до същия въпрос разпоредби“, когато спорът попада в приложното поле на подобна конвенция ( 31 ). Той основава това ограничително тълкуване на констатацията, че за разлика от посочения член 71, в който са използвани термините „са страни“, в член 57 от Брюкселската конвенция, от която е следствие, е употребена формулировката „са или ще бъдат страни“ и така уточнява, че за разлика от Регламент № 44/2001, тази конвенция не се противопоставя на други правила за компетентност, които държавите — страни по конвенцията, могат да приемат дори в бъдеще чрез сключване на специални конвенции ( 32 ).

26.

Rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага) пита Съда как следва да се тълкуват тези принципи за взаимодействие в конкретния случай, при положение че КБИС несъмнено е сключена след датата на влизане в сила на Регламент № 44/2001 ( 33 ), но има за цел най-вече да слее две конвенции на Бенелюкс, които от своя страна са сключени преди тази дата ( 34 ). С други думи, той пита дали КБИС трябва да се определи като „последваща“ конвенция на този регламент, от което, както приема Gerechtshof Den Haag (Апелативен съд Хага) по друго дело ( 35 ), следва, че в спора по главното производство трябва да се прилагат разпоредбите на последния акт, а не тези на конвенцията.

27.

Комисията предлага на първия преюдициален въпрос да се отговори, че поради датата ѝ на влизане в сила КБИС не попада в приложното поле ratione temporis на резервата, предвидена в член 71 от Регламент № 44/2001 и че следователно правилата за компетентност по член 4.6 от тази конвенция не могат да имат предимство пред тези от регламента. Според мен, макар КБИС формално да е приета след Регламент № 44/2001, специалните правила за компетентност, които съдържа, значително предшестват посочените в този регламент правила и следователно трябва да имат предимство пред последните поради изложените по-нататък причини.

28.

В съображение 25 от Регламент № 44/2001 се посочва, че предимството, предоставено от член 71 от него на конвенциите със специален характер, се обосновава от „спазването на международните задължения, по които са страни държавите членки“. Както посочва Комисията, изразената в това съображение загриженост се отнася най-вече до споразуменията, сключени с трети държави ( 36 ). При все това е безспорно, че посочената в член 71 резерва обхваща и конвенциите, сключени само между държави членки, какъвто е случаят на конвенциите на Бенелюкс.

29.

В това отношение подчертавам, че за разлика от редица други регламенти, които също се отнасят до съдебното сътрудничество по граждански дела, Регламент № 44/2001 не предвижда, че „в отношенията между държави членки [той] има предимство пред конвенциите, сключени изключително между две или повече от тях, доколкото тези конвенции засягат въпроси, уредени от [него]“ ( 37 ), формулировка, която води до преустановяване на споразуменията между държави членки, за разлика от сключените с трети държави, дори ако са едновременно специални и предшестващи съответния регламент.

30.

Тази особеност на Регламент № 44/2001 е още по-значителна, тъй като е преработен изцяло през 2012 г. и въпреки практическите затруднения, които се откроиха при преценката на обхвата на посочения член 71 ( 38 ), законодателят на Съюза не промени съдържанието му ( 39 ). Член 71 от Регламент № 1215/2012, който заменя Регламент № 44/2001, разбира се, е значително допълнен от Регламент № 542/2014 ( 40 ), но без да се ограничава принципът, че правилата за компетентност, предвидени от конвенциите със специален характер, макар да са сключени единствено между държави членки, позволяват да се предвиждат изключения от посочените понастоящем в Регламент № 1215/2012.

31.

Втората цел на член 71 от Регламент № 44/2001, която според мен има основна роля в настоящото дело, е надлежно да вземе предвид обстоятелството, че правилата за компетентност, предвидени от специалните конвенции, са приети при отчитане на особеностите на дадена специфична област, и че следователно тези правила са необходими, което следва да се съхрани ( 41 ). Това по-специално засяга правилата за компетентност относно интелектуалната собственост, съдържащи се в международни конвенции, които авторите на този регламент не са имали намерение да изключват ( 42 ).

32.

Въз основа на предходното стигам до извода, че член 71 от Регламент № 44/2001 е създаден с цел да се запази прилагането на правилата за компетентност, съдържащи се в конвенции със специален характер, сключени от държави членки преди влизането му в сила, доколкото съдържанието на тези правила е по-подходящо за съответната област и е в съответствие с практиката на Съда, стига те да зачитат принципите, които ръководят съдебното сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси в рамките на Съюза ( 43 ). Смятам, че този благоприятен подход трябва да се следва по-специално по отношение на член 4.6 от КБИС с оглед на неговата същност.

33.

Както запитващата юрисдикция, така и Комисията посочват, че КБИС заменя конвенции, които са в сила в трите държави членки от Бенелюкс — от 1971 г. за марките и от 1975 г. за дизайните и моделите, без да внася значителни изменения в съдържанието им. По-специално член 4.6 от КБИС, която е единствената релевантна разпоредба по настоящото дело ( 44 ), напълно възпроизвежда правилата за компетентност, посочени в по-старите правни инструменти, като внася единствено терминологична промяна, наложена поради новия текст, който се отнася едновременно до марките и до дизайните или моделите ( 45 ).

34.

Комисията обаче поддържа, че за отговора на първия преюдициален въпрос няма значение, че разпоредбите на КБИС са аналогични с тези на конвенциите на Бенелюкс, които заменя. Аз, напротив, смятам, че е от съществено значение да се вземе предвид обстоятелството, че като приемат посочения член, трите държави — страни по КБИС, просто запазват съдържанието на специалните разпоредби, които вече са били приложими преди влизането в сила на Регламент № 44/2001, без да променят тяхната същност.

35.

Доколкото една от целите на член 71 от Регламент № 44/2001 е да позволи прилагането на правила, които в по-голяма степен съответстват на спецификата на съответната област ( 46 ), това съображение според мен е доказателство, че възпроизведените в член 4.6 от КБИС правила за компетентност са с предимство пред предвидените в регламента. Както Комисията признава, целта на КБИС е по-конкретно да установи специфични правила, които да вземат предвид особеностите на марката на Бенелюкс, а именно — единна марка, която не е разделена между съответните държави членки и по-специално не е свързана с една от тях. Поради това правилата за компетентност, възпроизведени в член 4.6 от КБИС, според мен са по-подходящи при разглеждане на спор относно марка на Бенелюкс от правилата за компетентност, предвидени от Регламент № 44/2001.

36.

Това е така по-специално що се отнася до правилото, посочено в член 22, точка 4 от този регламент, което за разлика от член 4.6 от КБИС не е създадено за спорове като този по главното производство. По-късно ще се върна на ограниченията на евентуално прилагане на посочения член 22, точка 4 към настоящия спор, но искам още сега да спомена основните съображения на тази отрицателна констатация. В това отношение, от една страна, подчертавам, че текстът на тази разпоредба не позволява директно да се определи коя е компетентната юрисдикция за решаване на спор от такъв вид ( 47 ), докато член 4.6 от КБИС посочва поредица от по-точни критерии за компетентност ( 48 ). От друга страна — за разлика от член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 — член 4.6 от КБИС изключва възможността мястото на депозиране или регистрация на дадена марка само по себе си да служи като фактор за определяне на компетентност, за да се избегне концентрацията ѝ в една от държавите от Бенелюкс ( 49 ). Накрая посочвам, че самият законодател на Съюза се е погрижил да приеме правила за компетентност, дерогиращи Регламент № 44/2001, когато права на интелектуална собственост от такова естество, които пораждат единно действие в няколко държави членки, са възникнали на равнището на Съюза ( 50 ).

37.

Освен това смятам, че прилагането в конкретния случай на правилата за компетентност, предвидени в член 4.6 от КБИС, в никакъв случай не накърняват основните принципи, които са в основата на съдебното сътрудничество между държавите членки по граждански и търговски дела, а дори напротив, и Съдът гарантира тяхното спазване при прилагането в тази област на правила, съдържащи се в международни конвенции със специален характер ( 51 ). Предвид спецификата им — по-специално доколкото посочват съда, който е най-подходящ, за да се произнесе по иск относно действителността на марка на Бенелюкс по-прецизно и балансирано, отколкото позволява член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 ( 52 ) — посочените в член 4.6 от КБИС правила според мен изпълняват онези от посочените принципи, които са релевантни за правилата за компетентност ( 53 ).

38.

Освен това не споделям гледната точка на Комисията, според която, ако Съдът приеме, че член 4.6 от КБИС трябва да има предимство пред конкурентните разпоредби на Регламент № 44/2001, това би противоречало на правилото, посочено в член 3, параграф 2 ДФЕС и уточнено в практиката на Съда, че държавите членки повече не разполагат със свободата да сключват помежду си конвенции, които могат „да засегнат общите правила“, както са предвидени в Регламент № 44/2001, „или да променят техния обхват“, тъй като в тази област компетентността на Съюза е изключителна ( 54 ). Вярно, по отношение на конвенция, сключена с трети държави, Съдът е потвърдил също така, но без изрично да се е ограничил до този случай, че член 71, параграф 1 от същия регламент „не дава възможност на държавите членки чрез сключване на специални конвенции или изменение на вече действащи конвенции да въвеждат норми, които имат предимство пред тези на Регламент № 44/2001“ ( 55 ).

39.

При все това смятам, че щом като правилата за компетентност, посочени в член 4.6 от КБИС, само възпроизвеждат разпоредбите на БКМ и на КБДМ, съществували преди влизането в сила на Регламент № 44/2001, като извършват сливане на тези два текста, не може да се смята, че приемането на КБИС е в състояние да накърни разпоредбите на този регламент или че е изменило обхвата му, нито че КБИС представлява „нова специална конвенция“ или конвенция за „изменение на вече действащи конвенции“ по смисъла на горепосочената съдебна практика.

40.

В този конкретен контекст, в който две предшестващи Регламент № 44/2001 конвенции на Бенелюкс просто са преработени в рамките на друга конвенция на Бенелюкс, подписана и ратифицирана след посочения регламент, принципът на предимство на специалните конвенции, предвиден в член 71 от него, според мен трябва да надделее над съображения, които поставят формата пред съдържанието. Защитаваната от Комисията позиция би довела до спорния резултат да се попречи на държавите членки да извършват редакционни или чисто процесуални промени, които според мен трябва да се разграничат от измененията от съществен характер, забранени от посочената по-горе съдебна практика.

41.

Според мен тълкуване на член 71 на Регламент № 44/2001, което не е формализирано и което аз препоръчвам, се подкрепя от по-общи съображения, изведени от първичното право на Съюза. Всъщност от член 350 ДФЕС ( 56 ) е видно, че специфичните регионални споразумения, сключени в рамките на Бенелюкс, трябва да се запазят, стига да позволяват постигане на посочените в последния цели в по-голяма степен, отколкото разпоредбите на правото на Съюза и да са абсолютно необходими за правилното функциониране на режима на Бенелюкс ( 57 ). Смятам, че в конкретния случай е удачно и дори абсолютно необходимо трите държави от Бенелюкс да запазят в член 4.6 от КБИС специалните правила за компетентност, които са приели преди, за да гарантират хармоничното и балансирано функциониране на режима на единната марка, съществуващ между тях ( 58 ). Това становище се основава на обстоятелството, че от една страна, този режим, който изцяло замества законодателството на тези държави в конкретната област ( 59 ), към днешна дата няма еквивалент в правото на Съюза ( 60 ), и от друга страна, прилагането на разпоредбите на Регламент № 44/2001 не би довело до толкова задоволителен резултат като този от посочения член 4.6 в конкретния контекст.

42.

Следователно според мен КБИС трябва да се определи като конвенция, засягаща специфична област, по която държавите членки са страни по смисъла на член 71 от Регламент № 44/2001 и че следователно правилата за компетентност, съдържащи се в член 4.6 от посочената конвенция, трябва да са с предимство пред тези от регламента, в случай че приложните им полета се припокриват. Ето защо предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори, че член 71 трябва да се тълкува в смисъл, че ако даден трансграничен спор попада в приложното поле както на регламента, така и на КБИС, в съответствие с параграф 1 от същия член дадена държава членка може да приложи правилата за компетентност, предвидени в член 4.6 от Конвенцията.

43.

Запитващата юрисдикция задава втория и третия въпрос единствено при условията на евентуалност само ако в отговор на първия поставен въпрос Съдът постанови, че разпоредбите на Регламент № 44/2001 трябва да са с предимство пред правилото за компетентност по член 4.6 от КБИС. Смятам, че това не би трябвало да е така. Ако Съдът потвърди предлаганото от мен тълкуване на член 71 от посочения регламент, няма да има отговор на тези два въпроса. С оглед на изчерпателността ще отбележа следното.

44.

Най-напред уточнявам, че с оглед на обвързаността между тези въпроси, които според мен засягат смисъла и обхвата, които трябва да бъдат дадени на член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 в рамките на спор като този по главното производство, следва да се разглеждат заедно, ако трябва да им се предостави отговор.

45.

Според запитващата юрисдикция, ако се предположи, че правилото за компетентност по член 22, точка 4 трябва да се приложи в спор, който, както е в конкретния случай, засяга евентуалната недействителност на марка на Бенелюкс, съществува съмнение относно значението, което трябва да бъде дадено в конкретния контекст на израза „съдилищата на държавата членка, в която е подадена заявка за депозиране или регистрация“, който съгласно тази разпоредба представлява релевантният критерий за привръзка в областта на действителността на марките.

46.

За да обоснове втория въпрос, тя посочва по същество, че заявката за регистрация на марка на Бенелюкс е еднакво действителна на цялата територия на Бенелюкс, така че съдилищата на всяка от държавите членки, които го съставляват — т.е. както белгийските, така и люксембургските и нидерландските — могат да бъдат съвместно компетентни с оглед текста на посочения член 22, точка 4.

47.

В случай че Съдът не възприеме това тълкуване, то с третия си въпрос тя иска от него да уточни, от една страна, коя от трите държави е с международна компетентност в областта, а от друга страна, дали факторите за определяне на териториална компетентност, предвидени в член 4.6 от КБИС, могат да се използват на този етап за установяване на въпросната държава.

48.

Според мен в становището си Комисията основателно предлага на втория въпрос да се отговори, че „от член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] следва, че в спор относно регистрацията или действителността на марка на Бенелюкс както белгийският съд, така и нидерландският съд, а и [съдът] на Люксембург имат международна компетентност да разрешат конкретния правен спор“. Комисията не се произнася по третия въпрос. Аз ще приведа няколко съображения в това отношение.

49.

Припомням, че както се посочва в член 22 ab initio от Регламент № 44/2001, всички правила за компетентност, посочени в точки 1—5, са с общата особеност, че се прилагат независимо от местоживеенето ( 61 )на страните и определят компетентност както с изключителен, така и със задължителен характер, който е специално обвързващ както за правните субекти, така и за съда ( 62 ). Щом представляват дерогация не само от общото правило, предвидено в член 2 от този регламент, което има за цел да улесни ответника, а и от възможностите за доброволна пророгация на компетентност, които по принцип се предоставят на страните ( 63 ), тези специални разпоредби трябва да се тълкуват стриктно ( 64 ).

50.

За разлика от посоченото в писменото становище на Комисията ( 65 ), член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001, в който се посочват „съдилищата на държава[…] членка“ в тяхната цялост, само изтъква държавата членка, чиито съдилища са компетентни ratione materiae съгласно тази разпоредба, без обаче да разпределя компетентностите в рамките на съответната държава членка, както Съдът вече е постановил ( 66 ).

51.

Член 22, точка 4 предвижда в първа алинея, че когато трансграничен спор засяга вписване или действителност на права на интелектуална собственост, за които се изисква да бъдат депозирани или регистрирани, международната компетентност принадлежи изключително на „съдилищата на държавата членка, в която е подадена заявка за депозиране или регистрация, или депозирането или регистрацията са извършени или се смятат за извършени съгласно инструмент на Общността или по силата на международна конвенция“. Втората алинея на точка 4 добавя, че в специфичната област на европейските патенти, уредена от Мюнхенската конвенция, „съдилищата на всяка държава членка имат изключителна компетентност, независимо от местоживеенето, по дела във връзка с регистрацията или действителността на всеки европейски патент, предоставен на тази държава“ ( 67 ).

52.

Предвиденият в тези две алинеи изключителен критерий за привързване към държавата членка, пряко засегната от предоставянето на съответното право, ненапразно е точен. Той отразява волята на законодателя да се съобрази с целите за близост между съда и спора и за добро упражняване на правосъдие, посочени като обосновка на изключенията от принципната компетентност на съдилищата по местоживеене на ответника в съображение 12 от Регламент № 44/2001.

53.

Всъщност се счита, че съдилищата на държавата, където това право ще породи правните си последици, „са в състояние най-добре“ ( 68 ) да се произнесат по вписването или действителността му с оглед на приложимата за него правна уредба, а именно в общия случай законодателството на същата тази държава членка, на територията на която трябва да се гарантира защитата на това право ( 69 ). Както подчертава Комисията, между защитата на правата на интелектуална собственост и националния суверенитет традиционно съществува силна връзка ( 70 ). В това отношение Съдът подчертава също, че предоставянето на права като патентите включва намесата на националната администрация и че свързаните с това съдебни спорове се разглеждат от специализирани съдилища в няколко държави членки ( 71 ).

54.

В светлината на установеното законодателство и съдебна практика и като се имат предвид значителните особености на разглежданото в главното производство право на интелектуална собственост, следва да се провери как евентуално трябва да се приложат в конкретния случай разпоредбите на член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001.

55.

На първо място уточнявам, че ако Съдът постанови, противно на предложения от мен отговор на първия преюдициален въпрос, че Регламент № 44/2001 трябва да се приложи в спор като този по главното производство, с оглед на текста му според мен е ясно, че правилото за компетентност по член 22, точка 4, а не тези по други разпоредби от регламента ( 72 ) трябва да определи съда, който е компетентен да се произнесе по „действителността“ на съответната марка на Бенелюкс.

56.

Определящият фактор за разпределяне на съдебната компетентност за споровете, за които се прилага член 22, точка 4, е тясната връзка, която трябва да съществува между спорното право на интелектуална собственост и територията, на която това право може да ползва защита ( 73 ). В конкретния случай на право с единно действие, каквато е марката на Бенелюкс, тъй като важи в трите държави от Бенелюкс и се ползва с еднаква защита в тях ( 74 ), смятам, че понятието „територия“, на което член 22, точка 4, първа алинея от Регламент № 44/2001 се позовава, трябва да се разглежда като цялата територия на Бенелюкс ( 75 ), която може да се отъждестви с територията на държава членка, както Съдът вече е постановявал в сходен контекст ( 76 ). Следователно смятам, че в специфичните рамки на марката на Бенелюкс, териториите на тези три държави са посочени заедно и съдилищата на всяка от тях са потенциално компетентни, ако са с „в състояние най-добре“ да приложат еднаквия режим, приет от посочените държави относно марката.

57.

Подчертавам, че правилото, предвиждащо национално разпределяне на съдебната компетентност, изрично предвидено за европейския патент в посочения член 22, точка 4, втора алинея, не може да се прилага за марката на Бенелюкс, тъй като въпросните режими са коренно различни ( 77 ). Всъщност европейският патент се различава от марката Бенелюкс, тъй като не представлява единно право, а пъстър набор от национални патенти ( 78 ). Както посочва Комисията, „по същество от правна гледна точка все още става дума за различни патенти, които остават индивидуално обвързани със съответната национална територия“. Това обосновава факта, че съдебната компетентност продължава да е свързана с всяка държава, на територията на която се поиска защита на европейския патент, какъвто е случаят с чисто националните права на интелектуална собственост.

58.

Именно предвид факта, че въведените с Брюкселската конвенция правила за компетентност и възпроизведени в Регламент № 44/2001 не са изцяло адаптирани към особеностите на правата на интелектуална собственост с единен характер, са приети специални правила за компетентност за права от този вид, създадени на равнището на Европейската общност и след това — на Европейския съюз. Такъв бе случаят с „промишлените дизайни на Общността“ ( 79 ), с „марката на Общността“, неотдавна станала „марка на Европейския съюз“ ( 80 ), както и с „европейските патенти с единно действие“ ( 81 ).

59.

В писменото си становище Комисията твърди, че „дерогационните режими не трябва обаче да водят до положение, при което компетентен е съд на държава членка, в която правото на интелектуална собственост не е действително“ ( 82 ). Аз ще подчертая, че въпросните разпоредби, и особено свързаните с действителността на марка на Европейския съюз, водят до пълно изключване на правилото по член 22, точка 4 от този регламент, тъй като предвиждат компетентността на централизирана служба за исканията за недействителност, предявени като главен иск, и на специализирани съдилища, за исканията за недействителност, предявени като насрещен иск — по-специално в рамките на иск за установяване на нарушение — съдилища, които по принцип са тези на държавата членка по местоживеене на ответника ( 83 ).

60.

Подобно на Комисията съм съгласен, че доколкото в резултат от посочения член 22, точка 4 съдилищата на три държави — членки на Съюза, могат да бъдат компетентни да разглеждат дело за недействителност на марка на Бенелюкс, то тук предложеното стриктно тълкуване на посочения член 22, точка 4 предлага резултат, който не изглежда „оптимален“ с оглед на целите на Регламент № 44/2001 ( 84 ). При все това, ако този регламент се приеме за приложим по такъв иск, според мен подобно тълкуване се налага както предвид текста и основанията на член 22, точка 4 от него, така и поради особените характеристики на тук засегнатото право на интелектуална собственост ( 85 ).

61.

Впрочем смятам, че в тази отрицателна констатация трябва да бъдат внесени някои нюанси, тъй като на практика е вероятно rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага) често, както е в спора по главното производство, да бъде сезиран според мястото на депозиране и/или регистриране на съответната марка на Бенелюкс ( 86 ). Според мен обстоятелството, че ищецът може да избере да сезира съд на една или друга от тези три държави естествено може да задължи ответника да пледира на език, който не владее, и да доведе до риск от практиката за „forum shopping“. При все това тази възможност за избор поражда материалноправни последици, които не са толкова обременяващи в особения контекст на марката на Бенелюкс, която поначало, доколкото правният ѝ статут е напълно хармонизиран между тези държави членки, е предмет на еднакво тълкуване ( 87 ).

62.

За да преодолее ограниченията, до които би довело евентуалното прилагане на член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 по спор относно право на интелектуална собственост с единно действие, каквато е марката на Бенелюкс ( 88 ), изглежда, че запитващата юрисдикция предвижда възможността да се позове, явно в допълнение, на поредицата правила за „териториална компетентност“ по член 4.6 от КБИС, за да определи коя от трите държави от Бенелюкс притежава по-точно компетентността в тази област ( 89 ).

63.

Най-напред подчертавам, че член 4.6 от КБИС изброява „каскадно“ правила за компетентност ( 90 ), които по своята същност са напълно различни от правилото за компетентност с изключителен характер, посочено в член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001. Прибавям, че според постоянната съдебна практика разпоредбите на Регламент № 44/2001, какъвто е член 22, точка 4, трябва да се тълкуват самостоятелно, а не чрез препращане към правото на държавите членки ( 91 ).

64.

Впрочем смятам, че не може да има каквото и да било препращане, дори и допълнително, към тази разпоредба на КБИС, ако Съдът прецени, че тя се изключва от Регламент № 44/2001 по силата на член 71 от последния. Всъщност в такъв случай могат да се прилагат единствено разпоредбите на Регламент № 44/2001 за разрешаване на спорове относно компетентност и дори стълкновения на производства, които могат да бъдат породени от спор като този по главното производство.

65.

Обстоятелството, че всяко от съдилищата на една или друга държава от Бенелюкс според мен могат да бъдат сезирани от ищеца, ако по такъв спор трябва да се приложи член 22, точка 4 от посочения регламент, поражда трудности, които обаче не са непреодолими, тъй като самият регламент съдържа възможности за тяхното отстраняване. Така при едновременно образувани производства международната компетентност ще бъде разпределена между тези три държави в зависимост от правилото, предоставящо предимство на „първия сезиран съд“, посочено в членове 27—30 от същия регламент, които уреждат случаите на висящ процес (lis pendens) и свързани искове, които могат да възникнат между съдилищата на държавите членки ( 92 ) в светлината на практиката на Съда по посочените членове ( 93 ).

66.

Следователно, ако Съдът сметне за необходимо да се произнесе по втория и третия преюдициален въпрос, според мен трябва да се каже, че член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 следва да се тълкува в смисъл, че компетентни да разгледат трансграничен спор относно вписването или действителността на марка на Бенелюкс са съдилищата на всяка от трите държави членки, на територията на която правото на интелектуална собственост поражда действие и изисква еднаква защита, а именно Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия.

67.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от rechtbank Den Haag (първоинстанционен съд Хага) преюдициални въпроси, както следва:

„Член 71 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че ако даден трансграничен спор попада в приложното поле както на този регламент, така и на Конвенцията на Бенелюкс в областта на интелектуалната собственост (марки, дизайни или модели), подписана в Хага на 25 февруари 2005 г., държава членка може съгласно член 71, параграф 1 от посочения регламент да приложи правилата за съдебна компетентност, предвидени в член 4.6 от същата конвенция“.