Дело C‑129/14 PPU
Zoran Spasic
(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Nürnberg)
„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 50 и 52 — Принципът ne bis in idem — Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген — Член 54 — Понятие за „изпълнена“ санкция и за санкция „в процес на изпълнение“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 27 май 2014 г.
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Компетентност на Съда — Преюдициални въпроси — Въпрос за тълкуването на конвенция, приета на основание на дял VI от Договора за ЕС — Искане за тълкуване, в което не е споменат член 35 ЕС, а само е посочен член 267 ДФЕС — Допустимост
(член 35 ЕС; член 267 ДФЕС)
Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата — Принцип „ne bis in idem“ — Условие санкцията да е изпълнена, предвидено в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген — Проверка на съвместимостта на тази разпоредба с член 50 от Хартата — Ограничение по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата — Правила за прилагането in concreto на това ограничение от националните юрисдикции
(член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 67, параграф 3 ДЕС; член 50 и член 52, параграфи 1 и 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген)
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Протокол относно включването на достиженията на правото от Шенген — Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген — Принцип „ne bis in idem“ — Условия за прилагане — Санкция, която е „изпълнена“ или „в процес на изпълнение“ — Понятие — Осъждане с налагане на две главни наказания — Заплащане на наложената като наказание глоба без изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода — Изключване
(член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген)
Фактът, че в акт за преюдициално запитване относно тълкуването на конвенция, приета на основание на дял VI от Договора за ЕС в редакцията му отпреди влизането в сила на Договора от Лисабон, не се споменава член 35 ЕС, а е посочен член 267 ДФЕС, не може сам по себе си да обоснове извод за недопустимост на преюдициалното запитване.
(вж. точка 45)
Член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ), който като условие за прилагането на принципа ne bis in idem предвижда, когато лицето е осъдено, санкцията да „е изпълнена“ или да „е в процес на изпълнение“, е съвместим с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който гарантира този принцип.
Всъщност допълнителното условие в член 54 от КПСШ съставлява ограничение на принципа ne bis in idem, което е съвместимо с член 50 от Хартата, доколкото е споменато в разясненията относно Хартата във връзка с член 50, към които пряко препращат разпоредбите на член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата.
При всички случаи условието за изпълнение, което се явява допълнително условие за прилагането на предвиждащия по-широка защита член 50 от Хартата, съставлява ограничение на закрепеното в този член право по смисъла на член 52 от Хартата.
Всъщност, на първо място, ограничението на принципа ne bis in idem трябва да се смята за предвидено в закон, тъй като е закрепено в член 54 от КПСШ.
На второ място, разпоредба като член 54 от КПСШ трябва да се смята за съобразена с основното съдържание на принципа ne bis in idem. Всъщност предвиденото в този член условие за изпълнение не поставя под съмнение принципа ne bis in idem като такъв, тъй като целта на това условие е да се избегне положение, при което срещу лице, осъдено с влязла в сила присъда в една договаряща държава, да не може повече да се образува в друга договаряща държава наказателно производство за същите деяния и следователно в крайна сметка това лице да остане ненаказано, когато първата държава не е изпълнила наложеното наказание.
На трето място, възложената на Съюза задача да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие, така както произтича от член 67, параграф 3 ДФЕС, налага на Съюза да работи за осигуряването на високо равнище на сигурност чрез мерки за предотвратяване и борба с престъпността, чрез мерки за координиране и сътрудничество между полицейските, съдебните и другите компетентни органи, както и чрез взаимното признаване на съдебните решения по наказателни дела и, ако е необходимо, чрез сближаването на наказателните законодателства. Именно в този контекст се вписва условието за изпълнение по член 54 от КПСШ, тъй като неговата цел е в пространството на свобода, сигурност и правосъдие да се избегне безнаказаността на лицата, осъдени с окончателно съдебно решение в някоя от държавите — членки на Съюза. Освен това условието е годно да гарантира постигането на тази цел, доколкото, като се дава възможност на властите в дадена договаряща държава да провеждат наказателно производство за същите деяния срещу лице, осъдено с влязла в сила присъда в друга договаряща държава, ако наложената му там санкция не е изпълнена, се избягва рискът осъденият да остане ненаказан поради това, че е напуснал територията на осъдилата го държава. Що се отнася до въпроса дали условието е необходимо, макар наистина на равнището на Съюза да съществуват множество актове на вторичното право за улесняване на сътрудничеството между държавите членки в наказателната област, тези актове за взаимопомощ не налагат условие за изпълнение, аналогично на условието по член 54 от КПСШ и следователно не са годни да осигурят пълното осъществяване на следваната цел. Въпреки това при прилагането in concreto на условието за изпълнение по член 54 от КПСШ към определен случай не бива да се изключва възможността въз основа на член 4, параграф 3 ДЕС и на посочените актове на вторичното право компетентните национални юрисдикции да установят контакт помежду си и да започнат консултации, за да се провери дали в държавата членка по мястото на първото осъждане е налице реална воля за привеждане в изпълнение на наложените санкции.
(вж. точки 55, 57—59, 62—65, 68, 73 и 74; точка 1 от диспозитива)
Член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ) трябва да се тълкува в смисъл, че ако само е платена глобата, наложена като наказание на лице, осъдено със същото решение на съд в друга държава членка и на наказание лишаване от свобода, което не е приведено в изпълнение, не може да се приеме, че санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение по смисъла на тази разпоредба.
Всъщност, от една страна, въпреки че член 54 от КПСШ предвижда, използвайки единствено число, че трябва „санкцията [да] е изпълнена“, това условие очевидно обхваща и хипотезата на налагането на две главни наказания. Всяко различно тълкуване би обезсмислило закрепения в член 54 принцип ne bis in idem и би застрашило ефективното прилагане на този член. Следователно в подобна хипотеза, щом едната от двете наложени санкции не е „изпълнена“ по смисъла на член 54 от КПСШ, посоченото условие не може да се смята за изпълнено.
От друга страна, след като става дума за две главни наказания, ако осъденият не е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода, не би могло да се приеме, че поради заплащането на глобата санкцията е „в процес на изпълнение“ по смисъла на член 54 от КПСШ.
(вж. точки 80—85; точка 2 от диспозитива)
Дело C‑129/14 PPU
Zoran Spasic
(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Nürnberg)
„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 50 и 52 — Принципът ne bis in idem — Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген — Член 54 — Понятие за „изпълнена“ санкция и за санкция „в процес на изпълнение“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 27 май 2014 г.
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Компетентност на Съда — Преюдициални въпроси — Въпрос за тълкуването на конвенция, приета на основание на дял VI от Договора за ЕС — Искане за тълкуване, в което не е споменат член 35 ЕС, а само е посочен член 267 ДФЕС — Допустимост
(член 35 ЕС; член 267 ДФЕС)
Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата — Принцип „ne bis in idem“ — Условие санкцията да е изпълнена, предвидено в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген — Проверка на съвместимостта на тази разпоредба с член 50 от Хартата — Ограничение по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата — Правила за прилагането in concreto на това ограничение от националните юрисдикции
(член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 67, параграф 3 ДЕС; член 50 и член 52, параграфи 1 и 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген)
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Протокол относно включването на достиженията на правото от Шенген — Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген — Принцип „ne bis in idem“ — Условия за прилагане — Санкция, която е „изпълнена“ или „в процес на изпълнение“ — Понятие — Осъждане с налагане на две главни наказания — Заплащане на наложената като наказание глоба без изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода — Изключване
(член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген)
Фактът, че в акт за преюдициално запитване относно тълкуването на конвенция, приета на основание на дял VI от Договора за ЕС в редакцията му отпреди влизането в сила на Договора от Лисабон, не се споменава член 35 ЕС, а е посочен член 267 ДФЕС, не може сам по себе си да обоснове извод за недопустимост на преюдициалното запитване.
(вж. точка 45)
Член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ), който като условие за прилагането на принципа ne bis in idem предвижда, когато лицето е осъдено, санкцията да „е изпълнена“ или да „е в процес на изпълнение“, е съвместим с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който гарантира този принцип.
Всъщност допълнителното условие в член 54 от КПСШ съставлява ограничение на принципа ne bis in idem, което е съвместимо с член 50 от Хартата, доколкото е споменато в разясненията относно Хартата във връзка с член 50, към които пряко препращат разпоредбите на член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата.
При всички случаи условието за изпълнение, което се явява допълнително условие за прилагането на предвиждащия по-широка защита член 50 от Хартата, съставлява ограничение на закрепеното в този член право по смисъла на член 52 от Хартата.
Всъщност, на първо място, ограничението на принципа ne bis in idem трябва да се смята за предвидено в закон, тъй като е закрепено в член 54 от КПСШ.
На второ място, разпоредба като член 54 от КПСШ трябва да се смята за съобразена с основното съдържание на принципа ne bis in idem. Всъщност предвиденото в този член условие за изпълнение не поставя под съмнение принципа ne bis in idem като такъв, тъй като целта на това условие е да се избегне положение, при което срещу лице, осъдено с влязла в сила присъда в една договаряща държава, да не може повече да се образува в друга договаряща държава наказателно производство за същите деяния и следователно в крайна сметка това лице да остане ненаказано, когато първата държава не е изпълнила наложеното наказание.
На трето място, възложената на Съюза задача да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие, така както произтича от член 67, параграф 3 ДФЕС, налага на Съюза да работи за осигуряването на високо равнище на сигурност чрез мерки за предотвратяване и борба с престъпността, чрез мерки за координиране и сътрудничество между полицейските, съдебните и другите компетентни органи, както и чрез взаимното признаване на съдебните решения по наказателни дела и, ако е необходимо, чрез сближаването на наказателните законодателства. Именно в този контекст се вписва условието за изпълнение по член 54 от КПСШ, тъй като неговата цел е в пространството на свобода, сигурност и правосъдие да се избегне безнаказаността на лицата, осъдени с окончателно съдебно решение в някоя от държавите — членки на Съюза. Освен това условието е годно да гарантира постигането на тази цел, доколкото, като се дава възможност на властите в дадена договаряща държава да провеждат наказателно производство за същите деяния срещу лице, осъдено с влязла в сила присъда в друга договаряща държава, ако наложената му там санкция не е изпълнена, се избягва рискът осъденият да остане ненаказан поради това, че е напуснал територията на осъдилата го държава. Що се отнася до въпроса дали условието е необходимо, макар наистина на равнището на Съюза да съществуват множество актове на вторичното право за улесняване на сътрудничеството между държавите членки в наказателната област, тези актове за взаимопомощ не налагат условие за изпълнение, аналогично на условието по член 54 от КПСШ и следователно не са годни да осигурят пълното осъществяване на следваната цел. Въпреки това при прилагането in concreto на условието за изпълнение по член 54 от КПСШ към определен случай не бива да се изключва възможността въз основа на член 4, параграф 3 ДЕС и на посочените актове на вторичното право компетентните национални юрисдикции да установят контакт помежду си и да започнат консултации, за да се провери дали в държавата членка по мястото на първото осъждане е налице реална воля за привеждане в изпълнение на наложените санкции.
(вж. точки 55, 57—59, 62—65, 68, 73 и 74; точка 1 от диспозитива)
Член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ) трябва да се тълкува в смисъл, че ако само е платена глобата, наложена като наказание на лице, осъдено със същото решение на съд в друга държава членка и на наказание лишаване от свобода, което не е приведено в изпълнение, не може да се приеме, че санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение по смисъла на тази разпоредба.
Всъщност, от една страна, въпреки че член 54 от КПСШ предвижда, използвайки единствено число, че трябва „санкцията [да] е изпълнена“, това условие очевидно обхваща и хипотезата на налагането на две главни наказания. Всяко различно тълкуване би обезсмислило закрепения в член 54 принцип ne bis in idem и би застрашило ефективното прилагане на този член. Следователно в подобна хипотеза, щом едната от двете наложени санкции не е „изпълнена“ по смисъла на член 54 от КПСШ, посоченото условие не може да се смята за изпълнено.
От друга страна, след като става дума за две главни наказания, ако осъденият не е започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода, не би могло да се приеме, че поради заплащането на глобата санкцията е „в процес на изпълнение“ по смисъла на член 54 от КПСШ.
(вж. точки 80—85; точка 2 от диспозитива)