Дело C‑310/14

Nike European Operations Netherlands BV

срещу

Sportland Oy

(Преюдициално запитване,

отправено от Helsingin hovioikeus)

„Преюдициално запитване — Регламент (EО) № 1346/2000 — Членове 4 и 13 — Производство по несъстоятелност — Увреждащи действия — Иск за възстановяване на плащания, извършени преди образуването на производството по несъстоятелност — Право на държавата членка по образуването на производството по несъстоятелност — Право на друга държава членка, уреждащо разглежданите действия — Закон, недопускащ „в съответния случай […] никакви средства за оспорване на тези действия“ — Тежест на доказване“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 15 октомври 2015 г.

  1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Еднакво тълкуване — Разлики между текстовете на отделните езици — Контекст и цел на разглежданата правна уредба като основа за позоваване

    (член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

  2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Увреждащи действия — Приложимо право — Изключение от общото правило за прилагане на lex fori concursus — Условия за прилагане — Действие, което не може да бъде оспорвано на основание на lex causae — Задължение да се вземат предвид всички обстоятелства на конкретния случай

    (член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

  3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Увреждащи действия — Приложимо право — Изключение от общото правило за прилагане на lex fori concursus — Условия за прилагане — Действие, което не може да бъде оспорвано на основание на lex causae — Тежест на доказване за ответника по иск за обявяване на нищожност, унищожаемост или относителна недействителност

    (член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

  4. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Увреждащи действия — Приложим закон — Изключение от общото правило за прилагане на lex fori concursus — Условия за прилагане — Действие, което не може да бъде оспорвано на основание на lex causae — Тежест на доказване, уреждана от Регламента — Липса на процедурни правила — Приложение на националното право — Условие — Спазване на принципите за равностойност и ефективност

    (член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

  5. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Увреждащи действия — Приложимо право — Изключение от общото правило за прилагане на lex fori concursus — Условия за прилагане — Действие, което не може да бъде оспорвано на основание на lex causae — Преценка с оглед на всички разпоредби и общи принципи на това право

    (член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

  6. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Увреждащи действия — Приложимо право — Изключение от общото правило за прилагане на lex fori concursus — Условия за прилагане — Действие, което не може да бъде оспорвано на основание на lex causae — Тежест на доказване за ответника по иск за обявяване на нищожност, унищожаемост или относителна недействителност — Тежест на доказване за ищеца единствено след доказване от страна на ответника, че разглежданото действие не подлежи на оспорване

    (член 13 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

  1.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 17)

  2.  Член 13 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност следва да се тълкува в смисъл, че неговото прилагане е подчинено на условието съответното действие да не може да бъде оспорвано на основание, изведено от правото, приложимо към това действие по същество (lex causae), като се вземат предвид всички обстоятелства в конкретния случай.

    В действителност член 13 от посочения регламент има за цел да защити оправданите правни очаквания на лицето, почерпило определени предимства от действие, което е увредило интересите на всички кредитори, тъй като това лице смятало, че дори и след образуването на производството по несъстоятелност посоченото действие ще продължи да се урежда от правото, приложимо към момента на неговото извършване, а именно от lex causae. От тази цел следва ясно, че за да се приложи посоченият член, е необходимо да се вземат предвид всички обстоятелства в конкретния случай. В действителност не могат да са налице оправдани правни очаквания, когато валидността на определено действие се преценява след образуването на производство по несъстоятелност, като не се вземат предвид конкретните обстоятелства, при които е извършено това действие, при положение че ако не е образувано подобно производство, би следвало да бъдат взети предвид същите обстоятелства.

    Освен това задължението за стриктно тълкуване на предвиденото в член 13 от посочения регламент изключение не допуска приложното поле на този член да се тълкува разширително, тъй като това би позволило на лицето, почерпило определени предимства от действие, което е увредило интересите на всички кредитори, да избегне приложимото lex fori concursus, излагайки изцяло абстрактни доводи относно неоспоримата същност на съответния акт, сочейки като основание разпоредба от lex causae.

    (вж. т. 19—22; т. 1 от диспозитива)

  3.  За целите на прилагането на член 13 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност и в случай че ответникът по иск за обявяване на нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на дадено правно действие се основе на разпоредба от правото, приложимо към това действие по същество (lex causae), съгласно която това действие може да се оспори единствено при наличие на предвидените в тази разпоредба обстоятелства, този ответник следва да се позове на отсъствието на тези обстоятелства и да представи доказателства относно това.

    В действителност от самия текст на член 13 от посочения регламент следва, че ответникът по иск за обявяване на нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на дадено правно действие е длъжен да докаже, че съгласно lex causae това действие не може да бъде оспорвано. Освен това, тъй като предвижда, че ответникът следва да докаже, че съответният акт не може да бъде оспорван с „никакви средства“, след отчитане на всички обстоятелства по конкретния случай, посоченият член 13 възлага на същия ответник, най-малкото имплицитно, и тежестта да докаже както наличието на факти, позволяващи да се стигне до заключението, че съответното действие не може да бъде оспорено, така и липсата на каквито и да било доказателства, опровергаващи това заключение.

    (вж. т. 25 и 31; т. 2 от диспозитива)

  4.  Макар и член 13 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност да урежда изрично разпределянето на тежестта на доказване, той не съдържа разпоредби, уреждащи по-специфични процесуални аспекти. Следователно този член не съдържа разпоредби относно по-специално условията и реда за събиране на доказателствата, доказателствените средства, които е допустимо да бъдат използвани пред компетентния национален съд, или принципите, уреждащи извършваната от този съд преценка на доказателствената сила на представените доказателства.

    Въпреки това, при липсата на хармонизация на тези правила в правото на Съюза, такива трябва да се установят във вътрешния правов ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия, но при условие че тези правила не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност).

    От една страна, последният принцип не допуска да се прилагат процесуални норми на националното право, които правят практически невъзможно или изключително затрудняват позоваването на член 13 от Регламент № 1346/2000, тъй като предвиждат прекалено строги правила, по-специално що се отнася до доказването на отрицателни факти — на липсата на определени обстоятелства. От друга страна, този принцип не допуска национални правила за доказване, които не са прекалено строги и при чието прилагане би се стигнало на практика до обръщане на тежестта на доказване, предвидена в член 13 от посочения регламент.

    Въпреки това, само по себе си затруднението да се представят доказателства за наличието на обстоятелства, при които lex causae изключва възможността да се оспорва съответното действие, или евентуалното отсъствие на предвидените от lex causae обстоятелства, при които това действие може да бъде оспорвано, не води до нарушение на принципа на ефективност, а по-скоро отговаря на изискването за стриктно тълкуване на посочения член.

    (вж. т. 27—30)

  5.  Член 13 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност следва да се тълкува в смисъл, че с формулировката „не допуска никакви средства за оспорване на тези действия“ се имат предвид, освен разпоредбите на правото, приложимо към това действие по същество (lex causae), уреждащи материята на несъстоятелността, също и всички общи разпоредби и принципи на това право.

    В действителност член 13 от посочения регламент има за цел да защити оправданите правни очаквания на лицето, почерпило определени предимства от действие, което е увредило интересите на всички кредитори, тъй като това лице смятало, че дори и след образуването на производството по несъстоятелност посоченото действие щяло да продължи да се урежда от lex causae. Освен това, за да се приложи този член 13 по отношение на такова черпещо конкретни предимства лице, е необходимо да се вземат предвид всички обстоятелства на конкретния случай.

    Целта за защита на оправданите правни очаквания, както и необходимостта да се държи сметка за всички обстоятелства на конкретния случай обаче налагат член 13 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че посоченото черпещо конкретни предимства лице трябва да представи доказателства, че разглежданото действие не подлежи на оспорване нито на основание на разпоредбите на lex causаe, приложими в материята на несъстоятелността, нито на основание на разпоредбите на това право в тяхната цялост.

    В действителност, от една страна, текстът на член 13 от Регламент № 1346/2000 ясно подкрепя подобно тълкуване, тъй като този член възлага на лицето, черпещо предимства от дадено увреждащо действие, задължението да представи доказателства, че това действие не може да бъде оспорвано „с никакви средства“. От друга страна, не биха могли да са налице оправдани правни очаквания, че дадено действие, което е оспоримо въз основа на определена разпоредба или общ принцип на lex causae, ще бъде преценявано след образуването на производство по несъстоятелност единствено с оглед на разпоредбите на lex causae, приложими в материята на несъстоятелността.

    (вж. т. 33—36; т. 3 от диспозитива)

  6.  Член 13 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност следва да се тълкува в смисъл, че ответникът по иск за обявяване на нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на дадено правно действие следва да докаже, че правото, приложимо към това действие по същество (lex causae), в неговата цялост не допуска да се оспорва посоченото действие.

    В действителност член 13 от посочения регламент, съгласно който ответникът е длъжен да се позове на липсата на обстоятелства, допускащи оспорването на това действие, и да представи доказателства за това, не прави разграничение между разпоредбите на lex causae, приложими в материята на несъстоятелността, и разпоредбите и принципите на lex causae, приложими в други области, а напротив — предвижда се задължение за ответника да представи доказателства, че съответното действие не може да бъде оспорвано „с никакви средства“. Ето защо от текста на този член ясно следва, че той трябва да се тълкува в смисъл, че същият ответник трябва да докаже, че lex causae в неговата цялост не допуска оспорването на това действие.

    Този извод също така е в съответствие с принципа, съгласно който член 13 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува стриктно и съответства на целта на посочения член 13 да защитава оправданите правни очаквания на лицето, почерпило определени предимства от действие, увредило интересите на всички кредитори, тъй като това лице смятало, че съответното действие продължавало да се урежда от приложимото право към момента на неговото извършване.

    Компетентният национален съд, сезиран с иск за обявяване на нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на дадено правно действие, може да постанови, че ищецът трябва да представи доказателства относно съществуването на дадена разпоредба или принцип посоченото право, въз основа на които това действие може да бъде оспорено единствено ако този съд приеме, че ответникът преди това е доказал ефективно, че с оглед на обичайно приложимите разпоредби на неговото национално процесуално право съответното действие не може да бъде оспорвано съгласно същото право.

    (вж. т. 38—41 и 45; т. 4 от диспозитива)