26.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/10

Преюдициално запитване от High Court of Justice, Family Division (Англия и Уелс) (Обединено кралство), постъпило на 4 ноември 2014 г. — A/B

(Дело C-489/14)

(2015/C 026/13)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice, Family Division (Англия и Уелс)

Страни в главното производство

Ищец: A

Ответник: B

Преюдициални въпроси

1)

Какво означава „установяване“ за целите на член 19, параграфи 1 и 3 (1) при следните обстоятелства:

а)

ищецът по делото пред първия сезиран съд (наричано по-нататък „първото дело“) фактически не предприема никакви действия след първото заседание, и по-специално не предявява искане (Assignation) [за постановяване на определение за съдебна раздяла] до изтичането на срока за прекратяване на производството по исковата му молба (Requête), в резултат на което първото дело се прекратява без постановяване на решение с изтичането на предвидения съгласно приложимото (френско) право срок, а именно 30 месеца след първото заседание,

б)

първото дело се прекратява на посоченото основание съвсем скоро (3 дни) след завеждането на дело в Англия пред съд, пред който искът е предявен по-късно (наричано по-нататък „второто дело“), поради което няма постановено съдебно решение във Франция, нито какъвто и да било риск от противоречие между първото и второто дело, и

в)

поради часовата зона, в която се намира Обединеното кралство, след прекратяване на първото дело ищецът по него винаги би могъл да предяви иск за развод във Франция преди ищецът [в главното производство] да може да предяви иск за развод в Англия?

2)

В частност терминът „установяване“ означава ли, че ищецът по първото дело трябва с дължимата грижа и бързина да предприема действия с оглед разрешаване на спора (от съда или чрез постигане на споразумение) или след установяване на компетентността на съд по негов избор на основание член 3 и член 19, параграф 1 може да не предприема каквито и да било съществени действия в това отношение, като цели само прекратяване на второто дело и блокиране на разрешаването на спора като цяло?

(1)  Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).