—

за VSB Machineverhuur BV, Van Sommeren Bestrating BV и г‑н Van Sommeren, от R. van Seumeren, advocaat,

—

за Европейската комисия, от M. Wilderspin и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 1, 27 и 30 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Aannemingsbedrijf Aertssen NV и Aertssen Terrassements SA, дружества по белгийското право (наричани по-нататък заедно „Aertssen“), и VSB Machineverhuur BV, Van Sommeren Bestrating BV, дружества по нидерландското право, и г‑н Van Sommeren (наричани по-нататък заедно „VSB и др.“) по повод на твърдяна измама, извършена от VSB и др.

3

Съображение 15 от Регламент № 44/2001 гласи следното:

„В интерес на хармоничното упражняване на правосъдие е необходимо да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че в две държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения. Трябва да съществува ясен и ефективен механизъм за решаване на висящи дела (lis pendens) и свързани с тях производства и за отстраняване на проблемите, които произтичат от национални различия като тези във връзка с определянето на времето, към което едно дело се счита за висящо. За целите на настоящия регламент това време трябва да се определи автономно“.

4

Глава I от този регламент, озаглавена „Обхват“, съдържа само член 1, чийто параграф 1 гласи:

„Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по специално, данъчни, митнически или административни дела.

5

Член 5 от озаглавения „Компетентност“ раздел 2 от глава II от Регламента гласи:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]

[…]“.

6

Раздел 9, озаглавен „Висящ процес (Lis pendens) — свързани искове“, от глава II от Регламент № 44/2001 включва членове 27—30. Член 27 от регламента гласи следното:

„1.   Когато дела с един и същ предмет и между същите страни, са заведени в съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд.

2.   Когато бъде установ[ена] компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд“.

7

Съгласно член 28 от този регламент:

„1.   Когато свързани искове са висящи пред съдилища от различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, може да спре разглеждането на делото.

2.   Когато тези искове са висящи на първа инстанция, всеки съд, различен от първия сезиран съд, може също така, по молба на една от страните да се откаже от компетентност, ако първия сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното обединяване.

3.   За целите на настоящия член исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства“.

8

Член 30 от същия регламент предвижда:

„За целите на настоящия раздел, съдът се счита сезиран:

9

Член 700 от Гражданския процесуален кодекс (Wetboek van Burgerlijke Rechtsvordering) гласи:

„1.   Налагането на запор изисква разрешение от съдията по обезпечителното производство, в чиято компетентност се намират една или няколко от засегнатите вещи, или ако запорът не се отнася до вещи, от съдията по обезпечителното производство по пребиваването на длъжника или на всяко лице, свързано със запора.

2.   Разрешението се иска с молба, в която се посочва естеството на запора, който трябва да се наложи, и правото, изтъкнато от ищеца, както и ако това право е парично вземане, размерът му или, ако той все още не е определен, максималният му размер, без да се нарушават особените изисквания, определени от закона за разглеждания запор. Съдията по обезпечително производство се произнася след предварително разглеждане. […]

3.   Освен ако вече не е бил предявен иск в главното производство към датата на разрешението, последното се предоставя, при условие че искът е предявен в определен за целта срок от съдията по обезпечителното производство, но поне осем дни след налагането на запора. Съдът по обезпечителното производство може да удължи срока, ако сезиращият го поиска това преди изтичането на срока. […] Просрочването на срока, предоставен за подаване на иск в главното производство, води до отмяна на залога.

[…]“.

10

Наказателно-процесуалният кодекс включва в книга първа, озаглавена „За съдебната полиция и служителите, които я упражняват“, глава VI, „Съдия-следователи“. Член 63 от глава VI от кодекса гласи:

„Всеки, който твърди, че е претърпял вреди от престъпление, може да подаде искане да се конституира като граждански ищец пред компетентния съдия-следовател.

Всяко пострадало лице, което се е конституирало като граждански ищец, може да бъде изслушано поне веднъж от съдията-следовател, натоварен по делото, след направено искане за това“.

11

На 26 март 2013 г. дружествата Aertssen подават на основание член 63 от Наказателно-процесуалния кодекс до съдия-следователя към Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (първоинстанционен съд на Антверпен, Белгия) искане за конституиране като граждански ищец срещу Nicolaas Kraaijeveld, „VSB Groep BV“, дружество по нидерландското право, и дъщерните му дружества Van Sommeren Bestrating BV и VSB Machineverhuur BV, както и срещу Van Sommeren Bestrating BV, г‑н Van Sommeren и X, като последната буква означава и всички лица, за които в хода на следствието се установи, че са участвали в извършването на престъпленията, за които съдът е сезиран с искането.

12

Посоченото искане се отнася до твърдения за измама. Във въпросното искане дружествата Aertssen посочват, че предварително изчисляват вредата си в размер на около 200000 EUR.

13

На 26 април 2013 г. дружествата Aertssen сезират Voorzieningenrechter te Arnhem (съд по обезпечителното производство, Арнем, Нидерландия) на основание член 700 от Гражданския процесуален кодекс с молба за разрешение да се наложи запор срещу VSB и др. Разрешението е предоставено същия ден, като на 1 май 2013 г. дружествата Aertssen налагат запора.

14

По искане на VSB и др. Voorzieningenrechter te Arnhem (съд по обезпечителното производство, Арнем) постановява със съдебно решение от 18 юли 2013 г. да се вдигнат наложените запори. В решението се приема, че искането за конституиране като граждански ищец не може да се счита за иск в главното производство по смисъла на член 700, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс.

15

На 19 юли 2013 г. дружествата Aertssen отново искат от Voorzieningenrechter te Arnhem (съд по обезпечителното производство, Арнем) да им се разреши да наложат запор върху имуществото на VSB и др. На 25 юли 2013 г. тази юрисдикция уважава искането, при условието че искът в главното производство бъде предявен не по-късно от 30 дни след налагането на запора.

16

На 29 юли 2013 г. дружествата Aertssen отново искат да се наложи запор. За да изпълнят поставеното от посочената юрисдикция условие, дружествата Aertssen предявяват пред Rechtbank Gelderland (съд на Гелдерланд) иск по същество, с който искат VSB и др. да бъдат осъдени за вредите, които те твърдят, че са претърпели в резултат на извършената от последните измама, както и да се осъдят да платят предварителната сума в размер на 200000 EUR в очакване на окончателното определяне на размера на вредите.

17

Дружествата Aertssen искат обаче от Rechtbank Gelderland (съд на Гелдерланд) като главно искане да се обяви за некомпетентен и да постанови, че подаденото в Белгия искане за конституиране като граждански ищец се счита за иск в главното производство по смисъла на член 700, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс. В това отношение дружествата Aertssen твърдят, като се позовават на член 27, параграф 2 от Регламент № 44/2001, че този съд не е компетентен, освен ако компетентността на белгийския съд, съзиран с искането за конституиране като граждански ищец, е оспорена, в който случай съгласно член 27, параграф 1 запитващата юрисдикция трябва служебно да спре разглеждането на делото.

18

При условията на евентуалност те искат от Rechtbank Gelderland (съд на Гелдерланд) да спре производството по делото на основание член 28 от регламента, тъй като делото в главното производство е свързано с висящото в Белгия дело в резултат на искането за конституиране като граждански ищец.

19

При условията на евентуалност спрямо предходното дружествата Aertssen искат незабавно да бъде спряно разглеждането на делото до постановяването на решение от съдия-следователя към Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (първоинстанционен съд на Антверпен) дали да внесе делото в наказателния съд, или да прекрати производството.

20

VSB и др. твърдят, че искането за конституиране като граждански ищец, подадено от дружествата Aertssen, по същество има наказателен характер. От това те правят извода, че делото в главното производство не попада в материалното приложното поле на Регламент № 44/2001. Добавят също, че това искане и искът, предявен пред Rechtbank Gelderland (съд на Гелдерланд), нямат нито един и същи предмет, нито едно и също основание.

21

Rechtbank Gelderland (съд на Гелдерланд) приема, от една страна, че съгласно постоянната практика на Съда приложното поле на посочения регламент се определя по същество според обстоятелствата, които характеризират естеството на правоотношенията между страните по спора или предмета му. Като се има предвид, че дружествата Aertssen искат да бъдат обезщетени за вреди, които твърдят, че са претърпели в резултат на извършени от VSB и др. неправомерни деяния, спорът им следвало да се счита за „гражданско или търговско дело“ по смисъла на член 1 от същия регламент. По този начин Регламент № 44/2001 се прилагал към дело като това, с което е сезиран съдията-следовател към Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (първоинстанционен съд на Антверпен), макар посоченото дело да се разглежда в рамките на производство, което по принцип е наказателно.

22

От друга страна, искането за конституиране като граждански ищец нямало само за цел образуването на наказателно следствие, но целяло и обезщетяването на вреди на частния тъжител в рамките на наказателните преследвания. Предметът на текущите производства пред съдия-следователя към Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (първоинстанционен съд на Антверпен) и Rechtbank Gelderland (съд на Гелдерланд) бил подобен. В това отношение двете производства се отнасяли по отношение на разглежданите факти до актове, за които се твърди, че са измамни, като тези актове, според дружествата Aertssen, представляват, що се отнася до правото, не само престъпления, но и непозволено увреждане. От друга страна, подаденото в Белгия искане било насочено срещу страните, посочени пред запитващата юрисдикция.

23

Ето защо се поставя въпросът дали с оглед на това, че предварителното следствие все още не е приключено, предявеното в Белгия искане за конституиране като граждански ответник пред съдия-следователя към Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (първоинстанционен съд на Антверпен) трябва да се счита за дело, заведено пред съд по смисъла на член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001, и ако това е така, към кой момент съдът се счита за сезиран по смисъла на член 30 от този регламент.

24

При тези обстоятелства Rechtbank Gelderland (съд на Гелдерланд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

С първия си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че искане за конституиране като граждански ищец, подадено до съдия-следовател, попада в приложното поле на регламента, доколкото има за предмет паричното обезщетяване на твърдените от частния тъжител вреди.

26

В началото следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 1 Регламент № 44/2001 се прилага „по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган“.

27

Така, съгласно тази разпоредба решенията, постановени по граждански дела от наказателен съд, попадат в приложното поле на регламента (вж. в този смисъл решение Krombach, C‑7/98, EU:C:2000:164, т. 30 и цитираната съдебна практика).

28

От друга страна, от текста на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 става ясно, че само определени области, изрично посочени в регламента, се изключват от понятието за граждански и търговски дела (вж. в този смисъл решение Mahamdia, C‑154/11, EU:C:2012:491, т. 38).

29

Съгласно постоянната практика на Съда, за да се гарантират в границите на възможното равни и еднакви права и задължения, произтичащи от посочения регламент за държавите членки и за заинтересованите лица, понятието „граждански и търговски дела“ не следва да бъде тълкувано като обикновено препращане към вътрешното право на една или друга засегната държава членка. Това понятие трябва да се разглежда като автономно понятие, което следва да се тълкува, от една страна, в зависимост от целите и от системата на Регламент № 44/2001 и от друга страна, в зависимост от основните принципи, които произтичат от съвкупността от националните правни системи (решения Schneider, C‑386/12, EU:C:2013:633, т. 18 и цитираната съдебна практика, както и flyLAL-Lithuanian Airlines, C‑302/13, EU:C:2014:2319, т. 24 и цитираната съдебна практика).

30

За да се установи дали дадено дело попада в приложното поле на посочения регламент, следва да се изяснят обстоятелствата, които характеризират правоотношенията между страните по спора или предмета на същия (решение flyLAL-Lithuanian Airlines, C‑302/13, EU:C:2014:2319, т. 26 и цитираната съдебна практика).

31

В това отношение в точка 19 от решение Sonntag (C‑172/91, EU:C:1993:144) Съдът е приел, че дори ако граждански иск е отнесен до наказателна инстанция, искът за поправяне на вредите, причинени на частноправен субект от престъпление, запазва гражданския си характер. Всъщност в правните системи на договарящите държави правото да се поправят вредите, претърпени в резултат на прието за укоримо от гледна точка на наказателното право поведение, е признато най-общо за право с граждански характер.

32

В настоящия случай, ако искането за конституиране като граждански ищец има за цел да задвижи наказателното производство и ако следствието, водено от сезирания белгийски съд, има наказателен характер, вярно е също, че то има за предмет да се разгледа спор между частноправни субекти във връзка с обезщетяването на вреди, в резултат на които единият от тези субекти смята, че е пострадал поради извършена от другите измама. Следователно правоотношението между разглежданите в главното производство страни трябва да бъде квалифицирано като „частноправно“, поради което попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на Регламент № 44/2001 (вж. по аналогия решение Realchemie Nederland, C‑406/09, EU:C:2011:668, т. 41).

33

Освен това общата система на регламента не налага да се обвързва непременно изходът от допълнително искане с този от главно искане (вж. по аналогия решение De Cavel, 120/79, EU:C:1980:70, т. 7—9).

34

По-специално член 5, параграф 4 от Регламент № 44/2001 предоставя на наказателен съд, чиито решения са явно изключени от приложното поле на регламента, компетентността да разгледа гражданския иск, който е допълнителен към наказателното производство, последицата от което е, че решението, постановено по гражданския иск, попада в приложното поле на регламента. Следователно от тази разпоредба става ясно, че попада в приложното поле на регламента искане за обезщетяване, допълнително към наказателното производство, което поради наказателната си природа е изключено от него.

35

Ето защо, макар искане за обезщетение, подадено пред наказателен съд, да е допълнително към наказателно производство, такова искане попада в обхвата на „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от регламента.

36

От всички изложени по-горе съображения следва, че член 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че искане за конституиране като граждански ищец, подадено пред съдия-следовател, попада в приложното поле на регламента, доколкото има за предмет паричното обезщетяване на вредите, които частният тъжител твърди, че е претърпял.

37

С втория си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че делото е заведено по смисъла на тази разпоредба, когато е подадено искане за конституиране като граждански ищец пред съдия-следовател, макар следствието по разглежданото дело все още да не е приключило.

38

Важно е да се припомни, че понятията, използвани в член 27 от посочения регламент, трябва да бъдат тълкувани самостоятелно въз основа на систематиката и целите на същия регламент, за да се определи дали е налице висящ процес (решение Cartier parfums-lunettes и Axa Corporate Solutions assurances, C‑1/13, EU:C:2014:109, т. 32 и цитираната съдебна практика).

39

Една от задачите на Регламент № 44/2001, както следва от неговото съображение 15, е да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че няма да се произнасят противоречащи си решения, когато няколко съдилища са компетентни да разгледат един и същ спор. С оглед на това законодателят на Европейския съюз е въвел ясен и ефикасен механизъм за разрешаване на случаите на висящ процес. Оттук следва, че за да постигне тези цели, член 27 от посочения регламент трябва да бъде предмет на широко тълкуване (вж. в този смисъл решения Mærsk Olie & Gas, C‑39/02, EU:C:2004:615, т. 32 и цитираната съдебна практика, както и Cartier parfums-lunettes и Axa Corporate Solutions assurances, C‑1/13, EU:C:2014:109, т. 40).

40

Съгласно текста на посочения член 27 той се прилага, когато страните по два спора, висящи пред съдилищата на различни държави членки, са едни и същи и когато делата са с едно и също основание и предмет, като посочената разпоредба не поставя никакво допълнително условие (вж. в този смисъл решение Gubisch Maschinenfabrik, 144/86, EU:C:1987:528, т. 14).

41

На първо място, по отношение на идентичността на страните по смисъла на член 27 от Регламент № 44/2001, от решения Sonntag (C‑172/91, EU:C:1993:144, т. 19) и De Cavel (120/79, EU:C:1980:70, т. 7—9) става ясно, че правото да се поправят вредите, претърпени в резултат на поведение, което е предмет на наказателно преследване, запазва гражданския си характер, доколкото общата система на регламента не налага да се обвързва непременно изходът от допълнително искане с този от главно искане. Идентичността им трябва да се установи независимо от становището на едната или другата страна в двете производства (решение Tatry, C‑406/92, EU:C:1994:400, т. 31 и цитираната съдебна практика).

42

В настоящия случай обстоятелството, че наказателното производство не е от компетентността на страните по гражданския иск, не е от естество да промени идентичността на последните с ищците и ответниците по иска, предявен пред запитващата юрисдикция, доколкото в искането за конституиране като граждански ищец, с което е сезиран съдия-следователят към Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (първоинстанционен съд на Антверпен), са посочени същите страни.

43

На второ място, по отношение на основанието по смисъла на член 27 от Регламент № 44/2001, то включва фактите и правната норма, посочени като основание на искането (вж. в този смисъл решение Mærsk Olie & Gas, C‑39/02, EU:C:2004:615, т. 38 и цитираната съдебна практика).

44

В настоящия случай в двете паралелни производства е безспорно, че дружествата Aertssen твърдят, че са претърпели вреди в резултат на измамни действия. При тези условия не може да се изключи, че основанието в двете производства е едно и също, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция след анализ на всички изтъкнати факти и правни норми.

45

На трето място, по отношение на предмета по смисъла на член 27 от Регламент № 44/2001, Съдът е уточнил, че той се състои в целта на искането (вж. в този смисъл решение Gantner Electronic, C‑111/01, EU:C:2003:257, т. 25 и цитираната съдебна практика). Последното понятие не може да се ограничи до формалната идентичност на исканията (вж. в този смисъл решение Gubisch Maschinenfabrik, 144/86, EU:C:1987:528, т. 17) и подлежи на широко тълкуване (вж. в този смисъл решение Nipponkoa Insurance Co. (Europe), C‑452/12, EU:C:2013:858, т. 42 и цитираната съдебна практика).

46

В настоящия случай е безспорно, че дружествата Aertssen искат да бъдат обезщетени за вредите, предварително оценени на около 200000 EUR.

47

Ето защо с уговорката, че запитващата юрисдикция следва да провери това, изглежда, че всички критерии, изброени в точка 40 от настоящото решение, са налице.

48

От друга страна, следва да се припомни най-напред, че механизмът за разрешаване на случаите на висящ процес, установен с Регламент № 44/2001, има обективен и автоматичен характер (вж. по аналогия решение Gantner Electronic, C‑111/01, EU:C:2003:257, т. 30) и се основава на хронологичния ред, в който са сезирани съответните съдилища (вж. в този смисъл решения Weber, C‑438/12, EU:C:2014:212, т. 52 и цитираната съдебна практика, както и по аналогия A, C‑489/14, EU:C:2015:654, т. 30).

49

По-нататък следва да се припомни, че член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001, след като не предвижда изключение, се отнася до всички дела, които попадат в приложното поле на регламента. Освен това, както Съдът вече констатира в точка 36 от настоящото решение, искане за конституиране като граждански ищец, подадено пред съдия-следовател, попада в това приложно поле.

50

Накрая, както бе припомнено в точка 39 от настоящото решение, с оглед на преследваната цел, която е да се минимизира възможността от едновременни производства и противоречащи си решения, член 27 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува широко. При положение обаче, че дадено лице се конституира като граждански ищец пред съдия-следовател, сезирането на всеки друг съд на друга държава членка във връзка със същия граждански иск, а именно дело между същите страни на същото основание и със същия предмет, би довело, ако този член не се приложи, до едновременни производства и до вероятност от постановяване на противоречащи си решения, което би противоречало на тази цел.

51

В това отношение, както посочва Европейската комисия в писменото си становище, обстоятелството, че е налице несигурност по отношение на изхода от следствието, е ирелевантно. Всъщност подобна несигурност е присъща на всяко висящо дело и следователно е налице във всеки случай, в който може да възникне висящ процес.

52

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че делото е заведено по смисъла на тази разпоредба, когато е подадено искане за конституиране като граждански ищец пред съдия-следовател, макар следствието по разглежданото дело все още да не е приключило.

53

С третия си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да се определи по какъв начин трябва да се тълкуват член 27, параграф 1 и член 30 от Регламент № 44/2001, за да се установи към кой момент съдът се счита за сезиран по смисъла на тези разпоредби, когато е било подадено искане за конституиране като граждански ищец.

54

От една страна, следва да се припомни, че съгласно член 27, параграф 1 от регламента в случай на висящ процес в съдилищата на различни държави членки последващо сезираният съд спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд. От друга страна, член 27, параграф 2 от посочения регламент предвижда, че когато бъде установена компетентността на първия сезиран съд, последващо сезираният съд се отказва от компетентност в полза на този съд.

55

Освен това, доколкото материалноправните условия, изброени в точка 40 от настоящото решение, са изпълнени, случай на висящ процес е налице от момента, в който две съдилища на различни държави членки са окончателно сезирани със съдебни дела, т.е. преди ответниците да могат да изложат становището си (вж. в този смисъл решение Gantner Electronic, C‑111/01, EU:C:2003:257, т. 27 и цитираната съдебна практика).

56

Регламент № 44/2001 не уточнява при какви обстоятелства компетентността на първия сезиран съд трябва да се счита за „установена“ по смисъл на член 27 от регламента (решение Cartier parfums-lunettes и Axa Corporate Solutions assurances, C‑1/13, EU:C:2014:109, т. 31). Както беше посочено обаче в точка 48 от настоящото решение, предвиденото в този член процесуално правило се основава на хронологичния ред, в който са сезирани съответните съдилища.

57

Член 30 от посочения регламент определя самостоятелно и автономно датата, на която даден съд се счита за сезиран за целите на прилагането на раздел 9 от глава II от регламента относно висящ процес. Съгласно този член съдът се счита сезиран или в момента, когато документът за образуване на производството или равностоен документ е внесен в съда, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да се осъществят действия по отношение на ответника, или ако документът трябва да бъде връчен, преди да е внесен в съда, в момента, когато е получен от отговорната за връчването служба, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да внесе документа в съда. По този начин са предвидени два начина за сезиране на националните съдилища чрез внасяне на документа за образуване на производството в съда или чрез връчване на този документ.

58

Ето защо в настоящия случай запитващата юрисдикция трябва да разгледа дали съгласно приложимото национално право при подаване на искането за конституиране като граждански ищец дружествата Aertssen е трябвало да го връчат преди това.

59

При липсата на подобно предварително задължение за връчване би следвало да се приеме, че съдия-следователят към Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (първоинстанционен съд на Антверпен) е сезиран на датата на внасяне на посоченото искане за конституиране като граждански ищец, при условие обаче, че дружествата Aertssen впоследствие не са пропуснали да предприемат изискуемите стъпки, отново съгласно приложимото национално право, за да се осъществят действия по отношение на ответниците. Всъщност от акта за преюдициално запитване става ясно, че дружествата Aertssen са подали искането за конституиране като граждански ищец срещу ответниците, които са идентифицирани, а именно посочените в точка 11 от настоящото решение лица.

60

От всички изложени по-горе съображения следва, че на третия въпрос следва да се отговори, че член 30 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че когато е било подадено искане за конституиране като граждански ищец пред съдия-следовател чрез внасянето на документ, който съгласно приложимото национално право не трябва да бъде връчен преди внасянето му, датата, на която съдът се счита за сезиран, е датата на внасяне на искането.

61

Тъй като четвъртият въпрос е поставен, при условие че бъде даден отрицателен отговор на втория въпрос, но вместо това на последния бе даден положителен отговор, не следва да му се отговаря. Като се имат предвид отговорите на първи, втори и трети въпрос, не следва да се отговаря на пети и шести въпрос.

62

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: