1.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 431/38


Жалба, подадена на 22 септември 2014 г. — Niche Generics/Комисия

(Дело T-701/14)

(2014/C 431/61)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Niche Generics Ltd (Hitchin, Обединено кралство) (представители: E. Batchelor, M. Healy, Solicitors, и F. Carlin, Barrister)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението;

да отмени или във всеки случай да намали размера на глобата; и

да осъди Комисията да заплати собствените си разноски и разноските на жалбоподателя във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска частична отмяна на Решение C(2014) 4955 окончателен на Комисията от 9 юли 2014 г. по преписка AT.39612 — Perindopril (Servier).

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага единадесет правни основания.

1.

Първо правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията не е приложила правилно правния критерий за „обективна необходимост“ при преценката дали патентното споразумение между жалбоподателя и Servier попада в обхвата на член 101, параграф 1 ДФЕС.

2.

Второ правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране като не е приложила насоките на Регламента за групово освобождаване относно трансфера на технологии спрямо споразумението на жалбоподателя.

3.

Трето правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е определила споразумението като „нарушение поради целта“ на член 101, параграф 1 ДФЕС.

4.

Четвърто правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията е приложила погрешно собствения си критерий за „нарушение поради целта“ спрямо специфичните факти, свързани със жалбоподателя.

5.

Пето правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е заключила, че последиците на споразумението нарушават конкуренцията.

6.

Шесто правно основание, при условията на евентуалност, състоящо се в твърдението, че Комисията да е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е признала, че споразумението отговаря на критерия за изключване по член 101, параграф 3 ДФЕС.

7.

Седмо правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията е нарушила правото на жалбоподателя на защита и принципа на доброто управление, като е упражнила натиск при разследването си във връзка с документи, които се ползват със законна привилегия.

8.

Осмо правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране при изчисляването на глобата, като е третирала жалбоподателя по различен начин в сравнение със Servier, без това да е било обективно обосновано.

9.

Девето правно основание, състоящо се в твърдението, че при налагането на санкцията на жалбоподателя Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, насоките си за определяне на глобите и предишната си утвърдена практика.

10.

Десето правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (1), като е превишила максимума на санкцията от 10 % от общия размер на оборота.

11.

Единадесето правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията е нарушила задължението си да изложи мотиви съгласно член 296 ДФЕС за изчисленията си относно глобата и преценката си за тежестта на нарушението на жалбоподателя.


(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (OВ 2003 L 1, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).